Решение № 1749 от 23.3.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 12303/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 20078499 от 08.02.2023 г. на СРС, 143 с-в, СРс, по гр. д. № 49058/2017 г. е отхвърлен иска с правна квалификация чл. 51 от ЗАдв във връзка с чл. 45 от ЗЗД предявен от Н. Н. А., ЕГН ••••••••••, изтърпяващ наказание „Доживотен затвор“ в Затвора град Пазарджик срещу А. Н. Ч., ЕГН •••••••••• за заплащане на сумата от 300 лв., обезщетение за имуществени вреди - юрисконсултско възнаграждение, присъдено в тежест на Н. Н. Азис, по адм. д. № 44/2016 г. на Административен съд - Пазарджик, поради бездействието на ответника А. Н. Ч.. Със същото решение А. Н. Ч., ЕГН •••••••••• е осъден да заплати на Н. Н. А., ЕГН ••••••••••, сумата от 700 лв., обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди - преживени болки и страдания в периода 20.02.2017 г. - 20.03.2017 г. - главоболие, психически срив, дискомфорт, пряка и непосредствена последица от неизпълнение на професионалните задължения на ответника А. Н. Ч., в качеството му на особен представител на Н. Н. А. по адм. дело № 44/2016 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, изразяващи се в неподаване на жалба срещу Решение № 541/24.10.2016 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска - 20.07.2017 г. до окончателното изплащане. Срещу решението, в частта, в която искът е отхвърлен, е подадена въззивна жалба от ищеца Н. Н. А., както лично, така и чрез назначения му представител. В жалбата на представителя са поддържа, че в оспорената част решението е незаконосъобразно постановено. Неправилно съдът е приел, че претенцията е неоснователна, след като по адм. д. № 44/2016 г. на Административен съд - Пазарджик няма данни да е издаден изпълнителен лист в полза на ГДИН за сумата от 300 лв., за която е осъден ищеца. Счита, че във всеки един момент може да се издаде изпълнителен лист срещу него и да се предприемат действия по събирането на сумата и този мотив не е достатъчен за отхвърляне на претенцията. Сочи, че действително към момента ищецът не е заплатил сумата доброволно или принудително, поради което не е претърпял имуществена вреда в посочения размер, но е напълно вероятно да я претърпи за в бъдеще, когато за него ще е налице обедняване. Неоснователен е и мотива на СРС, че давността не е прекъсвана или спирана за това вземане и при възражение от страна на ищеца, е налице правно възможност той да се освободи от задължението поради погасяването му по давност. Сочи, че ищецът излежава доживотна присъда в затвора в Пазарджик, няма доходи и не притежава юридическо образование, поради което не е наясно с правните възможности, които би могъл да ползва. Сочи, че ищецът има ограничен достъп до интернет и до външния свят и не разполага с компетентност да прави възражения за погасяване. Съдът не обсъжда останалите изложени съображения в жалбата на представителя, като намира, че те не касаят съществото на спора. Моли да се отмени решението в тази част и иска да са уважи. Ищецът Н. Н. А. лично също е подал въззивна жалба срещу решението в тази част. В нея поддържа, че производството по ЗОДОВ не съдържа възможност за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника. Счита, че законодателят изрично е предвидил отговорността за разноски в чл. 10 ЗОДОВ и е направил изрично разграничение на отговорността за разноски, като не е включил в тази отговорност разноските за адвокат. Сочи, че под отговорност за разноски се разбира съвкупността от всички направени по делото разноски по чл. 78 ГПК. Моли да се отмени решението в оспорената отхвърлителна част и да му се присъди обезщетение в размер на 300 лв., вреди от бездействието на ответника да обжалва решение на Административен съд - Пазарджик, включително в частта по юрисконсултското възнаграждение, за което е осъден да заплати. Ответникът - въззиваема страна А. Н. Ч., чрез представителя си, оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е законосъобразно и съобразено както с материалния закон в тази част. Правилно съдът е приел за неоснователен и недоказан иска за заплащане на 300 лв. обезщетение за имуществени вреди от бездействие на ответника за оспорва решение по адм. д. № 44/2016 г. на АС - Пазарджик, с което поради отхвърляне на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, ищецът е осъден за заплащане в полза ГДИН на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Счита, че в жалбите на ищеца не се сочат никакви конкретни пороци на решението на СРС. От изложеното в жалбата не става ясно от какви изводи в произнасянето на СРС не е доволен жалбоподателя. Поддържа, че в жалбата се коментират разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ и чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, които нямат никакво отношение към спора. Във връзка с жалбата от особения представител на ищеца в отговора се сочи, че правилно СРС е приел в оспорената част от решението, че ищецът не е доказал да е претърпял имуществени вреди в размер от 300 лв. под форма на присъдено в негова тежест юрисконсултско възнаграждение по посоченото административно дело. За това вземане в полза на ГДИН не е издаван изпълнителен лист, нито се установява да са предприемани някакви действия по събиране на това вземане срещу ищеца, както и не се доказва тоя да е заплатил сумата доброволно. Правилно съдът е посочил, че от 25.11.2016 г. до момента е изтекла и давност за това вземане и при евентуална бъдеща претенция за заплащането му, жалбоподателят няма да дължи тази сума, като погасена по давност. Мотивите на съда съответстват на установените по делото факти. Правилно е прието, че ищецът не е доказал претърпяна от него вреда в претендирания размер, както и да е обеднял с посочената сума или да е издаван изпълнителен лист и да се предприети действия за събиране на сумата. Моли да се потвърди решението в оспорената от ищеца част. Претендира разноски за въззивната инстанция съгласно списък. От своя страна ответникът А. Н. Ч., чрез представителя си, също е подал въззивна жалба срещу решението в частта, в която е осъден да заплати 700 лв., обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания в периода 20.02.2017 г. - 20.03.2017 г. - главоболие, психически срив, дискомфорт, явяващи се пряка и непосредствена последица от неизпълнение на професионалните задължения на ответника А. Н. Ч., за подаване на жалба, в качеството му на особен представител на Н. Н. А., срещу решението по адм. дело № 44/2016 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. В жалбата се поддържа, че в тази част решението е незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон. Неправилно съдът е приел, че са налице елементите на фактическия състав на чл. 51 ЗАдв., вр. с чл. 45 ЗЗД, а именно - виновно бездействие от страна на ответника, като особен представител на ищеца по делото. Сочи, че е осъществявал представителство на ищеца в рамките на възлагането му по ЗПП от страна на съда. Въпреки това ищецът не е заявявал желание да оспорва решението на АС - Пазарджик. Особеният представител няма задължения самоволно да предприема действия по оспорване, каквито не са му възложени от ищеца. Ако е искал да се оспори решението, ищецът е следвало да възложи такова оспорване на ответника, като негов особен представител. Счита, че не е пренебрегнал задълженията си по чл. 40, ал. 1 ЗАдв. Не е имало пречка ищецът да поиска среща с адвоката, съгласно чл. 76, ал. 2 ЗИН, независимо, че е лишен от свобода и е в затвора. Счита, че не се доказват противоправно действие /бездействие, вреда и причинна връзка между тях. Съдът не е взел предвид, че в периода, в който се твърди, че ищецът е търпял вреди, той е водил множество дела, включително е влязло в сила и друго решение по адм. д. № 70/2016 г. на АС – Пазарджик, с което е отхвърлен иска му срещу ГДИН. Не е установено от кои конкретни действия ищецът е търпял неимуществени вреди. Освен това решението по настоящото дело е получено от ищеца на 02.11.2016 г., а вредите които претендира за периода 20.02.2017 г. - 20.03.2017 г. Налице е разминаване повече от три месеца с полученото решение. Не са установяват вреди за ищеца над обичайните, като се има предвид, че ищецът води множество идентични дела, както и такива с неотстраними последствия за него. Поддържа и възражение за изтекла погасителна давност за сумата от 300 лв. Моли да се отмени решението в уважителната част. Претендира разноски. Ищецът Н. Н. А. чрез назначения му представител, оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че в оспорената част решението е законосъобразно и съобразено с материалния закон и доказателствата. Счита, че се установява виновно бездействие на ответника, като представител на ищеца по посоченото административно дело, състоящо се в необжалване на решението, както и настъпили вреди от влязлото в сила решение, изразяващи се в безпокойство, агресия, изнервеност, според показанията на разпитания свидетел. При определяне размера на обезщетението СРС е съобразил периода на търпените вреди - от 1 месец, както и техния интензитет. Правилно е прието, че началния период на вредите е от 20.02.2017 г., когато ищецът е получил съобщение, че решението е влязло в сила. Оспорва твърденията на ответника, че е „възможно“ вредите да са свързани с изхода на други водени от ищеца дела, тъй като промяната в психическото състояние на ищеца е настъпила след узнаване, че решението по дело № 44/2016 г. е влязло в сила. Оспорва като преклудирано на тази фаза на производството възражението за погасяване па давност на вземането. Моли да се потвърди решението в оспорената част. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответника по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното: Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът следи служебно и за спазване на императивните материалноправни норми. Като е съобразил твърденията в исковата молба, СРС се е произнесъл по искове с правно основание чл. 51 ЗАдв, вр. с чл. 45 ЗЗД- за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди, в резултат от действия/бездействия на ответника като процесуален представител на ищеца, във връзка с допусната от съда правна помощ по чл. 26 ЗПП. Решението се оспорва по въззивни жалби на двете страни, поради което е изцяло предмет на въззивна проверка. Настоящият състав намира, че оспореното решениe е валидно и допустимо постановено. При постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми. СРС е обсъдил всички писмените и гласни доказателства, събрани пред него и е изложил установената въз основа на тях фактическа обстановка. Не е спорно и от приетите доказателства се установява, че пред Административен съд - Пазарджик е образувано адм. дело № 44/2016 г. по заведен от ищеца Н. А. иск по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията" (ГДИН) с цена на иска от 1 000 лв. Делото е приложено в цялост към настоящото производство. Не е спорно, че в полза на ищеца в това производство е предоставена правна помощ по ЗПП, с определение № 238/02.03.2016 г. Като за процесуален представител на Н. А. е определен ответника, адв. А. Ч., в качеството на адвокат от АК - Пазарджик. Според определението адвокатът е назначен за процесуален представител на ищеца, като не е посочено, че процесуалния представител се назначава за представителство пред всички инстанции до окончателното приключване на делото. От приложеното адм. д. № 44/2016 г. на АСъд - Пазарджик се установява, че в съдебно заседание на 19.04.2016 г. исковата молба е оставена без движение, с указания за отстраняване на нередовности, че тези указания са изпълнени от ответника, като адвокат на ищеца, че ответникът е взел участие в съдебните заседания по далата – 05.07.2016 г. и 27.09.2016 г. и е направил доказателствени искания. В последното съдебно заседание са приключени устните състезания и съдът е обявил, че ще се произнесе с решение. Установява се, че в дадения от съда срок ответникът е депозирал писмени бележки. Не е спорно също така и се установява, че с решение № 541/24.10.2016 г., по адм. дело № 44/2016 г. Административен съд - Пазарджик, е отхвърлена исковата претенция на ищеца по чл. 1 ЗОДОВ, поради недоказана незаконосъобразност на действията или бездействие на администрацията на затвора, които да имат за последица унижаване на човешкото достойнство на ищеца. С решението ищецът е осъден да заплати 300 лв. юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по иска - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН). Не се установява да е издаван изпълнителен лист за присъдените в полза на ГДИН разноски за юрисконсулт по административното дело. Видно от данните по делото съдебното решение е връчено лично на ищеца, чрез Началника на Затвора град Пазарджик, на 02.11.2016 г. (л. 94 от адм. дело № 44/2016 г.), връчено е и чрез адвокат Ч. на 31.10.2016 г. Следователно 14 - дневният срок за обжалване на това решение е изтекъл и същото е влязло в сила най - късно на 14.11.2016 г. Ищецът е депозирал молба по административното дело на 23.11.2016 г. (л. 98 от адм. дело № 44/2016 г.), в която иска да му се предоставят преписи от документи по делото. Не е спорно, че касационна жалба не подавана нито от ищеца, нито от ответника Ч.. Преписите са връчени на ищеца на 30.11.2016 г., чрез Началника на Затвора в гр. Пазарджик. На 30.12.2016 г. ищецът е подал повторно молба с вх. № 5606/30.12.2016 г., с искане за издаване на преписи, които също са му връчени лично, чрез Началника на Затвора на 09.01.2017 г. На 07.02.2017 г. ищецът е подал нова молба с искане „да бъде информиран“ дали решението се оспорва пред ВАС или е влязло в сила. Информация е предоставена на ищеца на 20.02.2017 г., отново с връчване на съобщение, лично, чрез Началника на Затвора. Във връзка с твърдените неимуществени вреди пред СРС е разпитан свидетеля Д.П.Г., също изтърпяващ наказание доживотен затвор в затвора гр. Пазарджик. Според него ищецът му се е оплаквал при разговори в карето за разходка през периода 2016 г. - 2017 г., че е загубил дело. Ищецът намерил възможност да се обади на адвоката Ч. и се ядосал много, че бил изпуснал срока за обжалване, викал, изкарвал си агресията като скачал и му правели надзирателите забележка. Според свидетеля ищецът бил психически разстроен. По съществото на спора, в допълнение към изложеното от СРС, като се съобразят становищата на страните във въззивното производство по двете въззивни жалби, от правна страна настоящият състав намира следното: По делото се заявени две осъдителни искови претенции - за имуществени и неимуществени вреди, по чл. 51 от ЗАДв във връзка с чл. 45 от ЗЗД – имуществени вреди от осъждане на ищеца за разноски по адм. д. № 44/2016 г. на Административен съд - гр. Пазарджик, поради бездействия на ответника, като особен представител на ищеца, както и неимуществени вреди - болки и страдания, причинени от бездействия на ответника - необжалването на съдебно решение по същото дело. За да възникне право за обезщетяване на ищеца за вреди следва от негова страна да е доказано, пълно и главно, кумулативното наличие на действие или бездействие на адвоката, причинените от конкретното действие вреди и причинно - следствена връзка между действието и вредите, които се цели да се обезщетят. Доколкото неполагането на дължимата грижа в интерес на доверителя е отрицателен факт, съдът намира, че в тежест на ответника е да установи, че е положил дължимата грижа към интересите на представляваното от него лице, като е приложил всички подходящи законни средства за защита на интереса му по най-добрия начин. Въззивният съд намира, че основният елемент от фактическия състав на иска по чл. 51 ЗАдв, вр. с чл. 45 от ЗЗД е извършване на действие или бездействие от ответника - адвокат, което обективно води до накърняване на защитен от закона правен интерес, субективно право или правнозначима ценност. Във връзка с доводите в жалбата на ищеца следва да се посочи, че по смисъла на ЗАдв., адвокатът не дължи благоприятно за страната решение и съответно не отговаря, във всички случаи на постигнат неблагоприятен резултат по делото. Неговата отговорност за вреди може да бъде ангажирана само ако неблагоприятният за страната резултат се дължи на конкретен пропуск на адвоката да упражни някое процесуално право или да извърши надлежно някое процесуално действие, което е довело до погасяване на съответната процесуална възможност. Страната понася във всички случаи последиците от неблагоприятния за нея резултат, а адвокатът не отговаря за вреди, ако е положил дължимата грижа - в интерес на доверителя е приложил всички подходящи законни средства за защита по най-добрия начин. По иска за имуществени вреди от 300 лв. юрисконултско възнаграждение, което ищецът е осъден да плати на трето за настоящият спор лице, съдът намира следното: Отговорността за разноски във всеки процес, в това число и административния е материално правоотношение между конкретните страни по делото. Тя представяла безвиновна деликтна отговорност за разноските, които страната следва да понесе по силата на чл. 144 АПК, вр. с чл. 78 ГПК, при неблагоприятен за нея изход на делото. Във връзка с възраженията на ищец, че не дължи разноски, тъй като производството е по реда на чл. 1 ЗОДОВ, следва да се посочи, че съгласно чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ (редакция към ДВ. бр. 98 от 11.12.2012 г., приложима към момента на разглеждане на административното дело), ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Следователно, доколкото в ЗОДОВ не е предвидено нищо различно, при отхвърляне на иска право на разноски има ответната страна. Юрисконсултското възнаграждение се определя по преценка на съда, по смисъла на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с ЗПП, вр. с чл. 144 АПК. Въззивният съд споделя извода на СРС, че понасянето на разноските по делото поради отхвърляне на иска, не може да се вмени във вина на процесуалния представител на ищеца по това дело, доколкото в производството не се установява негово бездействие довело до понасянето на тези разноски, нито се установява, че неблагоприятният за страната резултат от делото се дължи на пропуск на адвоката да упражни някое процесуално право или да извърши надлежно някое процесуално действие. В случай, че е бил недоволен от размера на определеното юрисконсултско възнаграждение по административното дело, ищецът е можел да иска изменение на решението или намаляване на това възнаграждение. Отделно от изложеното, както е посочил и СРС, по делото не се установява, а и не се твърди ищецът реално да е заплатил такива разноски в полза на третото за спора лице ГДИН, т. е. вредата да е реално претърпяна от него. Бъдещото или евентуално изпълнение на ГДИН срещу ищеца не е основание да се приеме, че в неговият патримониум е настъпила реална вреда в размер на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение, доколкото на обезщетяване по реда на чл. 45 ЗЗД подлежат само реално претърпените от страната вреди, които са доказани по делото. Като съобрази в цялост доказателствата, приети пред СРС, въззивният състав споделя решаващите изводи на първоинстанционният съд, че в производството не се установяват елементите за реализиране на отговорността на ответника за репариране на имуществена вреда за ищеца в размер на 300 лв., юрисконсултско възнаграждение присъдено по адм. д. № 44/2016 г. на АС - гр. Пазарджик в тежест на ищеца. Относно иска за обезщетяване на неимуществените вреди по чл. 51 ЗАдв, вр. с чл. 45 ЗЗД, настоящият състав намира следното: Както е посочил и СРС представителството е възложено на ответника не по договор за правна защита и съдействие, а по възлагане от съда, по силата на чл. 26 и сл. ЗПП. Назначаването за особен представител възниква от сложен фактически състав - акт за съда за допускане на правна помощ, след което съответната адвокатска колегия определя адвокат, който е вписан в специалния регистър на адвокатите, които осъществяват правна помощ за определи действия по делото. След определянето му съдът назначава адвоката. Видно от данните по делото, в случая ответникът е назначен за предоставяне на правна помощ на ищеца за производството пред първоинстанционния административен съд (АС – Пазарджик), по реда на чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 28, ал. 1 и чл. 29, ал. 1 ЗПП, с определение от съдебно заседание на 14.03.2016 г. Правилно СРС е отбелязал в мотивите си, че на адвокат Ч. не са възложени права за процесуално представителство до приключване на делото пред всички инстанции. На следващо място, както се посочи и по – горе, фактическият състав на иска за обезщетяване на неимуществените вреди изисква извършване на действие/бездействие от ответника, което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес, субективно право или правнозначима ценност. За разлика от СРС въззивният състав намира, че по делото не се установява бездействие, което да се вмени във вина на представителя на ищеца по това дело да упражни някое процесуално право или да извърши надлежно някое процесуално действие. На първо място ответникът не е бил назначен за осъществяване на правна помощ на ищеца до окончателното приключване на делото. Освен това, видно от данните по делото, ищецът лично е бил уведомен за решението на административния състав и в това производство, както и в настоящото, той е проявявал активност и е оспорвал актовете на съда самостоятелно. Отделно от това, по делото, от показанията на свидетеля Георгиев, се установява, че ищецът е поддържал и връзка по телефон с определения му адвокат - ответник по спора. След като е бил уведомен за решението и е получил препис от него на 02.11.2016 г., ищецът е можел да се свърже с адвоката, за обсъди необходимостта от оспорване на решението, както и сам да подаде жалба, като поиска да му бъде определен адвокат за правна помощ пред касационната инстанция. Въззивният съд намира, че доколкото адвокат Ч. е определен от съда за осъществяване на процесуално прадставителство пред първата инстанция по реда на чл. 26-28 ЗПП, за него не е било налице задължение да подаде жалба срещу неблагоприятното първоинстанционно решение. Поради изложеното до момента въззивният състав, за разлика от СРС, приема, че в производството не се установява виновно бездействие от страна на процесуалния представител на ищеца по административно дело № 44/2016 г. Отделно от това, дори да се приеме, че е налице някакво бездействие на адвоката, въззивният състав за разлика от СРС намира, че в производството не е доказано, че между твърдяното бездействие на адвоката - ответник по конкретното дело и емоционалното състояние на ищеца е налице пряка причинно - следствена връзка и че той търпял някакви неимуществени вреди – гняв, безпокойство или други негативни емоции именно във връзка с оспорване решението по това административно дело. Видно от данните в производството, а и от служебно известните на съда данни, ищецът води множество административни и граждански производства, като по всички дела ползва правна помощ по ЗПП. В обобщения настоящият състав приема, че в производството ищецът не е доказал, при условията на пълно и главно доказване, недобросъвестно поведение/бездействие на ответника, от което ищецът да е търпял неимуществени вреди - душевни болки и страдания, притеснения, безсъние, нервност, и причинната им връзка с поведението на ответника, чието обезщетяване се претендира в настоящото производство. По изложените съображения в съвкупност решението следва да се потвърди в частта, в която искът по чл. 51 ЗАдв, вр. с чл. 45 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв. е отхвърлен, като се отмени в частта, в която е уважен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 700 лв. и вместо това – искът да се отхвърли. По разноските пред СГС: С оглед изхода от спора, право на разноски има въззиваемата страна – ответник. В негова полза се дължи държавна такса по жалбата в размер на 25 лв. Ответникът е представил доказателства за платен адвокатски хонорар в размер на 1 000 лв. Ищецът е направил възражение за прекомерност на разноските за адвокат по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Като съобрази интереса по делото според нормата на чл. 7, ал. 2 НМРАВ, действаща към момента на сключване на договора за правна помощ, при което минималния размер на възнаграждението по исковете е 400 лв., извършените процесуални действия и обстоятелството, че пред настоящият състав не са приемани нови доказателства, въззивният съд намира, че адвокатското възнаграждение в полза на ответника за СГС следва да се намали до размер от 400 лв., на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД