Решение № 226 от 23.3.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 953/2026 г.

наказателно дело № 20262120200953 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 248 и чл. 111 от ЗИНЗС. Образувано е по жалба на Н. Г. Б., ЕГН ••••••••••, чрез адв. К. З. от БАК, против Заповед № 103-12-25#1/11.03.2026 г., издадена от началника на затвора в гр. Бургас, за настаняване на жалбоподателя в постоянно заключено помещение без право на участие в колективни мероприятия. В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. К. З. от БАК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта. Началникът на затвора се представлява в съдебно заседание от юк. М. Славова, с молба за потвърждаване на заповедта. Съдът, след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в 3-дневния срок по чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. Оспореният акт е издаден от компетентен орган - началника на затвора в гр. Бургас, съгласно чл. 248, ал. 2 от ЗИНЗС. Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда нормата на чл. 248, ал. 2 от ЗИНЗС - издадена е писмена заповед за настаняване в постоянно заключено помещение без право на участие в колективни мероприятия – II гр., връчена на адресата й. Заповедта съдържа необходимите реквизити и отговаря на изискванията на закона за индивидуализирането й по време и място на издаване, орган на издаване - с вписване на името му, длъжността и местоработата, посочен е адресатът с трите имена и ЕГН, предметното съдържание и правното основание за настаняване в постоянно заключено помещение в затвора, както и запознаване на задържания с нейното съдържание, удостоверено с подписа му. И доколкото същата не представлява индивидуален административен акт, а единствено юридически акт, който констатира наличието на предвидените в закона предпоставки, които се установиха и в проведеното съдебно следствие, то същата се явява законосъобразна. В този смисъл съдът не споделя възражението на защитата за липсата на мотиви. От приобщените по делото писмени документи - заповед за настаняване, мнение за предаване на съд, писмено становище, постановление за привличане на обвиняем, определение за вземане на мярка за неотклонение и справка от затвора, става ясно, че жалбоподателят Н. Б. е настанен в затвора в гр. Бургас с мярка за неотклонение задържане под стража с Определение № 978/22.08.2025 г., постановено по ЧНД № 1113/2025 г. по описа на БОС. Същият има качеството на обвиняем по ДП № 42/2025 г. по описа на НСС, с предварително обвинение за престъпление, извършено в особено тежък случай по чл. 342, ал. 4, б. „в“, вр. ал. 3, б. „в“, вр. ал. 1 от НК, който предвижда наказание лишаване от свобода от 13 до 20 години или доживотен затвор. А съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ЗИНЗС, в затворите/арестите обвиняемите се държат в постоянно заключени помещения без право на участие в колективни мероприятия, когато са обвинени за престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода над 15 години или доживотен затвор. В случая е без значение какъв е минимума на наказанието лишаване от свобода, тъй като за фактическият състав на тази хипотеза е релевантно обстоятелството наказанието лишаване от свобода да надвишава 15 години, респективно да е предвиден доживотен затвор. Именно максималния размер на наказанието е определящ в настоящия случай за приложението на разпоредбата на чл. 248, ал.1 от ЗИНЗС. С оглед на това, че задържаният е с обвинение, предвиждащо наказание лишаване от свобода над 15 години или доживотен затвор, то и настоящата заповед законосъобразно установява правното положение на жалбоподателя при изпълнение на мярката му за неотклонение задържане под стража. В този смисъл заповедта отговаря на изискванията на закона и следва да бъде потвърдена. Така мотивиран, съдът