Решение № 46 от 25.3.2026 г. на Районен съд - Петрич по дело № 170/2026 г.

наказателно дело № 20261230200170 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 4 от Указа за борба с дребното хулиганство /УБДХ/.

Образувано е по постъпила е преписка по УБДХ с нарушител Т. А. А., ЕГН- ••••••••••, от град П., ул.“Л. М.“ №*, срещу когото на 20.03.2026 г. е съставен акт по УБДХ за нарушение на обществения ред, извършено на 05.03.2026 г. за това, че на 05.03.2026 година, около 13:30 часа в заседателната зала в сградата на Община Петрич при провеждане на заседание на Общински съвет е извършил непристойни действия, изразени в употреба на ругатни на публично място пред много хора, оскърбително отношение и скарване, с които е нарушил обществения ред и спокойствие.

Твърди се в акта, че свидетелят Р. М., който по същото време е искал да вземе думата по време на заседанието на ОбС Петрич, но му е била направена забележка от свидетеля С. Д. – Председател на ОбС „Г-не никой не Ви е дал думата“ е бил хванат от А. за ръката точно в момента, в който говори. Въпреки, че между двамата е застанал свидетеля С. Д., който се намирал в непосредствена близост до тях, А. е дръпнал за ръката и е блъснал Р. М. след което се е скарал със С. Д.. Това поведение не се отрича и от самия Т. А., видно от даденото от същия обяснение. Поведението му било неправомерно, а и същият по никакъв начин не бил оправомщен да въвежда ред в залата по време на заседанието на ОбС – Петрич.

Твърди се още в акта, че в подкрепа на изложената фактическа обстановка са снети обяснения от Р. М., С. Д., К. С., С. Д. и Т. А., както и са приложени записи от камера в заседателната зала и личен запис от телефона на С. Д.. Твърди се още в акта, че свидетелите са възмутени от действията на Т. А.. Нарушителят в съдебно заседание дава обяснения за случилото се на процесната дата и място. Твърди, че това, което направил е било в знак на несъгласие с действия на провокатори в залата, които нарушавали реда за провеждане на заседания на Общинския съвет и не е целяло нарушение на обществения ред, а напротив – опазването му.

След запознаване с писмените и гласни доказателства по делото, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна: Т. А. А. е роден на *.*.19•• г. в гр.П., жител и живущ в град П., ул.“Л. М.“ №*. Същият е българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работи като д. в „Е.П.Е.М.А.“ ООД. Видно от справката за съдимост, същият е неосъждан, като А. е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание при условията на чл.78а от НК по НОХД №337/2023 г. на РС –Петрич, със споразумене №16/23.04.2024 г., влязло в сила на 23.04.2024 г.. Спрямо същият е налагана санкция по УБДХ „Глоба“ в размер на 50 лева с Решение №307/03.04.2009 г. , постановено по ЧНД 538/2009 г. по описа ан РС - Петрич.

На нарушителя е съставен акт по УБДХ за това, че „на 05.03.2026 година, около 13:30 часа в заседателната зала в сградата на Община Петрич при провеждане на заседание на Общински съвет е извършил непристойни действия, изразени:

1.в употреба на ругатни на публично място пред много хора,

2. оскърбително отношение и 3. скарване, с които е нарушил обществения ред и спокойствие, с което поведение нарушил обществения ред и спокойствие пред свидетелите, присъствали на нарушението.“

Фактическите твърдения на актосъставителят се съсредоточават в това, че „свидетелят Р. М., който по същото време е искал да вземе думата по време на заседанието на ОбС Петрич, но му е била направена забележка от свидетеля С. Д. – Председател на ОбС „Г-не никой не Ви е дал думата“ е бил хванат от А. за ръката точно в момента, в който говори. Въпреки, че между двамата е застанал свидетеля С. Д., който се намирал в непосредствена близост до тях, А. е дръпнал за ръката и е блъснал Р. М. след което се е скарал със С. Д..“ Според съда, описаното от актосъставителя свежда обвинението до това, че А. е хванал за ръка говорещият без да му се даде думата М., дръпнал е за ръката и е блъснал Р. М. и се е скарал със С. Д..

След обстоен анализ на събраните по делото доказателства, съдът за безспорно установена следната фактическа обстановка:

На 05.03.2026 година от 13:30 часа е било насрочено 24-то редовно заседание на Общински съвет Петрич.

Преди заседанието на Общинския съвет, от 13,00 часа на същата дата пред сградата на Общинска администрация – Петрич е проведен протест срещу построяване на ФВЦ в м.“Пещерата“ в землището на с.Старчево, организиран от Инициативен комитет с.Старчево, представляван от Г. К.. Протестът е проведен въпреки, че в нарушение на изискванията на чл.8 от ЗСММ, според който за свикване на събрание или митинг на открито организаторите са длъжни да уведомят кмета на общината най-малко 48 часа преди събитието и въпреки писменото уведомление на Кмета на общината, че мястото и времето не е подходящо и стореното в уведомлението предложение на основание чл.12 ал.1 от ЗСММ за промяна часа и мястото на подготвяния протест. Следва да се отбележи, че въпросният протест е организиран целенасочено да съвпадне със сесията на общинския съвет и е имало предварителна договорка между протестиращите да влязат на заседанието на общинския съвет и да провокират същия. До този извод съдът достига анализирайки в съвкупност свидетелските показания и преди всичко на тези, дадени от участвалите в протеста Г. К. и Р. М., наред с установеното по делото обстоятелството, че на въпросното заседание не е имало въпроси, подлежащи на обсъждане от Общинския съвет, касаещи проблема на жителите на село Старчево.

На протеста по покана на инициативния комитет и неговия организатор Г. К. присъствали освен жители на селото и други лица – народен представител Катинчарова, лица от други населени места, включително и свид.Р. М. – лице по неговите думи с гражданска позиция, посещаващ ежедневно различни протести в различни населени места. По време на провеждане на протеста, същото лице призовало протестиращите да влязат в сградата на общината, на сесията на общинския съвет, където по думите му „да упражнят гражданските си права“. Голяма част от протестиращите, наред със свид.Р. М., народния представител Катинчарова и свид.Г. К. влезли в залата на общината, в която се провеждало заседанието на Общински съвет и се смесили с други граждани, присъстващи на заседанието, като сред тях били свид.С. Д., К. К.. Заседанието на ОбС било открито и водено от Председателя инж.С. Д. (свидетел по делото) и на него служебно присъствали, кмета, зам.кмета и служители от ОА – Петрич, включително и св.С. в качеството му на секретар на Общината и св.Т. като началник канцелария в ОА – Петрич.

Видно от приобщения по делото протокол, а и от свид.показания на разпитаните свидетели, заседанието на ОбС е открито в 13:32 часа и е започнало с клетва на новоизбран кмет на кметство, след което продължило с две предложения, които да бъдат включени като извънредни токи в дневния ред при условията на л.61 ал.5 от правилника на ОбС-Петрич, които били представени от зам.кмета по „Ф,Б и ОС “ на Община Петрич. След проведено гласуване е приет дневния ред на заседанието с Решение №649 на ОбС, като под точка 2 от дневния ред се разгледали питания и отговор на питания към кмета на Община Петрич. По тази точка председателстващата заседанието св.Д. докладвала постъпилите искания в деловодството на общината, сторени в съответствие с чл.43 ал.1 от Правилника и дала последователно думата за питания на гражданите П. Н., Н.Т., свид.Г. К., адв.Я. М., К. К. – народен представител, като след всеки от питащите бил даван отговор от кмета на общината.

След изказванията, от залата на висок тон се намесил свид.М., който недоволен от отговор на свой въпрос по ЗОДОИ започнал изказване, без да му бъде дадена думата и без същият да е спазил реда, за да бъде включен във точка втора от дневния ред. Същият не бил депозирал предварително искане за питането си в съответствие с правилника на ОбС в срок до 17.00 ч. на предходния ден (чл.43 ал.1 от Правилника). Тъй като свид.М. се държал аргогантно, вземал думата без да му бъде дадена, като прекъсвал говорещите (същият прекъсвал изказващите се при обсъждане на дневния ред, а след това своеволно взел думата и на висок тон се опитал да прави изказване не по надлежния ред в рамките на т.2 от дневния ред). По този начин с държанието си свид.М. провокирал брожения в залата сред присъстващите. След отправени неколкократни забележки от страна на председтелстващата събранието, същата поради нарушаване на реда в залата обявила в 14:42 часа 15 минутна почивка. Към този момент в залата на ОбС на мястото, определено за граждани се намирали свидетелите М., Д., К. и нарушителя А., като между М. и А. стоял Д., а К. бил зад А..

В залата било шумно – множество хора разговаряли на висок глас и било нагнетено напрежение от случващото се с активното участие на св.М., който въпреки дадената почивка продължавал да говори на висок тон. А. се насочил към М., но пътят му бил препречен от свид.Д., който се опитвал да предотврати ситуацията при което двамата си разменили реплики на висок тон. Следва да се отбележи, че на предявените видеозаписи от инцидента, приобщени към административно-наказателната преписка ясно се вижда, че към М. почти едновременно тръгват няколко лица, едно от които е и А.. Свидетелят Д. също започнал да говори на висок тон. Същият в показанията си заявява: „ Аз попитах Т. дали на мен скача и защо ми скача, но той не се усети като го попитах няколко пъти кротко, че аз нямам общо с този човек, но нямам нищо и срещу него …Тодор не се усети, говореше нещо, викаше и тогава аз започнах да говоря на по-висок тон, защото имаше смут в залата, викаха и за да ме чуят трябваше да викам на по-висок тон. Така всички викаха, защото имаше шум….. Ситуацията беше напрегната, нямаше полиция , а общинската охрана не можеше да се справи със ситуацията. Тогава Т. ми каза „Айде удари ме!“ Два пъти ме прикани да го ударя. Аз естествено си сдържах нервите и не посегнах. Той излезе от залата, след това се завърна отново. Тогава всички крещяха. И тогава аз отново попитах Т. „Ти ли си човека, който ще биеш и защо мен!?, а той не ми отговори….“Съдът кредитира показанията на свид.Д. досежно напрегнатата обстановка и повишения тон на комуникация. Следва да се отбележи обаче, че на видеозаписите, предоставени от самия свид.Д., съществуват преимуществено монолози на висок тон именно на свидетеля Д.. Същият в показанията си заявява: “Обидна дума Т. към мен не е казвал, Това, че ме блъскаше, това беше. Освен „Мама ти да е еба“ от Тодор към Р., аз не съм чул нищо друго. Твърденията за изречена псувня от А. обаче не се потвърдиха от нито едно друго прието по делото доказателство.

Съдът следва да отбележи, че въпреки противоречията в свидетелските показания приема, че не е осъществен физически контакт между А. и св.М., така, както се твърди в акта и в част от свидетелските показания (тези на св.Д.), за което обстоятелство съдът дава вяра и кредитира показанията на М., в които същият изрично заявява липса на физически контакт между двамата. От предявените в съдебно заседание чрез възпроизвеждане видеозаписи, приобщени по делото се потвърждава изцяло възприетата от съда и описана по-горе фактическа обстановка.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът намира, че в случая не е налице проява от страна на нарушителя, която да се характеризира като дребно хулиганство по смисъла на УБДХ. Видно от показанията на разпитаните свидетели, изречените думи са в резултат от емоционалното съС.ие на лицето, и представляват израз на несъгласие с поведението на свидетеля М..

В случая действията на А. на инкриминираната дата и място са силно повлияни от случилото се. Създалата се ситуация, възникналото напрежение, видимо превъзбуденото съС.ие на А. /на видеозаписите се вижда, че лицето е видимо изнервено/ обяснява извършените от него действия. Тези действия на А. са възприети само и единствено от най-близкостоящите до него свидетели -очевидци и ценено от тях като последица от случилото се /св.Д. и св.К./. Последните двама си противоречат в показанията досежно това как са възприели действията на А., въпреки че и двамата сочат, че не са възприели в думите агресия и/или закана спрямо тях. Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели, включително и на разпитаните като такива общински служители. Показанията им са пълни, обективни и по никакъв начин не са в посока да преувеличат възприетото, така че да обслужени евентуално интересите на страните по делото.

Тук е мястото да се отбележи, че свидетелите с изкл. на свид.Д. не изразяват възмущение от възприетото поведение на А.. Нещо в повече, от дадените от свид.Д., С., Костадинова показания съдът остава с впечатлението, че същите укоряват поведението на други лица, провокирали броженията сред

присъстващите в залата по време на заседанието на общинския съвет.

При служебна проверка съдът констатира, че актът, с който е установена проявата на дребно хулиганство, НЕ отговаря на процесуалните изисквания за валидност.

Същият е съставен от компетентен, съгласно чл.2, ал.1 от УБДХ орган, в рамките на властническите му правомощия, с посочване на имената и длъжността от на актосъставителя и датата на съставянето му, в изискуемата писмена форма, съдържа подробни данни за личността на нарушителя, датата, мястото и обстоятелства около извършеното нарушение, носи подписи на свидетели, присъствали при извършване и при установяване на нарушението и е предявен на посочения като нарушител. Сочените в акта обстоятелства обаче не са достатъчни, за да формулират и обосноват ясно, непротиворечиво и конкретно обвинение по начин, че нарушителят да узнае в какво точно е обвинен.

Административно-наказателното производство, включително и това по УБДХ е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите лица в по-голяма степен с оглед предвидената административно-наказателна отговорност. Поради това, съдът, при определяне административно-наказателната съдба на нарушителя следи за законосъобразността на установяване на административното нарушение. От тази гледна точка съдът не е обвързан, нито от твърденията на нарушителя, нито от фактическите констатации в акта, респ. в постановлението на прокурора (в случаите на образувано производство след постановление за отказ да се образува наказателно производство, какъвто е именно настоящи случай).

От друга страна следва да се посочи, че в тежест на административния орган е да установи и докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност на санкционираното лице, като липсата им води до незаконосъобразност на процедурата по установяване на проявата на дребно хулиганство и респ. се отразяват на законосъобразността на констатиращият тази проява акт.

Предвид обстоятелството, че законодателят е предвидил включването на няколко хипотези на дребно хулиганство в една разпоредба (тази по чл.1 ал.3 от УБДХ), длъжностните лица, които установяват фактите, са компетентните органи да индивидуализират всяко деяние със специфичните му характеристики и в издавания от тях акт за установяване на проява на дребно хулиганство, следва да посочват всички характеристики и всички индивидуализиращи белези на състава на съответното административно нарушение, ако същото е извършено. Неизпълнението на вменените им компетентности води до несъответствия и противоречия, които не могат да се санират от съда в производството по налагане на административната санкция по УБДХ. В тази връзка следва да се посочи, че в санкционните производства като настоящото- по реда на УБДХ, за да могат да породят правните си последици, е необходимо съдържанието на актовете за установяване на проявите по този указ да е ясно, пълно и недвусмислено, защото с акта по чл.2 от УБДХ се вменява извършване на конкретно административно нарушение (повдига се обвинение за конкретно нарушение), поради което тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани или мотивирани по тълкувателен път нито от актосъставителя и вносителя, нито санкционираното лице, нито от съда в хода на съдебното следствие. Недопустимо е в хода на съдебното производство да се извличат законоустановените им реквизити, в частност да се уточнява какво е било констатираното от актосъставителя изпълнително деяние на нарушението, което представлява съществен реквизит на акта по чл.2 от УБДХ. Това е така защото актовете по чл.2 от УБДХ имат двуяка функция – констатираща, но и сезираща (обвинителна).

Тъй като санкционираното лице се защитава както по правото, така и по фактите, то следва още от началото на производството да бъде уведомено какви конкретни факти се твърди, че е извършило и под състава на какво точно административно нарушение се подвеждат тези факти. Допуснатата непрецизност от страна на актосъставителя е от особено значение, тъй като е довела до накърняване на процесуалните права на санкционираното лице. По този начин Актът за констатиране на проява на дребно хулиганство не е изпълнил функцията си да очертае кръга на подлежащите на доказване факти в производство, което обстоятелство представлява съществен пропуск от страна на актосъставителя, който не може да се санира в настоящото производство по реда на доказването чрез допустимите по закон доказателствени средства. Това нарушение изначално е пречка да бъде законосъобразно ангажиране отговорността на нарушителя и по съществото си е пречка същата да бъде приключена със законосъобразен санкционен акт именно поради това, че във фазата на констатиране на проявата на дребно хулиганство не са спазени изискванията относно задължителното съдържание на акта по чл.2 ал.1 от УБДХ.

Според настоящия съдебен състав в акта за констатиране на хулиганската проява липсва изчерпателно описание на обстоятелствата, при които е осъществено твърдяното нарушение, съответно не са изложени твърдения за всички съществени елементи от обективната страна на състава на нарушението, в частност не са посочени в конкретика нито използваните в случая ругатни, нито в какво се състои оскърбителното отношение, за което на А. му е повдигнато обвинение. Всички обстоятелства, имащи отношение към нарушението, освен че се явяват задължителни реквизити на акта, индивидуализират пряко същото, като непосочването им по ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя и до невъзможност на съда да се произнесе по случая. Противното би означавало съдът по тълкувателен път да допълни повдигнатото обвинение, което би довело до недопустимо от гледна точка на процесуалните правила санкциониране по непредявено обвинение. В изпълнение на разпоредбата на чл.3 от УБДХ началникът на съответното структурно звено на МВР въз основа на съставеният акт и на събраните по преписката сведения за личността на нарушителя разполага с три възможности: а) да внесе преписката за решаване на районния съдия; б) да изпрати преписката за разглеждане от съответната КБППМН (неотносимо към настоящия случай) или в ) да прекрати преписката, когато не са налице условията за налагане на административно наказание или на мярка за обществено въздействие; Опциите, с които разполага вносителя предполагат преценка на акта и преписката от страна на началника на териториалното поделение на МВР, която очевидно в случая не е направена или е направена формално.

Всичко гореизложено предпоставя извод за нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените такива, които не могат да се санират от съда при разглеждането на преписката.

Паралелно с изложените доводи и за прецизност на изложението, съдът намира за необходимо да посочи, че дори и при липса на съществени процесуални нарушения, обосноваващи незаконосъобразността на акта за установяване на проявата на дребно хулиганство, административното обвинение се явява неоснователно, тъй като от приобщените към административнонаказателна преписка доказателства, не се доказва по безспорен и категоричен начин жалбоподателят да е осъществил от обективна страна състава на вменената му проява на дребно хулиганство.

Съгласно дефинитивната разпоредба на чл. 1, ал. 3 от УБДХ дребно хулиганство по смисъла на указа е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл.325 от НК. От определението на закона се вижда, че проявите на дребното хулиганство са конкретизирани, макар и неизчерпателно, в три групи. Видно от тази легална дефиниция, за да е налице административно нарушение е необходимо да е осъществена някоя от визираните неизчерпателно изброени форми на изпълнителното деяние, изпълващо съдържанието на "непристойна проява", а също и да е обективно дадена една отрицателна предпоставка - поради по-ниската степен на обществена опасност деянието да не представлява престъпление по чл 325 от НК. За да се квалифицира от съда като хулиганство по чл.325 от НК или като дребно хулиганство по УБДХ следва действията на лицето да се преценят през призмата на критериите, залегнали в ППВС № 2/74 г. Съгласно т. 6 от същото с дребното хулиганство се нарушават обществения ред и спокойствието, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по смисъла на НК.

Безспорно установено по делото е че на процесните дата и място в сградата на ОА – Петрич се е провеждало заседание на Общински съвет – Петрич, на което е присъствал и Т. А. и което заседание е прекъснато поради нарушаване на реда в залата, което обаче не е причинено от действия на А..

По отношение на същия съдът намира, че не са налице условията, предвидени в разпоредбата на чл.1, ал.3 от УБДХ за налагане на административно наказание, поради недоказаност на обвинението по отношение на същия както обективна, така и от субективна страна.

От обективна страна: Както бе отбелязано по-горе, на нарушителя е повдигнато обвинение за извършена проява на дребно хулиганство, осъществена в трите форми на изпълнително деяние, а именно: 1.в употреба на ругатни на публично място пред много хора, 2. оскърбително отношение и 3. скарване, с които е нарушил обществения ред и спокойствие. От събрания доказателствен материал не се установи нарушителят да е употребил ругатни и да е отправял такива спрямо който и да е от присъстващите. Нито един свидетел не дава показания за изречени конкретни груби, обидни изрази, хули по адрес на когото и да е. Тук е мястото да се отбележи, че свидетелят Д. дава сведения за изречена вулгарна фраза от страна на А., който употребил израза „Мама ти да еба“, но за това му действие на публично място и в присъствието на множество хора липсва предявено обвинение от страна на административния орган, инициирал производството с Акта за констатиране на хулиганската проява, поради което съдът не е сезиран да се произнася по това действие на А..

По отношение на втората форма на изпълнително деяние, лаконично отбелязана в акта като „оскърбително отношение“, съдът намира следното: Не всяко оскърбително отношение е съставомерно по УБДХ и може да да бъде квалифицирано като проява на дребно хулиганство. Съставомерно е оскърбителното отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността. Въпреки липса на конкретизацията на това обвинение, от всички събрани свидетелски показания се установи, че единствено свид.С. Д. е възприел като оскърбително отношението на А. спрямо него. Свид.Д. заявява: „Т. обидна дума освен „Каков си ти?“ друго ми каза, че аз слушам някой си М. Каза ми „Ти слушаш М.“. Тези изрази съдът не може да възприеме като пряко засягащи честта и достойнството на гражданина С. Д., а начина, по който същите са възприети от Д. като обидни касаят негови вътрешни съждения и интерпретация на възприятията му, които очевидно са свързани с негова емоционална чувствителност по темата, стояща извън обследваните в производството факти.

По отношение на третата форма на изпълнителното деяние – скарване -съдът намира, че макар и да е имало някакво словесно пререкание между свид.С. Д. и А., проведено на висок тон поради възникналото напрежение, шума и виковете в залата, това пререкание не е породило нарушението на обществения ред и спокойствие, които видно от свидетелските показания на разпитаните свидетели вече са били нарушени от провокативното държане на част от присъстващите в залата, различни от нарушителя.

От субективна страна:

Съвкупният доказателствен материал по делото не установява умисъл за нарушаване на обществения ред и спокойствие. Реакцията на сочения за нарушител не може да бъде отнесена като виновно деяние – нарушителят не е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, не е предвиждал или целял настъпването на общественоопасни последици и засягане на обществения ред. Доказателства за противното по делото не бяха събрани. Не се събраха категорични доказателства за наличие на хулигански подбуди за осъществените действия от страна на А., характерни както за проявите на хулиганство въобще, при които действието се извършва без да са налице обективни причини, които да го породят и по съществото си представлява безпардонна демонстрация на пренебрежително отношение към реда и общественото спокойствие. В случая обаче не е така – от разпита на всички свидетели по делото, а и от обясненията на Агушев може да се направи извод, че в случая са налице са други подбуди за действията му – същият е искал да изкаже възмущението си от държането на свидетеля М., което само по себе си има всички характеристики на хулиганска проява. Именно по този начин са възприети действията на А. пряко от свидетелите –очевидци К. и Т.. Ето защо, съдът приема, че действията на А., са именно израз на несъгласие с провокативното държане на свидетеля М. във връзка с упражняване на неговото право на питане на въпрос, на който е получил неудовлетворителен отговор по ЗОДОИ пред Общински съвет, което питане не е осъществено по предвидения ред в Правилника за организацията и дейността на Общински съвет – Петрич, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация на Община Петрич мандат 2023-2027 г., Приет с Решение № 15 от 15.02.2024 г. на Общински съвет град Петрич, в сила от 8.03.2024 г., в редакцията му от 9.04.2024 г., а именно: в противоречие с разпоредбата на чл. 43 ал.1 от този правилник, правомощията си по чл. 28, ал. 3 от ЗМСМА гражданите могат да упражнят, след като писмено заявят искането си до 17.00 часа предходния ден преди заседанието на Общинският съвет, свид. М. е вземал неколкократно думата без да му бъде дадена от председателстващия заседанието и без да е заявил писмено искането си за питане до 17.00 часа на предходния ден. Това обстоятелство се потвърждава като от разпитаните в хода на производството свидетели, включително и бе изрично заявено от свид.Р. М. пред съда.

Общественият ред в заседателната зала на общинския съвет - Петрич на процесната дата е бил нарушен, но не от действия на Т. А., а от провокативните такива на трети лица, чиято административна отговорност не е предмет на настоящото производство. Ето защо, поради липса на доказаност на обвинението по отношение на А. същият следва да бъде оправдан.

По изложените от фактическо и правно естество мотиви, съдът въз основа на закона и доказателствата и на основание чл.6, ал.1, б.“в“ от УБДХ