Решение № 410 от 5.6.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 1438/2023 г.

Производството по делото е по реда на Глава ХХI от НПК. Въззивното производство е образувано по протест, подаден от прокурор при Софийската районна прокуратура (СРП), срещу присъда от 21.11.2022г., постановена по НОХД №785/2021г. по описа на СРС, НО, 106 състав, с която съдът е признал подсъдимия А. А. М. за невиновен и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.234, ал.1 от НК. С присъдата на основание чл.301, т.11 от НПК веществените доказателства – товарен автомобил и връзка с три броя ключове, приобщени с протокол за доброволно предаване от 31.03.2020 г. са върнати на подсъдимия М.. С присъдата на основание чл.301, т.11 от НПК веществени доказателства - 21 броя чували, иззети с протокол за претърсване и изземване от 31.03.2020г. са оставени по делото, тъй като не е установено на кого принадлежат. С присъдата на основание чл.190, ал.1 от НПК разноските по делото са оставени за сметка на държавата. В така депозирания протест се твърди, че атакуваният съдебен акт е неправилен. Сочи се, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин е установено, че подс. М. е осъществил престъплението, с посочената в обвинителния акт правна квалификация. Отправя се искане за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова от въззивната инстанция, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение. След запознаване с мотивите към присъдата, по делото е постъпило и допълнение към протеста, в който подробно са изложени съображенията в подкрепа на искането за отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Прокурорът счита, че изводът на съда, че акцизните стоки следва да са поставени в потребителски опаковки, за да е налице основание за ангажиране на наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.234, ал.1 от НК е неправилен, като в този смисъл е посочено Решение №122 от 02.07.2019г. на ВКС по НД № 521/2019г, ІІІ НО. Прокурорът твърди, че принципното положение според ЗАДС е, че при производство на тютюневи изделия същите следва да се поставят в потребителска опаковка, която да се облепи с бандерол, но това изискване не е обвързано с НК. Промените в чл. 234, ал.1 от НК и добавянето на нова ал.2 не променят смисъла и целта на закона. Прокурорът изразява и несъгласие с тезата на съда относно посочването на Публичния регистър на цените на тютюневите изделия, който не е нормативен акт, за да може да обоснове правни изводи относно състав на престъпление по чл.234 от НК. Съществен аргумент в подкрепа на възраженията си, прокурорът намира в дефиницията на „потребителска опаковка“, в която не се посочва максимум теглото, размера или количеството акцизни стоки, именно, поради което дори да се приеме, че посочената в §1, т.19 от ДР на ЗТТСТИ дефиниция е относима към преценката за съставомерността на деянието, позоваването на съдебния състав на предвидения в Публичния регистър на цените на тютюневите изделия при МФ максимум на теглото на тютюн в една потребителска опаковка, е неправилно. Прокурорът намира, че въвеждането от законодателя на нова ал.2 на чл.234 от НК не цели стесняване обхвата на приложението на ал.1 на същата разпоредба за сметка на разширяване на този на ал.2. В протеста не се прави искане за събиране на доказателства. В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция представителят на Софийска градска прокуратура не поддържа протеста, но не го оттегля. Посочва, че правните съображения на първоинстанционния съд са правилни и обосновани. Излагат се съображения, че не е било изпълнено съдържанието на бланкетната норма на престъпния състав – държаните от подсъдимия тютюневи изделия да имат бандерол, доколкото същите не са били поставени в потребителка опаковка, а разпоредбата на чл. 64, ал.1 от ЗАДС предписва задължение бандеролът да се поставя именно върху такава опаковка. Представителят на държавното обвинение подкрепя становището на районния съд, че инкриминирането на поведението на подсъдимия в настоящия случай по ал. 1 на чл. 234 от НК е несъставомерно. Моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и обоснована. Процесуалният представител на подсъдимия оспорва протеста, като намира присъдата за правилна и законосъобразна. Твърди, че аргументите на СРС за постановяване на оправдателна присъда, поради обективна несъставомерност на извършеното от подс. М. деяние, са правилни и съобразени с практиката на ВКС. В подкрепа на тезата си, излага съображения, че годен предмет на престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК е акцизна стока без бандерол, поставена единствено върху потребителска опаковка, докато в настоящия случай инкриминираният тютюн, като вид акцизна стока, е бил поставен в чували с тегло около 10 кг всеки, което не съответства на нормативно определеното съдържание на понятието „потребителска опаковка“, залегнало в ДР на ЗТТИ, нито на посочените в Публичния регистър на цените на тютюневите изделия при МФ на Р. България параметри за грамаж на разпространяваните на пазара потребителски опаковки. Иска от въззивната съдебна инстанция да постанови решение, с което да потвърди изцяло оправдателната присъда на първата инстанция. Подсъдимият М. поддържа казаното от защитника му. В правото си на последна дума подс. М. заявява, че има физически и психически отклонения, и неумишлено е извършил деянието. Моли съда да потвърди оправдателната присъда. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното: За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по общия ред. Съобразил е депозираните в хода на съдебното производство обяснения на подсъдимия А. М., показанията на свидетелите А.С., С.С., П.И.П., П.В.А., С.К.Д. като се е позовал и на приобщените от досъдебното производство писмени доказателствени материали – заключения на изготвените физикохимична и оценителна експертизи, заповед за задържане на лице, протокол за доброволно предаване от 31.03.2020 г., констативен протокол от 31.03.2020 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 31.03.2020 г., протокол за претърсване и изземване от 31.03.2020 г., протокол за оглед на веществени доказателства от 15.04.2020 г., писмо- справка от Агенция „Митници“, както и от веществените доказателствени средства – фотоалбум за извършен оглед на 31.03.2020 г. и фотоалбум за извършен оглед на веществени доказателства. Като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, преценен след внимателен анализ поотделно и в съвкупност и съобразно вътрешното си убеждение, Софийски градски съд намери фактическата обстановка, описана в мотивите на присъдата за правилно установена, изградена въз основа на обективен анализ на всички събрани по делото доказателства, коментирани в тяхната съвкупност. Настоящият въззивен състав не откри основания за ревизиране на фактологията, приета от първия съд, който правилно е установил стеклите се събития, като е изложил подробна фактическа картина, която е в следния смисъл: За времето от 07: 00 ч. до 19: 00 ч. на 31.03.2020 г. свидетелите А.С. и С.С., служители на Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, изпълнявали служебните си задължения по осъществяване на пропускателния режим във връзка с въведените извънредни мерки по повод епидемията от „COVID-19“. Около 17: 30 ч. на същата дата до временен контролно-пропускателен пункт 19, на входа на гр. София - автомагистрала „Тракия“, на разклонението за с. Равно поле, в посока към гр. София, свидетелите спрели за проверка товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № С •••• КТ, управляван от подс. А. А. М.. Свидетелят С. разпоредил на подсъдимия да отвори товарния отсек, намиращ се под откритата каросерия на товарния автомобил от шофьорската страна, но същият първоначално се възпротивил и заявил, че отсекът не се отваря. След повторно разпореждане, подсъдимият отворил товарното отделение, където полицейските служители установили двадесет и един броя черни полиетиленови чували, от които усетили силен мирис на тютюн. След намирането на чувалите, подсъдимият М. признал пред полицейските служители С. и С., че същите съдържат тютюн, като заявил, че не е негов, а го е намерил. Свидетелите С. и С. докладвали за случая на дежурната част при Отдел „Пътна полиция“ – СДВР и останали на място до идването на екип от 08 РУ-СДВР. След пристигане на местопроизшествието на дежурната оперативна група от 08 РУ-СДВР и в присъствие на поемни лица – свидетелите П.И.П. и П.В.А. бил извършен оглед по реда на НПК на товарния автомобил марка „Фолксваген Транспортер“ с рег. С •••• КТ, собственост на подсъдимото лице. След това било извършено и претърсване и изземване на автомобила, като от товарния отсек, разположен под откритата каросерия на автомобила от лявата му страна, били намерени двадесет и един броя черни полиетиленови чували, пълни с нарязана жълто- кафява растителна маса, които били запечатани, номерирани и иззети. С протокол за доброволно предаване от 31.03.2020 г. подс. М. предал за целите на разследването и ключовете за товарния си автомобил. Впоследствие бил извършен оглед по реда на НПК на иззетите веществени доказателства – двадесет и един броя черни полиетиленови чували, при който се установило, че всеки от чувалите съдържа раздробена жълто-кафява растителна маса. Съдържанието на всеки от чувалите било претеглено и била взета по една представителна проба от всеки чувал, които са предадени за изготвяне на физикохимична експертиза. Съгласно заключението по изготвената физикохимична експертиза предоставените образци – условно обозначени като обекти № 13, 16, 18 и 21 представляват нарязан тютюн, годен за пушене без допълнителна индустриална обработка, а обекти № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 14, 15, 17, 19 и 20 представляват тютюн, който обаче не е годен за пушене поради развитието на плесенни микроорганизми върху тютюневия материал. Назначена и изготвена била и СОЕ, която дала заключение, че общата стойност на инкриминираното количество тютюн - обекти № 13, 16, 18 и 21 с общо тегло 39, 5 кг. възлиза на 11 060 лева, а общият размер на дължимия акциз за тях е 6 004 лева, като стойността на един килограм тютюн е 280 лева, а дължимият акциз за един килограм тютюн - 152 лева. Така приетата от въззивната инстанция фактическа обстановка не се различава от описаната в мотивите на атакуваната присъда. Въззивният съд споделя напълно и дадената от първостепенния съд оценка на събрания по делото доказателствен материал. Районният съд е подложил на обстоен и прецизен анализ събраните по делото доказателства, като мотивирано е дал отговор на кои от тях и защо дава вяра и на кои не. Проверяваният съд е анализирал подробно показанията на двамата полицейски служители С. и С., дадени в хода на съдебното следствие и досъдебното производство, като правилно е кредитирал тези части от тях, които са информативни, последователни и логични, кореспондиращи на останалия доказателствен материал. Показанията на тези свидетели подробно изясняват обстоятелствата по извършената на процесната дата, полицейска проверка на товарния автомобил, управляван от подсъдимия М., при която в товарния отсек на автомобила били открити 21 броя черни чувала, съдържащи суха кафява листна маса. Тези обстоятелства се потвърждават и от обясненията на самия подсъдим, дадени пред СРС, който не отрича, че е бил спрян за проверка от двамата полицаи, след което в товарния отсек на автомобила му са намерени инкриминираните вещи. Въззивният съд се солидаризира със становището на районния съд, че съдържащите се в показанията на двамата свидетели противоречия не касаят релевантни за предмета на доказване обстоятелства. Първоинстанционният съд е приложил нужните процесуални техники за изясняване на противоречията – провел е очна ставка между полицейските служители, прочел е техните показания, дадени пред разследващия орган и ги е приобщил по надлежния процесуален ред, като мотивирано и законосъобразно не е кредитирал тези части от тях, касаещи обстоятелството - предлагал ли е подсъдимият пари на св. С., за да го пропусне без да го проверява и респективно е приел за достоверно, заявеното от св. С. в съдебно заседание, че подсъдимият е признал какво е съдържанието на чувалите, след като последните били открити от полицейските служители преди да пристигне дежурната група от 08 РУ- СДВР, както и че чувалите не били отваряни. Правилно СРС е дал вяра и на показанията на свидетелите П.П. и П.А., в качеството им на поемни лица, от които се установяват обстоятелства, свързани с извършените действия по разследването – оглед на местопроизшествието и претърсване и изземване на товарния автомобил и намерените 21 броя чували, пълни с нарязан тютюн. Районният съд е подложил на внимателен анализ дадените от подсъдимия М. обяснения в хода на съдебното следствие пред първа инстанция, като е преценил внимателно тяхното качество едновременно като доказателствено средство и като средство за защита, като ги е кредитирал частично. Правилно районният съд е дал вяра на казаното от подсъдимия относно това, че е бил спрян от полицейски служители, които при проверка на товарното отделение на автомобила му са намерили чувалите с тревистата маса, като след пристигане на дежурната група от 08 РУ-СДВР процесните чували били извадени от автомобила в затворено състояние, а за да установят съдържанието им разследващите органи са отворили един от тях пред подсъдимия. Подобно на първоинстанционния съд, настоящият състав намира, че заявеното от подс. М., че е намерил процесните чували на отбивка на автомагистрала „Тракия“, след с. Вакарел не се оборва от събраните по делото доказателства, като в хода на съдебното следствие не е установен и техния собственик. Правилно СРС не е кредитирал обясненията на подсъдимия, относно лансираната от него версия, че е установил фактическа власт върху процесния тютюн само с намерението да го предаде на органите на реда. Действително това твърдение се опровергава от поведението на подсъдимия в хода на проведената полицейска проверка, който не е сторил това непосредствено при спирането му на КПП, напротив първоначално е отказал да отвори товарното отделение на управлявания от него автомобил, където са съхранявани процесните чували. Правилно СРС е дал вяра и на писмените доказателства по делото, като и според настоящия състав инкриминираните вещи са надлежно приобщени към доказателствения материал чрез процесуално-следствено действие по претърсване и изземване, за което е съставен съответен протокол, в който е отбелязано, че намерените в колата чували представляват нарязан тютюн, което се потвърждава от извършения оглед на веществени доказателства и от съответното експертно заключение. Настоящият състав също кредитира изцяло заключението на вещото лице от което се установява, че изследваният растителен материал представлява тютюнево изделие - нарязан на ивици /влакна/ тютюневи листа с приблизителна ширина около 2 мм. Като съдържащият се в обекти № 13, 16, 18 и 21 нарязан тютюн с общо тегло от 39, 5 кг е годен за пушене без допълнителна индустриална обработка, докато този в обектите условно обозначени с № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 14, 15, 17, 19 и 20 към момента на провеждане на анализите не е бил годен за пушене поради развитието на плесенни микроорганизми върху тютюневия материал. Съдът дава вяра и на заключението на вещото лице, изготвило съдебно- оценителната експертиза от което се установява, че представените за изследване стоки представляват "акцизни стоки" по смисъла на чл. 12 ЗАДС, доколкото отговарят на дефиницията "тютюн за пушене /за лула и цигари/" съгласно чл. 12, ал. 1 ЗАДС, като общата стойност на 39, 5 кг. тютюн към момента на извършване на инкриминираното деяние е 11 060 лв., а дължимият акциз в размер на 6 004 лв. Въз основа на правилно изяснената фактическа обстановка първоинстанционният съд е извел правилен правен извод, че извършеното от подс. М. деяние не осъществява всички обективни съставомерни признаци на престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2 от НК. Разпоредбата на чл. 234, ал. 1 от НК е бланкетна и за да е налице престъпление по този текст, следва да бъде установено, че е нарушено конкретно правило или норма от съответен нормативен акт, т.е от обективна страна, наред с положителното установяване на инкриминираното деяние /в случая „държи“/, следва да бъде установено, че то е по отношение на стоки, които са акцизни и са без бандерол, когато такъв се изисква по закон. В това отношение въззивният съд не намира основания да отправи укор към начина, по който проверяваният съд е запълнил бланкетната диспозиция на наказателно-правната норма по чл. 234, ал. 1 от НК, а възраженията на протестиращия прокурор в тази насока, намира за неоснователни, включително относно позоваването на СРС на ненормативен акт, какъвто е Публичният регистър на цените на тютюневите изделия. Обект на престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК са обществените отношения, свързани с правилното функциониране на финансовата и кредитната система. С това деяние се увреждат обществените отношения, свързани с дейността на държавата по установяването и събирането на определен налог от акцизни стоки, изброени в чл. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) - измежду които е и тютюнът, предмет на настоящото престъпление. Съгласно чл. 2 от ЗАДС тези стоки подлежат на облагане с акциз (налог), внасянето на който се доказва чрез залепен върху тях "бандерол" - държавна ценна книга, закупувана от Министерството на финансите. Заплащането на съответния акциз се установява именно чрез поставения върху изделието бандерол, което означава, че дължимата парична сума е постъпила в държавата. За охраняването на държавния интерес, свързан с постъпването на приходи от акциза, законодателят е криминализирал освен продажбата и самото държане на акцизни стоки. В този смисъл с криминализирането на деянието по чл. 234, ал. 1 от НК държавата защитава своето право да събере определен данък-акциз, което се удостоверява чрез залепения върху съответната стока бандерол. Твърдяното от прокуратурата престъпно поведение на подсъдимия е квалифицирано като престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК, но към инкриминираната дата (31.03.2020 г.) вече е действала и нормата на чл. 234, ал. 2 НК (ДВ, бр. 7/22.01.2019 г. в сила от 26.01.2019 г.), с която е криминализирано производството и държането с цел разпространение на тютюневи изделия без надлежно разрешително в немаловажни случаи. Именно санкциониране на лица, които осъществяват дейност по производство и/или разпространение на тютюневи изделия, без да имат съответното за това разрешение от Министерски съвет, съгласно Наредба за условията и реда за издаване и за отнемане на разрешения за промишлена обработка на тютюн и за производство на тютюневи изделия е целта на законодателя със създадената ал. 2 на чл. 234 НК, тъй като за осъществяване от обективна страна на състава на това престъпление е необходимо производството или държането на съответните акцизни стоки (безспорно, каквито са и процесния тютюн) да са без съответното разрешително, а не без поставен бандерол. Правилно районният съд е приел е, че разпоредбата на чл. 234, ал. 1 от НК урежда обществените отношения, свързани с разпространение или държане на акцизни стоки, без да бъде заплатен дължимия за тях еднократен косвен данък, което плащане се удостоверява от производителя с поставяне на бандерол върху всяка потребителска опаковка в негов данъчен склад. Ако подобни стоки се държат или разпространяват извън данъчния склад, оформени в самостоятелни опаковки и в немаловажен случай, би бил осъществен състав на престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК, т. е. криминализирано е разпространението или държането на акцизни стоки, които са индивидуализирани в съответна потребителска опаковка, на която не е поставен бандерол. За да бъде приложена тази норма, не се изисква да се изследва въпросът дали субектът на престъплението притежава разрешително за разпространение или държане на акцизни стоки, тъй като фокусът на законодателя е върху санкциониране и превенция на неплащането на този вид данък, който се удостоверява с поставяне на бандерол от лицензиран производител. Изискването на закона за поставянето му единствено върху продукт, който е във вид, годен за пускане на пазара (в потребителска опаковка) води до обективна несъставомерност на деянието - държане на акцизни стоки, непоставени в потребителска опаковка, без бандерол - по, ал. 1 на чл. 234 НК /при действаща, ал. 2 на чл. 234 НК/, поради липса на законово изискване за поставянето му върху такава стока, неиндивидуализирана във вид, годен за потребление - в опаковка. Основният аргумент на прокурора, сезирал съда е, че използваните от ревизирания съд критерии относно размера и теглото на потребителската опаковка са неправилни и неотносими към нормите на НК. Противно на наведените от прокуратурата доводи, настоящата инстанция намира правните изводи на решаващия съд, касателно критериите на които трябва да отговарят потребителските опаковки, за да възникне законовото изискване върху тях да бъде поставен бандерол, за законосъобразни и съобразени със съдебната практика, вкл. на ВКС след приемането на новата ал. 2 на чл. 234 НК. Според легалната дефиниция за „потребителска опаковка“ съдържаща се в § 1, т. 19 от ДР на ЗТТСТИ, това е най-малката самостоятелна опаковка от дадено тютюнево изделие или свързано с него изделие, която се пуска на пазара, т.е. това най-малката разфасовка, която се предлага на потребителите. В конкретния случай прави впечатление, че процесният тютюн, намерен в автомобила на подсъдимия, не е оформен в самостоятелни опаковки, а в обикновени найлонови чували с големи размери и голяма тежест спрямо този вид стока, предлагана на българския пазар. Външният вид на тези найлонови чували не предполага продажба на тютюна в този непроменен вид. Настоящият състав не може да сподели доводите на прокурора, че Публичният регистър на цените на тютюневите изделия като ненормативен акт не може да обоснове правен извод относно размерите и теглото на потребителската опаковка. Действително само в Публичния регистър на цените на тютюневите изделия се съдържат конкретни параметри относно размерите на продаваните на българския пазар тютюневи изделия, които да послужат за ориентир на съда в какви граници на теглото се опаковат тези стоки. От друга страна регистърът се води от Агенция Митници въз основа валидно правно основание - чл. 6 от Наредбата за условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия, като в същата разпоредба е нормативно определено и вида на информацията, която трябва да се съдържа в регистъра, която от своя страна в достатъчна степен конкретизира какви са размерите на най-малката самостоятелна опаковка на тютюневи изделия, която се предлага на потребителите. В резултат на тези разсъждения, настоящият състав прие, че деянието, осъществено от подсъдимия е несъставомерно по чл. 234, ал. 1 от НК, поради липса на законово изискване бандерол да се поставя върху акцизни стоки, които не са приведени във вид, годен за пускане на пазара, а именно индивидуализирани в пазарна опаковка. Съобразно това, въззивният съд намери, че протестираният съдебен акт на първата инстанция е правилен и законосъобразен, с оглед на което следва да бъде изцяло потвърден.