Решение № 50 от 23.6.2026 г. на Районен съд - Червен бряг по дело № 136/2025 г.

наказателно дело № 20254440200136 по описа за 2025 година

на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 59д и следващите от ЗАНН

Съдебното производство е образувано въз основа жалба на М. С. П., с ЕГН •••••••••• от с. ..., обл. Плевен, ул. „....“ № 1 подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН, против НП № 25-0374- 000181/14.04.2025 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг, с което за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 2, т.11 от ЗДвП на жалбоподателя е била наложена глоба в размер на 20.00 /двадесет/ лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2 б „А“ от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е била наложена глоба в размер на 200.00 лв., лишаване от право да управлява МПС за 6 /шест/ месеца, за това, че на 17.03.2025 г. около 03:55 часа в с. .., по улица „....“ пред дом № 10 управлявал л.а. „... като извършва маневра заден ход и удря паркиралия лек автомобил „....... и реализира ПТП с материални щети по двата автомобила. Напуска мястото на произшествието без да уведоми изчака органите на МВР лицето е установено на 17.03.2025 г. около 10:00 часа в сградата на РУ Червен бряг. При предявяване на АУАН, в частта за обяснения и възражения е написано „Нямам възражения“.

Недоволен от НП и наложените с него санкции, М. С. П. го обжалвал чрез административнонаказващия орган пред Районен съд – Червен бряг.

В жалбата са изложени съображения, че П. е реализирал ПТП и след това го е напуснал, като не е извършил виновно посоченото в НП нарушение.

Моли се за отмяна на атакувания акт, като неправилен и незаконосъобразен.

Жалбоподателят – редовно призован се явява лично и с адв. И. В. – от ПлАК, който от името на доверителя си поддържа жалбата. Моли наказателното постановление да бъде отменено, поради липса неизвършване на вмененото нарушение.

Административнонаказващия орган Началник на РУ към ОДМВР-Плевен, РУ-Червен бряг - редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по основателността на така депозираната жалба. В придружаващо жалбата писмо с рег. № 374000-3848/04.06.2025 година моли съда да остави жалбата без уважение, като я счита за неоснователна и недоказана, а при направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение същото да бъде съобразено с Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. Не претендира присъждане на разноски.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА: Обжалваното Наказателно постановление № 25- 0374-000181/14.04.2025 г. на Началник на РУ към ОДМВР-Плевен, РУ-Червен бряг е връчено на жалбоподателя на 21.05.2025 г. Жалбата, видно от печата върху нея е подадена 02.06.2025 г., т.е. в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА: Разгледана по същество същата е частично основателна.

АУАН обосновал образуването на настоящето производство е съставен на основание чл.36, ал.1 от ЗАНН.

Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен за това орган, като производство е образувано по реда на чл. 36 от ЗАНН.

По делото са събрани писмени доказателства, след чиято преценка в тяхната съвкупност и поотделно, а така също и във връзка с оплакванията в жалбата, съдът приема за установено следното: От фактическа страна: На 17.03.2025 г. свидетелите Л. Ц. В. и П. П. Д., били на смяна от 08:00 часа до 20:00 ч., като получили сигнал за възникнало ПТП в с. ... Пристигайки на място на улица „....“ пред дом № 10, установили лек автомобил „Опел“ с видими следи в предната част на автомобила от ПТП-то. Имало жълта боя по автомобила. От камери на съседната къща и при разговор със собственика й видели, че в часа, който е описан автомобил връща на заден ход и удря паркираният лек автомобил, след което продължава. Извършили издирване на всички жълти автомобили и им направил впечатление лек автомобил с рег. номер •••, който имал в задната си част следи от удар. Установили собственика, който им казал, че той е управлявал автомобила и е имало удар, но не е спрял и е продължил. Подписал е декларация по чл.313, че е управлявал автомобила. Последното послужило за съставяне на АУАН, който бил своевременно връчен на жалбоподателя.

При проведения разпит пред съда в о.с.з. актосъставителя Л. Ц. В. и свидетеля по установяване на нарушението П. П. Д., пресъздават сходна фактическа обстановка, като допълват, че попитали водача защо не е уведомил собственика на ударения автомобил, но той не им отговорил.

По делото са приложени: АУАН, справка за нарушител/водач за регистрираните извършени от М. С. П. нарушения и наложените за тях наказания; доказателства относно компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган.

Съдът кредитира събраните по делото гласни доказателства – показанията на св. В. и св. Д., които са ясни, със съответната обстоятелствена конкретност, непротиворечиви - собствено и по между си, и писмените доказателства, приобщените в хода на съдебното следствие по реда на чл.283 от НПК и относими към предмета на доказване, които прецени поотделно и в съвкупност, намирайки ги за еднопосочни и взаимно подкрепящи и допълващи се.

От правна страна се налагат следните изводи:

Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка отговаря на действителната.

За да е налице административно нарушение, следва да са установени посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира за установено с необходимата категоричност, че на 17.03.2025 г. около 03:55 часа М. С. П. в с. .., по улица „....“ пред дом № 10 управлявал л.а. „... като извършва маневра заден ход и удря паркиралия лек автомобил „....... и реализира ПТП с материални щети по двата автомобила. Напуска мястото на произшествието без да уведоми или изчака органите на МВР, лицето е установено на 17.03.2025 г. около 10:00 часа в сградата на РУ Червен бряг. Посоченото представлява нарушение на ЗДвП изразяващи се в:

1. ДВИЖИ СЕ НА ЗАДЕН ХОД, БЕЗ ДА СЕ Е УБЕДИЛ, ЧЕ НЯМА ДА СЪЗДАДЕ

ОПАСНОСТ ЗА, ДРУГИТЕ УЧАСТНИЦИ В ДВИЖЕНИЕТО.ПТП, с което виновно е

нарушил/а чл.40 ал. 1 от ЗДвП;

2. УЧАСТНИК В ПТП НЕ УВЕДОМЯВА КОМПЕТЕНТНАТА СЛУЖБА НА МВР, с което

виновно е нарушил/а чл.123, ал. 1, т.2, б.А от ЗДвП;.

В частта на акта за обяснения и възражения вписали „Нямам възражения“.

В срок не са постъпили и възражения по чл. 44 ЗАНН.

Въз основа на АУАН било издадено обжалваното НП, екземпляр от което М. С. П. получил на 21.05.2025 г. и което обжалвал на 02.06.2025 г.

Приетата за безспорна фактическа обстановка съдът изведе от писмени доказателства и доказателствени средства, съдържащи се в кориците на делото, прочетени и приети по реда на чл.283 от НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателно постановление № 25-0374-000181/14.04.2025 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг, с което за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 2, т.11 от ЗДвП на жалбоподателя е била наложена глоба в размер на 20.00 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б „А“ от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е била наложена и глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 /шест/ месеца, е издадено от компетентен орган видно от представената в преписката заповед по делото. АУАН също е съставен от оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани правилно.

При така установената фактическа обстановка, съдът съобрази следното:

Относно нарушението по чл. 40, ал.1 от ЗДвП: Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗДВП- Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.

В частта относно наложеното административно наказание на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП, наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

От анализа на установения механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие е видно, че управлявайки лек автомобил „... при извършване на маневра - движение назад, жалбоподателят М. С. П. реализира ПТП при описание на следната фактическа обстановка, а именно: на 17.03.2025 г. около 03:55 ч. в село .. по улица „....“ пред дом № 10 управлява лек автомобил „... като извършва маневра заден ход и удря паркиралия лек автомобил „....... и реализира ПТП с материални Щети по двата автомобила. Напуска мястото на произшествието без да уведоми и изчака органите на МВР лицето е установено на 17.03.2025 около 10:00 в сградата на РУ Червен бряг, като в акта, а впоследствие и в издаденото на база същия НП, са вменени две нарушения на водача, а именно:

1.ДВИЖИ СЕ НА ЗАДЕН ХОД, БЕЗ ДА СЕ Е УБЕДИЛ, ЧЕ НЯМА ДА СЪЗДАДЕ

ОПАСНОСТ ЗА, ДРУГИТЕ УЧАСТНИЦИ В ДВИЖЕНИЕТО – нарушение на чл.40 ал. 1 ЗДвП;

2. УЧАСТНИК В ПТП НЕ УВЕДОМЯВА КОМПЕТЕНТНАТА СЛУЖБА НА МВР –

нарушение на чл.123, ал. 1, т.2, б.А от ЗДвП.

Така описаното в акта и в НП под пункт 1 деяние се субсумира именно под състава на нарушение по чл. 40, ал.1 ЗДВП и изпълва състава на същото, като съдът намира, че актът и НП отговарят на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, и в достатъчна степен е индивидуализирано нарушението, описано е прецизно - дата, час, място, механизъм на ПТП, авторството е безспорно установено, а именно жалбоподателя е било водач на автомобил при реализиране на ПТП-то, поради което и в тази част съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Следователно, съдът намира, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП и е осъществил състава на нарушението по чл.183, ал.2, т.11 от същия закон в редакцията му била в сила към момента на извършване на нарушението – 17.03.2025 г.

Фактът на извършване на нарушението, авторството на деянието и вината на нарушителя се установяват от показанията на разпитаните свидетели, за което съдът вече изложи мотиви и от подкрепящите го писмени доказателства по делото, като презумптивната доказателствена сила на акта не е била оборена в настоящото производство. Наказващият орган е квалифицирал правилно деянието и е наложил на жалбоподателя абсолютно определеното в закона по вид и размер административно наказание глоба от 20.00 лв. Съгласно чл.183, ал.2, т.11 от ЗДВП- (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Наказва се с глоба 20 лв. водач, който – т. 11. нарушава правилата за движение назад. Именно такава, видно от гореизложеното се явява и настоящата хипотеза. Неоснователни са доводите за допуснато нарушение в пункт 1 при изготвянето на АУАН и НП, тъй като и в двата акта е описана идентична фактическа обстановка, която е релевантна за приложението на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП.

Предвид изложеното съдът следва да потвърди обжалваното наказателно постановление в частта относно наложеното на жалбоподателя административно наказание на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП.

По отношение нарушението по чл.123, ал. 1, т.2, б.А от ЗДвП, по който е наложено наказание „Глоба“ в размер на 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 /шест/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Редакцията на ЗДвП в сила към момента на извършване на нарушението /17.03.2025 г./ (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2017 г.) определя: Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който:...5. наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие.

От изложеното в обстоятелствената част на акта и от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че АУАН, а впоследствие и обжалваното НП са издадени по повод подаден сигнал в РУ Червен бряг при ОДМВР Плевен за настъпило ПТП на 17.03.2025 г. около 03:55 ч. в село .. по улица „....“ пред дом № 10, жалбоподателя М. П. управлявал лек автомобил „... като при извършване на маневра на заден ход удря паркиралия лек автомобил „....... и реализира ПТП с материални щети по двата автомобила. Напуснал мястото на произшествието без да уведоми и изчака органите на МВР. Лицето е установено на 17.03.2025 г около 10:00 ч. в сградата на РУ Червен бряг.

При пристигане на място свидетелите В. и Д., установили подалия сигнал, като И. Начев И.ов, с ЕГН •••••••••• и паркираният ударен лек автомобил „Опел Астра“ с регистрационен номер ••••, собственост на фирма ЕТ "Светослав Илчовски" със седалище и адрес гр. Кнежа, ул. „Солун“ № 11, заснели автомобила със служебно зачисленият им таблет, като по него имало следи от жълта боя. При прегледаните видео записи в района, установили часа на ПТП-то, като не се виждал ясен регистрационен номер на автомобила който е напуснал произшествието.

От показанията няма данни в следствие на ПТП-то, както не се твърди в АУАН и в НП, да има пострадало лице при инцидента.

При това положение не може да има нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП, тъй като наличието на пострадало лице е съществен елемент от фактическия състав. Освен това когато няма пострадало лице, не съществува задължение за уведомяване на компетентните служби на МВР на територията, на която е настъпило ПТП. Съгласно § 6 т.30 от ДР на ЗДвП пътно-транспортно произшествие е налице, ако при него има наранено лице. Единственото, което е отбелязано в АУАН и в НП е, че е допуснато ПТП, но не се твърди, че при него има наранено лице.

Съдът споделя, че при липса на пострадало лице не може да се твърди да има нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП, деянието се явява несъставомерно, поради което не следва да се носи и административнонаказателна отговорност. В противен случай, при наличие на пострадало лице, което не се доказа в настоящото производство, нараняванията би следвало да бъдат описани в обжалваното НП. В конкретния случай такива не са описани, поради което е налице нарушение на императивна разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно не е описано нарушението, което се твърди, че е извършено и обстоятелства, при които е извършено, което води до незаконосъобразност на постановеното въз основа на акта НП.

С това нарушение е ограничено правото на защита на наказаното лице, тъй като то не е могло да разбере какво е нарушението, за което е наказано. Касае се за процесуално нарушение от вида на съществените, което не може да бъде санирано в производството пред съда.

Необяснимо за съда е защо на жалбоподателя е съставен АУАН за нарушение, а именно, че не е уведомил службите на МВР. От друга страна следва да се отбележи, че и в този случай, за да е налице нарушение по посочения текст е следвало да има настъпило ПТП с пострадало лице.

С оглед на изложеното по-горе настоящата инстанция намира, че не са събрани категорични и безспорни доказателства, които да сочат на мисълта, че М. С. П. е извършил нарушението, за което е наказан по административен ред - нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл.53 от ЗАНН наказващият орган издава наказателно постановление, с което се налага административно наказание, когато се установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството, за прилагането на чл.28 или не е сключено споразумение с нарушителя.

В случая не са налице условията, визирани в цитираните разпоредби от ЗАНН, за да бъде издадено законосъобразно и правилно наказателно постановление за посоченото нарушение.

При това положение жалбата се явява частично основателна и атакуваното Наказателно постановление № 25-0374-000181/14.04.2025 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг, следва да бъде отменено в частта на пункт 2, като незаконосъобразно.

По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. Страните не са направили надлежни искания за присъждане на разноски по делото, поради което и за съда не възниква задължение да се произнася в посочения смисъл.

Така мотивиран съдът