Решение № 4414 от 19.5.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 335/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – Бургас (ИАРА – Бургас), чрез С. П. – главен юрисконсулт в дирекция „Административно-правно обслужване и човешки ресурси“ към ИАРА – Бургас против решение № 895/26.11.2025 г., постановено по АНД № 2752/2025 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление № 02-069/23.06.2025 г. на касатора, с което на Г. А. А. за нарушение на чл. 19, ал. 3, т. 3 вр. ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) и на основание чл. 59 от същия закон е наложена глоба в размер на 200 лева. Касаторът оспорва изцяло съдебното решение, като твърди, че същото е неправилно и необосновано. Посочва, че неправилно от съда е прието, че в хода на извършената проверка не е било доказано по несъмнен начин наличието на разминаване в теглото на улова с отразеното в електронния дневник. Заявява, че дори и кантарът да е давал някакво отклонение от теглото, същото би било минимално и не би се равнявало на 350 кг. Моли за отмяна на решението и потвърждаване наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не изпраща представител. Постъпило е становище по съществото на спора, с което се иска отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление. Ответникът по касация, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли решението на Районен съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски за които представя списък. Съдът, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Бургаският административен съд обсъди доводите на касатора, а съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК извърши и служебна проверка относно валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на постановеното съдебно решение. Г. А. А. е санкциониран за това, че на 06.06.2025 г. в 13:20 часа на рибарско пристанище [населено място], собственост на „Рибни ресурси“, при извършена проверка на риболовен кораб с номер БС 23 30 и име "Вълнобор 3" с капитан и правоспособен рибар Г. А. А. е установено разминаване на вписания в електронния риболовен дневник улов от вида черноморски меджит и намерения и прегледан с кантар предоставен от капитана на кораба. Посочено е, че на борда е установен улов с общо тегло 470 кг, а записания в електронния риболовен дневник е 120 кг. Наказващият орган е приел, че с описаните действия Г. А. е допуснал да извърши административно нарушение по чл. 19, ал. 1 и ал. 3, т. 3 от ЗРА и на основание чл. 59 от ЗРА му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева. Въззивният съд преценил, че не са налице процесуални нарушения при издаването на АУАН и при съставянето въз основа на него НП, но приел че нарушението не е установено по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, с оглед на което отменил наказателното постановление. Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал правилна фактическа обстановка, която се подкрепя от данните по делото и се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав. Споделят се изводите на въззивния съд, че нарушението не е установено по безспорен и категоричен начин въз основа на събраните по делото доказателства, поради което оспореното наказателно постановление подлежи на отмяна. В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 59 от ЗРА, за извършено административно нарушение на чл. 19, ал. 3, т. 3 вр. ал.1 от ЗРА. В контекстна на горното съдът намира, че АНО не е доказал по безспорен и категоричен начин извършено нарушение на чл. 19, ал. 3, т. 3 вр. ал.1 от ЗРА. Разпоредбата на чл. 59 от ЗРА визира налагане на административно наказание по отношение на лице което не води риболовен дневник, съответно дневник на продажбите в нарушение на чл. 19, ал. 1, 3, 4 и 5 и чл. 27, т. 3. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗРА при извършване на стопански риболов се води дневник, в който се вписват данни за улова по видове и количества. Съгласно ал. 3 на същия член в риболовния дневник се нанасят данните за улова по видове и количествен състав, както следва: т. 3 за останалите риби и други водни организми - по видове и количества в килограми, включително и допустимия прилов. В настоящият случай при извършената проверка на кораба е установен улов с общо тегло 470 кг, като това количество съгласно разпита на свидетеля М. е установено чрез претегляне с кантар намиращ се на борда на кораба, настроен и монтиран от лицата на кораба. Видно от показанията на свидетеля, в хода на извършената проверка не е било установено точното количество на процесния улов, като за да го установят проверяващите са ползвали кантара на кораба и са измерили касите, като в същите освен риба е имало и лед, поради което на практика е невъзможно за съда да установи точният размер на уловеното количество. Също така по делото са приложени „Вътрешни правила за организация на контролната дейност на Главна дирекция „Рибарство и контрол“, утвърдени от изпълнителния директор на ИАРА – Бургас, като в раздел V „Инструкция за провеждане на инспекция на риболовен кораб в пристанище“, т. ІІ „Провеждане на инспекция“ от тях е посочено, че „претеглянето на разтоварените количества се извършва на калибровани везни …“. С оглед на изложеното правилно РС е достигнал до извод, че доколкото в случая не са били използвани калибровани везни, то се поражда съмнение относно действителното тегло на улова в проверявания кораб. Съмнение се поражда и от факта, че в съдовете в които е съхраняван улова е имало и лед. В съдебното производство фактическите констатации в акта за установяване на административното нарушение нямат доказателствена сила, поради което в тежест на административния орган е да докаже извършването на нарушението, участието на наказания и неговата вина. Посочването на точното количество улов е изискуемо съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 3, вр. ал. 1 ЗРА. В случая това не е сторено. Споделят се изводите на съда, че действително отклонението в количеството е голямо, но ангажирането на административнонаказателната отговорност на гражданите не може да почива на предположения. Предвид на изложеното, обжалваното пред касационната инстанция решение е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 310 евро заплатен адвокатски хонорар, съгласно представения договор за правна защита и съдействие. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас,