Решение № 581 от 8.5.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 3299/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 ГПК. С Решение № 5058 от 03.09.2024 г., постановено по гр. дело № 772/2023 г. по описа на СГС, ГО, 16 състав, са отхвърлени предявените от М. М. С. срещу Окръжен съд – Пловдив искове с правно основание чл. 2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ и чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, съответно – за заплащане на сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото за разглеждане и решаване на в. ч. гр. д. № 1449/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив в разумен срок, за заплащане на сумата 4 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от нарушения на чл. 21 и чл. 47 от ХОПЕС, изразяващи се в дискриминация и отказ от правосъдие, както и за заплащане на сумата от 15 000 лв., представляващи имуществени вреди, формирани като пропусната полза във връзка с невъзможността да получи обезщетение в прекратеното производство по посоченото дело. Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът С., който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност. При развити съображения по същество за нарушените му права, се иска въззивната инстанция да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което исковете да бъдат уважени. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна Окръжен съд- Пловдив депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Апелативен съд-София, след извършената преценка в пределите на правомощията си по чл. 269 ГПК на събраните доказателства по делото и на изложените от страните доводи и възражения, приема следното: Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ и чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ и с предмет - заплащане на сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото за разглеждане и решаване на в. ч. гр. д. № 1449/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив в разумен срок, за заплащане на сумата 4000 лв. като обезщетение за неимуществените вреди от нарушения на чл. 21 и чл. 47 от ХОПЕС, изразяващи се в дискриминация и отказ от правосъдие, както и за заплащане на сумата от 15 000 лв., представляващи имуществени вреди, формирани като пропусната полза във връзка с невъзможността да получи обезщетение в прекратеното производство по посоченото дело. Първоначално по така предявените искове е било образувано гр. д. № 4192/2020 г. на Софийски градски съд, по което с Решение № 261338/19.04.2022 г. исковете, квалифицирани като такива по чл. 49 от ЗЗД, са отхвърлени. С Решение № 1371 от 15.11.2022 г. по в. гр. д. № 1933/2022 г. на Апелативен съд-София решението на СГС е обезсилено и делото - върнато за ново разглеждане по предявените искове с правно основание чл. 2б и чл. 2в от ЗОДОВ. От фактическа страна: По делото не е спорно, а и от съвкупната преценка на събраните доказателства се установява, че производството по в. ч. гр. д. № 1449/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив е образувано по частна жалба от 25.06.2019 г. на М. М. С. срещу Определение № 3338/2019 г. по гр. д. № 19037/2018 г. на РС – Пловдив. С определение № 1370 от 09.07.2019 г. на Окръжен съд – Пловдив, постановено по ч. гр. д. № 1449/2019 г., обжалваното определение за връщане на исковата молба е потвърдено. Определението е получено от М. С. на 17.07.2019 г. лично. С молба с вх. № 22543/24.07.2018 г. ищецът С. е поискал допускане на правна помощ. С разпореждане № 6345 от 26.07.2019 г. са дадени указания, които са изпълнени с молба с вх. № 23 800/07.09.2019 г. С определение № 1636 от 12.08.2019 г. по в.ч. гр. д. № 1449/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив е допусната правна помощ на М. С. под формата на процесуално представителство. Изпратено е искане до АК – Пловдив, като след получаване на уведомително писмо, с разпореждане от 20.08.2019 г. за особен представител на С. е назначен адв. К. К.. С молба вх. № 26394 от 09.09.2019 г. адв. К. е поискал на основание чл. 63, ал. 1 ГПК да бъде продължен срока за обжалване на определението № 1370 от 09.07.2019 г. на Окръжен съд – Пловдив. С разпореждане от 12.09.2019 г., предвид изричната норма на чл. 63, ал. 3 от ГПК, съдът е оставил без уважение искането. Разпореждането е връчено на 07.10.2019 г. на М. С. чрез адв.К.. С молба вх. № 29985/14.10.2019 г. адв. К. е поискал на основание чл. 64 ГПК възстановяване на срока, както и да бъде заменен. С разпореждане от 15.10.2919 г. са дадени указания за представяне на препис от молбата за връчване на насрещната страна. Указанията са изпълнени с молба от 05.11.2019 г. С разпореждане от 14.11.2019 г. са дадени указания за отстраняване на нередовности на молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК, като на основание чл. 100, ал. 3 от ГПК, е указано на молителя, че при неотстраняване на нередовностите в указания срок, предприетото процесуално действие ще се смята за неизвършено. Разпореждането е връчено на 05.12.2019 г. на М. С., чрез адв. К. и не е било изпълнено. На 01.04.2021 г. ищецът С. е депозирал касационна жалба чрез адв. Н. П. срещу определение № 1370 от 09.07.2019 г. на Окръжен съд – Пловдив, постановено по ч. гр. д. № 1449/2019 г. на ОС – Пловдив. С определение № 187 от 20.05.2021 г., постановено по образуваното ч. гр. д. № 1685/2021 г. на ВКС, IV г.о., не е допуснато до касационно обжалване определение № 1370 от 09.07.2019 г. на Окръжен съд – Пловдив. От правна страна: Съгласно разпоредбата на чл. 2б от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. В чл. 2в от ЗОДОВ е предвидено, че обезщетение може да се претендира и когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. В настоящия случай не е налице нито една от посочените хипотези. Производството по в. ч. гр. д. № 1449/2019 г. на Окръжен съд – Пловдив е продължило от подаване на жалбата на 25.06.2019 г. до потвърждаване на обжалвания съдебен акт на 09.07.2019 г. общо 14 дни, което изключва дефинитивно посочения по-горе чл. 6, § 1 от Конвенцията. При извършване на преценката за разумност на срока, в който е разгледано дадено производство, приложими са три критерия: фактическа и правна сложност на делото, поведението на компетентните органи и поведението на самия носител на правото. Тези критерии са изводими от чл. 6, § 1 от Конвенцията и са залегнали в текста на чл.2б, ал.2 ЗОДОВ. Общата продължителност на производството е главният показател, спрямо който се преценява дали дадено дело е било приключено в разумен срок. В случая производството е приключило в очевидно кратък срок. Това налага първият иск да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен, без оглед на недоказаността и на останалите елементи от състава и по-специално – на липсата на доказателства за претърпените вреди, изразяващи се по твърдения в исковата молба в стрес, причинен от забавяне на делото и от действието на окръжния съд в гр.Пловдив, както и в унищожаване на доверието му в институциите. Няма каквито и да е било данни за дискриминиране на ищеца, както по признак на неговото социално положение, така и по който и да е било друг признак. Това е така, защото в случая липсва различно, респективно – по- неблагоприятно третиране на ищеца спрямо други лица в неговото фактическо и правно положение, по който и да е било от признаците, посочени в чл. 4 ал. 1 от Закона за защита от дискриминация и чл. 21 от ХОПЕС, от което следва, че не е налице нито пряка, нито косвена дискриминация. Противно на развитите в исковата молба и във въззивната жалба доводи, съдът не е „оставил“ ищецът без адвокат, а е допуснал поисканата от него правна помощ. От тук и неоснователността на позоваването на чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз за лишаване от справедлив съдебен процес. Доводите на жалбоподателя, че е останал без представител по делото са неоснователни и поради това, че в случая не са били налице хипотезите на чл. 26, ал. 6 от Закона за правна помощ за освобождаване на назначения особен представител, а твърдението, че не е осъществен контакт между представител и представляван и двамата не са съгласували линията на защита, не е основание за това. От друга страна, видно от материалите по делото на жалбоподателя е била предоставяна многократно правна помощ, като назначените особени представители са били заменяни по негово искане, което повдига въпроса за злоупотреба с това право, което само по себе си е основание за прекратяване на правната помощ по реда на чл. 24, т. 1, т. 2 от ЗПрП. Същественото в случая е, че на ищеца С. е било осигурено процесуално представителство за защита пред три съдебни инстанции, като молбата за оттегляне на назначения адвокат не е произвела автоматично действие. Неоснователен е и искът за присъждане на имуществени вреди във формата на пропуснати ползи. Невъзможността на ищеца С. да получи искането от него обезщетение по исковата молба в размер на 12 200 лв. към 05.07.2018 г., която сума се претендира по настоящето дело заедно със законна лихва в общ в размер от 15 000 лв., съставлява изцяло хипотетично увеличаване на патримониума на ищеца. Според принципните постановки, свързани с характера на вредата във вид на пропусната полза и начина на установяването, заложени в Тълкувателно решение № 3/20212 г. на ВКС, ОСГТК, и Тълкувателно решение № 3/2021 г. на ВТС, ОСГТК, основателността на претенцията за пропуснати ползи предпоставя сигурност за увеличаване на имуществото на ищеца, която не се предполага. Пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, поради което правото на обезщетение се поражда само за действително претърпените вреди, а не за предполагаемите или хипотетичните такива. В случая не се установява неосъществено увеличаване на имуществото на ищеца. Ето защо и този иск следва да бъде отхвърлен изцяло. Поради съвпадение на изводите на двете съдебни инстанции обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.8 на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в размер на 100.00 лв., юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, съдът