Решение № 1875 от 28.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 4071/2026 г.

наказателно дело № 20261110204071 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на „•••“ ЕООД, ЕИК:••••••••, със седалище и адрес на управление: гр. •••, представлявано от управителя Л. П. Н., чрез адв. И. И.-САК против издадено срещу дружеството наказателно постановление (НП) № 874701- F867193/12.02.2026 г., от СТ. К. Д., в качеството му на началник на отдел „Оперативни дейности“-София, дирекция „Оперативнои дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл.59, ал.5, т.6 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2557.00 /две хиляди петстотин петдесет и седем/ евро, за нарушение на чл.15, ал.4 от ЗВЕРБ. В подадената жалба се поддържа, че обжалваното НП е незаконосъобразно, като на първо място се оспорва компетентността на наказващия орган. На следващо място се претендира неправилно приложение на материалния закон, като се поддържа, че не е осъществен състав на административно нарушение. Изложени са подробни съображения от счетоводно естество относно реда за отчитане на приходите от продажби и съответните разходи за осъществяване на дейността на търговско предприятие, както и за финансови и извънредни разходи. След това е посочено, че в края на отчетния период – календарната 2025 г., разходите се съпоставят с приходите, за да се установи финансовият резултат. Поддържа се, че едва след тази съпоставка е възможно да се прецени дали търговецът има или няма икономическа обосновка за повишаване на цените на предоставяната от него услуга. Претендира се, че към момента на „установяване на нарушението“ е било обективно невъзможно да бъде направен такава преценка. С оглед на това се счита, че наложената на дружеството имуществена санкция е незаконосъобразно определена. С тези съображения се моли за отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно. В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател, се представлява от адв. И. И.- САК, който поддържа жалбата въз основа на изложените в нея съображения и отправя искане за отмяна на обжалваното НП. Посочва, че са представени документи за повишен наем, както и за повишаване на разходите за осигуровки, свързани с трудовите възнаграждения на служителите и за други икономически фактори, които повишавали самите разходи и водели до увеличаване на цената на услугата. Посочва, че няма доводи и анализи на документи, за да може АНО да докаже спекулативно увеличение на цената. При условията на евентуалност, в случай, че НП не бъде отменено, моли за намаляване на размера на наложената имуществена санкция, считайки, че същата е прекалено висока. Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител моли за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено обжалваното НП, като законосъобразно и правилно. Посочва, че в НП изрично е описано нарушението, с посочване на дата и място на извършване на проверката, като счита, че нарушението е безспорно доказано от събраните по делото доказателства. Намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, а наложената санкция е в рамките на минималната, предвидена в закона. Моли да се има предвид, че представеният договор за наем е между физическото лице като наемодател и неговото собствено дружество, като наемател, а увеличението на наемната цена е в размер на 900.00 лева или около 56%, т.е. лицето е сключило договор за наем сам със себе си, която причина за увеличаване на цената на предлаганата от търговеца услуга се счита за необоснована. Дори и да се приеме, че отговаря на икономическите условия твърдението за инфлация от 3%, счита се за необосновано и недоказано увеличението на услугата на годишния технически преглед (ГТП) от 90.00 лева на 117.35 лева, което е увеличение с 30% на процесната услуга, т.е. дори и да се включи инфлацията, както и разходите за осигуровки на служителите, които са увеличени, се поддържа, че отново не се обосновава увеличение на процесната услуга с процента, с който стойността на същата е увеличена. С тези съображения процесуалният представител на АНО моли за потвърждаване на обжалваното НП, като счита, че санкцията е адекватна и съответстваща на целите на закона. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а алтернативно – в случай на отмяна на НП, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от другата страна. В качеството на свидетел по делото е разпитан актосъставителят М. Б. Н., който поддържа фактическите констатации, описани в акта. Същите, принципно не се оспорват и от жалбоподателя. Доколкото не е налице спор между страните относно фактическата обстановка, а тя се установява и от събраните по делото доказателства, съдът възприема изцяло за установени фактическите констатации, описани в АУАН и НП, съгласно които на осн. чл.55а, ал.1 от ЗВЕРБ и във връзка с чл.15, ал.4 от същия закон, с оглед осъществяване на контрол за спазване на забраната за необосновано повишаване на цените, на 12.01.2026 г. е извършена проверка на търговски обект – пункт за ГТП, находящ се в гр. •••, стопанисван „•••“ ЕООД, ЕИК:••••••••. След легитимация, от органите по приходите е изискана информация за цените на предлаганите услуги в обекта, с оглед на което от управителя на дружеството, стопанисващо обекта е представена декларация от 19.01.2026 г., съгласно която цените на всички предлагани услуги са увеличени на 01.12.2026 г., като е посочено, че увеличението е във връзка с повишаване на наемната цена на обекта, в който се извършва дейността, както и увеличение на осигуровки и инфлация - 3%. Изрично в декларацията е посочено, че цената на услугата ГТП на лек автомобил, която към 30.11.2026 г. е била 90.00 лева, е увеличена на 01.12.2026 г. на 117,35 лева. От монтираното и функциониращо в обекта фискално устройство модел „ДЕЙЗИ“ с ИН на ФУ: DY 438061; ИН на ФП 36788602; рег. № на ФУ в НАП 4888900, дата на рег. в НАП 08.12.2025 г., като предвид датата на регистрация на ФУ в НАП са отпечатани КЛЕН за дати 22.12.2025 г. и 08.01.2026 г., а за дати 11.08.2025 г. и 11.10.2025 г. са изискани допълнително и същите са представени на 19.01.2026 г. След анализ на представените данни е установено, че цената на ГТП на лек автомобил към 30.11.2025 г. е била 90.00 лева, а от 01.12.2025 г. е увеличена на 117.35 лева. В хода на проверката е бил представен договор за наем, сключен между Л. П. Н. в качеството на наемодател и Л. П. Н. в качеството му на управител на „•••“ ЕООД, ЕИК:•••••••• и наемател, по отношение на който в НП е прието, че принципно сключването на договор за наем между физическо лице и неговото собствено дружество, представлявано от същото лице като управител не е забранено от закона, но същият трябва да е сключен на пазарни цени и да е икономически обоснован. В конкретния случай, след констатация, че първоначалният договор за наем, сключен на 05.01.2024 г. е с месечна цена 1600 лева, а със сключения Анекс №1 от 29.12.2025 г. към договора за наем е предвидена нова наемна цена от 2500 лева и при това с ретроактивно действие - считано от 01.10.2025 г., и като се има предвид, че лицето е договорило наеманата цена самo със себе си, е прието, че увеличение от 900.00 лева или с 56.25%, е икономически и пазарно необосновано. В този смисъл е прието, че така представеният договор за наем не е от естество да докаже наличие на икономическа обосновка за увеличаване на цената на предоставяната услуга – ГТП на лек автомобил с 30,39%. Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетеля М. Б. Н. и писмените доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка. Между така събраните доказателства няма противоречия, същите кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира. При така очертаното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Разгледана по същество съдът намира, че същата е неоснователна по следните съображения: В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалният закон. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, като АУАН също е съставен от компетентно лице. АУАН е съставен в присъствието на представляващия дружеството и свидетел, присъствал при установяване на нарушението. Съдът не констатира нарушение и на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административнонаказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. В АУАН и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на жалбоподателя нарушение от обективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Фактите описани в акта и НП напълно съответстват на юридическото обвинение. По изложените доводи не е налице нарушено правото на защита, нито неяснота по отношение на вмененото нарушение. Наказанието е съобразено със степента на обществена опасност на деянието, по вид и размер е правилно определено в рамките на предвиденото по закон. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като компетентността на актосъставителя и наказващия орган, оспорена от жалбоподателя се установява въз основа на представената Заповед №З-ОПР-30-1/13.01.2026г. на изпълнителния директор на НАП, от която е видно, че същият е оправомощил началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават НП за налагане на административни наказания на осн. чл.59, ал.5, т.6 от ЗВЕРБ, а органите по приходите в отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да съставят АУАН за нарушения, регламентирани в чл.15, ал.4 ЗВЕРБ. Отговорността на дружеството-жалбоподател е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл.15, ал.4 от ЗВЕРБ, с която е предвидено задължение в периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, да формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори. В чл.15, ал.2 от ЗВЕРБ на свой ред се предвижда периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове, който започва на 8 август 2025 г. и приключва на 8 август 2026 г. С оглед на изложеното, за да се приеме, че е осъществен съставът на нарушението по чл.15 ал.4 от ЗВЕРБ следва да са налични следните елементи от фактическия му състав: да е налице увеличение на цените на търговеца в периода на двойно обозначаване на цените от 8 август 2025 г. до 8 август 2026 г. и това увеличение да не се дължи на обективни икономически фактори. В случая спор по фактите няма, защото от събраните по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява, че цената на основаната услуга, предоставяна от търговеца на крайните потребители – ГТП на лек автомобил е увеличена с 30,39% през декември 2025 г. спрямо ноември 2025 г. Дори и да се приеме, че това увеличение се обосновава от инфлацията, която в съответния период е била 3-5%, съгласно данните от НСИ, както и от увеличение на разходи за осигуровки (за което доказателства не бяха представени) се налага извода, че е необосновано от обективни икономически фактори увеличението на цената на въпросната услуга – ГТП на лек автомобил с констатираните 30.35%. Търговецът от своя страна не е представил доказателства за добросъвестно и прозрачно формиране на цената, както и за увеличаването на същата именно с тези 30.39%. Настоящият състав на съда напълно споделя становището на АНО, обективирано в обжалваното НП, че такова увеличение не може да се обоснове и въз основа на представения анекс към сключения договор за наем, доколкото този анекс, на първо място няма достоверна дата (не подлежи на регистрация и не е регистриран, като лицето е договорило наемна цена само със себе си), поради което не е изключена вероятността да е съставен за целите на настоящето административнонаказателно производство именно за да служи за обосноваване на увеличената цена на предоставяната от търговеца услуга. Тези съмнения, допълнително се подкрепят от факта, че увеличението на наемната цена е с 900.00 лева или с 56,25%, каквото увеличение в наемите на търговските обекти съгласно статистическите данни не е имало в процесния период, като при това анексът е с обратно действие – считано от 01.10.2025 г. и в хода на настоящето производство не са представени доказателства за това, че така договорената наемна цена реално е била платена. С оглед на това, съдът не кредитира като надеждно и достоверно писмено доказателство представения Анекс №1 от 29.12.2025 г. към договор за наем, сключен на 05.01.2024 г. При това положение съдът намира, че действително има нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, тъй като търговецът е увеличил цената на предоставяната от него услуга – ГТП на лек автомобил с 30,39 %, без това увеличение да е обосновано от обективни икономически фактори /с изключение на инфлацията с 3-5%/, както и без наличие на ясни правила за добросъвестно и прозрачно ценообразуване. Съгласно § 1, т. 6 от ЗВЕРБ "обективни икономически фактори" са външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства – форсмажор и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността. От събраните по делото доказателства се налага изводът, че в случая няма документируема промяна, която да обоснове повишението на цената на услугата с 30,39%. Такава документируема промяна има, но само по отношение на ръста на инфлацията, която е била 3-5% за процесния период, както бе посочено по-горе. Всичко това налага извода за осъществен състав на административно нарушение по чл.15, ал.4 ЗВЕРБ. Извършеното неизпълнение на законовопредвидено задължение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, вр. §1, т.4 от ЗАНН, доколкото не разкрива признаци на деяние с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение на други – подобни, от същия вид. В този смисъл съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено. Размерът на наложената имуществена санкция отговаря на изискването за пропорционалност, бидейки в рамките на минималната, предвидена в разпоредбата на чл.59, ал.5, т.6 ЗВЕРБ – 5000 лева, с равностойност в евро – 2556,46 евро. В случая, по съображения за целесъобразност е наложена санкция с 54 цента над минималната чрез закръгляване до цяло евро, което според съда е подход, който е допустим от закона, тъй като санкцията е в рамките на законовопредвидената, а за обосноваване на същата като отегчаващо отговорността обстоятелство е отчетен фактът, че повишението на цената на услугата е с 27.35 лева или увеличение с 30.35%. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, в полза на административнонаказващия орган следва да бъдат присъдени разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на 76,69 евро – равностойност на 150 лева, определено по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съдия, НО, 129 състав,