Решение № 1268 от 13.11.2025 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 1583/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 46 от 11.02.2025 г., постановено по гр.д. № 843/2023 г. по описа на Районен съд – Карлово, III гр.с., е признато за установено по отношение на М. В. В., ЕГН ••••••••••, с адрес в гр. •••••, Л. П. П., ЕГН ••••••••••, с адрес в гр. ••••• и „РС Автогланц“ ООД, ЕИК •••••, с адрес на управление в гр. •••••, представлявано от управителя С. Р. Х., че В. В. О., ЕГН •••••••••• от гр. ••••• е собственик по силата на саморъчно завещание от 12.08.1992 г., вписано в Службата по вписвания - •••• на 27.10.2020 г, направено от нейната баба Г. П. А., починала на 05.07.1993 г. в нейна полза, открито през 2019 г., само на 1/18 идеална част от следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор •••••.38.5, гр. •••••, по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г., на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение от 10.01.2020 г., адрес на имота: м. •••••, площ 4005 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за ремонт и поддържане на транспортни средства, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: •••••, парцел 38.5, граници: •••••.38.6, •••••.344.360, •••••.38.4, •••••.38.131, •••••.38.3, и поземлен имот с идентификатор •••••.38.162, гр. •••••, по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 52/16.11.2011 г., на изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: м. •••••, площ 3335 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, предишен идентификатор: •••••.38.8, •••••.38.7, номер по предходен план: •••••, парцел 38.5, граници: •••••.38.9, •••••.344.360, •••••.38.131, •••••.38.6, като за разликата над 1/18 идеална част до пълния предявен размер от 1/12 идеална част, искът е отхвърлен. В частта, с която се отхвърлени исковете за разликата над 1/18 идеална част до пълния предявен размер от 1/12 идеална част, решението се обжалва от ищцата В. В. О. чрез пълномощника й адвокат М. Г.. Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Поддържа се, че възстановените по ЗСПЗЗ земи представляват новооткрито наследство и при определяне на наследствените квоти следва да се приложи действащият ЗН, а не този, който е бил в сила към момента на откриване на наследството, тъй като възстановените земеделски земи не са предмет на директно наследяване, а представляват ново реституционно право, което означава, че след възстановяване на земята на името на наследодателя се прилагат нормите на действащото към момента на възстановяването законодателство, тъй като правото на собственост върху тези земи реално възниква от решението за възстановяване. Счита се, че понастоящем при действието на ЕКПЧ при определяне на наследствените права не може да се прилага принципът за неравенство между децата от мъжки и женски пол, тъй като от гледна точка на съвременните разбирания същият е дискриминационен и несправедлив. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на съдебен акт, с който исковата претенция да бъде уважена изцяло, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции в пълен размер. Не се сочат доказателства. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не са постъпили отговори на въззивната жалба от въззиваемите страни М. В. В., Л. П. П. и „РС Автогланц“ ООД. В частта, с която исковете са уважени, против решението е постъпила въззивна жалба от ответника Л. П. П., подадена чрез пълномощника му адвокат В. П.. Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението. Релевират се доводи, че завещанието на Г. А. не е породило действие с оглед разпоредбата на чл. 90а от ЗН, която е била действаща към 1993 г., и постановките на ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, според което универсалните завещателни разпореждания имат действие по отношение на земеделски земи, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, и наследството е открито преди обявяване на противоконституционността на нормата на чл. 90а от ЗН, само в хипотезата на висящ съдебен спор към датата на обявяване на противоконституционността, какъвто в настоящия случай няма. Поддържа се на следващо място, че решението се основава на писмени доказателства, които са били преклудирани. Оспорва се заключението на тройната почеркова експертиза, като се счита, че същата се основава на негодни писмени доказателства, които не съдържат подпис на издателя им, а почеркът е изведен само от подпис, състоящ се от три букви, върху ведомости за заплати, които не са представени по делото. Твърди се, че съдът не е взел предвид и не е обсъдил представеното от жалбоподателя обратно писмо, с което ищцата признава, че е получила много по-голяма сума от посочената в нотариалния акт за продажба, която била за целия имот. В този смисъл били и показанията на свидетелката М. П.- А.. В заключение се посочва, че ищцата е имала възможност повече от 30 години да се снабди със завещанието на баба си и като не го е сторила, е пропуснала това свое право, също така че завещанията на майка й и на баба й не са обявени по надлежния ред и към настоящия момент, поради което не са породили действие, както и че ищцата не е доказала, че е приела наследството им, поради което не следва да бъде призната за собственик на претендираната от нея идеална част. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се разноските за двете инстанции. Не се сочат доказателства. Недоволен от решението е останал и ответникът „РС Автогланц“ ООД, който го обжалва в частта, с която исковете са уважени, чрез пълномощника си адвокат С. Б. с доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Релевират се оплаквания, че съдът не е разгледал направеното възражение за изтекла погасителна давност относно претендираните от ищцата права върху процесните имоти. Оспорва се изводът на съда, че завещанието на Г. А. е универсално, като се твърди, че по отношение на земеделските земи завещателното разпореждане следва да се счита за завет и доколкото към момента на смъртта на завещателката административната процедура по възстановяване на собствеността върху конкретен земеделски имот не е била завършена, заветът е недействителен. Твърди се, че действията на ищцата спрямо ответниците „РС Автогланц“ ООД и Л. П. П. са неправомерни, тъй като им е продала своите идеални части от имотите, макар да е знаела за завещание в нейна ползва и да е разполагала с копие от същото и преди да впише завещанието в Служба по вписванията •••• и да предяви настоящата искова молба, с което е укрила документи от същество значение за формиране на волята на купувача и валидността на сделката. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на разноските по делото. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивните жалби от въззиваемата страна В. В. О. чрез пълномощника й адвокат М. Г.. В писмения отговор е изразено становище за неоснователност на въззивните жалби, подадени от Л. П. П. и „РС Автогланц“ ООД, и за правилност и законосъобразност на решението в частта, с която предявените искове са уважени. Оспорват се доводите на ответника Л. П. П. за приложимост на нормата на чл. 90а от ЗН, като се счита, че универсалните завещателни разпореждания, щом са валидни и отговорят на изискванията на закона, произвеждат действие и по отношение на земеделски земи, реституционната процедура по отношение на които не е приключила към момента на откриване на наследството. Оспорва се възражението за приемане на доказателства, по отношение на които е настъпила преклузия, както и изготвяне на заключението на графическите експертизи въз основа на образци, които не са представени. Оспорва се като неотносимо към спора представеното по делото обратно писмо, имащо отношение единствено към продажната цена. Твърди се, че ищцата е действала добросъвестно спрямо ответника Л. П. П., като същият е отказал да се съобрази със завещанието, въпреки че съществуването на такова му е било известно. Посочва се, че няма срокове за откриване и вписване на завещанията и късното им откриване не обезсилва завещателните разпореждания. По отношение на възраженията на ответника „РС Автогланц“ ООД се оспорва да е изтекла погасителна давност по отношение на имуществените права върху имотите, както и завещанието на Г. А. да е завет, доколкото е завещана дробна част от цялото имущество. Иска се отхвърляне на жалбите на ответниците и оставяне на решението в сила в оспорената от тях част. Пловдивският окръжен съд след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Не се спори между страните, че с решение № РД-576 от 24.02.2000 г. на Поземлена комисия - гр. ••• е възстановено правото на собственост на П. Г. П. върху девет земеделски имота, като процесните имоти са идентични с описаните в т. 5, т. 6 и т. 7 от решението. От представените по делото удостоверения за наследници изх. № 2201/17.09.2021 г. и изх. № 80/10.01.2020 г., издадени от община ••••, се установява, че П. Г. П., роден на •••••.1880 г., е починал на 21.03.2024 г., като след смъртта си е оставил наследници по закон: преживяла съпруга – В. В. П. (починала 1966 г.), В. П. П. - син (починал 1982 г.), Г. П. А. – дъщеря (починала 1993 г.) и Е. П. К. – дъщеря (починала 2001 г.) След смъртта си на 05.07.1993 г. Г. П. А. е наследена от двете си дъщери: 1. В. М. Д., починала 2010 г., която е оставила за свои наследници Е. Д. Д. - съпруг и Д. Е. Д. – син; и 2. М. М. А., починала на 17.08.2013 г. Установява се също така, че ищцата В. В. О. и ответницата М. В. В. са наследници по закон (дъщери) на М. М. А.. Към исковата молба е представено саморъчно завещание от 12.08.1992 г., съгласно което Г. П. А. завещава на внука си Д. Е. Д. и на внучката си В. В. О. по ½ идеална част от цялото си движимо и недвижимо имущество, включително и от имуществените си права за възстановяване на земеделските земи, ако все още не е възстановила собствеността си върху тях. От представения по делото протокол № 1 по нотариално дело № 938/1992 г. се установява, че саморъчното завещание е обявено на 18.02.1994 г. по молба на Д. Е. Д. от Районния съдия при Карловския районен съд. Представено е и саморъчно завещание, съставено на 19.09.2010 г. от М. М. А., с което тя завещава на дъщеря си В. В. О. всичките си земеделски земи, наследство от П. Г. П.. Завещанията са оспорени от ответниците, във връзка с което е открито производство по оспорване на автентичността им. По делото са приети основна и тройна съдебно технически експертизи на подпис и почерк, въз основа на които категорично е доказано, че саморъчните завещания са автентични, т. е. написани и подписани, съответно от Г. П. А. и М. М. А.. От представените и приети по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № •••, том 13, вх. рег. № 3464/•••••.2019 г. на служба по вписванията - гр. ••• и нотариален акт за продажба на недвижим имот № •••, том 13, вх. рег. № 3465/•••••.2019 г. на служба по вписванията - гр. ••• се установява, че ищцата В. О. е продала на „РС Автогланц“ ООД собствената си 1/12 идеална част от поземлен имот с идентификатор •••••.38.5 по КККР на гр. ••••, а на Л. П. – 1/12 идеална част от поземлен имот с идентификатор •••••.38.162 по КККР на гр. ••••. Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № ••••, том 2, вх. рег. № 511/•••••.2019 г., нотариален акт за продажба на недвижим имот № 153, том 2, вх. рег. № 512/•••••.2019 г. и нотариален акт за продажба на недвижим имот № ••••, том 4, вх. рег. № 829/•••••.2019 г. – всички на служба по вписванията - гр. •••, наследниците по закон на П. П., в т. ч. М. В. В. – сестра на ищцата, са се разпоредили в полза на ответника Л. П. с наследствените си идеални части от поземлени имоти с идентификатори •••••.38.5 и •••••.38.162 по КККР на гр. ••••. С нотариален акт за продажба на недвижим имот № ••••, том 15, вх. рег. № 4026/•••••.2019 г. ответникът Л. П. е продал на ответника „РС Автогланц“ ООД 11/12 ид. части от поземлен имот с идентификатор •••••.38.5 по КККР на гр. ••••. От свидетелските показания на Д. Д. се установява времето и начина на съставяне на завещанието на Г. А., както и обстоятелствата, свързани с неговото обявяване през 1994 г. Свидетелката П. С. установява обстоятелствата, свързани със снабдяването на ищцата с препис от обявеното през 1994 г. завещание, оставено от нейната баба Г. А.. При извършената от съда проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а по същество - правилно. По конкретно наведените във въззивните жалби оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното: Не може да бъде споделен доводът на жалбоподателката В. О., че при определяне на наследствените квоти следва да се приложи действащият ЗН, а не този, който е бил в сила към момента на откриване на наследството. Съгласно разясненията, дадени в т. 2 на ТР № 1 от 4.11.1998 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/1998 г., ОСГК реституираните имоти са новооткрито наследство, но не се променя времето на откриване на наследството и кръгът наследници. По аргумент от чл. 89 от действащият ЗН по наследства, открити преди 16 октомври 1944 г., наследственият дял на низходящите и на съпругата се определя от отменения ЗН. Следователно след смъртта на П. П. през 1924 г. притежаваните от него непокрити недвижими имоти се разпределят между съпругата му и трите му деца съобразно разпоредбите на чл. 38 и чл. 21, ал. 3 от действащия към датата на откриване на наследството Закон за наследството от 1889 г. (отм. през 1949 г.) - частта на съпругата е равна на частта на дете от мъжки пол, а частта на децата от женски пол е два пъти по-малка от частта на децата от мъжки пол. Тоест, двете дъщери на П. П. (Г. П. А. и Е. П. К.) са наследили по 1/6 (3/18) ид. ч. от притежаваните от наследодателя имоти, а синът му В. П. П. и съпругата му В. В. П. са наследили по 2/6 (6/18) ид. ч. от притежаваните от наследодателя имоти. След смъртта на съпругата В. П. през 1966 г. притежаваните от нея 2/6 (6/18) ид. ч. от имотите са били наследени на основание чл. 5, ал. 1 от сега действащия Закон за наследството от 1949 г. по равно от трите й деца, които по наследство от родителите си са придобили следните квоти: 8/18 (6/18+2/18) ид. ч. за В. П. П.; 5/18 (3/18+2/18) ид. ч. за Г. П. А. и 5/18 (3/18+2/18) ид. ч. за Е. П. К.. Следователно Г. А. се явява собственик на 5/18 (10/36) ид. части от реституираните с решение № РД-576 от 24.02.2000 г. на Поземлена комисия - гр. ••• земеделски имоти. По въведеното с въззивната жалба на ответника Л. П. възражение, че с оглед разпоредбата на чл. 90а от ЗН, която е била действаща към 1993 г., и постановките на ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, завещателното разпореждане на Г. А. не е породило действие и не следва да бъде зачетено по отношение на процесните имоти настоящата съдебна инстанция намира следното: Според приетото в мотивите съм т. 3 на ТР № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС универсалните завещателни разпореждания (чл. 16, ал. 1 ЗН) имат действие и следва да се зачетат по отношение на земеделски земи, собствеността на които се възстановява по ЗСПЗЗ, дори и съставени след като тези земи са включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации и наследството на завещателя е открито преди обявяване противоконституционността на нормата на чл. 90а ЗН в хипотезите на висящ съдебен спор към датата на обявяване противоконституционността на чл. 90а ЗН. От момента на влизане в сила на решението на КС за обезсилване на противоконституционния закон - чл. 90а ЗН, той не може да се прилага към онези спорове, които съществуват, но не са заявени пред съда или ще възникнат за в бъдеще. Гражданският съд е задължен да съобрази решението си с правните последици на конституционното решение. Приложното поле на противоконституционната норма на чл. 90а ЗН се ограничава в рамките на приключилите с влязло в сила решение съдeбни спорове към датата на влизане в сила на решението на КС. Съдебните решения по висящи към тази дата и след нея производства следва да бъдат подчинени на общото правило в полза на наследяващия in favorem testamenti и обявената противоконституционност на чл. 90а ЗН като се зачита действието на универсалните (общи) завещателни разпореждания, доколкото същите са валидни и отговарят на изискванията на закона. С оглед изложеното по-горе, установената по делото фактическа обстановка и предвид момента на съставяне на завещанието - след внасяне на земята в ТКЗС и приетото в ТР № 1/2004 г., ОСГК относно действието на Решение № 4/1996 г., с което е обявена противоконституционността на чл. 90а ЗН в частта за земеделските имоти, следва да се приеме че универсалното завещателно разпореждане има действие и следва да бъде зачетено, ако е действително и отговаря на изискванията на закона. От ангажираните и приети като неоспорени доказателства по делото по несъмнен начин се установява, че процесните недвижими имоти са били възстановени с решение на ПК - •••• № РД-576 от 24.02.2000 г. на П. Г. П. и че негови наследници са съпругата му В. В. П., синът му В. П. П. и двете му дъщери - Г. П. А. и Е. П. К.. От събраните по делото доказателства се установява също така, че саморъчното завещание от 12.08.1992 г. на Г. А., с което е завещала на ищцата В. О. ½ идеална част от цялото си движимо и недвижимо имущество, включително и от имуществените си права за възстановяване на земеделските земи, е написано и подписано от Г. П. А.. Към датата на влизане в сила на решението на КС - 16.03.1996 г., не е бил налице приключил с влязло в сила решение съдебен спор по отношение земеделските имоти, предмет на завещателното разпореждане. При това положение следва да се зачете доказателствената стойност на документа, доколкото същият отговаря на изискванията на закона. В тази връзка неоснователни са възраженията на жалбоподателя, относно обстоятелството, че заключението на тройната почеркова експертиза се основава на негодни писмени доказателства, които не съдържат подпис на издателя им. Авторството на представените образци за сравнителен материал е установено с показанията на свидетеля А.К.П., разпитан във връзка с направеното оспорване на заключението на съдебно-графическата експертиза. Същевременно в хода на първоинстанционното производство ответникът не е ангажирал други писмени или гласни доказателства, които да опровергаят фактическите констатации на вещите лица. Неоснователно е възражението на ответниците за изтекла погасителна давност относно претендираните от ищцата права върху процесните имоти, тъй като не е изпълнила задължението си по чл. 27, ал. 2 ЗН да поиска обявяване на двете саморъчни завещания и повече от 30 години не е направила справка и не се е снабдила със завещанието на баба си. Обявяването на саморъчно завещание не е част от фактическия състав, пораждащ правните му последици, а упражняването на тези права е фактически въпрос и се разрешава според данните в конкретния случай. В закона не е регламентиран срок, в който завещанието трябва да бъде обявено, нито срок, в който да бъдат упражнени правата по него, поради което без значение за пораждане правата на наследниците по завещание е датата на обявяване на завещанието. Същите не се погасяват по давност поради неупражняването им през определен период от време, доколкото в сферата на вещните права давността има значение единствено с оглед придобиването на последните. Ищцата В. О. разполага с титул за собственост - завещание, който не е оборен в настоящето производство. Предвид гореизложеното е неоснователно твърдението на ответниците, че правата на наследника по завещание са погасени по давност, тъй като обявяването на завещанието не е ограничено от срок. Наследникът по завещание може да се позове на същото, когато намери за добре. Неоснователно на следващо място се явява възражението на ответника „РС Автогланц“ ООД, че завещателното разпореждане, направено от Г. А. в полза на двамата й внуци по отношение на земеделските земи, които тя самата наследява, представлява завет по смисъла на чл. 16, ал. 2 ЗН. Видно от съдържанието на саморъчното завещание Г. А. е завещала в полза на ищцата „…½ идеална част от цялото си движимо и недвижимо имущество, включително и от имуществените си права за възстановяването на земеделските земи, ако все още не съм възстановила собствеността си върху тях.“ Текстът на завещанието категорично навежда на извода, че същото по своя вид е общо (универсално) по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗН и по отношение включените в него права върху земеделските земи разпоредбата на чл. 90а ЗН не намира приложение. Правото на всяко дееспособно лице да се разпореди с имуществото си чрез завещание е основно конституционно право на наследяване съгласно чл. 17, ал. 1 от Конституцията. Няма значение какво е действителното съдържание на това имущество към момента на волеизявлението. Завещателят може да се разпореди и с имущество, което той ще придобие след извършване на завещанието (решение № 4/27.02.1996 г. на КС на РБ по конст. дело № 32/95 г.). Предвид изложеното съставеното на 12.08.1992 г. универсално завещание легитимира ищцата В. В. О. като собственик на 5/36 идеални части, представляващи 1/2 идеална част от притежаваните от Г. П. А. 5/18 идеални части от процесните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор •••••.38.5, гр. •••••, по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011 г., на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение от 10.01.2020 г., адрес на имота: м. •••••, площ 4005 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за ремонт и поддържане на транспортни средства, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: •••••, парцел 38.5, граници: •••••.38.6, •••••.344.360, •••••.38.4, •••••.38.131, •••••.38.3, и поземлен имот с идентификатор •••••.38.162, гр. •••••, по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 52/16.11.2011 г., на изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: м. •••••, площ 3335 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, предишен идентификатор: •••••.38.8, •••••.38.7, номер по предходен план: •••••, парцел 38.5, граници: •••••.38.9, •••••.344.360, •••••.38.131, •••••.38.6. От събраните по делото доказателства се установява, че ищцата се е разпоредила с 1/12 (3/36) идеални части от реституираните имоти, поради което правилно искът е уважен от районния съд до размера на 2/36 идеални части, като до пълния предявен размер от 2/36 (1/18) идеални части искът е отхвърлен като неоснователен. По изложените съображения първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Поради неоснователността на жалбите направените от жалбоподателите разноски за въззивното обжалване остават за тяхна сметка. Така мотивиран, съдът