Решение № 4786 от 13.9.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 6513/2021 г.

Производството е по реда на чл.293, ал.3 във вр. с чл.258 – чл.273 ГПК. С решение №86 от 14.05.2021г. по гр.дело №2821/2020г. по описа на ВКС, Г.К., III Г.О., е отменено въззивно решение №2002 о т 12.03.2020г. по въз.гр.дело №12245/2019г. по описа на СГС, Г.О., IV-Д състав и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С решение №151298 от 26.06.2019г., постановено по гр.дело №22665/2018г. по описа на СРС, II Г.О., 58-ми състав, е отхвърлен предявеният от В. Р. М., с ЕГН ••••••••••, против "Л.С." ЕАД, с ЕИК •••••••, иск с правно основание чл.222, ал.3 КТ вр. чл.228, ал.2 КТ вр. чл.54 от Колективен трудов договор /КТД/ от 2015г. за сумата от 20160 лв., представляваща дължим остатък в размер на 9 брутни работни заплати от обезщетение в увеличен размер по чл.54.1.4 КТД от 2015г., дължимо от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение между страните, поради придобито и упражнено от ищеца право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при придобит трудов стаж в размер на 20 или повече години при ответното дружество или юридическо лице, на което "Л.С." ЕАД се явява правоприемник, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 04.04.2018г. до окончателното ѝ изплащане. Постъпила е въззивна жалба от ищеца - В. Р. М., с ЕГН ••••••••••, чрез процесуален представител адв.В. С., с която се обжалва изцяло решение №151298 от 26.06.2019г., постановено по гр.дело №22665/2018г. по описа на СРС, II Г.О., 58-ми състав. Инвокирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона и събраните по делото доказателства и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага се, че с обжалваното решение първостепенният съд е отхвърлил предявения иск за сумата о т 20160 лв., така както първоначално е заявена исковата претенция, без да отчете факта, че в съдебно заседание на 25.02.2019г. е допуснато изменение на размера на предявения иск като същият е намален за сумата от 15120 лв.. Поддържа се, че първостепенният съд не е направил съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, неправилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което е обосновал погрешен правен извод, че в полза на ищеца не е възникнало правото да получи обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на още 9 брутни трудови възнаграждения на основание чл.54.1.4 КТД от 2015г., сключен между "Л.С." ЕАД и синдикатите - Синдикална секция към Федерацията на транспортните работници "Подкрепа" при "Л.С." ЕАД и Синдикална организация към Съюза на транспортните работници в България при "Л.С." ЕАД. Излагат се доводи, че ищецът действително не е член на синдикална организация, страна по КТД с "Л.С." ЕАД, но е бил присъединен към КТД от 2013г. и са му правени удръжки от трудовото възнаграждение за това за период от две години. Неоспорва факта, че ищецът не е присъединен към КТД от 2015г., но релевира възражение, че работодателят не е изпълнил задължението си чл.58 КТ за информиране на всички работници и служители за сключения КТД от 08.12.2015г., поради която причина твърди, че не е знаел, че е сключен нов КТД и не е подал заявление да се присъедини към него. Твърди се още, че съгласно разпоредбата на чл.54.3 от КТД от 2015г., действащ към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, увеличеният размер на обезщетение от 15 брутни заплати се дължи на работник и служител при прекратяване на трудовото правоотношение след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяване, в случаите, когато работникът или служителят е бил присъединен към КТД /настоящ или предходен/ за период не по- малко от 12 месеца. Поддържа се, че след като ищецът е бил присъединен към предходен КТД от 2013г. за период по-голям от 12 месеца, то същият попада сред кръга от лицата, които се ползват от правата по чл.54 от КТД от 2015г. и в негова полза е възникнало правото при издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1 т.12 от КТ – поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, да получи от работодателя увеличеният размер на обезщетение от 15 брутни заплати. Сочи се още, че в случая работодателят е изплатил обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 6 брутни заплати, предвид на което предявеният иск за заплащане на обезщетение в увеличен размер по чл.54.1.4 КТД от 2015г. на още 9 брутни работни заплати се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Допълнителни аргументи в същия смисъл са изложени подробно и в писмена защита. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и да постанови друго съдебно решение, с което да уважи предявения иск с правно основание чл.222, ал.3 от КТ във вр. с чл.54.1.4 КТД от 2015г. за присъждане на обезщетение в увеличен размер на още 9 брутни работни заплати за сумата от 15120 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 04.04.2018г. до окончателното изплащане. Претендира присъждане на разноски, направени пред всички съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК. Въззиваемата страна - "Л.С." ЕАД, с ЕИК •••••••, чрез процесуален представител юрисконсулт П.Й., депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че обжалваното съдебно решение е законосъобразно, постановено при правилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че обжалваният съдебен акт е мотивиран и постановен съобразно приетите по делото доказателства. Излага се, че правилно е преценено от първоинстанционния съд, че по делото не са доказани всички кумулативни предпоставки, обуславящи правото на ищеца да претендира от ответника заплащане на обезщетение в увеличен размер на още 9 брутни работни заплати по чл.222, ал.3 от КТ във вр. с чл.54.1.4 КТД от 2015г.. Поддържа се, че правото да се ползват от сключения КТД от 2015г. имат работниците и служителите, които са членове на синдикална организация, страна по договора, и работниците и служителите, които макар да не са членове на синдикална организация, са се присъединили към сключения КТД по предвидения за това ред. В тази връзка се сочи, че съгласно чл.54.3 от КТД от 2015г. от увеличения размер на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ може да се ползва единствено работник и служител, който към датата на прекратяване на трудовия договор отговаря кумулативно на две условия: 1/ да е член на синдикална организация по КТД или да е присъединен към КТД /настоящ или предходен/ и 2/ това му качество да е за период не по-малък от 12 месеца без прекъсване, като се поддържа, че ищецът не отговаря на първото от така посочените две условия, което обуславя и неоснователност на предявения иск. Поддържа се още, че възражението на ищеца, че не е уведомен от работодателя за сключения през 2015г. КТД е неоснователно. В тази връзка се посочва, че предвид големия брой работници и служители, осъществяващи трудовата си дейност при работодателя "Л.С." ЕАД, информирането на работниците и служителите за сключения КТД е извършено чрез изпращане на всички електронни адреса на "Л.С." ЕАД на pdf файл, съдържащ подписания КТД, като преките ръководители са информирали работниците и служители за това обстоятелство. Посочва се още, че доколкото ищецът основава претенциите си именно на КТД от 2015г., то се налага извод, че същият е бил запознат с неговото съществуване и съдържание. По тези аргументи се поддържа, че ищецът е имал възможност да се присъедини към сключения КТД от 2015г., но не го е направил по предвидения в чл.81 от КТД от 2015г. ред и начин чрез подаване на писмено заявление по образец до работодателя, поради което не може да се ползва от предвидените в него права и привилегии за работниците и служителите, в т.ч. и тези регламентирани в чл.54.1 при прекратяване на трудовото правоотношение при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Предявен е от В. Р. М., с ЕГН ••••••••••, срещу "Л.С." ЕАД, с ЕИК •••••••, иск с правно основание чл.222, ал.3 от КТ във вр. с чл.54.1.4 КТД от 08.12.2015г. за сумата от 15120 лв. /в съдебно заседание на 25.02.2019г. е допуснато изменение на размера на предявения иск чрез намаляването му/, представляваща обезщетение в увеличен размер по чл.54.1.4 КТД от 2015г. на още 9 брутни работни заплати, което се дължи от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение между страните, поради придобито и упражнено от ищеца право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при придобит трудов стаж в размер на 20 или повече години при ответното дружество или юридическо лице, на което "Л.С." ЕАД се явява правоприемник, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 04.04.2018г. до окончателното изплащане. СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд, поради което не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства. В конкретния случай не е спорно между страните, а и от ангажираните по делото доказателства се установяват следните релевантни за спора факти и обстоятелства: Ищецът - В. Р. М. е работил по трудово правоотношение с ответника - "Л.С." ЕАД, или с юридически лица, на които той е правоприемник или са от системата на СО БГА "Балкан", от 15.09.1977г., като е изпълнявал различни длъжности, като за периода от 20.12.2006г. до 01.09.2017г. /дата на прекратяване на трудовия договор/ е заемал длъжността "авиодиспечер, въздушно обслужване/рампагент-супервайзор". Със заповед №1383/26.08.2017г. изпълнителният директор на "Л.С." ЕАД на основание чл.327, ал.1, т.12 КТ - поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е прекратил трудовото правоотношение на ищеца - В. Р. М., считано от 01.09.2017г., като в издадената заповед се съдържа разпореждане за изплащането на служителя на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за 2 месеца и след представяне на разпореждане за пенсиониране, издадено от НОИ - обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 4 месеца. Общият трудов стаж на ищеца - В. Р. М. при ответника -"Л.С." ЕАД, или при юридически лица, на които той е правоприемник или са от системата на СО БГА "Балкан", е над 20 години. Ищецът - В. Р. М. е подал заявление вх.№100-21445 от 10.12.2013г. за присъединяване към КТД, сключен на 20.11.2013г., и същият е бил присъединен към този КТД за срока на действието му - м.12.2013г. - м.11.2015г., през който период са му правени удръжки от трудовото възнаграждение за членски внос "присъединени" – 2013г.. На следващо място не е спорно между страните и обстоятелството, че ищецът не се е присъединил КТД, сключен на 08.12.2015г. между -"Л.С." ЕАД и синдикатите - Синдикална секция към Федерацията на транспортните работници "Подкрепа" при -"Л.С." ЕАД и Синдикална организация към Съюза на транспортните работници в България при "Л.С." ЕАД. В изпълнение на задължителните указания, дадени в отменително решение №86 от 14.05.2021г. по гр.дело №2821/2020г. по описа на ВКС, Г.К., III Г.О., с оглед релевираното от въззивника-ищец възражение за неизпълнение на задължението на работодателя по чл.58 от КТ настоящият въззивен състав с разпореждане от 28.08.2021г. е разпределил между страните доказателствената тежест за установяването на релевантния за конкретния спор факт за изпълнение на задължението на работодателя по чл.58 от КТ за информиране на всички работници и служители за сключването на КТД от 2015г., а именно, че ищецът носи тежестта да докаже недобросъвестното /умишлено/ неизпълнение на работодателя, а от своя страна работодателят е длъжен да докаже, че е изпълнил вмененото му по закон задължение по чл.58 от КТ. Постановеното от настоящия въззивен състав разпореждане от 28.08.2021г. е съобщено на страните с призовка. Пред настоящия състав по искане на въззивника-ищец и във връзка с разпределената от съда доказателствена тежест за установяване на релевантните за спора факти е допуснат и разпитан един свидетел – А.В., от чиито показания се установява, че е работил на Л.С." ЕАД до 2020г., когато се е пенсионирал. Сочи, че с ищеца са колеги и се познават от 1982г.. Подробно описва реда по който е бил информиран от прекия си ръководител за сключен КТД от 2013г., към който се е присъединил както той, така и ищеца като са подали заявление по образец. Заявява пред съда, че през 2015г. нито той, нито колегите му, в т.ч. и ищеца – В. М., са били информирани, че е бил сключен нов КТД, не им е бил предоставен от прекия ръководител такъв договор, за да се запознаят с него, както и не им е била давана бланка за присъединяване към него. Заявява, че доколкото е имал всички права – медицинско обслужване, работни дрехи, униформено облекло, почивна станция, е останал с впечатление, че КТД от 2013г. е продължил своето действие и след 2015г.. Свидетелят сочи, че през 2017г. ищецът е споделил пред него, че при пенсионирането му работодателят изплаща по-малък размер обезщетение, тъй като не се е бил присъединил към КТД от 2015г. и по този начин свидетелят е разбрал, че е бил сключен нов КТД от 2015г.. Заявява пред съда, че незнае дали е случайно или умишлено неуведомяването на служителите от страна на работодателя за съществуването на КТД от 2015г.. Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в частта, в която е отхвърлен иска за сумата от 15120 лв., представляваща обезщетение в увеличен размер по чл.54.1.4 КТД от 2015г. от още 9 брутни работни заплати, което се дължи от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение между страните, поради придобито и упражнено от ищеца право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при придобит трудов стаж в размер на 20 или повече години при ответното дружество или юридическо лице, на което "Л.С." ЕАД се явява правоприемник, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 04.04.2018г. до окончателното изплащане. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска в тази част, като е приел, че новият КТД от 2015г. няма действие спрямо ищеца, защото не се е присъединил към него, а нормата на чл.54.3 КТД е тълкувал като създаваща нова предпоставка за възникване на обезщетение в по-голям размер, а именно срокът за присъединяване да е повече от 12 месеца като сбор по новия или предходния КТД. Според първостепенния съд тази норма не дерогира чл.4.3 КТД и чл.57, ал.2 КТ, които определят действието на новия КТД спрямо лицата, които са членове на синдикалната организация, сключила договора и присъединилите се по чл.57, ал.2 КТ. Макар и първостепенният съд да не се произнесъл по възражението на ищеца, че не е бил уведомен от работодателя за сключването на нов КТД от 2015г., поради която причина не е подал заявление за присъединяването към него, и по този начин е допуснал процесуално нарушение, като краен резултат постановеното решение в тази отхвърлена част за сумата от 15120 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 04.04.2018г. до окончателното изплащане, е правилно и законосъобразно. Обоснованият окончателен извод на първостепенния съд за неоснователност на предявения иск за сумата от 15120 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 04.04.2018г. до окончателното изплащане, съответства на правилното тълкуване и прилагане на материалния закон, както и на анализа на събраните по делото доказателства. Постановеният съдебен акт в частта, в която е отхвърлен предявения размер над сумата от 15120 лв. до 20160 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 04.04.2018г. до окончателното изплащане, е недопустимо, постановено е в противоречие на императивни процесуалноправни норми. Постановявайки отхвърлителен диспозитив в тази част, първостепенният съд не е отчел факта, че с определение, постановено в проведено на 25.02.2019г. открито съдебно заседание, и във връзка с направено от процесуалния представител на ищеца искане за изменение размера на претенцията, заявена с исковата молба, на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение на размера на предявения иск, чрез намаляване на претендираната с исковата молба сума от 20160 лв. на 15120 лв.. Следователно първостепенният съд, отхвърляйки предявения иск над сумата от 15120 лв. до 20160 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 04.04.2018г. до окончателното изплащане, се е произнесъл свръхпетитум, т.е. по искане, с което не е бил надлежно сезиран и по този начин е нарушил принципа за диспозитивното начало в гражданския процес, предвид на което в тази част постановеният съдебен акт следва да се обезсили като недопустим. Във връзка с доводите във въззивната жалба и с оглед дадените задължителни указания в отменително решение №86 от 14.05.2021г. по гр.дело №2821/2020г. по описа на ВКС, Г.К., III Г.О., настоящият въззивен състав намира следното: За да е налице хипотезата на чл.222, ал.3 вр. чл.228, ал.2 КТ, е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/трудовото правоотношение на работника или служителя да е прекратено, като е без значение от кого, на какво основание и по какъв начин; 2/работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, без да е необходимо именно на това основание да е прекратено трудовото му правоотношение; 3/работникът или служителят да е работил при същия работодател през изискуемите от КТД последни години от трудовия си стаж; 4/работникът или служителят към датата на прекратяване на трудовия договор да е член на синдикална организация страна по КТД или присъединен към КТД за срок не по-малък от 12 месеца. В разглеждания случай правният спор между страните е възникнал от твърдения на ищеца, че има право на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ във вр. с чл.54.1.4 от КТД от 2015г. в размер на брутното трудово възнаграждение за 15 месеца, а не за 6 месеца, както е по закон, защото не е бил уведомен за сключването на нов КТД и допълнително, защото се е бил присъединил към стария КТД от 2013г., което автоматично го присъединявало към новия КТД. Във връзка с последния довод, се позовава на чл.54.3 КТД от 2015г., която разпоредба тълкува в смисъл, че правото на обезщетение се ползва при условие, че работникът или служителят е бил присъединен за срок от 12 месеца към предходния или действащия КТД, като в случая се поддържа, че ищецът е бил присъединен към предходния КТД от 2013г. за период от м.12.2013г. - м.11.2015г., т.е. за срок по-голям от 12 месеца. Съгласно клаузата на чл.54.1.4 от КТД, сключен на 08.12.2015г. и съответно действащ към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, след като работникът или служителят придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 15 месеца при условие, че е придобил трудов стаж в размер на 20 години при ответното дружество или юридическо лице, на което "Л.С." ЕАД се явява правоприемник. Съгласно чл.54.3 от КТД - 2015г. правото на обезщетение по горните точки се ползва само в случаи когато съответният работник/служител към датата на прекратяване на трудовия договор е член на синдикална организация стана по КТД или присъединен към КТД /предходен или настоящ/ за период не по-малък от 12 месеца. Съгласно чл.4.3 от КТД от 2015г. клаузите по настоящия КТД имат действие спрямо работници и служители, членове на синдикатите или такива, които са се присъединили към КТД по реда на чл.57, ал.2 КТ. Така цитираните разпоредби на КТД от 2015г. следва да се тълкуват съобразно правилата на чл.20 от ЗЗД. Прилагането на критериите на чл.20 от ЗЗД предполага отделните договорни уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от договора, като се изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. При тълкуване на горепосочените разпоредби на КТД о т 2015г. се налага извода, че се предвижда за работници и служители, членове на синдикатите или такива, които са се присъединили към КТД по реда на чл.57, ал.2 КТ, и придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването на трудовото им правоотношение, да получат допълнително "гратификационно" обезщетение в размер на брутното им трудово възнаграждение за срок от 15 месеца при условие, че имат придобит при работодателя трудов стаж в размер на 20 години. Въведено е и допълнително условие за възникване на обезщетение в по-голям размер, а именно работникът или служителят към датата на прекратяване на трудовия договор да е бил член на синдикална организация, която е страна по КТД от 2015г. или присъединен към КТД /предходен или настоящ/ за период не по-малък от 12 месеца. Използваното в разпоредбата на чл.54.3 от КТД от 2015г. уточнение работникът или служителят към датата на прекратяване на трудовия договор да е присъединен към предходен или настоящ КТД следва да тълкува в смисъл, че касае случаите, когато работник/служител към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е присъединен към КТД от 08.12.2015г., но от присъединяването до датата на прекратяване на трудовото правоотношение периодът е по-малък от 12 месеца, в която хипотеза се взема предвид и времето, когато този работник е бил присъединен към предходен КТД и сбора от това присъединяване към двата КТД /настоящ или предходен/ е не по-малък от 12 месеца. Настоящият въззивен състав не споделя възприетото от въззивника тълкуване на сочената разпоредба в смисъл, че въведеното уточнение в чл.54.3 от КТД от 2015г. - "предходен или настоящ" КТД, има предвид, че обезщетение в увеличен размер се дължи на работник или служител, който отговаря на изискванията, въведени в предходните разпоредби, както и е бил присъединен към настоящия или към предходен КТД за период не по-малък от 12 месеца, т.е. че разпоредбата ползва работниците и служителите, които са били присъединени както към настоящия или към предходен КТД при условие, че е спазено изискването периода на присъединяване да н е е по-малък от 12 месеца. При така направеното тълкуване въззивника твърди, че попада в кръга на лицата, които се ползват от правата по чл.54 от КТД от 2015г.. Настоящият въззивен състав счита, че така направеното от въззивника тълкуване на чл.54.3 от КТД от 2015г. в частта относно използвания израз "предходен или настоящ" КТД е неправилно и несъответства на действителната воля на страните, които са сключили КТД от 2015г., тъй като нормата на чл.54.3 КТД от 2015г. следва да се тълкува систематично във връзка с чл.4.3 КТД от 2015г., съгласно която клаузите по настоящия КТД имат действие спрямо работници и служители, членове на синдикатите или такива, които са се присъединили към КТД по реда на чл.57, ал.2 КТ. Отделно от това като допълнителен аргумент следва да се отбележи, че начинът, по който въззивникът тълкува нормата на чл.54.3 КТД от 2015г., би довел до отмяна на императивната норма на чл.57, ал.2 КТ, която възприема принципа, че присъединяването на работниците и служителите към нов КТД става доброволно, а не принудително и автоматично въз основа на извършено присъединяване към предходен КТД. При горните аргументи и при така обоснования извод, че след като ищецът не се е присъединил към КТД от 2015г. не може да претендира права на основание разпоредбите на този КТД, т.е. в тежест на работодателя не е възникнало задължението да му заплати увеличен размер на обезщетение по чл.54.1.4 КТД от 2015г., настоящият въззивен състав с оглед дадените задължителни указания в отменително решение №86 о т 14.05.2021г. по гр.дело №2821/2020г. по описа на ВКС, Г.К., III Г.О., следва да разгледа възражението на ищеца за липса на информиране по чл.58 КТ от страна на работодателя. Когато работодателят недобросъвестно е създал пречки за сбъдване на условието, като в конкретната хипотеза недобросъвестно (умишлено) не е изпълнил задължението си по чл.58 КТ, ще е налице фактическият състав на чл.25 ЗЗД, който урежда фикцията, че условието се е сбъднало, т.е. работникът се е присъединил, защото работодателят има интерес от несбъдване на условието. В конкретния случай с оглед релевираното от въззивника-ищец възражение, поддържано и пред настоящата инстаниция, че работодателят не е изпълнил вмененото му по закон задължение по чл.58 от КТ за информиране на всички работници и служители за сключения КТД от 08.12.2015г., ищецът носи тежестта да докаже недобросъвестното (умишлено) неизпълнение от страна на работодателя на задължението му по чл.58 от КТ, а работодателят е длъжен да докаже, че е изпълнил задължението си по чл.58 КТ. В производството по делото пред настоящия състав е разпитан свидетеля А.В., който е бил служител на ответното дружество до 2020г., когато се е пенсионирал, чиито показания макар и ценени при условията на чл.172 от ГПК следва да бъдат кредитирани като дадени в резултат на негови преки и непосредствени впечатления, логично последователни са и не са противоречиви. От показанията на този свидетел действително се установява, че през 2015г. нито той, нито колегите му, в т.ч. и ищеца – В. М., са били информирани, че е бил сключен нов КТД, не им е бил предоставен от прекия ръководител такъв договор, за да се запознаят с него, както и не им е давана бланка за присъединяване към него. Свидетелят изрично заявява пред съда, че незнае дали е случайно или умишлено неуведомяването на служителите от страна на работодателя за съществуването на КТД от 2015г.. По делото и въпреки указаната доказателствена тежест за ищеца не са ангажирани други доказателства за установяване на факта за недобросъвестно (умишлено) неизпълнение от страна на работодателя н а задължението му по чл.58 от КТ. Ето защо при така събраните по делото доказателства настоящият въззивен състав счита, че не са налице достатъчно убедителни доказателства да се обоснове извода, че работодателят умишлено е попречил за липсата на информация сред работниците и служителите за съществуването на КТД от 2015г. и неговото поведение може да се квалифицира като недобросъвестно. Недобросъвестността като юридически факт е елемент от фактическия състав на чл.25, ал.1, изр.2 ЗЗД. В случая недобросъвестността на работодателя не е въведена като законова презумпция, т.е. тя подлежи на доказване с всички допустими в закона доказателствени средства. Понятието недобросъвестност по смисъла на чл.25, ал.1, изр.2 ЗЗД означава неправомерно деяние, като по съдържание недобросъвестността се покрива с умисъла като форма на вина. Бездействието на работодателят за липсата на информация за съществуването на КТД от 2015г. принципно не се приравнява на недобросъвестност по смисъла на чл.25, ал.1, изр.2 ЗЗД, а фингираното настъпване на предвидения от страните модалитет е само при умисъл на работодателя - съзнателно, преднамерено извършване на неправомерно деяние, с което същият като страна по КТД, има интерес от несбъдване на отлагателното условие, т.е. да е попречил то да настъпи. В случая доколкото по делото е останал недоказан факта за наличието на недобросъвестно поведение от страна на работодателя досежно неизпълнение на задължението му по чл.58 от КТ да информира работниците и служителите за съществуването на КТД от 2015г., поради което е неприложима фикцията на чл.25 ЗЗД. По изложените съображения се налага извода, че действащият към датата на пенсионирането на ищеца КТД от 2015г. няма действие спрямо него, защото не се е присъединил към него по предвидения за това ред, регламентиран в чл.81 от КТД. Следователно по делото са останали недоказани изброените по-горе кумулативни предпоставки и в полза на ищеца не е възникнало право да претендира от работодателя-ответник изплащане на обезщетение в увеличен размер на още 9 брутни заплати поради наличие на условията на чл.222, ал.3 КТ във вр. с чл.54.1.4 от КТД от 2015г.. Предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Първостепенният съд като е достигнал до същия краен правен извод е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден на основание чл.271, ал.1 от ГПК. По разноските: С оглед изхода от правния спор право на разноски има въззиваемата страна – ответник, но доколкото няма заявена пред настоящия състав в тази смисъл претенция, съдът не следва да се произнася в тази насока. Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав