Решение № 803 от 13.10.2026 г. на Районен съд - Хасково по дело № 2742/2025 г.

Депозирана е молба с вх.рег. № 15510/09.09.2026г. от П. К. И., чрез адв. Д. П. за допълване на Решение № 628/24.07.2026г. по гр.дело № 2742/2025г. по описа на РС Хасково, с правно основание чл. 250 ГПК. В молбата се сочи, че с Решение № 628 от 24.07.2026 г. на Районен съд - Хасково по гражданско дело № 2742/25 г., съдът не се е произнесъл по направеното искане на ответницата П. К. И. на основание чл. 241, ал. 1 от ГПК за разсрочване на дължимата от нея сума в размер на 200,43 евро на 6 вноски за срок от 6 месеца, всяка с падеж на 27-мо число за съответния месец, като всяка от първите 3 е в размер от 33,41 евро, а всяка от останалите 3 е в размер от 33,40 евро, с оглед на лошото имуществено състояние на ответницата, което искане е направено преди приключване на устните състезания с молба с вх. рег. № 11353 от дата 24.06.2026г. Намира, че са налице предпоставките за допълване на съдебното решение за разсрочване на изпълнението на дължимата от ответницата сума в размер на 200,43 евро с оглед на лошото имуществено състояние на отвеницата, като искането е процесуално допустимо и своевременно направено. Моли, на основание чл. 250 от ГПК съдът да допълни Решение № 628 от 24.07.2026 г., постановено по гражданско дело № 2742/2025 г. по описа на Районен съд - Хасково, като разсрочи на основание чл. 241 ГПК изпълнението на дължимата от ответницата П. К. И. сума за главница в размер на 200,43 евро на 6 вноски за срок от 6 месеца, всяка с падеж на 27-мо число за съответния месец, като всяка от първите 3 вноски е в размер от 33,41 евро, а останалите по 33,40 евро. В срока за отговор е постъпил такъв от насрещната страна (вх.рег. №16892/02.10.2026г.). възразява срещу поисканото разсрочване на изпълнението, сочейки недопустимост и неоснователност на същото. Съдът, като се запозна с така постъпилата молба и данните по делото, намира, следното. Допълване на постановеното решение се налага тогава, когато същото не обхваща целия спорен предмет, т. е. когато съдът не се е произнесъл по цялото спорно право; по един от съединените искове или по други искания, които са свързани с главния предмет на делото. Налага се извод, че на допълване подлежи диспозитивът, който обективира волята на съда, а не мотивите на съдебния акт. Една от абсолютните положителни предпоставки, за да бъде уважено искането за допълване на съдебния акт, е съдът да е пропуснал да се произнесе по направено от страната искане. В случая иска се допълване на решение по направено искане по чл.241, ал.1 ГПК за разсрочване на изпълнението на дължимата сума за главница, за която ответницата е осъдена със съдебното решение. Такова е искане е било отправено до съда до приключване на устните състезания и от легитимирана страна, като с решението съдът не се е произнесъл по същото. Искането по чл. 241 ГПК е процесуално допустимо, а по същество съдът намира същото за основателно по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.241, ал.1 ГПК при постановяване на решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства. Разпоредбата на чл.241 ГПК намира приложение в исковото производство по чл.415, ал.1 ГПК, респ. чл.422 ГПК при уважаване на иска за установяване на вземането (т. 14 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК). Преценката на съда по искането за разсрочване следва да се основава на обективни критерии: имотно състояние на страната, както и на други обстоятелства от обективен характер, които обосновават нуждата от изплащане на присъдените суми на вноски в рамките на определен период от време (например наличие на множество задължения на страната, които не могат да бъдат погасени наведнъж с оглед доходите й, наличие на тежко заболяване, на множество лица, за които следва да се грижи и издържа, или други обстоятелства, които ограничават нейната възможност за реализиране на доходи или увеличават нейните разходи). Тези обстоятелства подлежат на доказване с всички допустими доказателствени средства, като страната, направила искането, носи доказателствената тежест за установяването им. В случая, съгласно попълнена декларация за материално състояние на ответницата, както и приложените Решение № 364 от 10.06.2016 г., постановено по гр.дело № 742 по описа за 2016 г. на РС - Хасково, трудов договор № 121/05.03.2025г. и допълнително споразумение № 219/13.02.2026г. към трудов договор121/05.03.2025г., договор за наем от 01.05.2025г., удостоверение за раждане, медицински документи от проведено изследване в лаборатория за образна диагностика - •••••••••, както и справка за кредита задлъжнялост се установява, че ищцата не се намира в граждански брак, има едно ненавършило пълнолетие дете, за което полага грижи сама, получава по трудов договор минимална работна заплата, заплаща месечен наем за жилище, а здравословното й състояние е влошено. Видно от справка за кредитна задлъжнялост, същата има задължения по множество кредити. Ищцата не притежава недвижимо имущество и моторни превозни средства, не притежава дялове или акции в търговски дружества, нито парични влогове. Предвид така ангажираните доказателства и събраните данни относно материалното състояние на ответницата, съдът приема, че са налице визираните в разпоредбата на чл. 241, ал. 1 ГПК предпоставки за допускане разсрочване на изпълнението на решението. При определяне размера на сумата, която ответницата следва да изплаща месечно, съдът съобрази упоменатите по-горе обстоятелства и намери, че изпълнението на задължението за главница, ведно със законна лихва, трябва да бъде разсрочено. Ответницата е предложила вариант за разсрочено изпълнение, както следва: разсрочване на дължимата от нея сума в размер на 200,43 евро на 6 вноски за срок от 6 месеца, всяка с падеж на 27-мо число за съответния месец, като всяка от първите 3 е в размер от 33,41 евро, а всяка от останалите 3 е в размер от 33,40 евро. Съдът, като взе предвид размера на дълга, както и че предложеният от ответницата вариант за изпълнение е справедлив с оглед размера на задължението и относително краткия период за погасяване на целия дълг, намира, че изпълнението на задължението на ответника следва да бъде разсрочено за срок от 6 месеца, на 6 вноски - всяка вноска, платима до 27-мо число за съответния месец, като всяка една вноска от първите 3 вноски е в размер от 33,41 евро, а всяка от останалите три месечни вноски е в размер на 33,40 евро. Мотивиран от горното, съдът