Решение № 129 от 1.10.2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 256/2026 г.

Производството е по глава тридесет и трета от НПК. Делото е образувано по искане на осъдения М. Л. Г., подадено чрез изрично упълномощения му за това производство защитник адвокат Д. М. от САК, за възобновяване на ВНОХД № 134/2026год. по описа на Окръжен съдгр.Ловеч /НОХД № 333/2025год. по описа на Районен съд-гр.Тетевен/, на основание чл.422 ал.1 т.5 от НПК. От съдържанието на искането на възобновяване се установява, че с него е заявено основание за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 от НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл.248 ал.1 т.1 и т.3 от НПК. Излагат се съображения, че при проведен разговор с неговия подзащитен, адвокат М. е бил уведомен от осъдения М. Г., че на последния не му е било предявявано лично Постановление за привличането му в качеството на обвиняем, както и неи му е връчван Обвинителния акт по настоящото производство, ведно с разпореждане за насрочване на същото в разпоредително заседание пред Районен съд-Тетевен. Посочва се, че такова изявление е направил и неговият служебен защитник адв. Стефанов в съдебно заседание от 11.12.2025год.; но съдът не е обърнал внимание на посоченото обстоятелство, а вместо това съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 269, ал. 3, т.3 от НПК, която изисква на подсъдимото лице да са връчени книжата по чл. 247в от НПК, обстоятелство, което на практика е оспорено от подсъдимия и предадено на съда чрез неговия назначен служебен защитник. Излага се, че по същият начин съдът е постъпил и в съдебно заседание от 27.01.2026год., като отново не е извършена проверка за редовно изпълнение на процедурата по чл. 247в от НПК, като в същото време служебният защитник е посочил уважителна причина от личен семеен характер, която възпрепятства възможността на подсъдимия да се яви в насроченото съдебно заседание, на което е даден ход. Излага се, че този подход продължава и в съдебно заседание на 12.02.2026год., когато делото е приключило и завършил с постановяване на осъдителна присъда. Посочва се, че така цялото първоинстанционно производство е протекло в отсъствие на осъдения М. Г., който не само, че изначално не е редовно уведомен за повдигнатото му обвинение по неговите думи, а и на два пъти е заявявал уважителни причини за неявяването си и желанието си да вземе участие в наказателното производство преди неговото приключване, включително чрез решаването му със споразумение. Излага се, че видно от приложените справки лицето не пребивава на адреса, на който е търсено лицето, като не става ясно къде и на кого са връчени книжата по чл. 247в от НПК. Посочва се, че въпреки това Окръжен съд - Ловеч продължава същата тенденция в отклонение от процесуалните изисквания като приема, че делото следва да се разгледа по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1, пр. 1 от НПК. Излага се, че за да бъде приложена посочената разпоредба обаче следва безспорно да е установено, че до този момент са спазени всички правила за редовно призоваване на подсъдимото лице, какъвто настоящият случай не е, както и, че в действителност неучастието на подсъдимия няма да попречи на разкриването на обективната истина, по отношение на която задължителна предпоставка Окръжен съд - Ловеч не е формулирал изричен диспозитив и не е изложил мотиви защо не счита, че липсата на подсъдимия не би възпрепятствала законосъобразното разглеждане на делото, тъй като все пак до този момент на същия не е била дадена възможност нито да даде обяснения, нито да поиска събирането на доказателства, нито последна дума. Посочва се, че по този начин приключва и окончателно наказателното производство спрямо подс. Г., без същият да вземе каквото и да било участие в същото от момента на изтичането на Заповедта му за задържане за 24ч. На следващо място, защитникът на осъдения счита, че съдилищата по фактите са допуснали и друго процесуално нарушение при решаването на делото като в отклонение от принципите по чл. 13, 14 и чл. 107 от НПК са приели за доказани факти, за които липсват доказателства. Основно това възражение на защитата се касае до две значими обстоятелства - годността на техническото средство, което е използвано и компетентността на полицейските служители да го използват. Излага се, че няма как да не направи впечатление, че в мотивите и на двете инстанции липсват каквито и да било съображения в тази насока, като на практика тези обстоятелства са игнорирани, макар и същите да имат значение за съставомерността на деянието. Излага се, че годността на техническото средство е обект на нормативна уредба, която налага императивно преминаване на първоначална проверка от Българския институт по метрология и извършването на последващи проверки и калибриране в периодичност, определена с изрична заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Нещо повече, освен преминалите проверки, техническото средство следвало да е зачислено и по ясно предвиден нормативен ред на конкретните полицейски служители в конкретния ден, в който е извършена проверката. Посочва се, че проверката е извършена според данните по делото малко след 15:00 часа след обяд на 17.07.2025год., когато температурата на въздуха е била много висока, а в същото време температурният работен диапазон съгласно инструкциите е до +40 гр., но по-съществено значение има обстоятелството, че по делото липсва такава, нито е предоставена от прокуратурата, нито е изискана от съда, информация за компетентността на двамата полицейски служители да боравят с техническото средство. Излага се, че на съдилищата по фактите вероятно не е известна Инструкция № 81213- 749 от 20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, издадена от Министъра на вътрешните работи, в чл. 85, от която, е посочено, че началниците на РУ и началниците, на отдел/сектори „Пътна полиция“ при ГДНП/СДВР и ОДМВР, във връзка с използването на средствата за измерване организират и контролират обучението на състава за работа с техническите средства за измерване и тяхното ефективно и законосъобразно използване. Излага се, че същото е посочено и в чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Излага се, че не всички автоконтрольори имат компетентност да боравят с всички технически средства, като някои могат да боравят само със скоростомери, втори с технически средства за изследване наличие на алкохол, трети за наркотици и т.н. Излага се, че компетентността не се придобива по длъжностна характеристика, а след провеждане на изричен курс за обучение, каквито на защитата са служебно известни по множество дела. Излага се, че в рамките на този курс съответните автоконтрольори биват запознати с изричните указания за боравене с уреда в Ръководство за употреба, издадено от производителя и Методически указания, издадени от МВР относно реда за установяване употребата на алкохол, наркотичните вещества или техните аналози от водачите на МПС с техническите средства, в които в т. 2.6 изрично е посочено, че проверката следва да се извършва, като стриктно се спазват дадените от производителя инструкции. Според защитника на осъдения така на практика не ставало ясно по какъв начин и въз основа на кое доказателство съдът е стигнал до извод, че тестването е извършено от компетентен орган. Излага се, че в този контекст следва да се подчертае, че в разпоредбата на чл. 343б, ал. 1 и ал. 2 от НК законодателят изрично е предвиден установяването употреба на алкохол да става по надлежния ред, т.е. по реда на Наредбата и доколкото в нея са уредени административни правомощия на държавни органи, то е задължително да бъде изследвана тяхната компетентност, което в случая не било направено. Поддържа се и наличието на касационно основание явна несправедливост на наложените наказания, които защитникът му намира за прекомерни, неотговарящи на действителната обществена опасност на деянието, но най-вече на дееца, съобразно неговите характеристични данни, както и на смекчаващите вината обстоятелства. Адвокат М. считам, че изразената от служебния защитник позиция за редукция на наложеното наказание в минималния размер, предвиден от закона е основателна и обоснована с данните по делото. Възразява се, че така наложеното спрямо подсъдимия наказание, съвместено и с наложеното му по предходното дело, по което е осъден, е прекомерно тежко и значително надхвърля минимално необходимото за постигане на целите по чл. 36 от НК. Иска се Великотърновският апелативен съд да възобнови наказателното производство, като отмени Решение рег. № 82/17.07.2026год. по ВНОХД № 134/2026год. по описа на Окръжен съд - Ловеч и/или Присъда рег. № 4/12.02.2026год. по НОХД № 333/2025год. по описа Районен съд - Тетевен и в зависимост от констатираните пороци да върнете делото за ново разглеждане на друг състав на Районен съд - Тетевен или Окръжен съд - Ловеч с конкретни указания по правилното приложение на закона. Алтернативно се иска Великотърновският апелативен съд да намали наложените на осъдения М. Г. наказания до минималния размер, предвиден в закона. В проведеното по делото открито съдебно заседание във Великотърновския апелативен съд, адвокат Д. М. и осъдения М. Л. Г. поддържат искането за възобновяване и молят съда да възобнови делото. В последната си дума осъденият М. Л. Г. заявява, че моли съда да възобнови делото, защото наистина нямал възможност да се защити. Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за наличие на заявеното с искането основание за възобновяване на делото в пределите визирани в чл.347 от НПК, намери за установено следното: Искането за възобновяване е допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, непроверен по касационен ред по жалба на страната, в чийто интерес се предлага отмяната. Направено е от процесуално легитимирано лице по чл.420 ал.2 от НПК, като от съдържанието на искането е видно, че с него е заявено основание за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК. Искането за възобновяване е подадено в законоустановения шестмесечен срок по чл. 421 ал. 3 от НПК. Разгледано по съществото, искането за възобновяване на делото е неоснователно, като съображенията за това са следните: С присъда рег. № 4/12.02.2026год., постановена по НОХД № 333/2025год. по описа Районен съд - Тетевен, подсъдимият М. Л. Г. е признат за виновен в това, че на 17.07.2025 година, около 15,12 часа, в с.Златна Панега, Ловешка област, на улица „Опълченска" №63 в посока на движение към гр.София е управлявал моторно превозно средство-лек автомобил „Форд С Мах“, с ДК№ СА 29 ••••, собственост на „Мобил Рент“ ООД гр.София, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 2,01 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер" 7510, със сериен №ARDN 0030, поредна проба 5405, извършена в 15,41 часа, след като е осъден, с влязло в законна сила на дата 30.04.2025 година споразумение №42 по НОХД №111/2025 година на Районен съд гр.Провадия за деяние по чл.343б ал.1 от НК, поради което и на основание чл.343б ал.2 във връзка с чл.54 от НК е осъден на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване и ГЛОБА в размер на 400 /четиристотин/ евро в полза на държавата. На основание чл.68 ал.1 от НК е постановено подсъдимият М. Л. Г. да изтърпи отделно и наложеното му по НОХД №111/2025 година на Районен съд гр.Провадия, влязло в законна сила на дата 30.04.2025 година, наказание от 8 /осем/ месеца лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване. На основание чл.343г от НК подсъдимият М. Л. Г. е лишен от право да управлява МПС за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/ месеца от влизане в законна сила на присъдата. На основание чл.343б ал.5 от НК подсъдимия М. Л. Г. е осъден да заплати в полза на държавата сумата от 2720,00 /две хиляда седемстотин и двадесет/ евро-паричната равностойност на лекия автомобил „Форд С Мах“, с ДК№ СА 29 ••••, собственост на „Мобил Рент“ ООД гр.София. На основание чл.59 ал.2 във връзка с ал.1 от НК от така наложеното на М. Л. Г., наказание от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване и приведеното за отделно изтърпяване наказание от 8 /осем/ месеца лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване, е приспаднат 1 /един/ ден, през които е бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР на дата 17.07.2025 година, като един ден задържане е зачетен за един ден лишаване от свобода. М. Л. Г. е осъден да заплати по сметка на Районен съд гр.Тетевен сумата от 45,34 /четиридесет и пет евро и 34 цента/ евро разноски по делото, както и сумата от 5,11 /пет евро и 11 цента/ евро за служебно издаване на изпълнителни листа, а по сметка на ОД на МВР гр.Ловеч сумата от 96,36 /деветдесет и шест евро и 36 цента/ евро разноски на досъдебното производство. Горепосочената първоинстанционна присъдата е обжалвана с въззивна жалба от адвокат С. С. от АК-Ловеч, в качеството му на служебен защитник на подсъдимия М. Л. Г., с оплакване за явна несправедливост на наложените наказание и искане същите да бъдат намалени по размер. По подадената въззивната жалба на защитника на подсъдимия М. Г. е образувано ВНОХД № 134/2026год. по описа на Окръжен съд- гр.Ловеч, приключило с постановено по него решение рег. № 82/17.07.2026год., с което е потвърдена присъда рег. № 4/12.02.2026год., постановена по НОХД № 333/2025год. по описа Районен съд - Тетевен. Решението на въззивния съд не е подлежало на касационна проверка по жалба или протест и на основание чл.412 ал.2 т.1 от НПК е влязло в сила от момента на постановяването му на 08.07.2026год. На същата дата е влязла в сила и изменената с въззивното решение присъда на първоинстанционния съд. Когато по едно и също наказателно производство има постановени съдебни актове на първа и въззивна инстанция, както е настоящият случай, на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК подлежи акта на въззивната инстанция. Оплакването в искането за възобновяване на делото за допуснато съществено нарушение по чл.348 ал.1 т.2 от НПК е лишено от основание. Липсват допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила, които да са останали незабелязани от въззивния съд и последният, в рамките на въззивното производство, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. В съответствие с правилата на чл.13 и чл.107 ал.2 и ал.3 от НПК, първоинстанционният съд е допуснал и събрал всички доказателствени материали, необходими за разкриването на обективната истина и изясняване на обстоятелствата по делото, влизащи в предмета на доказване по чл.102 от НПК. Видно от мотивите на първинстанционната присъдата и на въззивното решение, вътрешното убеждение на първоинстанционния и въззивния съд, относно приетите за установени фактически положения и приложимия закон, е формирано при стриктно спазване на правилата на чл.14 ал.1 и чл.107 ал.5 от НПК, въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, съобразно изискванията на закона. Мотивите на присъдата на първоинстанционния съд са изготвени в съответствие с изискванията на чл.305 ал.3 от НПК, като съдът е посочил какво приема за установено, въз основа на кои доказателствени материали, какви са правните му съображения за взетото решение. Въззивният съд, в пределите на въззивната проверка по чл.314 от НПК, проверил изцяло правилността на първинстанционната присъда, като извършил собствена задълбочена проверка и анализ на доказателствените материали. Във въззивното решение са обсъдени всички доводи, изложени във въззивната жалба и в съдебно заседание от защитника на подсъдимия, като въззивният съд аргументирано, позовавайки се на доказателствата по делото и закона, е изложил съображенията си защо ги е приел за неоснователни и защо е приел за правилни фактическите и правни изводи на първата инстанция. Събраните по делото доказателствени материали са обсъдени в пълен обем по отделно и тяхната съвкупност, като са ценени според действителното им съдържание. Изложените мотиви в решението на въззивната инстанция напълно удовлетворяват изискванията на чл.339 от НПК. Присъдата на първоинстанционния съд и решението на въззивния съд не почиват на предположения и не е нарушен чл.303 от НПК. Неоснователни са доводите в искането за възобновяване на делото за това, че с разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия в първата и въззивната инстанция е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Видно от съдържанието на искането на възобновяване, тези доводи се основават на твърдения от осъдения М. Г., заявени пред защитника му. Тези твърдения не кореспондират с материалите по делото. От материалите по делото се установява, че постановлението за привличане на обвиняем е било предявено лично на М. Г. на 05.09.2025год., след което на същата дата е бил извършен разпит на обвиняемия Г., при който същият е заявил, че се признава за виновен по обвинението, но не е дал обяснения, а само е посочил адрес за призоваване: гр.София, ул. •••, както и това, че е уведомен, че ако не бъде намерен на посочения от него адрес, промени същия без да уведоми разследващия орган/прокурора или съда или не се яви без уважителни причини, след като е призован, разследването може да бъде проведено и делото да бъде разгледано и решено в негово отсъствие. След образуване на съдебното производство по НОХД № 333/2025год. по описа Районен съд – Тетевен, с разпореждане на съдията докладчик от 16.10.2025год., по делото е насрочено разпоредително заседание на 18.11.2025год. от 13:00 часа. Видно от приложеното на л.13 от НОХД № 333/2025год. по описа Районен съд – Тетевен съобщение по чл.247в от НПК, подсъдимият М. Г. е получил лично съобщението, ведно с обвинителния акт и разпореждането на съдията докладчик за насрочване на делото, с което изрично е бил уведомен за разпоредбата на чл.269 от НПК и за хипотезите по ал.3 на същия член, при които делото може да се разгледа в отсъствие на подсъдимия. Въпреки че е бил редовно призован за насроченото разпоредително заседание на 18.11.2025год., подсъдимият М. Г. не се е явил, без да посочи уважителна причина, поради което съставът на РС-Тетевен не е дал ход на разпоредителното заседание и е отложил делото за 11.12.2025год. от 10 часа, като освен това е изискал от АК-Ловеч определянето на служебен защитник. За насроченото разпоредително заседание за 11.12.2025год. от 10 часа подсъдимият М. Г. е бил редовно призован по телефона, на посочения от него в досъдебното производство телефонен номер: 08886••••••. В проведеното разпоредително заседание на тази дата подсъдимият М. Г. не се е явил, без да посочи уважителни причини, въпреки, че е бил редовно призован. Първоинстанционният съд е дал ход на разпоредителното заседание на основание чл.269 ал.3 т.3 от НПК, като е назначил определения от АК-Ловеч – адвокат С. С., за служебен защитник на подсъдимия Г., на основание чл.94 ал.1 т.8 и т.9 от НПК. Разпоредителното заседание е проведено в отсъствие на подсъдимия М. Г. и е насрочено открито съдебно заседание за 06.01.2026год. от 11:00 часа. Подсъдимият М. Г. не се е явил в насроченото съдебно заседание за 11.12.2025год. от 10 часа, въпреки че е бил редовно призован за него по телефона, като съдът не е дал ход на делото и го е отложил за 27.01.2026год. от 10:00 часа, тъй като служебния защитник на М. Стефанов е уведомил съда, че малко преди заседанието подсъдимият му се е обадил, казал е, че е катастрофирал на път за Тетевен и с негов приятел са в Трета градска болница, но не е представил доказателства за това. Съдът е наложил на М. Г. глоба в размер на 500 евро на основание чл.271 ал.11 от НПК и го е задължил да представи в следващото съдебно заседание доказателства, че е бил в болница на 06.01.2026год. Впоследствие подсъдимият М. Г. не е представил по делото такива доказателства. За насроченото съдебно заседание за 27.01.2026год. от 10:00 часа подсъдимият М. Г. е бил редовно призован по телефона, но не се е явил, като служебния му защитник е уведомил съда, че предишния дел се чул с М. Г. и той му бил казал, че имал нещастен случай, че баба му била починала и нямал възможност да дойде, но за тези си твърдения подсъдимият не е представил никакви доказателства. Първоинстанционният съд приел, че са налице предпоставките на чл.269 ал.3 т.3 от НПК и на това основание дал ход на делото в отсъствие на подсъдимия, при което било извършено съдебно следствие, като били разпитани свидетелите и вещото лице. Въпреки че ход на делото бил даден, съдът намерил, че делото не следва да приключва, а следва да бъде дадена още една възможност на подсъдимия М. Г. да се яви в съдебно заседание и евентуално да даде обяснения. По тези съображения съдът отложил делото за 12.02.2026год. от 10:00 часа. За насроченото съдебно заседание за 12.02.2026год. от 10:00 часа подсъдимият М. Г. е бил редовно призован по телефона, но отново не се е явил, като служебния му защитник е уведомил съда, че предишния ден в късния следобед се били чули с М. Г. и го помолил да дойде по-рано, за да преговарят за споразумение, като той казал, че няма проблеми, но сутринта преди заседанието в 07:30 часа му бил изпратил съобщение, че нямало автобус от София за Тетевен. При това положение съдът отново приел, че са налице предпоставките на чл.269 ал.3 т.3 от НПК, ход на делото бил даден и след изслушване на съдебните прения е постановена присъдата по НОХД № 333/2025год. по описа Районен съд - Тетевен. При гореизложените обстоятелства, като е дал ход на делото и като го е разгледал на основание чл.269 ал.3 т.3 от НПК в отсъствие на подсъдимия М. Г., РС-Тетевен не е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като във всички заседания, в които е бил даден ход на делото в отсъствие на подсъдимия, са били налице предпоставките на чл.269 ал.3 т.3 от НПК- подсъдимият М. Г. е бил редовно призован за съдебните заседания, не е посочил уважителна причина за неявяването си, а още преди разпоредителното заседание е била изпълнена процедурата по чл.247в ал.1 от НПК. Освен това разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не е попречило за разкриване на обективната истина. След образуването на ВНОХД № 134/2026год. по описа на Окръжен съд- гр.Ловеч, по него са били насрочени открити заседания за 08.04.2026год. от 09:30 часа; за 29.04.2026год. от 10:00 часа, за 27.05.2026год. от 11:00 часа и за 10.06.2026год. от 10:20 часа, в които заседания не е бил даван ход на делото и същото е било отлагано, тъй като подсъдимият М. Г. не е бил редовно призован- не е намиран нито на посочения от него адрес, нито на посочения телефонен номер. Макар че са били налице предпоставките на чл.329 ал.2 вр. с чл.269 ал.3 т.1 пр.1 от НПК, в тези съдебни заседания съставът на ОС-Ловеч не е дал ход на делото и не го е разгледал в отсъствие на подсъдимия М. Г.. Освен това в проведеното съдебно заседание на 30.04.2026год. въззивният съд, след като не е дал ход на делото, е обявил подсъдимия М. Г. за общодържавно издирване. В насроченото по ВНОХД № 134/2026год. по описа на Окръжен съдгр.Ловеч съдебно заседание на 08.07.2026год., за което подсъдимият М. Г. отново не е бил редовно призован, тъй като не е бил намерен нито на посочения от него адрес, нито на посочения телефонен номер, като Г. не е бил намерен, за да бъде призован и при постановеното от съда общодържавно издирване, ОС-Ловеч приел, че са налице предпоставките на чл.269 ал.3 т.1 пр.1 от НПК, дал ход на делото, разгледал го във въззивната инстанция в отсъствие на подсъдимия и го обявил за решаване, след което постановил въззивното решение рег. № 82/17.07.2026год. по ВНОХД № 134/2026год. по описа на Окръжен съд- гр.Ловеч, с което е потвърдена присъдата по НОХД № 333/2025год. по описа Районен съд – Тетевен. При гореизложените обстоятелства, като е дал ход на делото и като го е разгледал на основание чл.269 ал.3 т.1 пр.1 от НПК в отсъствие на подсъдимия М. Г., ОС-Ловеч не е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като в заседанието, в което е бил даден ход на делото, са били налице предпоставките на чл.269 ал.3 т.1 пр.1 от НПК - подсъдимият М. Г. не е бил намерен на посочения от него адрес за призоваване. Нещо повече, предвид обстоятелството, че подсъдимият М. Г. е бил обявен от въззивния съд за общодържавно издирване, но не е бил издирен, може да се приеме, че са били налице и предпоставките на чл.269 ал.3 т.2 от НПК. Освен това разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не е попречило за разкриване на обективната истина. В конкретният случай разглеждането на делото в първата и въззивната инстанция в отсъствие на подсъдимия М. Г., е станало при стриктно спазване на процесуалните правила, като липсата на лично участие на М. Г. в двете съдебни инстанции в приключилото наказателно производство, е изцяло по вина на осъдения, който очевидно е демонстрирал нежелание да се явява в съдебно заседание и с поведението си е възпрепятствал възможността да бъде редовно призован от въззивния съд. Лишени от основание са доводите и възраженията в искането за възобновяване, че съдилищата по фактите са допуснали и друго съществено процесуално нарушение при решаването на делото, като в отклонение от принципите по чл. 13, 14 и чл. 107 от НПК са приели за доказани факти, за които липсват доказателства. В конкретният случай установяването на концентрацията на алкохол в кръвта на осъдения М. Г. е извършено по надлежния ред, предвиден в Наредба № 1 от 19.07.2017год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /чл.3а, т.2/- с техническо средство „Алкотест Дрегер" 7510, със сериен № ARDN 0030, поредна проба 5405, извършена в 15,41 часа. Видно от доказателствата по делото М. Г. е приел показанието на техническото средство и е отказал да даде кръвна проба. Неоснователно е възражението в искането за възобновяване, че липсват доказателства за годността на техническото средство. Видно от приложения на л.26 от досъдебното производство списък, „Алкотест Дрегер“ 7510, със сериен №ARDN 0030, собственост на ОДМВР Ловеч, е преминал успешно последваща проверка на 11.03.2025год., със срок на валидност 6 месеца, в който срок на валидност е извършена проверката за употреба на алкохол на М. Г.. Що се отнася до наведения от адвокат М. довод за температурния работен диапазон на използваното техническо средство, никъде по делото няма доказателства, че по време на извършване на проверката, малко след 15 часа на 17.07.205год., температурата на въздуха на това място е била +40 или повече градуса по целзий. При липсата на възражения, искания и доводи от страна на подсъдимия и на служебния му защитник, относно температурата по време на проверката, съставите на първоинстанционния и въззивния съд не са били длъжни нито да събират доказателства за това каква е била температурата по време на проверката, нито да излагат мотиви в тази насока. Лишени от основания са и възраженията свързани с компетентността на полицейските служители да боравят с техническото средство, с което е извършена проверката за алкохол. При положение, че нито подсъдимият, нито служебния му защитник, са навеждали възражения и доводи за това, че полицейският служител, извършил проверката с техническото средство- св. А. М., който е заемал длъжността младши автоконтрольор по „ПК“ в група „Охранителна полиция“ при РУ-Ябланица, не е бил компетентен да извършва такава проверка с въпросното техническо средство- „Алкотест Дрегер“ 7510, със сериен №ARDN 0030, нито са имали доказателствени искания, свързани с изясняване на въпроса за компетентността на този полицейски служител, съставите на първоинстанционния и въззивния съд не са били длъжни нито да събират доказателства за наличието на такава компетентност, нито да излагат мотиви в тази насока. Въз основа на изложеното до тук може да се обобщи, че настоящият състав на Великотърновския апелативен съд не намери да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да разкриват наличие на основание за възобновяване на делото по чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Такова основание за възобновяване на наказателното дело не е налице в конкретния случай. Лишено от основание е и оплакването в искането за възобновяване за допуснато съществено нарушение по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Първинстанционният и въззивният съд правилно са отчели всички налични смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и тяхната относителна тежест. Наложените наказания не са прекомерни и не е налице очевидно несъответствие на същите с обществената опасност на деянието и на дееца, със смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и с целите на чл.36 от НК. По изложените съображения не е налице основание възобновяване на делото по чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Предвид липсата на основание за възобновяване на делото, искането за възобновяване следва да се остави без уважение. Водим от горното, Великотърновският апелативен съд