Решение № 232 от 24.2.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 2119/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 1759 от 24.03.2025 г., постановено по гр. д. № 9969/2023 г. по описа на СГС, ГО, 9-ти състав, е осъдена Прокуратура на Република България, да заплати на на Ж. Д. Д., сумата 10 000 лв., ведно със законната лихва от 04.05.2022 г. до окончателното плащане - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие повдигане и поддържане на незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2 НК, за което е признат за невиновен с влязла в сила на 04.05.2022 г. присъда № 11 от 09.06.2021 г., постановена по ВНОХД № 143/2021 г., по описа на ОС – гр. Благоевград, Втори въззивен състав. За сумата над 10 000 лв. до предявения размер от 100 000 лв., искът е отхвърлен. С решението е отхвърлен и иска за заплащане на 30 000 лв., обезщетение за причинени имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение в брутен размер, за периода от 22.08.2017 г. - 26.06.2019 г., както и за обезщетение за забава за периода 23.01.2018 г. - 03.05.2022 г. Недоволни от решението са останали и двете страни в производството. Прокуратурата на Република България обжалва решението в частта, в която е осъдена да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Поддържа, че решението в тази част е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил кои конкретни вреди се намират в причинна връзка с дейността на органите на Прокуратурата, както и че не е анализирал отделните критерии и тяхното значение при определяне размера на обезщетението. Съдът не е съобразил, че наказателното производство е приключило в досъдебната му фаза и в разумен срок. Поддържа доводи, че ищецът не е представил убедителни доказателства за търпените от него неимуществени вреди - безпокойство, стрес, емоционално и социално увреждане, които да се в пряка причинна връзка с повдигнатото му обвинение. Не са ангажирани доказателства за отражение върху здравословното състояние на ищеца, както и че е ползвал лекарска помощ по време на наказателното производство. Поддържа също, че действията на органите на Прокуратурата са били законосъобразни и необходими за провеждане на производството и съобразно изискванията на наказателния закон. Счита, че правилните действия на Прокуратурата не следва да се санкционират. Не е съобразен и с практиката на ВКС за сходни случай, а наказателното производство не е медийно разгласено. Излага доводи, че съдът не е съобразил чл. 4 от ЗОДОВ, съгласно който се изисква пряка причинно следствена връзка между повдигнатото обвинение и вредите. Твърди, че присъдения размер на обезщетение е завишен, като не е съобразен с критерия за справедливост, дефиниран в чл. 52 от ЗЗД и не съответства на еквивалента на действително претърпените от ищеца вреди, както и с икономическия стандарт в страната. Иска отмяна на решението в обжалваната уважителна част, а при условията на евентуалност - намаляване размера на присъденото обезщетение. Ищецът Ж. Д. Д., чрез представителя му, обжалва решението в частите, в които исковете за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди са отхвърлени. Поддържа, че решението в тези части е необосновано, незаконосъобразно и не е съобразено с материалния закон и събраните по делото доказателства. Излага доводи, че за него остават неясни мотивите на съда касаещи липсата на връзка между незаконното обвинение, отстраняването му от длъжност, дисциплинарното производство и претърпените от него имуществени вреди в тази връзка, изразяващи се в пропускане на трудово възнаграждение по време на дисциплинарното производство. Поддържа, че съдът не е обсъдил допуснатите процесуални нарушения по водене на наказателното производство като прилагане на неразрешени СРС, извършване на действия в досъдебното производство от некомпетентен орган – следовател и т. н. Счита, че СГС не е съобразил размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди с факта, че през периода на воденото срещу него наказателно производство ищецът не е могъл да намери работа. Възразява срещу изключването от периода на търпените от него вреди на времето от 04.02.2021 г. до 04.05.2022 г., понеже извънредният способ за възобновяване на делата е част от наказателното производство. Сочи, че не става ясно въз основа на какви критерии съдът е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди от повдигнатото обвинение, като не е изложил никакви мотиви относно разноските, които е претендирал за наказателното производство като имуществени вреди, въпреки представените към исковата молба доказателства за направени такива разходи. По тези и допълнителни съображения, моли въззивната инстанция да отмени решението и да уважи исковете изцяло. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на всяка от депозираните жалби. В съдебно заседание и двете страни оспорват жалбите на насрещната страна като неоснователни и молят да се оставят без уважение. Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства в цялост, намира следното : СГС е разгледал искове с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ - за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от действия на Прокуратурата на РБ свързани с неоснователна водено наказателно производство, по което ищецът е оправдан с влязло в сила присъда. Според разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част. Относно правилността на първоинстанционното решение съдът е обвързан от изложените във въззивната жалба съображения, а служебно има правомощие да проверява за спазване на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. Тъй като решението се оспорва по въззивни жалби на двете страни в производството следва, че то изцяло е предмет на въззивен контрол. С оглед очертаните правомощия настоящият състав намира, че оспореното решение е валидно и допустимо постановено. Съдът не е допуснал нарушения на императивни материалноправни норми. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка от СГС и след обсъждане на събраните пред СГС доказателства в цялост. По делото не е спорно и от събраните писмени доказателства се установява, че с обвинителен акт от 26.03.2019 г., по ДП № 83/2017 г., НП № 2668/2017 г. на Районната прокуратура Благоевград, срещу ищеца е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. първо от НК, за това, че на 19.08.2017 г., на описаното в обвинителния акт място, е държал акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон - 25 бутилки алкохолен продукт, поставен в стъклени бутилки с вместимост 0,700 мл. Въз основа на обвинителния акт в Районен съд - гр. Благоевград било образувано НОХД № 576/2019 г. за престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2 НК по което, с присъда № 3984 от 25.04.2019 г. Ж. Д. е признат за виновен по повдигнатото обвинение и осъден на 8 месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наказанието било отложено, на основание чл. 66 НК за срок от три години. Заедно с това наказание му са му наложени глоба в размер на 1 112, 50 лв. и лишаване от право да упражнява професия или дейност, свързана с държане, разпространение и търговия с акцизни стоки за срок от две години. Първоначално срещу ищеца е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2 000 лв., която е била отменена от съда и е взета мярка за неотклонение „подписка“. Производството пред БРС е протекло по реда диференцираната процедура по чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК, като подсъдимият изцяло е признал фактите по повдигнатото му обвинение, както са очертани в обвинителния акт и се е съгласил за тях да не се събират допълнителни доказателства. С Решение № 847 от 20.02.2020 г., постановено по ВНОХД № 243/19 г., Окръжен съд - гр. Благоевград е потвърдена присъдата на Районния съд, като я изменил и отменил в частта, с която било наложено наказание „лишаване от право да упражнява професия или дейност, свързана с държане, разпространение и търговия с акцизни стоки“. С Решение № 26 от 04.02.2021 г., по НОХД № 1156/2020 г., Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, VII състав, съдът е възобновил производството по ВНОХД № 243/19 г. на ОС - гр. Благоевград, отменил изцяло Решение с № 847/20 г. на Благоевградски окръжен съд и върнал делото за разглеждане от друг състав на ОС - гр. Благоевград. Възобновяването на производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, вр. чл. 348, ал. 1 и 2 НПК. САС приел, че Окръжен съд - гр. Благоевград е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила като е надхвърлил правомощията си на контролна инстанция по отношение на присъда, постановена по диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК и е посочил, че при разглеждане на делото въззивният съд следва да прецени дали събраните доказателства подкрепят умишлена форма на вина. С Присъда № 11 от 9 юни 2021 г., постановена по ВНОХД № 143/21 г. Окръжен съд Благоевград, Втори въззивен състав признал ищеца Ж. Д. за невиновен по предявеното му обвинение и го оправдал поради липса на умисъл, че държи акцизни стоки без бандерол. С Решение № 60202 от 4 май 2022 г., постановено по НОХД № 728/21 г. Върховният съд, Трето наказателно отделение, оставил в сила Присъда № 11 от 9 юни 2021 г. на ОС - Благоевград. По делото също така не е спорно, че ищецът е изпълнявал длъжност „младши разузнавач“, както й, че със заповед № 244 з - 1841/22.08.2027 г. на директор ОД – МВР Благоевград срещу него е образувано дисциплинарно производство в рамките на което, със Заповед № 2443-141 от 23.01.2018 г. на Директора на ОД на МВР Благоевград, му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. В мотивите на заповедта е посочено, че на 19.08.2017 г. - събота, неработен ден, около 8, 40 ч., ищецът е получил алкохол, доставен от М. П. П., като на същата дата около 9, 30 ч. в собствения си л. а. Опел Астра, с peг. № ••••••••, е държал акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, 25 бутилки алкохолен продукт, поставен в стъклени бутилки с вместимост 0,700 мл. Случаят е немаловажен, за което в 16, 30 ч., на същата дата, ищецът е привлечен като обвиняем по ДП № 83/2017 г. по описа на ОСлО при ОП - Благоевград за престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2 НК. В заповедта за дисциплинарно уволнение е прието, че с действията си през м. август 2017 г. мл. експерт Ж. Д. е извършил деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители на МВР, уронващи престижа на службата, като виновно е нарушил т. 15, 19 и 20 от Етичния кодекс, което е нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 104, ал. 2, т. 4 ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание уволнение. В заповедта е прието, че доказателствата, събрани при провеждане на дисциплинарното производство по чл. 207 ЗМВР, оценени по отделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка, сочат извършване на тежко нарушение на служебната дисциплина от ищеца. С решение от 25.06.2018 по адм. д. №157/2018г. на АС - гр. Благоевград е отхвърлена жалба на Ж. Д. срещу Заповед № 2443-141 от 23 януари 2018 г. на Директора на ОД на МВР Благоевград. В решението е прието, че заповедта отговаря на изискванията за съдържание и форма и е в съответствие с чл. 204, т. 3 ЗМВР, като са посочени обстоятелствата, които обосновават наличието на съставомерно поведение, от обективна и субективна страна, изразяващо се в неспазване на Етичния кодекс за поведение на държавните служители на МВР. Посочено е, че дисциплинарното наказание на Д. е наложено за нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, съгласно който дисциплинарно нарушение представлява неспазване на Етичния кодекс за поведение на държавните служители на МВР, а съгласно чл. 213, ал. 1, т. 13 ЗМВР дисциплинарно наказание уволнение се налага за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители на МВР, уронващи престижа на службата. Във връзка с търпените от ищеца неимуществени вреди пред СГС е разпитан свидетеля С. Д. Д., брат на ищеца, които съдът преценява при условията на чл. 172 ГПК. От неговите показания се установява, че Ж. е бил винаги пример за всички в циганската махала и е помагал на всеки, който е имал нужда. Според показанията му брат му преживял много тежко задържането си, депресирал се и не общувал почти с никого, не е говорел, бил е много зле – подтиснат. Това състояние продължило 2-3 години. След уволнението от полицията се опитал да си намери работа, но не могъл да намери. Имал две деца, които трябвало да издържа, както и кредит, задължения. Бил много тъжен и в безизходица и свидетелят го взел при себе си в Испания, да му намери работа. Пращал му пари, само и само „да излезе от дупката“. Според удостоверението ОД на МВР Благоевград от 11.12.2024 г., представено пред СГС, брутното трудово възнаграждение на ищеца за м. 05 и 06.2017 г. е било по 1 060, 97 лв., а за м. 07.2017 г. – 1 091, 85 лв. За определяне размера на пропуснатото от ищеца БТВ за периода 22.08.2017 г. – 26.06.2019 г. е приета ССчЕ. Според заключението размерът на БТВ на ищеца за посочения период е общо 27 688, 42 лв., в това число 27 248, 42 лв. основно възнаграждение и 440 лв. ДМС. По съществото на спора и като съобрази доводите на страните по двете жалби, въззивният състав намира следното : По чл. 2 ЗОДОВ държавата носи обективна отговорност за незаконно причинени вреди от дейността на правозащитните органи. Съдът и другите правозащитни органи представляват държавата като процесуални субституенти. ЗОДОВ е едно от средствата за защита на предоставените от Конституцията права и едно от вътрешноправните средства за защита по смисъла на чл. 35, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (Конвенцията). С разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ са регламентирани няколко хипотези, при които може да бъде ангажирана обективната отговорност на държавата за вреди причинени на граждани от действия на органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции. По чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на РБ отговаря в хипотези на повдигнато обвинение за престъпление, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето или не представлява престъпление. Като съобрази всички писмени и гласни доказателства по делото в съвкупност, въззивният съд споделя изводите на СГС, че в производството са установени предпоставките, при които за ищеца е възникнало право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат от повдигнатото и поддържано срещу него неоснователно обвинение по наказателното производство по чл. 234, ал. 1, пр. 2 НК – за държане на акцизни стоки без бандерол – 25 бутилки алкохолен продукт, спиртни напитки, по което ищецът е оправдан. Съгласно последователната практика на съдилищата по въпроса, предвид обстоятелството, че е постановено решение на съда, с което ищецът е бил оправдан по повдигнатото и поддържано от прокуратурата обвинение, същото следва да се прецени за незаконно, дори на определен етап от наказателното производство действията на прокуратурата да са били основани на убеждението му за виновност на лицето. В наказателното производство обвиняемият, съответно подсъдимият, се считат невинни до доказване по несъмнен и безспорен начин на факта на извършване на престъплението, предмет на обвинението и нямат задължение да ангажират доказателства за невинността си. По тези съображения, възраженията на Прокуратурата, че към момента на повдигане на обвиненията срещу ищеца са били налице съответните законови основания, предпоставки и доказателства за повдигане на обвинение, не препятства ангажирането на отговорността й. На следващо място, като съобрази приетите пред СГС писмени и гласни доказателства в съвкупност, настоящият въззивен състав споделя решаващите изводи на първоинстанционния съд, че по делото е установен факта на причинени неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в изживени негативни емоции в резултат на повдигнатото и поддържано незаконно обвинение срещу него, за посочените по - горе престъпления, в това число - преживяно чувство на стрес, срам, депресия, унижение от уронване на доброто му име сред познати и близки и притеснение от воденото наказателно дело по процесното обвинение и от неговия резултат, както и от отражението му сред колегите и социалния кръг на ищеца. По основният спор, повдигнат и във въззивното производство – за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, като съобрази възраженията на двете страни и установените в производството факти, в тяхната съвкупност и в допълнение към изложеното от СГС, въззивният съд намира следното : При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезите на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да се вземат предвид общите правила на чл. 52 от ЗЗД - обезщетението се определя по справедливост - съгл. пар. 1 от ДР на ЗОДОВ и чл. 4 ЗОДОВ. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразят от съда при определяне размера на обезщетението. Предназначението за обезщетението за морални вреди е да възмезди претърпените лична болка и страдания от незаконното наказателно преследване, но само тези, за които са представени надлежни писмени или гласни доказателства и са безспорно установени по делото, като доказателствената тежест е на ищеца. Конкретните неимуществени вреди са предмет на преценка на психическото и емоционално състояние на всеки индивид. По въпроса за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е формирана многобройна и непротиворечива практика на ВКС - ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и практиката на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД вр. с чл. 4 ЗОДОВ в решение № 376/21.10.2015 г. по гр. д. № 514/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 263 от 21.03.2017 г. по гр. д. № 627/2016 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 70/29.03.2016 г. по гр. д. № 5257/2015 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 150 от 20.12.2018 г. по гр. д. № 871/2018 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, решение № 50004 от 17.06.2024 г. по гр. д. № 2092/2021 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, решение № 602 от 21.10.2025 г. по к. гр. д. № 4037/2024 г., г. к., ІV г. о. на ВКС; ТР № 1 от 27.11.2023 г. по тълк. д. № 1/2022 г., ОСГК на ВКС и др. В цитираните решения се приема, че размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост въз основа на преценка на конкретни обективно съществуващи и доказани обстоятелства, а именно : тежестта на обвинението, броя на деянията, за които е постановена оправдателната присъда, тяхната тежест, причинната връзка между всяко едно от обвиненията, за които деецът впоследствие и признат за невинен и тяхната връзка с понесените болки и страдания, продължителността на наказателното производство, видът на мярката за неотклонение, продължителността на извършените процесуални действия с участието на пострадалия, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, начинът, по който обвинението се е отразило върху него с оглед личността му и неговия начин на живот, рефлектирало ли е върху професионалната му реализация, общественото доверие към него и социалните му контакти, отраженията в емоционалната му сфера, здравословното му състояние, наличието на други висящи наказателни производства срещу пострадалия през времетраенето на наказателния процес, съдебното минало и налични предишни осъждания с оглед преценка личността на ищеца и интензитета на негативните изживявания от разгласяването в медиите и публичността, увреденото здраве и др. От значение е също дали престъплението визира длъжностно качество, както и други особености в субективния състав на престъплението, особено когато незаконно обвиненото лице е заемало длъжност в държавен орган и/или изпълняваната работа е в публичен интерес и др. (ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. ОСГК на ВКС). Наред с тези обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт за съответния период, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им възмездяване. В случая при определяне размера на обезщетението СГС е съобразил обстоятелството, че ищецът е бил обвинен в тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК - по чл. 234, ал. 1, пр. 2 от НК, което в немаловажни случаи, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. Въззивният състав приема също така, че при определяне размера на обезщетението следва да се съобрази и обстоятелството, че наказателното преследване е продължило в периода 19.08.2017 г. – до 04.05.2022 г., около 4 г. и 9 месеца, когато е потвърдена окончателно от ВКС оправдателната присъда на ищеца. Съдът намира, че не е налице основание при определяне размера на обезщетението да не бъде съобразен периода от 04.02.2021 г. - 04.05.2022 г., който касае извънредния способ за възобновяване на наказателното производство, още повече, че именна поради допуснати нарушения при първоначалното разглеждане на делото и първоначално постановяване на осъдителната присъда спрямо ищеца, САС е приел, при възобновяване на производството, че делото следва да се разгледа отново от друг състав на ОС - Благоевград. В резултат именно на новото разглеждане е постановена присъдата № 11/09.06.2021 г. по ВНОХД № 143/2021 г. на ОС - Благоевград, с която ищецът е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2 НК. В този смисъл и постановките на ТР № 1 от 27.11.2023 г. по тълк. д. № 1/2022 г., ОСГК на ВКС, в което се приема, че неимуществени вреди от незаконно обвинение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се присъждат глобално за всички осъществени принудителни мерки, като се съобрази и продължителността на наказателното производство. При определяне размера на обезщетението СГС е съобразил, че по отношение на обвиняемия първоначално е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 2 000 лв., която е отменена от съда, след което е взета мярка за неотклонение „подписка“, отменена след изтичане на предвидения в закона срок. В обобщение въззивният съд намира, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобрази общата продължителност на наказателното производство - от 4 г. и 9 месеца, проведените процесуални действия с участието на ищеца, възрастта на ищеца към момента на повдигане на обвинението 35 години, обстоятелството, че повдигнатото обвинение е за извършено престъпление в област, която е професионалната реализация на ищеца, преживените от него негативни емоции - стрес, страх от изхода на делото, неувереност, отчуждение от приятели и близки, които вреди са в рамките на обичайните, доколкото не се установяват някакви извънредни вреди, които да са в пряка причинна връзка с незаконното обвинение, медийното разгласяване на наказателното производство с името на ищеца, предвид длъжността, която е заемал, негативните последици в личен и професионален план, поради създалото се недоверие в него, като служител на МВР, невъзможността да си намери работа продължителен период от време, както и обществено-икономическите условия на живот в страната към датата на увреждането. Следва да се отчете и обстоятелството, че действията на Прокуратурата рефлектират негативно не само на личността на ищеца, но оказват и отрицателно влияние върху доверието в системата на МВР, като създават негативни обществени нагласи. Преценявайки в съвкупност посочените факти, настоящият съдебен състав намира, че обезщетение в размер на 15 000 лв. е достатъчно да обезщети претърпените от ищеца неимуществени вреди, по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ от повдигнатото и поддържано срещу него обвинение. Решението следва да се отмени в частта, в която е отхвърлен иска над размер от 10 000 лв. до размер от 15 000 лв. и иска да се уважи за още 5 000 лв. - с еврова равностойност – 2 556, 46 евро. Основателно и в съответствие с материалния закон искът е отхвърлен над този размер до пълния предявен размер от 100 000 лв. По отношение на законната лихва върху обезщетението, в жалбите не са изложени конкретни доводи, поради което въззивният съд не намира основание за промяна в изводите на СГС по въпроса за дължимост на законна лихва от момента на влизане в сила на оправдателната присъда - 04.05.2022 г. до изплащане на сумата. По исковете за имуществени вреди на 30 000 лв. - под формата на пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение в брутен размер, за периода от 22.08.2017 г. - 26.06.2019 г., в който ищецът е бил без работа, както и за обезщетение за забава за периода 23.01.2018 г. - датата на уволнението до окончателното изплащане, съдът намира следното : Въззивният състав споделя изводите на СГС, че производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за търсенето на наказателна отговорност са различни и касаят реализиране на различна отговорност на лицата. Тези производство са независими едно от друго и не са взаимно обусловени тъй като е възможно едно и също деяние да е достатъчно за ангажиране на дисциплинарната отговорност на лицето, а от гледна точка реализирането на отговорността по НК да е несъставомерно. В практиката на ВКС, обективирана в решение № 449/16.05.2013 г. по гр. д. № 1393/2011 г. на IV г. о.; решение № 45/07.07.2020 г. по гр. д. № 3445/2019 г. на III г.о.; решение № 192/21.12.2018 г. по гр. д. № 4457/2017 г. на III г. о. и др., се приема, че съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането - от незаконното обвинение в извършване на престъпление, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Следва да се посочи, че пропуснатата полза е имуществено увреждане, изразяващо се в неосъществено увеличаване имуществото на увредения. Изхожда се от предположение за състоянието, в което то би се намирало, ако делинквентът не беше извършил противоправното деяние. Това предположение трябва да се изгражда на доказаната възможност за увеличаване на имуществото на пострадалия, която е сигурна, а не се презюмира. В практиката се приема също така, че само в случаите, когато имуществените вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение са резултат от действия на орган, който е действал при условията на обвързана компетентност, отговорност за тези вреди носи прокуратурата, при условие, че специален закон не предвижда друг ред за обезщетяването им (арг. от чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ). (така в определение № 474 от 15.06.2018 г. по гр. д. № 4291/2017 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС). Според даденото обвързващо тълкуване в - т. 11 от ТР № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на пряка причинна връзка на вредите с незаконните актове на правозащитните органи. Както е посочил и СГС, по делото такава пряка причинно - следствена връзка не се доказва. Действително от съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на ищеца от 23.01.2018 г. се установява, че дисциплинарното производство е започнало във връзка със същите действия, които са били квалифицирани от прокуратурата като престъпления, за които паралелно се е провеждало и наказателно производство. Преди издаване на заповедта за уволнението на ищеца обаче, директорът на ОД - МВР – Благоевград е провел собствено проучване на фактите, в рамките на инициирана дисциплинарна процедура, след приключването на която и при условията на оперативна самостоятелност и преценка на събраните доказателства, е взел решение за налагане на дисциплинарно наказание уволнение. В рамките на проверката са били установени допуснати нарушения на служебната дисциплина от страна на ищеца, по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР – извършени деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на служителите на МВР, които уронват престижа на службата. В съответствие с предвидената за това възможност, съгласно чл. 226, ал. 1 т. 8 ЗМВР, органът по назначаване е прекратил служебното правоотношение с ищеца чрез налагане на дисциплинарарно наказание „уволнение“. Наложеното наказание е потвърдено с решение № 1198/25.06.2018 г. на Административен съд Благоевград, по адм. д. № 157/2018 г. По делото няма данни решението да е отменено, поради което следва да се приеме, че дисциплинарното наказание е било наложено законосъобразно на ищеца. Съгласно възприетото от ВКС становище в решение № 762 от 19.12.2024 г. по гр. д. № 856/2024 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, „в случаите, когато органът по назначаване, действа при оперативна самостоятелност, т. е. самостоятелно установява фактите по случая, той има право да прецени дали да отстрани от работа служителя, респ. дали да му наложи дисциплинарно наказание, или да не го стори“. В този случай е прието, че „липсва причинна връзка между повдигнатото обвинение и настъпилите вреди от неполучено трудово възнаграждение. Вредите, които не са в причинно - следствена връзка с незаконното обвинение за извършено престъпление, не се обхващат от обезщетението за имуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и за тях държавата не отговаря“. Настоящият състав споделя изводите на СГС, че по делото не е установена пряка причинно следствена - връзка между воденото срещу ищеца наказателно производство и прекратяването на служебното му правоотношение, респ. пропуснатите от него ползи от неполучено трудово възнаграждение. Връзката е опосредена от образуваното дисциплинарно производство и наложеното на ищеца от органа по назначаването му дисциплинарно наказание уволнение. Ето защо в случая липсват основанията на чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата, чрез своя процесуален субституент Прокуратурата на Република България, за обезщетяване на претендираните от ищеца пропуснати ползи, тъй като те не са пряка и непосредствена последица от повдигнатото му обвинение. Предвид изложеното в съвкупност, доколкото изводите на въззивния съд съвпадат с тези на СГС, решението следва да се потвърди и в частта, в която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 30 000 лв. - пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение в брутен размер, за периода от 22.08.2017 г. - 26.06.2019 г., в който ищецът е бил без работа, както и за обезщетение за забава за периода 23.01.2018 г. датата на уволнението до окончателното изплащане. По разноските пред САС: Доколкото ще бъде уважена частично само жалбата на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК той има право на разноски за въззивното производство. Като съобрази извършените от адвоката на ищеца процесуални действия във това производство - подаване на въззивна жалба и явяване в едно съдебно заседание, без да са събирани доказателства, съдът определя адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. – 204, 51 евро, които да бъдат заплатени на адвокат Н., на основание чл. 38, ал. 1 и 2 ЗАдв. По изложените съображения, съдът