Решение № 143 от 21.1.2026 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 610/2025 г.

Административен съд - Кюстендил21.01.2026 г.докладчик Десислава Табакова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 281/05.11.2025 г., постановено по а.н.д. № 780/2025 г. по описа на Районен съд – Дупница. ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните – [населено място] да заплати на З.Л. – А. “, [населено място] сумата от 337,45 евро (триста тридесет и седем евро и четиридесет и пет цента), представляваща адв. възнаграждение. Решението е окончателно. Председател: Членове:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция по безопасност на храните – [населено място], чрез ст. юрк. Т. Д., срещу решение № 281/05.11.2025 г., постановено по а.н.д. № 780/2025 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е отменено наказателно постановление № 31/11.08.2025 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните – [населено място] за налагане на З.Л. – А. “, [населено място], на основание чл. 165, ал. 2 във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 101, т. 4 от Закона за защита на растенията на имуществена санкция в размер на 3 600 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено при наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление. Ответната страна - З.Л. – А. “, чрез процесуалния си представител адв. Й. Г., в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Окръжна прокуратура – Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Административен съд – Кюстендил, в настоящия си състав, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, а разгледана по същество е неоснователна. Районният съд е приел от фактическа страна, че на 28.05.2025 г. е извършена проверка от служителите на ОБДХ Кюстендил на обект селскостопанска аптека, находяща се в [населено място] б., [улица], собственост на З.Л.– А. “. Установено е, че в склада на обекта се съхранява продукт за растителна защита от първа професионална категория на употреба с търговско наименование Д. Г. Т. с опаковка от 1,44 кг., съдържащ 16 броя флакона по 30 таблетки, партиден номер 60034, дата на производство 03.02.2025 г. Установено е също, че съгласно поставения етикет на препарата и данните от публичния регистър на разрешените за пускане на пазара и употреба на препарати за растителна защита, същият е от първа професионална категория на употреба и на основание чл. 101, т. 4 от ЗЗР е забранено съхранението и продажбата му в селскостопански аптеки, както и на основание чл. 101, т. 5 от ЗЗР е забранено съхранението и търговията на продукти за растителна защита в опаковки с вместимост, по – голяма от 1 литър/килограм, в селскостопански аптеки. За да постанови оспорения правен резултат, районният съд е приел, че процесното наказателно постановление е незаконосъобразно, като издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на АУАН и НП, както и при неправилно приложение на материалния закон по чл. 18 от ЗАНН, като е наложил само едно наказание за две отделни административни нарушения. Решението е валидно, допустимо и правилно. Оспореното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред, а фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Настоящата касационна инстанция намира, че изводите на районния съд са съобразени с приложимото право и се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което повторното им излагане не е необходимо, предвид разпоредбата на чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни. Като допълнение към мотивите на въззивната инстанция, Административен съд – Кюстендил в настоящия си състав, намира за необходимо да отбележи, че относно "неразрешените" продукти за растителна защита не е посочено кой подзаконов нормативен акт по приложението на ЗЗР и коя разпоредба от тях са нарушени. В тази насока по приложението на ЗЗР има няколко наредби - Наредба № 3 от 31.07.2017 г. за условията и реда за производство, пускане на пазара, търговия, преопаковане, транспортиране и съхранение на продукти за растителна защита, Наредба № 8 от 23.02.2021 г. за условията и реда за контрол върху продуктите за растителна защита, търговията, преопаковането, съхранението и употребата им, Наредба № 21 от 23.11.2016 г. за условията и реда за регистрацията, етикирането и контрола на торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и хранителни субстрати. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и предвид разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на сторените разноски и същата следва да бъде уважена за адвокатско възнаграждение в размер на 337,45 евро (триста тридесет и седем евро и четиридесет и пет цента). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Кюстендил,

Цитирани разпоредби

10