Решение № 17 от 11.1.2024 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 1136/2023 г.

Производството е по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК и е образувано по повод на въззивна жалба на М. П. П., ЕГН: ••••••••••, с адрес в град С., улица “Н.” № 47, ет. 4, ап. 7 и Е. А. М., ЕГН: ••••••••••, село С., община С. област Б. действащи чрез процесуалния представител адвокат Р.з.К, АК - Б. срещу Решение № 176/01.09.2023 г. по гр. д. № 957/2022 г. по описа на РС - Р.. С атакуваното в настоящото производство решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от въззивниците иск за отмяна на всички решения от т. 1 до т. 11 включително, взети от ОС на Етажна собственост на жилищна сграда с идентификатор •••, представляваща секция “С” от ваканционен комплекс “А.Г.” - гр. Р., м. “Ц.”, представлявана от управителя О.П., проведено на 26.07.2022 г. Във въззивната жалба са развити възражения както срещу правилността на постановеното първоинстанционно решение с оглед приложимия материален закон, така и срещу неговата процесуална законосъобразност, като са наведени доводи за допуснати от съда нарушения на процесуалните правила. С жалбата се иска отмяна на решението на РС - Р. и постановяване на ново такова, с което предявеният иск да бъде уважен, както и да бъдат присъдени сторените от ищците съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции. Доказателствени искания не се правят. Постъпил е и отговор към така подадената въззивна жалба от въззиваемата страна - ЕС на сграда с идентификатор ••• от ваканционен комплекс “А.Г.” - гр. Р., секция “С”, представлявана от управителя О.П., с процесуален представител - адв. О.Ш. с който се оспорват релевираните в жалбата възражения, като се иска от съда първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден изцяло като правилен, обоснован и постановен при спазване на процесуалните правила. Претендира разноски. В проведеното открито съдебно заседание в настоящата инстанция процесуалният представител на въззивниците се явява, като поддържа изложеното в сезиращата този съд жалба и релевира, че към процесния момент било проведено едно общо събрание за дванадесет етажни собствености, обединени в един комплекс, поради което районният съд неправилно счел, че взетите решения били законосъобразни, като не било съобразено, че липсвал законоустановения кворум за вземане на част от решенията на ОС. От своя страна представителят на въззиваемата страна счита, че съставът към РС - Р. постановил правилен и обоснован съдебен акт. Окръжен съд - Б. след извършена преценка на сторените възражения и аргументи във въззивната жалба, съответно в отговора към нея, както и като съобрази приложените по делото писмени доказателства, намира следното от фактическа и правна страна: Районен съд - Р. е бил сезиран с искова молба от страна на М. П., с ЕГН •••••••••• от гр. С., ул. „Н.“ № 47, вх. 13, ет. 4, ап. 7 и Е. М., с ЕГН •••••••••• от с. С., общ. С. обл. Б. и двамата чрез адв. Р.Д.З.К. от АК - Б. служебен адрес: гр. Р., ул. „Б.р." № 14 против Етажна собственост на жилищна сграда с идентификатор •••, представляваща секция от ваканционен комплекс „А.Г.“ - гр. Р., м. „Ц.“, представлявана от управителя О.П., обективираща иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. От ищците, сега въззивници, се иска отмяна на всички решения на общото събрание на така индивидуализираната ЕС, обективирани в протокол от 26.07.2022 г. В молбата се навеждат твърдения за допуснати нарушения при свикването и провеждането на общото събрание - не било свикано и проведено общо събрание на конкретната етажна собственост на сграда с идентификатор •••, като се релевират възражения срещу самото свикване и отправяне на поканата, като то било проведено при неустановен кворум, при нарушение на правото на собствениците да гласуват в събранието, с допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 17 ЗУЕС, с неизяснен ред за изчисляване идеалните части от общите части на сградата на всички присъстващи, а за резултатите от ОС страните научили едва след запознаване с протокола, който от своя страна не бил подписан от присъстващите собственици и не отразявал обстоятелството, че събранието касаело отделна секция от комплекса, като според жалбоподателите в събранието участвали лица, които към момента на провеждането му вече не притежавали право на собственост в обекта. Релевират се и отделни възражения срещу всяко едно решение на ОС - в нарушение на закона едни и същи лица били избрани съответно за председател и протоколчик на всяко от едновременно провеждащите се общи събрания на всяка една секция от сградата; сауната и басейнът в комплекса били самостоятелни обекти, поради което било незаконосъобразно собствениците да ремонтират и поддържат чужда индивидуална собственост; на събранието не бил представен проект на бюджет за 2023 г. на отделната секция, а вписаните в приложение № 2 суми и разходи не били обсъждани на самото събрание, от отразеното в това приложение не могло да се установи как са определени вноските - на лице, обект, площ на обект или дял в общите части, като в самия бюджет за цялата сграда не ставало ясно каква сума като част от него представлявала разход за ремонт и каква за поддръжка и управление на сградата и било допуснато нарушение на чл. 51 от ЗУЕС, тъй като законодателят предоставил правото на ОС да определя единствено размера на таксите, не и начина на разпределение на задълженията за заплащане на таксите, отделно същата разпоредба не изисквала от собствениците, ползвателите и обитателите да заплащат разходите за управление предварително; не бил представен и самостоятелен бюджет за разходите за минал период от секцията, не бил гласуван реално размера на тези разходи, а ОС в противоречие с чл. 11 ЗУЕС задължил управителя да предприеме действия срещу собствениците с неплатени суми; изложени са съображения и срещу решенията, касаещи мандата на поддържащата обекта фирма, избора на членове на КС и застраховането на общите части на сградата. В представения отговор към исковата молба се оспорват както възраженията, свързани с процедурните изисквания по свикване и провеждане на събранието, така и досежно законосъобразността на всяко едно атакуваните решения. Приети са писмени доказателства - нотариален акт № 29 том 1, per. № 407, дело № 27 от 2022 година, нотариален акт № 15, том I, per. № 300, дело № 14 от 2021 година, нотариален акт № 77, том 1, per. № 649, дело № 67 от 2020 година, притежавани от ищците, както и нотариални актове за собственост на отделните собственици на самостоятелни обекти в сградата, покана и протокол към нея, съобщение по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, протокол от проведеното общо събрание на 26.07.2022 година за сграда ••• - секция С, както и приложения към него: приложение №1 Списък на регистрираните участници в Общото събрание от 26.07.2022 г., приложение № 2 годишен бюджет за разходите за 2023 г. и разпределение на същите, приложение № 3 отчет за разходите за 2021 г. и разпределението им измежду собствениците, приложение № 4 списък на собствениците с неиздължени суми, справки от АВ, форми за гласуване, документи за учредена представителна власт, съобщение за изготвен протокол за Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор ••• и протокол за поставянето му на 02.08.2022г. в 15: 05 ч., договор за поддръжка на сграда с идентификатор ••• от комплекс „А.Г.“ секция „С“ гр. Р., ул. „Ц.“ и приложения към него, протоколи за проведено ОС на отделните секции към сградата на 26.07.22 г. Изслушани са и свидетели. На тази база с атакуваното в настоящото производство решение първоинстанционният съдебен състав приел, че е налице оспорване на протокола, отразяващ проведеното ОС от страна единствено на ищеца М. П. в сроковете по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС, както и че са спазени всички изисквания на специалния закон по свикване и провеждане на събранието. За неоснователни са приети доводите за незаконосъобразност на отделните решения, като съдът е изложил аргументи по всяка една оспорена от страна на ищците точка, поради което и исковата претенция за отмяна по реда на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС е отхвърлена изцяло. Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, съдържа необходимите законоустановени реквизити и е придружена от документ за платена държавна такса за въззивно обжалване, поради което е процесуално допустима и редовна. При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, постановено е от съдебния състав, завършил разглеждането на делото, поради което следва да бъдат обсъдени доводите на жалбоподателя, изложени във въззивната жалба, с оглед преценката за правилността на атакувания в настоящото производство съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Тези изключения в процесния случай не са налице, ето защо при разглеждане на спора от фактическа страна съдът е ограничен от релевираните в жалбата оплаквания, като в случая инвокираните възражения и отговорите към тях са както следва: На първо време следва да бъдат разгледани въпросите, поставени от въззивните, които са свързани с нарушенията относно свикването, провеждането и гласуването в общото събрание, доколкото спазването или не на законоустановените предпоставки, регламентирани в ЗУЕС досежно начина на действие на общото събрание на отделната етажна собственост, е от обуславящо значение за останалите възражения, които са по съществото на взетите решения от страна на собствениците във ваканционния комплекс. Първоинстанционният съдебен състав от фактическа страна е приел, че на 15.07.2022г. в 12: 11 часа на входа на Секция С управителят О.П. удостоверил, в присъствието на две лица - В. З. и С.В. поставяне на покана за свикване общо събрание на етажната собственост на 25.07.2022г. от 9 часа със следния дневен ред: 1. Откриване на заседанието; 2. Приемане на годишния бюджет за разходите за 2023 г.; 3. Разпределение между собствениците на прогнозния годишен размер на разходите за управление и поддържане на общите части на Сградата и Комплекса, както и дължимите съгласно одобрените ремонтни дейности разходи за планирани ремонти и вноски във Фонд „Ремонт и обновяване“ за 2023 г., срок за плащане на вноските.; 4. Потвърждаване, одобрение и разпределение между собствениците на направените през 2021 г. разходи за управление и поддържане на общите части на Сградата и Комплекса, извършени съгласно Отчет за разходите, вече представен на собствениците.; 5. Представяне, запознаване и одобрение от Общото събрание на детайлен списък на собствениците на апартаменти и размера на дължимите и неплатените от тях суми за: годишно възнаграждение в размер на 8.33 евро на квадратен метър без вкл. ДДС, съответно 10 евро на квадратен метър с вкл. ДДС за предоставените от избраното дружество „Ф. М. Г.“ ЕООД услуги и дейности по поддръжка на общи части за 2022 г.; дължими разходи за управление и поддържане на общите части на Сградата и Комплекса, направени през 2021 г., разходи за планирани ремонти и вноски във Фонд „Ремонт и обновяване“ за 2022 г.; 6. Обсъждане и вземане на решение за предприемане на правни и фактически действия за събиране на дължимите от собствениците суми за поддръжка и управление на общите части на сградата, включително и дължими на „Ф. М. Г.“ ЕООД възнаграждения, разходи за планирани ремонти и вноски във Фонд „Ремонт и обновяване“ по съдебен ред. Вземане на решение и възлагане на управителя на етажната собственост на изпълнение на решението на Общото събрание, вкл. да представлява интересите на етажната собственост в съдебните производства по събиране на дължимите суми; 7. Потвърждаване възлагане на „Ф. М. Г.“ ЕООД на дейността по поддръжка и управление на общите части в Сградата и Комплекса занапред, както и предоставяне на отделни управителни правомощия за изпълнение от „Ф. М. Г.“ ЕООД, при годишно възнаграждение в размер на 13, 33 евро на квадратен метър без вкл. ДДС, съответно 16, 00 евро на квадратен метър с вкл. ДДС, считано от 1.01.2023 г. и при всички останали условия на Договора за поддръжка, одобрен с решение на Общото събрание от 13.09.2013 г. Възлагане на управителя да предприеме необходимите за това действия.; 8. Освобождаване на г-жа Г. Б. и г-н И. Х. като членове на Контролния съвет на етажната собственост 9. Вземане на решение за застраховане на общите части в сградата. 10. Определяне на дата за провеждане на Общо събрание през 2023 г. 11. Разни. В първоначално определения в поканата ден не бил достигнат законоустановения кворум за провеждане на събранието, при това и след реализация на хипотезата на чл. 15, ал. 2 ЗУЕС, поради и което общото събрание било проведено на 26.07.2022 г., в 9: 00 часа, на същото място и при същия дневен ред, посочени в поканата. На събранието присъствали 25, 2751 % от общия брой на собствениците в сградата ( в тази връзка списък от регистрацията на присъствалите собственици и техни упълномощени представители на общото събрание). На основание чл. 16, ал. 7 ЗУЕС бил изготвен протокол от проведено общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор ••• от управителя О.П., поставен на 02.08.2022г. в 15: 05 часа на входа на Секция С от комплекса, като преди това, на 29.07.2022 г., постъпило и писмено възражение от страна на ищцата срещу протокола на събранието. Тези фактически положения, приети от Районен съд - Р., са съответни на приобщените по делото писмени доказателства и се следват от тях, като на тяхна база съдът е достигнал до правилни изводи за законосъобразно протичане на процедурите по свикване и провеждане на коментираното в настоящия процес общо събрание, регламентирани в чл. 13 - чл. 17 от ЗУЕС, при предварително предоставяне на материали и информация, предмет на бъдещото обсъждане. Основното възражение на въззивниците тръгва от тяхната теза, че на процесната дата (26.07.2022 г.) било проведено едно общо събрание, което от своя страна препятствало възможността за установяване кворума на всяка отделна ЕС и мнозинствата при гласуване на решенията, като отделно, първоинстанционният съдебен състав не взел отношение по тази теза. Всъщност, проследявайки изложените мотиви от страна на първия съд (стр. 9 и 10) става ясно, че решаващият състав не е приел за основателен аргумента на въззивниците, че е било налице проведено едно общо събрание, доколкото същият, придържайки се към писмените доказателства (по- конкретно протоколи и формуляри за гласуване), както и законовите постулати, е приел, че процесното общо събрание се е възползвало от факта, че законът не му поставя ограничения с оглед начина на формиране на неговата воля, поради и което с оглед спецификата на ваканционния комплекс всяка отделна етажна собственост, регистрирана по реда на чл. 46б ЗУЕС, е провела отделно общо събрание със специфично избран метод на гласуване (писмен), при общи за всички събрания въпроси за разглеждане и лица, водещи и протоколиращи събранията (в този смисъл и изслушаните свидетелски показания пред първата инстанция). Въпрос на целесъобразност е как отделната етажна собственост би провела общото си събрание и как би организирала процедурата по гласуване, като това е допустимо да се случи по описания в процесния казус начин, особено след като е налице пълно съвпадение на решенията, предмет на разглеждане между отделните събрания (в този смисъл по отношение на последното изрично са наведени твърдения още в исковата молба и въззивната жалба) и избран начин за гласуване посредством бланки за гласуване, отговарящ на характера на събитието, позволяващ индивидуално отчитане на всеки един глас впоследствие. И след като не е констатиран порок при свикването на интересуващото този процес събрание, съдебният състав също приема, че възраженията на ищците досежно начина на формиране волята на ОС са неоснователни. Първоинстанционният съд правилно е заключил, че общият размер на представените идеални части от общите части на сградата е определен като сбор от идеалните части, посочени в нотариалния акт на всеки един собственик, като всички лица, отразени в списъка на присъстващите, са били легитимирани да участват с оглед установените им права на собственост върху самостоятелни обекти от сградата, като това, че резултатите от самите гласувания по отделните точки били отразени в изготвения впоследствие протокол не съставлява порок, предвид това, че регламентацията на чл. 16, ал. 5 - ал. 7 ЗУЕС позволява сумиране на крайния резултат да се случи в предвидения срок за представяне на окончателния вариант на документа. Съгласно чл. 16, ал. 5 ЗУЕС протоколът съдържа датата и мястото на провеждането на общото събрание, дневният ред, явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те представляват, номера на самостоятелния обект, начина, по който са гласували лицата - "за", "против" или "въздържал се", техен подпис, същността на изявленията, направените предложения и приетите решения. В тази връзка няма правна забрана част от коментираните реквизити да се съдържат и в приложен към протокола списък на присъстващите на събранието, който списък от своя страна да съставлява неразделна част от протокола, така както е сторено в процесния случай. Така гласуването е надлежно отразено в изготвения протокол чрез вписване на процента гласове, гласували "за", "против" и "въздържал се", като отделните собственици, ползватели и техните пълномощници са се подписали в представения по делото и приложен към протокола от ОС на ЕС списък. Следва да се посочи, че законът не поставя изискване нито в самия протокол, нито в отделен документ да се полага подпис от всеки гласувал срещу избрания от него начин на гласуване - "за", "против" или "въздържал се" по всяка една от точките от дневния ред, които се гласуват. Достатъчно е в документ, приложен към протокола на ОС на ЕС или в самия протокол, да се съдържат подписите на собствениците, ползвателите или техните пълномощници, което е достатъчна гаранция, че дадено лице е присъствало на общото събрание. Още повече в случая по делото са представени формуляри за гласуване, носещи подписа на всеки един от присъстващите на общото събрание собственици. Така от целокупният преглед на протокола и списъка към него става напълно ясно каква е била волята на отделните собственици, като единствено ищцата М. П. е дала отрицателен вот по част от предложените на гласуване точки. Ето защо и настоящият съдебен състав приема, че няма нарушение на императива на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС. В своята въззивна жалба въззивниците излагат подробни съображения свързани с приложението на разпоредбата на чл. 18 ЗУЕС, но отново трябва да се отбележи, че в нито една част от своите мотиви към решението съдебният състав не е приемал, че във ваканционния комплекс “А.Г.” - гр. Р. е било реализирано съвместно общо събрание на няколко етажни собствености по смисъла на чл. 18 ЗУЕС. Решаващият съд единствено е използвал като аргумент хипотезата на последноцитираната разпоредба, за да изясни и подкрепи тезата си, че възможно едновременното провеждане на няколко общи събрания на отделни сгради, с оглед спецификата на процесния комплекс. По отношение на законосъобразността на отделните решения, взети от ОС, в жалбата изрично се възразява, че размерът на разходите - минали и предстоящи, за всяка една ЕС били определени в отделни приложения, изготвени след провеждането на самото събрание. На първо място, по отношение на гласувания бюджет, обективиран в Приложение № 2 и Приложение № 3, в исковата молба се съдържа изрично признание, че преди процесната дата бил изготвен общ бюджет за всички етажни собствености, но с изрично отбелязване в него и на частта, касаеща процесната сграда (стр. 6 и 7 от ИМ, като това твърдение се подкрепя и от представеното приложение към т. 2 от протокол от ОС, съдържащо разбивка на суми по отделни секции), освен това, както е и посочил първоинстанционният съд, коментираните суми в Приложение № 2 са единствено ориентировъчни и прогнозни, като същите не създават задължение в тежест на отделните собственици. По отношение на т. 4, касаеща вече извършените разходи от етажните собственици за предходна година, индивидуализиране на конкретна сума по секции е извършено в представения отчет, за който документ е налице твърдение в протокола, че е бил представен предварително на отделните собственици, като същият касае разходи, вече планирани в предходно проведено общо събрание през 2021 г. и доказани пред контрольорите със съответните за това счетоводни документи, като отчетът съдържа посочване в отделни пера на основанията и размера на вече платените суми по отделни секции от комплекса. В жалбата не се оспорва, че собствениците били запознати с този отчет (стр. 112 от делото), а единствено, че на събранието била обсъждана глобална сума, касаеща всички секции, като едва впоследствие тази сума била разбита в отделни приложения по отношение на всеки собственик. Ето защо съдът приема, че в процесния ден всяка етажна собственост била запозната с отчета на разходите, относими към съответната етажна секция, поради което собствениците са могли да вземат информирано решение при гласуването по тази точка, дори на отделните събрания да се е коментирала обща сума за целия комплекс, още повече че с вида и основанието на тези разходи присъстващите били запознати още при провеждането на предходното ОС през 2021 г. Няма законово изискване (чл. 11, ал. 1 т. 4 ЗУЕС) при приемане на отчета за разходите, последният да съдържа съотнасяне на тези разходи към собствениците, съответно към обектите в сградата, така както е сторено в Приложение № 3 (стр. 113 от делото), поради което е без значение дали този документ е бил сведен до знанието на етажните собственици към момента на провеждането на събранието, в каквато насока е оспорването в жалбата. Тази разбивка обаче има отношение към т. 5, свързана с представяне на списък на собствениците, които не са платили съответните вноски за сторените разходи, направени през 2021 г., която обаче не е предмет на въззивната жалба, поради което начинът за преразпределение на сторените разходи между отделните собственици за отминалата година (посредством кв. м. за всеки отделен обект), приет от първоинстанционния съд за установен и за законосъобразен, е вън от предметния обхват на въззивния контрол. По отношение констатацията на съда, свързана с доказателствената обезпеченост на тези разходи, оспорване от страна на жалбоподателите не е налице, поради и което и по този въпрос настоящата съдебна инстанция не дължи преценка. А относно това дали коментираните суми се разходвали за нуждата на конкретната етажна собственост, по-конкретно дали се заплащали суми, свързани с поддържането на сауна и басейн, следва да се отбележи, че се касае за въпрос по целесъобразност, като съдът не може да контролира за какво разходва средствата си етажната собственост (с оглед така формулираното възражение в т. 12 от въззивната жалба). Какви по вид и размера приходите и разходи ще бъдат включени в бюджета на ЕС е въпрос на оперативно решение, чиято преценка е само от компетентността на общото събрание на ЕС. Досежно възраженията срещу взетите решения на ОС на процесната сграда, обективирани в т. 7: от представения в хода на първоинстанционното производство договор за поддръжка от 13.02.2013 г. между ЕС на сграда с идентификатор ••• и “Ф. М. Г.” ЕООД става ясно, че последното дружество в качеството си на изпълнител се е задължило срещу възнаграждение и при условия и срокове, уговорени между страните, да извършва поддръжка на общите части на сградата и комплекса (чл. 1.1), като конкретните действия са описани в чл. 1.3 от договора. В чл. 1.3 също са уредени изрично правомощията на управителя на ЕС, които са превъзложени за изпълнение от страна на юридическото лице, свързани с поддръжката на общите части, по - конкретно тези по чл. 23, ал. 1 т. 1, т. 4 ЗУЕС. В чл. 4.1 от същия договор страните се споразумели, че облигационната връзка има сила за срок от 3 години от датата на подписването на договора, като в случай, че не е прекратена до шест месеца, преди изтичането на тригодишния срок, договорът автоматично се подновява за срок от три години. Според чл. 19, ал. 8 ЗУЕС (с приложимата към датата на провеждането на ОС редакция) по решение на общото събрание, взето с мнозинството повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, правомощията или част от тях на управителния съвет (управителя) могат да бъдат възлагани на физически лица или на юридически лица, които не са собственици. Договорът за възлагане се одобрява с решение на общото събрание, взето с мнозинство повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, и се сключва от упълномощено от общото събрание лице за срок до две години. Договор, сключен за по-дълъг срок, се смята за сключен за две години, а клауза, предвиждаща автоматично подновяване на договора или превръщането му в безсрочен, се смята за недействителна. Съгласно чл. 17, ал. 2 т. 7 (ред. - ДВ, бр. 26 от 2016 г.) за възлагане правомощията или на част от тях на управителния съвет (управителя), както и за възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата на юридически или физически лица, които не са собственици, следва да се постигне мнозинство повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост. В § 1, т. 13 от ДР на ЗУЕС е дадена дефиницията на поддръжка на общи части, като според нея това е дейност, насочена към запазване на общите части в добро състояние, поради което несъмнено дейностите, описани в разпоредбата на чл. 1.3 от представения договор попадат под цитираната дефиниция. При систематичното тълкуване чл. 19, ал. 8 и чл. 17, ал. 2 т. 7 ЗУЕС, следва извода, че ако е налице договор с физическо или юридическо лице, което не е собственик на самостоятелен обект в ЕС, с който са му възложени единствено действия по поддръжка на общите части, то за него не важи ограничено на срока на действието на договорната връзка, предвидено в чл. 19, ал. 8 ЗУЕС. В настоящия случай обаче договорът съдържа и изрично възлагане упражняване правомощия на управителя, което наложило общото събрание да препотвърди възлагането на юридическото лице на управителните правомощия, тъй като ако се приеме, че разпоредбата на чл. 4.1 от договора предвижда автоматично подновяване за неограничен брой пъти на срок на действието му, то страните ще срещнат ограничението на цитираната ал. 8. Според този състав обаче договорната клауза предвижда една възможност за продължаване на срока на договора с три години, поради и което срокът на същия е изтекъл, ето защо собствениците правилно са поставили за разглеждане и въпроса за ново възлагане действия по поддръжка на общите части на юридическото лице, изпълнявани при условията на стария договор. Така решението по тази точка от дневния ред, в неговите две подточки - за възлагане на правомощия и дейности по поддържане на общите части, не е взето при изискуемия за това кворум от 67 на сто идеални части, поради което и подлежи на отмяна изцяло. Законовото изискване на чл. 17 ал.2 т. 7 от ЗУЕС е, че такива решения се вземат с мнозинство, формирано на базата на всички общи части. Само като допълнение, (с оглед изложеното за липсата на постигнато мнозинство), трябва да се посочи, че в коментираната т. 7 от протокола е обективирано и още едно решение, с което е определено възнаграждение за поддръжка и управление на общите части в размер на 13 евро с вкл. ДДС на квадратен метър. В цитирания чл. 1.3 от договора, към който препраща това решение, изпълнителят се е задължил да извършва техническа поддържка на общите части, тяхното санитарно-хигиенно обслужване и прочие, като за това собствениците дължат годишно възнаграждение, съгласно чл. 1.5 от договора, но според чл. 1.6 от същия отделно от това възнаграждение, собствениците поделят помежду си изплащането на консумативните разходи. Последните разходи са предмет на т. 3 от решението, като са базирани на прогнози, като по отношение на тази част от протокола съдът изложи вече своите мотиви за законосъобразността на така взетото решение. Посоченото разграничение се прави с оглед заявеното оспорване от ищците, че с определеното възнаграждение по т. 7 се стигало до дублиране на задължения за разходи с едно и също основание, като в случая обаче заплащането на сумите по последната точка и тези под номер 3 в протокола се дължат за различни услуги - възнагражденията по т. 7 са за разходи по дейности от чл. 1.5 от договора, които разходи са изведени вън от общите такива за поддръжка на общите части, описани в отчета за разходите. Определеното възнаграждение към юридическото лице намира своето основание в § 1 т. 11 от ДР на ЗУЕС. А съгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС разходите за управление и разходите за поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. И ако в настоящия случая липсва възражения срещу методиката на разпределение на сторените разходи за 2021 г. по поддръжка и управление на общите части, по-конкретно за заплащането на консумативните вноски (т. 5 от протокола), то по втората част на решението, обективирано в т. 7, е налице изрично оспорване в жалбата, което е и основателно. Константна е съдебната практика на върховната инстанция (Решение № 313/07.04.2020 г. по гр. д. № 1332/2019 г., IV ГО на ВКС; Определение № 130/17.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1770/2020 г., I I ГО на ВКС, Решение № 60181/20.10.2021 г. по гр. д. № 86/2021 г., IV ГО на ВКС, Решение № 93/06.10.2022 г. I ГО на ВКС и др.), че нормите на чл. 51 ЗУЕС не предпоставят възможност за тълкуване, същите са ясни и императивни, като каква е била предходната практика на етажната собственост по този въпрос за съда е ирелевантно. Разходите за управление и поддържане на общите части не са разпределени според броя на собствениците, ползвателите и обитателите, а на база квадратура на имотите с включени идеални части, т.е. са определени по начин, който противоречи на закона. Незаконосъобразно е и решението по т. 8 от проведеното на 26.07.2022 г. общо събрание, като в тази връзка е и възражението за нарушение на хипотезата на чл. 24, ал. 7 ЗУЕС, изискваща член на контролния съвет да бъде собственик или ползвател, като от представените писмени доказателства не се установява избраните лица да притежават право на собственост или ограничено вещно право върху обект от сградата, като ответникът не твърди и доказва в случая да е налице нормата на чл. 24, ал. 10 ЗУЕС. В случая като контрольори са избрани Е. Н., С. К. и К. Х., но от представените нотариални актове и списък на собствениците не се установява последните да отговарят на изискванията на ал. 7 на чл. 24 ЗУЕС. Видно е, че Е. Н. е управител на едно от юридическите лица, притежаващи право на собственост в процесната сграда, но това не променя извода, че същият в лично качество не притежава такова. Ето защо и това решение на ОС следва да бъде отменено като постановено в нарушение на императивните изисквания на специалния закон. При този изход на спора и с оглед частичното съвпадение между изводите на двете съдебни инстанции по спорните в настоящото производство решения, то актът на Районен съд-Р. следва да бъде отменен единствено в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен иска по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, имащ за предмет законосъобразността на решенията на общото събрание на сграда с идентификатор •••, обективирани в т. 7 и т. 8 от протокола. По разноските: Такива се претендират от всички страни при своевременно направени възражения за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения от всяка една от тях. Въззивниците представят доказателства (договори за правна защита и съдействие, имащи характер на разписка) за заплатени адвокатски възнаграждения в общ размер на 1 100 лева, както и заплатена държавна такса в размер на 40 лева. От своя страна, въззиваемата страна представя списък с разноски за настоящата инстанция в размер на 1 500 лева, както и договор за правна услуга, също с отбелязване за плащане на така посочената сума (чл. 6.1 от договора). Доколкото се касае за неоценяем иск, то съгласно чл. 7, ал. 1 т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минималният размер за адвокатско възнаграждение е 1 000 лева, поради което релевираните възражения за прекомерност по отношение и на двата адвокатски хонорара са неоснователни, като в тази връзка съдът съобразява фактическата и правна сложност на делото - в производството са приобщени голям брой писмени доказателства, проведени са няколко съдебни заседания, изслушвани са свидетели, като предмет на оспорването са единадесет решения на общото събрание. Ответникът в първоинстанционното производство е представил доказателства за заплатено възнаграждение също в размер на 1 500 лева, а ищците - 80 лева държавна такса и 2 000 лева общо заплатен хонорар за процесуално представителство и защита, от които се представени доказателства за 1 850 лева, като претендираното под т. 4 в списъка на разноските на М. П. възнаграждение в размер на 150 лева не е подкрепено с никакви доказателства. С оглед изхода на делото, разноските и за двете инстанции следва да се преразпределят съобразно уважената част на иска и отхвърлената такава, като в случая исковата претенция е уважена досежно две от взетите решения, поради което за двете съдебни инстанции на въззивниците се дължат разноски в общ размер на 552.60 лева, а на въззиваемата страна - 2 454.54 лева, по компенсация в полза на ЕС ищцовите страни следва да бъдат осъдени да заплатят съдебно-деловодни разноски в размер на 1 901.94 лева. Поради това първоинстанционното решение в частта за разноските също следва да бъде отменено. Водим от гореизложеното, Окръжен съд - Б. Първи въззивен граждански състав