РЕШЕНИЕ

№ 2790

гр. София, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. КУРТОВ като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно наказателно дело № 20211110209557 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по Жалба на Б. Л. Л. с ЕГН ••••••••••, представляван в процеса от адв. В. В. срещу Наказателно постановление (НП) № Р-10-461/04.06.2021г., издадено от заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН) с което на жалбоподателя, в качеството му на представляващ „•••••“ АД е наложено административно наказание глоба в размер на 20 000 лева на основание чл.221, ал.5, хип.1 от ЗППЦК за нарушение по чл.114, ал.1, т.3, пр.последно, вр.ал.1, т.1, б.Б, вр.чл.114, ал.7, пр.5, вр.т.1, пр.1, вр.чл.114, ал.5 изр.4 от ЗППЦК.

Обжалваното НП е връчено на жалбоподателя на 09.06.2021г., видно от приложеното на л.9 от делото Известие за доставяне. Жалбата срещу това НП е входирана в КФН на 14.06.2021г., видно от записа върху деловодния щемпел на жалбата; същата е подадена в законоустановения от чл.59, ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок от връчване на НП. Като подадена в срок и от активно легитимирано за подаването й лице, жалбата е процесуално допустима.

В Жалбата се настоява, че твърдяното нарушение не е извършено. Позовава се на разпоредбата на чл.114, ал.10, т.3 от ЗППЦК. Твърди се за нарушения при съставянето на АУАН където некоректно, според жалбоподателя, се твърди нарушаването на законова разпоредба, която не съществува в правния мир – чл.114, ал.7, пр.пето от ЗППЦК, според изрично посоченото предложение на тази алинея, при положение, че в тази разпоредба законодателят не е посочил пето предложение – в текста на закона те са само четири. Така е нарушен чл.42, ал.5 от ЗАНН. Твърди се, че пороците на АУАН са възпроизведени и в обжалваното НП. Алтернативно, дори и да се приеме за наличието на извършено нарушение по ЗППЦК, се иска приложението на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява от адв.В., който поддържа искането за отмяна на атакуваното НП. Обръща внимание на съда, че не е доказано „••••“ ЕООД да притежава над 33 % от капитала на холдинга, чийто изпълнителен директор е жалбоподателят. Нито в Жалбата, нито в проведеното открито съдебно заседание е направено искане за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна КФН се представлява в откритото съдебно заседание, проведено на 31.08.2021г от юрк.Г., но за съдебното заседание, проведено на 17.11.2021г, когато делото е обявено за решаване, не е изпратила процесуален представител.

Съдът, въз основа на предоставения от административнонаказващия орган (АНО) доказателствен материал – писмени доказателства и доказателствени средства (Акт за установяване на административно нарушение АУАН № Р-06-957/08.12.2020г., съставен от ЛДИ – старши експерт в отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална инвестиционна цел“ при КФН, разпечатки от електронния регистър на КФН, Индивидуален финансов отчет на „•••••“ АД, съставен на 31.12.2019г., разпечатка от интернет страницата www.n.3news.com с публикувана обява за свикване на Общото събрание на собствениците на холдинга, кореспонденция между КФН и холдинга, Договор за депозит от 29.08.2019г., сключен в София между „•••••“ АД, представлявано от изпълнителния директор Б. Л. Л. и председателя на съвета на директорите САЯ – от една страна и „••••“ ЕООД, представлявано от управителя си БРБ – от друга, за предоставяне на сумата от 12 433 000 лева на „••••“ ЕООД за срок от една година при 4, 50% лихва, както и платежно нареждане от 29.08.2019г., с което сумата е преведена по банковата сметка на „••••“ ЕООД, разпечатка- извлечение от банковата сметка на „•••••“ АД за финансова операция от 27.12.2019г. по възстановяване на депозит; Отговор на Б. Л. и СЯ по запитване от 11.11.2020г на Зам.председателя на КФН за това, че няма проведено заседание на Съвета на директорите за сключване на договор за депозит с „••••“ ЕООД и други дружества; Междинен финансов отчет на холдинга за второто тримесечие на 2019г (приключващ на 30.06.2019г.), подписан от изпълнителния директор Б. Л., счетоводен баланс на холдинга към 31.12.2018г., както и представените на електронен носител Годишен финансов отчет за 2019г на холдинга, информация от Централен депозитар, с които процесуалният представител на жалбоподателя се запозна, намира за безспорно установено следното:

„•••••“ АД е публично дружество, вписано под № ЗГ-05-0079 в Регистъра на публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа по чл.30, ал.1, т.3 от ЗКФН. То се представлява от изпълнителния си директор Б. Л. – жалбоподателя. „••••“ ЕООД е основен акционер на „•••••“ АД.

На 29.08.2019г. в София е сключен Договор за депозит с който „•••••“ АД, представлявано от изпълнителния директор Б. Л. Л. и председателя на съвета на директорите САЯ предоставя на „••••“ ЕООД, представлявано от управителя си БРБ сумата от 12 433 000 лева за срок от една година при 4, 50 % лихва. С Платежно нареждане от 29.08.2019г. сумата е преведена по банковата сметка на „••••“ ЕООД.

Според разпоредбата на чл.114, ал.1, т.3 от ЗППЦК лицата, които управляват и представляват публично дружество, включително лицата - представители на юридическо лице, което е член на управителен орган на публичното дружество, без да бъдат изрично овластени за това от общото събрание на публичното дружество, не могат да извършват сделки, в резултат на които вземанията на дружеството към едно лице или към свързани лица надхвърлят стойността по т. 1, буква "а", а когато длъжници на дружеството са заинтересовани лица - над 50 на сто от стойността по т. 1, буква "б". Точка първа, б.Б от ал.1 на чл.114 ЗППЦК указва: 2 на сто от по- ниската стойност на активите съгласно последните два изготвени счетоводни баланса на дружеството, поне един от които е одитиран, и които са разкрити публично по реда на чл. 100т, когато в сделките участват заинтересовани лица. Това означава, че при определяне на прага, изискващ изрично овластяване от Общото събрание на холдинга, следва да се вземе този счетоводен баланс на холдинга – от двете последни години, поне единият от които да е одитиран, който е с по-ниска стойност. Определяйки кой е този баланс (с по-ниската стойност), следва да бъдат пресметнати 2% от неговата стойност, която на основание чл.114, ал.1, т.3 от ЗППЦК да се намали с 50% и така се получава прагът, надхвърлянето на който изисква предварителното одобрение на ОС на дружеството.

В конкретния случай Към 29.08.2019 г. представляващи "••••• " АД били жалбоподателят и САЯ. Към тази дата „••••“ ЕООД с управител ББ е пряко 32, 27 % от капитала на публичното дружество "••••• " АД.

На 29.08.2019г. в София е сключен Договор за депозит с който „•••••“ АД, представлявано от изпълнителния директор Б. Л. Л. и председателя на съвета на директорите САЯ – от една страна предоставя на „••••“ ЕООД, представлявано от управителя си БРБ сумата от 12 433 000 лева на „••••“ ЕООД за срок от една година при 4, 50% лихва, както и платежно нареждане от 29.08.2019г., с което сумата е преведена по банковата сметка на „••••“ ЕООД. За сключване на договор представляващите дружеството не са били изрично овластени от общото събрание на акционерите на публичното дружество, нито пък сключването на договора е било предварително одобрено от съвета на директорите на холдинга.

С електронна форма вх. № 10-05-3668/31.07.2020 г., получена чрез единната електронна система за предоставяне на информация на КФН - eRegister, „•••••“ АД представило ГФО за 2019 г., който на същата дата бил представен и на обществеността посредством интернет портала на "••••" ЕООД, достъпен на адрес http: www.n.3news.com. В пояснителните бележки към ГФО за 2019 г., т. 28. 1 "Сделки със собственици" бил посочен договора за заем, сключен на 29.08.2019 г. между публичното дружество и "••••" ЕООД.

КФН предприела действия по проверка спазването на разрешителния режим за извършване на сделки на разпореждане от страна на публичното дружество, регламентиран в чл. 114 - чл. 114а ЗППЦК. Информация в Комисията постъпила от „•••••“ АД с писма вх. № РГ - 05- 79-10/16.10.2020 г. и вх. № РГ -05-79-10/17.11.2020 г., както и от "Централен депозитар" АД с писмо вх. № 09-6-132/29.10.2020 г. В резултат на постъпилата информация актосъставителят Лора Илиеива – старши експерт в КФН приела, че със сключения на 29.08.2019 г. договор за депозит, за публичното дружество е възникнало вземане от заинтересовано лице "••••" ЕООД, което надхвърля прага по чл. 114, ал. 1, т. 3, вр. т.1 б. "б" ЗППЦК, а именно 50 на сто от 2 на сто от по-ниската стойност на активите съгласно последните два изготвени счетоводни баланса на дружеството, поне един от които е одитиран, и които са разкрити публично по реда на чл. 100т ЗППЦК. Така при определяне на по-ниската стойност на активите на публичното дружество били взети предвид счетоводен баланс към 30.06.2019 г. и счетоводен баланс към 31.12.2018 г., като по-ниската измежду двете стойности на активите била тази, посочена в 6 - месечния финансов отчет за дейността, обхващащ първите 6 месеца на 2019 г., където била посочена стойност на активите 121 336 хиляди лева. Така прагът по чл. 114, ал. 1, т. 3 вр. т. 1 б. "б" ЗППЦК бил определен на 1 213 360 лева. Вземането, възникнало за публичното дружество на основание договора от 29.08.2019г., определено по правилата на чл. 114, ал. 5 от ЗППЦК било определено на 12 992 485 лева, от които 12 443 000 лева главница и 559 485 лева - договорна лихва. Предвид горното било прието, че за сключване на договора от 29.08.2019 г. със заинтересованото лице "••••" ЕООД е било необходимо представляващите дружеството СЯ и БЛ. да бъдат изрично овластени от общото събрание на акционерите на публичното дружество, при това преди сключване на договора.

На 26.11.2020г. до жалбоподателя Б. Л. била изпратена по електронен път покана с изх.

№ РГ -05-79-13/26.11.2020 г. за явяване в КФН за съставяне, подписване и връчване на АУАН в 3- дневен срок от получаване на пхоканата; посочен е и телефонен номер за контакт в случай на невъзможност за явяване. На същата дата до Б. Л., но вече на адреса му по местоживеене като физическо лице, е отправена покана с идентично съдържание за явяване за съставяне и връчване на АУАН изх.№ 92-00-344/26.11.2020г. на КФН.

На 08.12.2020 г. в присъствието на двама свидетели и на жалбоподателя, свидетелката ЛДИ - старши експерт в отдел "Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална инвестиционна цел", Управление "Надзор на инвестиционната дейност" при КФН съставила АУАН № Р-06-957/08.12.2020 г., с предмет нарушение по чл. 114, ал. 1, т. 3 предл. последно вр. ал. 1, т. 1 б. "б" вр. чл. 114, ал. 7 предл. пето вр. т. 1 предл. първо вр. чл. 114, ал. 5 изр. четвърто ЗППЦК, извършено на 29.08.2019 г. в град София - затова, че като представляващ "•••••" АД е подписал договор и е наредил плащане, в резултат на което за публичното дружество е възникнало вземане на обща стойност 12 992 485 лева от заинтересованото лице "••••" ЕООД, чийто размер надвишава прага от 50 на сто от 2 на сто от по- ниската стойност на активите съгласно последните два изготвени счетоводни баланса, поне един от които е одитиран, и които са разкрити публично по реда на чл. 100т ЗППЦК - 1 213 360, 00 лева, без да е бил предварително овластен затова от общото събрание на акционерите на публичното дружество. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал, и му бил връчен препис.

Възражения срещу АУАН с доводи, сходни на изложените в жалбата пред съда, били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН и входирани с вх. № 91-01-889/11.12.2020 г. на КФН (за това, че все пак процесната сделка е обявена в ГФО за 2019г. в графа „сделки със собственици“, т.к. „•••••“ АД е предоставило депозит на „дружество-майка“ и за това, че според г-н Л. обществената опасност на деянието е „нищожна“, което според него обуславя приложението на чл.28 от ЗАНН).

След преценка, че възраженията са неоснователни на 04.06.2021 г. М. Ф - заместник - председател на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност" издала атакуваното Наказателно постановление № Р - 10-461/04.06.2021 г., с което на основание на основание чл. 221, ал. 5 ЗППЦК наложила на Б. Л. Л., административно наказание "глоба" в размер на 20 000 лева за нарушение на чл. 114, ал. 1, т. 3 предл. последно вр. ал. 1, т. 1 б. "б" вр. чл. 114, ал. 7 предл. пето вр. т. 1 предл. първо вр. чл. 114, ал. 5 изр. четвърто ЗППЦК.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, съдържащи се в административнонаказателната преписка – цитираните вече покани за съставяне на АУАН, самвият АУАН и възражението срещу него, заповед № 3 - 249/20.10.2020 г. на заместник - председател на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", разпечатка от единната система за предоставяне на информация по електронен път e-Register относно постъпила информация, заведена с вх. № 10-05- 3668/31.07.2020 г., счетоводен баланс на "•••••" АД към 31.12.2018 г., междинен финансов отчет на дружеството към 30.06.3019 г., платежно нареждане от 29.08.2019 г., цитирания договор за депозит от 29.08.2019г, отговор от "Централен депозират" АД вх. № 09-6132/29.10.2020 г. /представен на приложения към материалите по преписката оптичен носител - диск/.

Съдът кредитира тези писмени доказателства, които прецени като еднопосочни, последователни и безпротиворечиви. Тези доказателства не се подлагат на съмнение от страните. Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Наказателното постановление и актът, с който е установено нарушението, са издадени от компетентни органи съгл. чл. 222, ал. 1 ЗППЦК, според която разпоредба актовете за установяване на административни нарушения по чл. 221 и чл. 221а се съставят от упълномощени от заместник председателя длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от заместник-председателя. Атакуваното наказателно постановление е издадено от заместник – председателя на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", а актът, с който е установено нарушението, е съставен от старши експерт в отдел "Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална инвестиционна цел", управление "Надзор на инвестиционната дейност", оправомощена със заповед № 3 - 249/20.10.2020 г. на заместник - председател на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност".

АУАН и НП са съставени при спазване на предвидените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове. АУАН е съставен в тримесечен срок от откриване на нарушителя и в рамките на законовия двугодишен срок от извършване на нарушението, а НП е издадено в шестмесечен срок от съставяне на АУАН.

При съставяне на акта за установяване на нарушението не са били нарушени процесуалните правила. Актът е съставен в присъствие на нарушителя и в присъствието на двама свидетели съгласно чл. 40, ал. 3 ЗАНН. Подписан е от съставителя, нарушителя и свидетелите, връчен е на нарушителя веднага след съставянето.

Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя за съществени процесуални нарушения, допуснати в административнонаказателното производство, свързани с липса на изискуеми реквизити в АУАН и НП и поконкретно - непосочване на нарушените разпоредби. Както АУАН, така и НП, имат съдържанието, съответно предвидено в чл. 42, ал. 1 ЗАНН и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като в тях при това при пълна идентичност са описани всички признаци от състава на нарушението, обстоятелствата по извършването му, като са посочени коректно и нарушените законови разпоредби.

Възражението на жалбоподателя, че неправилно е посочено конкретното предложение на чл. 114, ал. 7 ЗППЦК съдът намира за неоснователно, т.к. формите на изпълнителното деяние са изрично посочени текстово, с думи. Достатъчно ясно и разбираемо за всеки грамотен човек е обяснена логиката на актосъставителя и на АНО и методиката при изчисляване на законовия праг, отвъд който за сделки със свързани лица следва да е налице предварително овластяване от ОС, кои лица се приемат за свързани и в какво точно се състои изпълнителното деяние; в тази връзка съдът обръща внимание, че при разминаване между цифрово и словесно изписване, противоречието се разрешава в полза на словесното изписване. Доколкото в случая се твърди това разминаване да касае елементи от правна норма и нейното кратко цифрово означаване, съдът намира, че това разминаване не е в състояние да въведе в заблуждение жалбоподателя относно нарушената правна норма, т.-к. нейното съдържание е словесно, с думи въведено както в АУАН, така и в обжалваното НП. Разминаването не засяга законово определена част от правната норма.

Съгласно разпоредбата на чл.26 от УКАЗ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, всеки нормативен акт се състои от членове. Допълнителните, преходните и заключителните разпоредби се означават с параграфи. Членът може да се състои от алинеи, алинеята - от точки, а точката - от букви. Забележки и примери към членове или техни подразделения се допускат по изключение. В случая не става въпрос за забележки или примери, а и такива законодателят не е предвидил в твърдяната за нарушена правна норма по ЗППЦК. Действително, практикуващите юристи са създали в практиката си, с цел бързина и яснота на изложението си, понятието „предложение“, относимо към конкретно съдържание на конкретна правна разпоредба. Но законодателят не е въвеждал такава част на нормативния акт. Това обстоятелство има значение, според настоящия съд, за определяне прага, отвъд който може да бъде поставян въпроса за правото на защита, относимостта на обвинението, означено с цифри - към словесно изписаното съдържание на твърдяната за нарушена правна норма, а оттук – и за законосъобразеността на такова обвинение.

Поставяйки прага на разчленяване на нормативния акт – през член, алинея, точка – до буква, където е поставен този праг, законодателят е определил и пределите, до които следва да бъде държана сметка за относимост на цифрово и словесно означение на разпоредбата на нормативния акт. Съжденията на жалбоподателя и неговият процесуален представител биха имали значение в случай, че такова несъответствие би било налице – погрешно изписан цифрово номер на член, алинея, точка или пък посочена буква като част от нормативен акт. В случая с тези елементи съдът не констатира такова разминаване. Затова обвинението е съставено и предявено законосъобразно.

Правото на защита не е нарушено с подробното разчленяване на разпоредбата до невъведения в закона или указа по прилагането му елемент „предложение“. След като предложението не е въведен от законодателя елемент от нормативния акт, погрешното посочване на такъв елемент не е правно значимо; то не може да доведе до последиците, свързани с разминаването между словесно и цифрово изписване на санкционна разпоредба; това разминаване не може да съставлява и нарушаване на правото на защита, т.к. подлага частите на нормативния акт на допълнително, още по-детайлно разбиване на съставни части – в случая, отвъд прага на допустимост, който е въвел законодателя. Значението на този праг на допустимост е от значение за съответния административен орган – за степента, в която следва да дефинира обвинението, но и за адресата на това обвинение – за степента на подробност при съкратеното цифрово изписване на обвинението, при чиято недостатъчност или при разминаване със словесното изписване на нарушението би могъл да постави въпроса за разбираемостта на обвинението, а оттук – и за нарушено право на защита.

Изрично указвайки делението на нормативните актове на части до буква (а само изрично и по изключение – за забележки или примери), нормотворецът е поставил прага и по отношение субекта на нарушението, т.е. ако текстът на съответната част от нормативния акт съдържа „предложения“, то адресатът на този нормативен акт следва да държи сметка за всички „предложения“ - по израза на практиката, които съдържа съответната част на този нормативен акт и затова не може да бъде възприета тезата на жалбоподателя, че погрешно преброено и вписано „предложение“ е в състояние да наруши правото му на защита, нито пък, че е наказан по несъществуващ нормативен акт.

В НП наказващият орган е изложил подробни съображения за неоснователност на направените срещу АУАН възражения, с което е изпълнил задължението си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН.

Правилно е приложен и материалният закон. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е доказано, че дружеството "••••" ЕООД притежава пряко над ЗЗ % от капитала на публичното дружество, което го определя и като заинтересована страна. Част от писмените доказателства по преписката са представени на оптичен носител - диск, сред които е и информацията, приложена към отговор от "Централен депозитар" АД, към 29.08.2019 г. това дружество притежава пряко ЗЗ, 27 % от капитала на публичното дружество "••••••••" АД, което пък го определя като заинтересована страна по смисъла на чл. 114, ал. 7 ЗППЦК.

Според чл. 114, ал. 7, т. 1 ЗППЦК заинтересовани лица са лица, които пряко и/или непряко притежават най-малко 25 на сто от гласовете в общото събрание на дружеството или го контролират, когато те са страна по сделката.

Установи се и че стойността на договора от 29.08.2019 г. (главницата, заедно с договорената лихва) надвишава стойностният праг по чл. 114, ал. 1, т. 3 вр. т. 1 б. "б" ЗППЦК, изчислен на основание счетоводния баланс към 30.06.2019 г. и счетоводния баланс към 31.12.2018 г. на публичното дружество, разкрити публично по реда на чл. 100т ЗППЦК, последният от които е и одитиран.

Ето защо при сключване на договора от 29.08.2019 г. е следвало да се приложи овластителния режим по чл. 114 - чл. 114а ЗППЦК, а именно управителният орган е следвало да представи пред общото събрание мотивиран доклад за целесъобразността и условията на сделката, като част от материалите, представяни на акционерите при свикване на общото събрание, след което общото събрание е следвало да вземе решение, с което да овласти представляващите публичното дружество за сключване на договора при условията на чл. 114, ал. 3 ЗППЦК. В случая такова решение на общото събрание на акционерите за сключване на договора със заинтересованото лице не е било вземано. В тази насока и Справката, изходяща от двете сключили за „••••••••“ АД лица, сред които и жалбоподателя.

Не са основателни възраженията в жалбата, че конкретният договор попада сред изключенията по чл. 114, ал. 10, т. 3 от ЗППЦК, при които изискванията на чл. 114, ал. 1 от ЗППЦК не се прилагат. Съгласно чл. 114, ал. 10, т. 3 от ЗППЦК, разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗППЦК не се прилага в случаите на кредитиране на дъщерно дружество от дружество майка и предоставяне на депозити от дъщерно дружество при условия не по-неблагоприятни от пазарните за страната.

На първо място, изцяло се споделят съображенията в обжалвано НП, че в хипотезите на чл. 114, ал. 10, т. 3 от ЗППЦК дружеството-майка следва да е публично дружество, което кредитира или получава депозит от свое дъщерно дружество. На този извод сочи и систематичното и граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 114, ал. 10 от ЗППЦК, която урежда изключения от изискванията по чл. 114, ал. 1 ЗППЦК, които касаят дейността на лицата, които управляват и представляват публичното дружество. На следващо място съгласно т. 10 от § 1 от ДР на ЗППЦК "дъщерно на публичното дружество" е дружество, в което публичното дружество упражнява контрол по смисъла на т. 14 от § 1 от ДР на ЗППЦК, като съгласно т. 14 от § 1 б. "а" от ДР на ЗППЦК контрол е налице, когато едно лице притежава, включително чрез дъщерно дружество или по силата на споразумение с друго лице, над 50 на сто от броя на гласовете в общото събрание на едно дружество или друго юридическо лице. Доколкото ЗППЦК е специален закон, именно той следва да намери приложение пред ТЗ.

В настоящия случай с договора от 29.08.2019 г. не се касае за кредитиране на дъщерно (холдинга) дружество от дружество майка („••••“ ЕООД), тъй като "••••" ЕООД не е публично дружество и не е дъщерно, а майка на публичното дружество. Наведените в този смисъл възражения в жалбата не са основателни, т.к. се е случило обратното на това, което допуска чл. 114, ал. 10, т. 3 ЗППЦК – в случая не дружеството майката предоставя средствата на дъщерното си дружество, а напротив: дъщерното дружество холдинга, е предоставил средства на дружеството майка.

По изложените мотиви съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 114, ал. 1, т. 3, вр. ал. 1, т. 1 б. "б" вр. чл. 114, ал. 7, вр. т. 1, вр. от ЗППЦК.

От субективна страна съдът намира, че жалбоподателят е осъществил нарушението при непредпазливост като форма на вината, действал е небрежно. Той не е предвиждал общественоопасните последици на деянието, но е бил длъжен (най-малкото че като сключва процесната сделка без предварително овластяване от ОС нарушава закона) и е могъл да ги предвиди. Съдът допуска при неглижиране въпроса за обществената опасност на деянието жалбоподателят да е имал предвид очаквано добрите отношения, които имат двата стопански обекта, това, че средствата се предоставят именно на дружество-майка, без да държи сметка за това, че именно такива парични потоци КФН следва да следи с оглед финансовата стабилност в страната.

Съдът намира, че нарушението не попада в хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от този вид. Нарушението е формално, поради което липсата на настъпили вредни последици за дружеството и акционерите не следва да се преценява като смекчаващо отговорността обстоятелство. На следващо място следва да се посочи, че съгласно чл. 114, ал. 12 от ЗППЦК сделките, извършени в нарушение на чл. 114, ал. 1 - 11 от ЗППЦК са нищожни, т. е. законодателят приема, че тези сделки, без значение дали от тях са настъпили или не вредни последици за дружеството и за акционерите, страдат от толкова съществен порок, че изначално не могат да породят правни последици.

На следващо място, не се установиха никакви смекчаващи отговорността обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на нарушението, а дори напротив - като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се преценява факта, че с договора от 29.08.2019 г. прагът по чл. 114, ал. 1, т. 3 вр. т. 1 б. "б" от ЗППЦК е десетократно надвишен. Този праг по чл. 114, ал. 1, т. 3 вр. т. 1 б. "б" ЗППЦК, след преминаването на който е необходимо овластително решение на общото събрание на акционерите на публичното дружество, е 1 213 360 лева, докато стойността на договора е 12 992 485 лева.

Наказващият орган е наложил на жалбоподателя глоба в минималния размер по чл. 221, ал. 5 от ЗППЦК, която не може да бъде намалявана съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.

Предвид изложеното съдът намери, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

Право на разноски на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в случая има въззиваемата страна, която обаче не е направила такава претенция, поради което и съдът не се произнася по този въпрос, по който не е сезиран.

При тези мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът