Решение № 10623 от 27.3.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 12844/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.405 Кодекса на труда /КТ/. Образувано е по жалба от „МАРКАН ПРО” ООД, срещу Протокол за извършена проверка № ПР2439427/27.11.2024г., издаден от инспектори при Дирекция „Инспекция по труда” – София, в частта по предписания № 6, а именно при наемане на работа работодателят да изисква от Службата по трудова медицина, с която е сключил договор за обслужване на работещите и за консултиране и подпомагане на работодателя, заключение относно пригодността на лицето да изпълнява работата, за която кандидатства, съгласно чл. 25а, ал. 1, т. 4 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ във вр. с. чл. 11, ал. 2, т. 4 от Наредба № 3 за условията и реда за осъществяване на дейността на службите по трудова медицина /Наредба 3/. Наведените и аргументирани в жалбата основания за оспорване са за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила-чл.146, т.3 от АПК, изразяващо се в неустановяването на релевантните по случая факти, довело и до противоречие с материалноправните норми. По същество твърденията са, че оспорените предписания по т. 6 са неизпълними, като сочи, че за да бъдат изпълнени следва да се сключи допълнителен анекс (договор) със службата по трудова медицина, по силата на който да бъде задължена последната да дава заключение за пригодността на работника да изпълнява възложената му по трудов договор работа. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. П., която моли за уважаване на жалбата. Подържа, че срокът за изпълнение на дадено предписание е за един ден, което е абсолютно невъзможно. Твърди още, че не е била събрана цялата информация по случая, в частност електронните досиета от СТМ „БЕЛАМЕД М4“ ООД, от които би се установило, че не е бил нарушен закона. Претендира разноски по делото. Ответникът, Дирекция „Инспекция по труда” – [населено място] (чл. 399, ал. 1 от КТ), чрез процесуалния си представител юрк. Т. оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й. Заявява и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като се запозна с жабата, становището на ответната страна и събраните по делото писмени доказателства, прие следното от фактическа страна: По повод на възникнала на 09.10.2024 г. трудова злополука на строителен обект „Високо застрояване със смесена функция (магазини, офиси, жилища, ателиета, обслужващи обекти, многоетажен подземен паркинг и трафопост)" УПИ 1-4089.591, кв.1А, м. „Младост 3“ р-н „Младост", [населено място], на 09.10.2024 г., 14.10.2024 г. и 27.11.2024 г. са извършени проверки от страна на ответника по спазване на трудовото законодателство. При преглед на трудовото досие на М. И. М. на длъжност „монтьор вътрешоотоплителни инсталации“ е установено, че в него не се съдържа издадено заключение от Служба по трудова медицина, обслужваща предприятието, за пригодността на работника да изпълнява конкретния вид работа, за която се сключва трудовия договор, в нарушение на чл. 25а, ал. 1, т. 4 от ЗЗБУТ във вр. с. чл. 11, ал. 2, т. 4 от Наредба № 3 за условията и реда за осъществяване на дейността на службите по трудова медицина. За отстраняване на приетото за нарушение, на основание чл.404, ал.1, т.1 КТ на дружеството е дадено предписание при наемане на работа работодателят да изисква от Службата по трудова медицина, с която е сключил договор за обслужване на работещите и за консултиране и подпомагане на работодателя, заключение относно пригодността на лицето да изпълнява работата, за която кандидатства, съгласно чл. 25а, ал. 1, т. 4 от ЗЗБУТ във вр. с. чл. 11, ал. 2, т. 4 от Наредба № 3 за условията и реда за осъществяване на дейността на службите по трудова медицина. Даден е срок за изпълнение на предписанието – 28.11.2024 г. (на практика следващият издаването на ПИП ден). Резултатите от извършената проверка и дадените предписания, всяко от които е самостоятелен акт, са обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2439427 от 27.11.2024 г., връчен на представител на дружеството на същата дата. Предмет на оспорване по настоящото дело е само предписание по т. 6, подробно описано по-горе. В хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел - М. Б. Б. – работеща в Служба „Трудова медицина“ в „Беамед М“ ООД като ръководител трудова медицина, съответно и съсобственик на тази служба. Според свидетеля при постъпване на работника в „Маркан про” ООД работодателят ни предоставя медицинското за работа, което се попълва от личните лекари. Преглеждайки това медицинско се дава заключение дали работникът е пригоден за изпълнение на дейност, съответно всичките документи се предават в електронен вид, със сканиран печат се изпращат на работодателя на пощата. При СТМ се съхраняват в електронни здравни досиета. Има специален софтуер за всичките електронни здравни досиета за всичките служители. По отношение на пригодността за изпълняване на определена дейност, същата се преценява по здравословно състояние, по заключения, които се дават от личния лекар, по дейностите, които ще се изпълняват. Гледа се, дали може да изпълнява тази физическа дейност, за която ще бъде нает. Допълнително свидетелят дава сведения за дейността на работодателя „Маркан про” ООД, в смисъл за коректност и изпълнителност на поставените изисквания по ЗЗБУТ. По делото са представени и приети като писмени доказателства Карта за оценка на риска №1897 професия „Монтьор ВОИ”; Инструкция за безопасност при работа с преносими стълби; длъжностна характеристика за длъжност „Монтьор вътрешноотоплителни инсталации“, удостоверения за придобита квалификационна група; Обща методология за монтаж на вертикални въздуховоди в шахти; Правила за безопасност при работа на височина; Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа; трудов договор на М. И. М., длъжностна характеристика за длъжност „монтьор вътрешоотоплителни инсталации“ код по НКПД 7127 2003; служебна бележка за първоначален инструктаж; оценка на риска на работещите в „Маркан про“ ООД от „Беламед М“ ООД; договор и споразумение между „Маркан про“ ООД и „Беламед М“ ООД; списък на ЛПС и получаването им от личния състав (работниците); инструктажна книга. Представени и приети са още и длъжностни характеристики за длъжност „главен инспектор“ и „старши инспектор“ в дирекция „Инспекция по труда“ – София, от които се установява, че лицата, издали процесното предписание, разполагат с правомощието да прилагат принудителни административни мерки за отстраняване на нарушения по прилагане на трудовото законодателство за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Предвид приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от адресата на оспорения административен акт в преклузивния срок за оспорване и срещу акт, който има характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, представляващ "Предписания" по чл. 404, ал. 1 от КТ, имащи характер на принудителна административна мярка (ПАМ), които съгласно изричната разпоредба на чл. 405 от КТ подлежат на съдебен контрол за законосъобразност. Следователно издаването на ПАМ следва да е съобразено с изискванията за издаване на административни актове по АПК, включително да се спазват изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК относно формата и съдържанието на акта. Оспореното предписание е постановено от компетентен орган-инспектор в ДИТ-София, контролен орган по смисъла на чл.21, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ ( приет с ПМС № 313 от 5.10.2022 г., обн., ДВ, бр. 81 от 11.10.2022 г., изм. и доп., бр. 45 от 28.05.2024 г., в сила от 28.05.2024 г.). Компетентността на органа произтича от чл.404, ал.1, т.1 от КТ, съгласно който за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда могат да приложат принудителна административна мярка (ПАМ): задължително предписаниe на работодател за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство. Актът е издаден в предвидената писмена форма (чл.59 ал.1 от АПК) и съдържа съществените реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, вкл. фактически и правни основания. Фактическите и правни основания са в достатъчна степен ясно изразени, за да могат да бъдат разбрани от жалбоподателя, съответно му позволяват да организира защитата си във връзка със съдебното оспорване, а на съда-да осъществи дължимия контрол за законосъобразност. В хода на административното производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, които да са ограничили правото на защита на оспорващия и да са препятствали правото му адекватно да я организира. Съгласно трайно установената практика на Върховен административен съд, съществено е това нарушението, наличието на което да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. ако това нарушение не е допуснато, би се стигнало до постановяване на акт с различно съдържание. При преценката за материалната законосъобразност на обективираното в т.1 от Протокол за извършена проверка №ПР2439427/27.11.2024г. предписание, съдът съобрази следното: Разпоредбата на чл. 128б от КТ предвижда задължение на работодателя да води трудово досие на всеки работник или служител. Трудовото досие на работника или служителя се създава при постъпване на работа и в него се съхраняват документите във връзка с възникването, съществуването, изменението и прекратяването на трудовото правоотношение (ал. 2). Според чл. 16, ал. 2а ЗЗБУТ при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен да възлага на работещите задачи, съобразени с техните компетентности, опит и възможности, както и с пригодността им по отношение на безопасността и здравето при работа. Сред основните дейности на службите по трудова медицина е оценката на професионалните рискове и анализа на здравното състояние на работещите - чл. 25а, ал. 1, т. 2 ЗЗБУТ. На основание чл. 11, ал. 2, т. 4 от Наредба № 3 за условията и реда за осъществяване на дейността на службите по трудова медицина въз основа на медицинските документи от извършения предварителен преглед, службата по трудова медицина изготвя заключение за пригодността на работещия да изпълнява даден вид работа, в контекста на задължението на службите по трудова медицина да извършват цялостно наблюдение, анализ и оценка на здравното състояние във връзка с условията на труд на всички обслужвани работещи. Изготвянето на заключението и неговото предоставяне е задължение на службата по трудова медицина по силата на сключения с работодателя договор. Работодателят, в изпълнение на своите задължения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и като страна по договора със службата по трудова медицина, следва да изиска от същата да представи заключение за пригодност на работещите да изпълняват дадения вид работа. Работодателят е в индивидуално трудово правоотношение с всеки работещ и съответно за него съществува отделно задължение да изиска процесното заключение спрямо всеки работник или служител. От данните по делото се установява, а и не се спори, че в трудовото досие на М. И. М. на длъжност „монтьор вътрешоотоплителни инсталации“ не се съдържа издадено заключение от Служба по трудова медицина, обслужваща предприятието, за пригодността на работника да изпълнява конкретния вид работа, за която се сключва трудовия договор. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че заключение за пригодността на М. се съдържа в СТМ „Беламед М“ ООД в електронен вид, поради което неоснователно е възражението за краткия срок, даден за изпълнение на предписание по т. 6. В случая това предписание се свежда единствено до това работодателят в „Маркан про“ ООД да изиска от СТМ „Беламед М“ ООД заключението за пригодност на М. да изпълнява длъжността „монтьор вътрешоотоплителни инсталации“, което заключение предвид гореизложеното следва да се съхранява в досието при работодателя. Предвид гореизложеното съдът намира, че подадената жалба от „Маркан про” ООД, срещу предписание по т № 6 от Протокол за извършена проверка № ПР2439427/27.11.2024г., издаден от инспектори при Дирекция „Инспекция по труда” – София, е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК, оспорващият следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени от съда в размер на 100лв. на основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, своевременно поискани до приключване на устните състезания. Така мотивиран, Административен съд София-град, ІІ–ро отделение, 28-ми състав: