Решение № 107 от 1.7.2026 г. на Районен съд - Тетевен по дело № 43/2026 г.

Производството е по реда чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/. Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН от молителя - М. С. И., ЕГН •••••••••• с постоянен адрес гр. Ябланица, област Ловеч, ж.к. „••••••••••••“ № 2, ••••••••••••••, която е сезирала съда с искане за издаване на заповед за защита срещу В. К. В., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес с. •••••••••••••, област Ловеч, ул. „•••••••••••“ № 14, който в момента на депозиране на молбата за защита е лице с което молителя И. е било във фактическо съпружеско съжителство и от което молителя има деца. В молбата си твърди, че ответникът е извършил спрямо молителя И. домашно насилие на дата 09.01.2026 г. Твърди, че на процесната дата соченият за извършител на домашно насилие В., се обадил по телефона в 20:35 часа на молителя И. и започнал да я обижда с думите, че е „курва и боклук“, започнал да я заплашва, че ще се саморазправи с нея. И. записала разговора. В 20:56 часа на 09.01.2026 г. В. В. дошъл пред блока в който живее И., в гр. Ябланица , ж.к. •••••••••••• № 2, за да вземе децата им, както се били уговорили преди това. Сочи се, че И. я било страх, че В. ще се качи в апартамента й и ще я бие. Обадила се незабавно на тел. 112 в 20:56 часа на 09.01.2026 г. Докато В. стоял пред блока, пристигнали служители на РУ на МВР гр. Ябланица, И. слязла с двете деца и те се качили в лекият автомобил на В., докато той от своя страна започнал да я обижда с думите: ,,курва, боклук, мизерница, ходиш да се ебеш“ в присъствието на тримата полицаи - Г. П. В., Х. И. Х. и Т. И. П.. Сочи се, че полицаите снели обяснение от молителя И. и от В. В.. Съставили протокол за предупреждение на В. по ЗМВР, който в последствие е бил задържан със заповед за срок до 24 часа в сградата на РУ на МВР - гр. Ябланица. Молителя И. заявява, че се страхува за живота и здравето си, предвид факта, че В. притежава законно оръжие, тъй като е ловец. В приложената към молбата писмена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН молителя е възпроизвела изложените от нея твърдения в молбата й за защита от домашно насилие. Декларацията е подписана от молителя. В заключителното съдебното заседание молителят се явява лично, както и с редовно упълномощен процесуален представител, като поддържа молбата. Изслушана по реда на чл. 176 от ГПК молителя И. заявява, че В. й бил казвал, че „няма значение дали сега или след 5, 10, 15 г. той някъде ще я приклещи“, че била подлагана на физическо насилие от негова страна и в този момент се чувствала уплашена, че този човек може да се качи и не знаела на какво е способен. Начинът, по който се чувало как говори, като един страшно ядосан човек и И. не знаела до къде той може да стигне. До момента, в който започнала да обикаля и да се чуди ако той дойде какво ще направи, казала на децата да влязат в хола и да не излизат. Намерила ключа от спалнята и решила да се заключи в спалнята ако той се качи при нея в апартамента, но не знаела дали ще има възможност да се обади на полицията и поради тази причина звъннала на 112 и им казала, че се чувства застрашена за живота си, защото бившият й партньор идва да вземе децата. Те й казали, че ще пратят кола. Ответникът - В. К. В. от с. •••••••••••••, област Ловеч, изслушан по реда на чл. 176 от ГПК ответникът В. заявява, че имало реплики между бившите партньори. Сочи, че конкретните думи били изречени в състояние на раздразнение, породено от спор между страните, касаещо взимане на общите деца от баща им. Заявява, че не е упражнявал насилие, спрямо молителя И.. Сочи, че са се скарали с И. и може да е употребил обидни думи, но не е упражнявал насилие спрямо нея. По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетели. По делото е разпитан свидетеля С. М. С., която заяви пред съда: „Познавам М. И. от 2022 г., когато започна работа в детска градина „Райна Княгиня“ в гр. Ябланица като помощник-възпитател в групата, в която аз съм учител. Тя започна да ми споделя аз съм й споделяла също неща от ежедневието, от семействата ни, докато в един момент тя ми сподели, че В. В. я шамари от време на време. Като конкретни случаи си спомням и мога да разкажа за 08.03.2024 г., тя ми разказа, били са в тях в апартамента, имали са гости, тя излязла на терасата да пуши, той я вижда, че пуши и понеже не й даваше, забраняваше й да пуши, започва да й удря шамари, като при единият шамар ми каза, че дори обицата й е излетяла. Аз я видях на другия ден след случая, челюстта й беше леко изкривена и не можеше да дъвче. Това е единият случай, за който знам. Другият случай на 07.09.2025 г. бяха три почивни дни, затова помня датата, бях в с. ••••••••••• при майка ми и баща ми. М. ми звънна по телефона, плачеше, беше изключително разстроена, чуваше се шум от двигател на кола. Питах я „къде си, какво правиш“ тя ми каза „карам, прибирам се от с. •••••••••••••“ и аз настоях да дойде при мен, но в това време беше включила телефона на високоговорител и аз разговарях с нея, каза ми, че вижда колата на В. зад нея. Преди това ми разказа, че е отишла да говори с него пред неговите родители като очакваше, че те ще му повлияят да престане да я тормози. Те вече бяха разделени по това време. Съответно това не се е случило, той е започнал да я бие там на пътя до колата. Това го знам от М. И.. Пресъздадено ми е от нея. След като ми разказа, че той я е ударил многократно тя е изпаднала за кратко време в безсъзнание. Пред очите на децата им се случва тази случка. Аз говорейки с нея и казвайки ми, че той кара зад нея, аз настоявах да отиде някъде където има много хора, защото се притеснявах, че може да продължи, ако тя спре и слезе от колата, той може да продължи да я удря. Това не се случи, аз чувах по телефона цялата случка, тя ми разказваше, казваше ми къде е и какво прави. Спря пред блока й, той, в неговата кола са били децата, натоварил е децата, защото те са били много притеснени от това, което са видели, че майка им пада до колата. И той ги е качил в колата, за да отидат да се уверят децата, че М. е добре. След цялата случка, аз настоях, тя дойде при мен в с. •••••••••••, беше много разстроена, трепереше цялата, в косата й имаше рана и кръв, а дрехата й по. гърба имаше цели кичури коса. Аз я попитах „каква е тази коса, какво е това?“. Тя ми каза, че той я е хващал за косата и я е дърпал. Това е случаят, който исках да Ви разкажа. Като цяло, напоследък, преди да се разделят, тя чакаше с притеснение Петъците, когато той се прибираше. Това е периода преди да се разделят, докато все още са съжителствали. Тя ставаше нервна, защото знаеше, че в Петък той си идва, цяла Събота и Неделя не знаеше какво да очаква дали ще има скандали, дали ще има побой. В. В. непрекъснато я обиждаше, тормозеше. Аз лично съм го чувала, семейно сме ходили на гости, ние в тях или те у нас, аз лично съм го чувала да я нарича „глупавата ми жена“, „моята жена е мързелива“. Другото, от което тя ставаше нервна това са скандалите, побоищата и тя затова очакваше с много негативно отношение неговото прибиране от София. На 09.01.2026 г. бях си вечерта вкъщи и някъде към 22:30 ч. или покъсно, не мога да кажа точно какъв беше часа, тя ми написа „спиш ли“, аз написах „не“ и тя попита „може ли да говорим“, отговорих „може“ и тя ми звънна по телефона, разказа ми, че В. й се е обадил по телефона, скарали са се, не ми уточни точно причината. Той е започнал да я обижда с много вулгарни думи, тя се е изплашила, защото преди този случай имаше още един сигнал на 112, когато се страхуваше за живота си и точно по този начин се е почувствала на 09.01.2026 г. Звъннала е на 112, полицаите са отишли, били са свидетели как той я обижда и съответно са го задържали“. На следващо място по делото е разпитан свидетелят Г. В., който заяви пред съда: „На 09.01.2026 г. около 21:00 ч. получихме сигнал от оперативният дежурен за лице, което е пред адреса на г-жа С., бившият й мъж, което е агресивно, заплашвал я е, мисля че по телефона. Мисля, че такъв беше сигнала, като тя се страхува за сигурността си. Незабавно се отправихме с колегите П. и Х. в ж.к. •••••••••••• 2 в гр. Ябланица пред вход Г мисля, че беше. На място пред самия вход установихме г-н В. В.. Той беше пред входа, г-жа С., мисля, че не беше там. Мисля, че си беше горе в апартамента. Той ни обясни, че всеки Петък си взима децата, за да полага грижи спрямо тях, като същият ден е дошъл отново да ги вземе и да ги закара в с. ••••••••••••• мисля, че той живее. На място след това установихме г-жа С., която ни обясни, че с г-н В. са разделени и той е проявявал агресия спрямо нея по телефона и мисля, че и когато е ходил да си взима децата, имаше някакъв случай, в който беше тропал по вратата или блъскал по вратата нещо такова доколкото си спомням. В същия ден когато й се е обадил по телефона тя ни обясни, че отново имала заплахи, тя се притеснила за сигурността си, за живота си и се обадила на 112, за да потърси съдействие от органите на МВР. На място г-жа С. с колежката П. попълниха приложение 1 и 2 като с тях се задейства процедурата по защита от домашно насилие, защото оценъчната скала тя задейства самата процедура. Попълниха и приложение 3, след което съгласно оценъчната скала г-н В. беше задържан за срок до 24 часа по чл. 72, ал. 1, т. 8 във връзка със закона за домашното насилие и беше приведен в РУ Ябланица. И тримата колеги посетихме адреса. Физическо насилие категорично не нямаше, но вербално беше доста афектиран г-н В., може би и с нашето пристигане се допринесе афекта. Обиждаше и използваше някакви нецензурни думи. На място бяха и двете деца. Те бяха в автомобила на В.. Не знам дали са чули, предполагам са разбрали за какво става въпрос. Може и заплахи да е отправял, не си спомням, но нецензурни думи имаше“. По делото е разпитан и свидетеля Х. Х., който сочи, че „на 09.01.2026 г. бяхме нощна смяна съвместно с колегите Г. В. и Т. П.. Около 21:00 ч. вечерта получихме сигнал от оперативно дежурна част Тетевен, че в гр. Ябланица, жк ••••••••••••, блок 2 за това, че М. подава сигнал, че В. (свидетелят посочва молителят и соченият за извършител на домашно насилие, които присъстват в залата, свидетелят е наясно и е запознат с тяхната самоличност) я заплашва по телефона. На две пресечки бяхме от адреса, веднага реагирахме. Като пристигайки на място пред блока заварихме В. и двете им деца. Тъкмо щяха може би да тръгват. След няколко минути колежката се свърза мисля, че с М. и тя излезе също. При нашето пристигане В. беше в началото спокоен, просто се учуди защо ние идваме там. Впоследствие вече като излезе М. започнаха да влизат в словесни спорове. Предвид това да не ескалира напрежение разделихме двете страни В. и М., като аз и Г. В. останахме да говорим с В., а колежката Т. П. с М.. На моменти В. при словесен контакт с М. изявяваше някаква агресия, също така имаше и обидни думи. Заплахи не си спомням, но обидни думи имаше. На няколко пъти пристъпваше към нея заплашително. Имаше някаква агресия спрямо нея в наше присъствие, но не се е стигало до физическа саморазправа в нашето присъствие. Докато ние разговаряхме с В., колежката Т. П. работеше с М. от нея разбрахме, че са попълнили приложения 1, 2 и 3 от ЗЗДН, с което процедурата се стартира за домашно насилие. В последствие В. беше задържан за срок 24 часа в РУ Ябланица“. Последен е разпитан свидетеля Т. П., която пред съда заяви: „Същата дата 09.01.2026 г. бях нощна смяна въпросното лице М. И. беше подала сигнал на „112“ за отправени заплахи за побой от бившият й мъж г-н В.. Бях на работа с мл. автоконтрольор Х. Х. и Г. В.. Посетихме адреса в ж.к. „••••••••••••“, гр. Ябланица, нямам спомен за вход, етаж, въпросният апартамент, където живее г-жа М. И.. Пред блока се намираше мъжа, срещу когото беше подаден сигнала, В. В.. Същият малко агресира когато пристигнахме с думите „извикала ми е полиция“. Колегите останаха долу при него, аз се качих и посетих адреса на М.. Същата беше много уплашена видимо. Заедно с нея и с децата слязохме долу, защото идеята беше господина да вземе децата за почивните дни и да полага грижи върху тях. Когато слязох с госпожата пред блока В. тръгна заканително към нея до такава степен, че да застана пред нея. Колегите го отдръпнаха и аз заведох М. при патрулката и започнах работа с нея по случая, обяснения и да ми разкаже като цяло какво се случва. Г-на почти през цялото време говореше обиди и арогантни думи. Думата, която чух беше „курва“. Нямам спомен да цитирам точно заканите, но като цяло поведението, което на мен ми направи впечатление беше заканително, тона му беше заканителен. В наше присъствие нямаше физически актове. Децата се качиха в автомобила на господина, докато ние си оправим документално нещата и разберем историята и на двете страни. След като се потвърди процедурата и подходихме към задържане на В., децата слязоха и се качиха в апартамента с майката. Когато В. каза „курва“ И. беше през цялото време на дистанция до мен, а децата мисля, че бяха в автомобила на бащата нямам спомен. Опитвахме се да не позволяваме да имат пряк контакт помежду си двамата, за да не ескалират нещата“. Съдът кредитира като преки, непосредствени и незаинтересовани свидетелските показания, които доказват качеството на отношенията между страните в производството. Съдът кредитира изцяло така дадените показания на свидетеля С., преценени по реда на чл. 172 ГПК, предвид заявените близки отношения. В трайната си практика ВКС приема, че самият факт на родствена, семейна или друга връзка със страната не е предпоставка, достатъчна, за да дискредитира свидетелските показания и да послужи за основание същите да не бъдат ползвани от съда при изграждане на изводите за фактите поради евентуалната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото. Така напр. с Решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г. о., ГК, се приема, че всяко лице, извън посочените в чл. 166 ГПК, дори и да е заинтересовано от изхода на делото, може да бъде свидетел. В такава хипотеза съдът не може да игнорира допустимите и относими към факти от спорното право показания на свидетелите само поради тяхната заинтересованост, а е задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по делото. Следователно, с доказателствена стойност се ползват и показанията на лицата по чл. 172 ГПК и само близката родствена, или друга връзка със страната, посочила ги като свидетел, не е основание за отричане достоверността на изнесеното от тези лица. На основание чл. 195 от ГПК съдът е допуснал изготвянето на съдебно-техническа компютърна експертиза, която да изготви анализ както на представената в съдебно заседание извадка от аудио запис, така и на техническото устройство – телефон, използвано от молителя И.. В съдебно заседание определеното Вещо лице заяви, че на представеният аудио запис не е извършвана манипулация. Не е манипулирано и средството, с което е направен аудио записа, а именно мобилен телефон. Прието и изслушано по реда на чл. 204 от ГПК доказателствено средство възпроизведе проведеният разговор между И. и В.. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното: Молбата е процесуално допустима като подадена в предвидения по чл. 10 от ЗЗДН шестмесечен срок от извършване на акта на домашно насилие. Същата е подадена от легитимирано за това лице съгласно чл. 8, т. 1 във вр. чл. 3, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН, а именно от пострадало лице от домашно насилие, извършено от лице, с което пострадалият се е намирал в съпружески отношения и от което пострадалата има деца, а именно пострадалото лице е живяла на семейни начала с извършителя на домашното насилие, както и има деца от него. Посочените обстоятелствата не са спорни по делото, а именно ответникът не е оспорил същото. От приложената Справка за съдимост на ответника В. К. В., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес с. •••••••••••••, област Ловеч, ул. „•••••••••••“ № 14 се установява, че същият е не осъждан. От изисканите справки от „ДПБ – Ловеч“ от 21.01.2026 г. се установява, че страните по делото не се водят на диспансерно лечение и не са лекувани в ДПБ – Ловеч до настоящия момент. Съгласно приложената Справка за наложени мерки по ЗЗДН от РС - Тетевен, се установи, че на страните по настоящото дело няма наложени мерки по ЗЗДН. По делото са представени от молителя доказателства, в подкрепа на молбата й. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършено спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В чл. 3 от закона е очертан кръгът от лица, които могат да търсят защита по него, като в т. 1 са посочени като такива лицата, пострадали от домашно насилие, извършено от лице, което е съпруг или бивш съпруг. В случая не е спорно, че соченият за извършител е бивш семеен съжител, от който молителя И. има деца и следователно попада в кръга от лица, легитимирани като страни по този закон, и посочени в чл. 3, т. 1 от ЗЗДН. Предмет на настоящото дело са конкретни действия на домашно насилие, които молителя твърди да са извършени от ответника, и изразили се в това, че на дата 09.01.2026 г. ‚ последният, който към онзи момент е бивш семеен съжител на молителя И. й отправял обидни реплики и заплахи по повод зародилият се спор между страните, касаещ отношенията по между им, свързани с общите деца, както и в последствие се установи от доказателствата по делото, а именно събраните гласни доказателствени средства, в това число и обясненията дадени от ответника В. говорят за прояви на вербално и психологическо насилие върху молителя И.. Както И., така и свидетеля С. сочат, че ответникът е проявявал доминиращо и контролиращо поведение, спрямо молителя И., дори и в периодите им на съвместно съжителство. На последната било забранявано да пуши, и по неин адрес били използвани обидни квалификации, в присъствието на свидетеля и други лица. По делото не се установиха прояви на физическо домашно насилие между страните, но за сметка на това се установиха няколко нефизически прояви на насилие – вербални, психологически, всички те включени в определението за „домашно насилие“ обективирано, в разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН. Бяха установени и отправени заплахи към физическото здраве и неприкосновеност на И., чрез репликите: „курва“, „боклук“, както и закани по адрес на И.. Дори в дадените обяснения пред съда В. заяви, че обидни фрази е употребил в разговора между страните, което потвърждава изричането на заплашителните фрази, цитирани от молителя. Предвид изложеното извършеното от В. действие следва да бъде третирано като акт на домашно насилие, още повече, че самият В. заяви, че е било извършено в момент на силно раздразнение от страна на И., продиктувано от спор между страните. Също така безспорно се установи от показанията на всички свидетели, че словесен конфликт и обидни реплики между страните е имало. Свидетелите еднозначно сочат за наличие на напрежение между страните, по повод личните им семейни отношения, към онзи минал момент. Производството по ЗЗДН представлява съдебно администриране на граждански правоотношения, в което освен предвидените в ГПК доказателства са допустими и изрично посочените в чл. 13, ал. 2 от ЗЗДН. В това производство доказателствената тежест да установи наличието на извършен от ответника акт на домашно насилие лежи върху молителя. Провеждането на това доказване е до голяма степен улеснено от законодателя, доколкото съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН при липса на други доказателства, съдът издава заповед за защита и само на основание приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от закона. За целта в декларацията и молбата следва да са налице достатъчно данни, свързани с установяването на конкретен случай на домашно насилие по смисъла на чл. 2 и чл. 3 от ЗЗДН. Същевременно ответникът по молбата следва да не е провел успешно оспорване на обстоятелствата, изложени в декларацията. В настоящият случай съдът намира, че изложеното от молителя в декларацията му по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не бе опровергано от ответника в съдебното производство със събрани в същото доказателства, поради което счита искането за издаване на заповед за налагане на мерки за защита по реда на този закон за основателно. Напротив, от събраните по делото доказателства се установяват данни в подкрепа на твърденията на молителя. При това съдът намира, че по делото се установява извършените на дата 09.01.2026 г. актове на домашно насилие от страна на ответника спрямо молителя и изразяващ се в отправяне на обидни реплики и заплахи по негов адрес, което действие съставляват акт на вербално и психическо насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН. Предвид това и с оглед доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, предвидена с разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН съдът намира молбата за издаване на заповед за защита по реда на ЗЗДН за основателна. Налице са предпоставките по чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН за издаване на заповед за защита на пострадалото от домашно насилие лице, като на извършителя бъдат наложени предвидените мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН, които съдът намира за подходящи с оглед естеството на извършения акт на домашно насилие и неговата тежест, а именно обиди и заплахи. Посочените мерки за защита съдът намира за подходящи и достатъчни предвид естеството на извършеното домашно насилие и неговата тежест, както и предвид обстоятелството, че същото не включва извършено физическо насилие, както и данните изразени от страните на настъпило успокояване на отношенията им. При определяне на вида на мерките и срока, за който се определят, съдът съобрази разпоредбата на чл. 15, ал. 4 ЗЗДН, както и глава шеста от Правилник за прилагане на ЗЗДН - Методика за оценка на риска по чл. 15, ал. 4 от ЗЗДН /нова - дв, бр. 74 от 2024 г., в сила от 30.08.2024 г./. Съгласно методиката общият бал е 7 т. Съдът счита, че процесният случай попада в графата „от 0 до 10 точки“. Според методиката това означава, че не са идентифицирани рискови фактори, които да сочат вероятност за бъдещо насилие над пострадалото лице. Налични са данни за лека форма на насилие, което може да бъде на вербално или емоционално ниво. Пострадалото лице има ресурси да се справи с насилието. Наложените мерки съдът намира, че ще дадат пълна защита на молителя, както и че ще въздействат в достатъчна степен върху личността на ответника и ще го мотивира към спазване на дължимото поведение, предписано от нормите на закона и морала. На следващо място, съдът намира, че съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН (в редакция изм. ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.), при уважаване на молбата за защита, съдът е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба, но с оглед измененията на ЗЗДН в сила от 01.01.2024 г., намира, че в приложното поле на § 30 не попада разпоредбата за налагане на глоба, поради което такава не следва да бъде налагана. Законът предвижда, че при уважаване на молбата съдът издава заповед за защита (чл. 15, ал. 8 ЗЗДН). Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗЗДН заповедта за незабавна защита има действие до издаването на заповедта за защита или до постановяване на отказа на съда да издаде заповед за защита. Тъй като решението подлежи на незабавно изпълнение (чл. 17, ал. 3 ЗЗДН), се налага с оглед яснота в диспозитива изрично да се посочи, че заповедта за незабавна защита е загубила силата си. При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН да заплати в полза на РС – Тетевен държавна такса в размер на 12.78 евро, сумата от 305.00 евро за заплатен депозит за съдебна експертиза, както и 2.56 евро в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. С оглед изхода от спора, разноски се дължат и на молителят И., за заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 307.00 евро лева. Воден от гореизложеното и на основание чл. 15 вр. чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН съдът