Решение № 933 от 2.2.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2355/2025 г.

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ж. В. В., [ЕГН], чрез процесуален представител адв. Ж. Б., против Решение № 731/02.10.2025г., постановено по НАХД № 3015/2025г. по опис на Районен съд гр. Бургас. С решението е потвърдено Наказателно постановление № 11-01-105/28.07.2025г., издадено от директора на Агенция за държавна финансова инспекция [населено място], с което на Ж. В. В., [ЕГН] е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 719, 52 лева за извършено нарушение на чл.2,ал.2, във вр. чл. 59, ал.2 от Закона за обществените поръчки и Ж. В. В., [ЕГН], е осъден да заплати на Агенцията за държавна финансова инспекция юрисконсултско възнаграждение в размер на 130,00 (сто и тридесет) лева. Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Счита, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви в обжалваното решение за това, че цитираните от него правни норми на чл.5 от Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството (НУРЗЗПС) касаят определяне единствено на минимален лимит, но не и на максимален такъв. Вместо това съдът неправилно е приел, че определеният лимит е максимален и абсолютен, оттук че е налице нарушение на чл.5 от Наредбата, каквото всъщност няма. Наред с това твърди, че отговорността на касатора била неправилно ангажирана, тъй като в наказателното постановление не било посочено конкретното правно основание за нарушението, а единствено бланкетната и обща разпоредба на чл.2, ал.2, във вр. с чл.59, ал.2 от ЗОП, касаеща принципите на ЗОП. Счита, че поставянето на критерия за подбор за застрахователната цена, която се дължи при застраховка „Професионална отговорност“, не може да се приеме за дискриминационно условие, а ако бъде счетено за такова, същото представлявало маловажен случай. Според касатора районният съд е потвърдил НП, без да е нарушена нито една конкретна законова разпоредба, въз основа на осъществен контрол по целесъобразност, което е недопустимо и води до незаконосъобразност на НП. В съдебно заседание касаторът, лично и чрез процесуалните си представители адвокат Б. и адвокат Гаджерукова, поддържа жалбата и направените с нея, искания. Ответникът - директор на Агенция за държавна финансова инспекция - София, чрез представител по пълномощие юрисконсулт Карастанчев, оспорва жалбата и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна. Съдът е намерил за установена следната фактическа обстановка: В О. К. била извършена финансова инспекция от главен финансов инспектор от Агенция за държавна финансова инспекция, като било установено, че Ж. В., в качеството си на кмет на О. К. и възложител на обществени поръчки, с Решение № [рег. номер]/22.02.2024г. е открил процедура за възлагане на обществена поръчка чрез „публично състезание“ с предмет: „Изготвяне на Доклад за ОСИП и упражняване на строителен надзор при изпълнение на строително-монтажните работи по проект: „Въвеждане на енергоефективни мерки в административни сгради: на територията на Община Камено“, по две обособени позиции, с обща прогнозна стойност 30 000 лева. В резултат на проведената обществена поръчка били сключени два договора за всяка от обособените позиции на обща стойност 29 980 лв. без ДДС с „Булконс груп“ ООД. Във връзка с откритата процедура Вардунски е одобрил обявление и документация за обществената поръчка, в които е поставил критерий за подбор - участниците да имат застраховка „Професионална отговорност“ за „консултант, извършващ строителен надзор“ с минимална застрахователна сума на застрахователната полица от 100 000 лв., като същевременно възложителят е посочил, че строежите са от пета категория. Свидетелят М. преценила, че е допуснато нарушение, поради което на 18.02.2025г. съставила срещу Вардунски АУАН с № 11-01-105/18.02.2025г. Според актосъставителя възложителят е поставил завишен критерий за подбор, който противоречи на нормативно зададените стойности, а това създава необосновано предимство на едни лица, като в същото време необосновано ограничава участието на стопански субекти в обществената поръчка и не е съобразено с предмета,сложността и количеството или обема на обществената поръчка. Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, счел фактическите констатации на актосъставителя за безспорно установени, като квалифицирал деянието на жалбоподателя като нарушение на чл.2, ал.2, вр. чл.59, ал. 2 от ЗОП, поради което и издал срещу него наказателно постановление №11-01-105/28.07.2025г., като на основание чл.247, ал.1 от ЗОП му наложил административно наказание – „глоба” в размер на 719, 52 лева. Фактите по делото са правилно установени. За да потвърди наказателното постановление, първоинстанционният съд е намерил, че в административнонаказателното производство и при издаването му не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, както и че материалният закон е приложен правилно. Приел, че изискването за валидна застраховка „Професионална отговорност“ по чл.171, ал.1 от ЗУТ с минимална застрахователна сума, съотносима към нормирания в чл.5, ал. 3, т.3 НУРЗЗПС минимум за трета категория строеж, е непропорционално на предмета на поръчката. В мотивите на първоинстанционното решение е отбелязано, че с регламентираното в документацията условие за минимална застрахователна сума на застрахователна полица от 100 000 лв. бил поставен завишен критерий, относим към трета категория строежи, а включените в предмета на поръчката - строежи пета категория са с нормативно установен праг на застрахователна сума 35 000 лв. Според съда поставеният критерий за подбор по чл. 61, ал. 1, т. 2 ЗОП във вр. чл. 171, ал. 1 ЗУТ не е дефиниран по начин да съответства на предмета, стойността, обема, сложността и нормативните изисквания за дейността по строителен надзор на строежи от пета категория. Критерият за подбор е приет за ограничителен, доколкото създава необосновано предимство или необосновано ограничение пред участието на други стопански субекти в поръчката. Независимо от оперативната самостоятелност на възложителя, поставеното изискване за по-висок от нормативно установения размер на застраховка не е необходимо за установяване способността за изпълнението й от гледна точка на обема и сложността на предмета. Районният съд приел, че липсват основания за квалифициране на нарушението като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като в случая било налице формално нарушение, при което вредоносните последици не са елемент от фактическия му състав. Съдът намира за неоснователно възражението на касатора, че в НП не било посочено конкретно правно основание за нарушението, а бланкетната разпоредба на чл.2, ал.2, във вр. с чл.59, ал.2 от ЗОП. Според нормата на чл.2, ал.2 от ЗОП при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Съответно, съгласно чл.59, ал.2 от ЗОП възложителите могат да използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по този закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката. Поставените критерии трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката. Когато обществената поръчка има обособени позиции, критериите за подбор за всяка от обособените позиции трябва да съответстват на предмета, стойността, обема и сложността на съответната позиция. Вярно е, че в нормите на чл.2, ал.2 и чл.59, ал.2 от ЗОП не се сочи конкретно кои условия или изисквания биха дали необосновано предимство или необосновано ограничаване участието на стопанските субекти в обществените поръчки, респ. не е посочено съобразно кои конкретни условия следва да има съответствие между критериите за подбор и предмета, стойността, обема и сложността на съответната позиция. Налице ли е нарушение на посочените разпоредби следва да се преценява с оглед, приетите от наказващия орган факти, с оглед на които се реализира и правото на защита на санкционираното лице. От съдържанието на НП, включително подробната обстоятелствена част, е видно, че в случая отговорността на касатора е ангажирана за нарушение, изразяващо се в ограничаване на конкуренцията, чрез включване на изискване в документацията за процесната обществена поръчка с посочения предмет, а именно участниците да имат застраховка „Професионална отговорност“ за „консултант, извършващ строителен надзор“. Посоченият критерий не се съдържа в ЗОП, а в специалния закон – ЗУТ, по-конкретно в чл.171, ал.1 от него. Тази разпоредба е изрично посочена в обстоятелствената част на НП. В същата е описано подробно къде в документацията се съдържа това ограничително условие, в какво се изразява то и защо наказващият орган счита, че е необосновано с оглед разпоредбите на ЗУТ. Поради това съдът намира, че в случая нито е налице нарушено право на защита, нито липса на правна квалификация. Въпреки неоснователността на конкретните възражения, настоящият състав на съда намира за материално незаконосъобразна преценката, направена с обжалваното решение. Няма спор, че изискуемата от възложителя застраховка е задължително условие за законосъобразното изпълнение на дейността по строителен надзор. В Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството (НУРЗЗПС) са посочени минималните застрахователни суми за консултантите за различните категории строежи. В документацията за участие и в обявлението възложителят е посочил, че строежите са от пета категория, а същевременно е изискал от участниците да представят застраховка с минимална застрахователна сума от 100 000 лева, която е относима към строежите от трета категория съгласно нормата на чл.5, ал.4, т.3 от НУРЗЗПС. Позоваването на чл.5, ал.4, т.3 от НУРЗЗПС е неотносимо, тъй като тази норма урежда минималните застрахователни суми за строежи от трета категория, докато в обявлението изрично е посочено, че предметът на поръчката е строеж от пета категория. В такъв случай приложение следва да намери нормата на чл.5, ал.5 от НУРЗЗПС, според която минималната застрахователна сума за лице, упражняващо строителен надзор за строежи от пета категория съгласно чл.137, ал.1, т.5 ЗУТ, когато надзорът се изпълнява по желание на възложителя, е 35 000 лв. Анализът на нормата сочи, че същата въвежда единствено минимален праг от 35 000 лева, без да предвижда максимален размер и без да задължава възложителя да прилага единствено и само тази стойност. След като законодателят не е уредил максимален лимит на застрахователната сума, възложителят разполага с оперативна самостоятелност, съобразно естеството на поръчката, да изисква надминаване на минималния праг в интерес на ефективното изпълнение на обществената поръчка. В случая поставеният критерий за подбор е обусловен от защита на разходваните средства и на обществения интерес посредством гарантиране изпълнението на дейностите по поръчка с предмет упражняване на строителен надзор. Липсва нормативно установена пряка зависимост между прогнозната стойност на поръчката и минималната застрахователна сума, като последната има за цел само да обезпечи отговорността при евентуално настъпили вреди до гарантирания от застрахователя размер. В този смисъл, когато увеличаването на изискуемата застрахователна сума не води до съществено нарастване на разходите за участниците и не ограничава реално кръга на потенциалните изпълнители, не е налице нарушение на принципа за неограничаване на конкуренцията, независимо от стойността и сложността на предмета на поръчката. Тук следва да се посочи, че конкуренцията би била ограничена не когато застрахователната сума надвишава стойността на предмета на поръчката, а когато застрахователната премия не е съобразена с тази стойност. Това е така, защото именно тази премия представлява реален разход за участниците в производството. В случая застрахователната премия е била в размер около 150 лева, което не представлява непреодолима финансова тежест за кандидатите. За сметка на това, изисканата гаранция напълно обезпечава качественото изпълнение на поръчката. Следователно изискването за по-висока застрахователна сума от минимално предвидената в НУРЗЗПС не противоречи на нормите на чл. 2, ал. 2, вр. чл.59, ал.2 от ЗОП, при положение че не надхвърля необходимото за постигане целите на обществената поръчка. Като е приел обратното, съдът неправилно е приложил материалния закон и постановил решение, което следва да бъде отменено. На отмяна подлежи и наказателното постановление, потвърдено с първоинстанционното решение. Предвид изложеното и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,