Решение № 13 от 19.2.2026 г. на Окръжен съд - Търговище по дело № 64/2025 г.

Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ. Образувано е по молба на Леман Исмаилова Яменова, ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес в гр. ••••••••••, ул. „••••••••“, № ••, ап. •• – неограничено отговорен съдружник в "ЛИК ИМОТИ КОНСУЛТ -ЛЕМАН ИСМАИЛОВА ЯМЕНОВА" КД, със седалище и адрес на управление в гр. Търговище, п. к. 7700, ул. „Стефан Караджа“, № 4, вписано, с искане за откриване производство по несъстоятелност на осн.чл. 625 от ТЗ. В молбата се твърди, че дружеството е правоприемник на "Лик Имоти Консулт" ООД, ЕИК 201859846. Основната дейност на дружеството е била извършването на търговска дейност в областта на посредничеството при търговия с недвижими имоти. До 2017 г. дружеството е осъществявало нормално своята дейност. След 2017 са започнали системни затруднения. През 2020 г. дружеството почти не е формирало приходи, а след началото на 2022 г. не е имало изобщо постъпления от търговски сделки. „Лик Имоти Консулт" ООД, ЕИК 201859846 на 05.03.2025 г., преобразувано в "ЛИК ИМОТИ КОНСУЛТ - ЛЕМАН ИСМАИЛОВА ЯМЕНОВА" КД, ЕИК 208202212. Единствен кредитор на дружеството е НАП, задълженията възлизат на 50 541.73 лева. Дружеството не притежава дълготрайни материални активи и вземания. Последното плащане към единствения кредитор НАП е било на 05.07.2019 г. Финансовото състояние на дружеството е такова, че не му позволява да изпълни задълженията си, като затрудненията не са временни. Поради това моли съда да постанови решение, с което да обяви неплатежоспособността, като бъде определена началната дата- 27.01.2020 г., да бъде открито производство по несъстоятелност на "ЛИК ИМОТИ КОНСУЛТ - ЛЕМАН ИСМАИЛОВА ЯМЕНОВА" КД, ЕИК 208202212 и „БРАТЯ ВЕЛИКОВИ" ООД, ЕИК- 125504742, да бъде обявен в несъстоятелност и неограничено отговорния съдружник Л. И. Я., ЕГН ••••••••••. Съдът, след като се запозна с твърденията по молбата, съобрази събраните писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прие за установено от фактическа страна следното: Молителят е търговец- командитно дружество, вписано в ТР, със седалище и адрес на управление към датата на депозиране на исковата молба в Търговище, п. к. 7700, ул. „Стефан Караджа“, № 4, а Л. И. Я. е неограничено отговорен съдружник в това дружество, поради което и ТОС се явява компетентният съд съгласно чл. 613 от ТЗ. От представените писмени доказателства, и заключението на ССЕ е видно, че общият размер на задълженията на молителя към 16.12.2025 г. е в размер 28 06.98 лв., представляващи публични задължения за данъци и осигуровки. Няма други кредитори. Съгласно удостоверение на ТД на НАП вх.№ 4879/09.12.2025 г., данъчни задължения водени по партидата на КД са 51 390.28 лв., от които главница в размер на 28 193.60 лв. и лихви към 04.12.2025 г. - 22 696.68 лв. За събиране на вземанията е било образувано ИД №251719957/2025, но не е установено имущество, няма наложени обезпечителни мерки, няма събрани суми и извършени разпределения. Найрано възникнало необслужвано задължение е това по ЗДДС за данъчен период 05/2015 г., с падеж 15.06.2015 г. с размер на главницата 4 633.75 лв. Налице са и множество необслужвани осигурителни задължения по подавани от дружеството осигурителни декларации обр.6 с падежи в периода 2016-2024 г., както и данъци по ЗКПО и ЗДДФЛ. 31.12.2024 г. Към датата на проверката дружеството не води активи в регистрите си. В периода 2019-2023 г. се водят единствено налични парични средства в брой. В следващите отчетни периоди цялата касова наличност е отписана от активите на дружеството като изплатена на собственика и както към 31.12.2024 г., така и към настоящия момент дружеството не води активи по баланса си. Публични задължения не са погасявани след 05.07.2019 г., когато към НАП са наредени 761.10 лв. В последствие на 01.09.2021 г. са извършени две плащания към НАП – 1 531.62 лв. и 2 070,85 лв., които са наредени от лични сметка на собственика. Към 31.12.2023 г. касова наличност е била в размер 25 785.81 лв., която е отписана изцяло на 31.08 и 31.12.2024 г. от касовите наличности. Касовата наличност е предоставена на собственика и като разход на дружеството. До 2022 г. молителят води достатъчно средства по баланс, за да погасява текущите си задължения, краткотрайните активи са надвишавали текущите му задължения с 2 000 лв., т.е. дружеството е разполагало с достатъчно активи и е било в състояние да изпълнява паричните си задължения по публичните плащания. От 2023 г. се наблюдава промяна в това състояние. Дружеството е започнало да отписва от касата водените към този момент парични средства като предоставени на собственика, като публичните задължения са останали непогасени, като главницата е била в размер на 28 000 лв. Публичните задължения са се увеличавали поради неплащане на задълженията от 2021 г., със стойността на натрупаните лихви. Дружеството не отчита приходи от осъществявана дейност, считано 01.01.2019 г., като отчетените през 2021 г. и 2022 г. приходи са инцидентни. Плащанията към НАП са спрели още на 14.06.2015 г. Към 31.12.2023 г., разликата между текущи активи и текущи задължения вече е отрицателна величина, т.е. още към тази дата дружеството не е могло да погасява всичките си падежирали задължения, които са само публични. В регистрите за периода 2019-2023 г. молителят води само налични парични средства, не води финансови дълготрайни активи. След 01.01.2023 г. дружеството не води парични средства. Декапитализирано към 31.12.2020 г. вследствие реализирана през текущата годината загуба, като това състояние не е преодоляно в следващите периоди. Към 31.12.2023 г. вече се е намирало в затруднено финансово състояние, като текущите активи не са били достатъчни за покриване на задълженията, вследствие отписване на цялата касова наличност и това състояние е станало необратимо. Към момента финансовото състояние е затруднено, задълженията му надхвърлят активите. Това състояние е трайно, с оглед липсата на притежавани от дружеството текущи активи за да обезпечи текущите си публични задължения. Коефициентът на финансова автономност от 2023 година и до момента е с отрицателна стойност, а коефициента за обща ликвидност към 2023 година е под 1. Видно от приложените удостоверения от Агенция по вписванията и КАТ, дружеството не притежава недвижими имоти, както и моторни превозни средства. При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл.608 ал.1 от ТЗ предпоставка за откриване на производството по несъстоятелност е наличието на изискуемо и установено по основание парично задължение, произтичащо или от търговска сделка или от публично-правно задължение. Установява се по безспорен начин от представените писмени доказателства и заключението на в.л. наличието на изискуеми парични задължения, които са публични. Тези задължения не са обслужвани и преди проверявания период, като най-ранното непогасено задължение е от м.05.2015 г. Забавата на длъжника, проявена чрез спиране на плащанията към единствения кредитор, каквото бе установено в настоящото производство, предполага състояние на неплатежоспособност, съгласно чл.608 ал.2 от ТЗ. Доказателствата по делото сочат, че молителят е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, тъй като не може да изпълни свои изискуеми публично правни задължения, свързани с търговската му дейност; не разполага със свободни парични средства, нито възможност да набави такива. Съгласно заключението на вещото лице, което съдът изцяло възприема като компетентно и обосновано, дружеството не разполага с ДМА, не разполага и с краткотрайни такива. Към момента всички задължения на дружеството са текущи, а то не разполага със средства да ги покрива. Финансовото състояние на дружеството е започнало да се влошава още 2023 година. Съотношението между активите и задълженията е отрицателна величина, през по-голямата част от проверявания период, което сочи на извод за трайна невъзможност на дружеството да удовлетворява кредиторите си. При преценка на платежоспособността на търговеца следва да се има предвид разполага ли същият с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без да се поставят в опасност интересите на кредиторите. С оглед на това при преценката относно размера на имуществото на длъжника и неговата стойност не следва да се вземат под внимание ДМА, с които длъжникът разполага, каквато е и трайната съдебна практика. Това е така, тъй като евентуалната продажба на ДМА за удовлетворяване на текущи задължения би затруднила бъдещата му търговска дейност, съответно би довела на практика до нейното преустановяване, с което се постига ефекта на всяко едно производство по несъстоятелност във фазата на осребряване на имуществото. Поради изложеното и при преценката на финансовото състояние на длъжника не следва да се имат предвид притежаваните от него ДМА, а само краткотрайните такива. /в този смисъл са и решения № 795/04.04.2006г. по т.д. № 489805г. на ВКС, І т.о.; решение на ВС № 744/06.05.97г. по гр.д.№ 1424/1996г.; решение № 98/10.03.2008г. по т.д.№ 647/07г. на ВКС, І ТО и др./. Длъжникът не разполага със свободни парични средства, нито с възможност да набави такива. С оглед горното, съдът намира за безспорно доказано, че ответникът е в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл.608 от ТЗ, тъй като не е в състояние да изпълни свои изискуеми парични задължения по търговски сделки. По отношение началната дата на неплатежоспособност на търговеца, съдът счита, че на базата на данните от финансовите отчети, съставените счетоводни баланси и заключенията на ССЕ, може да се направи извода, че търговското предприятие на длъжника е изпитвало финансови затруднения при обслужването на текущите си задължения от от 2022 година. В тази връзка е нужно да бъдат изследвани от съда показателите за ликвидност, но не само тези за бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, които за целия период от време 2020-2025 г., както и общата такава. Съгласно изготвените стойности от вещото лице от коефициентите са били над реферетните стойности, до 2023 година. Съдът счита, че определящо значение за платежоспособността на търговеца имат показателите на коефициента за обща ликвидност, който има най-висока информационна стойност, доколкото определя съотношението на краткотрайните активи спрямо краткотрайните задължения, според балансовите им стойности. Към 31.12.2023 г. разликата между текущи активи и текущи задължения е отрицателна величина, т.е. още към тази дата дружеството не е могло да погаси всичките си падежирали задължения. В случая е установено, че коефициентът за обща ликвидност е в норма под 1 цяло, към 2023 година. Всичко това индикира, но не доказва по безспорен начин неплатежоспособност по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ. Само факта на значителен по размер привлечен капитал като източник на ликвидност също сам по себе си не може да обоснове неплатежосбособността по смисъла на чл.608 ТЗ. Необходимо е да бъде установен по категоричен начин момента, от който търговецът е престанал да обслужва редовно задълженията си към всички кредитори, по причина, че не разполага с потенциал, не е в състояние с всички ликвидни средства или по друг начин да обслужва текущите си задължения. От заключението на вещото лице се установява, че до 2022 г. Дружеството води достатъчно средства по баланс, за да погасява текущите си задължения. Най-рано възникналото непогасено задължение е с падеж 05.2015 година. Последното плащане за погасяване на задължения е извършено на 01.09.2021 година. Съгласно приетото в решение № 90 по т.д.№ 1152/2011 г. и решение № 80 по т.д.№ 1565/2014 г. на І т.о. на ВКС, нито момента на последното по време плащане, нито момента на първото по време неизпълнение към кредитор са от естество, сами по себе си, да обусловят датата на неплатежоспособност. Спирането на плащания към кредитори, посочено по-горе е съпътствано от вече влошени икономически показатели към 31.12.2023 г., а именно коефициент на обща ликвидност- 0.772 и на финансова автономност- 0,2778 и при липсата на последваща тенденция за стабилизиране на дружеството. През следващите- 2024 г. до 2025 години дружеството отчита изключително занижени стойности на показателите за рентабилност на активите, поради което следва да се приеме, че 31.12.2023 г., е момента, към който и след който показателите за ликвидност, финансова автономност, задлъжнялост и рентабилност и до момента се придържат към стойности, които предполагат неплатежоспособност и с тенденция за непрекъснато влошаване. Релевантни за началната дата на неплатежоспособност на търговеца факти и обстоятелства са общото икономическо състояние на длъжника и момента на спиране обслужване на неговите задължения. От представените по делото доказателства е установено, че обективното състояние на неплатежоспособност и невъзможността на длъжника да изплаща текущите си задължения с наличните си текущи активи е с начална дата от 31.12.2023 година. Съобразявайки от една страна посочените от вещото лице коефициенти на ликвидност, финансова автономност, даващи основание да се заключи, към датата на предявяване на исковата молба дружеството е в нестабилно финансово състояние, силно зависимо от кредиторите си, с текущи задължения, които не са обезпечени с краткотрайни активи и съответно не биха могли да бъдат погасени в срок, съдът намира че производството по несъстоятелност следва да бъде открито при хипотезата на чл. 630 ал.1 от ТЗ, с начална дата 31.12.2023 г., да бъде назначен синдик, насрочено събрание на кредиторите, както и да бъдат указани сроковете за предявяване на вземанията. Съгласно чл.610 ТЗ едновременно с откриването на производството по несъстоятелност на КД се смята за открито и производството по несъстоятелност на неговите неограничено отговорни съдружници, които се третират като длъжници в несъстоятелността и от чието секвестируемо имущество също образува маса на несъстоятелността, служеща за удовлетворяване, както на кредиторите на дружеството, така и на личните кредитори на съдружника /чл.610, чл.614 ал.3 и 748 ал.3 ТЗ/. Кредиторите – на дружеството и личните кредитори на съдружниците следва да предявят вземанията си в производството по несъстоятелност, тъй като не биха могли да се удовлетворят в индивидуално принудително изпълнение /чл.638 ТЗ/ - Решение № 90. от 20.07.2016 г. на ВКС, на Iт.о. по т. д. № 865 по описа за 2015 г. С определение, постановено в закрито съдебно заседание на 11.02.26 г., съдът е приканил по реда на чл. 629б от ТЗ молителя и неговите кредитори да предплатят минималните начални разноски в производството по несъстоятелност в размер на 5 000 евро. В дадения от съда срок, както и до настоящия момент, нито молителят, нито някое от лицата по чл.625 от ТЗ, в т.ч. и НАП са заявили, че ще поемат първоначалните разноски по производството по несъстоятелност, определени от съда, съответно не са внесени такива /при изрично указани последици от невнасянето им/, поради което и длъжникът следва да бъде обявен в несъстоятелност и производството по несъстоятелност следва да бъде спряно на основание чл. 632, ал.1 ТЗ. Предвид на това производството по несъстоятелност следва да бъде открито при условията на чл. 632 ал.1 ТЗ, да се обяви неплатежоспособността на търговеца, с начална дата 31.12.2023 година, да се постанови прекратяване на дейността на търговеца, да се обяви длъжника в несъстоятелност и да се спре производството. На осн.чл. 632, ал.1 изр.1-во и чл. 711 от ТЗ следва да се наложи ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР върху имуществото на длъжника. Следва да се задължи молителя да предприеме действията по чл. 632 ал. 6 от ТЗ. Водим от горното и на осн.чл. 632, ал.1 от ТЗ, съдът