РЕШЕНИЕ

№ 337

гр. Пловдив, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20225330103390 по описа за 2022 година Предмет на производството е предявен положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК предявен от ЕТ „Експрес – Л.Т.“ ЕИК 115070856 против К. А. В. и С. С. Б., с който ищовото дружество иска от съда да признае за установено в отношенията между страните, че имот с идентификатор •••• от КК и КР на с. •••, обл. ••••• е собственост на ищеца на основание сделка – договор за покупко – продажба от •••• год., обективиран в Нотариален акт № ••••• год. по описа на н•••• Н. С. – •••• при РС •••••. В условията на евентуалност предявявява иск за придобиване по давност на имота в периода от •••••год., при присъединяване на владението на праводателя му.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на ПИ •••• по КК и КР на с. •••••, одобрена със Заповед № РД-•••• г. на ИД на АГКК, изменена със Заповед № КД••••• г„ отразена като земеделска земя с НТП НИВА, местност ПРОТОНА, площ 1534 кв.м., при съседи: ••••••, който пък е част от УПИ •••••- производствена и обслужваща дейност в кв. 10, масив 43 по РП на село ••••, одобрен със Заповед № ••••• г. Сочи се, че ищецът е придобил посоченото УПИ на годно правно основание с Нотариален акт № •••• г. на CB-•••••• и оттогава е установил владение върху него. Владението му предадено от праводателя му „Хидротехника“ АД - гр. ••••••, придобил собствеността също на годно правно основание през •••••г., т.е. преди решението на ПК, с което ответниците се легитимирали като собственици. Не било вярно, че ищецът ползвал имота от ••••• г. Към момента, в който ЕТ „Л. Т.“ закупил имота, той вече бил урегулиран с влязъл в сила ПУП, одобрен със заповед № ••••• год. на кмета на община •••••. Този план не бил променян и действал и до днес. Сочи се, че горното се е случило преди да бъде издадено Решение № ••••• г. на ПК •••••. По действащия ПУП ищецът бил собственик на УПИ Х-••••• - производствена и обслужваща дейност, кв. 10, масив 43. Сочи, че година по-късно след влизане в сила на ПУП от••••• год.. е приет КВС на с. •••••.

Твърди се, че неправилно ответниците претендират да са собственици на основание Решение № ••••• год. на ПК Община•••••, изменено с Решение № •••• г. на ОСЗ – ••••, тъй като видно от решението на съда част от Решението на ПК •••••• г. е обявено по протест на прокурора за нищожно. Сочи, че в образуваното производство ищецът е бил призован като заинтересувана страна, доколкото също е притежавал титул за собственост за същата земя. Призован бил и неговият праводател - „Хидротехника“ АД - гр. ••••••. Отрича се като невярно твърдението на ответниците, че съдебното решение потвърждавало собствеността им., тъй като производството било административно и не било по повдигнат спор за собственост. Твърди се, че както в това производство, така и след това праводателите на ответниците, както и самите ответници никога не са се заявили за собственици, никога не са оспорили собствеността на ищеца, нито някога са предявили искане за ревандикация, никога не са смутили или оспорили владението му.

Твърди се, че през цялото време, докато е траело производството по чл. 35 ЗАП ищецът е владял своя имот. Веднага след закупуването му и преди да научи за протеста на прокурора е поискал от общината и е получил по законен ред разрешение за строеж на ограда. Построил е ограда по протежение на целия си имот, поставил врата, която заключва.

Излагат се твърдения, че още от времето на ТКЗС и преди продажбата на „Хидротехника АД“ точно в тази част в УПИ Х-••••, която е предмет на Решението на ОСГ ••••• г. в полза на ответниците, е имало бетониран път и изсипан чакъл, т.е. не е бил земеделска земя. Имотът се е ползвал заедно със сградите в него още от ТКЗС, после и от праводателя на ищеца, а след ••••• г. и от него за преминаване на тежкотоварни МПС. След ••••• г. ищецът използвал имота си за престой на автобусите му, тъй като по занятие извършвал превозна дейност. Посочва се, че доколкото имотът е бил в регулация, бил е изцяло застроен и не е представлявал земеделска земя обаче незаконосъобразно е бил реституиран като земеделска земя с Решение от •••• г., изменено с Решение от ••••• г. Твърди се, че ищецът не е участвал в производството по издаването им и затова не е имал възможност да оспори тяхната законосъобразност. Доколкото съдът при пряк съдебен контрол е изследвал само валидността на решението на ПК ••••• г., счита, че няма пречка в това производство при условията на косвен съдебен контрол да се установи незаконосъобразността на решението на ПК от ••••• г., в частта му, засягаща процесния имот. Сочи, че влизането в сила на съдебното решение, с което титулът за собственост на праводателя на ищците е признат за частично нищожен, е наложило и издаването на Решението на ОСЗ - •••••• г., в която процедура ищецът не е участвал, не е знаел за издаване на решението и не е могъл да направи възражения за неговата незаконосъобразност. Твърди се, че също е незаконосъобразно.

С оглед всичко изложено се иска от съда да признае за установено, че ищецът е собственик на ••••• по КК и КР на с. ••••, община •••, област ••••, одобрена със Заповед № РД-••••• г. на ИД на АГКК, изменена със Заповед № КД-•••••• г., отразена в КК като земеделска земя с НТП НИВА, местност ••••, площ 1534 кв.м., при съседи: ••••••, който е част от УПИ Х- •••••• - производствена и обслужваща дейност в кв. 10, масив 43 по РП на село •••••, одобрен със Заповед № •••••г. на кмета на Община •••••, на основание покупко-продажба с Нотариален акт № ••••• г. на СВ- •••••. В условия на евентуалност иска от съда са го признае за собственик на основание изтекла в негова полза придобивна давност в периода ••••• г. до днес, присъединявайки владението и на неговия праводател. Претендира разноски.

В срокът по чл. 131 от ГПК от ответниците е депозиран отговор, като оспорват изцяло предявения иск. Твърди се, че ответниците са собственици на процесния имот, който са придобили съгласно решение на ПК Община •••• № •••••г по заявление вх.№••••• г., в качеството им на •••• на И. Р. П.

Твърди се, че собствеността е потвърдена е решение №••••г. влязло в сила на ••••г. по г.乕•••г. на ПРС14 •••, обвързващо и ответника като заинтересована страна. Твърди се, че в производството по чл.14, ал.З от ЗСПЗЗ безспорно било установено, че процесният имот представлява незастроена част от бивш стопански двор, която не е прилежаща към съществуващите сгради и подлежи на възстановяване по реда па ЗСПЗЗ. Сочи се, че в резултат и изпълнение на влязлото в сила решение на ПРС -ОСЗ ••••• е издала ново възстановително Решение №•••••г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с.••••• за площ от 1.747дка, последвано от Решение №••••• г. на ОСЗ „•••••” по чл.19а, ал.4, т. 1 от ЗСПЗЗ и чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ за определяне право на обещетение на собствениците по реда на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ и във връзка с чл.53б от ЗКИР в землището на с.••••, ЕКАТТЕ •••, община ••••• за 0.213дка от 1.747кв.м и като собственици били отразени и в кадастралната карта и регистри. Твърди се, че правото на собственост е констатирано и с Нотариален акт №•••••г. на СлВп ••••.

Излагат се твърдения, че действително ищецът ползва имота без съгласие на ответниците, но не го владее като свой и през целия посочен период те са се противопоставяли на ползването му, имало е и моменти, в които дори били склонни да му го продадат на приемлива за двете страни цена, за да се уреди спорът между тях.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установи от фактическа и правна страна следното:

Предмет на спора е предявен положителен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК, за уважаването на който ищецът следва докаже, че е собственик на процесния имот на заявените придобивни основания – правна сделка, а в условията на евентуалност – придобивна давност, като е владеел /с намерение за своене/ процесния имот непрекъснато, необезпокоявано и открито в периода от ••••• год. до датата на депозиране на исковата молба, както и че праводателя му също е бил собственик на имота и го е владял непрекъснато, необезпокоявано и открито в твърдения период от ••• год. до ••••• год, както и че ответникът оспорва собствеността му.

В настоящия случай ищцовата страна се легитимира като собственик на имота на основание сключен договор за покупко – продажба от ••••• год., обективиран в Нотариален акт № ••••, нот.дело ••••• год. по описа на ••• Н. С. – ••••при РС •••• /л.••••/. Праводателят на ищеца – Хидротехника ЕООД придобива имота по силата на Договор за продажба на недвижим имот от •••••• год, сключен на основание чл. 7 и чл.18 от ЗС, чл. 52, ал.8 от ППЗСПЗЗ вписан на •••• год., сключен между Хидротехника ЕООД и Министерството на земеделието и хранителната промишленост.

От своя страна, ответниците се легитимират като собственици на процесния имот с площ 1534 кв.м. и с идентификатор № •••• по КК и КР на с. •••••, въз основа на наследствено правоприемство от наследодателя си И. Р. П. /видно от удостоверение за наследници изх. № ••••• год. на Община ••••, •••• и изх. № •••• год. на Община •••• – л.••••/, възстановен с Решение №••••• год. на Поземлена комисия при Община ••••• за възстановяване правото на собственост върху земи в съществуващи /възстановими/ стари реални граници /л. ••••/, изменено с Решение № ••••год. на ПК Община •••• /л.•••/. На •••• год. е постановено последващо Решение № ••••• по чл. 19а, ал.4, т.1 от ЗСПЗЗ и чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ и вр. чл. 53б от ЗКИР /л.•••/.

Цитираните решения на поземлената комисия са постановени във връзка с депозирано Заявление ••••• год. до Общинска поземлена комисия с. ••••, община •••• от •••• на И. Р. П. /л.••• /и образувана въз основа на него преписка при ОСЗ – •••• /л.••••/. Въз основа на заявлението и образуваната преписка, преди постановяване на Решението от ••• год., с Протокол № •••• год. на ОбПК /л. •••/ е признато правото на собственост на наследниците на И. П. в землището на с. ••••• на процесния имот с площ 1534 кв.м. Видно от приетото заключението на вещото лице от •••• год. имот с идентификатор •••••• представлява част от УПИ Х ••••, като последният е ограден от всички страни с ограда. В тази част заключението на вещото лице не се оспорва от страните, като съдът го кредитира като изготвено от лице, в чиято компетентност и безпристрастност няма основание да се съмнява.

От дотук изложеното се установява, че и двете страни разполагат с титули за собственост на процесния имот. Видно обаче от приложената реституционна преписка от ОСЗ ••••• към момента на прехвърляне собствеността на УПИ Х•••••, част от което и процесният имот, от Министерството на земеделието и хранителната промишленост на праводателя на ищеца с Договора от ••••• год. по отношение на тази процесна част от прехвърления недвижим имот е съществувала неприключила реституционна процедура за възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ. Доколкото към датата на прехвърляне правото на собственост реституционната процедура не е била приключила, то съдът намира, че договорът за покупко-продажба от ••••• год. не е породил своя вещноправен ефект, тъй като държавата не е била собственик на процесния имот - по аргумент от чл. 24 отЗСПЗЗ /в редакцията от ДВ бр.•••• год. /, според който държавата запазва собствеността си върху земеделските земи, заварени от този закон, с изключение на земите, чиято собственост подлежи на възстановяване. След като сделката не е породила вещнопрехвърлително действие, то праводателят на ответника не е придобил правото на собственост върху процесния имот, от което следва и че ищецът също не го придобил.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че предявеният главен иск на ищеца следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Предвид отхвърлянето на главния иск, съдът следва да се произнесе по предявения в условията на евентуалност иск за признаване правото на собственост на ищеца на основание давностно владение.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съгласно ал.2 от цитираната разпоредба, ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на пет години.

В настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 79, ал.2 от ЗС, доколкото се установи в процеса, че ищецът е придобил имота на правно основание, годно да ги направи собственик, а именно – договор за покупко – продажба на процесния имот, обективиран в нотариален акт №••••• год. по описа на ••••Н. С. – •••• при РС •••без да знае, че праводателят му не е собственик.

Владението от своя страна изисква кумулативно наличие на двата му елемента. Обективният елемент – упражняване на фактическата власт върху веща. Тя включва извършване на фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота, която по съдържание е като на собственик – владението следва да е спокойно, явно, постоянно и непрекъснато и субективен елемент - намерението за своене за което законодателят е установявил законовата оборима презумпция в чл. 69 ЗС - предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я дължи за другиго.

Относно началния момент на давността, съгласно чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ год. изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила /•••• год./. Константна е съдебната практика, че ако към дата ••••• год. имотът не е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ, то давността по отношение на него започва да тече от момента на възстановяване на собствеността. В настоящия случай собствеността върху процесния имот е възстановена на ответниците с Решение № ••••• год. на ПК Община ••••, с което е изменено Решението от •••• год. Тоест, от този момент започва да тече и придобивната давност по отношение на него.

Съдът намира, че в хода на процеса ищецът успешно проведе доказване на исковата си претенция, като установи, че е упражнявал повече от 5 години, от •••••• год., фактическа власт върху имота спокойно, явно, постоянно и непрекъснато.

Видно от заключението на вещото лице и показанията на свидетелите И. Ц. и К. В., които съдът кредитира, като взаимнодопълващи се и необорени от останалия доказателствен материал, УПИ Х •••• към датата на закупуване от ищеца е бил ограден с ограда, като след това ищецът е изградил нова такава. Установява се, че към ••• год. и преди това УПИ Х •••• и процесния имот, който е част от това УПИ е бил охраняван по възлагане от страна на ищеца. Тоест, установява се, че веднага след сключване на договора за покупко-продажба от •••• год. ищецът е афиширал явно намерението си за своене на имота и упражняването на фактическа власт върху него чрез изграждането на ограда. Установи се от показанията на свидетеля А. В. – ••• на ответницата В., които съдът също кредитира, че те са знаели, че ищецът упражнява фактическа власт върху имота още преди••• год. и че след •••• год. не са могли да влязат в имота, тъй като същият е бил заграден с ограда. В този смисъл не се установи и не се събраха доказателства, че ищецът не е държал имота като свой, а за другиго, както и не се събраха доказателства ответниците да са предприели каквито и да е било действия, годни да прекъснат давността. Според разпоредбата на чл.116 ЗЗД, приложима съответно към института на придобивната давност съгласно чл.84 ЗС, давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение или на искане за започване на помирително производство и с предприемане на действия за принудително изпълнение. Други действия, вън от ограничително посочените /например различни покани - устни, писмени, нотариални; фактически смущения на владението, извършвани от собственика, които не са се изразили в отнемане на владението за повече от шест месеца – чл.81 ЗС/, не могат да прекъснат теченето на започналата придобивна давност./в този смисъл Решение № ••••• г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отд. /. Осъдителна искова претенция по гр.дело •••• год. по описа на РС ••••• по чл. 59 ЗЗД, заявена от ответниците срещу ищеца е обективирана в искова молба депозирана едва на •••• год. /л.••••/, а представения Нотариален акт, с който е констатирано правото на собственост на ответниците по отношение на процесния имот е от •••• год. /л.••••/.

С оглед всичко гореизложено, съдът намира предявената в условията на евентуалност искова претенция за основателна и доказана, поради което следва да бъде уважена.

Относно искането за упражняване на косвен съдебен контрол по реда на чл. 17, ал.2, от ГПК в настоящото производство с твърдението, че към момента на възстановяването процесният имот е бил застроен и не е представлявал земеделска земя, то съдът счита, че такъв не следва да бъде извършван. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал.2, изр.2 от ГПК съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му.

Видно от приложенито по делото Решение № ••••• год., постановено по АХД № •••• год. по описа на РС ••••/л.•••/ и Решение № ••••год., постановено по КАНД № •••• ГОД. по описа на Административен съд ••• /л.•••/, с което решението по адм.дело •••• год. по описа на РС•••• е потвърдено, ищецът, а и ответниците, са участвали в развилото се съдебно производство по обжалване на Решение № •••• год. на Поземлена комисия при Община •••••, по отношение на което се иска упражняването на косвен съдебен контрол. Ето защо е недопустимо съдът да се произнася и обсъжда въпроса за законосъобразността на издадения акт на поземлената комисия. Доколкото Решение № ••• год. на ПК Община ••••, с което е изменено Решението № •••• год., е постановено въз основа на влязлото в сила Решение по адм.дело № • год. по•••• описа на РС •••••, то това Решение също не подлежи на косвен съдебен контрол. От мотивите на Решение № •••• год., постановено по АХД № ••••• год. се установява, че съдът е разглеждал именно въпроса дали във възстановения на ответниците с Решението на поземлената комисия имот е реализирано мероприятие, като е изследвал дали имотът е застроен или представлява прилежаща част, поради което е недопустимо въпросът да бъде пререшаван.

Доколкото съдът не следва да се произнася по реда на чл. 17, ал.2 от ГПК, то не следва да коментира и заключенията на вещото лице по назначените СТЕ и допълнителни СТЕ /извън вече обсъдените части/, доколкото те касаят именно искането за произнасяне по реда на чл.17, ал.2 от ГПК.

По разноските:

С оглед изхода на делото, на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК разноски се дължат на ищеца за уважения иск предявен в условията на евентуалност, а на ответниците на основание чл. 78, ал.3 от ГПК се дължат разноски за отхвърления главен иск. Ищецът доказва разноски в размер на 3500 лева адвокатско възнаграждение и 598 лева – платен депозит за вещо лице. Направено е възражение относно прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съдът намира същото за основателно. За предявените два иска ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 3500 лева, тоест за всеки един от двата иска по 1750 лева. Данъчната оценка на имота е 281.90 лева. Ето защо минималното адвокатско възнаграждение, което се дължи за всеки един от двата иска, съобразно разпоредбата на чл. 7, ал.1, т. 1 от Наредба № 1 от •••• год. за минималните размери на адвокатски възнаграждения в редакцията от 2020 год., ДВ бр.68 е в размер на 300 лева. Предвид факта, че съдът е уважил само единия от предявените искове, то на ищеца следва да се заплати сумата само от 300 лева. Доколкото обаче делото е такова с фактическа и правна сложност, проведени са няколко съдебни заседания, разпитани са свидетели, изслушани са няколко експертизи, съдът намира, че следващото се възнаграждение за защита по всеки един от двата иска следва да се завиши на 600 лева. Относно заплатената държавна такса, то същата се дължи, но предвид цената на иска е в размер на 50 лева. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца именно тази сума. Относно заплатения депозит за вещо лице – на ищеца следва да се заплати от ищеца половината от внесената сума, а именно сумата от 299.00 лева. Или общо на ищеца следва да бъде заплатена сумата от 949 лева.

От своя страна, ответникът е доказал заплащането на 1000 лева адвокатско възнаграждение общо за двата предявени иска или по 500 лева за иск и заплащането на 398 лева платен депозит за вещо лице. На основание чл. 78, ал.3 от ГПК, поради отхвърляне на един от предявените искове, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 500 лева разноски за адвокатско възнаграждение, както и сумата от 199 лева депозит за вещо лице.

Мотивиран от горното, съдът