Решение № 90 от 23.6.2026 г. на Районен съд - Горна Оряховица по дело № 350/2026 г.

Искане с правно основание чл. 31, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЕЗР във вр. с чл. 62, ал. 6, т. 1 от ЗКИ Постъпило е искане от прокурор от ТО – ••• при Районна прокуратура – Велико Търново за постановяване на решение за разрешение за разкриване на сведения, съставляващи банкова тайна по смисъла на българския ЗКИ, и на други сведения относно сметки на физическо лице български гражданин, открити и водени в банка •••, регистрирана в Република •••. Прокурорът обосновава искането си с необходимостта да бъде разкрита обективната истина в хода на разследването по ДП № 330/2025 г. по описа на РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, образувано във връзка с достатъчно данни за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, извършено в гр. Горна Оряховица. След като прецени доводите на прокурора и представените писмени материали и като извърши цитираните по-долу справки в публично достъпни официални регистри и други общодостъпни източници, съдът намира искането за неоснователно. Посочената от прокурора банка •••, •••, е регистрирана в Република ••• и осъществява банкова дейност въз основа на издадена от Централната банка на Република ••• банкова лицензия № ••• г. (видно от публичния регистър, общодостъпен на адрес https://www.lb.lt/en/sfi-financial-marketparticipants). При така формулираното от прокурора искане (за разкриване на банкова тайна от банка, регистрирана в държава членка на ЕС) за случая е приложима общностната и националната правна уредба в чл. 31, ал. 3 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЕЗР, респ. чл. 27 от Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси. По довод от разпоредбата на чл. 31, ал. 3 от ЗЕЗР във вр. чл. 27, т. 4 от цитираната директива искането следва да бъде уважено само ако от представените от прокурора доказателства се установяват основания, поради които исканата информация е съществена за целта на наказателното производство. В искането прокурорът цитира показанията на разпитания в качеството на свидетел пострадал К.К.С., че през 2024 г. той изтеглил заеми от различни банки и предал сумите на И. Й. И., след като бил въведен в заблуждение от И., че последният има открита сметка в „Р.“, по която има налични ••• лв., които бил спечелил, но трябвало да постъпят по тази сметка още пари, за да бъде отблокирана сумата, от която щял да върне предоставените от С. средства. Към искането е приложен протоколът за разпит на С., в който последният посочва следното: „През месец май 2024 г. И. ми каза, че имал да връща бързи кредити … Искаше да изтегля 60000 лв. … Аз първоначално му отказвах, но И. беше доста настоятелен. Изпрати ми на мобилния телефон скрийншот на сметка от Р., в която имаше ••• лв. И. ми каза, че това било неговата сметка и че била запорирана и че трябвало да си изчисти ЦКР-то и да му бъде отпусната тази сума …“. Така изложените от прокурора фактически констатации и приложените към искането доказателства от ДП, на които тези констатации се основават, не дават основание за извод, че на този етап от разследването посочената в искането информация, съставляваща банкова тайна, е съществена за целта на наказателното производство по смисъла на цитираните по-горе норми от директивата и от ЗЕЗР. От представените писмените материали не се установява в хода на разследването като доказателство да е приобщен посоченият от пострадалия „скрийншот на сметка от Р.“, който И. му изпратил по телефона. Не се установява данните в този скрийншот да са изследвани от разследващия орган и прокурора, със или без помощта на вещо лице. Въпреки че в представените два протокола за разпит на свидетели се съдържат данни за конкретни банки, регистрирани в Република България, в които И. Й. И. има открити сметки, няма данни в хода на разследването да е изискана справка от регистъра по чл. 56а от ЗКИ за IBAN на банковите сметки на И. и съответно да е искано разкриване на банковата тайна по тези сметки по значително по-опростения ред на чл. 62, ал. 6, т. 1 от ЗКИ. По този начин е пропусната възможността да се установи нареждани ли са преводи от сметките на И. в българските банки по сметка в R. или в обратна посока и така да се установят изброените по-долу обстоятелства, без да се налага прилагането на по-тежката процедура по ЗЕЗР. В резултат на неизвършването на примерно посочените по-горе следствени действия не са установени следните обстоятелства от значение за произнасянето по реда на чл. 31, ал. 2 от ЗЕЗР във вр. с чл. 62, ал. 6, т. 1 от ЗКИ: На първо място, представените доказателства не дават основание за извод, че исканата информация е налична в посочената от прокурора •••, регистрирана в Република •••. Единственото доказателство в тази насока е твърдението на свидетеля С., че И. му изпратил на мобилния телефон скрийншот на сметка от R., в която имало ••• лв. И при най-повърхностна проверка в цитираните по-долу публично достъпни източници се установява, че с търговската марка R. са регистрирани множество финансови институции, сред които R. ••• – финансова институция, регистрирана в Лондон, Великобритания (с подробни данни за регистрацията и лиценза за банкова дейност, общодостъпни на адрес https://www.revolut.com), посочената от прокурора ••• – банка, регистрирана и лицензирана в Република ••• (съгласно цитираните по-горе данни от сайта на централната банка на •••), R. ••• – банка, регистрирана в М. (с подробни данни за регистрацията и лиценза за банкова дейност, общодостъпни на адрес https://www.revolut.com/en- MX/about/), представените на https://www.revolut.com/ R. ••• – дружество, предоставящо инвестиционни услуги, R. (•••) AG – дружество, предоставящо инвестиционни услуги, лицензирано за дейност в Шв., R. ••• – дружество за инвестиции в дигитални активи, регистрирано в Република К., и др. Невъзможността да се установи еднозначно в коя от всички финансови институции от групата R. е открита и се води посочената в показанията на пострадалия сметка препятства произнасянето по реда на чл. 31, ал. 2 от ЗЕЗР във вр. с чл. 62, ал. 6, т. 1 от ЗКИ не само поради невъзможността да се посочи конкретната финансова институция, задължена да предостави данните, но и предвид обстоятелството, че някои от изброените институции са регистрирани в държави членки на ЕС, а други – в държави извън ЕС, поради което не може да се определи приложимото за разглеждане на искането право. На второ място, представените от прокурора доказателства не позволяват да се установи дали въобще изпратеният от И. на С. скрийншот е изображение на действително открита и водена в някоя от финансовите институции от групата R. сметка, или скрийншотът съдържа изображение на електронен документ, който не удостоверява действително съществуваща сметка, а е създаден и използван с цел бъдат издадени у пострадалия неверни представи във връзка с осъществяваната измама. На трето място, от приложените към искането доказателства не се установява кой е титулярят на обсъжданата сметка. Това обстоятелство е от съществено значение за произнасянето на съда, доколкото представените доказателства за извършено престъпление от общ характер биха били достатъчни за извод за основателността на искането на прокурора само в случай, че титуляр на обсъжданата сметка е посоченият от пострадалия С. И. Й. И.. Доколкото в процесния случай не са представени примерно изброените по-горе доказателства или други доказателства, въз основа на които да се приеме, че са налице основания, поради които посочената от прокурора информация е съществена за целта на наказателното производство, направеното от прокурора искане за разкриване на банкова тайна и други сведения е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран и на основание чл. 31, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЕЗР чл. 62, ал. 7 от ЗКИ съдът