Решение № 269 от 22.7.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 206/2024 г.

Производството е по реда на глава 21-ва НПК.

С присъда от 26.10.2023г, постановена по нохд № 1000/2019. Софийски градски съд, наказателно отделение, 27-ми състав, признал подс. А. И. С. за виновен в това, че:

На неустановена дата в периода от началото на 2017г. до 11.02.2017г. в гр. София, в съучастие като подбудител със С. Н. Г. - извършител, умишлено го склонил да умъртви лицето Б. С. П., като убийството е извършено от Г. предумишлено и по особено мъчителен за пострадалия начин на 11.02.2017г., около 18: 25 часа, в •••, до блок 440, в таксиметров автомобил „Киа” с peг. № •••, а смъртта е настъпила на 18.02.2017г. – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал.3, вр. ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 54 НК го осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 20 /двадесет/ години.

Оправдал подс. А. И. С. за квалифициращия признак по т.6, пр.2 на чл. 116, ал.1 от НК.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ ЗИНЗС определил първоначален „строг” режим за изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“.

На основание чл. 59, ал.1 НК приспаднал от така наложеното наказание „лишаване от свобода“ времето, през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР и НПК с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“.

С присъдата съдът признал подс. С. Н. Г. за виновен в това, че:

На 11.02.2017г. около 18: 25 часа, в •••, до блок 440, в таксиметров автомобил „Киа” с peг. № •••, действайки като извършител в съучастие с А. И. С. - подбудител, умишлено умъртвил Б. С. П., като смъртта е настъпила на 18.02.2017г. в УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД, и убийството е извършено предумишлено и по особено мъчителен начин за пострадалия П. поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и т. 9 вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал. 1 НК, вр. чл. 54 НК го осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 18 /осемнадесет/ години.

Признал подс. С. Н. Г. за виновен в това, че:

На 17.09.2017г. до 01: 16 часа, в гр.София, в лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 220 CDI” с peг. № •••, спрян на АМ „Тракия“ 1-ви км. посока гр.София, в сак в багажното отделение, без да има за това надлежно разрешение, издадено съгласно разпоредбите на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия: чл. 50, ал. 2 вр. чл. 50, ал. 3 ЗОБВВПИ и чл. 56 ал. 2 ЗОБВВПИ, държал огнестрелно оръжие - пистолет „FEG“, мод. „АР“, кал. 7, 65 мм със заличен номер, технически изправен и годен да произведе изстрели и 8 броя годни за употреба патрони кал. 7, 65 мм „Browning“, предназначени за стрелба с пистолети и картечни пистолети кал. 7, 65 мм – престъпление по чл. 339, ал.1 НК, поради което и на основание чл. 54 НК го осъдил на „лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години.

На основание чл. 23, ал.1 НК определил на подсъдимия С. Г. едно общо най- тежко наказание - 18 години лишаване от свобода, което на основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „а“ ЗИНЗС постановил да се търпи при първоначален „строг” режим.

На основание чл. 59, ал.1 НК приспаднал от така наложеното едно общо най- тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от 18 години, времето, през което подс. С. Н. Г. е бил задържан по ЗМВР и НПК с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“.

На основание чл.189, ал.3 НПК осъдил подсъдимите да заплатят направените по делото разноски.

Срещу присъдата са постъпили въззивни жалби от подс. С. Г., Р. Г., защитник – съпруга на подс. С. Г., адв. Е. К. – служебен защитник на подс. С. Г., а. И. - служебен защитник на подс. А. С.. Срещу жалбата на подс. С. Г. и на защитника – съпругата Р. Г., съответно, са постъпили становища от а. И. – защитник на подс. А. С.. С жалбата си подс. С. Г. изразява недоволство от размера на наложеното наказание. Счита го за завишено. Подържа доводи, че съдът не е отчел характера и обема на смекчаващите отговорността обстоятелства. Представя съображения за пристрастност на състава на съда, който показал отрицателно лично отношение. Моли наказанието да бъде намалено при условията на чл. 55 НК при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

В допълнение към въззивната жалба подс. С. Г. представя доводи за намаляване на наказанието, включително и поради съдействието, което е оказал на органите на разследване и с оглед продължителността на процеса. Описва начините, по които е сътрудничел на органите на наказателното разследване. Заявява, че е признал вина и че е искал да се приложи редът на съкратеното съдебно следствие с признаване фактите на обвинението. Възразява срещу оценката на съда на част от доказателствата. Завява, че не е имал намерение да наранява жертвата Б. П.. Оспорва възприетите от съда факти относно механизма на деянието и мотивацията за извършването му. Прави искане за намаляване на наказанието от 18 на 10 години лишаване от свобода. Алтернативно моли за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

С жалбата на защитника -.та Р. Г., се заявява недоволство от присъдата като несъобразена с доказателствата по делото, постановена без анализ на всички обстоятелства, включително тези от значение за наказанието. Прави се искане да се намали наказанието на десет години лишаване от свобода, с приложение на чл. 55 НК.

В допълнение към жалбата защитникът съпруга Р. Г. разширява аргументите за наказанието като несправедливо и представя основания за намаляването му с оглед заявеното желание на подсъдимия за съкратено съдебно следствие и направените самопризнания. Представя доводи за липса на воля на подсъдимия да причини смърт на Б. П. че със самопризнанията си не е изграждал защитна версия и не се е оневинявал. Повтаря доводите на жалбата на подсъдимия относно недооценяването от съда на част от доказателствата. Оспорва изводите на съда за механизма на деянието. Оспорва фактическия извод на съда и за финансовата мотивираност на подсъдимия за извършване на деянието. Отбелязва факта, че подсъдимият и тя като негова съпруга, били защитени свидетели по друго дело, а подсъдимият е оказвал съдействие за разкриване на престъпна дейност касаеща сигурността на страната. Моли за отмяна на присъдата в частта на престъплението по чл. 339, ал. 1 НК, тъй като подсъдимият не е извършвал такова престъпление и притежава законно оръжие. Алтернативно моли поради допуснати процесуални нарушения делото да се върне за ново разглеждане на друг състав на съда или на досъдебната фаза.

С жалбата на адв. Е. К., служебен защитник на подс. С. Г., се заявява недоволство от присъдата като незаконосъобразна и необоснована. Защитникът моли присъдата да се отмени и постанови нова, с която подсъдимият да се оправдае изцяло. Алтернативно моли наказанието като явно несправедливо да се намали с приложение на чл. 55 НК или присъдата да се отмени и делото върне за ново разглеждане на прокурора поради съществени процесуални нарушения.

С жалбата на а. И., служебен защитник на подс. А. С. се заявява недоволство от присъдата като неправилна и незаконосъобразна. Ревелират се допуснати от съда съществени процесуални нарушения Оспорва се доказаността на обвинението. Прави се искане подсъдимият да бъде оправдан.

В допълнение към жалбата защитникът поддържа, че съдът не е провел нужния анализ на доказателствата и неправилно е приел за установена фактическата обстановка на обвинителния акт. Счита, че обвинителният акт съдържа недостатъци. Заявява, че съдът неоснователно отхвърлил доказателствени искания на защитата, провел превратен анализ на доказателствата, имал избирателен подход към тях, както и незаконосъобразно разгледал делото в отсъствие на подсъдимия. Представя различен прочит на доказателствата, от който извежда, че не се установява цел за убийство на пострадалия, а само за сплашването му.

Към жалбата представя становище наименувано „Опровергаване на обвинителния акт“ с твърдение, че принадлежи на подс. А. С., подписано от защитника. С него се правят конкретни възражения срещу обвинителните твърдения. Представя и становище по жалбата на подс. С. Г., с която оспорва заявените в нея фактически и доказателствени положения. Представя и становище по жалбата на защитника съпругата Р. Г., с което се оспорват твърденията й.

В съдебно заседание пред апелативния съд защитникът на подс. А. С., а. И., пледира, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. В частта на поръчителството от страна на подс. С. тя почивала изцяло на косвени доказателства. Счита, че обвинението не е представило никакви доказателства за твърдяното престъпление, доколкото косвените доказателства следва да изграждат такава система, от която следва единствен възможен извод. Релевира недостатъци на самото обвинение, в което не се посочва дата и часови интервал на извършване на деянието, не се посочва точно място, не се посочва и начин на извършване на деянието. Намира, че между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт са налице несъответствия. Обвинителният акт не съдържал обстоятелства за това убийството да е извършено с „особена жестокост“. Имало разминавания и в твърденията за обещаната парична облага и реалното плащане, както и за това, че жертвата не е умъртвена в дена на покушението, а е починала седмица по – късно. Тези недостатъци на обвинителния акт намира, че накърняват правото на защита на подсъдимия. Счита за неизяснен въпроса как точно разследването е стигнало до подс. С. като поръчител на убийството, доколкото заинтересован и с мотиви за убийството би могъл да бъде и друг. Посочва, че по делото са налице доказателства за други лица заинтересовани от покушението.

Защитникът възразява и срещу начина на събиране на доказателства и в частност на разпита на св. Й. Н. в досъдебното производство пред съдия, който е могъл да бъде проведен след привличането като обвиняем на подс. С., респективно да се осигури участието на подсъдимия в този разпит. Излага доводи, че единственото доказателствено средство срещу подсъдимия, и то производно, са показанията на св. Й. Н., чиято достоверност е неясна. Поставя под съмнение и обясненията давани от подс. С. Г., когото посочва като заинтересован от изхода на делото, както и че обясненията му са изменчиви. С тях подс. Г. разкривал други заинтересовани от убийството лица. Спира се и на показанията на св. В. С. за извършена на подс. С. операция на менискус. Прави анализ и на експертизата изследвала трафични данни. Излага подробно съдържанието на показанията на множество свидетели, от които според него се извеждат две противоречиви тези. От тях обосновава достоверност на оправдателните и недостоверност на обвинителните доказателства. Намира за процесуално недопустимо конституирането на Р. Г., свидетел към онзи момент, като защитник, чийто показания намира за важни и необходими за изясняване на фактите.

Твърди, че с това си действие прокурорът е накърнил правото на защита на подс. С.. Прави искане да се отмени присъдата и постанови нова, с която подс. С. да бъде оправдан. Алтернативно моли присъдата да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд поради съществени процесуални нарушения довели до ограничаване на права на подсъдимия.

Подс. А. С. не се явява в съдебно заседание. Производството за него протича при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1, 2 и 3 НПК.

Подсъдимият в производството пред СГС е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“, с електронно наблюдение, но я е нарушил, напуснал адреса на изпълнението й и се укрил. Не се е явил в съдебно заседание на 14.09.2023г., редовно призован. Съдът се е уверил, че за подсъдимия няма уважителна причина за неявяване, както и не е могъл да установи самия подсъдим чрез действията на МВР, каквито е разпоредил. Подс. С. е обявен за общодържавно издирване с определение на СГС от 15.09.2023г., когато му е изменена мярката за неотклонение от „Домашен арест“ в „Задържане под стража“. Обявен е и за международно издирване с Европейска заповед за арест, издадена от въззивния съд с определение № 332 от 02.04.2024г., с подаден и въведен сигнал в Шенгенската информационна система и Интерпол, с цел задържане и екстрадиция. Издирването му не е дало резултат.

Защитникът на подс. С. Г., а. Б., служебно назначен, поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена. Пледира присъдата да се измени в частта на наказанието поради явната му несправедливост и се определи такова при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Мотивира това с изключително ниската степен на обществена опасност на подс. Г., действителните подбуди за деянието, чистото съдебно минало, отсъствие на криминални прояви и регистрации, млада възраст, добри характеристични данни, активното съдействие, което е оказвал на органите на реда, довело до разкриване на редица тежки престъпления, безупречно процесуално поведение, това, че докато бил с мярка за неотклонение „домашен арест“ се е самообразовал, придобил сертификати за инженер по софтуер, учредил търговско дружество с предмет на дейност – хлебопекарство и създаване на сайтове по финансиране на проект от НПО.

Защитникът счита, че първостепенният съд не е отчел достатъчно продължителността на наказателното производство, протичащо осем години, която продължителност е неразумна. Също не е отчел достатъчно съдействието на подсъдимия за разкриване на обективната истина по делото чрез самопризнание, изказаното съжаление и разкаяние за извършеното. Навежда доводи, че действителното намерение на подсъдимия е било само привидно да изпълни поръчката като произведе неориентирани изстрели. Подсъдимият бил в материална и психическа зависимост от подс. С. и изпълнявал негови заповеди безпрекословно. Произвел стрелбата срещу жертвата не по собствена воля, а от страх за живота си. Намира, че първостепенният съд неоправдано е игнорирал самопризнанията на подс. Г., че не е целял и желаел настъпването на смъртта на пострадалия.

Защитникът пледира реалната съвкупност с престъплението по чл. 339 НК да не се отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство, както е сторил първостепенният съд. Обосновава, че не е налице квалифицираният състав на чл. 116, т. 6, пр. 2 НК - убийство по особено мъчителен за убития начин. Мотивира, че този признак има отношение към механизма на умъртвяването, а не към настъпилите впоследствие усложнения в здравословното състояние на жертвата и че те трябва да се обхванат от умисъла на дееца към момента на деянието. Липсвали обаче доказателства, че такъв умисъл е бил налице. Моли съда при определяне на наказанието да отчете семейния и професионален статус на подс. Г.. Упълномощеният защитник на подс. Г. и негова съпруга Р. Г. моли съдът да вземе предвид обясненията на подсъдимия като верни. Подчертава неговото желание да съдейства на органите на наказателното производство, съжалението му за извършеното, младата му тогава възраст, това, че се е поправил, и не представлява обществена опасност. Също моли да се отчетат наличните смекчаващи отговорността обстоятелства и това че животът им е застрашен, като вече шест години са охранявани от полицейски органи. Моли за по–ниско наказание и справедливост.

Подсъдимият С. Г. в лична защита се признава виновен. Изразява съжаление за извършеното. Счита, че първоинстанционният съд и прокурорът правилно са възприели процесните факти в по-голямата им част макар механизмът на стрелбата да оставал некатегорично установен.

Подробно описва наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, засегнати и от защитника му. Навежда на това, че не е доказано да е получавал финансови средства за деянието, и че след него не е имал по – висок стандарт на живот. Моли за снизходителност и по-леко наказание.

В последна дума моли съда да намали наказанието като се позовава на съответните позиции и на прокурора от СГП и частния обвинител, които са пледирали за приложение на чл. 55 НК. Моли за снизходителност. Съжалява за стореното и заявява готовност да понесе последствията.

Представителят на Софийска апелативна прокуратура счита жалбите за неоснователни. Намира обвинението срещу подсъдимите за категорично доказано. Определя доказателствената съвкупност за това като еднопосочна. Аргументира, че и изготвената във въззивното следствие съдебно-медицинска и балистична експертиза не разколебава извода за съставомерност на деянието и за подс. С. Г. като негов извършител и че извършването изключва механизъм на рикошет. Счита, че обясненията на подс. Г. следва да бъдат частично кредитирани. Поддържа като правилна квалификация на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6 и т. 9 НК. Намира, че доказателствата по делото са обсъдени подробно от първостепенния съд. Пледира, че присъдата е правилна и законосъобразна, с изчерпателни мотиви и относно наказанието, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната й и същата следва да бъде потвърдена.

Софийски апелативен съд, като взе предвид доводите на жалбите, на страните в съдебно заседание и след като провери изцяло правилността на присъдата в пределите по чл. 314 НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си първостепенният съд е провел като цяло обективно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото. Събрал е и проверил множество доказателства, по-голямата част от които са подложени на вярна оценка.

Собственият анализ на въззивния съд на доказателствената съвкупност води до извод за вярност на преобладаващата част от установената фактическа обстановка. По останали недокрай изследвани въпроси за произведената срещу жертвата стрелба и в частност – имало ли е рикошет и респективно, прецизния механизъм на причинените на жертвата наранявания, производно говорещи за действията на извършителя, въззивната инстанция допусна съдебно-медицинска и балистична експертиза, в резултат на която съответно приетите от първостепенния съд факти се установяват като по-различни. Тази разлика не се отразява на правилността на присъдата по основните въпроси за деянието и вината на дееца и тяхното решение с присъдата се запазва тъждествено. Присъдата е и законосъобразна, постановена е при спазване на процесуалните правила. Няма основание за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

Наложените на подс. С. Г. наказания и за двете престъпления обаче въззивният съд намира за несправедливи. В тази част присъдата подлежи на изменение.

Като съобрази всички събрани по делото доказателства, въззивната инстанция прие за установена следната фактическа обстановка:

По обвинението по чл. 116 НК:

Установява се от фактическа страна, че от кР. на 2016г. пострадалият Б. С. П. работел като шофьор на таксиметров автомобил към компания „Йелоу Такси“. Той управлявал лек автомобил марка „Киа“ с peг. № •••, за който заплащал арендни вноски в размер на 40 лева на ден на Л. К.. През 2017г. Б. П. бил подсъдим, заедно с други лица - Ц. Е. М.. Б. Л. Г., Е. С. Н., Ж. И. Н., Я. Г. Х., Л. Д. Р., по нохд № 1065/2015 г., на Специализирания наказателен съд, известно като делото „Сахара“. Делото било по обвинение за организирана контрабанда на наркотично вещество – хашиш, в особено голямо количество, внесено от Кралство Мароко през 2012 година.

Б. П. като подсъдим по делото имал намерение да даде обяснения за лицата, съпричастни към цялостната организация на тайното пренасяне на хашиша. В тази връзка му било известно, че участие като организатори на контрабандата имали подс. А. С. и Л. Г.. Б. П. възнамерявал да съдейства на разследването като посочи подс. А. С. като организатор на наркотрафика. Тези намерения станали известни на подс. А. С., който взел решение да елиминира опасността от уличаването му и Б. П. бъде убит. В изпълнение на решението подс. А. С. се свързал с подс. С. Г., с когото се познавали от 2015 година, когато подсъдимият С. предложил на подсъдимият Г. да работи за него и откогато подс. Г. работел като негов личен шофьор и охранител срещу заплащане.

По време на работата на подс. Г. при подс. А. С., последният започнал да споделя информация за дейността, с която се занимава, в това число и обстоятелства, които го свързват с контрабанда на голяма пратка хашиш.

С течение на времето подс. С. Г. преустановил всякаква друга трудова дейност и започнал да работи само за подс. С.. Изпълнявал различни възложени му от подс. С. задачи, част от които били с престъпен характер. В изпълнението на една от поставените му задачи от подс. А. С., подс. С. Г. ангажирал приятеля си - свидетеля Й. Н., когото запознал лично с подс. С.. Подс. А. С. провел разговор с подс. С. Г. и му обяснил, че ще го държи лично отговорен за осъществените от св. Й. Н. задачи, извършвани в полза на подс. С.. В началото на месец януари 2017 година, в гр. София, подс. А. С. се срещнал с подс. С. Г. и му възложил да убие Б. П. с огнестрелно оръжие срещу възнаграждение, което да му плати след убийството. Подс. Г. се съгласил. За изпълнение на задачата разполагал с подходящо огнестрелно оръжие – пистолет. Имал и необходимите умения за работа с огнестрелни оръжия.

Организацията на престъплението била внимателно планирана, в това число как да бъде извършено убийството, необходимостта предварително да бъде осъществен контакт с жертвата, както и наложителността да бъде следена чрез проследяващо устройство, което да бъде поставено на таксиметровия автомобил, управляван от Б. П.. Подс. А. С. не поставил краен срок за изпълнение на задачата, но казал, че трябва да стане по-бързо.

Подс. С. Г. предприел действия по организирането на убийството. Свързал се със св. Й. Н. и му възложил да постави проследяващо устройство на таксиметровия автомобил на жертвата и да установи контакт с нея. За функционирането на проследяващото GPS устройство подс. А. С. на среща с подс. С. Г. и св. Й. Н., чрез друго устройство, което имал в дома си, им обяснил подробно как да работят с него.

По повод планираното покушение срещу Б. П. подс. А. С. отишъл в магазин за продажба и ремонт на мобилни телефони в гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 41, в близост до площад „Македония“, откъдето редовно закупувал евтини мобилни апарати от св. Е. Ю.. Един от тези телефони бил и мобилен апарат с Имеи •••, в който била поставена сим карта с № ••••••••••. Подс. С. дал на подс. Г. и св. Н. телефона, който бил с регистриран ползвател дружеството „Маркал ВВ“ ЕООД. С този телефон двамата трябвало да осъществят връзка с жертвата Б. П.. На името на посоченото търговско дружество било регистрирана сим-карта с абонатен номер ••••••••••, която била поставена на мобилен телефон, използван за получаване на данни от проследяващо устройство - GPS тракер SIM 800А с имей номер •••, закупено специално за проследяване на пострадалия.

На 16.01.2017г. посоченото проследяващо устройство било монтирано от св. Й. Н. на таксиметровия автомобил марка „Киа“ с peг. № •••, управляван от жертвата Б. П.. В периода между 17.01.2017г. до 27.02.2017г. поставеният GPS тракер изпращал информация за местоположението и маршрута на движение на Б. П. към телефоните, ползвани от подс. С. Г. с абонатен номер •••••••••• и от св. Й. Н. е абонатен номер ••••••••••. Посредством изпращаната информация от техническото устройство подс. Г. и св. Н. придобили представа за навиците на пострадалия. Тракерът бил свалян, за да му се зареди батерията, после бил връщан отново на същото място. През това време подс. Г. и св. Н. използвали таксиметровите услуги на пострадалия П. и изградили с него отношения на доверие.

На 30.01.2017г. св. Й. Н. свалил за последно проследяващото устройство, тъй като вече притежавали номера на мобилния телефон на Б. П. - ••••••••••.

Било взето решение убийството да бъде извършено на 11.02.2017 г. през късния часови диапазон до бл. ••• в ••• в гр. София. Предния ден - 10.02.2017 г. в 12.37 часа подс. Г. и св. Н. се свързали с пострадалия П. и му поръчали да дойде на следващия ден - 11.02.2017 г. в 14: 00 ч., на адрес в ж.к. „•••“.

На 11.02.2017г. св. Й. Н. се обадил на жертвата Б. П. и му поръчал да дойде към 18.15 часа с таксито до бл. ••• в ••• в град София, на предварително планираното място за осъществяване на убийството. След като започнало да се свечерява след 17.30 часа св. Й. Н. заедно с подс. С. Г. се придвижили от кв. „Свобода“ към мястото на покушението с лек автомобил марка „Ситроен Ксара“, управляван от св. Й. Н.. Подс. С. Г. слязъл от лекия автомобил до бл. 445 в ••• в близост до планираното място на убийството. Св. Й. Н. продължил с автомобила и стигнал до блок 441 в квартал „Надежда“. Оттам позвънил на жертвата Б. П.. Казал му да дойде на уреченото място. След обаждането отишъл да чака подс. С. Г. на паркинг пред блок 458 в същия квартал.

След като Б. П. пристигнал с таксиметровия автомобил на посочения му от свидетеля Н. адрес, подс. Г. се насочил към предната лява врата на таксито с носения от него пистолет марка - „LLAMA“, калибър 7.65 мм. със заличен номер и самоделно направен заглушител.

Подс. С. Г., намиращ се на разстояние около 5-6 метра от автомобила, от лявата му страна, и почти фронтално срещу предна лява врата, насочил пистолета директно към тази врата, зад която на шофьорското място се намирал Б. П. и произвел няколко изстрела. Част от изстрелите били насочени към стъклото на вратата, през което преминали и го счупили. Куршумите от тези изстрели, преминавайки през стъклото на предна лява врата, навлезли в купето на автомобила и достигнали до предна дясна врата, предна дясна седалка и оттам до задна дясна врата. С друг директен изстрел подсъдимият уцелил предна лява врата, при което оставил входна пробойна с кръгловата форма, показваща, че е причинена от директен изстрел, произведен почти фронтално срещу вратата. Произведените изстрели от подсъдимия били най-малко шест.

В тази част, приетите от въззивната инстанция факти се различават от тези на присъдата, според която подс. С. Г. отишъл в непосредствена близост до автомобила, счупил стъклото на предна лява врата и след това произвел няколко изстрела с оръжието, като насочил оръжието към гръдната област на пострадалия П.. Не се установява обаче стъклото да е счупено от подс. С. Г.. Установява се, че е счупено вследствие произведените от подсъдимия изстрели, които по този начин са и попаднали, със съответните поражения в предна дясна врата, предна дясна седалка и задна дясна врата. Не се установява описаният в присъдата механизъм първо на счупване на стъклото и след това произвеждане на изстрелите, доколкото той предполага непосредствена близост между подсъдим и жертва, а е установено, чрез съдебно балистична експертиза от въззивното следствие, че изстрелите са произведени от разстояние около 5-6 метра, и липсват фактори на близкия изстрел.

От произведените изстрели, насочени директно към шофьорското мястото, на което се намирал пострадалият П. респективно - към него самия, той получил три огнестрелни наранявания. Две от тях били пронизващи – транзиторни, и едно - сляпо завършващо.

Едното транзиторно нараняване било получено при проникването на проектил в лявата коремно-поясна област, преминаване през коремната кухина и изход в дясната гръдна област с направление на раневия канал отляво-надясно, леко отгоре-надолу.

Другото транзиторно нараняване бил повърхностно, с вход от външната рана и изход през вътрешната рана, с направление отляво- надясно, хоризонтално.

Констатираното сляпо огнестрелно нараняване било в областта на дясната предмишница на жертвата.

Характеристиките на установените наранявания сочат, че се касае за изстрели от неблизко разстояние, тъй като не са установени факторите на близкия изстрел.

След като бил прострелян, Б. П. излязъл от лекия автомобил и започнал да вика за помощ. Успял да подаде сигнал от мобилния си телефон с номер •••••••••• в 18: 25 часа на телефон 112.

Междувременно св. П. М., който живеел в •••, чул шума от изстрелите и виковете за помощ на пострадалия П.. Погледнал през прозореца и видял таксиметровия автомобил. Излязъл от дома си и отишъл до пострадалия, който бил влязъл в автомобила и лежал по гръб на задната седалка и говорел по телефона с Бърза помощ, като обяснявал къде се намира, както и че е прострелян във връзка с конкретно дело. Пострадалият подал телефона си на свидетеля М., който продължил разговора е оператора в Спешна помощ.

На местопроизшествието бил изпратен дежурен полицейски екип от 02 РУ – СДВР - полицейските служители св. Е. С. и св. Д. И., които пристигнали около 18: 35 часа. Видели таксиметровия автомобил, който бил с отворена предна лява врата и счупено стъкло на прозореца, както и пострадалия Б. П. който лежал на задната седалка. П. им казал, че е прострелян в областта на корема, че според него отношение към стрелбата имат Б. и Л. Г.и и че е подсъдим по дело за наркотици. Казал, че е получил обаждане по личния си телефон за поръчка за таксиметрови услуги за адрес бл. •••, кв.•••, след което забелязал към автомобила да се приближава лице с черни дрехи и маска, непосредствено след което последвал удар по стъклото и стрелба.

На място пристигнал и екип на ЦСМП - София, който транспортирал Б. П. до УМБАЛ „Царица Йоана“. Там П. бил приведен в реанимация с установени травматични увреждания: входна изходна рана в коремната кухина, разкъсан далак, перфорация на тънки и дебели черва и разкъсан черен дроб, както и входна рана в дясна ръка е фрактура на подлакътна кост, в състояние с опасност за живота. Въпреки проведеното лечение и реанимационни мероприятия, на 18.02.2017г. Б. П. починал.

По време на извършената животоспасяваща операция на Б. П. в тялото му бил намерен и изваден проектил от изстреляните патрони. Проектилът се намирал в меките тъкани на дясната ръка на пострадалия, с фрактура на десен радиус и мета - диафаза. /етапна епикриза на л. 60, т. 9 ДП/. Не се установява обаче приетото от фактическа страна с присъдата, че от тялото на пострадалия са извадени два проектила. Изваден е само един и той е отразен в медицинската документация за операцията. Вторият проектил е намерен не в тялото, а заседнал в дреха на пострадалия - черна тениска с надпис „Адидас“. /протокол за доброволно предаване от 11.02.2017г., за проектил, жълтеникав на цвят, предаден от лекар в болница – УМБАЛ „Царица Йоанна“, протокол на л. 42, т. 13 ДП/ От изстрелите към пострадалия, съгласно назначената от апелативния съд комплексна балистична и медицинска експертиза били причинени следните увреждания:

Две огнестрелни наранявания на 4, 2 – 4, 3 см. над зърното на лявата гърда, едно до друго, перпендикулярно на основната ос на тялото, през 7 см. здрава тъкан едно от друго, като външната рана е входна огнестрелна рана, с раневи канал подкожно, без засягане на ребрата, без проникване в плевралната кухина, вътрешната рана е изходна огнестрелна рана, като при огледа на дрехите е установен проектил обърнат към дрехите Едно проникващо в коремната кухина огнестрелно нараняване с входна огнестрелна рана в лявата коремна половина, с раневи канал през хилуса и долния полюс на слезката, с неголям ретроперитонеален хематом, входно и изходно нараняване на напречното дебело черво в средната му трета и хематом на опорака му, с хематом на стомашно – чревния лигамент пред застомашната жлеза, входно и изходно нараняване на началната част на тънкото черво, през предната повърхност на черния дроб с „изораване“ на 5 и 4b чернодробен сегмент и изходна огнестрелна рана вдясно на новио 9-то междуребрие по средна мишична линия.

Едно нетранзиторно огнестрелно нараняване на дясната предмишница с входна огнестрелна рана откъм външния ръб на мишницата, в средната й трета, с многофрагментно счупване на лъчевата кост на дясната ръка и наличие на проектил в подкожието.

След стрелбата подс. С. Г. напуснал местопроизшествието и отишъл при чакащия го св. Й. Н.. Казал му, че е изпълнил задачата и да отидат да си вземат обещаните пари. За изпълнението информирал със СМС и подс. А. С.. Подс. Г. и св. Н. отишли в близост до дома на св. Й. Н. в •••, намиращ се недалеч от мястото на убийството. Като пристигнали пред блока подс. Г. дал на св. Й. Н. оръжието, с което бил стрелял и му казал да се отърве от него. Св. Й. Н. слязъл от лекия автомобил и се насочил към Северен парк, който се намирал срещу бл. 21 в ж.к. „•••“. Влязъл в гориста местност и скрил оръжието заедно със заглушителя. След това се прибрал в дома си, взел мобилния си телефон с абонатен номер - •••••••••• и се върнал обратно при подс. С. Г., който си бил сменил дрехите.

Двамата се отправили към кв. „•••“, където се срещнали с подс. А. С. на площадче до ул. „•••“ и ул. „ТР.нова врата“, където подс. С. им дал обещаните пари в евро и се разделили към 19: 10 часа.

На следващия ден св. Й. Н. отишъл до мястото в Северен парк, където бил скрил оръжието, взел го и го изхвърлил в река Какач. Потърсил и заглушителя, но не можал да го намери.

Съгласно изготвената съдебно-медицинска експертиза на труп № 02/2017, Н- 76/2017 смъртта на Б. П. е настъпила в резултат на срив на хемодинамиката на фона на прогресиращи сърдечно-съдова, дихателна и бъбречна недостатъчност, като е налице пряка причинно-следствена връзка между огнестрелните наранявания и леталния изход. /експертиза на л. 2, т. 9 ДП/ Съгласно тройна съдебномедицинска експертиза, назначена в досъдебното производство, се установяват вече цитираните по-горе увреждания на пострадалия, потвърдени и от назначената от въззивния съд комплексна експертиза. Установява се от цитираната тройна медицинска експертиза, че след получаване на травматичните увреждания, пострадалият Б. П. е бил в съзнание и е имал възможност да извършва самостоятелни движения. След изстрелите той е транспортиран в болнично заведение в тежко общо състояние, но продължавал да е в съзнание. По време на болничния престой състоянието му неколкократно се влошавало във връзка с настъпили усложнения, произтичащи от огнестрелните наранявания, като се извършили допълнителни животоспасяващи интервенции, въпреки това на 18.02.2017г. Б. П. починал при срив в хемодинамиката.

Предвид установените увреждания на вътрешни органи – перфорации на тънки черва на дебело черво, с излив на тънко и дебело чревно съдържимо в коремната кухина, увреждането на слезката и черния дроб с излив на кръв в коремната кухина, водещи до перитонеално дразнене, многофрагментно счупване на дясната лъчева кост и оставането в съзнание на жертвата П. за няколко дена, той е изпитвал значителни болки и страдания, бил е в състояние да преработва емоционално състоянието, в което е бил поставен от нанасяне на огнестрелните наранявания до седирането му в лечебното заведение. /експертиза на л. 17, т. 9 ДП/.

По обвинението срещу подс. С. Г. по чл. 339 НК На 16.09.2017 г. /седем месеца след убийството/, подс. А. С., подс. С. Г. и св. Й. Н., придружени от св. Е. Е. и св. С. Р., пътували от гр. Варна към гр. София, по автомагистрала „Тракия“. Подс. Г., подс. А. С. и св. Е. Е. пътували с автомобил марка „Мерцедес“ с peг. № •••, ползван от подс. А. С.. Шофирал подс. С. Г., на предна дясна седалка седял подс. А. С., а на задната седалка – св. Е. Е.. Св. Й. Н. управлявал автомобил марка „Ситроен“ с peг. № ••• с пътник св. С. Р.. Автомобилите били спрени за проверка от органи на МВР на входа на магистралата в гр. София. Бил извършен обиск на подсъдимите и придружаващите ги лица, а на автомобилите – претърсване.

Подс. С. Г., на тази дата и до момента на претърсването държал в багажното отделение на управлявания от него автомобил, в спортен сак пистолет с надпис АП – МВР със заличени номера и с пълнител с 8 броя патрони. При претърсване на автомобила, пистолетът, с пълнител с патрони, бил намерен и иззет, заедно с други вещи. При претърсването, в багажното отделение на автомобила и също в спортния сак, била намерена и иззета и черна кожена мъжка чанта, съдържаща мъжки кожен портфейл, съдържащ личната карта на подс. С. Г., с множество записки и различна информация по тях. В чантата се намирало и разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях № 20140072144, което не било за пистолета с надпис АП – МВР със заличени номера. /протокол за претърсване и изземване на л. 74, т. 3 ДП и фотоалбум на л 76, т. 3 ДП/.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се извежда от събрания по делото доказателствен материал: свидетелски показания – св. Г. Г., св. Й. Н., св. П. М., св. Д. И., св. Л. К., св. Л. И., св. К. Д., св. Р. П., св. А. В., св. Л. П., св. Д. Т., св. А. А., св. Б. Б., св. Х. С., св. С. Г., св. Е. С., св. Е. Ю., св. Б. Б., св. С. Х., св. П. В., св. Б. М., св. Л. Б., св. Б. Г., св. Б. М., св. К. Й., св. Г. М., св. П. Х. Г., св. В. М., св. М. В., св. Е. Е., св. А. Я., св. М. М., св. Д. Д., св. Г. М., св. С. Р., св. И. М., св. В. С., св. А. А., очна ставка между св. Й. Н. и св. В. М., св. А. И. Р., от обяснения на А. С. и на подс. С. Г., от писмените доказателства и доказателствени средства, приложени по делото и подробно описани от СГС, от способи за доказване – експертизи, също подробно описани от СГС, ВДС от приложени СРС.

Въззивната инстанция, с отделни изключения, се съгласява с доказателствената оценка проведена от първостепенния съд като вярна, почиваща на законите на логиката и при стриктно придържане към действителното съдържание на доказателствените средства, без елементи на превратно интерпретиране.

Съгласява се, че ключов доказателствен източник за фактите за участието и на двамата подсъдими в убийството на жертвата Б. П. се явяват показанията на св. Й. Н.. Именно св. Н. е лицето пряко възприело действията на подс. С. Г., като го е придружавал през голяма част от времето на подготовката, а и на самото изпълнение на убийството, но и възприел това, че убийството е извършено като задача, възложена от подс. А. С. и с негово подпомагане. Показанията на св. Н. се отличават с детайлност, последователност и конкретика като характеристики за тяхната достоверност.

От показанията се изяснява, че св. Н. познава подс. С. Г. и подс. А. С. и че с подс.

С. Г. са изпълнявали „мръсни“ задачи за подс. А. С.. Именно подс. С. Г. му казал, че имат поръчка за убийството на жертвата Б. П. дадена от подс. А. С.. Достоверната връзка на подс. А. С. със случая се потвърждава и от показанията на свидетеля, и то като преки, че именно подс. А. С. им дал личните данни на жертвата в сведение БДС, той им показал адреса, където живеела жертвата, той им дал и парите за убийството веднага след деянието когато отишли до кв. „•••“. Там подс. А. С. им дал около 10 000 евро, от които 4-5000 били за св. Н.. При това уговорката за парите била да се платят веднага след покушението. Възможността жертвата да оцелее не влияела. Подс. С. им давал пари и за всички материали, които трябвало да закупуват междувременно, дори дал пари на подс. С. Г. да закупи оръжие. Имало случай, в който и тримата – двамата подсъдими и той, следили жертвата П. за да може подс. Г. да се качи в таксиметровия му автомобил и му вземе телефонния номер, подс. С. шофирал след таксиметровия автомобил, за да могат да приберат подс. Г. като слезе от него. /л. 2542, т. 6 нохд/ Не се споделят доводите на защитата на подс. С. за неправдоподобност на показанията на св. Й. Н. за плащане за убийството без поръчителят да е сигурен в постигнат резултат. Плащане и по този начин е напълно възможно и не е нелогично. Още повече поради средството, което е било избрано за извършване на убийството – огнестрелно оръжие, както и малкото разстояние, от което се стреля, което дава много голям процент вероятност за успех на престъпното начинание. А това как страните ще си уредят отношенията при вероятно оцеляване на жертвата се явява отделен въпрос.

Не се споделят възраженията на защитата на подс. С., че св. Н. е несигурен свидетел, защото имало разминавания в показанията му от досъдебното и съдебно производство за това дали е знаел кой е Б. П.. Въззивната инстанция, при преглед на показанията на свидетеля пред първостепенния съд и в досъдебното производство – прочетени от л. 115, т. 2 ДП, не намира свидетелят да заявява съществено различни неща. Това че в началото той не е знаел кой е Б. П. и действително – няма никакви фактически основания за съмнение в заявеното от него, не се намира в разрез със заявеното в прочетените показания – че впоследствие разбрал, че този таксиметров шофьор е свидетел по някакво дело. Напълно логично е в хода на подготовката на покушението незнанието за някои особености на жертвата да премине към знание, още повече, че жертвата е била специална тема на обсъждане.

Не се споделят и другите възражения на защитата на подс. С., изведени от показанията на св. Й. Н. от досъдебното производство. Възразява се, че св. Н. в разпит в досъдебното производство пред съдия казал, че след стрелбата не е видял оръжие у подс. С. Г., а пред съда – подробно разказва за това оръжие и как го е изхвърлил в реката.

На първо място защитата се позовава на показания от досъдебно производство, които не могат да бъдат съобразявани от съда, тъй като не са били прочетени по реда на чл. 281 НПК. Първостепенният съд е прочел изолирана част от показанията, вече цитирана - дали свидетелят е знаел кой е Б. П.. Не е имало основания за приобщаване на други показания по смисъла на закона по чл. 281, ал. 1 НПК, и в частност, в случай че свидетелят не си спомня или съдът констатира съществени противоречия.

Показанията на свидетеля в съдебно заседание пред съда не показват непоследователност и противоречивост, които да разколебават тяхната достоверност. Ето защо, и настоящият съд не може да коментира показания от досъдебното производство, за които не е имало основания да бъдат приобщени. А такива основания и настоящият съд намира, че липсват, тъй като между показанията на свидетеля дадени в двете фази на производството – досъдебно и съдебната, не се откриват съществени разминавания, а релевираните от защитата противоречия са некоректно интерпретирани и преувеличени. Показанията, които св. Й. Н. дава в съдебното производство са много по-подробни, естествен резултат от което е този важни фактически положения, които свидетелят описва в показанията си пред съда да отсъстват в показанията в досъдебното производство. Това обаче не означава непоследователност на свидетеля, нито ненадежност, нито противоречивост.

Отсъствието на стриктни основания за прочитане поради противоречия на показанията на св. Й. Н., дадени в досъдебното производство е поради съдържанието на втория разпит на св. Н. от 24.10.2017г., /който се посочва от настоящия състав само за онагледяване еднопосочността на показанията без да го ползва за целите на доказване/. В този разпит, пред разследващ орган, на 24.10.2017г. /л. 125, т. 2 ДП/ изрично св. Н. заявява, че в предишния разпит – пред съдия – от 17.09.2017 г., казал, че не знае къде е оръжието, с което С. Г. застрелял таксиметровия шофьор, но всъщност знае къде е, но не го казал тогава защото можело да го обвинят него за стрелбата. Показанията на свидетеля от този разпит не съдържат разминавания с показанията пред съда. /протокол на л. 125, т. 2 ДП/ Показания на св. Н. по-натам са отразени и в протокол за следствен експеримент, с цел проверка показанията за изхвърлянето на пистолета.

В протокола за следствен експеримент от 24.10.2017г. е отразено изявление на св.

Й. Н., че подс. С. Г. когато дошъл в автомобила му показал пистолета. Следват подробни показания и посочване от свидетеля на местата, през които е минал и действията, които е извършвал. Следственият експеримент е онагледен и във фотоалбум /л. 88, т. 1 ДП/.

При анализа на показанията на св. Н., следва да се отчита и специфичната роля, която свидетелят описва сам за себе си, и която го доближава до участие в подготовката и улесняването на извършването на убийството. Точно поради това че свидетелят разкрива подробно пред решаващия съд своя съпричастност към деянието, на самостоятелно основание, се обосновава достоверност на показанията му и за всички участващи в процесния случай лица, тъй като св. Н. с показанията си показва, че не цели самооправдаване и оттук - прехвърляне на своя вина върху другите или самоцелното им уличаване.

Верността на показанията на свидетеля е проверена от редица писмени доказателствени средства - протоколи за оглед и за следствен експеримент, както и експертизи. Това касае всички релевирани от защитата положения - свързани с монтираното GPS устройство, и дали и св. Н. е получавал сигнали от него, случката с проследяване на жертвата П. за да могат да узнаят телефонния му номер, точния размер на получената от свидетеля сума от подс.С. като заплащане за убийството, доколкото свидетелят си служи с приблизителни стойности, това дали подс. Г. държал пистолет. Показанията на св. Н. са, като цяло, и в главните фактически положения, последователни и убедителни, кореспондират на останалия доказателствен материал – писмени доказателствени средства и експертизи, на достоверните гласни доказателствени средства, и не се откриват основания за дискредитирането им.

По повод възражение на защитата на подс. С., ще се отбележи, че ирелевантно за делото е по какви съображения прокурорът е преценил да не привлече св. Й. Н. като обвиняем. Касае се за самостоятелно и независимо решение на прокурора, в което съдът не може да се намесва, но което не означава, че Й. Н. се е превърнал в „зависим от обвинението“ свидетел, така че самоцелно и лъжливо да подкрепя тезата на прокурора. Възражението за такава „зависимост“ е изцяло необосновано и спекулативно.

Показанията на св. Н. относно данните от БДС, с които разполагал подс. А. С. се явяват правдоподобни с оглед начина, по който подсъдимият може да има достъп до такива данни, а именно – чрез контакти с лица от МВР. И действително, предвид служебния характер на тези данни в системата на МВР, единственият начин на външно лице да ги узнае е чрез вътрешен източник. Възможността подс. С. да се е снабдил с такива БДС данни не може да се опровергава от официални източници дали са правени съответните справки в информационните масиви на МВР, тъй като, единственият начин, по който подс. С. би могъл да се снабди с такива данни е неофициалният.

Достоверността на показанията на свидетеля се потвърждава и от конкретиката, която дава за срещата, на която подс. С. им дал лични данни за жертвата - в гр. София, бул. „Христо Ботев“ в една сладкарница на площад „Македония“, където по принцип си провеждали срещите. Конкретика се изявява и в показанията, че подс. С. идвал на срещите с лаптоп, влизал в интернет търсачката „Гугъл“ и им показвал мястото, където живее жертвата и които срещи се провеждали един-два месеца преди убийството. Св. Н. потвърждава, че и устройството, с което следели жертвата им било дадено от подс. А. С. и че устройството изпращало сигнали - СМС, и до подс. А. С. и той им казвал съответно къде се намира следеният автомобил. Свидетелят потвърждава и това, че двамата с подс. С. Г. са ползвали СИМ карти, които им дал подс. С.. Потвърждение на показанията на св. Й. Н. в тази част са откритите такива устройства при претърсването и изземването от жилище на подс. А. С., както и при претърсването на неговия личен автомобил „Мерцедес“.

Косвено за мотива на подс. С. да се умъртви Б. П. говори и твърдението на св. Н., че знае, че подс. С. се занимава с контрабанда на цигари и наркотици. Дори когато ги задържали на автомагистрала „Тракия“, на входа на София, те се връщали от Варна, където трябвало да прекарат такъв контейнер с цигари и да ескортират пратката.

Свидетелят дава достоверни показания и относно намерения в багажника на автомобила „Мерцедес“, в сака на подс. Г. пистолет със заличени номера – предмет на деянието по чл. 339 НК, вменено на подс. Г., че преди това пистолетът му бил даден от подс. Г. да го съхранява, после св. Н. го върнал на подс. С. да си го прибере. Това обяснява и наличието на биологичен материал на св. Й. Н. върху пистолета - от ДНК експертиза Протокол № 18/ДНК-38 /л. 141, т. 5 ДП/ на в.л. В. Д., е видно, че при изследване на отривка от дръжката на пистолета със заличен номер и пълнител, и на отривка от пълнител с 8 бр. патрони, има наличие на клетъчен биологичен материал на Й. Н.. Правилно СГС е кредитирал показанията на св. Й. Н. като подробни и последователни. Те намират потвърждение в множество други доказателствени източници.

Достоверността на показанията на св. Й. Н., включително със значение и за участието на подс. А. С., се потвърждават от протокол за следствен експеримент от 18.09.2017 г., в хода на който св. Й. Н. посочва маршрута, по който двамата с подс. С. Г. са пътували до мястото избрано за извършване на убийството, мястото, където е оставил подс. С. Г., маршрута, по който след това продължил, мястото, на което е извикал пострадалия - таксиметров водач, мястото, където е изчакал подс. С. Г. да дойде след деянието, посоката на движение до кв. „•••“, площадчето, на което са изчакали подс. А. С., който дошъл, качил се в автомобила и им дал пари. /протокол за следствен експеримент на л. 80, т. 1 ДП и х фотоалбум на л. 88, т. 1 ДП/ Идентификацията на средството на престъплението, и отново достоверността на показанията на св. Й. Н., се извеждат и от протокол за следствен експеримент от 24.10.2017г. с участието на св. Й. Н.. В хода на действието свидетелят посочва маршрута на движение и мястото, на което е изхвърлил пистолета и заглушителя, даден му от подс. С. Г., включително свидетелят е показал и дупката в оградата на Северен парк, през която е минал, тревното пространство, през което минал и горичката, в частност – около втори ред дървета в нея, и в силно обрасло с растителност място, където е скрил оръжието и заглушителя, и на което място отишъл три-четири дена след деянието и взел само пистолета без заглушителя, показал маршрута, по който продължил и стигнал до река Какач, в която изхвърлил пистолета и изваденият преди това от него пълнител, като посочил приблизителното място, на което попаднал пистолетът. /протокол за следствен експеримент на л. 85, т. 1 ДП и фотоалбум на л. 88, т. 1 ДП/ Проведеният експеримент потвърждава достоверността на показанията на св. Й. Н., доколкото е свързан и предпоставен от действително настъпили събития със съответните конкретни елементи като време, място и начин на протичане.

Достоверността на показанията на св. Н., както и резултатите на следствените експерименти, допълнително се потвърждават и от проведените впоследствие огледи на показаните от свидетеля места – това, на което е скрил пистолета, и това, на което впоследствие го е изхвърлил.

Видно от протокол за оглед на местопроизшествие от 24.10.2017г., на мястото в гр. София, Северен парк - река Какач, е намерен в реката и иззет пистолетът – средство на престъплението, с дължина около 30 см., силно корозирал, частично покрит с пясък и чакъл, с черни чирени, надпис Llama, с петле в задно положение, без пълнител. /протокол на л. 97, т. 1 ДП и фотоалбум на л. 99, т. 1 ДП/.

Съгласно протокол за оглед на местопроизшествие от 24.10.2024г. огледано е място в гориста местност, в Северен парк, посочено от св. Й. Н. в следствен експеримент, е намерен и заглушителят – описан като предмет с цилиндрична форма, от метал, размери 13, 5 см., и диаметър – 3, 5 см., с отвор с вътрешна резба, а от другата страна – отвор с видимо стеснение, с нарушена цялост на първоначалното си покритие в черен цвят, с липсваща част от боята, изработен е от сив метал. /протокол за оглед на л. 103, т.1 ДП и фотоалбум на л. 105, т. 1 ДП/ Това, че намерените и иззети при тези огледи /в гористата местност и реката/ пистолет и заглушител, са средството на престъплението, и от него са изстреляни куршумите към жертвата се установява от балистична експертиза на корозирал пистолет – № 18/БАЛ- 55. /л. 163, т. 5 ДП/ Експертизата е изследвала иззетия от реката Какач пистолет и иззетия от гористата местност шумозаглушител. Пистолетът е установен като Llаmа, кал. 7, 65, със заличен номер и годен да произвежда изстрели. Той е силно корозирал, с множество пясъчно-почвени наслоения, вследствие на което частите и механизмите са блокирани и не взаимодействат. Пистолетът е почистен включително и с ултразвукова вана, след което – смазан. Пистолетът е представен без пълнител. Оригиналната цев е подменена с друга по-дълга, в предната /дулната/ част на която има външна резба, предназначена за монтиране на шумозаглушител. Върху мястото предназначено за нанасяне на фабричния номер на пистолета /дясна страна на рамката, над спусъка/ се наблюдават следи от допълнителна механична обработка, вследствие на което фабричният номер на пистолета е заличен. Този участък е подложен на подходяща обработка, в това число и с химически реактиви. Въпреки извършеното третиране символите от заличения номер не са могли да бъдат проявени.

Шумозаглушителят представлява цилиндричен обект, установява се като саморъчно изработен за огнестрелно оръжие и може да бъде монтиран към цевта на представения пистолет Llama. Установява се, че през шумозаглушителя е стреляно, тъй като вътрешните му детайли са обтрити от експерта с памучен тампон - с 0, 5 % разтвор на дифениламин в концентрирана сярна киселина, при което се получило синьо оцветяване, свидетелстващо за наличие на неизгорели барутни частици, именно което от своя страна показва, че през заглушителя е стреляно.

При експертното изследване с пистолета е проведена експериментална стрелба, протекла нормално с и без шумозаглушител. Пистолетът е установен като годен да произведе изстрели и представлява огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗОБВВПИ. Шумозаглушителят може да бъде монтиран и използван с пистолета.

Изхвърлените от стрелбата шест гилзи от пистолета – средство на престъплението, и иззети от местопроизшествието, са изследвани с балистична експертиза № 131-БЕ/2017. Установява се, че гилзите са части от стандартни огнестрелни боеприпаси - патрони, кал 7, 65 х 17 мм - Browning. Гилзите, с оглед следите върху повърхността им – върху която са пренесени характерни особености на следообразуващите повърхности на оръжието, с което са отстреляни, съдържат комплекс от идентификационни признаци и са годни за идентификационно изследване. Предвид установените съвпадения по общи признаци – вид, форма и размер, и частни признаци, сравнението на трасологичните следи върху гилзите, се установява, че те са били отстреляни от едно и също оръжие. /експертиза на л. 98, т. 5 ДП/ Това, че именно пистолетът Llаmа, кал. 7, 65, със заличен номер е този, с който е произведена стрелбата срещу жертвата Б. П. се установява от изследването на следите върху гилзите и куршумите – експериментални образци при експерименталната стрелба с пистолета, сканирани и въведени в АБИС на НИК – МВР, и сравнението им със следите по шестте гилзи и четирите куршума, намерени и иззети при огледа на местопроизшествието /около и в автомобила на жертвата/, и съхранявани в НСБК /Национална съдебно балистична колекция/, под № 3769 - обекти на балистична експертиза № 17/БАЛ – 116, на НИК – МВР, при което е открито пълно съвпадение. Тези съвпадения дават основание да се направи извод, че съхраняваните в НСБК под № 3769 – 6 бр. гилзи и 4 бр. куршуми, са били изстреляни с предоставения пистолет кал. 7, 65 Llama. /експертиза на л. 163, т. 5 ДП/. И тази експертиза потвърждава достоверността на показанията на св. Й. Н.. Отношението и съпричастността на подс. С. Г. към средството на убийството на Б. П. по обвинението по чл. 116, ал. 1 НК, така и държането на огнестрелно оръжие без надлежно разрешение по обвинението по чл. 339, ал. 1 НК, косвено са показани и установени и чрез изследванията на оптичен носител на мобилни телефони и сим карти, иззети от дома на подсъдимия Г. с протокол за претърсване и изземване от 16.09.2017г. Обектите първоначално са изследвани от експертиза № 2018/ИКУ-20 /л.7, т. 7 ДП./, при което цялата информация от тях е записана на оптичен носител. По- натам, част от информацията от записа, и по – специално осем файла, е изследвана о т експертиза – протокол № 222-Ф/2018. Експертизата се е занимала с това да сравни съдържащите се в тези файлове снимки на две огнестрелни оръжия, едното – с поставен заглушител, и другото – само оръжие, поставени върху дървен плот, с оръжието и заглушител и само оръжието, намерени и иззети от съответно реката Какач, от гориста местност, и от автомобила Мерцедес с рег. № № •••.

Установява се, че на файлове с номер 000044 и 000046, снимки 5 и 7 от експертизата, са заснети едни и същи обекти: два броя пистолети, П1 и П2, единият с поставен заглушител – 3 /П1/, два броя пълнители – п1 и п2, и прозрачно пликче с осем броя патрони. При извършен детайлен преглед на съдържанието на тези файлове, е установено следното: П1 – пистолет, черен на цвят, отговарящ като конструкция на Llama, кал. 32. Пистолетът е с поставен цилиндричен предмет, най-вероятно заглушител. Над спусковата скоба, на рамата, на място където обичайно е набит сериен номер се наблюдава продълговато петно с неправилни граници, най- вероятно вследствие на механично заличаване на номера. На ръкохватката в горната 1/3 се наблюдава най-вероятно нарушаване на повърхността на т.нар. „оръжейна накатка“. Наблюдават се в различни участъци и в различна степен нарушения на повърхностния защитен слой /оксидация/ на оръжието. /експертиза на л. 105, т. 7 ДП/. Относно заглушителя на този пистолет – З-П1, в предната част на цевта на пистолета се наблюдава цилиндричен предмет, по форма и размер, отговарящ на заглушител.

П2 – представлява пистолет, черен на цвят, с надпис 7, 65 mm AP – МВР. В зоната над спусковата скоба, на място, където обичайно е „набит“ сериен номер се наблюдава продълговато петно с неправилни граници, най-вероятно вследствие на механично заличаване на номера. От записите на снимките също така се установява, че и двете снимки № 5 и № 7, изобразяващи двата пистолета с пълнител и патрони, са направени на 16.08.2016г.

Експертизата е провела сравнително изследване на изображенията на два броя пистолети, един брой заглушител и два броя пълнители от файловете 000044 и 000046, с изображения на представени пистолет Llama - с който е прострелян Б. П. на пистолета, намерен в автомобила Мерцедес с рег. № •••, на заглушителя към първия пистолет и на пълнителя към втория пистолет, означени съответно като СрП1, СрП2, СрЗ и Срп1.

Изследването показва пълно съвпадение на изображенията на пистолета П1 и това на СРП1, т.е. пистолетът със заглушител, заснет на снимките в телефон на подсъдимия С. Г., отговаря напълно на пистолета, с който е стреляно срещу жертвата.

Констатираните съвпадения във вида, формата и габарити и размери на заснетия заглушител на снимките 000044 и 000046 с тези предоставени за сравнение заглушител, водят до извод, че се касае за изделия от един и същ вид.

Извършено е и сравнително изследване на изображенията на пистолет –П2 с изображението на сравнителния пистолет – СрП2, от което се изяснява, че на снимките 000044 и 000046 е заснет пистолетът намерен в лекия автомобил Мерцедес с рег. № •••. Същите изследване и извод са направени и за пълнителя към този пистолет. /експертиза на л. 104, т. 7 ДП/.

В обобщение – пистолетите, установени като този, с който е стреляно срещу жертвата, заглушителят към него, както и пистолетът, който подс. С. Г. е държал без разрешение, са били заснети преди това в телефон, намиращ се и иззет от дома на подсъдимия, следователно той е държал тези пистолети.

Въззивната инстанция се съгласява с доводите на първия съд, че от показанията на редица свидетели се установява свързаност на подс. С. Г., св. Й. Н. и подс. А. С., оттук и се извеждат подбудителството, което подс. С. е осъществил, за да мотивира, а и подпомогне подс. С. Г. в изпълнение на задачата да се умъртви жертвата. Установява се и мотивът на подс. А. С. срещу него да не се изнасят данни за участие в престъпна група.

От показанията на св. Г. Г., приятелка на св. Й. Н., се установява, че именно св.

Й. Н. я е запознал с подс. С. Г., т.е двамата са се познавали, както и й е говорил за подс. А. С. като за „шеф“, от когото дори се страхувала след задържането на св. Н., т.е. подс. А. С. е имал влияние върху св. Н. и подс. Г.. От особено значение за потвърждаване на показанията на св. Й. Н. и като собствен източник на факти за участието на двамата подсъдими в процесната дейност са показанията на св. Е. Е., защитен свидетел. Свидетелят познава и двамата подсъдими. Самият той бил подсъдим по делото за контрабанда на цигари и знае, че който тръгне да свидетелства срещу подс. С. ще бъде „елиминиран“. Достоверността на участието на подс. С. в конкретния случай като негов инициатор се потвърждава и това, че и преди него подсъдимият С. е имал сходни инициативи, които обсъждал със св. Е., както и че след смъртта на Б. П. св. Е. получавал заплахи от подс. С., че ако тръгне срещу него не може да разчита на друго различно от това, което е сполетяло жертвата. Това също показва косвена връзка и мотив на подс. С. за умъртвяване на Б. П. и той стои в интереса на подс. С. срещу него да не се изнася никаква информация, нещо което казал и на подс. С. Г.. Убедително свидетелят Е. описва общата нагласа и решимост на подс. А. С. като начин за справяне с различни лица, които, ако решат да свидетелстват срещу него ще бъдат „елиминирани“. В подкрепа на твърдението си подробно описва случай, при който трябвало да бъде елиминирано лице – съдружник на подс. С. във фабрика за мебели, с кодовото име „БББ“, при което лично св. Е. Е. трябвало да изгради отношение на доверие и да го примами. Лично св. Е. получавал заплахи от подс. С., че ако не е лоялен към него ще „свърши“ по същия начин, по който „свършило“ „онова таксиджийче“ и това, което знае от подс. С. е, че Б. П. е застрелян от подс. С. Г.. От една страна, косвено и производно, свидетелят разкрива обстоятелства, които позволяват да се свърже личността на подс. А. С. с извършеното покушение над Б. П. и е в подкрепа на показанията на св. Й. Н. и обясненията на подс. С. Г.. От друга страна – преки са показанията на св. Е., както и с особена важност за релевантните факти, че в разговор с подс. С. последният му казал, че до убийството на Б. П. се стигнало, защото бил готов да свидетелства срещу него, макар това да му го казал в контекста на отправена заплаха към самия св. Е. - че ако се опита да му навреди, и разкрие това, което знае за него, ще последва момчето, което вече не било „опасност“ за него. При това му споделил и че Б. П. е застрелян от подс. С. Г., който бил човекът, занимаващ се със „силовите неща в организацията“. В показанията си св. Е. ясно посочва и връзката на подс. С. с убийството на Б. П. тъй като А. С. му казал, че Б. П. бил готов да свидетелства срещу него, и че по „този начин“ се разправя с хората, които не са лоялни. /показания на св. Е. на л. 4359, т. 10 нохд/ Показанията на св. Е. са относими и към фактите на държания от подс. С. Г. инкриминиран пистолет към 17.09.2017г., доколкото заявява, че подс. С. Г. имал в себе си оръжие, в това бил сигурен.

В подобна насока са и частично приобщените от досъдебното производство свидетелски показания на Е. Е., в които посочва, че знае от разговор с подсъдимия С., че пострадалият Б. П. е убит заради намерението му да посочи А. С. като организатор на наркотрафик по делото „Сахара“, както и че фактическият извършител на убийството на П. е С. Г.. Неоснователни са възраженията на защитника на подс. С. за процесуални нарушения при провеждане на разпита на св. Е. в съдебното заседание по видеоконферентна връзка. На първо място, съдът е назначил надлежно за това заседание служебен защитник на подс. С., при което неоснователно е възражението за неизясняване от съда дали подс. С. е бил съгласен с това назначаване. Освен това забележката на защитника - тогава адв. Н. И., в заседанието, че не е запознат само с трафичните данни по делото, и то – като предмет на техническа експертиза, не може да се приравни на непознаване на делото изобщо и пречка поради това да участва като защитник в действията, проведени в съдебното заседание, в които въпросните трафични данни не са предмет на обсъждане, а се провежда разпит на св. Е.. /л. 4333, т. 10 нохд/. Първостепенният съд правилно е съобразил, че адв. И. се е запознавал с материалите по делото от 03.02.2022г., следователно му е предоставено достатъчно време за това.

Няма основания да се приеме ненадлежност на разпита на св. Е. и поради особености на видеоконферентната връзка, доколкото в протокола от съдебното заседание е отразено, че връзката е при осигурени „чуваемост и образ, свидетелят се визуализира“, съдът се е уверил в самоличността на свидетеля по лична карта, представена от него, която също се визуализира. Поради това, относно воденето на разпита на свидетеля не са налице основания за съмнение в процесуална законосъобразност.

Прави се оплакване от защитника на подс. С., а. И., че съдът въпреки заявеното разминаване на линия на защита от страна на защитника - тогава адв. Н. И., и подс. С., е провеждал заседания. Защитникът а. И. не заявява за кои точно заседания става въпрос. При преглед на материалите по делото се открива, че в заседание на 18.03.2022г. /л. 4454 т. 10 нохд/, назначеният служебен защитник на подс. С. - адв. Н. И. е заявил, неясно и уклончиво, че изпълнявал правата и задълженията си на защитник и се противопоставял на решения на съда, когато вижда нарушени права на защита на подсъдимия, но това не следвало да се счита, „че е единна теза на защита“ между него и подс. С.. /протокол на л. 4467, т. 11 нохд/. В това заседание подс. С. е заявил недоволство, че адв. Н. И. не бил назначен, а му бил „натрапен“, заявил, че линиите на защита тотално си противоречат. /л. 4470, т. 11 нохд/. Пожелал е адв. Н. И. да бъде отстранен от делото като защитник. Адв. Н. И. е направил изричен отказ от служебна защита на подс. С.. / л. 4472, т. 11 нохд. /.

Оплакването на а. И. за нарушени права на подс. С. по повод на описания случай е неоснователно. Първостепенният съд като е продължил разглеждането на делото с участието на адв. Н. И. - служебен защитник на подсъдимия С., не е нарушил процесуалния закон. Въззивният съд се солидаризира със съображенията на първия, заявени в това съдебно заседание, че защитата на подс. С. е от категорията на задължителните, освен това е по назначение, а не по избор на подсъдимия. Подс. С. не е упълномощил доброволен защитник към чиято личност би могъл да има претенции. Качеството на служебната защита и дали се упражнява пълноценно се преценява на общо основание от съда, който само при основателни причини може да освободи такъв защитник – когато защитата не отговаря на съответните стандарти на упражняването й. Настоящият случай не е такъв, в който да се обективират причини за отвеждане на адв. Н. И., независимо от неговите и на подс. С. изявления. Правилно съдът се е позовал на нормата на чл. 98, ал. 2 НПК, че разминаване в линия на защита не е дефинитивно основание за отвеждане на служебния защитник, доколкото линията на защита на подсъдимия може да е несъвместима с добросъвестното упражняване на процесуални права. При такова разминаване защитникът само уведомява подсъдимия своевременно и продължава защитата, ако не бъде отстранен от наказателното производство по предвидения за това ред. В случая този ред е служебен при предпоставката на отрицателна оценка от съда на провежданата защита като формална е неефективна. Отказът на подс. С. от защитник е без правно действие, тъй като се касае за служебна защита.

Наред с това, в редица заседания в хода на производството подс. С. е претендирал за избор на личността на служебния защитник, с какъвто обаче той не разполага или разполага лимитирано, само ако това е възможно според случая. Устойчива линия на поведение на подс. С. пред първостепенния съд е заявяване на недоволство от назначени служебни защитници, тяхното освобождаване от производството с назначаване на нови, което поведение, поради неговата честота, е гранично за злоупотреба с процесуални права. Такива защитници на подс. С. са били назначавани: адв. А. В. /л. 2051, т. 5 нохд/, адв. А. И. / л. 2500, т. 6 нохд/, адв. Д. /л. 4179, т. 10 нохд/, адв. Н. И. /л. 4327, т. 10 нохд/, адв. Г. Ф., а. И. – настоящ служебен защитник. /л. 5303, т. 13/ Извод от изложеното е, че съдът е показал пълно съобразяване с искания и оплаквания на подс. С., но до степента, в която се прецени, че те престават да се упражняват добросъвестно.

Настоящият състав не се съгласява с доводите на защитника на подс. С., че св. Е. е ненадежден, тъй като е заинтересован. Свидетелят не участва в процесуално качество на страна по делото, респективно и поради това не може да се счита заинтересован от неговия изход. Не се откриват основания за пристрастност у свидетеля и в това, че имал дългове към семейство С.и, и дори подс. С. е завел гражданско дело срещу него, както се навежда от защитата на подс. С.. Идентично на това, не се разглежда като основание за пристрастност и фактът на сключеното от свидетеля Е. споразумение с прокурора по друго наказателно дело, по което бил обвиняем и по което си изтърпял наказанието, още по – малко поради това, че в писмо е показал свое емоционално отношение към св. В. С.. Показанията на св. Е. издържат проверката с други обективни доказателствени източници, последователни и логични са, и правилно са били кредитирани от съда.

Въззивната инстанция се съгласява с анализа на първия съд и на показанията на св. А. А., върху когото бил оказван натиск по делото „Сахара“ за отказ от обяснения и които показания косвено показват мотива на подс. С. за убийството. Св. А. е бил съподсъдим заедно с жертвата Б. П. по нохд 1065/2015г. по описа на СпнС- закрит, посочва, че през месец март 2017г. провел разговор с част от другите привлечени по същото дело лица, които го убеждавали да се откаже от показанията си, тъй като „софиянци започнали да си разчистват къщичката“. Този израз свидетелят определил като заплаха за неговия живот, пряко свързан с убийството на Б. П.. За осъществен натиск спрямо свидетеля А.ов по делото „Сахара“ се съдържат и в обясненията на подсъдимия Г.. /прочетени показания от л. 150-151, т. 2 ДП/ Останалите разпитани по делото свидетели са с относително второстепенен характер за изясняване на главния факт, безспорни са и не повдигат въпроси изискващи специално обсъждане. Показанията им са внимателно и детайлно обсъдени от първостепенния съд. Такива са показанията на св. Л. К. - арендатор на автомобила на жертвата Б. П. /л. 2783, т. 7 нохд/, св. Л. И. – бивша приятелка на жертвата Б. П. относно това, че се укривал и бил „замесен в нещо“ /л. 2788, т. 7 нохд, /, св. К. Д. – ••• във фирмата „Йелоу 333“ арендатор на Б. П. /л. 2792, т. 7 нохд/ св. Р. П., майка на Б. П. относно обаждането след прострелването от сина й, за това че се укривал преди това и бил изплашен, бил замесен в някакъв случай с Б. и Л. Г.и /показания на л. 2918, т. 7 нохд, прочетени частично л. 975, т. 2 нохд/ св. А. В. - арендатор на автомобили от „Йелоу 333“ АД/ л. 2925, т. 7 нохд/, св. Л. П. – поемно лице/ л. 2930, т. 7 нохд/ св. Д. Т. – поемно лице /л. 2932, т. 7 нохд/, св. Б. Б. – този свидетел е и неотносим / л. 3029, т. 7 нохд, /, Х. С. / л. 3030, т. 7 нохд/, св. П. М. – лицето, което е чуло гърмежи от стрелбата и се притекъл на викове за помощ на жертвата /л. 813, т. 2 нохд/, св. А. Р. - без конкретно съдържание на показанията му, тъй като няма спомен за какво са си общували по телефона с Й. Н. във времевия период от м.декември 2016 до м. февруари 2017г.

Първостепенният съд е разпитал и подробно обсъдил показания на св. С. Г., баща на Л. Г., за проверка на версията дали Л. Г. и Б. Г., баща и син, имат отношение към поръчителство на убийството доколкото тези имена са споменати от жертвата веднага след прострелването. Обсъждането на съда е коректно. Следва да се отбележи, че показанията на св. С. Г. са и без особено конкретно съдържание с изключение на това, че синът на свидетеля – Л. Г. е починал, живеел в •••, както и че в края на живота си бил в тежко здравословно състояние. /л. 3183, т. 8 нохд/.

Показанията на св. И. Б. - управител на „МС Шипинг“ ООД, на св. С. Д. – управител на Юнивърсъл трейдинг и шипинг“ ООД, св. С. С. – собственик на фирма за ремонт на кораби вътрешно обзавеждане и оборудване, също нямат пряка връзка с предмета на делото и са ирелевантни. С това качество са и показанията на св. Б. М. – племенник на подс. А. С. относно личните им отношения.

Въззивната инстанция, за разлика от първата, намира за неотносими показанията и на св. Б. Б.. Приема, че нямат връзка с предмета на делото, касаят негови лични отношения с подс. А. С. по повод на случай извън процесния и когато научил, че подс. С. го бил „поръчал“. Сам по себе си този случай, освен че е безразличен за делото, следва да е предмет на отделно разследване и разкриване на обективната истина за него.

С относително значение за делото следва да се приемат и показанията на св. А. Я., също описващ случай извън процесния, в който пострадала майка му. Относително все пак показанията имат значение доколкото потвърждават, както е възприел и градският съд, обясненията на подс. С. Г. за поставена от подс. С. задача за нападение върху жената на свидетел по делото за контрабанда на цигари и че това е типичният подход, следван от подс. С. за справяне с неудобни лица. Освен от показанията на св. А. Я., изводът се налага и от показанията на св. Е. Е., св. Й. Н., обясненията на подс. С. Г.. Съдът оценява различно от първостепенния и показанията на св. А. А., като ги намира за недопустими. /л. 2935, т. 7 нохд/ Св. А. А. е служител в сектор „Противодействие на престъпления против личността“ в СДВР и е бил включен в екип по разследването на престъплението по чл. 116 НК. Няма никакви собствени преки или косвени възприятия на релевантни факти, които да му придават качество на свидетел. Информацията, до която е достигал е резултат на собствените му оперативно-разузнавателни действия, в това число - по няколко оперативни версии. Същината на показанията му е експертна интерпретация на събрани трафични данни, която обаче не замества самите данни. Освен това дейността му е присъща на автономно разследване на органите на досъдебното разследване и на съда, поради което не може да замести и тях. Наред с това, видно от докладна записка на л. 137, т. 2 ДП, свидетелят е заявил за проведена беседа с лицето Й. Н.. Свидетелят е автор на доклади обобщаващи оперативна информация за случая./докладна записка на л. 71 т. 3 ДП/. При така изложеното и на основание чл. 118, ал. 2 НПК, въззивната инстанция изключи показанията на свидетеля от доказателствената съвкупност.

Тук следва да се отбележи, че пред първостепенния съд, провел разпита на 19.05.2021г., все още не е действала забраната на нормата на чл. 118, ал. 2 НПК за разпит като свидетели на лица провеждали оперативни беседи, в сила от ДВ бр. 18, 2024г. Формално, и доколкото св. А. А. не е провеждал действия по разследване в наказателното производство, той е бил допустим свидетел към онзи момент. Към настоящия обаче процесуалният режим е различен.

Непротиворечиви са и не повдигат въпроси и релевантните показания на св. Е. С.

– служител при МВР, пристигнал на местопроизшествието по подаден сигнал. /л. 3191, т. 8 нохд/ и възприел изявления на жертвата - че е страна по дело за наркотици, че е получил обаждане по мобилния си телефон, на което се отзовал до бл. •••, в огледалото ляво странично за обратно виждане забелязал лице с черни дрехи и маска, което се приближило, последвал удар по стъклото и стрелба. Казал и имена на лица, които смята за съпричастни. В същия смисъл и от значение дали към деянието отношение имат други лица, са и показанията на св. Д. Й. И. – също служители при МВР и колега на св. Е. С., с когото били заедно на местопроизшествието. /л. 2599, т. 6 нохд/. Свидетелят потвърждава показанията и на св. С., че се отзовали на сигнал за простреляно лице и лицето, заявило, че го е прострелял мъж и споменал две имена. лицето било контактно. Обосновани са доводите на съда и след прочитане на показания на свидетелите от досъдебното производство поради липса на спомен, че свидетелите цитират и конкретни имена на лица, посочени от Б. П. като имащи общо с покушението спрямо него - Л. и Б. Г.и.

Настоящата инстанция се съгласява с доводите на първата, че показанията на свидетелите Д. И., Е. С. - полицейски служители и П. М. - притеклото се на помощ лице, че пострадалият им е съобщил, че прострелването му има общо с делото, водено срещу него, се потвърждават и от останалите събрани доказателства.

Въззивният съд намира за верни доводите на първия и относно показанията на св.

Е. Ю. /прочетени от ДП/ че в магазина му идвал клиент на около 60 години и повече от два пъти купувал евтини телефонни апарати, управлявал автомобил марка „Мерцедес“ и че се касае за подс. А. С.. В подкрепа на това са показанията на свидетеля, че разпознал подсъдимия С. като лицето – клиент, по време на предаване по телевизията за задържане на лица на 16.09.2017г. на автомагистрала Тракия.

При проведеното разпознаване в досъдебното производство действително св. Е. Ю. не разпознава категорично подс. А. С., като се колебае между предявените му лица с № 3 или № 4, съответно К. К. и А. С., но това не отнема съдържанието на показанията му, че е разпознал подсъдимия С. по друг начин. /протокол за разпознаване от 23.10.2017г. л. 129, т. 2 ДП/ За това, че св. Е. Ю. дава верни показания за закупуването от неговия магазин на телефони от подс. С. са и обясненията на подс. С. Г., че от разговори със св. Е. Ю. знае, че телефоните, с които работил подс. С. и те – подс. Г. и св. Н., са били закупени от него, и именно от магазинчето на бул. „Христо Ботев“. /обяснения на подс. С. Г. л. 6329 т. 15 нохд/ Освен това, лично е виждал как подс. С. купува телефони от магазинчето на бул. „Христо Ботев“, оттам закупувал също и сим карти. /обяснения на л. 7936, т. 19 нохд/ Въззивният съд напълно се съгласява с анализа на първия на показанията на св.

С. Х. и св. В. С.. В показанията си те излагат версия, при която на датата на покушението срещу жертвата и около часа на срещата на двамата подсъдими и св. Й. Н., свидетелките и подс. С. действително били в ж.к. „•••“ и в района на твърдяната среща, но по съвсем друг повод – придружаване на св. С. Х. до дома й след като се отказала да присъства на вечеря. Версията е свързана с отрицанието на подс. С. изобщо на всички обвинителни твърдения, в това число и да се срещал със св. Н. и подс. С. Г. и им е заплащал за покушението.

Версията е несъстоятелна и не отговаря на обективната действителност, опровергана е от достоверните по делото доказателства.

Правилно първият съд е съобразил, че свидетелките се намират в близки роднински отношения с подс. С. и са пристрастни, което поставя под съмнение достоверността им, и показанията им налагат критичен анализ. Внимателното съпоставяне с кредитираните доказателства, добавено към факта на близките родствени отношения и обусловената от това субективност, разкрива категорична недостоворност на показанията и лъжливост на версията.

Св. С. Х. е тъща на подс. А. С., чиито показания са дадени с цел да осигурят правдоподобно обяснение за намирането на подс. С. в деня на убийството и около часа на срещата му с подс. С. Г. и св. Й. Н., в кв. •••, и в района на срещата, което обяснение не отговаря на истината. Показанията на св. Х. представят версия, при която подс. С. се намирал на това място, но не се е срещал с подс. Г. и св. Н., защото бил с нея и със съпругата си – св. В. С.. В частност въпросната вечер била на гости на дъщеря си в кв. •••, гледали семейни филмчета, тя се разстроила, защото на тях бил починалият й съпруг, тогава св. В. С. предложила да отидат на турски ресторант. Като стигнали дотам обаче, тя се отказала, пожелала само да я откарат вкъщи - на ул. „•••“. Карал зет й – подс. С.. Като стигнали до детска ясла № 35, св. Х. се разстроила съвсем и пожелала да излезе за глътка въздух. спрели колата и тя се разходила, а подс. С. карал леко след нея. Изчакал и я, после с тя се качила в колата и се прибрала. Това било съботата преди семейните празници на 14.02.2027г. – „Свети Валентин“, когато била годишнина от годежа на дъщеря й. /прегледът на календара за деня събота преди 14.02.2017г. показва, че датата е 11.02.2017г. - датата на покушението/.

В същия този смисъл са и показанията на св. В. С.. В допълнение към това, правилно първостепенният съд не е кредитирал и показанията на св. В. С., че подс. С. не познава свидетеля Н., тъй като същите са категорично оборени от показанията на св. Н. и подсъдимия Г., установени като напълно обективни по тези обстоятелства и чиито показания и обяснения намират опора в останалия доказателствен материал.

Показанията на св. В. С. са обстойно анализирани от първостепенния съд, и правилно намерени за силно пристрастни, тясно ангажирани със защитната кауза на подс. А. С., респективно - недостоверни. В голямата си част показанията нямат пряко отношение към предмета на делото, а са емоционално изложение на преживяванията на св. С., свързани с извършеното претърсване и изземване от разследващите органи на вещи от дома им, задържането на съпруга й – подс. С., както и срещите й покрай тези събития със съпругата на подс. С. Г. - Р. Г., самите й отношения с подс. С. Г. и Р. Г., както и за събития и случки, извън процесната. Показанията й в немалка част също така са не възпроизвеждане на факти, а вземане на защитно отношение по обвинението и процесуалното положение на съпруга си, като това, че: св. С. лично присъствала на заседанието по разглеждане на мярката за неотклонение на съпруга си, че съдията тогава говорел лъжи, че било лъжа, че съпругът й участвал в контрабандна дейност. св. С. отправя критика към мотивите на съда в това заседание, който не се бил запознал лично с данните от мобилните оператори, а цитирал друг човек. По –натам в показанията си, заявява по адрес на съпруга си, че нямала и най – малко намерение да кара „невинен човек да се признава за виновен, та било то и за доброто на мен и децата ми“ /показания на л. 4956, т. 12 нохд/.

Също така св. С. искала от наблюдаващия прокурор да се извършат „всички възможни следствени действия, които оневиняват моя съпруг и започват от моя разказ“. /показания на л. 4958, т.11 нохд/ Основание за пристрастност на св. С., което да наклони показанията й в ущърб за подс. С. Г., е и показаното от нея силно негативно отношение, което има към подс. С. Г. и съпругата му Р. Г.. Самата тя признава, че търсила сметка от Р. Г. за поведението на С. Г. към адвокат С. М., че Р. Г. нямала никакви скрупули да отиде и даде пред Специализирания съд „най-абсурдните“ показания срещу нея и съпруга й, защото „я искала в затвора“, както и че лично проверявала дали подс. С. Г. спазва мярката за неотклонение „домашен арест“. /показания на л. 4957, т. 11 нохд/ Именно това пристрастно и емпатично отношение на св. С. към съпруга й – подс.

С., недвусмислено показано и в самите й показания, дава основание и на настоящата инстанция, да я преценява не като обективен свидетел, а като такъв, който дава показания в самоцелна негова подкрепа.

Изводът за пристрастност на св. С. се потвърждава и от съдържанието на редица други доказателства, с обективен характер, но обратни по съдържание на показанията на св. С. за съответните обстоятелства.

Близкото стоене на св. С. до съпруга й, вкл. като емоционална опора /нещо, което се вижда и в показанията й/, се извежда и от обясненията на подс. С. Г. – че св. В. С. придружавала съпруга си подс. С. дори по време на предаването на парите след убийството на жертвата. /обяснения на л. 4498, т. 11 нохд/ От показанията на св. Е. Е., също се извежда ангажираната позиция на св. С. с каузата на съпруга й, тъй като св. Е. бил посетен лично от нея с молба да си оттегли показанията по делото, като му било напомнено да не забравя разговорите с А. С., и че иначе свидетелят „знаел какво ще му се случи, както и, че всеки който не е с тях е срещу тях, /л. 4359, т. 10 нохд - л. 4362, т. 10 нохд/ Вярно градският съд не е приел за правдоподобни показанията на св. В. С., че при претърсването на дома им, на 16.09.2017 г. нахлули лица, ритали ги и били и това било по поръчка на прокурора, като отново пристрастни и в разрез с всички останали доказателства по това действие.

Що се отнася до описанието на случая – алиби на подс. С. – че на 11.02.2017 г. се намирал в района на твърдяната среща в кв. „•••“, но по съвсем друг повод, показанията на св. С. са съпоставени с показанията й, дадени от нея в досъдебното производство. Правилно обяснението на св. С., че разминаванията в показанията се дължали на некоректно воден разпит са отхвърлени като голословни. Наред с това, версията, поддържана от св. С., че на 11.02.2017г. се намирали на това място в ж.к. „•••“, но съпругът й не се е срещал с подс. Г. и св. Й. Н., но само разменили съобщения, а поводът за намирането им на това място бил съвсем друг, е опровергана категорично от обяснения на подс. С. Г. и показанията на св. Й. Н., които по тези факти са безпристрастни, тъй като не укриват себе си от извършеното, нито отслабват своята роля в него, за разлика от показанията на св. С. по отношение на съпруга си – подс. С.. Обосновано първостепенният съд е намерил противоречия в показанията на св. С. по този факт, дадени в досъдебното производство /на л. 186, т. 2 ДП/ и пред съда. Така, в досъдебното производство свидетелката заявява, че на 11.02.2017г., са качили майка й в апартамента й, поседели с нея, след което се прибрали в дома им в кв. „•••“. Пред съда обаче по този факт св. С. заявява, че оставили майка й на ул. „•••“ и „•••“, тя се качила в дома си, а те отишли на ресторант в хотел „Маринела“ да хапнат. /показания на л. 4951, т.11 нохд/. Противоречията на отделно основание добавят към извода за неправдоподобност на показанията на свидетелката и че съставляват самоцелно изградена версия в защита на съпруга й – подс. С.. Правилно градският съд не е кредитирал и твърдението на св. С., че подс. С. не познава св. Й. Н., тъй като същото е в противоречие с изложените обстоятелства от св. Й. Н. и подс. Г.. От друга страна, твърденията на свидетелката се намират в противоречие и с показанията на свидетеля Й. Н. и подсъдимия Г., относно осъществената среща с подсъдимия С. след убийството.

Изцяло се споделят мотивите на първостепенния съд да не кредитира показанията на св. П. В.. Свидетелят изгражда версия, при която наблюдавал как св. Й. Н. получил пари от Л. Г.. Съдържанието на версията показва, че всъщност тя е защитна за подс. А. С., тъй като е насочена да припише поръчителството за убийството на друго лице. Както първостепенният, така и този съд, намира, че показанията на св. П. В. не отговарят на истината, а са самоцелни за изграждане на оправдателни доказателства за подс. А. С.. По съдържание те са и крайно неубедителни – св. В. твърди, че се запознал с Л. Г. случайно, започнал да му пазарува, но не знаел къде живее, носел му покупките в градинка, били в някакъв фитнес и там Л. Г. го изпратил да повика случайно видения Й. Н., и така няколко дни преди празника Свети Валентин отишъл в градинката и отново случайно видял как Л. Г. дава пари на Й. Н.. Дори повърхностният прочит на показанията показва, че те са несъстоятелни, алогични и са нагодени самоцелно към случая, за да придадат активно участие в него на друго лице – на Л. Г., а не на подс. А. С.. Не се споделят доводите на защитата на подс. С. за доказаност на показанията на св. В. като подкрепени от трафичните данни за позициониране на телефона на св. Й. Н. в деня, в който се твърди св. Н. да се намирал във фитнес и там Л. Г. изпратил В. да го повика. Тълкуването, при което трафичните данни кореспондират на показанията на св. В. и така ги потвърждават, е некоректно. Показанията на св. В. са оценени като изцяло неправдоподобни и нагодени да изградят защитна версия за подс. С. и частност – че има улики срещу други лица, като заинтересовани от убийството на жертвата и че тези други лица биха могли да са свързани с убийството. Нагаждането на показанията в защитна за подс. С. линия, се пренася и към нагаждане на показанията към данните от мобилните оператори. При това, за съда се очертава точно обратната връзка - не трафичните данни подкрепят версията на свидетеля, а версията на свидетеля подкрепя трафичните данни.

Същият е отговорът и на интерпретацията на защитата на подс С. на трафичните данни, като подкрепящи версията за срещи на св. П. В. с Л. Г. в градинка между клетки с адрес „Княгиня Мария Луиза“ № 126 и адрес „Банишора“, бл. 16А.

Освен това, ще се отбележи, че в случая съдът не следва да се занимава с разработването и проверяването на различни версии на разследване и към кои лица може да се насочи то. Работата по следствени версии е присъща на един съвсем ранен етап на досъдебното разследване, още преди да се съберат данни уличаващи конкретно виновно лице. Съдът обаче не се занимава с проверка на версии, в които участват други лица, а се занимава само и единствено с обосноваността на обвинителната теза за участие на подсъдимите лица в инкриминираното деяние и дали то е безспорно доказано. Изместването на линията на разследване към трети лица, като вероятна версия е ирелевантно за конкретното обвинение. Ето защо следва да се отхвърли като ненужна процесуално-следствена дейност, тъй като нито потвърждава, нито изключва обвинителните твърдения.

Освен това, съгласно показанията на бащата на Л. Г. – св. С. Г. в последните месеци от живота си Л. Г. /починал през 2017г./ бил в тежко здравословно състояние, с много болести. Живеел в •••, криел се от органите на МВР, не можел да носи обувки, краката му били деформирани, ходил само до центъра на селото, докато бил в София, ходил само до поликлиниката, два месеца преди смъртта си спрял да се храни. Тежкото здравословно състояние на Л. Г. се описва и от св. М. М. – съсед на Л. Г. в течение на 4-5 години, в •••, а именно – че бил инвалид, в инвалидна количка, не излизал, по медицински показатели искали да му ампутират краката увредени от диабет. Това на отделно основание прави неправдоподобни показанията на св. В., тъй като случката, която описва не се включва логично в начина на живот на Л. Г. преди да почине.

Въззивният съд се съгласява и с мотивите на първостепенния в подкрепа на оценката за недостоверност на свидетеля и вероятно въздействие върху него, че съгласно комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза на в.л. Е. С. и Д. А., свидетелят е с лека умствена изостаналост, поведенческа и емоционална незрялост, вредна употреба на алкохол, злоупотреба без прояви на зависимост. Притежава свидетелска годност, но е податлив на чуждо влияние и внушение. /експертиза на л. 98, т. 16 ДП/ Участието на подс. С. в процесните събития е многостранно показана и то с убедителни и достоверни доказателствени източници. Те са не само показанията на св. Й. Н. и обясненията на подс. С. Г., но и показанията на св. Г. Г. – че подс. С. Г., Й. Н. и подс. А. С. се намират в една група и в нея „шеф“ е именно подс. С.. Фактът, че тримата едновременно били задържани на автомагистрала „Тракия“ при проверка от органите на МВР, също говори за специфична свързаност помежду им. Още повече при спецификата на намерените в автомобилите вещи.

Участието на подс. С. в процесните факти се извежда и от косвени доказателства - изведени от множеството изследвания на трафични данни, показващи връзката и ролята на подс. С. в процесния случай. Намерените в дома и автомобила на подс. С. специфични устройства – тракери, и проследяването им, също подкрепят показанията на св. Н. и обясненията на подс. С. Г. за съпричастност на подс. С. към вмененото деяние.

Неоснователни са възраженията на защитника на подс. С., че не е доказан мотивът на подс. С. за поръчителство на убийството като се позовава на това, че св. Р. П., св. Л. К., св. Л. И., св. А. В. и св. К. Д. /лица близки до жертвата Б. П./ разпитани от съда заявяват, че не познават никого в залата. Дали тези лица познават някого в залата, в частност – подсъдимите, или не, по никакъв начин не се свързва с мотива на подс. С. за убийството на жертвата Б. П. доколкото отношенията между тях двамата и желанието на подс. С. да елиминира опасността срещу него да се дадат обяснения, са протичали и са могли да протичат без така описаните лица да знаят нещо.

Респективно на това, наличието на мотив не се опровергава и от показанията на св. Б. Г., че не бил чувал от жертвата Б. П. че има намерение да дава обяснения свързани с процеса, доколкото такова намерение жертвата може да има и без да споделя на Б. Г.. По повод възражение на защитника на подс. С., и този съд намира, че не се явява необходимо и е извън предмета на делото да се разпитват като свидетели лицата, участници в делото „Сахара“ за проверка дали подс. С. има действително такъв мотив. Мотивът за убийството е предмет стриктно на разследване по настоящото дело и доказателствените средства, които касаят стриктно него. А за такъв мотив еднопосочно говорят подс. С. Г., св. Й. Н. и св. Е. Е.. Още повече, че не е непременно необходимо наличието на такъв мотив да е официално обективиран чрез доказателствените средства по другото дело. Напълно достоверно е той да произтича от неформалните и неонагледени в доказателствата по делото отношения между лицата, в каквато насока са и писмените доказателства по настоящото дело. В такъв смисъл са специално откритите бележки на жертвата Б. П. в тетР., в които името на подс. А. С. фигурира като лице възможно свързано с фактите по делото за контрабанда за наркотици, т.нар. дело „Сахара“..

Верен е анализът на СГС и на показанията на св. К. Й., касаещи обстоятелството, че са му прехвърлени две СИМ карти на негово име по молба на Александър С., син на подсъдимия А. С., като сметките по тях са били заплащани от подсъдимия и че номерата са ползвани от подс. С.. Обосновано съдът СГС е установил чрез прочитане на показанията на свидетеля то досъдебното производство конкретните мобилни номера. Един от тези номера се свързва видно от трафични данни с комуникация с мобилен номер ••••••••••, собственост на „Маркал ВВ“ ЕООД, който пък комуникира чрез CMC с мобилния номер ••••••••••, използван за проследяващо устройство на GPS тракер SIM 800А. Показанията на свидетеля К. Й. са относими за изясняване на факта, че подс. С. се е снабдявал и ползвал, както и предавал за ползване на други, най- различни сим карти, закупени на името на трети лица.

За практиката подс. А. С. да ползва СИМ карти, закупени от трето лице са и показанията на св. Д. Д., който бил помолен от сина на подс. С., под предлог че тогава той нямал навършени 18 години, да закупи няколко такива карти. Правдоподобно картите не се свързват с ползване от непълнолетния син на подс. А. С., а от подс. С., като това отговаря на конспиративните методи, които използвал в дейността си. В този смисъл са и показанията на свидетеля Г. М., че дал на чичо си А. И. да подпише договор за закупуване на СИМ карти, които реално не е използвал срещу конкретно заплащане за услугата. Обосновано първостепенният съд е установил, че част от тези карти са използвани за комуникация с поставеното проследяващо устройство - тракер, използвано за следене на пострадалия.

За закупуване на предплатени СИМ карти, използвани за служебни разговори на непознати и близки до подс. А. С. лица показания дава и св. Е. Е., който посочва, че са използвали именно такъв тип СИМ карти при изпълнение на задачите.

Изложеното разкрива конспиративните методи, прилагани от подс. А. С., целенасочените му действия за прикриване на участието му в процесните факти, за замаскиране и затрудняване разкриването на връзките с него.

Споделя се анализът на първостепенния съд и на показанията на св. С., с отношение към конспиративните методи прилагани от подс. С., чиито лични данни също са използвани за сим карта ••••••••••, без да знае за това.

Техническа експертиза е изследвала намерения в лекия автомобил на подс. С. марка „Мерцедес“ модел „С 220 CDI“ с per. № •• ••• ••, спрян на АМ „Тракия“ 1- ви км - GPS тракер с ИМЕЙ номер •••••••••• с поставена СИМ карта с № ••••••••••, чиито абонатен номер съгласно направена справка е ••••••••••, регистриран на името на свидетелката С.. Верен е изцяло анализът на първостепенния съд и на групата гласни доказателствени средства, условно насочени да изградят алиби на подс. С. Г. – че на процесната дата 11.02.2017г., и часови диапазон той не се е намирал на мястото на престъплението, а на друго място. Към тази група се отнасят показанията на св. Б. М., св. Л. Б., св. Г. М. – сестра на подс. С. Г., и св. В. М. – съпруг на св. Г. М.. Всички те касаят инцидент с ухапване на племенника на подс. Г. от неговото куче, което наложило да откарат детето в болница „Пирогов“ за оказване на спешна помощ. Часовият диапазон на гостуването, на инцидента с ухапването и отвеждането на племенника на подсъдимия в болницата обхваща диапазона на процесното деяние и среща на подс. Г. и св. Й. Н. с подс. С. в кв. „•••“ след убийството. Следва да се отбележи, че съгласно тези показания подсъдимият С. Г. и Р. Г. тогава живеели в кв. „•••“ в София, потвърдено и от обясненията на подс. С. Г.. Посещението специално на болницата било около 21: 30 -22: 00 ч. /показания на св. Г. М./, което е достатъчно време след раздялата на подс. С. Г., св. Й. Н. и подс. С. при срещата им в кв. „•••“. Съгласно трафични данни телефонът на св. Й. Н. е регистриран в района на кв. „•••“, •••, в промеждутъка от 18.50ч. до 19.10 ч.

Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал показания на св. В. М., че подсъдимият С. Г. е бил през цялото време на гостуването им в дома му, тъй като те противоречат на обясненията на самия подсъдим, че е излязъл по време на гостуването на сестра си и нейния съпруг и впоследствие се е върнал обратно в жилището. Оттам нататък се случил инцидентът с ухапването, на който присъствал и отишъл заедно с другите в болница „Пирогов“. Впрочем, тук следва да се отбележи, че в крайна сметка свидетелят не заявява категорично, че през цялото време подс. С. Г. е бил в дома си, тъй като поставен в очна ставка със св. Й. Н., твърди, че не си спомня дали подс. Г. е напускал дома /показания на л. 7854, т. 19 нохд/.

Не на последно място, крайно неправдоподобно е, само по себе си, свидетелите от тази група да са следвали неотлъчно през цялото това време подс. С. Г., така че да са сигурни, че в нито един момент от въпросната вечер той не е напускал дома си.

Показанията на тези свидетели са оборени освен от обясненията на подс. С. Г., още и от преките доказателства в показанията на св. Й. Н. за участието на подс. С. Г. в покушението, които показания са проверени и установени като верни, и от множеството косвени доказателства, вече описани, които свързват убедително подс. С. Г. със стрелбата.

Сам подс. С. Г. обяснява за инцидента с ухапването от кучето, че е излязъл от дома си и никой не видял това излизане, никой не е разбрал кога, къде и как е бил и колко време го е нямало /обяснения на л. 7939, т.19 нохд/ Разграничаването на самия подсъдим от тази възможност за алиби на самостоятелно основание говори убедително на съда, че той казва истината, поне в голямата част от обясненията си. Изключения от това се откриват за по-второстепенни детайли.

Във връзка с изясняването на тези обстоятелства, за неоснователни съдът намира възраженията на защитата на подс. С., че прокурорът е допуснал съществено процесуално нарушение, като се е лишил от показанията на св. Р. К. – Г., понастоящем съпруга на подс. Г., която е била разпитвана като свидетел. Не е допуснато такова нарушение, тъй като Р. К. – Г., още към момента на процесния случай е живеела с подс. Г. на семейни начала, а впоследствие станала негова съпруга, /удостоверение за граждански брак – от 20.05.2017 г. – л. 40, т. 15 ДП/. Ето защо тя разполага с правото да откаже да свидетелства по смисъла на чл. 119 НПК и няма процесуално средство, което да я принуди към обратното. Фактът, че Р. К. – Г. е пожелала да бъде конституирана като защитник на съпруга си се приравнява на отказ на същата от качеството й на свидетел и на упражняване на правото да откаже да дава показания. Следователно между правото да иска да участва в процеса като защитник и задължението да свидетелства, респективно – правото да откаже да свидетелства, не е налице конкуренция, тъй като правото да участва в процеса като защитник е специално и изключва задължението на лицето като свидетел, автоматично подвеждайки го под хипотезата на чл. 119 НПК.

Правилно градският съд е отразил, че показанията на св. Б. М. и св. Б. са относително в подкрепа на алиби, тъй като не съдържат точна информация за време на инцидента. – дата, месец, година. За конкретната дата на инцидента си спомня св. Г. М., сестра на подс. Г., като поддържа, че датата е 11.02.2017г., и че подс. Г. е бил през цялото време на инцидента с кучето, както и по-късно в болница „Пирогов“.

За посещението на пострадало от ухапването дете в УМАБЛСМ „Пирогов“ говорят и показанията на св. М. В., лекар в болницата, макар да не си спомня подробности.

При така изложеното, обосновано и при верен сравнителен анализ съдът е кредитирал показанията на тези свидетели за действително настъпил такъв инцидент – ухапване на детето, но не и по време и начин, че подс. Г. да е присъствал през цялото време вечерта на място, и в частност - през часови диапазон на стрелбата на 11.02.2017г. от 17.40ч. до 18.36ч. както и до 19: 10 ч., когато е бил в района на ж.к. „•••“ на среща с подс. С.. Верен е анализът на първостепенния съд и на показанията на св. Б. Г., който е бил съподсъдим заедно с жертвата Б. П. по делото за контрабанда на наркотици „Сахара“. Правилно съдът, независимо от споменаването от жертвата Б. П. след прострелването му, че поръчители на покушението са и Л. и Б. Г.и, категорично е отхвърлил версия за такава връзка. В показанията си, които няма основание да не се кредитират, св. Б. Г. заявява, че изобщо не познава подс. С. Г.. Респективно – не е достоверно Л. и Б. Г.и да възлагат задача на лице, което не познават. Освен това релевантно за делото е изясняване участието само на подс. А. С. като подбудител на убийството, не и на други лица. Вече се посочи от съда, че разследване на хипотетична роля и на други лица в деянието се явява извън предмета на делото. Предмет на изследване, стриктно според обвинението, е само съпричастността на подсъдимите, съответно дали тя е категорично, безспорно и несъмнено установена. В никакъв случай също така изявления на жертвата Б. П. че счита или подозира определени лица като свързани с покушението съставлява доказателство с уличаващ характер срещу тези лица. Изявлението на жертвата е с характер на лично предположение.

Споделя се напълно анализът на градския съд и на показания на св. П. Г., за това, че видял как св. Й. Н. прехвърля вещи, в това число и пистолет, от своя автомобил в багажника на автомобила на подс. С., както и че св. Н. пуснал в джоба на подс. С. незабелязано за него СИМ карти, с вероятно предназначение на показанията да отделят личността на подс. С. от намереното лично в него и в автомобила му при претърсването на автомагистрала „Тракия“. Анализът на съда е изключително пунктуален в обосноваването защо не се кредитират показанията – те са крайно нелогични и са опровергани от показанията на св. Й. Н., св. Е. Е., обяснения на подс. С. Г.. Особено разобличаващи недостоверността на показанията на св. Г. са тези на св. Е. Е., доколкото последният заявява, че това с „прехвърлянето“ на разни вещи от един автомобил в друг било специално измислена версия, която трябвало да говорят при разпити. Версията била да се каже, че един багаж е даден от непознат човек на друг и така се озовал в автомобила отнякъде, и това което трябвало да кажат в СДВР било „страшна галимация“, която той отказал да говори. В частност от показанията на св. Е. Е. се изяснява, че е бил посещаван от адв. С. М., която му казвала какво да говори, че оръжието което било намерено било дадено от някакъв човек, висок 1, 96 м., на друг човек, /показания на л. 4362, т. 10 нохд/.

Изложеното от св. Е. се потвърждава и от писмо на МП ГД ИН, Областна служба „Изпълнение на наказанията“ София, от 07.07.2022 г. с което уведомяват, че Е. Е., за периода на пребиваване в ареста е бил посещаван на 21.09.2027 г. от адв. С. Т. Т. - М. / Писмо на л. 5349, т. 13 ДП/ /показания на л. 4371, т. 10 нохд/ Версията в показанията на св.П. Г. се опровергава и от показанията на св. С. Р., /кореспондиращи на тези на св. Е. Е./, описващ среща като задържан с адвокат С. М., която му дала указания, да каже, че като са спирали на бензиностанция имало други хора, които са предавали „някакви работи“. При разпита си свидетелят действително казал това, но то не било вярно. /показания на л. 4682, т. 11 нохд/ Правилно градският съд е оценил достоверността на тези показния и ги е съобразил при постановяване на присъдата.

Механизмът на произвеждане на изстрелите, респективно идентификацията на гилзи, куршуми и проектили като изстреляни от едно и също оръжие – това, с което е боравил подсъдимият за извършване на деянието се извежда от редица доказателства.

Така, установява се от протокол за оглед на местопроизшествие от 11.02.2017г., на л. 58 т. 1 ДП, че лекият автомобил на жертвата е намерен с отворена предна лява врата, в неработещ режим, с включени светлини фарове и на контакт – включено осветление на таблото.

Стъклото на предна лява врата е счупено, на асфалта се намират парчета стъкло. Такива са наблюдавани и на подлакътника на предна лява врата и в контейнера на подлакътника, както и под таблото пред предна лява седалка на пода на автомобила на седалищната части на левия край.

Установена е дупка на предна лява врата, на 48 см. от страничното огледало на вратата и на 2 см. от уплътнението на прозореца, с диаметър около 4 см. Около автомобила са намерени 6 гилзи. На предна дясна седалка от дясна страна на облегалката, на 40 см. от седалището се вижда разкъсване на целостта на тапицерията. От страна на облегалката на седалката се наблюдава също разкъсване на тапицерията като ръбовете са ориентирани навън. На задна дясна врата на кората на вратата, на разстояние 22 – 26 см. се наблюдава липсващо парче с неправилна форма. На предна дясна врата от вътрешната страна на кората, над контейнера за багаж се наблюдава отвор с неправилна форма, находящ се на 45 см. От прозореца надолу от външната страна на предна дясна врата се наблюдава отвор с неправилна форма непосредствено под декоративната лайсна на автомобила като ръбовете са ориентирани навън. Тази насоченост именно говори за посока на куршума като преминал през вътрешността и през дясната врата в посока навън.

При допълнителен оглед на автомобила, паркиран на служебен паркинг на СДВР, с протокол за оглед на местопроизшествие от 13.02.2017г. на л. 72 т. 1 ДП, след разпечатване на лепенките, автомобилът е отворен. Върху предна лява шофьорска врата на разстояние 35 см. от ръба на рамката на прозореца и на 38 см. от задния ръб на вратата е намерена дупка с диаметър около 1 см., на която ръбовете са насочени навътре към купето. След сваляне на предна лява врата, в основата на вратата в долния край, между стъклени частици, е намерен метален предмет наподобяващ проектил – куршум. След отваряне на задна дясна врата на пластмасовата кора откъм средната колона на автомобила е намерена дупка с неправилна форма. След сваляне на кората на задна дясна врата, на земята изпаднал метален предмет с неправилна форма наподобяващ проектил – куршум. По металната част на вратата се забелязва хлътване на метала, с диаметър около 1 см. Металното тяло извадено от предна лява врата и металното тяло извадено от задна дясна врата били иззети и увити поотделно като веществени доказателства.

Описаните поражения върху автомобила са изследвани от комплексната балистична и медицинска експертиза, назначена във въззивното производство. Въз основа на изследването експертизата дава категорично заключение, че подсъдимият е произвел изстрелите директно към предната лява врата и стъкло, респективно - към пострадалия и че не се касае за рикоширали куршуми – насочени към други повърхности. По автомобила на пострадалия е установена една входна пробойна върху предна лява врата, която е с кръгловата форма. Именно кръгловатата форма на пробойната указва, че е причинена от директен изстрел, произведен почти фронтално срещу вратата.

Това, че стъклото е било поразено от куршум от изстрелите и така попаднал в купето на автомобила се установява също от експертизата и протоколите за оглед на автомобила. Тъй като при огледите не са описани други входни нарушения по външната част на купето, за другите установени входни нарушения в купето – върху предна дясна врата и върху предна дясна седалка, може да се приеме, че са получени от куршуми, които са преминали преди това през стъклото на предна лява врата. За нарушението на предна дясна врата може да се определи приблизително, че посоката на движение на куршума е била отляво- надясно спрямо автомобила и отгоре – надолу, а за нарушението върху предна дясна седалка – леко отгоре – надолу, леко отпред – назад и отляво- надясно спрямо автомобила, след което куршумът е поразил задна дясна врата.

Също така, установява се въз основа на експертизата, че локализацията на входните огнестрелни рани и посоката на раневите канали по тялото на жертвата указват, че стрелящият и пострадалият са били в относително движение един спрямо друг – т.е. са били в динамично положение. По-точно, стрелящият е бил в статично положение при движение на ръката, държаща оръжието, или при леко преместване на позицията му. Изводът се прави въз основа на следите намерени при огледа, при който са фиксирани и иззети 4 бр. гилзи / обекти № 2, 3, 4 и 5/ от лявата страна на автомобила и 2 гилзи /обекти № 1 и 6/ от дясната страна на автомобила. Като се вземе предвид, че посоката на изхвърляне на стреляните гилзи при стрелба с пистолети „Llama“ и взаимното разположение на гилзите не е изключена възможността намерените гилзи да са отскочили от автомобила.

Директната стрелба срещу тялото на жертвата също се потвърждава от експертизата. Допуска се от експертизата, че транзиторното повърхностно нараняване в лявата гръдна половина на пострадалия, е получено докато той е бил в седнало положение на тялото, с гръб успореден на седалката и с ляво рамо към стрелящия. Най-вероятно това нараняване е получено първо, тъй като може да се обясни с намалената кинетична енергия на куршума, който е преминал първо през стъклото на предна лява врата, после през тялото на пострадалия, след което е заседнал в текстилната материя на тениската. Възможно е куршумът причинил нарушение № 3 върху якето, показано на снимка 1 от експертизата, впоследствие да е причинил нарушението върху предна дясна врата.

Това че изстрелите са произведени от дистанция от порядък 5-6 метра, се извежда от експертизата, съгласно която след произвеждане на изстрели с полуавтоматични пистолети, какъвто е процесният „Llama“, стреляните гилзи се „изхвърлят“ обикновено на разстояние до около 5-6 метра, което дава основание да се приеме, че изстрелите срещу автомобила и пострадалия са произведени от дистанция от този порядък.

Категорично се отхвърля версията за рикоширали куршуми, поразили пострадалия. В съдебната балистика под понятието „рикошет“ се разбира промяна на посоката на движение на изстреляния куршум след попадането му под малък ъгъл върху твърда преграда. Рикошетът е съпроводен със загуба на част от енергията на куршума. Вследствие взаимодействието на куршума с рикоширащата преграда, главно върху водещата му част /страничната/ се образуват динамични механични следи и деформации. Наред с тях, в зависимост от характера на преградата могат да се наблюдават и следи наслоения – хоросан, асфалт, боя, стъкла и др. при проходно проникване на куршума – при ъгъл по-голям от 10-15 градуса, в зависимост от материала на преградата е възможно куршумът да претърпи челна деформация.

При полет на куршума след рикошет освен намаляване на енергията му вследствие отдаването на част от нея на мишената, въртеливото движение на около оста се нарушава, променя посоката му на движение и е възможно куршумът да започне да се движи с превъртане и нарушенията, които причинява са с неправилна форма. В експертната практика обикновено върху задната част на куршума се наблюдава деформация, като същата се получава вследствие на превъртане на куршума и страничното му взаимодействие с последващи прегради.

Съгласно назначената от въззивния съд балистична и медицинска експертиза на снимковия материал от протокол за оглед на местопроизшествието не са установени предмети в близост до автомобила, от които евентуално да рикошира куршум и да се получат описаните направления на изстрелите. /стр. 17 от експертизата/. Няма обективни находки, които да указват за рикошет, което в комбинация с направлението на изстрелите и морфологията на нараняванията /входните огнестрелни рани са с характеристики на пряко попадение на проектила/ дават основание да се приеме, че оръжието е било насочено към предна лява врата на автомобила в областта на стъклото, респективно - на пострадалия.

Въззивната инстанция се съгласява с анализа на първостепенния съд и на обясненията на подс. С. Г. като правдоподобни, но не в пълния им обем. Вярна и обоснована е оценката на съда, че обясненията са достоверни, като подкрепени от редица други доказателства, в частта, в която подсъдимият описва отношенията си с подс. А. С., както и това че последният му е възложил задачата да убие Б. П. причината, поради която се налагало това, както и за цялостната подготовка на деянието, при което активна роля имал подс. С.. Въззивната инстанция идентично намира за достоверни тези обяснения.

Обясненията на общо основание се явяват и доказателствено средство, освен средство за защита. Разбира се, последното налага внимателен подход на съда при оценката им. В случая, въззивната инстанция намира, че само в малък процент обясненията на подс. Г. съставляват средство за защита, и то не с цел пълното му оневиняване, а с цел смекчаване на положението му, тъй като принципната позиция на подсъдимия е признаване на обвинението.

Обясненията на подс. С. Г. нямат съдържание на „оговор“ – уличаване на другия подсъдим с цел облекчаване на собственото положение, тъй като имат самоуличаващ характер. Обясненията на подс. Г. за подс. С. са правдиви, като кореспондират на показанията на св. Й. Н., на св. Е. Е., на писмените доказателствени средства и заключенията на експертизите за трафични данни.

Подс. Г. подробно описва обстоятелствата непосредствено преди, по време и след самото деяние. Обясненията по тези факти се отличават с убедителна последователност и конкретика, която намира потвърждение в показанията и на редица свидетели и в частност лицата принадлежащи към организацията около подс. А. С. – св. Е. Е. и св. Й. Н.. Голяма част от описаните от подс. Г. факти касаят и други наказателни производства, доколкото се засяга друга криминална активност на подс. А. С. и трети лица, и която излиза извън стриктния предмет на делото, но е показателна за очертаване на общия личностов профил на подс. С. и за използваните от него прийоми на разрешаване на житейски ситуации, както и за очертаване на контекста, в който възниква мотивът за подс. С. за разправа с жертвата Б. П.. Именно в контекста на дейността на тази организация, в която участие се твърди да има и подс. С., подс. Г. посочва конкретните факти, при които на подс. С. станало известно намерението на Б. П. да даде обяснения срещу него на което реагирал с думите: „Дотук бяхме с игричките“. При това задачата възложена на подс. Г. да убие Б. П. се определя от подс. Г. като принуда, понеже се страхувал от разправа на подс. С. с него и близките му, ако не изпълнява желанията му, още повече като виждал възможностите, с които подс. С. разполага, включително и с контакти с лица от органите на МВР. За субективните факти на страх от личността на подс. С. обясненията са достоверни, те отговарят и на показанията на други свидетели, в частност – на св. Е. Е., който също представя подс. С. като решен да използва всякакви насилствени начини за разправа с проблемни за него хора. В тази част обясненията се подкрепят и от показанията на св. С. Р. – че подс. С. Г. му е споделял за страх и притеснения от подс. С., но не му е казвал, че е принуждаван за извършва престъпления. /показания на л. 4687, т. 11 нохд/ Достоверни са обясненията на подс. С. Г. и че, тъй като изобщо не познавал Б. П. че подс. С. им дал всички необходими данни за него – БДС данни от система на МВР, указал, че задачата следва да се изпълни своевременно преди следващото заседание по делото „Сахара“, по което Б. П. се канел да даде обяснения. Дал и им пари за закупуване на два пистолета, както и им казал откъде и кого да ги купят. Дал им и тракери, телефони за права връзка само между тях, провеждали срещи в сладкарница на площад „Македония“.

Въззивната инстанция кредитира обяснения на подс. С. Г. и че подс. А. С. му е връчил телефон и сим карта, когато трябвало да се видят на площад „Македония“ получавал кратък СМС „кафе и час“ и знаел къде трябва да отиде. Знаел от подс. С., а и го е виждал, че си купува тези телефони от магазинче на бул. „Христо Ботев“, което се установява като магазинчето на св. Е. Ю. /обяснения на л. 7936, т. 109 нохд/ Обясненията са достоверни доколкото по делото са събрани доказателства, че подс. А. С. използвал множество сим карти, закупени на името на други лица. В записите на трафичните данни в техническата експертиза на в.л. Х., назначена от първостепенния съд, се изяснява, че тези карти са свързани като местонахождение в клетка на адрес, в близост до който се намирал домашният адрес на подс. С., а именно - клетка •••, •••. /л. 1237, т. 4 нохд/. Експертизата потвърждава обясненията на подс. С. Г., че телефоните, които подс. С. им давал се сменяли много често и че това били „прави“ телефони – само за връзка между тях.

Обясненията отговарят напълно на показанията на св. Й. Н., описващ същите обстоятелства. Те кореспондират и на трафичните данни. Достоверни са обясненията на подс. Г. и за ролята на св. Й. Н. в подготовката на деянието, които обяснения съответстват напълно на показанията на св. Й. Н.. Достоверни са обясненията на подс. С. Г., при това с голямо значение при оценката и тълкуването на информацията от трафичните данни за комуникацията между различни телефони, че подс. С. им давал т.нар. „прави“ телефони - за комуникация само между тях и че тези телефони сменяли често предвид интензивната обстановка, в която работели. /л. 7938, т. 19 нохд/.

Със значение за това, че тълкуването на трафичните данни и на съответните технически експертизи, които са ги изследвали, следва да е условно и относително, са и правдоподобните обяснения на подс. С. Г. /отговарящи на конспиративните методи на работа, ползвани от подс. С./, че още от самото им познанство, подс. С. ги е снабдявал с телефони и им казвал, когато пътуват да изключват личните си телефони и да носят само телефона, който е за комуникация с него, както и лично пред подс. Г. подс. С., когато тръгвали някъде, си изключвал личния телефон, както и че си сменяли телефоните всеки месец /л. 7935, т. 19 нохд/. Извод от това е, че подс. С. е изградил система на ползване на телефонни номера, при която да е невъзможно или трудно да се проследи връзката между него и съответния номер.

Споделя се оценката на градския съд, с която не дава вяра на обясненията на подс. С. Г. относно субективната страна на деянието - че не е искал да умъртвява Б. П. и че извършил стрелбата по начин, че да не го убие. В частност подс. С. Г. твърди, че не е искал да уцели Б. П. че стрелял пред него и зад седалката, не там, където бил П. стрелял в стъклото, но куршумът не бил насочен към П. мислел че щетите са само по колата, заявява, че стрелбата била хаотична. не била насочена. /обяснения на л. 9474 т. 21 нохд/.

За умисъла на дееца за постигане на определен резултат се съди по изявените му навън действия, а не по споделени мисли и вътрешни психологически процеси, за които се дават уверения, и които, ако не са подкрепени с обективни факти, т.е. не са обективирани, остават декларативни.

В случая, находките по автомобила на жертвата и по самата жертва - следи от произведените изстрели, говорят за пряко насочване на стрелбата към нея, респективно - за намерение да се умъртви. Установи се и чрез назначената от въззивния съд комплексна съдебно-медицинска и балистична експертиза /подробно обсъдена по-горе/, че изстрелите са били насочени към предната лява врата на автомобила – там където се намира жертвата, като шофьор на автомобила. В самата врата има пробойна от куршум, както и стъклото е било счупено от стрелбата, съдейки по намалената кинетична енергия на куршума, заседнал в текстилната материя на тениска на жертвата. Освен това, установено е и малкото разстояние, от което са произведени изстрелите и което е от порядък 5-6 метра, съдейки по намерените около автомобила гилзи и това, че гилзите при типа пистолет, с който е стреляно се „изхвърлят“ обикновено на разстояние до около 5-6 метра. Установено е категорично, че не се касае и за изместена стрелба – към друг обект, при което да се получи рикоширал куршум. Напротив, всички обективни данни за механизма на стрелбата говорят за насочена такава. Съгласно назначената от въззивния съд експертиза, версията за рикоширали куршуми, поразили пострадалия е отхвърлена категорично.

В обобщение - малкото разстояние до жертвата, директното насочване на стрелбата, изключването на рикошет и многобройността на изстрелите – най-малко шест, убедително разобличават твърденията на подс. Г., че не е искал за умъртви Б. П. като неверни. Фактът на многобройните изстрели и то насочени всички към купето на автомобила и в частност, шофьорското място – тъй като пробойните са през предна лява врата, също сам по себе си изключва версията само за сплашване, а напротив – за произвеждане на стрелбата по такъв начин и с толкова куршуми, т.е. толкова пъти, че да се постигне сигурен резултат.

При така изложеното, верни са доводите на първостепенния съд, че обясненията на подс. С. Г. в тази част - на деклариране на липса на умисъл да убива, както и механизма, който описва – че насочвал изстрелите не директно срещу жертвата, съставлява опит за облекчаване на наказателноправното му положение и защитна версия относно необходимата субективна страна на престъплението.

Обсъдената комплексна съдебно медицинска и балистична експертиза установява и това, че стъклото на лявата предна врата е счупено при произведен изстрел срещу нея. В този смисъл са и самите обяснения на подс. С. Г., който твърди, че стрелял в стъклото, макар да не бил насочвал пистолета към жертвата и си мислел, че щетите са само по автомобила. Въззивната инстанция обаче не приема за съвсем точни обясненията на подс. С. Г., че при стрелбата бил на съвсем близко разстояние до жертвата – метър и половина, тъй като това е опровергано от комплексната съдебно – медицинска и балистична експертиза за разстоянието, от което е произведена стрелбата и че при нея липсват фактори на близкия изстрел.

Съответно, въззивният съд намира за неправдоподобни и обясненията на подс. С. Г., че извършил убийството, защото бил принуден от подс. С., чрез заплахи, както и не е вземал никакви пари за това, а единствената му цел била да запази семейството си живи.

Що се отнася до принудата – не се описва от подс. Г., нито от други свидетели, възприели обстоятелства по случая, подс. С. да е прилагал такава принуда, при която подс. С. Г. да е бил лишен изцяло от собствена воля за действия, само в какъвто случай може да се говори за обстоятелства, които изключват вина, поради липса на субективна страна на извършеното. В случая – не е налице и физическа принуда, при която подс. С. Г. да не може да извършва телодвижения по своя воля. Не е налице и психическа принуда, както вече се отбеляза, при която подсъдимият да не е разполагал с възможност да взема самостоятелни решения, независимо от страховете си.

Въззивният съд се съгласява, че подс. С. Г. е бил поставен в своеобразна материална и психическа зависимост от личността на подс. С., като негов работодател, и като служещ си със силови методи за разрешаване на лични проблеми, при което е следвало да бъде много внимателен и за собствения си подход към него. Имал е притеснения от личността на подс. С., включително и от евентуална саморазправа.

Тези страхове и зависимости обаче не са равносилни на лишаване на подсъдимия Г. изцяло от самостоятелна воля, при което да изпълнява чужди, а не собствени желания поради непосредствена заплаха за собствения си или на близките си живот и здраве, или имущество и при липса на друг изход. Обстоятелствата на изпълнението на убийството не говорят за съществуваща непосредствена заплаха за подс. Г. от страна на подс. С., а за други отношения, в които също са налице елементи на зависимост и натиск, но с различно съдържание от това на принудата в наказателноправен смисъл. Следва да се отбележи, че подготовката на деянието е протичала през относително немалък период от време, в който подс. Г. е имал запазена воля за различни избори и възможност да взема всякакви решения, така че да отклони изпълнение на задачата, дори да се е чувствал застрашен. Самият факт на продължителното протичане във времето на действията по подготовка на убийството компрометира твърдението за принуда, тъй като подсъдимият е разполагал с множество възможности през това време да направи други избори, и то като легално разрешение на страховете си, дори натискът на който е бил подложен, казано най-общо, да е свързан със заплаха за него и близките му.

Дори подс. С. Г. да се е страхувал от подс. С. като заплаха за живота си и този на близките си, това не прави позволено отнемането на живот на трети лица, доколкото животът на другия не е по-малоценен от собствения. По никакъв начин не може да се обоснове хипотеза и на „крайна необходимост“, на каквато би могло да се приравни описанието на подс. Г. относно принудата, тъй като човешкият живот и на подсъдимия, и на жертвата е равноценен.

Не са правдоподобни обясненията на подс. Г. и че не е получил парична облага за убийството. Това е опровергано от показанията на св. Й. Н., които съдът намира за обективни, че още от самото начало е уговорено, че убийството е срещу възнаграждение, както и че и двамата на срещата с подс. С. в кв. „•••“, веднага след стрелбата, са получили своята част от възнаграждението. Неправдоподобно е също така подс. С. да не дава пари на подс. С. Г., а да дава само на св. Й. Н., както заявява подс. Г., при положение че подс С. първо и основно е ангажирал подс. Г. с инкриминираната задача. За това, че подс. С. е възложил изпълнението на убийството именно на подс. Г., в която организация по-късно бил привлечен и св. Й. Н., са както обясненията на подс. Г., така и показанията на св. Й. Н.. Фактът на получено възнаграждение компрометира значително и версията за извършване на деянието под принуда и без действително намерение за убийство.

Въззивният съд намира за неправдоподобни и обясненията на подс. С. Г., с които отрича да е използвал намерената черна шапка - маска в автомобила на св. Й. Н., доколкото по нея е открит негов ДНК материал и барутни частици. Обстоятелството на използвана маска е и с второстепенно значение, тъй като подс. Г. признава посегателството върху жертвата.

С обясненията си подс. С. Г. признава и че е държал откритото в багажника и в негов сак оръжие – предмет на обвинението по чл. 339 НК, макар да отрича да е собствен, тъй като бил един от пистолетите, които закупили във връзка с покушението. Признава обаче, че е снимал пистолетите, за да докаже на подс. С., че ги е закупил действително, което кореспондира на резултатите от техническата експертиза изследвала файлове – снимки, от телефона на подсъдимия. Упражняването на фактическо владение от страна на подс. С. Г. върху пистолета оттук се установява несъмнено, без значение е отреченото собственическо отношение към пистолета и субективното разбиране на подс. С. Г. за собственост.

В подкрепа на обясненията на подс. С. Г. за извършеното от него деяние срещу жертвата се и показанията на св. И. М., дадени в досъдебното производство, прочетени, кредитирани и вярно оценени от първостепенния съд, доколкото свидетелят отрича изцяло казаното от него в разпита пред съда. Свидетелят е бил задържан, и като такъв престоявал в едно помещение в ареста с подс. Г., така възприел негови изявления по случая.

Неоснователно е и възражението на защитата на подс. С. срещу доказателствената стойност на обясненията на подс. С. Г. в съдебното производство и поставянето им под съмнение. Обясненията на подс. Г. и според настоящата инстанция са достоверни в голямата си и същинската си част. Подсъдимият признава изцяло обективната страна и на двете деяния, в които е обвинен, макар да описва субективното си отношение към тях като по-различно от съставомерното. Впрочем, той признава субективната страна и на държането на огнестрелното оръжие и боеприпасите, тъй като с факта, че признава че ги държи, признава и че знае за тях, както и че знае, че няма съответното разрешение, което е достатъчно за субективната съставомерна страна на престъплението по чл. 339, ал. 1 НК като такова на просто изпълнение.

Некоректно е позоваването от защитата на обясненията, дадени от подс. С. Г. в досъдебното производство за отношенията си с подс. А. С. като противоречащи на дадените в съдебното заседание. На първо място – обяснения на подс. С. Г. в досъдебното производство не са били приобщавани от първостепенния съд чрез прочитане, и в частност във връзка с обясненията на подс. С. Г. в съдебното заседание от 18.03.2022г. /л. 4487, т. 10 нохд/. На второ място некоректно е изобщо позоваване на обясненията, дадени в досъдебното производство, доколкото те, по въпроса за релевантните отношения с подс. С. и всички факти и обстоятелства, така, както са описани от подс. С. Г. в съдебно заседание, и точно касателно отношенията с подс. С. във връзка с поръчителството на убийството, не носят никаква конкретика, поради което не могат и да се противопоставят на обясненията на подс. Г. от съдебното заседание. Поради липсата на конкретика няма предпоставки за търсене и откриване и на противоречия.

Наред с това, подс. С. Г. пред първостепенния съд е заел принципна позиция по отношение на всички обяснения, които е давал в досъдебното производство, които посочва като дадени под давлението от адв. С. М., която му казвала какво да говори и как да се държи.

За това, че адв. М. е оказвала въздействие и върху други лица в посока да дават показания различаващи се от действителните факти и да поддържат защитни версии са и показанията на св. Е. Е.. Настоящата инстанция не се съгласява с доводите на защитника на подс. С. за противоречия между показания на св. С. – съпруга на подс. С. и подс. С. Г., за това как точно са се запознали подс. Г. и подс. С.. На първо място се касае за несъществен фактически детайл. На второ място, съдът вече има повод да обоснове, че оценява показанията на св. В. С. като крайно пристрастни и недостоверни, и това се отнася и до показанията как точно са се запознали двамата подсъдими.

Ирелевантни се явяват съображенията на защитника на подс. С. и за обясненията на подс. Г., които не са свързани стриктно с предмета на делото – включително за случаи, в които му е възлагано от подс. С. да продава хашиш, да извършва побой над лица, както и защо, ако е бил подложен на принуда от подс. С. да извършва противоправни деяния, не е сигнализирал полицията, както и, ако действително подс. Г. е бил принуждаван да изпълнява определени нареждания на подс. С., защо в един случаи той и св. Н. са ги изпълнявали, а в други – не.

Неоснователни са и доводите на защитата на подс. С., че неправдоподобност на обясненията на подс. С. Г., че изпитвал страх от подс. С. се извежда от показанията на св. Н., че не знае такова нещо, доколкото незнанието не се приравнява на самия факт.

Верни са доводите на градския съд, касаещи обясненията и на подс. С.. Прегледът на обясненията показва, че те всъщност са лишени от характер на същински обяснения и нямат типично съдържание на описание на обстоятелства, свързани с предмета на доказване и възприети пряко или косвено. Обясненията са израз на отношението на подсъдимия към обвинението, което отрича категорично във всичките му твърдения. Обясненията са със сложен, смесен характер в който доминира анализът на обвинителните доказателства, опровергаването им, както и изобличаването на редица лица – подс. С. Г. и свидетели по делото даващи обвинителен тип показания – св. Н. и св. Е., като ненадеждни и недостоверни. В контекста на това изобличаване подс. С. показва и какви според него са фактите по случая, и че те са обратното на това, което заявяват подс. Г. и свидетелите. В частност подсъдимият заявява, че нищо от твърденията в обвинителния акт не се е случвало. В пространни изложения подс. С. говори за съвсем ирелевантни за предмета на доказване фактически положения, насочени към това да опровергаят, че е замесен в организирана престъпна група и че от делото „Сахара“ подсъдим, по което е било Б. П. не се извежда какъвто и да е мотив за него за убийството на П. говори за странични частни, лични отношения с трети лица, за специфики на разследването по делото „Сахара“, за действия на следователи и прокурори. Такива са обясненията на подсъдимия специално в протокол на л. 4355, т. 10 нохд, в които отрича да се срещал след покушението с подс. Г. и св. Н., както и отрича да е имал срещи с тях по повод подготовка на покушението под формата на анализ на трафичните данни, както и отрича да е давал пари на подс. С. Г. и св. Н., за което представя като логична причина, че не може да има плащане без да е налице сигурен резултат, доколкото Б. П. не е починал веднага след стрелбата, а няколко дена след това.

Обясненията на подс. С. по никакъв начин не оборват конкретиката и съдържанието на доказателствата, които го разкриват като участник в убийството на Б. П. като подбудител, и които доказателства са ясно обосновани от първостепенния съд, показани и обсъдени и от настоящия.

Споделя се оценката на първостепенния съд и на приобщена писмена доказателствена съвкупност, състояща се от протоколи за осъществени процесуални следствени действия във връзка разследване по делото, чиято доказателствена сила не се поставя под съмнение.

Идентична е оценката и на този съд и на проведените по делото експертизи.

Категорично е установено съгласно цитираната комплексната съдебно – медицинска и балистична експертиза назначена от въззивния съд, че смъртта на пострадалия Б. П. се дължи на огнестрелното нараняване с вход в лявата коремна област и изход в областта на 9-то междуребрие вдясно, причинило тежко увреждане на коремни органи, с отстраняване на слезката, възстановяване на целостта на червата и травматичен некротичен панкреатит. /л. 18 от комплексната експертиза във въззивното производство/ Съгласно изготвената съдебно медицинска експертиза на труп № 02/2017, Н- 76/2017 смъртта на Б. П. е настъпила в резултат на срив на хемодинамиката на фона на прогресиращи сърдечно-съдова, дихателна и бъбречна недостатъчност, като е налице пряка причинно-следствена връзка между огнестрелните наранявания и леталния изход.

Видът и характеристиките на нанесените на жертвата Б. П. телесни увреждания и че от тях е настъпила и смъртта му, са безспорни и се извеждат, от вече цитираната комплексна балистична и медицинска експертиза назначена от апелативния съд, от цялостната медицинска документация за Б. П. от тройна съдебномедицинска експертиза, съгласно която на пострадалия са причинени: сляпо огнестрелно нараняване на дясната гръдна половина на нивото на девето междуребрие по средна ключична линия, с проникване на проектила и преминаване през коремната кухина с увреждане на тънките /дуоденум и йенум/, слезката и черния дроб и изход в лявата лумбална област, транзиторно, повърхностно, огнестрелно нараняване на лявата гръдна половина с входна рана на лява гръдна област и изход латерално от нея, без проникване в гръдна кухина.

Експертизата е дала категорично заключение, че предвид факта, че след получаване на гореописаните наранявания, пострадалият е бил в съзнание, като е имал възможност да извършва самостоятелни движения, той е изпитвал значителни болки и страдание. Можел е да преработва емоционално състоянието, в което е бил поставен от нанасянето на огнестрелните наранявания до седирането му в лечебното заведение.

Отношение към механизма на стрелбата като писмени доказателства има протоколът за доброволно предаване, от 11.02.2017г. д-р А. Н., от УМБАЛ „Царица Йоанна“, предал на разследващия орган дрехи и други вещи на Б. П. както и един проектил. /протокол на л. 42, т. 13 ДП/. Втори проектил бил изваден от тялото на жертвата Б. П. от радиалната повърхност на горната трета на дясната предмишница бил предаден на разследващия орган с протокол за доброволно предаване на 12.02.2027г. от доктор П. Г., лекар, главен асистент в УМБАЛ „Царица Йоанна“. /л. 43, т. 13 ДП/.

Двата проектила са изследвани с балистична експертиза № 92 – Е/2017 /л. 53, т. 5 ДП/. Установено е, че са били част от стандартни огнестрелни боеприпаси кал. 7, 65 мм. и изстреляни от някой от следните пистолети – „Маузер“, „Лангенхан“ и „Зауер“. При изследването им, върху страничните им повърхности се наблюдават трасологични следи от цев на оръжие – 4 бразди и полета на куршума със запазена форма и върху деформираните се наблюдават ясно изразени 2 бразди и 3 полета и са годни за идентификация на оръжието през чиято цев е изстрелян куршумът. Инкриминираните куршуми са изстреляни през цевта на едно и също оръжие.

Иззетите от кората на задна дясна врата и от кората на предна лява врата на автомобила на пострадалия два куршума - проектили, са изследвани с балистична експертиза № 95-Е/2017 /л. 63, т 5 ДП/. Установено е, че са части от стандартни огнестрелни боеприпаси кал. 7, 65 мм. и изстреляни от някой от следните пистолети – „Маузер“, „Лангенхан“ и „Зауер“ и са изстреляни са от едно и също оръжие.

В обобщение, за всички намерени и иззети от автомобила и от тялото и дрехи на жертвата проектили се установява, че са изстреляни през цевта на едно и също оръжие.

Съпричастността на подс. А. С. към убийството се извежда косвено и от други писмени и веществени доказателства.

Непосредствено след прострелването на жертвата, било извършено претърсване и изземване на дома му в град София, •••, в присъствието на майката на пострадалия - св. Р. А. П.. В хода на това действие била намерена и иззета тетР. с изписан ръкописен текст в нея. При извършения оглед на веществено доказателство било установено, че част от ръкописния текст в тетР.та е следният: „ 1. От къде се познаваме 2. Как се запознахме. 3. Защо избрахте мен за тази работа. 4. Познавате ли Б. Г. 5. Познавате ли Л. Г. 6. Коя фирма се занимаваше с диспечерската дейност. 7. Познавате ли Анестиев мисля, че така се казваше диспечерът, като „Диспечера“ е подчертано. 8. Познавате ли А. С. 9. Бяхте ли информиран, че пратката картон и вата ще се забавят от диспечерите. 10. Осъзнавате ли, че това дело е съдбоносно за мен, това което казвате е от жизнено значение за мен, и за вас разбира се. 11. Как избрахте ф-та превозвач за стоката си? 12. Първата доставка с к. О. Лайн с каква стока имаше 2011г. Показван ли е С. за разпознаване на когото и да е“. /протокол за претърсване и изземване от 11.02.2017г. на л. 5, т. 3 ДП/ Съкращението „А. С.“ /във въпрос 8/ и името „С.“ /във въпрос 12/, интерпретирани вкупом, както и заедно с показанията на подс. С. Г. за ролята на подс. А. С. във фактите по делото „Сахара“, обосновано предполагат връзка между положението на жертвата Б. П. като подсъдим по делото „Сахара“ с подс. А. С., и е косвено доказателство за мотива на подсъдимия С. изхождащ именно от интересите му по това дело. Преувеличен обаче е изводът на СГС, и този съд не се съгласява с него, че от текста се извежда намерението на жертвата да дава обяснения по наказателното производство. Всъщност текстът е сведен основно до формулирани въпроси, които вероятно Б. П. е искал да задава на свидетели или други участници в процеса, но не говори пряко за намерение за даване на обяснения. Това намерение се извежда от други доказателствени източници – гласни – обясненията на подс. С. Г., показания на св. Й. Н. и св. Е. Е.. Почеркът на текста в тази тетР. е изследван от назначена от СГС почеркова експертиза - Протокол за извършена експертиза № 23 /ДОК – 379 /л. 9262, т. 20 нохд/ от в.л. Д. Г., като се установява, че текстът в тетР.та е изписан от Б. П.. Тук следва да се отбележи, че за неоснователни съдът намира оплакванията на защитника а. И., че първоинстанционният съд не е съобразил показания на св. Р. П. относно проведеното претърсване в дома й, в които заявява, че не е виждала „тефтер“. С това очевидно се оспорва намирането на такъв при претърсването. Показанията на свидетелката са представени превратно от защитника, според когото тя твърди, че не била иззета никаква тетР. /тефтер/. Показанията на св. Р. П. не са точно в този смисъл. Разпитана пред съда свидетелката заявява, че за „тефтерче не била чула, не знае“./ л. 2919, т. 7 нохд/, както и че освен пушката, не си спомня дали да иззели нещо друго, мисли, че не са /л. 2921, т. 7 нохд/, както и че не е виждала Б. П. да си е водил записки в тефтерче. Тези твърдения на свидетелката означават, че тя не е имала възприятия за тефтер, но не означават, че такъв не е намерен при претърсването и не е иззет. Показанията на св. П. не могат да се противопоставят по съдържанието си на доказателствената стойност на съответния протокол за претърсване и изземване, извършено законосъобразно. А въпросната тетР. /тефтер/ фигурира като намерена и иззета от жилището на Б. П.. Освен това ръкописният текст в нея е изследван и е категорично установен като такъв на жертвата Б. П.. С отношение към обстоятелствата на убийството е и това, че на 16.09.2017 г. в жилището на приятелката на св. Й. Н. – св. Г. Г. в ж.к. •••, •••, е извършено претърсване и изземване. Бил намерен и иззет мобилен телефон, за който св. Г. Г. посочва, че се ползва от св. Й. Н. и който е марка „iPhone“ с ИМЕИ 359209079928242 с поставена в него СИМ карта с номер ••••••••••. /протокол за претърсване и изземване на л. 145, т 3 ДП/ Съгласно данните от разпечатките от мобилните оператори, този номер е получавал информация от проследяващото устройство, поставено на таксиметровия автомобил на пострадалия П.. Н а 11.02.2017г. – деня на убийството, съгласно трафични данни този абонатен номер е регистриран в следните клетки: от 14.42ч. до 15.00ч. - в района на ••• •••, ••• от 15.45ч. до 16.50ч. – в района гр.София, кв. •••, ••• от 17.40ч. до 18.36ч. – в района на местопроизшествието в ••• от 18.50ч. до 19.10 ч. – в района на гр.София, кв. •••, ••• Посочените клетки, в които се е намирал телефонът, показват, че св. Й. Н. като ползвател на телефона, се е придвижвал по маршрут, отговарящ на неговите показания, включително и тези, че след убийството са отишли до кв. „•••“, където се срещнали с подс. А. С., от когото получили възнаграждение за извършеното.

От изследване на комуникация на трафичните данни за телефонни номера ползвани от подс. С. Г., св. Й. Н. и жертвата, се установява провеждана такава комуникация във времето непосредствено пред и в деня на убийството.

Установява се, че жертвата Б. П. като ползвател на телефон с абонатен номер •••, е избирал телефон с абонатен номер ••••••••••. /телефон даден от подс. А. С. на подс. С. Г., регистриран на фирма „Маркал ВВ“/: Между двата номера е имало активна комуникация в момента, в който Б. П. пристигнал на местопроизшествието когато набрал абоната с номер •••••••••• - на подс. С. Г., и провел 11 секунден разговор.

Мобилният апарат, ползван със СИМ карта с номер ••••••••••, е с ИМЕИ •••.

Мобилният апарат с ИМЕИ ••• е бил регистриран с три СИМ карти с абонатни номера •••••••••• - собственост на А. Н. Н., •••••••••• - собственост на „Маркал ВВ“ ЕООД и •••••••••• - също собственост на „Маркал ВВ“ ЕООД. /ползван от подс. С. Г./ От 22.24ч. на 20.01.17г. до 27.02.2017г., абонатният номер •••••••••• се позиционира основно в клетка ••• •••, •••, като комуникира единствено чрез CMC с номер ••••••••••, който се води на Т. П. С., като телефонът с абонатен номер •••••••••• се позиционира основно в клетки гр.София, кв. •••, ••• и ••• •••, •••.

Абонатен номер •••••••••• /собственост на „Маркал“ ВВ/ и абонатен номер ••• /на жертвата П./, за времето от 17.01.2017г. до 27.01.2017г. се движат заедно по време и място. От анализа на разпечатките за телефони •••••••••• и •••, ползван от жертвата Б. П. се установява, че двата абонатни номера за времето от 17.01.2017г.до 27.01.2017 г. се движат заедно по време и място.

Абонатният номер •••••••••• ползва ИМЕИ •••, който е номер на проследяващо устройство тракер SIM 800A, което от 07.01.2017г. до 27.01.2017г., е било поставено на таксиметровия автомобил на жертвата. абонатният номер •••••••••• /собственост на „Маркал“ ВВ/ е изпращал СМС-и към абонатни номера •••••••••• /ползван от подс. С. Г./ и •••••••••• / ползван от св. Й. Н./, които се позиционирани в клетка ••• •••, ••• и в клетка ••• •••, ул. „Свети Наум“ 34, който е адрес в непосредствена близост до адреса на подс. А. С. на •••. Адресът на подс. С. се намира в клетката на мобилен оператор на ул. „Свети Наум“ 34.

Установено е, че абонатен номер •••••••••• с моб. апарат с ИМЕИ ••• /ползван от подс. Г. и даден му от подс. С./ провежда изходящ разговор на 30.01.2017г. в 15.54 от клетка, гр.София, кв. „•••“, ••• с абонатен номер •••, ползващ се от жертвата Б. П.. Н а 10.02.2017г. в 12.37ч. абонатен номер •••••••••• ползван от подс. Г., се намира в клетка в гр. София ж.к. „Надежда 4” и има изходящо обаждане към абонатен № •••, ползван от пострадалия Б. П.. На 11.02.2017г. в 14.31ч. абонатен номер ползван от подс. Г. се активира в гр.

София, ж.к. „•••“ и провежда разговор с абонатен № •••, ползващ се от жертвата. Следващата активация на този мобилен номер с този мобилен апарат е на 11.02.2017г. в 18: 14ч., когато получава входящо обаждане от абонатен № •••, ползващ се от жертвата.

Установява се, че подс. А. С. е управлявал л.а. Мерцедес per. № •••, собственост на С. Х. - майка на съпругата му В. С.. За този автомобил многократно са изпращани CMC за паркиране от абонатен номер ••••••••••, съгласно справка от ЦГМ, собственост на К. П. Й., като се ползва с мобилен апарат с ИМЕИ 358809075438907. Подс. С. ползвал и абонатен номер ••••••••••. От показанията на св. К. Й. се изяснява, че подс. А. С. е прехвърлил две СИМ карти на негово име, като подс. С. плащал сметките и той се разпореждал с тези карти.

Доказателства за установените факти се съдържат и в проведеното претърсване и изземване от адрес кв. •••, ••• обитаван от подс. А. С., с протокол за претърсване и изземване от 16.09.2017 г. /л. 53, т. 3 ДП/ когато са намерени и иззети голямо множество вещи, от които и черна кутия с надпис „Аелсей“, черно устройство с надпис Блутут, 2 бр. електрони устройства с надпис Гармин, 1 бр. пластмасова черна кутия, кутия ГАЗ Тракер, пластмасово черно на цвят квадратно устройство с 3 проводници, 1 диск.

Установените факти се извеждат и способите за доказване – множество експертизи:

Биологична експертиза № 46 – б/17 /л. 4, т. 5 ДП/ от в.л. Г. Ч., изследвал обект № 8 от огледа на местопроизшествието и автомобила на жертвата, иззети тампони червеникаво кафява материя, при които се доказва кръв с човешки произход, не може да се установи кръвна група Биологична експертиза № 47 – Б/17 /л. 4, т. 5 ДП/ от в.л. Г. Ч., изследвала дрехи на жертвата Б. П. при която установява, че яке от шушлякова текстилна материя е с разкъсвания – отпред, в горната част на лявата половина, под формата на отвор с неправилна кръгла форма, с максимален размер 1 см., отстоящ на 19 см от средния цип и 37 см. от предния долен ръб на дрехата, отпред в горната лява половина, отпред в горната част на лявата половина, отпред в горната част на дясната половина, отзад в долната част на лявата половина, в горната вътрешна част на левия ръкав с нарушена цялост на текстилната материя на множество места в лявата част отпред и на левия ръкав – разкъсвания, с неправилна форма с размери 0, 1 до 0, 3 см. групирани близо едно до друго, червенокафява материя на множество места на двете повърхности на якето, повече на вътрешната повърхност. Изследвана е спортна блуза, по която се установяват разкъсвания: отпред в горна част на лява половина и отпред в долна част на лява половина. Изследвано е долнище от анцуг с червенокафява материя на множество места на външната повърхност отпред, в горната част на крачолите, повече на десния, с пропиване отвън навътре, както и на външната повърхност, вляво на седалището. Изследвана е тениска с къси ръкави, при която е установен отпред в горната част на лявата половина – под формата на неправилна кръгла форма - отвор, с максимален размер 0, 8 см., отпред в горната част на лявата половина – отвор, в него се вижда деформирано чело на заседнал в текстилната материя куршум като задната част на куршума се вижда откъм вътрешната повърхност. След изваждане на куршума се вижда отвор с неправилна кръгла форма с максимален размер 0, 9 см., а отзад – в долната част на лявата половина – отвор неправилна кръгла форма. Изследван е куршумът от жълт метал отвън и с метал отвътре, деформиран в предната част, с черна и кафява материя в неравностите.

По всички изследвани обекти се доказва кръв, но не може да се определи кръвна група.

Балистична експертиза № 92 – Е/2017 /л. 53, т. 5 ДП/ от в.л. В. Й., И. П. и В. А., изследвали 2 бр. проектили предадени от ИСУЛ.

Балистична експертиза № 95-Е/2017 – л. 63, т 5 ДП на в.л. П. Т., Н. К. и Д. Г., изследвала два куршума - проектили, иззети от кората на задна дясна врата и от кората на предна лява врата на автомобила на жертвата ДНК експертиза /л. 70, т. 5 ДП/ от в.л. Б. Ш. и Н. Т., изследвала обекти – гилзи от 1 до 6, иззети при от оглед на местопроизшествието в ж.к. Надежда. Експертизата установява, че по корпуса на гилза № 6 има материал от лице от мъжки пол и може да се сравнява, а по гилзи от 1 до 5 – не се определя ДНК профил.

ДНК експертиза на веществени доказателства / л. 78, т. 5 ДП/ от в.л. Б. Ш. и Н. Т. установява че ДНК профилът на биологичния материал по корпуса на гилза № 6 от предната експертиза не съвпада с ДНК профила на С. Г. и А. С.. ДНК експертиза на веществени доказателства /л. 84, т. 5 ДП/ от в.л. Б. Ш. и Н. Т., установява, че ДНК профила на гилза № 6 от предходната експертиза не съвпада с профила на св. Й. Н.. Протокол за ДНК експертиза № 17/ДНК /л. 58 – л. 90, т. 5 ДП/ от в.л. С. Н., която сравнява гилза № 6 с база данни ДНК и не открива съвпадение.

Балистична експертиза № 131-БЕ/2017 /л. 98, т. 5 ДП/ от в.л. П. Т., изследвал иззети шест гилзи от местопроизшествието, установени като стандартни огнестрелни боеприпаси кал 7, 65, - Браунинг, изстреляни с огнестрелно оръжие, кал. 7, 65, от едно и също оръжие.

Протокол за балистична експертиза № 17/БАЛ – 116 /л. 106, т. 5 ДП/ от в.л. В. Т., със заключение, че в НСБК на лабораторията по съдебна балистика на НИК МВР не се съхраняват гилзи и куршуми веществени доказателства от неразкрити престъпления в страната с употреба на огнестрелно оръжие, стреляни и съответно изстреляни от оръжието, с което са стреляни представените за изследване 6 бр. гилзи и 4 бр. куршуми.

Протокол за балистична експертиза № 18/БАЛ- 42 от в.л. А. А., изследвал пистолет със заличен номер и пълнител с осем бр. патрони.

Експертна справка № 17/БАЛ- 10 /л. 120, т. 5 ДП/ от в.л. А. А., изследвал пистолет със заличен номер и пълнител с осем бр. патрони.

От дактилоскопна експертиза № 17/ДКТ -328 на л. 124, т. 5 ДП/ на в.л. Н. С. се установява че по пистолет със заличен номер и пълнител с 8 патрона /намерени в автомобила шофиран от подс. С. Г. при задържането на автомагистрала „Тракия“/ следите по пистолета не съдържат достатъчен брой информация и са негодни за идентификация.

От ДНК експертиза Протокол № 18/ДНК-24 /л. 131, т. 5 ДП/ на в.л. В. Д. и П. И., се установява, че по пистолета със заличен номер и пълнител с осем патрона намерени в черен сак в багажника на лек автомобил „Мерцедес“ ДК № •• ••• МХ, има следи в по-малко количество на подс. С. Г. по дръжката на пистолета.

От ДНК експертиза Протокол № 18/ДНК-38 / л. 141, т. 5 ДП/ от в.л. В. Д., се установява, от изследване на отривка от дръжката на пистолета със заличен номер и пълнител, и на отривка от пълнител с 8 бр. патрони, че има наличие на клетъчен биологичен материал на св. Й. Н.. ДНК експертиза № 1711/2017 /л. 150, т. 5 ДП/ на в.л. Б. Ш. и Н. Т. изследвала обект, иззет на 24.10.2017 г. при оглед на река Какач, в София, в Северен парк - 1 бр. пистолет, без пълнител, силно корозирал, обезопасен, и обект, иззет на 24.10.2017 г. при оглед на местопроизшествие на терен в Северен парк - 1 бр. метален цилиндричен предмет, че по тях не се не се установяват ДНК профили Балистична експертиза на корозирал пистолет – № 18/БАЛ- 55 /л.163, т. 5 ДП/ на в.л. А. А., изследвала 1 бр. метален цилиндричен предмет и 1 пистолет без пълнител силно корозирал, марка Лама, кал. 7, 65. Експертизата установява че обектите са пистолет и заглушител и че през заглушителя е стреляно. От изследването се позволява изводът, че следите върху пистолета съвпадат със следите върху гилзите и куршумите иззети при огледа на местопроизшествието и че по жертвата е стреляно с този именно пистолет.

При проведеното претърсване и изземване на адреса, обитаван от подс. А. С., находящ се в ••• „•••“, •••, са били намерени и иззети множество веществени доказателства, сред тях и един брой пластмасова черна на цвят кутия с правоъгълна форма, запечатена в плик с картон сер. А 0272953 Съгласно протокол за извършена експертиза № 18/ДНК -29 /л. 2, т. 6 ДП/ на в.л. В. Д., върху обекта не могат да бъдат идентифицирани ДНК профили.

Обектът е изследван и с техническата експертиза СФ - № 2023/ ИКУ - 139 и е установен като GPS Tracker с ИМЕИ 013226003607237. Същият е технически изправен. Мобилното устройство е предвидено да се използва само със СИМ карта и през нея да бъде конфигурирано, но същото е намерено без поставена в него СИМ карта. Устройството е предвидено да се използва само със СИМ карта и през нея да бъде конфигурирано. Същото няма възможност да запаметява и съхранява потребителски данни. Мобилното устройство може да изпраща данни към други устройства в това число и мобилен телефон само при наличие на активна СИМ карта в него и достъпна GSM мрежа.

Протокол за експертна справка № 2017/ИКУ-203, /л. 9, т. 6 ДП/ на в.л. В. Г., изследвал обект – черна правоъгълна кутия пластмасова, иззет от автомобила на подс. А. С. при претърсването на 17.09.2017г. Кутията представлява електронно устройство - мини водоустойчив тракер за кола - GPS тракер TK800 GSM GPS Track, който може да се използва за персонален тракер за проследяване на коли, фирмени превозни средства, старци, деца. Устройството е установено като технически изправно. Серийният номер на устройството е S/N/CW 9999C00019418 GSM модулът е SIM COM модел SIM 900 сериен номер S/N MP0612472878074 и IMEI 013226003607237.

Мобилното устройство е предвидено да се използва само със СИМ карта и през нея да бъде конфигурирано, но към момента на изследване няма поставена такава. Мобилното устройство няма възможност да запаметява и съхранява потребителски данни или данни за работата му. информация за това колко СИМ карти са ползвани в даденото устройство не се записва в него. Мобилното устройство може да изпраща данни към други устройства в това число и мобилен телефон само при наличие на активна СИМ карта и достъпна GSM мрежа.

Информация за успешно установени комуникационни връзки, дали е ползвано устройството и с коя СИМ карта, може де бъде получена от мобилните оператори в мрежата на които е работил обектът на експертната справка, по IMEI номера на мобилното устройство.

Протокол за дактилоскопна експертиза № 17/ДКТ – 329 /л. 18, т. 6 ДП/ на в.л.

Н. С. по електронното устройство – сер. А 0272953 - черната правоъгълна кутия пластмасова, представляваща електронно устройство, обект на предходната ДНК експертиза - не се откриват годни дактилоскопни следи.

С протокол за дактилоскопна експертиза № 17/ДКТ – 397 /л. 24, т. 6 ДП/ на в.л. Е. Н. и Й. К., е направено сравнение на пръстови отпечатъци по полиетиленов плик „Л.“ тиксо с надпис Еконт, хартиено листче Итонг, иззети с протокол за претърсване и изземване от 17.09.2017 г. от лек автомобил „Мерцедес“ ДК № •• ••• МХ, се намират следи на подс. С. Г.. От протокол за ДНК експертиза № 18/ДНК -33 /л. 41, т. 6 ДП/ на в.л. В. Д., се установява, че по обекти иззети с протокол за претърсване и изземване от 17.09.2017 г. лек автомобил „Мерцедес“ ДК № •• ••• МХ, по обект № 1 – адаптер черно електронно устройство - има ДНК материал на С. Г. и по обект № 5 – тракер и № 6 – зарядно устройство с кабел има клетъчен материал на Й. Н.. Експертизата кореспондира на показанията на св. Н. и обясненията на подс. С. Г. за монтиране на такова устройство за проследяване на жертвата. Намирането на тракера в автомобила на подс. А. С. убедително говори и за неговата съпричастност към деянието, така както е разкрито в показанията на св. Н. и обясненията на подс. Г.. Протокол за дактилоскопна експертиза № 17/ДКТ – 348 /л. 51, т. 6 ДП/ на в.л.

Е. Н. и Й. Ч., изследвали обекти – адаптер и кабели, плика Л. и тиксо Еконт, хартиено листче с надпис Итонг, установили 8 пръстови следи, годни за идентификация.

Протокол за техническа експертиза № 2017/ИКУ – 241 /л. 66, т. 6 ДП/ на в.л.

В. Г., изследвал обекти, намерени в автомобила „Мерцедес“ ДК № •• ••• МХ: тракер, кутия за тракера, захранващ адаптор за автомобила, запалка, втори захранващ адаптор, и трети, кабел, преходник и заглушител за Джи СМ и Джи Пи Ес сигнали.

Съгласно експертизата тракерът се ползва със СИМ карта, като няма възможност да запаметява и съхранява потребителски данни или данни от работата му. ИМЕИ номерът на това устройство е 868004026739238. Това устройство може да изпраща данни към други устройства в това число и мобилен телефон само при наличие на активна СИМ карта и достъпна GSM мрежа, като не може да се установи мобилното устройство, което получава данните за местонахождението на превозното средство и други движещи се обекти.

Съгласно това заключение иззетото метално устройство представлява портативен заглушител на GSM и GPS сигнали, технически изправно е. Същият представлява радиосредство по смисъла на закона и не се намира в свободна продажба.

Балистична експертиза № 482-Е/17 /л. 90, т. 6 ДП/ н а в.л. В. Г., изследвал пистолет в кожен кобур, с фабр. № – 11100191 – стандартен газ сигнален пистолет марка ЕКОЛ, модел АРАС Компакт, кал. 9 мм, технически изправен и годен да произвежда изстрели.

Дактилоскопна експертиза № 64-Д/14.02.2017 на в.л. Е. И., изследвала обект кутия от цигари, иззета при оглед на местопроизшествие в •••, до бл. •••, при което не се проявяват дактилоскопни следи.

Видеотехническа експертиза № 411-ф/2017 /л. 103, т. 6 ДП/ на в.л. П. В. и Е. Л., провели сравнително изследване на запис от видеокамера в магазин, установила, че на записа е подс. А. С.. Записът, макар да касае дата след процесния период, потвърждава обясненията на подс. С. Г., че подс. С. си закупувал мобилните телефони и сим карти от магазина на св. Е. Ю.. Дактилоскопна експертиза № 457№д/2017 /л. 114, т. 6 ДП/ на в.л. С. Г., изследвала лична карта на Б. М. и техническа експертиза № 6-е/2018 /л. 121, т. 6 ДП/ на в.л. В. Д., изследвала лична карта на името на Б. Б., експертна справка № 41- Е/2017 /л. 127, т. 6 ДП/ на в.л. В. Д., изследвала лек автомобил марка „КИА“ за изменения в номера на рамата, са неотносими към предмета на делото.

От назначената в съдебното производство пред СГС ДНК експертиза – на обект - 1 бр. черна платнена шапка без козирка с отвор за очите и носа - А 0303122, иззет с протокол за претърсване и изземване от 16.09.2017 г. на лек автомобил на Й. Н. „Ситроен Ксара“ № •• ••• /протокол за изземване на л. 163, т. 3 ДП/ - протокол за извършена експертиза № 21/ДНК – 503 на в.л. Н. С., се установява, че по обект № 1 – текстилна шапка с отвор има клетъчния материал на подс. С. Г., както и на св. Й. Н.. А. на подс. А. С. не се установяват. /експертиза на л. 3482, т. 8 нохд/.

С експертиза № 22/ДНК – 412/18.05.2022г., на в.л. Н. С., която експертиза е също назначена от СГС с определение от 18.03.2022г., се установява, че останалото количество от ДНК клетъчен материал по шапката с отвор /маска/ не е на Б. П. /експертиза на л. 5057, т. 12 нохд/ Изложеното показва на отделно основание свързаността на подс. С. Г. и св. Й. Н.

– шапката е намерена в неговия автомобил и носи клетъчен материал и на двамата. Това прави убедителна и връзката на шапката със самото деяние, доколкото по делото е установено, че извършителят на стрелбата срещу жертвата е бил с такава шапка – маска. Всъщност това е веществено доказателство от поредицата доказателства по делото, които убедително свързват подс.С. Г. с извършителството на деянието.

Изводът се потвърждава от назначената в съдебното производство пред СГС физико-химическа експертиза - Протокол за извършена експертиза № 21/ФЗХ – 335 на в.л. Нели Величкова, за наличие на капсулни частици – сажди, неизгорели барутни частици, метални частици и от патрона и цевта, оръжейна смазка. Установява се, че в пробата иззета от предната част на шапката са регистрирани 39 капсулни микрочастици - олово, антимон, барий, 17 състав – олово, калай, антимон, барий и 6 – с непълен състав – олово и, калай и антимон. Капсулният състав на процесните гилзи е олово, антимон и барий. В пробата, иззета от процесните куршуми се регистрират капсулни микрочастици със състав – олово, антимон и барий. Заключението е, че капсулният състав на процесните гилзи и куршуми съответства на състава на преобладаващата част от капсулните микрочастици, регистрирани в пробата от черната платнена шапка с отвори. Експертизата изрично отбелязва, че методът за доказване на следи от изстрел не е идентификационен и поради това не може да се отговори категорично дали капсулните микрочастици, регистрирани по представената черна платнена шапка с отвори произхождат от боеприпасите, части от които са били инкриминираните гилзи и куршуми. /л. 3487, т. 8 нохд/. Независимо че методът не е идентификационен, фактът на наличието на такива частици по шапката както и намирането на клетъчен материал и на подс. С. Г., и на св. Й. Н., като косвена система, наред с останалите доказателства по делото, я свързват убедително с обстоятелствата на произведената от подс. С. Г. стрелба.

Ето защо, при анализа на доказателствата свързани с изследвания обект - шапка, въззивният съд не споделя извода на първия, че не е безспорно шапката да е била използвана от подс. С. Г. при стрелбата, като се позовава на това на показанията на св. Й. Н.. Всъщност, в тази част показанията на св. Й. Н. не са много сигурни, тъй като той първо заявява, че не си спомня, после - че не е дал шапката на подс. С. Г. за убийството, не си спомня и конкретна причина защо държи шапката в колата. Показанията на св. Й. Н. в частта за шапката, като по-скоро колебливи, не следва да се приемат за меродавни. Сам подс. С. Г. отрича да е носил шапка.

За носена обаче от лицето произвело стрелбата шапка – маска, говори св. Е. С. – служител при МВР, пристигнал на местопроизшествието по подаден сигнал и възприел съответните изявления на жертвата - че в огледалото, ляво странично за обратно виждане забелязал лице с черни дрехи и маска, което се приближило, последвал удар по стъклото и стрелба. По процесната шапка се намира клетъчен материал на подс. С. Г., както и барутни частици. Не е непременно необходимо тези частици да са установени като произхождащи точно от процесните гилзи и проектили. Налице е система от косвени доказателства, която позволява сигурния извод за връзка на шапката с подсъдимия С. Г. и със стрелбата, както и връзка със св. Й. Н.. Не на последно място, следва да се отбележи второстепенния характер на това веществено доказателство поставено в системата на цялото множество преки и косвени доказателства за участие на под. С. Г. в деянието, нещо, което не отрича и самият той.

Специално отношение съдът следва да вземе към съдебно-психологическа експертиза на св. Й. Н. от в.л. М. Р. - ••• в Института по психология МВР./л. 133, т. 6 ДП/ СГС е кредитирал експертизата, с което настоящият състав се съгласява частично. Изключение от кредитирането прави само частта на експертизата, с която е проведено полиграфско изследване /популярно известно като „детектор на лъжата“/ на достоверност на св. Й. Н.. Настоящият състав намира, че в тази част експертизата не представлява надлежно психологическо изследване с прилагане на специални знания. Приложен е най-вече техническият инструментариум на полиграфа, Той разбира се е разчетен от експерта, работещ с него, но така или иначе не се касае за надлежно експертно изследване, а за технически данни, чиято категорична надеждност да установяват човешки физиологични реакции и свързаните с тях емоции и регистрирани вариации, за да се разбере говори ли човекът лъжа или истина, не е все още безспорно прието в доктрината. Не е възприето и като законово положение за проверка на свидетелски показания, не е прието и от съдебната практика. Предназначението и ползата на такива изследвания остават на полето на оперативните версии в работата на разузнавателните органи.

В изложения смисъл е и постоянната съдебна практика – Р. № 244-2016- І ВКС, че изследването с полиграф /т.нар. „детектор на истината“/ не е нито доказателствено средство, нито способ за установяване на факти по смисъла на НПК. Резултатите от такова изследване могат само да дадат насоки на разследващите, но не и да се използват като доказателство, установяващо авторството на деянието, Р.№210- 2019-І-ВКС – че тестът с полиграф няма доказателствена стойност в българския наказателен процес., Р.50138-2023-ІІ-ВКС – че, резултатите от изследвания с полиграф следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност като недопустим способ за събиране и проверка на доказателствените материали.

Този съд не споделя обратното разрешение на Р.№ 95-2010-І–ВКС, на което се е позовал и прокурорът в пледоарията си пред СГС, доколкото решението не е задължително и е изолирано в сравнение с преобладаващата практика на ВКС.

Идентична е оценката на настоящата инстанция и на съдебно –психологична експертиза за подс. С. Г., изготвена от в.л. М. С. /л. 7610, т. 18 нохд/. Експертизата не се приема само в частта на полиграфското изследване по изложените вече съображения. В останалата част обаче, експертизата е надлежно изследване с приложение са специални знания, която се кредитира. Изяснява се от нея, че подс. С. Г. е с ниво на интелигентност над средното. При него преобладават прагматичната ценностна ориентация и практичното мислене. Избираните от него ангажименти са насочени към получаване на непосредствени финансови постъпления. На фона на демонстрираното по –високо ниво на активност подсъдимият се опитва да реализира дейности от различно естество. Те са разнопосочни и не са свързани с последователен и устойчив във времето интерес в контекста на определена професионална сфера, изискваща специална квалификация и полагане на системни усилия.

Експертизата установява, че по отношение на извършеното престъпление – подс. Г. декларира наличието на виновностни преживявания, съжаление и огорчение. Тези преживявания, от една страна, както и ситуацията на стрес, в която се намира, от друга, допринасят за сериозните колебания в самооценката и самочувствието му. От трета страна рефлектират и в усещане за безпомощност и съмнения в собствените ресурси за справяне с актуални проблеми.

Кредитират се изцяло и няма основание за съмнение в правилността и на останалите изготвени по делото експертизи: техническа експертиза № 2018/ИКУ-20 /л. 7, т. 7 ДП/ н а в.л. Е. К. на обекти, иззети от жилище на подс. С. Г., съдебно компютърно техническа експертиза /л. 33, т. 7 ДП/ на в.л. Р. Б., протокол за телекомуникационна експертиза № 2017/ИКУ – 264 /л. 44, т. 7 ДП/ на в.л. Е. К., протокол за телекомуникационна експертиза № 2018/ИКУ – 196 /л. 60, т. 7 ДП/ на в.л. Ю. Ч. Ч., протокол за техническа експертиза № 141-7/18 /л. 94, т. 7 ДП/ на в.л. Е. Л. и В. Д., протокол за техническа експертиза № 222-ф/2018 /л. 104, т. 7 ДП/ на в.л. П. В. и В. К., протокол за извършена съдебно компютърна експертиза № 2018/КСМ – 005 /л. 123, т. 7 ДП/ на в.л. Р. Б., техническа експертиза № 2017/ИКУ- 298 /л. 129 т. 7 ДП/ на в.л. Ю. Ч., техническа експертиза № 2017/ИКУ-244 /л.144, т. 7 ДП/ на в.л. Е. К., съдебно компютърна експертиза № 2017/КСМ – 124 /л. 152, т. 7 ДП/ в.л. Р. Б., телекомуникационна техническа експертиза № 17/ИКУ – 226 /л. 7, т. 8 ДП/, в.л. С. А., телекомуникационна техническа експертиза № 2017/ИКУ – 228 /л. 22, т. 8 ДП/ в.л. Й. Г., телекомуникационна експертиза № 2017/ИКУ – 246 /л. 40, т. 8 ДП/, видеотехническа експертиза № 413-7/17 /л. 55, т. 8 ДП/, в.л. П. В. и В. Д., техническа експертиза - № 422- Ф/17 /л. 74, т. 8 ДП/ в.л. П. В. и В. Д., телекомуникационна техническа експертиза № 2018/ику-179 /л. 87, т. 8 ДП/ в.л. Ю. Ч., съдебно- компютърна експертиза № 2018/КСМ- 058 /л. 111, т. 8 ДП/ в.л. Р. Б., телекомуникационна техническа експертиза № 2018/ИКУ-30 /л. 126, т. 8 ДП/ в.л. Ю. Ч., телекомуникационна техническа експертиза № 2017/КСМ -126 /л. 159, т. 8 ДП/ в.л. Р. Б., съдебно-медицинска експертиза на труп № 02/2017, Н-76/2017 /л. 2, т.9 ДП/ в.л. д-р И.П., съдебно – медицинска експертиза /л. 17, т. 9 ДП/ в.л. д-р А. Х., Т. К., А. А. - от УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, писмени доказателства и доказателствени средства, приложени по делото.

Що се отнася до събраните доказателствени средства и тяхната стойност, защитникът на подс. С. прави множество конкретни възражения срещу обясненията на подс. Г. и показанията на св. Й. Н., като ги съпоставя с данните от трафика, предоставени от мобилни оператори на разговори, друга комуникация и активност на телефонни номера.

В тази връзка въззивната инстанция намира за необходимо да посочи следното:

Преувеличени и некоректно интерпретирани от защитата на подс. С. са изводите на техническата експертиза за трафични данни, при което защитникът се позовава на експертизата като източник на единствено възможни изводи за позициониране на изследвани телефонни номера и оттук за позиционирането към този период и на подсъдимите и св. Й. Н../съдебно-техническа експертиза на л. 7572, т. 18 нохд/ В частност, преувеличена е интерпретацията на отговора на въпрос 33 на техническата експертиза за съвпадение на позиционирането на пресечката на ул. „Любен Каравелов“ и ул. „Фритьоф Нансен“ на пет изследвани телефона в периода кР. на януари 2017г. и началото на февруари 2017г., около обедно време.

Поначало въпросът за позиционирането на даден телефон е поставен от експертизата под условието той да е имал активност. Притежателят на телефона може да се е намирал на това място, но е възможно това да не се регистрира от мобилен оператор като активирана трафична активност, ако такава не е имало. /забележка на експерта по отговор на въпрос № 1, на стр. 6 от експертизата, л. 7577, т. 18 нохд/ Също така, изобщо не е категорично положението, че подсъдимите в момента, за който се касае отговорът – случай, описан от св. Й. Н., в който тримата - той, подс. Г. и подс. С., следели Б. П. с автомобил, са си служили с точно тези телефонни номера, които експертизата е изследвала.

В заключение, отговорът на експертизата не е от естество да постави под съмнение показанията на св. Й. Н. в тази част.

Преувеличена е и интерпретацията на защитника на подс. С. и на отговор на експертизата къде е бил св. Й. Н. в определени часове от 11.02.2017г. преди покушението, като начин да се постави под съмнение казаното от свидетеля. Експертизата не поставя под съмнение показанията на св. Й. Н., доколкото той не заявява категорично положения обратни на изведените от експертното изследване, а заявява, че „предполага“ и че не може да каже точно къде е бил. /показания на л. 2550, т. 6 нохд/ Показанията му обаче за събитията непосредствено преди, по време и след покушението са последователни и еднопосочни. Т.е. самото изходно положение, пред което е поставена интерпретацията на експертизата от страна на защитата е некоректно, респективно - води до превратни и манипулативни изводи за недостоверност на показанията на св. Н., каквато не се открива. Освен това, с изложеното защитникът поставя акцент на второстепенни и незначителни за процесната фактология детайли като тези дали св. Н. помни какво точно е правил и къде точно е ходил преди покушението на 11.02.2027 г., и за което св. Н., като казва, че не си спомня точно, не заявява нелогични неща.

Преувеличена и некоректна е интерпретацията от защитника на подс. С. и на показанията на св. Й. Н., от които да се изведе противоречивост и относно намерена в автомобил му шапка-маска, доколкото свидетелят заявява, че не си спомня да е заемал маската на подс. С. Г., както и отговоря на въпрос защо не са пътували с приятелката си за 14.02.2017г. - че не си спомня и не знае дали е ходил някъде на „Свети Валентин“ /л. 2553, т. 6 нохд/. Този въпрос е зададен от защитата на подс. С., като свързан с предпоставена правдоподобност на показанията на св. П. В.. Защитата извежда напълно хипотетични и произволни положения от показанията на св. Н., от които не следват непременно еднозначни отговори, че не е пътувал за „Свети Валентин“, защото на 13.02.2017г. се е срещал с Л. Г. и получил пари, така, както твърди св. В. П.. Освен това, въззивният съд се солидаризира с оценката на първостепенния, че св. П. В. дава неверни показания, при което не може да се предпоставя, че св. Н. не е отишъл да празнува „Свети Валентин“ само защото се е срещал с Л. Г.. Не на последно място, разпитан, св. Й. Н. категорично отрича да познава Л. Г., не познава и св. П. В., а във верността на тези показания няма причини за съмнение. /показания на л. 2560, т. 6 нохд/. Следва да се посочи на това място и, че версията за някаква свързаност с процесния случай и на други лица е извън предмета на делото.

В този контекст ирелевантни се явяват доводите на защитника на подс. С. за това къде се е намирал св. Н. според трафичните данни на различни дати през месец декември 2016г. до 15.03.2017г. – /отговор на въпрос № 31 на техническа експертиза т. 18 нохд/ С оглед данните по делото, че подс. С. е разполагал и си е служил с множество различни телефонни номера, чрез сим карти закупувани на името на трети лица, не е еднозначен изводът на защитата на подс. С., че номер ••••••••••, като отговор на въпрос № 2 на техническата експертиза, не се е позиционирал в кв. „•••“, •••, т.е. че няма данни телефонът да се е позиционирал в клетка на кв. „•••“, ул. •••, в периода 01.09.2016 – 30.04.2017 г. Следва да се отчита обаче условието, което експертизата поставя, а именно - „да се разбира, че въпросният телефонен номер е нямал телефонна активност в тази клетка, но въобще е възможно да е бил там“. / л. 7577, т. 18 нохд/ Само за пояснение на обхвата на възможностите на подс. С. да си служи с различни телефонни номера, като такива на трети лица, но всички свързани с клетка в •••, •••, респективно- - с него, като клетка в района на домашния адрес на подс. С. – •••, •••, са данните от техническата експертиза в том 4, нохд, че: тел. •••••••••• е регистриран на името на Т. П. С., / л. 1248, т. 4 нохд/, тел. •••••••••• е на името на А. Н. Н.. При това следва да се отбележи, че този номер е имал активност в района на кв. „•••“ точно на дата 11.02.2017г. за времето 19: 18ч., 23: 42ч., 23: 45ч. /л. 1267, т. 4 нохд/ Такъв е и тел. •••••••••• - на името на К. Й.. /л. 1292, т. 4 нохд/ Телефонът е имал активност на 11.02.2017 г. в клетка •••, Свети Наум № 34 в 18: 40 ч. /л. 1435, т. 4 нохд/. Телефон № •••••••••• – на името на К. Й.. Телефон № •••••••••• – на името на К. Й. / л. 1388, т. 4 нохд/. Телефон № •••••••••• - на името на „Маркал ВВ“ ЕООД / л. 1322, т. 4 нохд/ Некоректна е интерпретацията от страна на защитата на подс. С. на трафичните данни за телефон ••••••••••, като позициониран в кв. •••, •••. На първо място телефонът официално е регистриран на името на А. Н.. На второ място в инкриминирания период номерът е избиран от номера на Т. С. /друго лице на чието име е закупена СИМ карта/ – ••••••••••, като позициониран точно в •••, ул. „Свети Наум“ 34. Освен това от този номер - •••••••••• е провеждана комуникация с телефона на св. Е. Ю. – ••••••••••, като е бил активен в периода 29.10.2016 – 20.01.2017 г. в гр. София, площад Македония № 6.

Некоректна е интерпретацията на защитата на подс. С. на заключението на техническата експертиза в отговор на въпроса дали телефонът на св. Н. – •••••••••• е бил позициониран в клетка в ••• ••• в периода 11.02.2017 – за времето от 15: 45 до 16: 50 ч. Експертизата не дава отрицателен отговор, какъвто се твърди от защитника. Отговорът е, че няма данни за активност, но е задължително да се вземе предвид, че различните мобилни оператори назовават клетките по различен начин. Експертизата показва активност на телефона на св. Н. за това време в клетка наименована от оператора Теленор като „•••, Вилна зона Стадион •••“ /а това е районът на живеене на подс. С./, при което експертът не може да прецени как локацията на клетка в кв. ••• ул. „Свети Наум“ 34, кореспондира с клетка „•••, Вилна зона, Стадион •••“. /в трафичните данни наименованието е на латиница/ При всички положения изводът е, че има позициониране в кв. ••• на този телефон и отговорът на експертизата не изключва съответното твърдение на обвинителния акт.

Изложените данни говорят за нееднозначността и голямата условност, която следва от сложната връзка на комуникации между телефонните номера, при което погрешно би било на съдържанието на тези комуникации да се придава решаващо значение. При това ползата за изясняване на фактите по делото в никакъв случай не е определяща и винаги трябва да е съпътствана от други доказателствени средства, за да се провери, че тези номера отговарят на конкретни ползватели физически лица като се има предвид, че: не е сигурно, че точно в този момент точно съответните лица са ползвали телефоните, че телефоните изобщо са били активни, за да могат да се регистрират от мобилен оператор, че съответните лица не са притежавали и други телефони, които да са останали извън изследването по делото и които изобщо не могат да бъдат изследвани.

Изложеното показва, че голяма част от показанията на св. Н. за действията и на подс. Г., и на подс. С. като съпричастни към убийството, са преки, а не косвени или производни. Това, както и тяхната конкретност, детайлност, последователност и опора в други доказателства, обуславя и голямата доказателствена стойност, която притежават.

Обясненията на подс. Г. и показанията на св. Н. не се поставят под съмнение поради другото производство цитирано от защитата на подс. С. – ДП 24/2015г. по описа на СО – СП, пр. пр. № 450/2014, разследването по което и съдържанието на доказателствените средства по което е извън предмета и разследването на настоящото дело.

При така изложените съображения, въззивният съд не се съгласява с възраженията на защитата на подс. С., че обвинението срещу него не е доказано и почива само на косвени доказателства, които обаче не изграждали система, в която да е възможен един единствен възможен извод – този, че подс. С. е подбудил подс. С. Г. към убийство. Обвинението срещу подс. С. се доказва несъмнено, не само въз основа на косвени, но и на преки доказателства, каквито се съдържат в обясненията на подс. Г., които в съответна част са напълно правдоподобни, както и на показанията на св. Й. Н.. Почиват и на производните показания на св. Е. Е., лично възприел от подс. С. твърдения, че покушението над жертвата Б. П. е извършено от подс. С. Г., както и че до убийството на Б. П. се стигнало, защото бил готов да свидетелства срещу подс. С., макар същият да казал това на св. Е. Е. в контекста на отправена заплаха към него, и че Б. П. бил готов да свидетелства срещу него, и че по „този начин“ се разправя с хората, които не са лоялни. /показания на св. Е. на л. 4359, т. 10 нохд/ Ирелевантни са доводите на защитата на подс. С. касаещи възможност и други лица да са замесени в инкриминирания случай, да имат интерес от убийството на жертвата, и въпроса дали са изчерпани възможните следствени версии и изяснено участието на такива други лица. Съдът, вече има случай да посочи, че от значение за решаване на делото е не какви са всички възможните версии на разследване, а дали предявеното срещу подсъдимите обвинение е категорично доказано. Отговорът на последното е положителен.

Неоснователно е и възражението на защитника на подс. С. за недоказаност дали целта на склоняването от подс. С. на подс. Г. е била убийството на жертвата или само сплашването й. Категорично всички събрани по делото достоверни доказателства разкриват желание и мотив на подс. А. С. да елиминира жертвата като потенциална опасност за самия него, съответно – мотивирал е подс. Г. да убие Б. П.. Действията на подс. А. С. по склоняване на подс. С. Г. и създаване на мотивация и въздействие за вземане и от негова страна на решение за убийството на жертвата Б. П. не се опровергават и от представените от защитата писмени доказателства в съдебното заседание пред въззивния съд – уверение от ваканционно селище „Аполония Палас“, с. Синеморец, че подс. С., заедно със семейството си, е бил гост на селището в периода от 06.08.2016 до 27.08.2016 г., което насочва на период извън инкриминирания. /уверение на л. 95, т. 1 внохд/ Ще се припомни, че инкриминираният в обвинителния акт период е неустановена дата в периода от началото на 2017г. до 11.02.2017г. в гр. София.

Със същото значение са и доказателствата за пребиваване на подс. С. в испански курорт. Съгласно представените от защитата писмени доказателства подс. С. е пристигнал на 08.11.2016г. и е престоял до 15.11.2016 г. в хотел Пуенте Романо, в морския курорт Марбея. /л. 99, т. 1 внохд/ Доказаността на участието на подс. С. в подбуждането на подс. С. Г. за извършване на убийството, не се опровергава и от доказателствата, че подс. С. е претърпял операция на менискус. Действително, съгласно представените пред въззивния съд писмени доказателства – сведение от Медицински център „Света Богородица – Възвестителка“ ЕООД от 18.10.2016г, Указания за операция при д-р Х., амбулаторен лист № 2776 от 18.10.2016г., епикриза от МБАЛ „Света Богородица“, /съответно на л. 96, 97, 98 и л.104, т. 1 внохд/, се изяснява, че подс. С. е бил опериран на 05.12.2016 г. поради скъсване на менискуси. Извършена е парциална менисцектомия и хондропластика. Не се поставя под съмнение извършената спрямо подс. С. медицинска интервенция, но физическото състояние което тя предполага, по никакъв начин не се свързва с пълна невъзможност подс. С. да извършва движения и да се придвижва от едно място на друго в инкриминирания период. А за възможност за такова придвижване недвусмислено говорят обясненията на подс. С. Г. и показанията на св. Й. Г. описващи срещите си с подсъдимия в заведение на площад „Македония“ в София. Освен това, както правилно е отбелязал и СГС, подс. А. С. е управлявал л.а. Мерцедес per. № ••••, собственост на С. Н. Х. - майка на съпругата му В. Х. С.а. А за лек автомобил марка Мерцедес с per. № •••, в периода 01.01.2017г. – 08.09.2017г. има изпращани съобщения на кратък номер 1302 за паркиране в синя зона, и на 1303 за паркиране в зелена зона, от ползваните от подс. С. телефонни номера – •••••••••• /съгласно справка от ЦГМ, собственост на К. П. Й./, като се ползва с мобилен апарат с ИМЕИ 358809075438907. /Справка на Центъра за градска мобилност на л. 3, т. 12 ДП/. Началото на периода на тази регистрация – 01.01.2017г. съвпада с началото на инкриминирания период, което на отделно основание, и като отделно доказателство, говори за възможността на подс. С., независимо от претърпяната операция да се придвижва и управлява автомобил. В този смисъл са и показанията на св. Й. Н. и обясненията на подс. С. Г.. При така изложеното, въззивният съд не кредитира показанията на св. В. С. за пълна невъзможност на подсъдимия А. С. да се движи преди и към назначения втори контролен преглед след операцията, съответно на дати 20.12.2016 г. и на 03.01.2017 г. /съгласно цитираната епикриза /.

Също така, видно от писменото доказателство– сведение от Медицински център „Света Богородица - Възвестителка“ ЕООД, подс. С. на 18.10.2016 г. е бил диагностициран със скъсване на менискуси, малък ставен излив, хиалинен хрущял – значително изтънен/ л. 96, т. 1 внохд/ но това очевидно не е попречило на придвижването му, тъй като той е пътувал до Испания и за времето от 08.11.2016г. до 15.11.2016 г. е престоявал в хотел Пуенте Романо, в морския курорт Марбея. /л. 99, т. 1 внохд/ Освен това, видно и от техническата експертиза за телефон ••••••••••, ползван от подс. С., същият е със засечена активност на площад Македония в периода 13.12.2016 г.- 31.01.2016г., което също говори за това подс. С. да е можел да се придвижва. / експертиза нал. 7593, т. 18 нохд/ Некоректно е и интерпретирането от страна на защитата на подс. С., в подкрепа на защитни доводи, че техническата експертиза, назначена от СГС по въпрос № 32 дава отговор, че трите телефона – на подс. С., на подс. Г. и на св. Й. Н., не съвпадали като позициониране на площад „Македония“ в периода 20.11.2016г. – 11.02.2017г.

Действително експертизата изследва регистрираната активност на трите номера, с данни, че са ползвани от подсъдимите и от св. Й. Н. и дава отговор, че номерата ••••••••••, като ползван от подс. С., № ••••••••••- ползван от подс. С. Г. и № •••••••••• – ползван от св. Й. Н., не съвпадат в позиционирането по едно и също време на трите телефона на пл. „Македония“. Това обаче не опровергава показанията на св. Й. Н. и обясненията на подс. С. Г. за провеждани срещи с подс. С. там. На първо място, установено е, че подс. С., подс. С. Г. и св. Й. Н. са ползвали най-различни СИМ карти, а не устойчиво една и съща, така че само движението на съответната карта да бъде меродавно и показателно изобщо за движението и на приносителя й. На следващо място - самата експертиза на л. 6, /л. 7577, т. 18 нохд/ изрично пояснява, че под „позициониране“ на телефон, следва да се разбира, че телефонният номер следва да е имал активност във въпросната клетка, и когато се отговаря, че даден телефон не е бил „позициониран“ във въпросна клетка, това означава, че телефонният номер не е имал телефонна активност в тази клетка, но въобще е възможно да е бил там.

Некоректна е интерпретацията на защитата на подс. С. и на техническа експертиза като проверката на показанията на св. Н. и обясненията на подс. Г. за изпращан SMS до телефон на подс. С. веднага след стрелбата. В частност защитникът се позовава на отговор на въпрос № 42 на назначената от СГС техническа експертиза. Експертизата не опровергава факта на изпращане на такова съобщение. Изводът е верен, доколкото експертизата борави с лимитиран кръг на телефонни номера, а именно •••••••••• – на подс. С., и телефони, за които са налице данни, че са ползвани от семейството на подсъдимия С. – съпруга и двете му деца.

Всъщност, ще се отбележи, че съгласно достоверните обяснения на подс. Г. относно телефона, от който са изпратили SMS същия ден, той бил даден за комуникация на св. Н. от подс. С., след изпратеното кратко кодирано съобщение, че стрелбата е извършена, св. Н. счупил телефона и го хвърлил, след което били включени чисто нови телефони за продължаване на комуникацията. /л. 7939, т. 19 нохд/. Остава неизвестен, респективно - неизследван, обаче точния номер на сим картата на този телефон. Също така, както вече се посочи, подс. С. е ползвал множество телефон, със сим карти издадени на името на трети лица, като се допуска да си е служил с телефони останали неизвестни за делото и респективно – неизследвани. Един от телефоните, с които подс. С. си е служил е посоченият – ••••••••••. Другият възможен е •••••••••• – който се водил на името на А. Н. и който телефон е активен в периода 29.10.2016г. - 20.01.2017г. в клетка площад „Македония“ № 6, като се е свързвал с номера на св. Е. Ю.. Ето защо отговорът на експертизата, че няма изпратени и получени СМС от изследваните номера, не изключва факта на изпратен такъв СМС на друг номер. Не следва да се игнорира и това, че телефонните номера, съответните сим карти и апарати, са били давани като прави телефони – само за връзка между тях, на подс. С. Г. и св. Й. Н. от подс. С., и че често са ги сменяли.

Изводът е верен, тъй като експертизата борави само с част от възможните телефони, с които подс. С. е можел да разполага.

На това място следва да се припомни условието за силно косвения, условен и относителен характер на информацията, която се извлича от сведенията на мобилните оператори за трафични данни - разговори, позициониране на телефони, съобщения, изпращани от определени телефони.

Изводът е верен поради силната конспиративност, въведена от подс. С., при която той и другите, именно с цел замаскиране на следите, които да водят до тях, ползват множество телефони, които сменят често. При това, устойчива връзка между лица и ползвани от тях сим карти може да се прави само при установена устойчивост на ползвана точно определена сим карта от лицето. В обобщение, въз основа само на такива трафични данни, не могат да се съставят еднопосочни изводи без да са подкрепени от други доказателствени средства. А в случая, за да приеме, че трафичните данни касаещи комуникация между подсъдимите и св. Н. отразяват действително комуникация между тях, още повече поради голямото разнообразие на телефонни номера, въззивният съд стъпва неизменно и на показанията на св. Н. и обясненията на подс. С. Г. за такава именно комуникация.

При така поставеното ограничение, настоящата инстанция съставя убедителен извод въз основа на трафични данни за телефона, устойчиво ползван от св. Й. Н. за инкриминирания период номер ••••••••••, който е позициониран често в клетка в кв. •••, ••• – където тогава живеел подс. С. Г., но и в клетка в кв. •••, ул. „Свети Наум“ 34, отговарящ на местоположението на домашния адрес тогава на подс. А. С. – •••.

В продължение на изложените съображения, превратна е интерпретацията на защитата на подс. С., и въззивният съд не се съгласява с нея, на отговорите на въпроси № 46 и 48 от техническата експертиза за комуникация между телефони, които се твърди от защитата да са ползвани от подс. С. – •••••••••• и от подс. Г. – ••••••••••. На първо място – не е установено категорично, че точно тези телефони са били ползвани и отговарят на комуникация между двамата подсъдими.

Дори да се възприеме засегнатата в пледоарията на защитата на подс. С. комуникацията между цитираните два номера, като протекла между двамата подсъдими – тя показва позициониране в района на кв. „•••“ на 11.02.2017г. около 19: 06ч., като 12 минути по-късно телефонът на подс. С. вече е в клетка на бул. „Джеймс Баучер“, при което интерпретацията на тези данни изобщо не изключва възможността подс. С. да се е срещнал с подс. Г. и св. Н. за даване на паричната облага, така, както това е категорично заявено в обясненията на св. Г. и показанията на св. Н.. Некоректна е интерпретацията на защитата на подс. С. на регистрираното време на позициониране на телефона, ползван от св. Н., ••••••••••, както е представено от експертизата, тъй като от трафичните данни на мобилен оператор за този телефон се установява, че за времето от 18: 50 до 19: 10 е в клетка, обслужваща района на гр. София, ж.к. „•••“ ••• – района на срещата между двамата подсъдими и свидетеля веднага след стрелбата.

Освен това видно от експертизата /л. 7599, т. 18 нохд/ тел. № ••••••••••, отговарящ на ползването му от св. Й. Н., на 11.02.2017 г. в 18: 36: 07 свидетелят се е намирал в клетка •••, а в 18: 36: 39, т.е. 32 секунди по- късно се е намирал в клетка 126, бул. „Княгиня Мария Луиза“. Изложеното също засилва условния характер на съдържанието на трафичните данни, и означението на различните клетки, доколкото трудно може да се приеме, че св. Н. се е придвижил между двете клетки за време от 32 секунди. /отговор на въпрос 36, л. 7599, т. 18 нохд/ Освен това видно от отговор на въпрос 38 /л. 7599, т. 18 нохд/ телефонът на св. Н.

• ••••••••••, е бил позициониран на 11.02.2027г. за времето от 18: 51: 10 до 19: 11: 21 в клетка на кв. •••, бл. 48.

Като се има предвид възможността свидетелят да се е придвижил от кв.

„Свобода“ до бул. „Княгиня Мария Луиза“ за времето от 32 секунди /съгласно трафичните данни/, то е напълно възможно придвижването на свидетеля от бул. „Княгиня Мария Луиза“ до кв. „•••“ за времето от около 20 минути.

Ето защо, съвсем условно следва да се приеме и отговорът на експертизата на въпрос 50, че телефонът на св. Н. се е намирал в клетка на ул. „Клокотница“ на 11.02.2017 г. от 19: 11: 40 ч. до 19: 24: 41 ч., при положение, че същата експертиза, установява че телефонът се е намирал на тази дата, в 19: 11: 21ч. в района на кв. „•••“, отговарящо на показанията на св. Н. и на обясненията на подс. Г.. Следва да се отбележи, че съгласно данни от мобилен оператор Виваком тел. № 0876852292 е на името на А. Н. Н.. Установява се, че подс. С. използва тази сим карта като активна в клетка площад „Македония“ № 6 като за периода 29.10.2016 г. и 20.01.2017г. комуникира единствено с абонатен номер ••••••••••, собственост на Е. Ю.. Основно е позиционирана в клетка София, кв. •••, ул.„Свети Наум“ № 34. СИМ карта № •••••••••• е на името на Т. С., и основно също е позиционирана в кв. •••, •••. Допуска се да се е ползвала от подс. С.. Поради което от комуникацията между тези два номера, не може да се изведе точното местоположение на всеки от двамата подсъдими по часове в района на твърдяната среща в кв. „•••“ и показанията на св. Н. и обясненията на подс. С. Г. не са опровергани. Не са опровергани и от проследяването на местоположението на св. Н. посредством номер •••••••••• - отговор на въпрос 50 на експертизата, доколкото изходното положение на поставяне на възможността за придвижване на свидетеля Н. в зависимост от рамките на описаната комуникация между горните два номера е некоректно.

Защитата предпоставя коректност на зададените параметри на комуникация, така както са съобщени от съпругата на подс. С. – св. В. С., чийто показания, както и тези на св. С. Х. – тъща на подс. С., с версията за изпращането й до дома на 11.02.2017г. се оценени като неправдоподобни. Няма основания за даване вяра на показанията на св. В. С. включително и за версията, че тя, вместо съпруга й – подс. С. погледнала дали няма съобщение от подс. С. Г., при което видяла, че има такова съобщение и ставало въпрос за някакво куче, и оттам нататък – тя отговаряла на съобщенията на подс. Г.. Като цяло показанията на св. С. са крайно необективни, построени изцяло в защита на съпруга й подс. А. С., и нагодени да изградят правдоподобна за него версия, която да го разграничи от инкриминирания случай на 11.02.2017г. В това число са и показанията на свидетелката за разменени съобщения с подс. С. Г.. Ето защо, при некоректна изходна база – показанията на тази свидетелка - които са оценени от първостепенния и от този съд, като неверни, и опровергани от множество достоверни доказателствени източници, не може да се прави правдоподобно тълкуване на данните за позициониране на телефоните на подс. С. Г. и св. Й. Н., и разменената между тях и подс. А. С. комуникация.

Неоснователно е и възражението на защитата на подс. С. и срещу процесуалната годност на разпита на св. Й. Н. в досъдебното производство и възможността на него да присъства и подс. А. С., ако е бил своевременно привлечен като обвиняемо лице. Въпрос на самостоятелност на разследващия органи и на прокурора е моментът и етапа от производството и разследването, в който преценяват налице ли са всички условия за привличане на определено лице като обвиняем. Това решение не се отразява непременно на годността на събраните дотогава доказателствени средства. Освен това подс. С. е имал пълната възможност да участва в разпитите на всички свидетели по делото в централната съдебна фаза, при което правото му да участва в процеса на събиране на доказателства не е засегнато.

Неоснователни са доводите на защитата и за поставяне под съмнение обясненията на подс. С. Г. и показанията на св. Й. Н., поради това, че се разминавали в това кой точно е изпратил СМС до подс. С. веднага след покушението. Касае се до несъществен фактически детайл, който не се отразява на главните релевантни факти. Въпреки това следва да се отбележи, че логични и достоверни са показанията на св. Н. по това обстоятелство, че след стрелбата, докато той управлявал автомобила подс. С. Г. изпратил СМС на подс. С. по телефона. Именно този факт е и възприет от първостепенния съд.

Не се оценяват като съществени процесуални нарушения, релевираните от защитата на подс. С. особености на разглеждането на мярката за неотклонение на подс. С. в съдебно заседание на СГС, НО, 22-ри състав, в което прокуратурата е имала определена преценка и коментар по доказателствата, доколкото, ако тогава прокурорската теза е съдържала някакви недостатъци, в това число и необоснованост, те касаят само това производство.

Не се оценяват като нарушения, които да водят до компрометиране на протокол за доброволно предаване на видеозаписи – оптичен носител от охранителни камери, от магазин за GSM аксесоари на бул. „Христо Ботев“ доколкото с протокол за графическа експертиза на в.л. М. М. е установено, че подписът в графа „предал“ на протокола от 17.02.2017 г. е на Е. Ю. /протокол на л. 44, т. 13 ДП.

Не се пораждат основателни съмнения и в обективността на записаните файлове, обект на изследване на видеотехническа експертиза проявяват - видеотехническа експертиза № 411-ф/2017 – л. 103, т. 6 ДП, на в.л. П. В. и Е. Л., че на записа се визуализира подс А. С.. Не се поставя под съмнение автентичността на записа и с оглед експертиза на в.л. Б., 2023/КСВ – 038.

На първо място, некоректна е интерпретацията на защитата на подс С., че разликата във времето на достъпване на записа създават съмнение, че записите за правени върху друг преносваем носител. Коректното съдържание на експертизата № 2023/КСМ – 038, на л. 7628, т. 18 нохд, е, че в изследваните файлове – общо шест, е отбелязана дата 16.02.2017г. и интервал от време – час и дата, съотносими към датата и часа на записването на видеото. Не са запазени данни от устройството, с което са направени записите. При това липсват данни дали устройството, с което са направени записите е с коректна дата и час. Запазени са метаданни от копирането на файловете, което е станало на 17.02.2017 г. Извод от изложеното е, че на първо място експертизата не може да претендира за коректност за датата и часа на изготвяне на файловете първоначално. На второ място – касае се за дата на записване извън процесната 11.02.2017г., а именно - 16.02.2017г., респективно - след времето, през което се твърди от обвинението и се установява чрез други доказателства, че подс. С. си е закупувал телефони и аксесоари от магазина на св. Е. Ю.. С това, доказателствената стойност на експертизата се преувеличена от защитата като начин да обори самото доброволно предаване на дисковете от св. Юмерджик, както и твърдението че подс. С. е посещавал магазина, за да си закупува телефони.

Освен това, същественият факт е, че подс. С. си е служил с множество телефони, нещо, което се извежда и от трафичните данни, от показанията на св. Н., обясненията на подс. С. Г. и от протоколите за изземване, при което това откъде точно се е снабдявал с телефонните апарати и сим карти за тях се явява второстепенен въпрос.

За неоснователни този съд намира и доводите на защитата срещу установеността на факта, че подс. С. е показвал на подс. Г. и св. Н. как се работи с GSM тракер, Градският съд е назначил експертиза - протокол за експертиза № 2023/ ИКУ- 139 /л. 8018, т. 19 нохд/, на в..л. В. Г., с въпрос - какво представлява устройството под № 50 в приемо – предавателния протокол на веществените доказателства. Отговорът е ясен и недвусмислен, че устройството е мини водоустойчив за кола GPS Тракер ТК 800 GSM GPS, устройство за автомобил за лични нужди с частично заличен етикет. Устройството е работоспособно и е годно да функционира. Освен това въпросното устройство би могло да се използва за обучение и без в него да се активира непременно СИМ карта, както релевира защитникът, като единствен начин да се установи дали действително е използвано. В заключение, експертизата и възраженията на защитника на подс. С. не разколебават доказаността на това, че подс. С. е показвал на подс. Г. и св. Н. как се работи с GPS устройство.

При така установената фактическа обстановка и доказателствата за нея, от правна страна, вярно първостепенният съд е приел, ч е подс. С. Г. е осъществил състава на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2-ро и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, както и на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК.

За престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2-ро и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК:

Споделят се доводите на първия съд за категоричната установеност на това, че подс. С. Г. на 11.02.2017 г., около 18: 25 часа, в гр. София, •••, до блок 440, в таксиметров „Киа“ с per. № •••, действайки като извършител в съучастие с подс. А. С. - подбудител, умишлено е умъртвил Б. С. П., чрез стрелба с огнестрелно оръжие срещу него, с която му причинил множество наранявания довели до неговата смърт, настъпила седем дена по – късно - на 18.02.2017г.

Правилно съдът е приел, че деянието на подс. С. Г. осъществява квалифицирания състав на предумишленото убийство и такова извършено по особено мъчителен начин за жертвата П.. От обективна страна, безспорно подс. С. Г. като е използвал огнестрелно оръжие, произвел няколко изстрела, най-малко шест, насочени пряко срещу жертвата П. концентрирано в пространството, в което се е намирал, при което изстрелите са насочени и засягат жизненоважни органи на жертвата, е извършил деяние, с което е причинил смъртта на Б. П.. Налице е пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между деянието на подс. С. Г. и резултата – настъпилата смърт.

От обективна страна, деянието е извършено при квалифициращия признак на „особено мъчителен за убития начин“ - по т. 6, пр. 2 на чл. 116, ал. 1 НК. Наличието на съставомерен признак е вярно обосновано от първостепенния съд, който се е позовал за това на съдебно – медицинска експертиза, че жертвата Б. П. е преживял в съзнание няколко дена до смъртта, като е преживявал мъки и страдания, значителни по своя обем и продължителност. Смъртта не е била мигновена. Б. П. е бил дълго време в съзнание и е могъл да преработва емоционално състоянието, в което се е намирал от причиняването на огнестрелните рани до момента, в който е бил седиран в лечебното заведение.

Приетата от първостепенния съд квалификация на убийството извършено по особено мъчителен за убития начин отговаря и на постоянната съдебна практика. Така, съгласно Рeш. 152-88-I I ВС - убийство по особено мъчителен за убития начин е налице, когато преди настъпване на смъртта пострадалият изживява тежки физически и душевни страдания, съгласно Р.403-1981- I ВС - и при евентуален умисъл убийството може да бъде извършено по особено мъчителен за пострадалия начин, съгласно Реш. 532-1976-II ВС – убийството е извършено по особено мъчителен начин за пострадалия, когато последният е изживял много болки и страдания до настъпване на смъртта.

Не се споделят доводите на защитника на подс. С. Г. за отсъствие на този квалифициращ признак, тъй като той следва да е свързан с начина на изпълнение на деянието, а не с настъпилите впоследствие усложнения. Защитникът с това релевира, че механизмът на деянието – произвеждане на изстрели, не предполага причиняване на особени мъки и страдания на жертвата. Всъщност, причинените на жертвата наранявания и произтичащите от тях страдания са причинени точно в момента на прострелването, т.е. на изпълнение на механизма на деянието и не се явяват допълнителна или по-късно възникнала последица. Дори и да са по-късно възникнала последица, доколкото се намират в пряка причинно-следствена връзка с изпълнението на деянието и причинениет от него увреждания, а жертвата е преживяла известен период от време след прострелването в съзнателни мъки и страдания, то това също означава, че деянието е извършено по особено мъчителен за убития начин.

От субективна страна - престъплението е извършено не само умишлено, но и с предварителен умисъл, или още - предумишлено – като признак по т. 9 на чл. 116, ал. 1 НК.

Деянието е извършено умишлено, с пряк умисъл за постигане на резултата да се причини смърт на жертвата. Подсъдимият е съзнавал всички признаци на престъплението от обективна страна - че произвежда изстрели срещу жертвата, годни да причинят смъртта й, че действа при предварително обмисляне и подготовка на деянието. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното и е искал настъпване на неговите последици.

Деянието е и предумишлено, тъй като решението за извършването му е взето предварително, още от началото на годината 2017г., в месец януари, когато е започнало планирането на осъщественото покушение. Проведена е и сериозна и спокойна подготовка по осъществяването на убийството, състояща се в изучаване на битови навици на пострадалия, снабдяване с информация за него, осъществяване на контакт, следенето с поставяне на проследяващо устройство, подбор на оръжие с шумозаглушител към него, както и на конкретно място и транспорт за отиването и последващото изтегляне от местопроизшествието.

За периода от поставяне на задачата за убийството от подс. С. и подготовката за него, подс. С. Г. е имал възможност за дълго обмисляне на мотивите за деянието, на доводите „за“ и „против“, но в крайна сметка е взел решение за извършването му. При това, данните са, че подс. Г. не е имал колебания за това, тъй като веднага е приел поръчението на подс. С. и се е включил в организацията на убийството. Решението за него обаче не е взето нито непосредствено преди деянието, нито спонтанно, а е резултат на сравнително хладно обмисляне, респективно - на подготовка за реализиране.

Правилно СГС е приел и че подс. С. Г. е действал в съучастие с подс. А. С. като подбудител, и всеки един от тях е допринесъл за престъпния резултат.

Верни са доводите на първостепенния съд, че относно квалифициращия признак на убийство „по особено мъчителен за убития начин“ подс. Г. е действал при форма на вина евентуален умисъл, тъй като не са налице доказателства, че пряко е целял пострадалият да изпитва болки и страдания при осъществяване на престъплението, но е допускал произведените от него изстрели да имат и такава последица, което допускане не го е спряло пред извършване на деянието по механизъм, който предполага настъпване на смърт на жертвата, която преди това е свързана с изпитване на значителни болки и страдания, които се и съзнават от нея, както и се съзнава, че кР.т й най-вероятно настъпва.

Верни са изводите на СГС, че предвид обстоятелството, че подс. Г. е произвел няколко изстрела, най-малко шест, и това, че са насочени и попадат директно в жертвата, респективно - в жизнено важни органи, и това, че изстрелите са от сравнително близко, макар и не най- близко, разстояние, подс. Г. е знаел къде ще попаднат куршумите и така е допускал настъпването на смъртта по особено мъчителен начин за пострадалия.

Настоящата инстанция споделя аргументите на първия съд и, че убийството не е осъществено по непредпазливост, нито, че подс. Г. е стрелял хаотично и не е целял смъртта на пострадалия. Верни са доводите на съда, че за субективните намерения на извършителя се съди по обективните признаци на деянието. А те неминуемо говорят за умишлено деяние. За това говорят използването на огнестрелно оръжие, като общоопасно средство, годно да причини смърт, малкото разстояние, от което са произведени изстрелите, броят на произведените изстрели – най- малко шест, областта на нараняванията, засягащи жизнено важни органи, като един от проектилите е проникнал в коремната кухина и е увредил тънките и дебелото черво, слезката и черния дроб.

В подкрепа на извода за пряк умисъл за причиняване на смърт е и заключението на назначената от въззивния съд експертиза, че изстрелите са насочени към предна лява врата на автомобила и няма рикошет. Респективно настоящата инстанция също приема, че няма никакви данни за хаотична стрелба. Принципно хаотичната стрелба предполага да е насочена към всякакви обекти извън автомобила на жертвата, не към точно определен обект, докато в случая доказателствата говорят за точно обратното – за насоченост стриктно, тясно и конкретно към автомобила на жертвата, респективно - към самия него, при това с многократни изстрели. Поначало тезата за хаотичност в концентрирано и съвсем ограничено пространство, каквото е вътрешността на автомобила е несъстоятелна. Такава пространствена ограниченост предполага единствено пряка насоченост на изстрелите.

От субективна страна вярно градският съд е приел и, че е налице общност на умисъла между двамата подсъдими изявен в съзнанието на участието на всеки от тях в оформяне на решението за убийството и неговото изпълнение.

За престъплението по чл. 339, ал. 1 НК Съдът е приложил вярно закона и по обвинението срещу подс. С. Г. по чл. 339, ал. 1 от НК.

Категорично е установено, че подс. Г. на 17.09.2017 г. до 01: 16 часа, в гр. София, в лек автомобил марка „Мерцедес“, с per. № •• ••• ••, спрян на АМ „Тракия“ 1- ви км. в посока гр. София в сак в багажното отделение, без да има за това надлежно разрешение, издадено съгласно разпоредбите на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия - чл. 50, ал 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ съгласно, който: „Български граждани, граждани на други държави членки, пребиваващи на територията на Република България, граждани на трета държава, постоянно пребиваващи на територията на Република България, и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, могат да придобиват само по наследство взривни вещества и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение.” във връзка с чл. 50 ал. 3 от ЗОБВВПИ, съгласно, който: „Лицата по ал. 1 и 2 могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице.”, както и по чл. 56 ал. 2 от ЗОБВВПИ, съгласно който: , .Лицето по чл. 50, ал. 1 - 3, получило разрешение за придобиване, може да съхранява и/или употребява взривните вещества и пиротехническите изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, или да съхранява, носи и/или употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях след получаване на разрешение за съответните дейности от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице”, държал огнестрелно оръжие - пистолет „FEG“, мод. „АР“, кал. 7, 65 мм със заличен номер, технически изправен и годен да произведе изстрели и 8 броя годни за употреба патрони кал. 7, 65 мм. „Browning“, предназначени за стрелба с пистолети и картечни пистолети кал. 7, 65 мм., съставляващи боеприпаси.

Подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху огнестрелното оръжие и боеприпасите към него, независимо от това, че и друго лице в някакъв момент е имало физическо съприкосновение с оръжието, в частност – св. Й. Н., доколкото върху оръжието са открити и негови пръстови отпечатъци.

Подс. Г. е упражнявал фактическа власт върху оръжието, и с това го е държал.

Ирелевантни са разбиранията на подсъдимия, че упражняваната от него фактическа власт върху оръжието не е на собственик, тъй като законът не изисква стриктно такова отношение.

Подсъдимият Г. не е притежавал разрешително за притежание на оръжието, а и технически не е възможно да има такова разрешение, тъй като става въпрос за оръжие със заличена идентификация.

Деянието е осъществено и от субективна страна, тъй като подс. С. Г. е съзнавал, че държи пистолета и боеприпасите, знанието на подс. Г., че ги държи се потвърждава включително и от неговите обяснения. Подс. Г. е извършил деянието умишлено, с форма на вина пряк умисъл - съзнавал е всички признаци на престъплението от обективна страна - че държи пистолет и боеприпаси, без разрешение за това, съзнавал е общественоопасния характер на извършеното и е искал настъпване на неговите последици.

Правилно първостепенният съд, с това, че подс. Г. е извършил две престъпления, с различни деяния, насочени към различни обекти на охранявани обществени отношения, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от деянията, е приел, че е налице реална съвкупност от престъпления по смисъла на чл. 23, ал. 1 НК.

Първостепенният съд е приложил вярно материалния закон по предявеното и срещу подс. А. С. обвинение.

Подс. А. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 9 вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал.3, вр. ал. 1 от НК.

Правилно градският съд го е оправдал за квалифициращия признак по т.6, пр.2 на чл. 116, ал.1 от НК.

Категорично е установено от обективна и субективна страна, че подс. А. С. на неустановена дата в периода от началото на 2017 г. до 11.02.2017г. в гр. София, в съучастие като подбудител със С. Н. Г. - извършител, умишлено го склонил - мотивирайки го с обещание за даване на парична облага след деянието, умишлено да умъртви лицето - Б. С. П., като убийството е извършено от Г. предумишлено и по особено мъчителен за пострадалия начин на 11.02.2017г., около 18: 25 часа, в гр. София, •••, до блок 440, в таксиметров автомобил „Киа“ с per. № •••, чрез произвеждане на изстрели с огнестрелно оръжие - пистолет „LLAMA“, кал. 7.65 мм. със заличен номер, като смъртта е настъпила на 18.02.2017 г. в УМБАЛ „Царица Йоана - ИСУЛ“ ЕАД.

Безспорно от доказателствата е установена съпричастността на подс. А. С. към осъщественото инкриминирано деяние. Съгласно чл. 20, ал. 3 НК, подбудител е този, който умишлено е склонил другиго да извърши престъплението. Подс. С. в случая, съзнателно и целенасочено, умишлено е въздействал психически върху подс. С. Г. по създаване на решение и мотивиране да умъртви Б. П.. Категорично е установено, че подс. А. С. е имал личен мотив да елиминира Б. П. като потенциална опасност за себе си, който мотив го е ръководил и при намиране на физическия извършител на убийството и мотивирането му – в случая подс. С. Г.. За създаването на решимост у извършителя за престъплението принос има и обещаната от подс. С. парична облага. Налице са основанията за реализиране на наказателната отговорност на подс. А. С. за подбудителство към убийството, тъй като то е извършено от подс. С. Г., следователно подбуждането е било успешно и е постигнало целения резултат.

Правилно СГС е приел, че подс. С. е подбудил към предумишлено убийство, и това се съзнавало и искало от него, тъй решението за деянието е взето предварително и самата реализация по осъществяването му е внимателно планирана. Касае се за сериозна предварителна подготовка свързана с изучаване на битови навици на пострадалия, снабдяване с информация за него, осъществяване на контакт, следенето му с поставяне на проследяващо устройство, подбор на оръжие с шумозаглушител към него, както и на конкретно място и транспорт за отиването и последващото изтегляне от местопроизшествието.

Вярно съдът е отхвърлил квалифициращия признак по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр.

2 НК и е оправдал подсъдимия по този признак - за убийство на жертвата по особено мъчителен за нея начин, тъй като не се установява той да е склонявал и възложил на физическия извършител С. Г. да извърши убийството по този именно начин, нито е съзнавал и искал убийството ще бъде извършено по такъв начин, че на жертвата да се причиняват от момента на прострелването до момента на смъртта особени болки и страдания, както физически, така и психически. По този признак е налице ексцес на умисъла, който отнася квалифициращия признак към извършеното само от подс. С. Г.. От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал те да настъпят.

От субективна страна е налице и общност на умисъла между двамата подсъдими, при който всеки съзнава участието на другия и това че резултатът се постига като причинен именно от това задружно участие. Подс. С. е съзнавал и предумишления характер на извършване на убийството, доколкото той иманентно произтича от факта на подготовката му протичаща определен период от време.

Относно наказанието:

За подс. С. Г.:

Настоящата инстанция споделя частично съображенията на първия съд относно индивидуализацията на наказателната отговорност на подс. С. Г. и за двете престъпления - по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2-ро и т. 9 вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и по чл. 339, ал. 1 НК.

За престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2-ро и т. 9 вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК Предвиденото за престъплението наказание е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Първоинстанционният съд е наложил наказание от вида „лишаване от свобода“ в размер на 18 години.

Наказанието е несправедливо като необосновано завишено, определено при грешна оценка на релевантните за наказателната отговорност обстоятелства, при надценяване на отегчаващите и подценяване на смекчаващите такива, които са, освен това, както многобройни, така и е налице изключително смекчаващо обстоятелство, които водят до извод, че и най-лекото предвидено по закон наказание – 15 години лишаване от свобода, се явява несъразмерно тежко, т.е. налице е хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.

На първо място, настоящият съд намира, че правилно първостепенният е наложил наказание от най-лекия вид на алтернативно предвидените в състава на престъплението, а именно – „лишаване от свобода“.

Съответно, настоящата инстанция приема за верни доводите на първата, че извършеното престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и т. 9 НК не е изключително тежко, така че да попада в хипотезите на чл. 38 и чл. 38а от НК, а именно: чл. 38, ал. 1 НК - наказанието „доживотен затвор без замяна“ се налага само ако конкретно извършеното престъпление е изключително тежко и посочените в чл. 36 НК цели не могат да бъдат постигнати чрез по-леко наказание, и чл. 38а, ал. 2 НК – „доживотен затвор“ се налага, когато извършеното престъпление е изключително тежко, така че да налагат тези по-тежките алтернативни наказания.

При индивидуализация на отговорността на подс. Г. за това престъпление вярно първостепенният съд е определил като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало и добрите характеристични данни.

Недостатък на мотивите на съда относно положителните характеристични данни е, че те са представени бланкетно, без да е показано конкретното съдържание и значение за отмерване на наказанието. Видно от абсолютния размер на наложеното наказание – 18 години лишаване от свобода, при максимум – 20, очевидно съдът не е приел, че смекчаващите обстоятелства доминират и са решаващи, още по-малко това е приел за добрите характеристични данни за подсъдимия. С тази оценка настоящият състав не е съгласен. Намира, че първостепенният съд неоснователно е омаловажил значението на доказателствата за личността на подс. Г., до степен да ги пренебрегне.

Прегледът на съответните доказателства, разкрива, че те са особено съдържателни и представят подсъдимия в силно позитивна светлина. Говорят за настъпила още в хода на наказателния процес трансформация на личността, за реализирани амбиции за развитие като законоизпълнителен гражданин, личност и професионалист.

Съгласно личностна характеристика от съседи на подс. С. Г. в София, ж.к.

„•••“ – подсъдимият е известен като добър, любезен, неагресивен, уважителен, участвал в почистване на предблоковото пространство, помагал на възрастни хора, отстъпчив, винаги премълчавал, за да не влиза в пререкания. занимавал се с народни танци, участвал в концерти. /л. 2584, т. 6 нохд/ Съгласно личностна характеристика от съседи на адрес •••, София /където подсъдимият е живял около седем години и където се е изпълнявала мярката за неотклонение „Домашен арест“/ - подсъдимият е познат като изключително морален, честен, искрен, с изградена ценностна система, отзовава се на нужди на етажната собственост, помага на възрастни хора, не е създавал проблеми. Любезен, внимателен, уважителен, неагресивен. Участва в почистването и опазването на етажната собственост. Живее сплотено със семейството си. /характеристика на л. 2585, т. 6 нохд/ Съгласно личностна характеристика на подс. С. Г. от служители на 04 РУ СДВР, които са контролирали мярката за неотклонение „домашен арест“, и които са го охранявали в качеството му на защитен свидетел, подсъдимият спазва стриктно мярката за неотклонение, никога не я е нарушавал, няма данни да контактува с осъдени лица или с лица от криминалния контингент. Оказва пълно съдействие на органите на МВР, не нарушава обществения ред и няма данни за престъпни намерения. /л. 2586, т. 6 нохд/ За подс. Г. е представена и характеристика на ученик за завършено средно образование от Националното училище за танцово изкуство, гр. София, от 02.06.2011г. /л. 2587, т. 6 нохд/. От нея се установява, че той е работил добре в учебните часове, с добро ниво на внимание и активност. Завършил е успешно. Притежава качества като: предприемчивост, честност, искреност, точност и добра работа в екип. Мечтае да се развива в сферата на МВР, няма допуснати груби нарушения и наказания свързани с правилника за дейността на училището. Отношението му към учители и ученици е внимателно и адекватно. Препоръките към него са да запази добрите морални и човешки ценности, които носи в себе си.

В хода на наказателното производство подсъдимият показва високи стремежи за професионално развитие и изграждане и обръщане към общественополезен и правомерен начин на живот. Съгласно Удостоверение за професионално обучение, издадено от Националната агенция за професионално образование и обучение, Център за професионално обучение, подс. С. Г. през 2020 г. завършил обучение по програма Д4, „Основи на програмирането с Java“, професия „програмист“, специалност „Програмно осигуряване“, форма на обучение - дистанционна, с оценки на изпитите – теория – много добър 5, 20 и практика – отличен 6. /удостоверение на л. 3508, т. 8 нохд/.

В същия описан Център, дистанционно през 2021г., е завършил и квалификационен курс, Д4, част от професия, „Основи на програмирането с Java Script“, професия „програмист“, специалност „Програмно осигуряване“, с оценки на изпитите – теория – отличен 5, 60 и практика – отличен 6. /удостоверение на л. 3509, т. 8 нохд/.

Подс. С. Г. е регистриран в НАП, на 16.08.2021г., като управител на магазин, с работодател дружеството БИЗЗУ, /л. 3511, т. 8 нохд/. За тази трудова заетост са приобщени към делото протокол за постъпване на работа към трудов договор /л. 3512, т. 8 нохд/ и трудов договор № 002/15.08.2021г. от 15.08.2021г. между „БИЗЗУ“ ЕООД и подс. С. Г. /л. 3513, т. 8 нохд/ От обяснения на подс. Г. се установява, че по време на изпълнение на мярката „домашен арест“ се е включил и в екип на компания, дистанционно, по обработка на данни от Ковид-пандемията, като е извършвал редица общественополезни дейности свързани с дигитално оформяне на документи. /обяснения на л. 7931, т. 19 нохд/.

Вярно, по натам, първият съд е съобразил като смекчаващо обстоятелство и извънредно стриктното, добросъвестно и съдействащо процесуално поведение, което подсъдимият има в съдебното производство. Подс. Г. прави самопризнания, независимо от изключенията по второстепенни детайли и независимо че за убийството те са корективни за субективната страна на деянието, дава подробни обяснения, с които активно допринасят за разкриване на обективната истина.

Следва да се отбележи, че отричането от подс. Г. на субективната страна на деянието по чл. 116 НК, съдът определя не толкова като отрицание на обвинението /точно обратното се заявява от подсъдимия/, колкото като психически механизъм, който да примири резултата на причинена смърт с морални разбирания, при които лишаването от живот е недопустимо. Така или иначе, при извършване на деянието, подсъдимият е обективирал своя пряк умисъл и той не може да се игнорира поради начина, по който се чувства.

Първостепенният съд обаче неправилно не е признал цялостното значение, което имат и така направените самопризнания за улесняване на наказателното производство, и специално на дейността по установяване на обективната истина. Изводът е верен, тъй като в много голяма част обясненията не са защитни, а самоуличаващи и укорителни към себе си, в голямата си част са верни, отговарят на останалата доказателствена съвкупност и имат реален принос за изясняване на обстоятелствата по делото, включително на ролята и дейността на подс. А. С. като инициатор - подбудител на убийството.

Подсъдимият изразява и искрено съжаление за постъпката си, с която е отнел човешки живот. Изказва съболезнования за загубата и на близките на жертвата. Заявява, че не бяга и от финансова отговорност към пострадалите, като е готов в бъдеще да работи и съответно да плаща предявената сума. /обяснения в том 19 нохд/ Искренността на описаното отношение на подс. Г. към извършеното се потвърждава и от съдебно-психологическа експертиза, според която, подс. Г. декларира наличието на виновностни преживявания, съжаление и огорчение.

Още в хода на производството подс. С. Г. показва чувство за отговорност и готовност да понесе наказание. В съдебно заседание 12.04.2021г., заявява, че що се касае за „последиците, и нещата, които ще понесе, е готов и смята, че така е редно и смята, че това е правилният и морален начин всеки да понесе последствията, каквито и да са“ /л. 2755, т. 7 нохд/ В жалбата си подс. Г. навежда на това, че имал желание за разглеждане на делото по „съкратена процедура“, за което направил допитване до прокурора, но разбрал, че за това е необходимо и съгласието на подс. С., който обаче не се признавал виновен и така го лишил от тази възможност.

Прегледът на материалите по делото установява, че подс. С. Г. не е правил официално изявление за съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК с признаване на фактите на обвинителния акт. В обясненията, които подс. Г. дава дори се открива, че и не признава изцяло фактите, като отхвърля субективната страна на деянието по чл. 116 НК, тъй като не искал да причинява смъртта на жертвата.

Изложеното не отнема ценността на така показаното за определяне на личностовия облик на подсъдимия. Въззивният съд, независимо от липсата на официално изявление по надлежния ред, се уверява в наличието на действително желание на подс. Г., доколкото то е заявено в съдебно заседание – протокол на л. 6311, т. 15 нохд, че: още от самото начало на съдебното следствие е имал „огромното желание то да мине на съкратено съдебно следствие, за да спести емоциите и цялата тази мъка на пострадалите лица и на всички участващи в съдебния процес, но това доколкото знае процесуално нямало как да се случи, затова давал обяснения в съдебния процес.“ Действително, подс. Г. дава подробни самоуличаващи обяснения, както и особено допринася за разбирането на сложната фактология, в която присъстват силно конспиративни елементи и са замесени множество лица. Относителната двойнственост на отношението на подс. Г. към извършеното, което се опитва да го омекоти с твърдения, че не е желаел смъртта и че произвел стрелбата, според него, така че тя да не настъпи, не омаловажават стойността на обясненията като цяло.

Въззивният съд, макар да не придава на цитираното неформално изявление стойността на формално – по смисъла на чл. 371, т. 2 НПК, отчита в благоприятен за подс. Г. смисъл, така или иначе еднозначно показаното желание за съкратен ред на разследването, което изявява по друг начин - чрез самопризнания.

Пред настоящата инстанция се представиха нови доказателства за обстоятелства от категорията на смекчаващите отговорността на подс. С. Г.. Те са сведени до негова активна гражданска позиция и до оказано съдействие на органите на разследване, дори с риск за собствената му безопасност.

Така, този съд, за целите на индивидуализиране на наказателната отговорност на подс. С. Г. съобрази заявеното от него в допълнение към жалба от 11.03.2024г. /л. 215, т. 1 внохд/ съдействие на органите на МВР по повод криминален инцидент, на който станал очевидец, удостоверено с копие от протокол за предаване на оптичен носител, съдържащ записи на камери за видеонаблюдение - от 08.03.2024 г. /протокол на л. 218, т. 1 нохд/ Съдът също така съобрази, че подс. С. Г. е съдействал на разследващите органи и с това е застрашил физическата си сигурност като е дал показания по ДП № 24/2015г., по описа на СО – СП, пр. пр. № 450/2014, поради което и на основание чл. 123, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 вр. чл. 199 НПК му е била осигурена незабавна физическа охрана като „защитен свидетел“, охрана е предоставена и на съпругата му Р. Г. и заварената дъщерята на подс. Г. – С. Ц.. /план-разстановка на силите и средствата от 04 РУ – СДВР, ангажирани в охраната на защитен свидетел, въз основа на прокурорско постановление по пр. пр. № 450/2014 на Специализираната прокуратура – л. 409, т. 1 внохд/ За съдействие на разследването оказвано от подс. С. Г. говори и протокол за доброволно предаване от 09.10.2020г. от подс. С. Г. на следовател С. Вайзе по дело на 22 броя снимки с обяснения към тях. /том 1 внохд/ Настоящата инстанция намира, че първостепенният съд не е отчел в пълнота значението и обема на всички смекчаващи отговорността на подс. С. Г. обстоятелства. Най-вече не е отчел значението на продължителността на наказателното производство от момента на привличане на подс. Г. като обвиняем на 17.09.2017г., при което към датата на постановяване на присъдата - 26.10.2023г е изтекъл период от малко над шест години, а до настоящия момент - е изтекъл период от почти осем години. Също така през цялото това време подс. Г. се е намирал под ограничение на свободата си. Той е фактически задържан от 17.09.2017г., с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ - от 19.09.2017г. до 05.06.2018г., след тази дата и досега е с мярка за неотклонение „Домашен арест“. Касае се за голяма продължителност на протичане на производството, за която той няма виновен принос, както и такава на поставяне на подсъдимия под най-ограничителните мерки за неотклонение, което следва да намери отражение върху наказателната му отговорност в посока облекчаване.

Продължителността на наказателното производство от близо осем години, в което подсъдимият Г. е бил в качеството на обвиняемо лице, силно ограничен в свободата си, и за което забавяне на процеса той няма противоправен принос, е прекомерна, съставлява изключително обстоятелство и основание за компенсация на подсъдимия чрез смекчаване на наказанието. За този извод въззивният съд прецени конкретните обстоятелства по делото по критериите на ЕСПЧ - че макар делото да е с фактическа сложност, тя не е такава, че да води до толкова разтегнати срокове на разследване и че продължителността на процеса се дължи основно на неоптимално организирано производство от страна на компетентните органи, в това число и на забавяния от страна на лица – експерти.

Изложеното обстоятелство като основание за компенсация на подсъдимия е в съответствие с практиката на ЕСПЧ - дело „Д. и Х. срещу България“, „Б. срещу България“, и практиката на ВКС /Решение № 62/07.02.2011 г. по н.д. № 806/2010 г. ІІІ н.о., Решение № 303/16.07.2009 г. по н.д. № 314/2009 г., ІІІ н.о., Решение № 299/12.06.2013 г. по н.д. № 906/2013 г., ІІІ н.о./. Принципно, нарушаване правото на справедлив съдебен процес по чл. 6, т. 1 от ЕКПЧ, включващ и разглеждане на делото в разумен срок, подлежи на компенсация чрез намаляване на наказанието.

Първостепенният съд не е отчел и значението на младата възраст на подсъдимия – към момента на деянието той е бил на 24 години, при която са характерни все още незрели модели на поведение, в които продължават да присъстват недостатъчна обмисленост на постъпките, податливост на влияния и импулсивност, увлечение по неприемливи примери за бързо забогатяване и социално устройване. Неправилно първостепенният съд не е придал значение и на това, че подсъдимият междувременно е създал семейство, в което се грижи за заварената си непълнолетна дъщеря, и което показва значителен обрат на личността към общественополезните модели.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства правилно първостепенният съд е съобразил факта на съучастие, който винаги повишава степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и това че, подс. С. Г. се явява физическият извършител на убийството, и то наред с другото и користно мотивирано, макар и не само, тъй като подсъдимият е получил парична облага за него, но и е бил в особена психическа зависимост от подс. С., като вече приобщен към неговите дела.

Неоснователно е обаче оплакването на подс. Г., че първостепенният съд взел предвид участието на св. Й. Н., което квалифицирал като съучастие на подс. Г.. Прочитът на мотивите на присъдата не показва такава оценка на съда. Съдът е отчел съучастието както е предявено с обвинението, т.е. такова, в което подс. С. е подбудител, а подс. Г. - извършител. Вярно е отчетен от съда и фактът на едновременно наличие на два квалифициращи признака.

Настоящата инстанция не се съгласява с придаденото значение от първия съд като отегчаващо обстоятелство на извършеното от подс. С. Г. друго престъпление – това по чл. 339, ал. 1 НК, и се съгласява със съответното възражение на защитника на подс. Г., тъй като при реалната съвкупност резултативната наказателна отговорност на дееца се определя за цялата дейност единно и се свежда до едно общо, най- тежко наказание. Значението на множеството престъпления намира отражение в специалната норма на чл. 24 НК за евентуално увеличаване на общото наказание, поради което не следва на реалната съвкупност от престъпления да се придава двойно значение в посока утежняване на отговорността на лицето за всяко от престъпленията, които влизат в съвкупността.

Извод от изложеното е, че наказанието следва да се определи при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК като са налице, независимо от наличието на отегчаващи обстоятелства, както многобройни смекчаващи такива, така и едно изключително, които правят и най-лекото предвидено наказание несъразмерно тежко. Още повече, че според константната съдебна практика изключителното обстоятелство – неразумна продължителност на процеса, не се влияе от това дали да налице други смекчаващи обстоятелства, както и от отегчаващите такива.

Ето защо, като съобрази принципа на пропорционалност по чл. 35, ал. 3 НК и генералната превенция, изискваща такова наказание, което да е справедливо, да отговаря на тежестта на извършеното деяние и да въздейства предупредително на останалите членове на обществото, при което да се запазва и възмездния му характер, както и специалната превенция по чл. 36 НК, съдът намери за справедливо наказанието от десет години лишаване от свобода. Наказанието е в размер, отчитащ действието, в конкретния случай, на обстоятелствата по чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, но и такова, което ще постигне целите на наказанието по чл. 36 НК – да поправи и превъзпита подсъдимия, както и да въздейства предупредително на обществото. Съответно присъдата в тази част подлежи на изменение. Размерът от десет години лишаване от свобода запазва възмездния характер на наказанието като отговор на извършеното престъпление, съответства на неговата тежест на специалната и генерална превенция.

Не на последно място и като не му се придава обуславящо значение, уместно е да се посочи, че сам прокурорът в пледоарията си пред първостепенния съд, като е обхванал съвкупността от релевантни за наказанието обстоятелства, е предложил то да е от вида „лишаване от свобода“ и при условията на чл. 55 НК в размер около дванадесет години. Повереникът на частния обвинител е бил солидарен с прокурора.

Относно престъплението по чл. 339, ал. 1 НК Съдът не се съгласява напълно с доводите на първата инстанция по отношение и на наказанието за престъплението по чл. 339, ал. 1 НК. Първостепенният съд не е съобразил правилно всички релевантни за индивидуализиране на отговорността на подсъдимия обстоятелства.

Предвиденото за престъплението по чл. 339, ал. 1 НК наказание по закон е лишаване от свобода от две до осем години.

Първият съд вярно е отчел като смекчаващи обстоятелства вече посочените по- горе – чисто съдебно минало.

Добрите характеристични данни за подс. С. Г. обаче са били подценени, по идентичен начин, както при наказанието за престъплението по чл. 116 НК. При това настоящият съд приема, че всички изложени по-горе доводи относно добрите характеристични данни за подс. С. Г., намират място и тук. Ще се припомни, че това са постигнат по - висок образователен ценз, усвояване на професия, млада възраст, създаване на семейство, активно гражданска позиция за съдействие на органите на реда, добросъвестно процесуално поведение. Следва да се отчете и направеното самопризнание, тъй като то е налице предвид признанието че държи пистолета и боеприпасите, което е достатъчно за престъпния състав. Както вече се посочи, субективно разбиране за собственическо отношение към пистолета е ирелевантно.

Настоящата инстанция не се съгласява с доводите на първата и за отегчаващото обстоятелство - повишена степен на опасност на деянието с предмет и оръжие, и боеприпаси, доколкото не намира, че в случая се очертава особено завишена такава опасност, тъй като предметът на престъплението е само едно оръжие – пистолет и малко боеприпаси – 8 на брой. Следователно не намира отделни самостоятелни отегчаващи обстоятелства за това престъпление. Не е такова обстоятелство и периодът на държане на оръжието и боеприпасите, който е стеснен до рамките на една дата.

Също и тук не се споделя доводът на съда за реалната съвкупност като отегчаващо обстоятелство по вече изложените съображения за приложимостта на специалната норма на чл. 24 НК.

И за това престъпление е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1 т. 1 НК, тъй като са налице както многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, така и едно изключително – състоящо се в неразумната продължителност на производството от близо осем години, с приложимост и тук на всички съображения, които съдът вече изложи по това обстоятелство по-горе.

Предвид изложеното, и за това наказание настоящата инстанция намери, че първата неправилно не е съобразила всички обстоятелства, които обуславят приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Особено приложимо тук е изключителното обстоятелство на прекомерната продължителност, като основание за справедлива компенсация на подсъдимия, предвид отсъствието на фактическа и правна сложност на обвинението за това престъпление, независимо че продължителност на процеса и за него е функция на продължителността на процеса по обвинението по чл. 116 НК, доколкото се разглеждат в едно дело.

Така, при отчитане на всички релевантни обстоятелства, настоящият състав намира за справедливо наказанието от една година лишаване от свобода. То е съобразено и с принципа за пропорционалност на наказанието, при което да запази възмездния си характер, както и със специалната и генерална превенция по чл. 36 НК. В този смисъл присъдата подлежи на изменение.

Съответно присъдата ще подлежи на изменение и в частта на определеното на основание чл. 23, ал.1 от НК едно общо най-тежко наказание, а именно „лишаване от свобода”, което следва да се намали на десет години лишаване от свобода.

И за този размер е приложима нормата за първоначален „строг” режим за изтърпяването на наказанието по чл. 57, ал.1, т. 2, б. „а“ ЗИНЗС.

Не са налице основания за увеличаване на общото наказание по реда на чл. 24 НК, тъй като и само най-тежкото наложено наказание – това от десет години, поглъщащо по-лекото от една година е достатъчно по размер за постигане на целите на наказанието по чл. 36 НК.

Приложението на чл. 59, ал.1 от НК за приспадане от наложеното едно общо най-тежко наказание на времето, през което подс. С. Н. Г. е бил задържан по ЗМВР и НПК, с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“ по настоящото дело, е правилно.

По вида и размера на наказанието на подсъдимия А. С.:

Настоящата инстанция изцяло споделя доводите на първата за индивидуализиране на наказателната отговорност на подс. А. С.. В тази част не намира основания за изменение.

Поначало, съгласно чл. 21, ал. 1 НК всички съучастници се наказват с наказанието, предвидено за извършеното престъпление, като се вземат предвид характерът и степента на тяхното участие. Съгласно чл. 21, ал. 2 НК подбудителят отговарят само за онова, за което умишлено е подбудил извършителя.

Правилно първостепенният съд е съобразил като смекчаващо отговорността обстоятелство чисто съдебно минало на подсъдимия. Отговорността обстоятелства са лошите характеристични данни за подсъдимия изведени от показанията на свидетели, които описват личността на А. С. като такава с висока степен на обществена опасност. Вярно съдът е отчел показанията на св. Б. Б., св. Е. Е., св. Й. Н., включително обясненията на подс. С. Г., които представят подс. С. като човек, който си служи със силови методи спрямо лица, които смята за проблемни за себе си, както и вербува лица за изпълнение на различни неправомерни задачи като използва и заплахи. Обосновано градският съд се е позовал на показания на св. Е., че подс. С. нееднократно му говорил какво се случва с тези, които тръгват срещу него, като дал пример с пострадалия Б. П.. В такъв смисъл са и показанията на св. Б. Б. за готвено и срещу него покушение, потвърдени от обясненията на подс. Г. и от св. Е. Е.. За личността на подсъдимия С. не без значение е и установеният мотив на осъществяване на убийството. Особено укорителната е престъпната воля на подс. С., която придава и много висока степен на опасност на личността, да намира разрешение за различни житейски ситуации чрез физическо отстраняване на съответните лица, които според него ги причиняват, т.е. се разпорежда с живота им, което показва особено опасен срив на морално-етични ценности.

При определяне на наказателната отговорност на подс. С. въззивният съд намира, че той е с по – висок принос и степен на участие в извършването на убийството, независимо, че е в качество на подбудител. Той злонамерено и манипулативно, със своята опитност в конспиративните и противоправни дела, е използвал силното влияние, което е имал върху подс. Г.. Възползвал се е от неговата подчиненост, млада възраст, характерова и психическа податливост, за да го склони да извърши възложената задача. Генезисът на решението и инициативата изобщо за умъртвяването на жертвата са се намирали само и единствено в личността на подс. С., без чиято престъпна воля до процесното деяние нямаше да се стигне. Ролята на подс. С. за извършване на убийството изобщо е била определяща и решаваща.

Въззивният съд прие, че независимо от продължителността на производството от близо осем години, подс. С. не може да се ползва от това основание за намаляване на наказанието поради неговото виновно процесуално поведение да избяга от наказателно преследване. Подсъдимият не се е явил в съдебното заседание на СГС на 14.09.2023г. и оттогава се укрива. /л. 9301, т. 20 нохд/. При това се е укрил при обстоятелства, които повишават степента на неправомерност на поведението му, тъй като го е сторил докато се е намирал под електронно наблюдение на изпълнението на мярката „Домашен арест“, и което издава особена дързост в изпълнението, обмислено планиране и подготовка. /относно провеждане на електронно наблюдение – Заповед № 1-549 от 12.03.2020г. на началника ОСИН София, за прилагане на радиочестотно наблюдение спрямо подс. А. С., с наложена мярка за неотклонение домашен арест, л. 1644, т. 4 нохд и писмо на МП, ГД“ИН“, ОС „ИН“ София сектор Пробация София – град“ от 14.07.2023г. на л. 9002, т. 20 нохд/ Към изложеното следва да се добави и активната роля на подс. С. в подготовката на убийството, която независимо че е извън рамките на обвинението, тъй като не е налице обвинение за „помагачество“ следва да се съобрази като обстоятелство от значение за завишаване на обществената опасност на личността. Подс. С. е снабдявал извършителя С. Г. с нужната информация за жертвата, нужните лични данни, технически и финансови средства. Напътвал го е за снабдяване с нужното оръжие. Цялата дейност е извършвана с високо ниво на конспиративност и комбинативност, също показващи висока степен на опасност на личността като креативна и упорита в постигане на неправомерните си цели.

Правилно всичко изложено е дало основание на първостепенния съд да наложи наказание в максималния размер на предвиденото наказание лишаване от свобода, а именно двадесет години, което се явява справедливо и съответстващо на целите по чл.36 от НК.

Вярно съдът е приел, че конкретиката на деянието не разкрива изключителна тежест, изискуема по смисъла на чл. 38 и чл. 38а от НК, вече посочени по-горе, за да бъде наложено някое от наказанията, алтернативно предвидени в чл. 116 НК - доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Вярно е приложена и нормата на чл. 57, ал.1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС за определения първоначален режим на изтърпяване на наказанието „строг“, както и тази на чл. 59, ал.1 от НК за приспадане от срока на наказанието „лишаване от свобода“ времето, през което подс. А. С. е бил задържан по ЗМВР и НПК, с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“ по делото.

По възраженията за процесуалната незаконосъобразност на присъдата:

По повод възражения на защитата и при служебна проверка, въззивният съд не намери допуснати от първостепенния съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

Неоснователни са възраженията на защитата на подс. С. срещу формулата на обвинителния акт по отношение на времето на извършване на деянието по чл. 116 НК, а именно, че подс. А. С. на неустановена дата в периода от началото на 2017г. до 11.02.2017г. в гр.София, умишлено склонил подс. С. Г. да убие жертвата. На първо място възражението е свързано с качеството на обвинителния акт и съобразяването му с нормата на чл. 246, ал. 2 НПК, респективно нарушаването й, и обусловени от това съществени процесуални нарушения. Възраженията за допуснати в хода на досъдебното производство нарушения обаче могат да се правят единствено в разпоредителното заседание на първостепенния съд по чл. 248 НПК. Ако са намерени неоснователни, или такива изобщо не са правени, те се преклудират и не могат да се заявяват в по-нататъшния ход на производството, по аргумент от чл. 248, ал. 3 НПК и чл. 320, ал. 2 НПК.

При това положение възражението на защитата е на първо място недопустимо.

Независимо от това, по същество възражението е неоснователно. Определеността на обвинението в частта на времето на деянието е относителна и може да е поставена в по-широки рамки, каквито доказателствата позволяват, какъвто е и настоящият случай, без да е необходимо да се посочва стриктна дата и час на извършване и това не води до неяснота на обвинението и невъзможност на обвиненото лице да организира защитата си.

Същият отговор следва да се даде и на възражението за формулиране на обвинението като място на извършване, което според защитата, така, както е посочено – само град София, не е достатъчно прецизно, както и формулирането на механизма на извършване на склоняването. Идентично е положението и с аргументите на защитата за недостатъци на обвинението поради разминавания между обещанието за парична облага и реалното плащане, споменато в диспозитива на обвинителния акт, за отсъствие на факти за склоняване към убийство с „особена жестокост“, че фактическата обстановка не отговаря на правната квалификация на чл. 116 НК, тъй като смъртта е настъпила по-късно. Отново ще се посочи, че всички тези доводи, като атакуващи годността на обвинителния акт, са преклудирани и не им се дължи отговор. Независимо от това, по същество са неоснователни. Всички засегнати и необходими за рамките на обвинението фактически положения са достатъчно ясно представени от прокурора. Що се отнася специално до възражението за убийство извършено с „особена жестокост“, такова обвинение поначало не е повдигано.

Неоснователен е и доводът на защитника на подс. С. за неправилно разглеждане на делото в негово отсъствие. Несъмнено е установено по делото, че подс. С. не се е явил в съдебно заседание пред СГС, след като е бил редовно призован за него, и се е укрил. Несъмнено е, че той е нарушил мярката за неотклонение „Домашен арест“ За него е било постановено общодържавно издирване, което не е дало резултат. С това се обосновава виновно процесуално поведение на подсъдимия. Правилно съдът е разгледал делото в негово отсъствие по реда на чл. 269, ал. 3, т.1, т. 2 и т. 3 НПК и при вярната преценка, че това няма да попречи за разкриването на обективната истина.

Неоснователен е и доводът на подс. С. Г., че присъдата почива само на неговите самопризнания, макар и релевиран в контекста, че не е достатъчно компенсиран за самопризнанията си чрез наказанието, защото съдът описвал в мотивите си и навсякъде подчертавал, че обективната истина намирала подкрепа в неговите обяснения. Извън самопризнанията на подсъдимия, са събрани множество други доказателства, подробно описани и обсъдени по-горе.

Правят се оплаквания от подс. С. Г. за лично отношение към него от страна на състава на първостепенния съд, довело до прекомерно завишено наказание.

Въззивният съд не намира никакви обстоятелства, в които да се изявява пристрастност на първия съд към подсъдимия и поради това да са били налице основание за отвеждане. Само по себе си наказанието не е изява на пристрастно отношение, освен ако не са установени други обстоятелства, които да говорят за самоцелност на завишаване на наказанието именно поради определено субективно отношение на съда. В случая не са налице такива обстоятелства. Наказанието се явява стриктен израз на съответното вътрешното убеждение на съда. Дали то е наистина справедливо и правилно отмерено, както е намерил първият съд, е част от предмета на проверка от настоящата инстанция.

Неоснователни са оплакванията на защитника на подс. С. за допуснати съществени процесуални нарушения от първостепенния съд поради неуважени множество доказателствени искания на защитата. Недопускането на доказателства би съставлявало процесуално нарушение само в случай че доведе до непълно и необективно изясняване на обстоятелствата по делото и до неразкриване на обективната истина, оттук – до погрешно съставено вътрешно убеждение на съда. Случаят не е такъв. Обстоятелствата по делото са изяснени надлежно с изявена процесуална активност на съда да събира и проверява допълнителни, извън посочените в обвинителния акт.

От това следва, че не всяко отхвърлено доказателствено искане създава предпоставка за процесуално нарушение, а само такова, което е основателно и необходимо за изясняване предмета на делото. Неуважените доказателствени искания на подсъдимия С. и защитата не са довели до доказателствени празнини и до неразкриване на обективната истина, респективно – не са довели и до допуснати процесуални нарушения, така че да е налице неправилно съставено вътрешното убеждение на съда по фактите и правото. служебно, и по повод на многобройните искания от страна на подс. С. на отводи на съда, и в частност на неговия председател, тази инстанция не намира никакви обстоятелства, които да са основания за отвеждане на съдебния състав по смисъла на чл. 29 НПК.

При така изложеното – не са налице основания за отмяна на присъдата и постановяване на нова и за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Налице са основания за изменение на присъдата само в частта на наказанието на подс. С. Г.. Относно разноските направени във въззивното производство:

С оглед изхода на делото и във въззивната проверка, при който се запазва осъдителният резултат, на основание чл. 317 НПК вр. чл. 189, ал. 3 НПК, съдът следва да възложи в тежест на двамата подсъдими направените във въззивното производство разноски – за изготвяне на комплексна съдебно-медицинска и балистична експертиза и явяване на вещи лица, в размер на по 1465, 06 лв. за всеки от подсъдимите, както и по 5 пет лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 НПК и чл. 338 НПК, съдът