Решение № 986 от 20.7.2026 г. на Районен съд - Велико Търново по дело № 653/2026 г.

Предявени са искове за заплащане на възнаграждение и обезщетение по чл.176 от ЗМВР и чл.234, ал.1 от ЗМВР и лихва за забава по чл.86 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че ищецът Е. Р. Б. е работил по служебно правоотношение при ответника като ••• първа степен, което било прекратено със заповед от 21.2.2025г., поради навършване на 60 години, считано от 10.3.2025г. Работодателят не му е заплатил уговореното възнаграждение и обезщетение. Счита издадената заповед № ЧР 05- 117/15.5.2025г. на МП за нищожна. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 1018,84 евро на основание чл. 176 от ЗМВР, представляваща разликата между изплатеното му възнаграждения за м. януари, м. февруари и м. март 2025г. и това, на което има право съгласно действащата към 1.1.2025г. разпоредба на чл. 177, ал. 2 от ЗМВР, ведно със сумата от 51,13 евро лихва за забава, считано от 01. 04. 2025 г. до подаване на ИM в съда и ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и сумата от 8732,87 евро на основание чл. 234, ал. 1 от ЗМВР, представляваща разликата между изплатеното му обезщетение по чл.234, aл.1 от ЗМВР след прекратяване на служебното правоотношение и това, на което има право съгласно действащата разпоредба на чл. 177, ал. 2 от ЗМВР, ведно със сумата от 51.13 евро - мораторната лихва за забава, считано от 01. 07. 2025 г. до подаване на ИМ в съда и ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на завеждане на ИM в съда до окончателното й изплащане. Претендира разноски. В съдебно заседание е допуснато изменение на размера на предявените искове, като осъдителният иск по чл. 176 ЗМВР да се счита предявен за сумата 982,45 евро; искът за мораторна лихва за периода 01.04.2025 г. до подаване на исковата молба да се счита предявен за сумата 112,45 евро, както и искът за мораторна лихва за забава върху дължимата сума на основание чл. 234 ал. 1 ЗМВР за периода 01.07.2025 г. до датата на завеждане на исковата молба да се счита предявен за 713,62 евро. Ответникът ГД „Изпълнение на наказанията“ оспорва иска, като неоснователен и неоснователен. Излага твърдения и доводи за изплатени на ищеца възнаграждеиня и обезщетение при стриктно спазване разпоредбите на ЗМВР и издадените заповеди от министъра на правосъдието. Претендира разноски. Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното и прави следните правни изводи: Със Заповед № Л- 11-149/21.02.2025 г. служебното правоотношение на ищеца- ••• – ••• първа степен в ••• Велико Търново към РС ИН-В.Търново, втора категория при ОСИН В.Търново, е прекратено по собствено желание, считано от датата на връчване на заповедта. В заповедта са отразени обезщетения- по чл.234, ал.1 от ЗМВР -20 брутни месечни възнаграждения в размер на 49868 лева за прослужени 25 години; на основание чл. 234, ал.5 от ЗМВР- обезщетение за енократно допълнително вещево имущество- 600 лева. Със Заповед № ЧР-05-295/2.09.2020 г. на министъра на правосъдието са утвърдени Вътрешни правила за работната заплата на служителите в ГД „ИН“ и таблица към тях, които са приложени и приети като доказателства по делото. Приета е справка за изплащане на обезщетения по чл.234,ал.1 от ЗМВР, по чл. 234,ал.5 от ЗМВР и по чл.234,ал.8 от ЗМВР относно ищеца. Приета е като доказателство по делото и заповед № ЧР 05-117 от 15.5.2025г. на Министъра на правосъдието, с която са утвърдени вътрешни правила за работната заплата на служителите в ГД „ИН“ и териториалните й служби. Ищецът е поискал изплащане на допълнителни суми във връзка с увеличени размери на основните месечни възнаграждения, но е получил отрицателен отговор от ГД „ИН“, видно от приетото писмо изх.№ 34-00-91-3/23.07.2025 г. Според заключението на изслушаната съдебно икономическа експертиза, минималния размер на основното възнаграждение на ищеца съобразно разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от ЗMBP в сила от 01.01.2025 г., като cе има предвид средната заплата за страната за второто тримесечие на 2024 г., и като cе има предвид, че длъжността на ищеца ,,младши изпълнителска", е както следва: - м.януари 2025 г. -3 347,40 лв., 1 711,50 евро. - м.февруари 2025 г. - 3 347,40 лв., 1 711,50 евро. - м.март 2025 г. - 836,85 лв., 427,87 евро. Разликата между изплатените трудови възнаграждения за м. януари, м. февруари и м. март 2025 г. и полагаемите ce възнаграждения на ищеца, съобразно действащата от 01.01.2025 г. разпоредба на чл. 177, an. 2 от ЗMBP е 1921,50 лв., 982,45 евро. Мораторната лихва за забава върху вземането за разликата на трудовите възнаграждения за м. януари, м. февруари и м. март 2025 г., считано от 01.04.2025 г. до датата на завеждане ИM в съда е 219,94 лв., 112,45 евро.Базата на обезщетението почл. 243, ал. 1 от ЗMBP - брутното възнаграждение по чл. 239, ал. 1 от ЗMBP за месеца в който е прекратено служебното правоотношение на ищеца, като cе има предвид размера на полагаемото му се основно трудово възнаграждение от 01.01.2025 г., съобразно действащата от 01.01.2025 г. разпоредба на чл. 177, ал. 2 от 3МВР е брутното месечно възнаграждение за м.03.2025 г.- 3 347.40 /три хиляди триста четиридесет и седем лева, четиридесет стотинки/, от които 2296.00 лв. основно месечно възнаграждение, 918.40 лв. — прослужено време 40 %, 133.00 лв.-допълнително възнаграждение за специфични служебни дейности/. Размерът на разликата между изплатеното обезщетение по чл. 243, ал. 1 от ЗMBP след прекратяване на служебното правоотношение и това, което се полага на ищеца съобразно действащата от 01.01.2025 г. разпоредба на чл. 177, ал. 2 от 3МВР е 17080,00 лв., равностойност в евро 8732,87. Мораторната лихва за забава върху вземането за разликата на обезщетение по чл. 243, ал. 1 от ЗMBP считано от 01.07.2025 г. до датата на завеждане исковата молба в съда е 1 395,71 лв., равностойност в евро 713,62. По делото не се спори съществувалото служебно правоотношение между страните, което е прекратено. Заповедта, с която служебното правоотношение е прекратено не е обжалвана от ищеца и е влязла в законна сила, както и факта, че начислените му в заповедта обезщетения са изплатени. Не е спорно още, че длъжността на ищеца е категоризирана като „младша изпълнителска“. Спорното обстоятелство е дали на ищеца се полага увеличен размер на възнагражденията и обезщетенията съобразно чл.177, ал.2 от ЗМВР, в сила от 1.01.2025 г. Според тази разпоредба, базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност е средната работна заплата за страната за второто тримесечие на предходната година съобразно данни на Националния статистически институт, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва: за най-ниската изпълнителска длъжност – не по-малко от 1,2; за най-ниската младша изпълнителска длъжност – не по-малко от 1,0. претендира разликите между начислените и изплатените му възнаграждения и обезщетения и тези, които му се дължат съобразно минималния размер, който е не по-малък от 2296 лева за младша изпълнителска длъжност / считано от 1.01.2025 г./, а ответникът отрича това му право, позовавайки се на Вътрешните правила за работната заплата на служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и териториалните и служби, както и таблица Приложение 1 към чл.6, утвърдени със заповедта на министъра на правосъдието № ЧР-05-117/15.05.2025 г., че касаят само служители, които към датата на издаване на заповедта и след това са в служебно/трудово правоотношение с ГД „ИН“- §2 от ДР на цитираните правила. Ответникът счита, че след като ищецът не е обжалвал заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, в която са обективирани и обезщетенията, които му се дължат, същата е влязла в сила и размерът на тези обезщетения не подлежи на преразглеждане, още повече, пред граждански съд. Настоящият съдебен състав не споделя развитите от ответника доводи и възражения. Относно подсъдността - гражданският съд е компетентен, доколкото не се оспорва законосъобразността на заповедта досежно прекратяването на служебното правоотношение, а размерът на трудовите възнаграждения и обезщетения, които се дължат на ищеца след това прекратяване. Приложимите към служебното правоотношение на ищеца, респективно към правния спор нормативни разпоредби са в Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/и Закон за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ съгласно чл.19, ал.2 от ЗИНЗС. Според тази норма спрямо държавните служители, които пряко осъществяват дейност по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение „задържане под стража“, какъвто е бил ищецът, се прилагат разпоредбите на част трета, глави седма – дванадесета от ЗМВР, доколкото в този закон не е предвидено друго. Видовете възнаграждения и начинът на формиране на техния размер на служителите в МВР са разписани в Част трета, Раздел шест, Глава седма от ЗМВР, приложими и към служебното правоотношение на ищеца. Съгласно чл. 177, ал. 1 от ЗМВР държавните служители получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за длъжност. Конкретният размер на основните месечни възнаграждения на държавните служители се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, според чл.177, ал.4 от ЗМВР. По делото не се спори, че за служителите от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието не е приета нарочна наредба. Техните възнаграждения са определени от Вътрешни правила за работната заплата, утвърждавани от министъра на правосъдието със заповед. Към датата на прекратяване на служебното правоотношение с ищеца – 21.02.2025 г., дължимите му обезщетения са изчислени по реда на чл.239, ал.1 от ЗМВР на база основно трудово възнаграждение - 1686 лева, прослужено време 40%- 674,40 лева, допълнително възнаграждение за специфични служебни дейности - 133 лева, или общо БТВ за м. декември 2024 г.- 2493,10 лева. В ДВ, бр.26 от 27.03.2025 г. е обнародван Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 година, в сила от 1.01.2025 г. В него са предвидени разходи за увеличени основните заплати на служителите в МВР, респективно съгласно чл.19,ал.2 от ЗИНЗС и на служителите на ГД „ИН“ към МП. В Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за изменение на Наредба № 8121з-919 от 13.07.2017 г. за размера на основните месечни възнаграждения на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и размера на началните и на максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение /изм. ДВ бр. 25/2025 г., обн. 25.03.2025 г./, са посочени размерите на основните трудови възнаграждения за всички видове длъжности в МВР. В § 5 от ПЗР към наредбата е разписано, че базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на основание чл. 177, ал. 2 и чл. 180, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи за 2025 г. е 2296 лева. В §10 от ПЗР на наредбата се предвижда влизане в сила на параграфи от 1 до 6 от 1.01.2025 г. т.е., придадено е обратно действие на изменението в цитираните по-горе разпоредби от нормативните актове, което обратно действие по изключение е допустимо, доколкото е предвидено в изрична разпоредба и създава по-благоприятни последици за адресатите си / чл.14 от ЗНА/. С издадената на основание чл. 10, ал.1 и ал.2, т.5 и т.9, чл.19, ал.2 и 4 от ЗИНЗС , във връзка с чл.176 и чл.177, ал.4 от ЗМВР Заповед № ЧР-05- 117/15.05.2025 г. на министъра на правосъдието, която влиза в сила на 1.01.2025 г., се отменя Заповед № ЧР-05-295/2.09.2020 г. на министъра на правосъдието /изменена с последващи заповеди/ и се утвърждават нови Вътрешни правила за работната заплата на служителите в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и териториалните и служби. В §2,т.1 от ДР на правилата е разписано, че когато със заповед на министъра на правосъдието, която влиза в сила със задна дата, са определени нови размери на основните месечни възнаграждения/заплати в Таблица-приложение 1 към чл.6 и Таблица - приложение 2 към чл.8, ал.6 от правилата, новите размери на основните месечни възнаграждения/заплати се определят за служители, които са в служебно/трудово правоотношение с ГД „ИН“ към и след датата на издаване на заповедта. В Таблица Приложение 1 към чл.6 за длъжността, заемана от ищеца- младша изпълнителска, •••-••• първа степен, е предвидено основно месечно възнаграждение – 2296 лева. Доколкото ответникът се позовава на цитираният §2,т.1 от заповедта, съдът приема, че спрямо ищеца, чието служебно правоотношение е прекратено преди издаването на заповедта и преди обнародването на измененията в приложимите нормативни актове, но при предвиденото за тях обратно действие, са приложими тези изменения. Ищецът е полагал труд в периода 01.01.2025 г. - 21.02.2025 г., в който съгласно придаденото ретроактивно действие на закона базата за изчисляване на дължимите му обезщетения следва да се формира, като се вземе размер на трудово възнаграждение от 2296 лева. Приемайки обратното, ответникът поставя в по-неблагоприятно положение спрямо другите служители, служителите като ищеца, чиито служебни правоотношения са прекратени след 1.01.2025 г., но преди издаването на Заповед № ЧР-05-117/15.05.2025 г. на министъра на правосъдието, при равни други условия. Освен това, съдът намира, че с издадената заповед, която е индивидуален административен акт, ненормативен, вътрешноведомствен, не може да се дерогират законови разпоредби, включително тези, на които е придадено обратно действие, още повече и когато самият ИАА е издаден въз основа на тези законови разпоредби- чл.177,ал.4 от ЗМВР, препращащ към Наредба за изменение на Наредба № 8121з-919 от 2017 г. за размера на основните месечни възнаграждения на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и размера на началните и на максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение /изм. ДВ бр. 25/2025 г., обн. 25.03.2025 г. /. Издадената заповед в §2, т.1 от ДР стеснява кръга от лица, имащи право да получат увеличен размер на възнаграждението, респективно на дължимите им обезщетения в разрез с предвиденото в закона, което излиза извън рамките на делегираните правомощия на министъра на правосъдието. Придаденото обратно действие на закона досежно предвидените в Закон за държавния бюджет на РБ за 2025 година бюджетни средства за увеличен размер на възнагражденията, очевидно е съобразено и разчетено спрямо числения състав на засегнатите ведомства към 1.01.2025 г., доколкото и законът влиза в сила на 1.01.2025 г. Изложеното по- горе, както и липсата на изрични изключения за определени категории субекти, предвидено в закон, или подзаконов нормативен акт, а не вътрешноведомствен акт, какъвто е цитираната по-горе заповед на министъра на правосъдието, води до единствено възможния извод, че ищецът, като лице, чието служебно правоотношение е прекратено след 1.01.2025 г. има право да получи увеличен размер на дължимите му се възнаграждения и обезщетения, съобразно предвиденото в Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., ЗМВР и Наредба за изменение на Наредба № 8121з-919 от 2017 г. /изм. ДВ бр. 25/2025 г., обн. 25.03.2025г./. Тези обезщетения следва да се формират на база трудовото възнаграждение съгласно Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата. Според заключението на допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза, разликата между изплатените трудови възнаграждения на ищеца за м. януари и февруари 2025 г. и полагаемите възнаграждения съобразно чл.177, ал.2 от ЗМВР, в сила от 1.01.2025 г., е 1281 лева – 982.45 евро, а мораторната лихва за забава за периода 1.04.2025 г.- 4.03.2026 г. е 219.94 лева- 112.45 евро. Разликата между изплатеното обезщетение по чл.234,ал.1 от ЗМВР след прекратяване на служебното правоотношение и това, което се полага съобразно действащата разпоредба на чл.177, ал.2 от ЗМВР, в сила от 1.01.2025 г., е 17080 лева, или 8732,87 евро. Мораторната лихва за забава за периода 1.07.2025 г.- 4.03.2026 г. е 1395.71 лева – 713.62 евро. Предвид изложените съображения и въз основа на заключението на вещото лице по СИЕ, което съдът кредитира като компетентно, пълно и обосновано, съдът намира, че исковете са основателни и доказани и следва да бъдат уважени в размерите, в които са предявени и след допуснатото изменение. Следва да се присъди и законна лихва върху главниците от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че искането съдът да се произнесе по реда на чл. 17, ал.2 от ГПК относно нищожността на заповед № ЧР-05-117/15.05.2025 г., заявено в исковата молба, не следва да се разглежда, доколкото се установи, че същата не изключва измененията на закона и увеличения размер на възнаграждението да се приложими и при прекратяване на служебното правоотношение с ищеца. Ищецът претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 1300 евро, доколкото съдът намира направеното възражение за прекомерност на възнаграждението - 1700 евро, за основателно. Съдът определи възнаграждението, ползвайки за ориентир Наредба № 1 /2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и като взе предвид осъществената правна защита, цената на исковете, но също и фактическата и правна сложност на делото, която не е голяма и фактът, че производството е приключило в едно съдебно заседание. На основание чл. 78, ал.6 от ГПК, вр. с чл.1 от ТДТГПК ответникът следва да заплати държавна такса върху уважените искове в размер на 421.66 евро в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС, както и 250 евро разноски за заплатеното от бюджета възнаграждение на вещото лице, ведно с 2,56 евро такса при служебно издаване на изпълнителен лист. Водим от горното съдът