Решение № 100 от 19.5.2008 г. на Окръжен съд - Шумен по дело № 147/2008 г.

Производство по чл. 375 и сл. от НПК. Образувано е по постановление на прокурор в Шуменската окръжна прокуратура, за внасяне в Шуменския окръжен съд на досъдебно производство, с предложение за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК и налагане на административно наказание на обвиняемите лица Р.М.Р., К.П.К., М.Д.С., С.П.С. и Д.Х.Д. за причиняване смъртта на Мехмед Иса Иса поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – правилата за безопасност на труда при строително-монтажни работи - престъпление по чл. 123 ал. 1 от НК. В постановлението са конкретизирани по отношение на всеки обвиняем правилата, които обвинението приема като нарушени. В хода на разследването е установена следната фактическа обстановка: Дружество “Топлофикация Шумен” АД гр. Шумен, чийто изпълнителен директор е била обвиняемата М.Д.С., е възложило на обвиняемия К.П.К. в качеството му на ЕТ “КИПС – К.К.”••• извършване на ремонт на Втора топлофикационна магистрала от КТ 18 до КТ 30 и от КТ 20 до ул. “Лозенград” в гр. Шумен (анекс – сл. дело том ІІІ л. 2). Обв. К.П.К. като главен изпълнител възложил извършването на строително-монтажни работи на “Автомагистрали Черно море” Шумен като подизпълнител. Изпълнителен директор на “Автомагистрали Черно море” АД гр. Шумен бил обвиняемият Д.Х.Д.. Пострадалият Мехмед Иса Иса работел в “Автомагистрали Черно море” АД гр. Шумен. Екипът, към който се числял и пострадалият, с технически ръководител обв. Р.М.Р., започнал работа на подобекта на 01.09.1998 г. Подобектът се намирал в кв. “Тракия” на ул. “Дедеагач” в гр. Шумен. С багер бил направен изкоп с ширина 1.70 м и средна дълбочина 2.00 м, като стените на изкопа не били укрепени и по тях не били извършвани мероприятия по обрушване. На 14.10.1998 г. сутринта преди началото на работа, обв. Р. като технически ръководител на обекта направил оглед на откосите. Сутринта на тази дата, както и в дните преди това е имало превалявания и земната маса била овлажнена (доклад – сл. дело т. І л. 15). Обв. Р. не констатирал намалена устойчивост и овлажняване на стените, въпреки че предните дни е имало превалявания. След това той възложил на постр. Мехмед Иса Иса и св. Неджатин Ниязи Мехмед почистването на земната маса от дъното на готовия изкоп (показания на св. Неджатин Мехмед – сл. дело том І л. 9). В 10.30 ч. на същия ден, източната стена на изкопа се срутила и затрупала постр. Мехмед Иса Иса и св. Неджатин Мехмед. Вследствие получените от затрупалата го земна маса травматични увреждания, постр. Иса починал на следващия ден 15.10.1998 г. Обвиняемият Р.М.Р. - технически ръководител на обекта, не се признава за виновен в хода на досъдебното производство и пред съда. В досъдебното производство дава обяснения по обвинението, като твърди, че е извършил всички мероприятия по обезопасяването на изкопа, както и инструктаж на всимчки работници, вкл. и на пострадалия Мехмед Иса Иса ( сл. дело № 415/98 г. том ІІ л. 28). Обвиняемият С.П.С. – главен инженер в направление “ Производствено-техническа ” при “Автомагистрали Черно море” АД гр. Шумен, не се признава за виновен. Дава обяснения при предявяването на досъдебното производство, като описва констатираното от него при посещението на произшествието ( сл. дело т. ІІ л. 185-186). Обвиняемият Д.Х.Д. – изпълнителен директор на “Автомагистрали Черно море” АД гр. Шумен не се признава за виновен. Твърди, че след като установил, че не е изготвен проект за организация и безопасност на труда, разпоредил изготвянето на работен проект и след това била изготвена и Инструкция за безопасно изпълнение на бетонови и земни работи ( сл. дело т. ІІ л. 19). Обвиняемият К.П.К. не се признава за виновен. Твърди, че по време на инцидента неговите работници са били ангажирани в друга част на обекта и не са работили на мястото на произшествието. Обвиняемата М.Д.С. не се признава за виновна. В обясненията си твърди, че в качеството си на изпълнителен директор на инвеститора “Топлофикация Шумен” АД гр. Шумен е изпълнила задълженията си, свързани с безопасното изпълнение на обекта. Същата не била уведомена за липсата на части от проекта, внесен в Община Шумен за издаване на строително разрешение и никой не е предявявал претенции към дружеството за некомплектованост на проекта ( сл. дело т. ІІ л. 22). В производството пред първата инстанция становището на обвиняемите и техните защитници е, че не е извършено престъпление, и искането е за оправдаване на обвиняемите. Защитата в съдебното производство прави възражение за непрецизно формулирани обвинения, предвид непосочване в тях на факта на независимо съпричиняване, на който прокурорът гради обвинителната си теза. Направено е възражение и за необоснованост на обвиненията по същество, предвид необнародването на нормативния акт, чиито норми са конкретизирани като нарушени - Правилник за безопасността на труда при строителните и монтажните работи Д-02-001, което е препятствало влизането му в сила, съгласно чл. 5 ал. 5 от Конституцията и чл. 37 от Закона за нормативните актове. Съдът като взе предвид изложената фактическа обстановка, възведените обвинения и доводите на защитата, съобрази следното: Неоснователно е възражението на защитника на обв. С. за допуснато нарушение предвид непосочване факта на независимо съпричиняване при формулиране на обвиненията. Независимото съпричиняване може да е налице при непредпазливи престъпления и показва в каква степен извършителят и пострадалият или при повече извършители – всеки от тях е допринесъл със своите непредпазливи действия или бездействия за причиняването на престъпния резултат. То не е елемент от правната квалификация на престъплението, поради което неговото невключване в диспозитива на обвинението не е процесуално нарушение. Неправилно защитата се позовава на чл. 5 ал. 5 от Конституцията на Р. България, за да обоснове тезата си за невлизането в сила на Правилника за безопасността на труда при строителните и монтажните работи Д-02-001. Цитираната конституционна норма има действие занапред и се прилага само за нормативни актове, приети след влизането на Конституцията в сила. Нормата на чл. 5 ал. 5 от Конституцията е неприложима за нормативни актове, приети до влизане в сила на основния закон – конституционната разпоредба няма обратно действие, нито е предвидено в Преходните разпоредби на Конституцията задължително обнародване на заварените приети и необнародвани нормативни актове. Неправилно защитата мотивира извода, че Правилникът не бил влязъл в сила, и с “аналогична” разпоредба на чл. 37 ал. 1 от Закона за нормативните актове. В цитирания текст (в редакцията му преди изменението от 2007 г.) се съдържа задължение за обнародване в Държавен вестник не на всички, а на изчерпателно изброените нормативни актове: законите, указите, постановленията на Министерския съвет и нормативните актове на министрите и на ръководителите на други ведомства. Правилникът за безопасността на труда при строителните и монтажните работи е издаден от Централния съвет на Българските професионални съюзи (ЦС на БПС) през 1982 г. По време на издаването му, цялостният контрол по охраната на труда в страната е бил предоставен на БПС, съгласно чл. единствен от Закона за предоставяне на Българските професионални съюзи на контрола по охраната на труда ( обн. ДВ бр. 53 от 06.07.1973 г., с. 5). С чл. 5 от Правилника за профсъюзните контролни органи по охрана на труда ( обн. ДВ бр. 66 от 21.08.1979 г., попр. бр. 68 от 28.08.1979 г.), на ЦС на БПС са били предоставени правомощия “... сам да утвърждава правилници и наредби в областта на своята компетентност”. По силата на цитираните норми, към датата на издаване на Правилникът за безопасността на труда при строителните и монтажните работи, ЦС на БПС е имал нормотворческа компетентност да издава нормативни актове, свързани с безопасността на труда. ЦС на БПС обаче не е бил ведомство по смисъла на чл. 37 ал. 1 от ЗНА, а ръководен орган на обществена организация – арг. от чл. 23 от Устава на БПС от 1982 г. и чл. 2 ал. 2 от КТ от 1951 г. ( отм.). Следователно, издаденият от ЦС на БПС нормативен акт - Правилникът за безопасността на труда при строителните и монтажните работи от 1982 г., не е подлежал на задължително обнародване. Неговото необнародване не се е отразило на влизането му в сила. Същият е бил действащ нормативен акт към датата на извършване на деянието, за което лицата са привлечени като обвиняеми и за нарушение на неговите разпоредби, когато е причинило смърт на другиго, лицата могат да носят наказателна отговорност. В съответствие с горните съображения, съдът прецени обосноваността и доказаността на обвиненията срещу всяко от лицата, както следва: Обвиняемият Р.М.Р. е бил технически ръководител на обекта и негова е била отговорността за спазване правилата за безопасност на труда на този обект, съгласно чл. 44 от Правилника за безопасността на труда при строителните и монтажните работи Д-02-001. Безспорно се установява от доклада за разследваната трудова злополука и първоначалната съдебно-техническа експертиза по безопасност на труда, че изкопът е бил изпълнен с багер с обратен кош и при мястото на срутването не е бил обезопасен по отношение стабилитета на стените. Средната дълбочина на изкопа била 2 метра, която при данните за състава на земната маса (“ мергелни късове с песъчлива глина” – доклад сл. дело т. І л. 15) е била по-голяма от допустимата 1.25 м, съгласно чл. 21 ал. 1 т. 1 и Таблица № 3 към Приложение № 19 от Правилата за приемане на земни работи и земни съоръжения (утвърдени със заповед № РД-02-14-101 от 26.04.1988 г. – ДВ бр. 45 от 14.06.1988 г., публикувани в Бюлетин за строителство и архитектура 1988 г. кн. 6). При неукрепяване на стените при изкоп с по-голяма дълбочина, се забранявало слизането на лица в изкопа, съгласно чл. 230 ал. 1 от Правилника. Въпреки това, обвиняемият Р. възложил на постр. Мехмед Иса и св. Неджатин Мехмед извършването на работа в необезопасения обект, което се установявва от показанията на св. Неджатин Мехмед ( сл. дело том І л. 9). Извършване на работи в такива изкопи е било допустимо само след установяване от техническия ръководител на обекта на изправното и безопасно състояние на стените на изкопите, съгласно чл. 230 ал. 2 от Правилника за безопасността на труда при строителните и монтажните работи Д-02-001. Горното било задължително и според чл. 21 т. 2 от Правилата за приемане на земни работи и земни съоръжения. Обвиняемият Р. извършил оглед на изкопа, но не установил пропуквания и други признаци на свличане. При внимателен оглед, обв. Р. е можел да установи, че земната маса в откосите е била в овлажнено състояние, което би се отразило на нейната здравина и стабилност. При установяване на това обстоятелство, той е следвало да разпореди слизане в изкопа след неговото укрепване, а при техническа невъзможност да направи това – да разпореди извършване на мероприятия по уширение с подходящо откосиране на стените на изкопа. Последното било задължително, според чл. 21 точка 3 от Правилата за приемане на земни работи и съоръжения. При своевременно изпълнение на тези задължения на обв. Р., смъртта на постр. Мехмед Иса би била предотвратена. Като не е направил това, обв. Р. е допуснал нарушение на чл. 230 ал. 1 и 2 от Правилника за безопасност на труда при строителните и монтажните работи Д-02-001 и нарушение на чл. 21 ал. 1 точки 1-3 от Правилата за приемане на земни работи и съоръжения. Обвиняемият е нарушил и задълженията си по силата на чл. 44 от същия Правилник, както и на общите правила на чл. 126 т. 5 и 6 от Кодекса на труда, задължаващи работника да спазва техническите и технологичните правила и правилата за безопасни и здравословни условия на труд. Допуснатите от обвиняемия нарушения са в пряка причинна връзка със смъртта на пострадалия. Причиняването на смърт е било поради немарливо изпълнение от обв. Р. на правно регламентираната дейност – строителни и монтажни работи, която дейност съставлява източник на повишена опасност – престъпление по чл. 123 ал. 1 от НК. От субективна страна е налице небрежност – обвиняемият не е предвиждал, но е бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасните последици от нарушенията си. От приложеното към първоинстанционното дело свидетелство за съдимост се установява, че обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV от НК. От деянието не са настъпили имуществени вреди. Поради това, налице са предпоставките на чл. 78а ал. 1 от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. При определяне размера на наказанието, следва да се вземе предвид степента, в която действията и бездействията на обвиняемия са допринесли за настъпването на престъпния резултат – обвиняемият е бил пряк ръководител на постр. Иса и неговите нарушения са станали непосредствена причина за произшествието и настъпването на смъртта на пострадалия. Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете, че обвиняемият не е осъждан и няма данни за други нарушения на правилата за безопасност на труда. Поради това, съдът следва да наложи на обвиняемия административно наказание глоба в размер, близък до средния, според предвидените предели в чл. 78а ал. 1 от НК в редакцията му към датата на извършване на деянието – глоба в размер на 800 (осемстотин) лева. Обвиняемият С.П.С. по време на деянието е работил на длъжността главен инженер в “Автомагистрали – Черно море” АД гр. Шумен. Негово е било задължението да изпълнява и контролира спазването на изискванията по безопасността на труда на изпълнявания от предприятието строеж, съгласно чл. 43 т. 1 от Правилника. Тук следва да се отбележи, че органите на разследването и прокурорът некоректно са цитирали чл. 43 т.1 от Правилника като препращащ към чл. 41 т. 1 от същия правилник. Текстът на чл. 43 т. 1 от Правилника не е препращаща, а съдържа изрично задължение на служителите, които ръководят функционалните или производствените звена, да изпълняват и контролират спазването на изискванията по БХТПБ ( сл. дело том ІІ л. 102). Горното обаче не е съществено нарушение, предвид смисловата идентичност на разпоредбите на чл. 41 т. 1 и чл. 43 т. 1 от Правилника. Като е допуснал извършване на строителни работи от работници в неукрепен изкоп, обв. С. не е изпълнил и не е контролирал спазването на правилата за безопасност на труда на строителния обект. Тъй като той е имал контролни правомощия по отношение на техническия ръководител на обекта – обв. Р., надлежният контрол от страна на обв. С. за спазването на мерките по безопасност на труда от обв. Р., би предотвратило допуснатите от последния нарушения. Бездействието на обвиняемия да контролира спазването на мерки за обезопасяването на обекта е съставлявало нарушение на чл. 43 т. 1 от Правилника и общата разпоредба на чл. 126 т. 6 от КТ, задължаваща работника да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд. Това нарушение е способствало за причиняването на смъртта на постр. Мехмед Иса. От субективна страна е налице небрежност – обвиняемият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. Обв. С. не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV от НК. От деянието не са настъпили имуществени вреди. Поради това, налице са предпоставките на чл. 78а ал. 1 от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. При определяне размера на наказанието, следва да бъде отчетен характерът и обемът на задължението, които обв. С. не е изпълнил - задължения както непосредствено да прилага правилата за безопасност на труда, така и да контролира тяхното прилагане от подчинените му лица. Следва да се вземе предвид и че обв. С. не е причинил непосредствено чрез свои действия смъртния резултат, а преди всичко чрез неупражняване на своевременен, достатъчен и ефикасен контрол върху подчиненото му длъжностно лице – обв. Р.. Чистото съдебно минало и липсата на данни за други нарушения на правилата за безопасност на труда следва да се отчетат като смекчаващо обстоятелство. Поради изложеното, съдът следва да определи на обв. С. административно наказание глоба в размер, близък до средния в пределите на наказанието по чл. 78а ал. 1 от НК в редакцията му към датата на извършване на деянието – глоба в размер на 700 (седемстотин) лева. Обвиняемият Д.Х.Д. по време на деянието е бил изпълнителен директор на предприятието - подизпълнител “Автомагистрали – Черно море” Шумен. Същият е имал качеството на работодател по смисъла на § 1 т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Съгласно чл. 41 т. 1 от Правилника, като работодател той е имал задължението да осигури безопасността на труда. Това означава, че той е бил длъжен да контролира за обстоятелства, правещи невъзможно безопасното изпълнение на възложените строително-монтажни работи, и при наличието на такива обстоятелства – да разпореди на подчинените си служители да забранят започването на работа или преустановят изпълнението на работата, ако същата е започнала. Това негово задължение не отпада по силата на чл. 43 т. 1 от Правилника, който натоварва със същото задължение и обв. С.. Ако обв. Х. като директор своевременно е бил разпоредил на обв. С. да вземе мерки за осигуряване на безопасни условия за извършване на работите или да забрани тяхното извършване, престъпният резултат – смъртта на постр. Иса, не би настъпил. Чрез бездействието си да стори това, директорът е нарушил особеното правило на чл. 41 т. 1 от Правилника, както и общата разпоредба на чл. 275 ал. 1 от Кодекса на труда (неправилно посочена в постановлението като ал. 10), задължаваща работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труда, така че всяка опасност за живота и здравето на работника или служителя да бъде предотвратена. С горното обв. Х. е съпричинил смъртта на постр. Мехмед Иса. От субективна страна е налице небрежност – обвиняемият не е предвидил настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Обв. Х. не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV от НК. От деянието не са настъпили имуществени вреди. Поради това, налице са предпоставките на чл. 78а ал. 1 от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. При определяне на наказанието следва да се отчете степента на съпричиняване на престъпния резултат – той не е настъпил като пряко следствие от разпореждане или действие/бездействие на обвиняемия, който е бил стопански ръководител на предприятието, а поради немарливост в ръководството и контрола от негова страна на подчинените му длъжностни лица във връзка с мерките по безопасност на труда. Поради това обстоятелство и като взе предвид смекчаващите отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, съдействие за разкриване на обективната истина чрез даване на обяснения, съдът определя на обвиняемия административно наказание глоба в размер на 600 (шестстотин) лева. Обвиняемият К.П.К. по време на деянието, в качеството си на едноличен търговец, е бил изпълнител на възложените от инвеститора строително-монтажни работи, като е възложил част от тяхното извършване на подизпълнителя “Автомагистрали Черно море” Шумен. Нарушението според повдигнатото обвинение е на чл. 278 ( отм.) ал. 1 от КТ, чл. 14 от ЗЗБУТ и чл. 8 от Правилника за безопасност на труда при строителните и монтажните работи Д-02-001 ( отм.). Съдът намира, че обвиняемият не е допуснал нарушение на чл. 278 ( отм.) ал. 1 от КТ, тъй като той не е проектант и в този смисъл не е задължено лице по цитираната норма. Не е допуснато нарушение и на чл. 14 от ЗЗБУТ. Тази разпоредба задължава обвиняемия като физическо лице да осигури здравословни и безопасни условия на труд на наетите от него лица. На подобекта, на който е произлязла трудовата злополука, са работели лица, наети от подизпълнителя “Автомагистрали Черно море” АД гр. Шумен. Към лицата, наети от подизпълнителя, задължения, свързани с безопасността на труда има подизпълнителят “Автомагистрали Черно море” АД гр. Шумен, а не главният изпълнител – обв. К.. Нарушението на чл. 8 от Правилника Д-02-001 се изразява в неизработване съвместно с подизпълнителя на мероприятията по безопасност и хигиена на труда и пожарна безопасност (БХТПБ). От доказателствата по делото се установи, че главният изпълнител ЕТ “КИПС – К.К.” и подизпълнителят не са изработили съвместни мероприятия за безопасност на труда. Това нарушение обаче не е в причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици. Смъртта на постр. Иса е настъпила вследствие допуснати от други длъжностни лица нарушения на съществуващи правила за безопасност на труда. Неизработването на мероприятия за безопасност на труда за строителния обект не е станало непосредствена причина за смъртта на пострадалия, нито е причинило нарушенията на останалите длъжностни лица, които са предизвикали смъртта. Поради липсата на причинна връзка между деянието и настъпилите последици, с нарушението си на чл. 8 от Правилника, обв. К.П.К. не е осъществил състава на престъпление по чл. 123 ал. 1 от НК. Обвиняемата М.Д.С. по време на деянието е била изпълнителен директор на инвеститора “Топлофикация Шумен” АД гр. Шумен. Обвинението срещу нея е в нарушение на чл. 278 ( отм.) ал. 3 от КТ, чл. 5 ал. 2 (стара редакция) от ЗЗБУТ и чл. 5 ал. 1 точки 1 и 3 от Правилника. Съдът намира, че обвиняемата не е допуснала нарушение на чл. 278 ал. 3 от КТ. Задълженията за контрол за мерките по безопасност на труда, са били на инвеститора – “Топлофикация Шумен” АД гр. Шумен, а не персонално на обв. С.. Като изпълнителен директор на дружеството инвеститор, тя не е имала задължения, свързани с контрол за спазване безопасността на труда при изпълнителите, видно от приложения договор за възлагане на управление ( сл. дело том І л. 54-58). По същите съображения, не е допуснато нарушение и на чл. 5 ал. 2 (стара редакция) от ЗЗБУТ, тъй като и според този текст задължението да изисква спазването на мерките по безопасност на труда е на инвеститора. Третото правило, визирано като нарушено, е чл. 5 ал. 1 точки 1 и 3 от Правилника за безопасност на труда при строителни и монтажни работи Д-02-001 ( отм.). Според точка първа, към проекта, който е основание за разрешение за строеж, задължително се изготвя част “Проект за организация и изпълнение на строителството” (ПОИС), в която част в самостоятелен раздел “Безопасност и хигиена на труда и пожарна безопасност” (БХТПБ) се определят конкретни решения или изисквания за осигуряване безопасността на трудовата дейност при СМР, а при необходимост – и на отделните работни места, в това число и при изпълнение на земни работи, работи на височина, при използване на скелета, платформи, люлки, стълби и др., в опасната зона при работа със строителни машини и друго работно оборудване, и в охранителната зона на въздушни и подземни електропроводи, газопроводи, колектори и други проводи. Според точка трета, в раздел БХТПБ следва да се включат и други изисквания за осигуряване на БХТПБ съгласно Правилника. Неизготвянето на ПОИС от дружеството-инвеститор е безспорно установено по делото. Съдът не споделя становището на защитника на обв. С., че изготвянето на част ПОИС към проекта не било задължително, предвид разпоредбите на ППЗТСУ ( отм.). Този нормативен акт е издаден по прилагане на ЗТСУ и е регулирал обществените отношения, свързани с териториалното и селищно устройство, строителството и взаимоотношенията между участниците в строителния процес. Безопасността на труда не е била предмет на уредба на ППЗТСУ ( отм.), а на Правилника за безопасност на труда при строителните и монтажните работи. Затова липсата на задължение за изготвяне на ПОИС в ППЗТСУ ( отм.) не дерогира задължението за неговото изготвяне, уредено в чл. 5 от ПБТСМР ( отм.). Независимо от горните съображения, съдът намира, че нарушението на чл. 5 от Правилника, допуснато от обв. С., не е в причинна връзка с настъпването на смъртта на постр. Мехмед Иса. Обв. С. е била ръководител на предприятието – инвеститор и не е имала правомощия за ръководство и контрол на приложението на правилата за безопасност на труда в предприятието – подизпълнител. Нейното нарушение нито е причинило непосредствено смъртта на постр. Иса, нито е причинило нарушенията на обмвиняемите Р., С. и Х., които нарушения са станали причина за настъпилата смърт. Поради липсата на причинната връзка между деянието и настъпилите последици, с допуснатото нарушение обв. С. не е осъществила състава на престъпление по чл. 123 ал. 1 от НК. Воден от горното, съдът