Решение № 288 от 11.2.2026 г. на Административен съд - Перник по дело № 587/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на началника на Р••• д••• за н••• с••• к••• (Р••••) – П•••, чрез главен юрисконсулт К. И., срещу Решение № 34•• от 06.11.2025 г., постановено по АНД № 11••• по описа за 2025 г. на Районен съд – П••••. С обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) № ПК-••• от 24.06.2025 г., издадено от началника на Р••• – П•••, с което на В. Б. И., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], в качеството й на председател на Управителния съвет (УС) на Ж••• к••• (ЖСК) „Ш••••“, БУЛСТАТ 176672•••, седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], вписана в Търговския регистър за кооперациите с последно решение № 2*/08.04.2014 г., по фирмено дело № 283••/1991 г. по описа на Окръжен съд – П•••, възложител на строеж: „Ж••• б••• ППП „Ш•••“, находящ се в УПИ I, кв. 3•• по плана на [населено място], [жк], с административен адрес: [населено място], [жк], съгласно Разрешение за строеж № 8••/03.05.1988 г., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. (триста лева), за извършено административно нарушение по чл. 157, ал. 7, изр. второ, предл. първо, във вр. с чл. 234, ал. 2 от ЗУТ, във вр. с чл. 24, ал. 2 от ЗАНН. Касаторът излага доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Пледира валидност, процесуална и материална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство. Счита, че с мотиви за наличието на съществени процесуални нарушения, при издаването на наказателното постановление, касаещи субекта на нарушението, неправилно се освобождават от отговорност управителните органи на кооперацията, във връзка с възможността от настъпване на инциденти, свързани с необезопасяването и неограждането на строежа. Иска от касационния съд да отмени решението на Районен съд – П•••• и да потвърди наказателното постановление. Касационната жалба е връчена на ответника. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор. В проведеното на 28.01.2026 г. съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт К. И.. Процесуалният представител подържа жалбата по изложените в същата съображения. В проведеното на 28.01.2026 г. съдебно заседание, ответникът по касационната жалба – В. Б. И., като представляващ УС на Ж••• „Ш•••“, БУЛСТАТ 17667•••, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. В проведеното на 28.01.2026 г. съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура – П••••, счита че решението на Районен съд – П••••, е законосъобразно и предлага същото да се остави в сила. Административен съд – П•••, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата доводи, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С НП № ПК ••• от 24.06.2025 г., началникът на Р••• – П•••, налага на В. Б. И., председател на УС на Ж•••• „Ш••“, БУЛСТАТ 17667•••, административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. затова, че на 11.03.2025 г., във функциите ѝ на председател на УС на Ж••• „Ш•••••“, БУЛСТАТ 176672•••, възложител на строеж „Ж••• б••• ППП „Ш••••“, 6 етажа, „24 апартамента“, находящ се в УПИ I, кв. •••, по плана на [населено място], [жк], с административен адрес: [населено място], [жк], съгласно Разрешение за строеж № 8••• от 03.05.1998 г., е допуснала строежът да не е ограден с временна ограда, в нарушение на чл. 157, ал. 7, изр. второ, предл. първо, във вр. с чл. 234, ал. 2 от ЗУТ, във вр. с чл. 24, ал. 2 от ЗАНН. Приложението на санкционната разпоредба на чл. 234, ал. 2 от ЗУТ наказващият орган мотивира с издадени срещу В. И. две наказателни постановления за нарушения на чл. 157, ал. 7, изр. второ, предл. първо на ЗУТ, с наложени глоби, всяка в размер на 100 лв., влезли в сила съответно на 21.01.2023 г. и 13.08.2024 г., както и АУАН, съставен на 30.01.2025 г. Наказващият орган приема, че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН и че не са налице предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Обжалвано пред Районен съд – П••••, наказателното постановление е отменено с решението, предмет на настоящия касационен съдебен контрол. За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на първата съдебна инстанция, въз основа на приобщените по делото писмени и гласни доказателства, приема за безспорно установена фактическата обстановка, описана в съставения за процесното нарушение АУАН, обосновал на свой ред и издаването на оспорваното НП, а именно, че липсва временна ограда на строежа към датата на извършване на проверката на 11.03.2025 г. От правна страна в решението се приема, че е налице основание за отмяна на издаденото наказателно постановление на процесуално основание, поради констатирани съществени процесуални нарушения в хода на проведеното административнонаказателно производство. Решаващият състав заключава, че по административнонаказателната преписка и в хода на развилото се пред Районен съд – П•••• производство, не са приложени доказателства, че наказаното лице има качество на възложител по чл. 161, ал. 1 от ЗУТ. Приема също, че сочената за виновно нарушена разпоредба на чл. 157, ал. 7 от ЗУТ, не съдържа категорично законодателно решение относно субекта на задължението за поставяне на временна ограда на строежа, като в тази връзка, нито в акта, нито в наказателното постановление са изложени мотиви, защо е възприета позицията, че задължението за поставяне на временна ограда е именно на наказаното лице. В допълнение сочи, че според изложеното в АУАН и НП, нарушението е извършено под формата на „допустителство, докато в закона не е уреден състав на допустителство за описаното нарушение. Решението е правилно, макар касационният съд да не споделя в цялост мотивите, обосновали обжалвания съдебен акт. Не се възприема извършения в решението прочит на обстоятелствените части на АУАН и НП, свързани с възложителя на строежа и конкретно приетото от районния съд, че административнонаказателната отговорност на В. И. е ангажирана в качеството й на възложител. Видно е от съдържанието и на двата акта, В. И. е наказана в качеството ѝ на председател на Ж••• „Ш•••“. Във връзка с горното обаче, мотивите на решението за съществен порок на производството, касателно авторството на процесното нарушение, респективно субекта на административнонаказателна отговорност, се споделят от касационния състав. Споделя се изводът на районния съд, че разпоредбата чл. 157, ал. 7 от ЗУТ не съдържа категорично законодателно решение относно субекта на задължението за поставяне на временни огради на строежите, съответно не вменява в задължение на възложителите, по смисъла на чл. 161, ал. 1, във вр. с чл. 160 от ЗУТ, да ограждат строежа. В тази връзка, касационният съд ще допълни, че с оглед извършената от законодателя препратка в разпоредбата на чл. 157, ал. 7, изр. второ, предл. първо на ЗУТ, към указания на общинската администрация, разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 7, б. „а“ от Наредба № 1 за обществения ред на територията на община П••••, публикувана на интернет страницата на община П•••• (https://pernik.bg/wp-content/uploads/2025/07/%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B1%D0%[интернет адрес] ), задължава физическите и юридически лица, извършващи строителните и ремонтни дейности, да обграждат строителните площадки с огради по форма и план, съгласувано с техническите служби на общината и одобрен план за безопасност и здраве. При това положение задължението за ограждане на строителните площадки на територията на община Перник, по силата на цитираното действащо местно нормативно правило и във връзка с бланкетната разпоредба на чл. 157, ал. 7, изр. второ, предл. първо на ЗУТ, е за строителя или за лицето, извършващо ремонтни дейности. В тази връзка следва да се допълни, че в ЗУТ, са разписани конкретните задължения на възложителя – изрично изброени в чл. 161, ал. 4 от ЗУТ, сред които не е вмененото нарушение. Вън от горното, дори да се приеме, че в процесния случай отговорността е именно за възложителя на строежа, споделя се изводът в обжалваното решение, че от доказателствата, съставляващи преписката по издаване на оспорваното НП, не се установява, че именно Ж•••• „Ш•••“ е възложител на процесния строеж, по смисъла на чл. 160, ал. 1, във вр. с чл. 160, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. първо от ЗУТ, възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. Изводите си, че Ж••• „Ш••••“ е възложител на процесния строеж наказващият орган обосновава чрез посочване в НП, на Разрешение за строеж № 86 от 03.05.1998 г. Видно от съдържанието на този документ, представен по делото, същият е с титуляри „СМЕК „Г. Д.“ – Инвестиционно предприятие, [населено място] и физическото лице Г. Е. П.. Не са приобщени доказателства, от които да се изведат аргументи, на какво основание наказващият орган приема, че Ж••• „Ш•••“ е възложител на процесния строеж. От друга страна, в представената по делото Заповед № ДК-19-П•••/30.12.2015 г. на началника на Р••• (л. 24 от АНД), се съдържат данни за издадена Заповед № 16••/10.08.1993 г. на кмета на община П•••, за учредено право на строеж – за построяване на Ж••• „Ш•••“ върху държавен терен, но конкретни документи в тази връзка също не са обосновали процесното административнонаказателно производство. Доказателства, надлежно установяващи това обстоятелство не са представени, нито в хода на делото пред първата съдебна инстанция, нито пред настоящата такава. Не на последно място, за пълнота на изложението, ще се посочи, че дори да се приеме, че отговорността за ограждане на процесния строеж с временна ограда е за възложителя, съответно че възложител е именно Ж••• „Ш••••“, неправилно с процесното наказателно постановление е приложен материалният закон в частта му за санкционната разпоредба. В случая наказващият орган прилага основанието по чл. 234, ал. 2 от ЗУТ, свързано с ал. 1 на същия член, на свой ред визиращ нарушенията по чл. 232 от ЗУТ и чл. 233 от ЗУТ. Разпоредбата на чл. 233 от ЗУТ, относима към настоящия, има за субекти на отговорността физически лица, с оглед предвижданото административно наказание „глоба“. Съгласно чл. 5 от Закона за жилищностроителните кооперации (ЗЖСК) Ж••• са юридически лица. От момента на учредяването ѝ, до момента на снабдяването на член-кооператорите с нотариални актове (чл. 35 и чл. 36 от З••••) или до прекратяването ѝ преди започване или завършване на строежа – с решение на общото събрание (чл. 37 от ЗЖ••), собствеността върху жилища, ателиета, гаражи, т.е. върху сградата, ако такава е изградена, е само и единствено на съответната Ж•••. В тази връзка по делото не са представени доказателства, от които да се установява, че Ж••• „Ш••••“ е прекратена по някой от нормативно предвидените способи, а извод за това се черпи и от представената по делото справка с данни от Регистър „БУЛСТАТ“, от която е видно, че Ж••• „Ш•••“, БУЛСТАТ: 17667•••, е с отбелязано състояние: развиващ дейност. От горното следва, че и да се приеме, че задълженият по силата на разпоредбата на чл. 157, ал. 7, изр. второ, предл. първо от ЗУТ субект, който трябва обезопаси строежа с временна ограда, съгласувано с общинската администрация е възложителят и, че това в случая е Ж••• „Ш•••“, субектът има качество юридическо лице. Съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи, на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Такива случаи са предмет на уредба в ЗУТ, включително в разпоредбата на чл. 237а, предл. първо от ЗУТ, съгласно която за други нарушения на този закон се налага имуществена санкция на юридическо лице или едноличен търговец в размери [рег. номер] 5000 лв., ако по друг закон не е предвидено по тежко наказание. В тази връзка ще се отхвърлят като неоснователни и доводите в жалбата, основани в разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН. Цитираната норма предвижда, че за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени. От анализа на разпоредбата следва, че извършителите, респективно допустителите/издалите разпореждане за извършване на съставомерното деяние лица, трябва да притежават съответно специално качество – работник или служител, респективно техен ръководител, а за да е налице основание за ангажиране отговорност конкретно на ръководител, това следва да предпоставено, опосредено, от извършено административно нарушение от работник/служител, намиращ се в подчинено положение спрямо допусналия или разпоредилия извършването на това нарушение негов ръководител. Не такъв е разглежданият случай. До момента на прекратяването на жилищностроителната кооперация член-кооператорите ѝ не са в подчинени отношения с УС, който има като единствени и изрично разписани в закона функции – организиране изпълнението на решенията на общото събрание (което включва всички член-кооператори), решаване оперативните въпроси и представляване на жилищностроителната кооперация (чл. 32, ал. 1 от З••••). По изложените съображения касационният състав приема, че решението на районния съд е правилно като краен резултат, поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Относно разноските: При този изход на спора, право на разноски има ответната страна. Такива не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – П•••••