Решение № 272 от 5.3.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 91/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания. Касаторът „Ушко комерс”ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],ул. „, представлявано от управителя В. В. Д., чрез адв. С. С. С., съдебен адрес: [населено място], [улица]адв. С. С., обжалва Решение по АНД№729/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Ботевград, с което се потвърждава наказателно постановление за наложена „имуществена санкция" в размер на 2000лв. Твърди, че въпросното наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано - по основание и размер. Счита атакуваното решение за незаконосъобразно и необосновано, немотивирано и противоречащо на закона, и моли касационната инстанция да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на районния съд - като неправилно, както и да отмени като незаконосъобразно атакуваното наказателно постановление. Твърди се, че Ботевградският районен съд е обсъдил доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление повърхностно, като въобще не е обсъдил събраните по делото писмени доказателства детайлно, както и че съдът не е спазил и принципа на служебното начало в наказателния процес и не е проверил атакуваният акт в цялост. Според касатора, съдът въобще не е обсъдил оплакванията в жалбата, като е постановил едно необосновано решение и че липсата на мотиви по отношение оплакванията на жалбоподателя води до незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Намира, че съдът неправилно и необосновано е приел, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и че в обстоятелствената част на съдебния акт,както и в мотивите си съдът навсякъде посочва, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушение, като е „допуснало сеч“. Изтъква, че в акта за установяване на административно нарушение и в атакуваното наказателно постановление никъде като нарушение не е посочено „допускането на сеч“, а навсякъде, като нарушение е посочено, че юридическото лице „сече“. Подчертава, че „Ушко комерс“ ЕООД е съставен акт за установяване на административно нарушение затова, че на 26.06.2024 г. в отдел 484“ „ м“, в [населено място], общ. Ботевград е осъществило сеч на дървесина от дървесен вид бук ,не маркирана с КГМ. , обемът на немаркираната дървесина е 1,35 пл.мЗ, съгласно приложената сортиментна ведомост. Счита, че още с описването диспозитива на нарушението е допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на акта за установяване на административно нарушение, защото е описано е като нарушение,че дружеството „Ушко комерс“ сече , а няма как юридическо лице да сече. Касаторът е категоричен, че нарушение може да съществува , ако е описано, че дружеството е допуснало сеч, но самото дружество да сече не би било възможно. Твърди, че това описание на нарушението внася основателно съмнение, както относно авторството на деянието, а именно, - че сечта на немаркирани дървета е била извършена от дружеството, а не от служители на жалбоподателя, така и върху съставомерността на деянието, - дали отсечените 2 бр. дървета не са били маркирани с контролна горска марка/ КГМ/. В касационната жалба се посочва още, че в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, при описване на нарушението , не е посочено, че то е извършено под формата на "допустителство", като същевременно е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ, която е диспозитивна и обща, и забранява сечта на немаркирани дървета. За „Ушко Комерс”ЕООД е видно , че така посоченият състав на нарушение, както и основанието за налагането на санкцията - по чл.266, ал.2 от ЗГ - не предвижда извършването му под формата на "допустителство", поради което е нарушена императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй като съществува драстично несъответствие между описанието на извършеното нарушение, от една страна, и законните разпоредби, които са нарушени от друга. Акцентира върху това, че според чл.10 от ЗАНН допустителите се наказват само в предвидените от закона случаи. Признава, че действително, съгласно чл.24, ал.2 от ЗАНН, ръководителят на предприятие може да бъде санкциониран за нарушения, допуснати от негови подчинени, но и в този случай отговорността не е обективна, а се носи само при виновно извършено деяние - било то умишлено или непредпазливо, но че в случая съдът не се е произнесъл по това ни оплакване, а напротив - в мотивите си е записал,че дружеството е „допуснало сеч“, каквото нарушение не му е вменено. Според касатора, към това следва да се прибавят наличните доказателства, че при проверката и съставянето на констативния протокол не е участвал представител на дружеството, който дори не бил поканен или уведомен, в нарушение на чл.93, ал.от ППЗГ, както и че установените отрязани немаркирани дърва, не са били отбелязани с червена боя, за да може да бъде извършена повторна проверка при оспорване от страна на нарушителя. Изтъква, че други доказателства за установяване по категоричен начин съставомерността и авторството на деянието,административно-наказващият орган, върху който лежи доказателствената тежест, не представя. Счита, че съдът неправилно се позовава, на това, че актът за установяване на административно нарушение е съставен правилно, въз основа на констативния протокол, който бил връчен на жалбоподателя. Твърди, че това обстоятелство не отговаря на фактите по делото. Като друго основание за отмяната на обжалваното решение като неправилно се посочва това, че съдът въобще не е мотивирал решението си относно обстоятелството, че не е установена сеч и кой е автора на сечта и че не е извършено нарушение по чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ, защото не е налице сеч на немаркирани 2 бр дървета , а са установени два броя повалени дървета/изкоренени/, а не отсечени, както и че това обстоятелство отново променя фактическата обстановка и води до недоказаност на обвинението. „Ушко комерс”ЕООД, счита, че решението е неправилно и следва да бъде отменено и поради това, че въззивният съд не е мотивирал решението си по отношение оплакването на жалбоподателя за неустановяване датата на нарушението и нейното неточно отразяване в наказателното постановление. Счита, че при анализ на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление се установява, че в хода на административно-наказателното производство при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в противоречие и неяснота относно датата на извършване на нарушението, както и относно количеството на дървесината, предмет на незаконната сеч. Подчертава, че съставеният на 03.07.2024 г. акт за установяване на административно нарушение№320055, поставящ началото на административно-наказателното производство, е отразено, че процесното нарушение на чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ е установено на 26.06.2024г., и като за дата на извършване на нарушението е посочено 26.06.2024г., че в наказателното постановление като дата на нарушението отново е посочено 26.06.2024г., но че в констативен протокол, извършен на 26.06.2024г., не е посочено кога е извършено нарушението. Аргументира се, че датата на вмененото нарушение е съществен реквизит на наказателното постановление и неточно му вписване говори за липса на дата на извършване на нарушението, което ограничава правото на наказаното лице, поради което само на това основание наказателното постановление се явява незаконосъобразно, още повече, че от събраните в хода на административно-наказателната преписка доказателства не е установено въз основа на какви доказателства е прието, че нарушението е извършено на 26.06.2024г . Твърди се още, че решението на Районен съд – Ботевград е неправилно и поради това, че съдът не е мотивирал решението си по отношение оплакването на жалбоподателя за отсъствие в наказателното постановление на основанието за налагане санкцията по чл.266, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗГ, което е съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи, че с атакуваното Наказателно постановление №400/08.11.2024 г . на Директора на РДГ - София, с което на "Ушко комерс" ЕООД, на основание чл.266, ал.2 от ЗГ е наложена имуществена санкция в размер на 2000лева, като законна разпоредба, която е била нарушена, съгласно чл.42,т.5 от ЗАНН, в акта за установяване на административно нарушение е отбелязан чл. 104,ал.1, т.5 от ЗГ, която норма гласи: "Забранява се сечта на немаркирани дървета, освен в случаите, определени в наредбата по чл.101,ал.3.", като отговорността на жалбоподателя е ангажирана по чл.266,ал.2 от ЗГ, а съгласно този текст - когато нарушението по чл.104,ал. 1 от ЗГ е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2000лв. до 2000лв. Изтъква, че текстът на чл.266, ал.1 от ЗГ не е посочен нито в акта, нито в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Навежда доводи, че нормата на чл.266, ал.1 от ЗГ регламентира, че: "Наказва се с глоба от 500 до 5000лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти." . Счита, че дори и да се приеме, че приложението на ал.1 се подразбира, то видно от същия текст, в него са посочени множество изпълнителни деяния и осъществяването на което и да е от тях води до ангажиране на административно-наказателна отговорност и че непосочването на конкретния текст безспорно е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като на същия следва да бъде осигурена възможност за защита както срещу конкретни факти, така и срещу конкретни законови разпоредба. Касаторът намира, че решението на районния съд е неправилно и поради това, че актът за установяване на административно нарушение е съставен на основание сортиментна ведомост, която е описана в диспозитива на нарушението и която определя количеството на отсечената дървесина-1,35 пл.мЗ/2,45/ пр.куб.м.. Акцентира върху факта, че сортиментната ведомост е описана в приложенията на АУАН в т.12, но че същата обаче не е връчвана на нарушителя, нито му е предявявана. Подчертава, че сортиментната ведомост е доказателството, което определя кубатурата и количеството на отсечената дървесина, като същата се изготвя от компютърна програма тоест налице е необходимостта от притежаването на специални знания, които актосъставителят и свидетелите по АУАН, не притежават, както и че такива знания не притежава и нарушителят. Твърди, че като не му е предявена и връчена с АУАН сортиментната ведомост на нарушителят е ограничено правото на защита да разбере начина на изчисляване на количеството дървесина, вменена му като нарушение. Според касатора, този порок води до отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, но че районният съд неправилно приема за несъществен този порок, и в мотивите си сочи, че кубатурата била изчислена в констативния протокол, който протокол обаче не е връчен на жалбоподателя. В обобщение, жалбоподателят посочва, че начинът на изчисляване на кубатурата - чрез сортиментна ведомост, която липсва по административно наказателната преписка и не е връчвана на жалбаподателя - е съществен порок на наказателното производство . На следващо място, твърди се незаконосъобразност на наказателното постановление и поради това, че в издаденото впоследствие наказателно постановление никъде не е посочено, че същото се издава на база изчисленията в сортиментната ведомост, определяща количеството на отсечената дървесина и че този пропуск е съществен и водещ, на друго основание, до отмяна на наказателното постановление. „Ушко комерс”ЕООД счита за необосновани мотивите на Районен съд – гр. Ботевград за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Оспорва приетото от съда в мотивите на съдебния акт, че жалбоподателят не е представил доказателства за маловажността на административното нарушение, тъй като тежестта на доказване в административно-наказателното производство е за административно-наказващия орган, а видно от доказателствения материал по преписката , са отсечени 2 бр.дървета с обща кубатура 1,35пл.куб.м. и обезщетението, което е посочено като наказание в т.2 на наказателното постановление, е 61,25 лв. Сочи, че видно от позволително за сеч №0755917 /16.01.2024г. на жалбоподателя е разрешено да отсече бук -214 куб. м и габър 35пл.куб.м. и че при приключване на сечта в отдел 484“м“ е изготвен протокол освидетелстване на сечище от 09.10.2024г., при което е освидетелствано, че не е отсечена в цялост разрешената дървесина, като вместо 214 куб.м бук е отсечена 111,10куб.м, и вместо 35куб.м габър е отсечено 0,55куб.м., тоест нарушителят- жалбоподател е заплатил на ТП ДГС-Ботевград дървесина в пъти повече , от тази която е добил. Подчертава, че маркираната, съгласно позволително за сеч, дървесина от Н. Ц./няма такава страна по делото?!/ е останала не отсечена в отдела и в патримониума на административно наказващият орган, тоест - не е ощетено санкциониращото предприятие, не са накърнени обществените отношения и нанесената щета-описана в т.2 на наказателното постановление като обезщетение от 61,25лв. са толкова малозначими, че говори за маловажност на нарушението. Намира, че индивидуализацията на нарушението показва по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид., още повече, че има и данни жалбоподателят своевременно да е предприел действия за отстраняване последиците от нарушението, като не е отсякъл в цялост разрешената му дървесина,което би могло да се цени като смекчаващо вината обстоятелство. Счита, че не са засегнати обществените отношения, свързани с опазването на горския фонд и че и на това основание атакуваното решение следва да бъде отменено. С този доводи касаторът иска от съда да постанови решение, с което уважи жалбата, да отмени атакуваното решение на Районен съд – гр. Ботевград като приеме , че са налице съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на наказателното постановление, като и да му бъдат присъдени направените от дружеството разноски и пред двете инстанции. В хода на съдебното производство касаторът поддържа жалбата си по изложените в нея съображения и моли същата да бъде уважена, с произтичащите от това правни последици. Ответникът Директорът на Регионална дирекция по горите/РДГ/ - [населено място], депозира писмен отговор на касационната жалба, с който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна и необоснована и да потвърди процесното наказателно постановление като законосъобразно, както и да потвърди решението на въззивния съд като правилно. Навежда доводи за неоснователност на касационните оплаквания, изложени в жалбата. Счита, че въззивният съд е обсъдил всички събрани доказателства и възражения, направено от жалбоподателя. Намира за правилна преценката на съда за законосъобразност на наказателното постановление, тъй като същото е издадено при спазване на съдопроизводствените правила, а съдът е изследвал релевантните за спора факти и обосновано е приел,че те са правилно установени и надлежно доказани от административния орган. В заключение моли съда да остави в сила - като правилно - решението на районния съд. Настоящият касационен състав на Административен съд – София област, като обсъди доводите на страните, прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Предмет на обжалване е Решение рег.№320/20.11.2025г., постановено по АНД№729/2024г. по описа на РС – [населено място], с което решаващият съд е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 400 от 08.11.2024г. на инж. Н. А. Н., за Директор РДГ - София, упълномощен със заповед РД 694/15.08.2022г. на Изпълнителна агенция по горите и на основание заповед № РД49-171/23.05.2024г. на Министъра на земеделието и храните, с което на „УШКО КОМЕРС” ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], община Ботевград, представлявано от управителя си В. В. Д., [ЕГН], в качеството на регистриран търговец по смисъла на чл. 241 от Закона за горите /ЗГ/, на когото с позволително за сеч № 0755917 от 16.01.2024г. е разрешен добив на дървесина в отдел 484, подотдел „м”, в землището на [населено място], община Ботевград, е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 2000лева, за нарушение по чл.104,ал.1, т.5 от ЗГ, във връзка е чл.47, ал.1, т.1 и чл.50, ал.6 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, за това, че при извършена проверка на 26.06.2024г. от служители на ИАГ в отдел 484, подотдел „м”, в землището на [населено място], община Ботевград, е установено, че дружеството „УШКО КОМЕРС” ЕООД е осъществило сеч на 2броя дървета от дървесен вид бук, равняващи се на - 1,35 пл.м.куб. /2,45 пр.м.куб/ дърва за огрев, немаркирани с контролна горска марка /КГМ/. За да постанови решението си, районният съд, анализирайки събраните доказателства, е приел, че обжалваното наказателно постановление е от вида на обжалваемите, като от жалбоподателя е спазен е преклузивният четиринадесет срок за обжалване от връчването на наказателното постановление /20.11.2024г./, установен в чл.59 ал.2 от ЗАНН срок при депозиране на жалбата. Районният съд се е мотивирал, че съгласно разпоредбата на чл. 274, ал.1,т.1 от ЗГ - нарушенията по закона и подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове на служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско образование, както и определените със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната, агенция по горите и че с факта на съставяне на процесния АУАН от свидетеля А. А. А. и с оглед заеманата от него длъжност - „горски стражар" при ТП ДГС - Ботевград, за което данни са изложени непосредствено при снемане на самоличността на лицето и в писмените доказателства, се обосновава извод за надлежна материална компетентност на актосъставителя по ЗГ. Съдът е намерил, че са спазени и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и в двете хипотези както тримесечния от датата на установяване на процесното нарушение, станало със съставяне на цитирания констативен протокол, на която дата може да се приеме, че е било открито и санкционираното лице, така и едногодишния от датата на извършване на деянието и че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган. Разглеждайки жалбата по същество, Ботевградският районен съд е счел, че жалбата е неоснователна, тъй като от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени в тяхната съвкупност, е доказано, че при описаната фактическа обстановка в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, дружеството - жалбоподател е извършило нарушение по чл.104,ал.1,т.5 от ЗГ, във връзка с чл. 47,ал.1, т.1 и чл.50, ал. 6 от Наредба№8 от 05.08.2011г. за сечите в горите. Аргументирал се , че съгласно разпоредбата на чл.104,ал.1, т.5 от ЗГ, се забранява сечта на немаркирани дървета, освен в случаите, определени в наредбата по чл.101,ал. 3 от ЗГ, а съгласно разпоредбата на чл.47,ал.1,т.1 от Наредба№8 от 05.08.2011г. за сечите в горите, при провеждане на сечите лицата, извършващи добив на дървесина, са длъжни да секат само определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч - всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч. Съдът е приел за безспорно установено от събраните доказателства по делото, че при описаната фактическа обстановка в АУАН и наказателното постановление, в периода от 19.01.2024г. /началната дата на периода е датата, на която е издадено позволителното за сеч/ до 26.06.2024г./крайната дата на периода е датата на извършване на проверка от контролните органи/, дружеството- жалбоподател, в качеството му на регистриран търговец по чл. 241, ал.1 от Закона за горите, като лице отговорно за осъществяването на контрол върху дейността по добив на дървесина в отдел 484, подотдел „м”, в землището на [населено място], община Ботевград, не е изпълнил задължението си - да следи за спазването на правилата за сеч, да се секат само тези дървета, които са маркирани с контролна горска марка, тоест предвидени за сеч, съгласно издаденото позволително за сеч, тоест предвидени за сеч, съгласно издаденото позволително за сеч, като е допуснал извършването на незаконен добив /сеч/ на 2 броя дървета от дървесен вид бук, равняващи се на - 1,35пл.м.куб. /2,45 пр.м.куб/ дърва за огрев, немаркирани с контролна горска марка /КГМ/. Посочено е изрично, че в хода на съдебното производство пред въззивната инстанция административно-наказващият орган е ангажирал надлежни доказателства, от които е видно, че при описаната фактическа обстановка в АУАН и Наказателното постановление, дружеството-жалбоподател е извършило посоченото нарушение, което е несъмнено установено от писмените доказателства и свидетелските показания, като съдът не констатира съществени противоречия в събраните гласни доказателства по делото. Въззивният съд е счел, че както и в АУАН, така и в НП са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението и са посочени нарушените разпоредби. По наведените в жалбата до районния съд доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателнопостановление решаващият съд се е аргументирал, защо намира тези доводи за неоснователни, посочвайки, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, и че последният е разбрал за какво количество дървесина му се вменява , че е осъществен състав на конкретното административно нарушение, доколкото това е станало ясно на въззиваемата страна още с връчването на констативния протокол от проверката, екземпляр от който управителят на дружеството-жалбоподател е получил, както и че не връчването на сортиментната ведомост е компенсирано с надлежното връчване на препис от АУАН на управителя на дружеството, поради което по никакъв начин не е нарушено от административно-наказващия орган правото на защита на дружеството. РС –Ботевград е намерил за неоснователно и възражението за неяснота и относно датата на извършване на нарушението, изтъквайки, че с издаването на позволително за сеч ПС 0755917 от 16.01.2024г. началото на периода е факт - 19.01.2024година, а датата, на която нарушението е констатирано от контролните органи е последната дата на инкриминирания период, която дата още има значение и при преценката относно спазване на срока по чл. 34 от ЗАНН и че посочването на датата на извършване на административното нарушение по този начин по никакъв начин, не се засяга правото на защита на наказаното лице. Въззивният съд е счел, че не са налице основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като наложеното наказание за установеното административно нарушение е в минималния размер, предвиден в закона. Съдът се е мотивирал, защо не приема, че в случая се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, позовавайки се TP№ 1 от 12.12.2007г. , съобразно което преценката на административно-наказващия орган "за маловажност" на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол и че това дали нарушението е маловажно следва да се изхожда от неговата малозначителност, а тя е в зависимост от обществената му опасност. Съдът е подчертал, че в конкретния случай не са представени доказателства и не са налице обстоятелства, обуславящи по - ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с обикновените случаи по посочения текст от ЗГ, поради което не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като конкретното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, а деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на други такива нарушения. Аргументирал се е, че се касае за формално нарушение, при което настъпването на вредоносни последици не е елемент от фактическия му състав и че липсата на такива последици не се преценява като смекчаващо обстоятелство, респективно - като основание за преценка на случая като маловажен. Настоящият касационен състав на Административен съд-София област, при извършената служебна проверка за редовност и допустимост на жалбата, с която е сезиран, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим по силата на чл. 63в от ЗАНН. С оглед на изложеното съдът счита, че подадената жалба е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Съгласно чл. 63в от ЗАНН-Решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно процесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При извършената служебна проверка, касационният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо и правилно, постановено при правилно прилагане на материалния закон, поради което следва да бъде потвърдено, а касационната жалба – като неоснователна и недоказана – да бъде оставена без уважение. Аргументите на касационната инстанция да направи тези изводи са следните : На първо място, следва изрично да бъде посочено, че касационната инстанция изцяло споделя аргументите, изложени от въззивния съд за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление като издадено от компетентен орган, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, при спазване на административно-производствените правила, при безспорно установяване съставомерността на конкретното административно нарушение и наличието на законовите предпоставки за ангажиране отговорността на нарушителя за точно това административно нарушение, за липсата на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, че не е нарушено правото за зашита на дружеството, поради което и по аргумент от чл.221,ал.2 от АПК , поради което препраща към тях, без да ги преповтаря. Несъстоятелни са твърденията на касатора, че Ботевградският районен съд е обсъдил повърхностно доводите на „Ушко комерс”ООД за незаконосъобразност на атакуваното постановление, както и тези, че решаващият съд изобщо не е обсъдил детайлно събраните по делото писмени доказателства. Районният съд внимателно, в тяхната съвкупност е обсъдил събраните доказателства и е направил обосновани, подкрепени от събраните доказателства изводи за законосъобразност на наказателното постановление. Що се отнася до това, че съдът е направил различни изводи от тези, които жалбоподателят е смятал, че следва да бъдат направени от така представените доказателства, касационната инстанция неведнъж е посочвала,че това не е порок на постановения съдебен акт и не прави същия нито неправилен, нито немотивиран. Следователно, несъгласието на жалбоподателя с направените от съда изводи при обсъждане на събраните доказателства не прави постановеното съдебно решение неправилно. Опровергани от мотивите на съдебното решение, постановено от Ботевградския районен съд, са доводите на касатора, че съдът не е спазил принципа на служебното начало и не е проверил атакуваното наказателно постановление в цялост, както и че липсват мотиви на съда по всеки един от аргументите за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, изложени в жалбата до въззивния съд. Решаващият съд е обсъдил всеки един от доводите и е изложил аргументите си защо намира всеки един от тези доводи за неоснователни и защо приема, че наказателното постановление е законосъобразно. Съдът правилно е изтъкнал, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, че както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление са посочени периодът, през който е извършено конкретното административно нарушение, обосновал се е и защо намира, че невръчването на сортиментна ведомост не представлява нарушение на правото на защита на „Ушко комерс”ЕООД, имащо за последица незаконосъобразност на издаденото в последствие наказателно постановление. Споделими от касационната инстанция са и мотивите на Ботевградския районен съд, че не са налице предпоставките за приложение нормата на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случай на такова нарушение. Изцяло неотносими към това осъществено ли визираното административно нарушение, налице ли са предвидените в закона предпоставки за налагане на имуществена санкция на нарушителя за така извършеното административно нарушение и липсват ли предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН са твърденията,че „Укшо комерс”ООД не е добило цялото количество разрешена за сеч дървесина, съобразно издаденото му позволително за сеч , при което голямо количество от дървесината останала във владение на административно-наказващия орган , както и че стойността на тази дървесина многократно надхвърля стойността на дървесината, която е незаконно добита – отсечени дървета без КГМ. По изложените съображения настоящият касационен състав на Административен съд – София област приема, че решението на Ботевграския районен съд е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила, а жалбата на „Ушко комерс” ООД - като неоснователна - да бъде оставена без уважение. При този изход от правния спор на касатора не се следват разноски. Ответникът не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – София област, четвърти касационен състав