Решение № 9464 от 20.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 44402/2025 г.

Т. Д. П. е предявил срещу Л. Л. А. иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр, за установяване на извършена дискриминация по признак обществено положение и лично положение, изразяваща се в отказ на ответник да си направи отвод по преписки № ••••••••/16.04.2025 г., № ••••••••/08.05.2025 г. и досъдебно производство № 17850/24 по описа на СРП, призоваване на ищеца за даване на показания по преписки № ••••••••/16.04.2025 г., № •••••••••/08.05.2025 г., както и връчване на ищеца на книжа по досъдебно производство № 17850/24 по описа на СРП през периода от 16.04.2025 г. до 20.08.2025 г. В исковата молба се твърди, че спрямо ищеца е осъществено от ответника дискриминационно отношение по признак обществено положение и лично положение, през периода от 16.04.2025 г. до 20.08.2025 г., във връзка с разпределени на ответника преписки, образувана по сигнал на ищеца. Посочва, че ответникът не си направил отвод по разпределените му преписки въпреки, че имал предходни дела с ищеца, призовавал ищеца да дава показания по тях и се явил униформен в дома на ищеца, за да му връчи съдебни книжа. Пояснява, че личното положение се изразява в обстоятелството, че ищецът водел множеството съдебни дела. Общественото положение обосновава с факта, че бил свидетел, който трябвало да даде показания пред МВР. Моли за уважаване на предявените искове. Пред съда ищецът поддържа исковата молба. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. Пред съда страната оспорва предявения иск. Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По делото е представена пр. пр. № 33545/2025 г. по описа на СРП, образувана по сигнали на ищеца №••••••••/08.05.2025 г. и №••••••••••/13.05.2025 г., която с постановление от 25.09.2025 г. е отказано образуването на досъдебно производство. В мотивите е посочено, че не се констатирало необходимост от извършване на допълнителни действия, тъй като не биха довели до установяване на нови факти, като не се установявало извършване на престъпление от общ характер, а евентуално такова по смисъла на чл. 216, ал. 4 от НК, което било престъпление от частен характер и следвало да се образува по тъжба на пострадалия. Представена е и пр. пр. № 31647/2025 г. по описа на СРП, образувана по сигнали на ищеца №489700-4346/27.05.2025 г. и №489700-4557/02.06.2025 г., която с постановление от 03.07.2025 г. е отказано образуването на досъдебно производство. В мотивите е посочено, че от събраните в хода на проверката материали не се установявало каквито и да са данни за извършване на престъпление от общ характер. С постановление от 27.08.2025 г. постановено по пр. пр. № 19229/2025 г. по описа на СГС е потвърдено постановление от 03.07.2025 г. на СРП по пр. пр. № 31647/2025 г. С определение от 24.10.2025 г. постановено по ч.н.д. № 13848/2025 г. по описа на СРС, 101 състав е потвърдено постановление на прокурор при СРП от 03.07.2025 г., пр. пр. № 31647/2025 г. по описа на СРП, потвърдено с постановление на прокурор при СГП от 27.08.2025 г. по пр. пр. № 19229/2025 г. по описа на СГП. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Според чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. От значение за установяването на дискриминация е обективно съществуващ недопустим правен резултат при упражняване на дейността, проявен в очертаните от Закона за защита от дискриминация форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране, независимо дали при осъществяване на тази дейност са спазени съответните нормативни изисквания. Законът за защита от дискриминация цели уеднаквяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Това по-неблагоприятно третиране на лице въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр следва да се преценява в сравнение с начина, по който се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства – в този смисъл решение № 153/14.06.2010 г. по гр. д. № 6/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о. В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр е да установи настъпването на конкретни факти, които обуславят вероятност за дискриминационно третиране на посочените от него признаци. При доказване на твърденията на ищеца, от които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, с оглед разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр доказателствената тежест се прехвърля на ответника, който следва при условията на пълно и главно обратно доказване да опровергае твърденията за дискриминация или да установи, че извършените действия са оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта за подходящи и необходими. Настоящият състав при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, намира, че по делото не се установява наличие на факти, обуславящи вероятност за дискриминационно третиране на посочените от ищеца признаци – лично и обществено положение. Не се установява наличие на факти, които по смисъла на чл. 9 ЗЗДискр да налагат предположение, че в сравнение с други лица, по отношение на които е било необходимо снемане на сведения, ищецът да е бил третиран по различен начин. От представените по делото пр. пр. № 33545/2025 г. по описа на СРП и пр. пр. № 31647/2025 г. по описа на СРП е видно, че същите са били образувани по синагали на ищеца, като и двете преписки са били прекратени поради липсва на извършено престъпление от общ характер, като дори по отношение на втората преписка е упражнен и съдебен контрол по отношение на прекратяването. Следва да се посочи, че действително съгласно разпоредбите на чл. 53, от НПК се предвижда възможност за отвод на разследващите органи, като изрично е предвидено, че отводът и самоотводът трябва да бъдат мотивирани, както и упражняване на контрол по основателността на отвода и самоотвода, който в този случай се упражнява от прокурорът. В случая следва да се посочи, че само по себе си твърдението на ищеца, че ответникът в качеството си на разследващ полицай не е безпристрастен по отношение на преписки по подадени сигнали от ищеца, поради наличието на конфликт между тях, щом не отговаря на обективната действителност, не може да послужи като основание за отвод. Ответникът в качеството си на разследващ орган е този, който във всички случаи, следва да прецени основателността на всяко процесуално действие на страна по преписката, в т. ч. и по направеното искане за отвод и се произнася именно с оглед на това, като произнасянето следва да бъде мотивирано и подлежи на контрол. Уважаване на всеки отвод на страна, за да не си мисли тя, че разследващия е предубеден не е в съответствие с нормата на чл. 53 НПК. Още повече, че и от двете приложени по настоящото дело преписки е видно, че са прекратени от наблюдаващите прокурори, поради липса на престъпление от общ характер, като в мотивите им изрично е посочено, че не се констатирало необходимост от извършване на допълнителни действия по разследването, т. е. не са установени пропуски в работата на разследващите органи. На следващо място следва да се посочи, е призоваването на ищеца да дава показания по процесните преписки и връчване на книжа не са в състояние да обосноват, че същите съставлява неравно третиране в сравнение с кое да е друго лице. Още повече, че съгласно твърденията на самия ищец в исковата молба всички производство са образувани по негови сигнали, поради което същото неминуемо е съпроведено със събиране на допълнително доказателства, а именно снемане на показания на подалия сигнал, както и с връчването на постановените актове подлещажи на последващ инстанционен контрол. Също така следва да се посочи, че ищецът по никакъв начин не е бил лишен от възможност да изложи всички факти и обстоятелства във връзка с подадените от него сигнали по процесни преписки, за което всъщност е и бил призован, поради което по никакъв начин не може да се приеме, че поведението на ответника по отношението на ищеца представлява неблагоприятно третиране. Поради изложеното съдът намира, че в случая не се установява неблагоприятно третиране на ищеца, както и същото да е основано на сочените признаци обществено и лично положение, поради което искът за установяване на нарушението следва да бъде отхвърлен. По разноските: С оглед изхода на спора н а основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът би имал право на разноски, но такива не се претендират. Воден от горното, Софийски районен съд,