Решение № 41 от 26.3.2026 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 87/2026 г.

за да се произнесе, съобрази :

ПРОИЗВОДСТВО по чл. 328 и сл. от НПК.

Постъпила е въззивна жалба от С. С. В. с ЕГН •••••••••• с постоянен адрес: с. П, общ. Л, обл. Ловеч, ул "••••••" ••• и Т. В. Х. с ЕГН-••••••••••, с постоянен адрес: с. П, общ. Л, обл. Ловеч, ул."••••••" ••• против ПРИСЪДА от 13.05.2025 год., постановена от Районен съд Л, по н.о х. д. № 322/ 2024 год. по описа на съда

В жалбата се сочи,че по горното н.о.х. дело са частни обвинители, като първоинстанционният съд правилно признал подсъдимия за виновен, като му определил и наказание, което неправилно отложил с изпитателен срок, доколкото следвало така определеното наказание да се изтърпи реално, доколкото отложеното изпълнение не отговаря на обществената опасност на деянието и дееца и некореспондиращо с цялата фактическа обстановка.

Сочат,че не са доволни от горната присъда в частта, с която е отложено изпълнението на така определеното наказание и в срока по чл. 319 от НПК я обжалват в тази част. Приемат,че първоинстанционният съд не съобразил поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност данните по делото.

Заявяват,че поради липса на мотиви на присъдата, след като се запознаят с тях, в срока по чл. 320 ал.3 от НПК, с писмено изложение ще допълнят доводите на въззивната жалба.

ПО ДОПУСТИМОСТТА на процесната жалба, от процесуална гледна точка.

Настоящата инстанция приема, че делото е подсъдно на Окръжен съд – Ловеч с оглед разпоредбата на чл.45,ал.1 от НПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК от лица, имащи право да обжалват подлежащ на жалба съдебен акт и следва да бъде разгледана в открито съдебно заседание с призоваване на страните в процеса.

Постъпили са и допълнителни мотиви към въззивна жалба от С. С. В. с ЕГН •••••••••• с постоянен адрес: с. П, общ. Л, обл. Ловеч, ул."••••••" ••• и Т. В. Х. с ЕГН- ••••••••••, с постоянен адрес: с. П, общ. Л, обл. Ловеч, ул."••••••" •••, двамата чрез повереник- адв. Р. М. М. от АК Ловеч с адрес на упражняване на дейността- гр. Л, ул. ••• против присъда от 13.05.2025 год., постановена от Районен съд Л, по НОХД № 322/ 2024 год. по описа на съда.

В същите се сочи,че доверителите му са депозирали въззивна жалба срещу постановената от първоинстанционния съд присъда в частта, с която е приложена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на наложеното наказание лишаване от свобода.

Моли да се даде ход на делото в негово и на доверителите му отсъствие, доколкото е служебно ангажиран с участие в съдебно заседание, което насрочено преди получаването на призовка за настоящето, като и доверителите му са в невъзможност да вземат участие по делото.Заявява,че няма да сочат нови доказателства и нямат доказателствени искания.

Поддържат становище, че неправилно първоинстанционният съд е приел, като единствен аргумент, че подсъдимият е лице с ниска обществена опасност, да приложи спрямо него института на условното осъждане.

Конкретизира,че при определяне на вида и размера на наказанието, районният съд е посочил, че се ръководи от началата на чл. 54 НК и целите, поставени от чл. 36 НК. Съгласно първият принцип съдът взел предвид обществената опасност на престъплението, която намира израз в размера на предвидената санкция, както и значимостта на обществените отношения, които се засягат. Съдът е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелствачистото съдебно минало на подсъдимия, доброто му процесуално поведение и положителните характеристични данни. След мотивите за определяне на наказанието, съдът декларативно е посочил, че на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението му следва да бъде отложено за изпитателен срок от четири години.Съгласно чл. 66, ал. 1 НК съдът може да отложи изпълнението на наказание лишаване от свобода, ако наложеният размер е до 3 години, лицето е неосъждано на лишаване от свобода и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Формалните условия, свързани с размера на наложеното наказание и чистото съдебно минало (подсъдимият е реабилитиран) са изпълнени. Съдът не е посочил аргументи доколко третата предпоставка, която изисква обосновка от съда, е налична, защото целите по чл. 36 НК, които преследва наказанието, и по-специално поправянето на осъдения, не могат да бъдат постигнати с условно наказание. Следва да се отчете поведението на подсъдимия и неговата личност, доколкото и при воденето на разследването посочвал, че пострадалото лице го е нападнало в двора му, където той се е защитил и там е нанесъл фаталния удар, но от приетата фактическа обстановка, се установява, че починалият се е намирал извън дворното място, на тротоара, като вратата е била затворена, той дори се е опитвал да успокои и хората, не е имал в ръцете си средства, като С. Б. е размахвал средство, с което може да се причини нараняване, като явно го е насочил към зона, където са съсредоточени множество жизненоважни органи, което е довело и до смъртта на лицето. Приема,че по този начин се е направил опит да се дискредитира пострадалото лице. Според доверителите му целите по чл. 36 НК могат да бъдат постигнати само с ефективно изпълнение на наказанието.По този начин освен индивидуалната превенция на подсъдимия, ще се постигнат и превантивните цели на наказанието - както

индивидуалното предупреждение, така и генералната превенция. С действията на подсъдимия е засегнато най-ценното човешко благо, а именно живота, което следва да бъде защитавано ефективно. Тази ефективна защита на пострадалата корелира с индивидуалната превенция, която следва да бъде оказана върху подсъдимия, но така също и с генералната превенция. Ефикасността на наказанието в случаите на посегателства спрямо живота често налага да се приложи достатъчно строго и реално наказание, за да бъде защитата на жертвата адекватна. Тази пропорционалност на наказанието намира своето вътрешно измерение в чл. 35 , ал. 3 НК, изискващ съответствие между престъплението и наказанието, което в конкретния случай прави неприложим института на условното осъждане.

При тези съображения моли Ловешки Окръжен съд/ЛОС/ да постанови решение, с което частично да отмени първоинстанционната присъда, като отмени приложението на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на наложеното наказание и постановите същото да се изтърпи ефективно при общ режим.

Постъпило е и становище от С. С. В. с ЕГН •••••••••• с постоянен адрес: с. П, общ. Л, обл. Ловеч, ул."••••••" ••• и Т. В. Х. с ЕГН- ••••••••••, с постоянен адрес: с. П, общ. Л, обл. Ловеч, ул."••••••" •••, двамата чрез повереник- адв. Р. М. М. от АК Ловеч с адрес на упражняване на дейносттагр. Л, ул. •••

В него се сочи,че доверителите му са депозирали въззивна жалба срещу постановената от първоинстанционния съд присъда в частта, с която е приложена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на наложеното наказание лишаване от свобода.

Моли ЛОС да се даде ход на делото в негово отсъствие, доколкото е служебно ангажиран с участие в съдебно заседание по чнд 37/2026 г. по описа на PC Л, което е насрочено преди получаването на призовка за настоящетополучена в 16.45 ч. на 10.03.2026 г. и лицето по отношение, на което е образувано процесното чнд ще бъде конвоирано от Затвора Ловеч. Сочи,че се е свързал с доверителите му, които заявили, че ще се явят в насроченото по делото заседание.

Сочи,че поддържа въззивната жалба и допълнителната, като няма да сочи нови доказателства.

По същество поддържа изразеното в жалбите становище, че неправилно първоинстанционният съд е приел, като единствен аргумент, че подсъдимият е лице с ниска обществена опасност, да приложи спрямо него института на условното осъждане.

При определяне на вида и размера на наказанието, районният съд е посочил, че се ръководи от началата на чл. 54 НК и целите, поставени от чл. 36 НК. Съгласно първият принцип съдът взел предвид обществената опасност на престъплението, която намира израз в размера на предвидената санкция, както и значимостта на обществените отношения, които се засягат. Съдът е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства- чистото съдебно минало на подсъдимия, доброто му процесуално поведение и положителните характеристични данни. След мотивите за определяне на наказанието, съдът декларативно е посочил, че на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението му следва да бъде отложено за изпитателен срок от четири години.

Съгласно чл. 66, ал. 1 НК съдът може да отложи изпълнението на наказание лишаване от свобода, ако наложеният размер е до 3 години, лицето е неосъждано на лишаване от свобода и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.

По време на съдебните прения,представителя на ОП-Л-ч-прокурор Т. П. счита присъдата на Районен съд – Л за правилна. Счита, че правилно е приложено наказанието, което е посочено в присъдата при условията на чл. 66 от НК. Производството е разгледано по реда на чл. 58а от НК - съкратено съдебно следствие в Районен съд – Л. Приема, че Районен съд – Луков е обсъдил всички смекчаващи и утежняващи вината обстоятелства относно извършеното престъпление от страна на С. Б. В.. Обсъдени са всички доказателства, както и направени възражения и моли ЛОС да остави без уважение въззивната жалба, като потвърди присъдата на Районен съд – Л. Счита, че е правилна, тъй като освен смекчаващите вината обстоятелства в днешното съдебно заседание се представи и трудов договор, от който е видно, че подсъдимия В. работи и в тази връзка моли ЛОС да остави без уважение въззивната жалба.

Въззивникът С. С. В. сочи,че поддържам това, което е казал адвоката в становището.

Въззивникът Т. В. Х. също сочи,че поддържа становището на неговия адвокат.

Защитника на въззиваемия С. В.-адвокат В. К моли ЛОС да постанови решение, с което потвърди присъдата на първоинстанционния съд като

правилна и законосъобразна.

Видно от въззивната жалба, присъдата се обжалва само в частта, в която е индивидуализирано наказанието и е приложен чл. 66 от НК. Счита, че не налице явна несправедливост на наказанието и относно прилагането на условното осъждане спрямо подзащитния й С. В.. Най-важно е дали поправянето може да се постигне без реално изтърпяване на наказанието.

Приема,че в мотивите на районния съд, при правилно установена фактическа обстановка са изведени аргументи за приложението на чл. 66 от НК и наличието на всички предпоставки, които обуславят приложението му. Обществената опасност съобразена с цялата съвкупност на доказателства и признати факти и обстоятелства изцяло от подсъдимия пред

първоинстанционния съд показват, че деянието е извършено при непредпазливост и не е съгласна с изложеното от повереника на въззивинците, че подсъдимият Б. е целял да нанесе по начина, по който е нанесъл удара да нанесе смъртоносна рана на пострадалия. По делото са назначени експертизи и такава касаеща механизма на извършване на нараняването и на самото деяние, от която се установило, че движението не е било цЕ.сочено, а то няма и спорове по фактите и обстоятелства, а подсъдимия е целял единствено предпазвайки себе си, движейки ръката си хоризонтално, като състоянието, в което той се е намирал, установено по безспорен начин от експертизи, след като му е била нанесена тежка телесна повреда - счупване на тилната кост на черепа, спукана тъпанчева мембрана, която към днешна дата е довела до трайно увреждане на слуха и липсата на каквато и да било преднамереност в неговите действия, нападнат бит в собствения му дом докато е бил в леглото си.

Счита, че следва да ги отбележи във връзка с индивидуализиране на наказанието. Безспорно подсъдимият е неосъждан, на възраст над 60 години, когато се е извършило деянието, че е бил трудово ангажиран през целия си живот, след освобождаването му от домашния арест и възстановяването му здравословно той е упражнява трудова дейност, което е смекчаващо вината обстоятелство.

Приема,че така наложеното наказание е правилно, законосъобразно и съобразено с всички събрани в хода на делото доказателства, съобразен с правната квалификация и възможността на чл. 66 и така наложеното

наказание ще доведе до превъзпитание на подсъдимия и не е необходимо същият да бъде изолиран от обществото. В такъв смисъл са Решение № 431 по КНД № 746/2023 г. на ВКС, и множество решения на Окръжен съд – Ловеч, както и Решение № 238/30.04. по КНД № 210/2009 г., и като цяло установената съдебна практика е в този смисъл.

Моли ЛОС при тези съображения да постанови решение като потвърди първоинстанционната присъда.

Въззиваемият С. Б. В. в защита сочи,че поддържа казаното от адвоката му,а в дадената му последна дума заявява,че желае ЛОС да постанови решение каквото било това на районния съд.

ПО ДОПУСТИМОСТТА на процесната жалба, от процесуална гледна точка.

Настоящата инстанция приема, че делото е подсъдно на Окръжен съд – Ловеч с оглед разпоредбата на чл.45,ал.1 от НПК. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК от лица, имащи право да обжалват подлежащ на жалба съдебен акт.

Въззивната инстанция като взе предвид становището на страните в процеса, събраните по делото доказателства и сам, като провери изцяло законосъобразността на обжалваната присъда съгласно изискванията на чл. 313 от НПК, счете за необосновани възраженията на повереника-адвокат Р.М. и частните обвинители и въззивници С. В. и Т. Х.,поради което и същите следва да бъдат оставени без уважение.

Пред въззивната инстанция не са представени нови и/или допълнителни доказателства,които да не са съобразени от страна на РС.

ПО ФАКТИТЕ.

От фактическа страна,въззивната инстанция приема,че обосновано РС е приел за установено следното :

Районна прокуратура Ловеч, ТО - Тетевен е внесла обвинителен акт в Районен съд-Л/РС/ срещу С. Б. В. от с. П, обл. Ловеч по обвинение за престъпление по чл. 122, ал. 1 от НК за това, че на дата 31.10.2021г. около 20,00 часа в с.П, Ловешка област, на улица „••••••", пред дом находящ се на административен адрес №31 по непредпазливост, чрез нанасяне на удар с нож с пластмасова дръжка надпис Columbia с обща дължина 30 см. в областта на лява гръдна половина с проникваща порезна рана в основата на шията е причинил смъртта на М.Т.В..-24 г. от с.с.

В съдебното производство РС е конституирал като частни обвинители родителите на починалия - С. С. В. и Т. В. Х., както и малолетната дъщеря на починалия - С. М. Т. чрез нейната майка и законен представител Е. Г. Й., предвид направеното от същите искане по чл. 77 от НПК.

Производството по делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по глава XXVII от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. В хода на допуснатото предварително изслушване въззиваемия С. Б. В. признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за същите факти.

С определение по реда на чл.372,ал.4 от НПК в хода на съкратеното съдебно следствие РС приел, че самопризнанието на въззиваемия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и обявил, че ще го ползва, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на въззиваемия, свидетелите и вещите лица за деянието, описано в обвинителния акт.

Съдът, като взел под внимание направените от въззиваемия по реда на чл. 371 т. 2 от НПК самопризнания в съдебно заседание, и преценил събраните по делото писмени и гласни доказателства, и на основание чл. 373, ал. 3 вр. чл. 372, ал. 4 от НПК,обосновано е приел за установено следното:

Въззиваемия С. Б. В. е роден на •••• г. в с. Г, област Враца, с постоянен адрес с.П, Ловешка област, ул."••••••" № 31 и настоящ адрес с. ЗП, Ловешка област, ул."••••••" ••••, българин, българско гражданство, образованиеначално, неосъждан, работи като общ работник във ф-ма „Мари 2010" ЕООД, женен, ЕГН ••••••••••.

Пострадалият М.Т.В.. по прякор „Патрулката" живеел в с. П, ул. „••••••" ••• на семейни начала със свидетеля Е. Г. Й. /1-106; 3- 75/, с която имал дете С. М. Т.. Той живеел заедно с родителите си свидетелите С. С. В. /1- 99-100/ и Т. В. Х. /1-103/. брат си С Т. В. /1- 117-118/ и неговата жена - М, брат си Л Т. В. /1-113-114/, брат си С.Т.В.. и сестра си П Т. В.. На същата улица, срещу дома на М В. се намирала обитаваната от въззиваемия С. В. къща е административен № 31. Той живеел заедно е жена си свидетеля В.Н. В. /1- 162/, сина си свидетеля ВСБ. /1-161; 3- 74/, снаха си свидетел В.В.Л. /1- 163; 2- 113/ и двете му внучета, които към момента на деянието били под две годишна възраст.На 31.10.2021г. около обяд в дома на М В. било организирано празненство по повод раждане на детето на брат му С и снаха му М. На това тържество присъствали тяхното семейство, родителите на Е. /съпругата на починалия М В. /- Г.Й.Р. /1- 145, 3-76/ и Т.Е. Г. / 1 - 146, 3¬77/, родителите на М /майката на новороденото дете повод на празника /- И.Д.М. /1-147/ и Н.Й.Г. / 1-148/ и В.В.Л. по прякор „•••"- брат на В.В.Л. / снаха на подсъдимия, съпруга на сина му В Б. / 1-143/. На празненството било поканено и семейството на С. В., който отишъл сам около 14.00- 15.00 ч. Там престоял около час, след което се прибрал в дома си. След 18.00 на тържеството отишъл сина му В Б., като носел със себе си бутилка с бира. Тъй като бил на работа и закъснял. Седнал да се черпят. В един момент И.М. /бащата на М/ се заканил на Б., че ще го бие заради зет му, но той му отговорил, че няма работа с него, а със шурея му В Л. и то били стари разправии. По време на разговора М. бутнал Б. след което го оставил. Б. станал да отиде до тоалетната като когато минавал покрай В Л., който танцувал той му ударил шамар и тръгнал след него. Двамата се сдърпали. В Л. го ударил с глава. Станали още Л В., С В. и М В.. Л В. бутнал Б. и той паднал. М започнал да го души. Нанесли му побой, като В Б. успял да се отскубне и да избяга в дома си. След него тръгнала жена му В Л.а, която чула виковете и отишла до дома на Т. В.. След Ва В. тръгнали С Л., В Л., Л Л., М В., С В., Г Л., Н Л.. Всички носели криваци. Приближавайки къщата, започнали да хвърлят камъни и да чупят прозорците като един от тях хвърлил дървено пънче.В това време семейството на въззиваемия В. чули шум от счупване на прозорци на обитаваната от тях къща. Това се потвърдило впоследствие от първоначалния оглед на местопроизшествие, при който са установени счупени стъкла на прозорците на стаята, която са използвали като спално помещение С. В. и семейството му и на вратата, водеща към терасата на тази стая, на която са намерени различни предмети. С. В. и В Б. били нападнати от М В., Л В., В Л., Г Л. /1-153/, С Л. /1-151/, С Л. /1-144/ и Н Л. /1- 154/ - всичките братя на В Л.а, носещи различни предмети, които извършили няколкократни нападения от тяхна страна. Преследващите Б. влезли в двора, като носели криваци. В Л. заплашил, че ще пребият В Б.. С. В. бил на входната врата на къщата. Пресрещнал нападателите и един от тях го ударил по главата с кривак, а М В. го ударил по ръката. Започнали да чупят прозорците. В коридора на жилището влезли В Л., Л В., които носели криваци и М В.. В Б. хвърлил стол по нападателите с цел да се предпази. М В. влязъл от коридора в стаята, а след него влезли М и В Л.. Започнали да бият Б. и баща му въззиваемия С. В.. Последният бил ударен по главата. С. В. и В Б. успели да ги избутат навън. Нападателите излезли като след тях тръгнал въззиваемия С. В. и ги избутал от двора на улицата. В Б. хвърлил друг стол по тях. Междувременно пред дома на С. В. пристигнали още хора - родителите на пострадалия - С. В. и Т. Х.,М. П.- майка на В.В.Л. /1- 160/, Е. Й., С Л., ГВЛ. /1-183/, Г Р ,Т Г., В.Г.- дядо на М В. /1-137/. Всички викали, а М. П. започнала да хвърля камъни по дома на С. В..Тази обстановка се установява от свидетелските показания на В Л.а, В Б., Г Р. Т Г. и Ц.Й. В. / 1 -149/. В показанията си свидетелят Т Г. е посочила, че като излезли на улицата видяла братята на В В, - С.Ч., Г Ч, Д. и „••••" /установен като СВЛ./, както и още един брат, на който казвали „Шапкаря" /установен като НВЛ./. Всичките братя носели в ръцете си криваци, като влезнали в двора на къщата на С. В. на терасата и започнали да чупят стъклата. Един от тях хвърлил и дървено пънче, с което счупил стъкло на едната стая на къщата. Същото се потвърждава и от показанията на свидетеля Г.Й.Р.. Свидетеля Ц.Й. В. е заявил, че приближавайки портата на С. В. видял, че група хора излизат от дома мумомчетата на М В., както и други момчета, но не могъл да посочи кои точно. Не видял те да носят в ръцете си предмети. В Б. хвърлил стол по нападателите с цел да се предпази. Той влязъл от коридора в стаята, а след него влезли М В. и В Л., които започнали да бият В Б. и С. В.. В. бил ударен от един от нападателите по главата. Нападението от страна на М В. и В Л. в дома на С. В. се потвърждават и от показанията на свидетеля В Ва, която и в двата си разпита е посочила, че в стаята са влезли брат и В Л. и М В.. Същото е заявено и в повторния разпит на подсъдимия С. В..

На улицата пред дома на въззиваемия С. В. възникнало ново сбиване между него и сина му В от една страна и нападателите, които носели криваци и ножове. М В. носел сгъваем нож в джоба на анцуга си. От дома си С. В. и В Б. излезли също носейки ножове. В Б. се дърпал с В Л.. В боя се включил и дядото на М В. - В.Х.Г., който се насочил към В Б.. В Б. нанесъл порезна рана в областта на дясната предмишница, което нараняване е описано в амбулаторния лист за извършен преглед на В.Г. на 31.10.2021г.- порезна рана е големина 1,5 см. в областта на външната част на дясна предмишница.

Впоследствие В Х. нанесъл на С. В. порезни рани.

След случая е бил освидетелстван С. В.. Според протокола за освидетелстване от 01.11.2021 г. /2-61/, на лявото ухо, във външната част се виждат следи от съсирена кръв. При палпация се установява болезненост. На лявата длан се вижда повърхностна порезна рана е големина около 5- 6 мм. На дясната ръка, в основата на втория пръст, се вижда порезна рана с големина около 5 мм, некървяща. Вследствие на нападението, на В. е била нанесена телесна повреда, установена от съдебно -медицинската експертиза /4-34-37/, изразяваща се счупване на черепа в ляво слепоочно и спукана тъпанчева мембрана на лявото ухо със значително отслабване на слуха, както и порезни рани на двете ръце. СМЕ /съдебно медицинската експертиза - 2-28-30/ е пояснила, че порезните рани са резултат от действието на предмет е остър режещ ръб, възможно нож. Останалите увреждания са резултат от тъпи травми. Според вида и разположението си счупването на черепа е причинено от един удар, възможно с дърво по главата както съобщава В.. Спукването на тъпанчева мембрана на лявото ухо е причинено най вероятно от удар /шамар/ и е причинило трайно отслабване на слуха на лявото ухо. СМЕ / 2¬107-108/ е уточнила, че идентификация на действащ предмет или удряща повърхност не може да се направи относно счупването на черепа. Причиненото нараняване на С. В. е установено и от заключението от назначена ДНК експертиза, според което намереният марлен тампон с проба с червено - кафява течност, иззет от антре на 80 см. след входната врата на дома на С. В. /обект № 8/ съвпада с неговя ДНК профил.

Нож носел и С Л., Т. Х. носел брадва, а М В. -кривак. Относно нападението на улицата свидетеля Веса В. е посочила, че на улицата тръгнали да бият С. В.- М В., В Л., С Л.. Л Л. и Т. В., като на С. по ръката имало кръв. Свидетелят В В. е посочила, че С. излязъл от къщата с нож, ножове са имали М и В.Г.. Тръгнали да бият С.. Свидетелят Г Р е посочил, че когато С. излязъл лицата от двора отново го нападнали, тогава С. извадил ножа. Според показанията на свидетеля В Б., пред портата е баща му се сбили В Л., Л Л., С В. и М В.. Към тях се присъединил и В.Г., който носел голям червен нож. Към В Б. посегнали с нож В и С, като В порязал баща му С. В. по дланта на ръката, а М посягал с кривак към баща му. Всички участващи в сбиването били в непосредствена близост един до друг. Пострадалият М В. бил срещу С. В., посягал с кривака. Междувременно въззиваемия С. В. ръкомахал с държания от него нож хоризонтално в посока наляво и надясно, а не е бил насочен конкретно спрямо пострадалия М В.. Въззиваемия С. В. както ръкомахал с ножа си и нанесъл удар в областта на горната част на лявата гръдна половина на М В.. Пострадалият паднал на земята, което било възприето от всички присъстващи. Инцидентът бил прекратен и бил подаден сигнал до Спешна помощ. Към този момент било 20,03 ч. когато свидетеля Ц.Й. В. се обадил на тел.112. Преди това за нападението в къщата е имало обаждане в 19,49 ч. от съпругата на подсъдимия В. / 1-75/. Тези разговори са визуализирани чрез аудиотехническата експертиза / 4-10-115/ и констативен протокол / 1-77-79/. Пострадалият бил откаран в болницата от Г Р, но по пътя починал. Установено е, че удара е нанесен на улицата пред дома на подсъдимия С. В., на около 4 м. от входната му порта / от изготвена ДНК експертиза е установено, че марлен тампон с проба от червено -кафява течност, иззета на 4 м. от портата - обект № 2-най голямото петно - съвпада с ДНК профилът на М В./. С. В. и В Б. се прибрали в дома си. В Л.а се сетила за ножа и излязла навън като го намерила до портата. Взела го и го измила, след което го скрила в щайга с ябълки в мазето.Там бил намерен и иззет.

От заключението на цитираната ДНК експертиза е установено участието в нападението на М В. и В.Х.Г.. Намерените марлен тампон е проба от червено - кафява течност, иззета от улицата на 4.5 м. от портата на дома на С. Б. /обект №1/, марлен тампон е проба от червено - кафява течност, иззета пред входната порта на дома на С. Б. /обект №3/, марлен тампон е проба от червено - кафява течност, иззета на 0.6 м. след входната порта на дома на С. В. /обект № 4/, парче дърво с дължина 56 см. с червено - кафява течност, намерено в двора на дома на С. В./обект № 5/ и парче дърво с дължина 74 см., намерено в двора на дома на С. В. /обект № 6/ съвпадат с ДНК профила на В.Г.. Намереното парче дърво с дължина 53 см. с червено - кафява течност по него, намерено на верандата пред входната врата на дома на С. В. /обект № 7/ съвпада с ДНК профила на М В.. Това значи, и двамата са били в двора на С. В. и са участвали в сбиването, както и са участвали в сбиването отвън извън двора.

При огледа и аутопсията на М В. /2-4-7/ е установена проникваща в лявата гръдна половина порезна рана в основата на шията, масивен излив на кръв в лявата гръдна половина, кръвонасядане над порезната рана, наличие на алкохол в кръвта с концентрация 1.71 промила. Причината за смъртта на В. е остра кръвозагуба, настъпила в резултат на проникваща в лявата гръдна половина порезна рана е нарушаване целостта на малък или средно - голям кръвоносен съд и последващ излив на кръв в лявата гръдна половина. Налице е и обилен кръвоизлив на местопроизшествието според свидетелските показания. Порезната рана е резултат от действието на предмет с остър, режещ ръб - възможно нож. Наличието на „опашница" в левия ъгъл на раната и липсата на надрези позволява извода, че е причинена с едно движение на оръжието с посока от дясно наляво и леко отгоре - надолу спрямо тялото на пострадалия при изправено положение. Най - вероятното разположение пострадал - нападател в било лице в лице като нападателя е държал ножа в дясната си ръка. Концентрацията на алкохол в кръвта отговаря на средна степен на алкохолно опиване, при което лицето е несъмнено повлияно. Характеризира се с нарушения в мисловната дейност, речта, вниманието, съобразителността, ориентировката, координацията на движенията, забавени реакции.

Допълнителната съдебно медицинска експертиза /СМЕ, 4-43-45/ е пояснила, че кръвонасядането на шията е резултат от тъпа травма, възможно е да е от стискане с ръка достатъчно сила, но идентификация на действал предмет не може да се направи. Трудно допустимо е то да е причинено от удар с ръка или друг предмет.

Допълнителната СМЕ / 4-52- 54/ е дала заключение, че и нападателя и пострадалия са с еднакъв ръст - 173 см. Причинена е порезна, а не прободна рана. Тя е причинена от тангенциално движение на острието е посока от дясно на ляво спрямо тялото на пострадалия при изправено положение, за което се съди от посочената опашница. Острието на ножа е било косо разположено спрямо шията на пострадалия-гърбът на ножа е бил по високо от острието. При взаимно разположение лице в лице, нож държан в дясната ръка следва острието му да е било между палеца и показалеца, режещата повърхносткъм показалеца и палеца / обхващат изцяло дръжката /, гърбът на ножа към дланните кости. При добре заточено острие не е необходимо особено голям натиск за причиняване на раната. На база морфологията на раната, ръста на пострадалия и нападателя, както и характеристиките на ножа, може да се приеме, че е напълно възможно при хаотичното му размахване да бъде причинена порезната рана.

Според допълнителната СМЕ /4-59-60/ при пострадалия е нарушена целостта на средно или малкокалибрен кръвоносен съд, било то вена или артерия. Средно и малко-калибрените кръвоносни съдове не са жизненоважни органи, но нарушаването на целостта им е свързано с обилно кървене в гръдната кухина и наоколо. Смъртта е била неизбежна с оглед на това, че предотвратяването и е свързано с високоспециализирана медицинска помощ, като е настъпила в границите на 10-20 минути. Конкретното нараняване не изключва единични, ограничени по обем активни движения. Не може да бъде определено налягането на кръвта, но пръски кръв е имало в район с размери 180/100 см.

От заключението на тройната съдебно - психологична и психиатрична експертиза /4¬65-95/ към момента на деянието Б. е бил в състояние на уплаха и смущение, но не е бил в състояние на физиологичен афект. Интелектуалното развитие на личността е в нормата на ниската норма. Той е психично здрав. Към момента на извършване на деянието и към момента на освидетелстването е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.

Обосновано РС е посочил,че изложената фактическа обстановка се установява при условията на чл. 373, ал. 3 НПК - като приел за установени фактите, изложени в обвинителния акт,които се приемат и от въззивната инстанция.При извършения анализ на гласните доказателства и въззивната инстанция приема,че направеното самопризнание от въззиваемия се подкрепя и от останалите събрани в хода на досъдебното производство доказателства, а именно: обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите В.В.Л., СВЛ., Г.Й.Р., Т.Е. Г., И.Д.М., Н.Й.Г., Ц.Й. В., Н П.Г., СВЛ., С.А.А., ГВЛ., НВЛ., И.Г.К., М И. Л, М. В. П., ВСБ., В.Н. В., В.В.Л., Г П.Ц., Л Н.Й., П.С.П., В Н.Б., Г.В.Г., Ц.С. В., С. С. В., Т. В. Х., Е. Г. Й., Л Т. В., С Т. В., В Т. В., В Т. В., В.Х.Г. и В Г. Х.В тази връзка са и извършените очни ставки между въззиваемия и св. В.В.Л., между него и св. ГВЛ., между въззиваемия и св. В.Х.Г., между въззиваемия и св. Г.Й.Р., между него и св. С. С. В., между него и св. Е. Г. Й., както и между него и св. Л Т. В., заключенията на съдебно-медицинска експертиза за изследване на труп, съдебно-медицински експертизи /т.11, л.28- 30, л. 107-208/, ДНК експертиза, допълнителни съдебно-медицински експертизи /т.ГУ, л. 35-37, 43-45, 52-54, 59-61/, комплексна съдебнопсихиатрична и съдебно-психологична експертиза, съдебна аудио-техническа експертиза, както и от приложените писмени доказателства и доказателствени средства - протоколи за оглед на местопроизшествие и фотоалбуми към тях, протокол за освидетелстване на лице, справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, медицинска документация и останалите писмени доказателства.

Обосновано от РС е отчетено,че с оглед наличието на големия брой свидетели на инцидента и фактът, че почти всички от тях се явяват заинтересована страна - голяма част от тях са близки на пострадалия, а друга част - близки на въззиваемия и установените противоречия между техните показания, дадени в хода на разследването са проведени очни ставки между въззиваемия и част от свидетелите, както и между свидетели относно момента на причиненото нараняване на М В. и момента, който непосредствено го предхожда. След проведените очни ставки безспорно е установено, че С. В. е ръкомахал държания от него нож хоризонтално в посока наляво и надясно, а не е бил насочен конкретно спрямо пострадалия М В..

Във въззивната жалба в тази насока се прави възражение,че въззиваемия умишлено е насочил размахвания от него нож като го е насочил към зона от човешкото тяло,където са съсредоточени множество жизнено важни органи и което е довело и до причиняване на смъртта на пострадалия.Следва да се отбележи,че в тази насока пред въззивната инстанция не са представяни нови и/или допълнителни доказателства,които да не са съобразени от страна на РС от една страна,а от друга страна въззивната инстанция не констатира да са налице пропуски от страна на РС при анализа на доказателства и тяхната съпоставка със самопризнанията на въззиваемия.

Видно и от заключението на Допълнителната СМЕ / 4-52- 54/ и нападателя и пострадалия са с еднакъв ръст - 173 см. Причинена е порезна, а не прободна рана. Тя е причинена от тангенциално движение на острието е посока от дясно на ляво спрямо тялото на пострадалия при изправено положение, за което се съди от посочената опашница. Острието на ножа е било косо разположено спрямо шията на пострадалия-гърбът на ножа е бил по високо от острието. При взаимно разположение лице в лице, нож държан в дясната ръка следва острието му да е било между палеца и показалеца, режещата повърхност към показалеца и палеца / обхващат изцяло дръжката /, гърбът на ножа към дланните кости. При добре заточено острие не е необходимо особено голям натиск за причиняване на раната. На база

морфологията на раната, ръста на пострадалия и нападателя, както и характеристиките на ножа, може да се приеме, че е напълно възможно при хаотичното му размахване да бъде причинена порезната рана.

Възразява се също така,че въззиваемия Б. твърдял, че намушкването е станало в двора му, а повечето свидетели, че е извън него,както и че по този начин бил направен опит да се дискредитира пострадалото

лице.Възражението настоящата инстанция приема за неоснователно,тъй като,както вече се посочи и по-горе въззиваемия е признал фактите приети от прокуратурата в обстоятелствената част на обвинителния акт/ОА/.Поконкретно установено е, че удара е нанесен на улицата пред дома на подсъдимия С. В., на около 4 м. от входната му порта / от изготвена ДНК експертиза е установено, че марлен тампон с проба от червено -кафява течност, иззета на 4 м. от портата - обект № 2-най голямото петно - съвпада с ДНК профилът на М В./. От заключението на цитираната ДНК експертиза е установено участието в нападението на М В. и В.Х.Г.. Намерените марлен тампон е проба от червено - кафява течност, иззета от улицата на 4.5 м. от портата на дома на С. Б. /обект №1/, марлен тампон е проба от червено - кафява течност, иззета пред входната порта на дома на С. Б. /обект №3/, марлен тампон е проба от червено - кафява течност, иззета на 0.6 м. след входната порта на дома на С. В. /обект № 4/, парче дърво с дължина 56 см. с червено - кафява течност, намерено в двора на дома на С. В./обект № 5/ и парче дърво с дължина 74 см., намерено в двора на дома на С. В. /обект № 6/ съвпадат с ДНК профила на В.Г.. Намереното парче дърво с дължина 53 см. с червено - кафява течност по него, намерено на верандата пред входната врата на дома на С. В. /обект № 7/ съвпада с ДНК профила на М В.. Това значи, и двамата са били в двора на С. В. и са участвали в сбиването, както и са участвали в сбиването отвън извън двора.

Въззивната инстанция не установява и противоречия между доказателства по делото,касаещи фазите на възникване на конфликта,тъй като от страна на РС е съобразено наличието на противоречиви гласни доказателства в тази насока. По-конкретно, както е посочил и РС по отношение възникването на инцидента по време на тържеството в дома на пострадалия в показанията си свидетелите, част от тях цитирани и по горе С. В., Т. Х., Е. Й., Л В., С В., В Л., Г Р и Т Г. са посочили, че В Л. ударил „главичка" на В Б., след това го бил много на земята. М бил станал да ги разтърве. В същата насока са показанията на С В., според който В Б. и В Л. са се били, като той, И.М. и М станали да ги разтърват. В. и Л. излезли навън да се бият. В същия смисъл са показанията на Л В., Т. Х., Е. Й..

В обратен смисъл са показанията на В Б. и В В.. В Б. е заявил, че В Л. му е ударил шамар. Л го бутнал и паднал на земята, след което започнали да го бият В., Любо. С, свата от Д В. и М, като М хванал да го души, а останалите са го налагали с криваци. Видно от първия разпит на свидетеля В Л.а, побой над В Б. са нанесли брат и В., братовчед и М, чичо и Т и брат и С / 1-151/, като най -много са го били В. и М. Във втория си разпит Л.а заявява, че В Б. е бит от В. и М. Впоследствие В Б. успял да избяга и се прибрал в дома си, където се оплакал, че е пребит. В тази връзка са и показанията на В Л.а при проведената очна ставка м-у нея и въззиваемия,както по отношение на факта,че въззиваемия е размахвал нож за да се пази от пострадалия и нейния брат, така и че те са посягали да бият въззиваемия/л.98,т.3 от ДП/.

Въззивната инстанция също приема,че са достоверни показанията на В Б. и В Л.а, тъй като са последователни относно факта на нанесения побой, а от друга страна не може да се упрекне Л.а в заинтересованост, тъй като показанията и уличават двама от братята и в нанасяне на побоя.Нещо повече видно и от заключението на Допълнителната СМЕ / 4-52- 54/ и нападателя и пострадалия са с еднакъв ръст - 173 см. Причинена е порезна, а не прободна рана от тангенциално движение на острието е посока от дясно на ляво спрямо тялото на пострадалия при изправено положение, за което се съди от посочената опашница. Острието на ножа е било косо разположено спрямо шията на пострадалия-гърбът на ножа е бил по високо от острието. При взаимно разположение лице в лице, нож държан в дясната ръка следва острието му да е било между палеца и показалеца, режещата повърхност към показалеца и палеца / обхващат изцяло дръжката /, гърбът на ножа към дланните кости. При добре заточено острие не е необходимо особено голям натиск за причиняване на раната. На база морфологията на раната, ръста на пострадалия и нападателя, както и характеристиките на ножа, може да се приеме, че е напълно възможно при хаотичното му размахване да бъде причинена порезната рана.

Относно приетата правна квалификация на деянието като и въззивната инстанция приема за безспорно установено,че именно въззиваемия е нанесъл порезната рана причинила смъртта на пострадалия М В..

В тази връзка РС е изложил мотиви и относно дадените на досъдебното производство обяснения на въззиваемия,които се споделят от въззивната инстанция.По-конкретно противоречи на доказателствата посоченото от него че мястото на нанасяне на порезната рана,довела до смъртта на пострадалия е нанесена в двора му.Тук мотивите на РС следва да бъдат допълнени касателно конкретика и анализ на гласните доказателства.В показанията си св-ля Е. Г. сочи,че „..След като беше намушкан М,той не е правил никакви крачки наникъде.Където го удари С.,там падна….“./л.75,т.3/.Св-ля Г Р също сочи „..М беше намушкан от С. на шосето.М не е правил никакви крачки след като беше намушкан.М падна на място…..“./л.76 т.3 ДП“.В този смисъл са и показанията на Т Г.-л.77,т.3.Техните показания са съответни косвено и на показанията на св-ля Гроздан Грозев,служител на МВР.По-конкретно той сочи,че когато с колегите си е посетил адреса е възприел,че „…На улицата между двата адреса имаше голямо петно от течност,наподобяващо кръв….От присъстващите лица разбрахме,че М е паднал на улицата,където беше петното….“-л.69.В този смисъл са и показанията на другия служител на МВР-В Батев,който сочи,че „…Помня,че имаше кръв на пътя отпред…./.л.68 т.3 ДП/.

В съответствие с гласните доказателства са и обективните находки - установения обект № 2 от извършения оглед //1-21-22, 24/-пръски и капки с кафяво червена течност-най голямото петно, иззета на около 4 м. от портата на самата улица пред дом №31. ДНК експертиза е установила, че този марлен тампон съвпада с ДНК профилът на М В.. Това заключение следва с да се съпостави с заключението на СМЕ според която средно и малокалибрените кръвоносни съдове / увредените в случая / не са жизненоважни органи, но нарушаването на целостта им е свързано с обилно кървене в гръдната кухина и наоколо. Не може да бъде определено налягането на кръвта, но пръски кръв е имало в район с размери 180/100 см., което се вижда и от фотоалбума.

При тези доказателства въззивната инстанция приема за безспорен извода , че увреждането причинило смъртта на М В. е причинено на улицата пред двора на С. В., на около 4 м. от входната му порта. Както сочи и вещото лице по съдебно медицинската експертиза за изследване на труп – д-р П.Д. – л.207,т.2 от ДП в конкретния случай при огледа на трупа на пострадалия от негова страна е констатирано,че причината за смъртта е острата кръвозагуба, настъпила в резултат на проникваща в лявата гръдна половина порезна рана с нарушаване целостта на малък или средно - голям кръвоносен съд и последващ излив на кръв в лявата гръдна половина. Нарушаването на целостта им е свързано с обилно кървене в гръдната кухина и наоколо. Смъртта е била неизбежна с оглед на това, че предотвратяването и е свързано с високоспециализирана медицинска помощ, като е настъпила в границите на 10-20 минути. Конкретното нараняване не изключва единични, ограничени по обем активни движения. Категорично е вещото лице,че раната е порезна, а не прободна. Удара не е бил насочен за пробождане, т.е. с голяма сила. Вещото лице-д-р Доровски по СМЕ№ 147/2023г. сочи,че при заточено острие не е бил необходим особено голям натиск за причиняване на раната. Тя е порезна, причинена при хаотичното размахване на ножа.

По-конкретно д-р Доровски дава заключение,че раната ,както вече се посочи е порезна,а не прободно-порезна,като е причинена от тангенциално движение на острието с посока от дясна наляво спрямо тялото на пострадалия при изправено положение,за което съди от наличната „опашчица“в левия ъгъл на раната,при което острието на ножа е било косо разположено спрямо шията на пострадалия-гърбът на ножа е бил по-високо от острието.Т.е.вещото лице сочи,че на базата на морфологията на раната,ръста на пострадал и нападател както и характеристиките на ножа му дават основание да приеме, че е напълно възможно при хаотичното му размахване порезната рана да бъде причинена именно както е посочил въззиваемия./л.54,т.4 от ДП/.

Въззивната инстанция приема,че следва да се допълнят мотивите на РС относно субективната страна на деянието,предмет на обвинението по процесния обвинителен акт,респективно и произнесената присъда. По-конкретно в т.5/л.94 от том.4 ДП/ от заключението вещите лица по СППЕ са приели,че действията му са били провокирани от нападателите,както и от проявената агресия спрямо неговия син,а също така и факта,че самият той е получил нараняване с характеристиките на средна телесна повреда.Усещането за застрашеност е провокирало действия на самозащита,които не са били особено премерени и адекватни,но са относими спрямо ситуацията и личността на обвиняемия и същите нямат психопатологична болестна мотивация./л.94,т.4 от ДП/.В т.4 от заключението вещите лица са посочили че внезапността и интензитета на възникналия конфликт,проявената агресия към негови близки,възприемането на случващото се като животозастрашаващо, са довели до особено психично състояние на силен страх/уплаха/и състояние на „смущение“,при което подескпертния не е могъл адекватно да прецени всички обстоятелства в конкретната ситуация,като в значителна степен са били ограничени възможностите му правилно да оцени обстановката и да подбере правилното поведение и самозащита.

В този смисъл е и Решение № 729 от 3.II.1992 г. по н. д. № 585/91 г., II н. о., докладчик председателят на отделение Ташо Ташев на ВКС,в което се приема,че за съставомерността на деянието по чл. 122 НК не е достатъчна само констатацията, че деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици. Съдът трябва да констатира още, че деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди тези последици и да не ги допусне. При липса на всички елементи на непредпазливата вина, взети заедно, ще е налице случайно деяние по чл. 15 НК .

Все в тази връзка в Решение № 87 от 13.111.1991 г. по н. д. № 87/90 г., ВК, докладчик член-съдията майор Петър Раймундов,относно съзнаваната непредпазливост е прието,че за да е налице съзнавана непредпазливост, не е необходимо деецът да е взел всички възможни мерки за преодоляване на резултата. Достатъчно е той да е разчитал на определени субективни или обективни фактори, които са в състояние да предотвратят резултата.

Видно от подробно посочените по-горе гласни доказателства и заключението на комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза въззиваемия не е имал мотиви за саморазправа или отмъщение. Предходните действия и тези, съпътствуващи деянието, са провокирани от проявената агресия към него и неговите близки и възприемането на случващото се като животозастрашяващо.Категорични в тази връзка са вещите лица,че действията му са провокирани от нападателите,от нанесената му травма и от проявената агресия спрямо сина му.

Неоснователно в тази връзка е възражението на повереника,че в конкретния казус е налице умишлено причиняване на смъртта на пострадалия.Т.е.съзнаването на обществената опасност съставлява само интелектуалния елемент в цялостното субективно отношение на дееца към резултата. Липсата на този елемент при определени обстоятелства изключва вината въобще. Неговото наличие обаче не води автоматично до квалифициране на деянието като умишлено престъпление. На тази плоскост решаващо значение има волевото отношение на дееца към резултата. Минимално необходимото за умишлена вина (при евентуален умисъл) е деецът да допуска, респективно да се съгласява с настъпването на общественоопасния резултат, преследвайки друга своя цел.

Обоснован в тази връзка е извода на РС,че действителното отношение на въззиваемия към резултата е било, че той го е съзнавал като възможен, но не е имал причини да го желае, нито да се съгласява с възможното му настъпване.

По-конкретно в т.5/л.94 от том.4 ДП/ от заключението вещите лица са приели,че действията му са били провокирани от нападателите,както и от проявената агресия спрямо неговия син,а също така и факта,че самият той е получил нараняване с характеристиките на средна телесна повреда.Усещането за застрашеност е провокирало действия на самозащита,които не са били особено премерени и адекватни,но са относими спрямо ситуацията и личността на обвиняемия и същите нямат психопатологична болестна мотивация./л.94,т.4 от ДП/.В т.4 от заключението вещите лица са посочили внезапността и интензитета на възникналия конфликт,проявената агресия към негови близки,възприемането на случващото се като животозастрашаващо, са довели до особено психично състояние на силен страх/уплаха/и състояние на „смущение“,при което подескпертния не е могъл адекватно да прецени всички обстоятелства в конкретната ситуация,като в значителна степен са били ограничени възможностите му правилно да оцени обстановката и да подбере правилното поведение и самозащита.

На база на горепосоченото и въззивната инстанция приема,че в конкретния казус въззиваемия не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Обективния признак на небрежността очертава рамките на дължимото, т.е. това, което въззиваемия е бил длъжен да предвиди. В конкретния случай той е бил длъжен да има дължимо поведение-да прекрати по-нататъшното си участие във възникналата физическа саморазправа,при положение,че нападението вече е било отблъснато, нападателите са били вече извън двора му, могъл е да се върне там, и да вземе мерки за недопускане на нападателите за повторно нахлуване в дома му и като предприеме активни действия по уведомяване на тел.112 на МВР за законосъобразно съдействие от тяхна страна за предотвратяване на по-нататъшния конфликт.

Въпреки това той е продължил участието си във физическата саморазправа на поне четири метра на вън по улицата и то с нож,имайки се предвид,че установения обект № 2 от извършения оглед //1-21-22, 24/-пръски и капки с кафяво червена течност-най голямото петно, иззета на около 4 м. от портата на самата улица пред дом №31. ДНК експертиза е установила, че този марлен тампон съвпада с ДНК профилът на М В..

Субективния признак на небрежността изисква дееца да предвиди и предотврати престъпления резултат,като индивидуалната възможност на въззиваемия В. да предвиди резултата се извлича от наличието на съответни качества да мобилизира своя умствен и психически капацитет, за да изведе в съзнанието си представа за последиците,в който смисъл са и мотивете на РС. Както вече се посочи и по-горе при така установената фактическа обстановка,освен, че е имало задължение да предотвратяване на резултата въззиваемия В. е имал и обективна възможност за това. Извод в тази насока е заключението на вещите лица по СППЕ,които в т.1 от заключението сочат,че по отношение на интелектуалните възможности на въззиваемия същия функционира в диапазона на ниската норма / гранична интелигентност/, но няма интелектуален дефицит. От вещите лица не са установени симптоми на психоза или друго психично заболяване в широкия или тесния смисъл на това понятие,поради което и приемат,че той е психично здрав/в.ж.т.2 от заключението/.Респективно е разполагал с психична годност л да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си и да предвиди последиците от тях./т.3/.Т.е. преценката на субективната страна /субективното отношение на дееца към престъпния резултат/ се съди по действията му и преценката му на тези му действия му ,доколкото това е възможно при него.По-конкретно,вещите лица по СППЕ в т.4 сочат,че въззиваемия притежава ниска правна култура на правно съзнание,както и култура на правно поведение,които определено са повлияли и на неговите действия и по-специално на трите значими факта,а именно размахването хаотично на процесния нож,вследствие на което е нанесен и удар в нежизненоважна област от причинената порезна рана и за която е могъл да предвиди, че така може да причини смъртта на лицето, което удря с ножа - в случая М В..

С оглед посочените съображения и въззивната инстанция приема за обоснован извода на РС, че въззиваемия С. Б. В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.122 ал.1 от НК, като на дата 31.10.2021г. около 20,00 часа в с.П, Ловешка област, на улица „••••••", пред дом находящ се на административен адрес №31 по непредпазливост, чрез нанасяне на удар с нож с пластмасова дръжка надпис Columbia с обща дължина 30 см. в областта на лява гръдна половина с проникваща порезна рана в основата на шията е причинил смъртта на М.Т.В..-24 г. от същото село.

При извършване на деянието подсъдимият е действал по непредпазливост, под формата на небрежност.

ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ

Безспорно,както е приел и РС за извършеното от подсъдимия С. Б. В. престъпление по чл. 122, ал. 1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до пет години.Обосновано РС е приел,че след като делото е разгледано по реда на глава двадесет и седма от НПК,с оглед на коетосъгласно императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, наказанието му следва да се определи при условията на чл.58а, ал.1 от НК. В смисъл,при постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл. 373, ал. 2 от НПК, какъвто е настоящият, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една трета.

РС е посочил,че е съобразил разпоредбата на чл. 54 от НК, като е определил на въззиваемия В. наказание малко над средния размер, предвиден в закона, а именно от две години и шест месеца лишаване от свобода.При така посочения мотив от страна на РС следва да се разбира по принцип,че приема балансиращи вината обстоятелства,каквито не са налични в настоящия казус.

Като смекчаващи вината обстоятелства обосновано РС е отчел съдействието на досъдебното производство за изясняване на обективната истина, чистото съдебно минало и добрите характеристични данни /семейно и трудово ангажиран, ползва се с добро име в обществото, няма други противообществени прояви, видно от характеристичната справка/, както и обстоятелството, че е действал в състояние на уплаха и смущение,видно от заключението на вещите лица по съдебно-психологичната и психиатрична експертиза.По-конкретно в т.5/л.94 от том.4 ДП/ от заключението вещите лица са приели,че действията му са били провокирани от нападателите,както и от проявената агресия спрямо неговия син,а също така и факта,че самият той е получил нараняване с характеристиките на средна телесна повреда.Усещането за застрашеност е провокирало действия на самозащита,които не са били особено премерени и адекватни,но са относими спрямо ситуацията и личността на обвиняемия и същите нямат психопатологична болестна мотивация./л.94,т.4 от ДП/.В т.4 от заключението вещите лица са посочили внезапността и интензитета на възникналия конфликт,проявената агресия към негови близки,възприемането на случващото се като животозастрашаващо, са довели до особено психично състояние на силен страх/уплаха/и състояние на „смущение“,при което подескпертния не е могъл адекватно да прецени всички обстоятелства в конкретната ситуация,като в значителна степен са били ограничени възможностите му правилно да оцени обстановката и да подбере правилното поведение и самозащита.Трайно позитивното поведение на въззиваемия се подкрепя и от представения трудов договор м-у него и „Мари 2010“ЕООД пред въззивната инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл.56 от НК не са смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства тези,които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление.С оглед на което процесуално недопустимо е като такова да бъде приеман причинения резултат,както е приел РС.Т.е.,според въззивната инстанция в настоящия казус са налични само смекчаващи вината обстоятелства,но тази бележка въззивната инстанция прави с оглед процесуална чистота,тъй като от страна на въззиваемия не е депозирана въззивна жалба против размера на наложеното му наказание- лишаване от свобода с присъдата.

Обосновано в тази връзка РС съобразно императивната норма на чл. 58а, ал.1 от НК е намалил така определеното наказание с една трета и му наложил наказание фактически да изтърпи наказание от една година и осем месеца лишаване от свобода.

Въззивната инстанция споделя извода на РС,че въззиваемия е с ниска степен на обществена опасност на дееца, както и че същият е неосъждан,с добри характеристични данни поради което за постигане целите на наказанието по чл. 36 НК /индивидуална и генерална превенция/ и преди всичко за поправянето на е необходимо наложеното наказание да се изтърпи ефективно.Обосновано с оглед на това и на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от четири години.

При този изход на процеса и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК обосновано въззиваемия С. В. е осъден да заплати в полза на ОДМВР Ловеч сумата от 6072,55 лева, представляваща сторените по делото разноски в досъдебното производство.

По отношение на веществените доказателства РС се е съобразил с естеството на същите,както и с разпоредбата на чл.53 от НК,като е посочил,че : 1. Обект № 1 -1 бр. марлен тампон с червеникаво - кафява течност, иззет от пътното платно, запечатан в бял хартиен плик за писма с етикет Иззето ВД с подписите на разследващ полицай, експерт и поемните лица.

2. Обект №2 - 1 бр. марлен тампон с кафяво - червена течност, иззет от пътното платно, запечатан в бял хартиен плик за писма с етикет Иззето ВД с подписите на разследващ полицай, експерт и поемните лица.

3. Обект №3 - 1 бр. марлен тампон с кафяво - червена течност, иззет пред входната порта на дом №31, запечатан в бял хартиен плик за писма с етикет Иззето ВД с подписите на разследващ полицай, експерт и поемните лица.

4. Обект №4 - 1 бр. марлен тампон с кафяво - червена течност, иззет от вътрешната част до портата на дом №31, запечатан в бял хартиен плик за писма с етикет Иззето ВД с подписите на разследващ полицай, експерт и поемните лица.

5. Обект №5 - 1 бр. парче дърво с дължина 56 см с червено - кафява течност по него, запечатан в кафяв хартиен плик с етикет Иззето ВД с подписите на разследващ полицай, експерт и поемните лица.

6. Обект №6 - 1 бр. парче дърво с дължина 74 см с кафяво - червена течност по него, запечатан в кафяв хартиен плик с етикет Иззето ВД с подписите на разследващ полицай, експерт и поемните лица.

7. Обект №7 - 1 бр. парче дърво с дължина 53 см с кафяво - червена течност върху него, запечатан в черен полиетиленов плик с етикет Иззето ВД с подписите на разследващ полицай, експерт и поемните лица.

8. Обект №8 - 1 бр. марлен тампон с кафяво - червена течност, запечатан в бял хартиен плик за писма с етикет Иззето ВД с подписите на разследващ полицай, експерт и поемните лица.

9. Обект №9 - 1 бр. черна текстилна кания с нож в нея с надпис Columbia с дължина 30 см ведно с дръжката. Дръжката на ножа е пластмасова жълто - черна на цвят на ивици, запечатан в кафяв хартиен плик с етикет Иззето ВД с подписите на разследващ полицай, експерт и поемните лица.

10. Обект №10 - Обект №1-1 бр. метален сгъваем нож с размер 7 см, запечатан в кафяв хартиен плик с етикет Иззето ВД с подписите на разследващ полицай, експерт и поемните лица.

Обект №11 - 1 бр. текстилно долнище и 1 бр. текстилна блуза, поставени в черен полиетиленов плик.

Обект №12 - 1 бр. проба с иззети епителни клетки от вътрешната страна на бузите, иззети с Протокол за вземане на образци за сравнително изследване на С. Б. В., ЕГН - •••••••••• от с. П, обл. Ловеч, поставена в запечатан бял хартиен плик, поставен в запечатан прозрачен полиетиленов плик.

Обект №13 - 1 бр. проба с иззети епителни клетки от вътрешната страна на бузите, иззети с Протокол за вземане на образци за сравнително изследване на В.Х.Г., ЕГН- •••••••••• от с. П, обл. Ловеч, поставена в запечатан бял хартиен плик, поставен в запечатан прозрачен полиетиленов плик, че следва да бъдат унищожени след влизане в сила на присъдата.

С оглед подробно посочените по-горе съображения,въззивната инстанция приема,че присъдата на РС-Л е законосъобразна и обоснована и като такава следва да бъде потвърдена.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 338 и сл. от НПК, съдът