Решение № 28 от 16.2.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 22/2026 г.

Производството е по реда на Глава 21-ва НПК.

Образувано е по жалба на адв. В. А., защитник на подс. Д. Я., срещу Присъда № 29 от 10.10.2025г. по н.о.х.д. № 259/25г. по описа на ОС гр. Хасково, с която той е признат за виновен в престъпления по чл. 278, ал. 6 и по чл. 277а, ал. 7 НК, наложено му е общо найтежко наказание пробация за срок от седем месеца, включваща задължителните две мерки, и е извършено разпореждане с разноските и с веществените доказателства.

Подадената в срок жалба е бланкетна, като без конкретни аргументи се атакуват осъдителните диспозитиви и се формулира искане за оправдаване на подсъдимия. С депозирана преди въззивното заседание допълнителна жалба недоволството срещу присъдата е конкретизирано, като се сочат обстоятелства, установени според защитата в хода разследването, които подкрепяли твърдението на подсъдимия, че не е предназначил държаните маталдетектори за търсене на културно-исторически ценности и за незнание относно местонахождението на неидентифицираните и нерегистрирани по съответния ред археологически обекти в дома на майка му. Алтернативно, ако не се възприеме тезата за невинност поради липса на съставомерност, се оформя възражение срещу аргументите на окръжния съд, с които е отхвърлена тезата за малозначителност на деянието по чл. 278, ал. 6 НК.

При пренията адв. А. не добави нищо ново към изложената при първоинстанционните прения и в споменатото допълнение към въззивната жалба аргументация. Потвърди алтернативните искания на защитата.

Представителят на АП-Пловдив зае становище за неоснователност на жалбата на защитата и поиска потвърждаване на присъдата.

Подсъдимият се присъедини към изложените от адв. А. искания и тяхната обосновка. Даде и кратки допълнителни обяснения, с които обогати поддържаната при първоинстанционното разглеждане на делото версия за случилото се.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че въззивната жалба не е основателна.

Първоинстанционното производство е проведено по общия ред.

Въз основа на събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и експертизите (подробно посочени в мотивите на присъдата) е приета следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Д. А. Я. е на ••• год. Той е българин, български гражданин. Има основно образование. Безработен е. Не е сключвал брак и няма деца. Съжителства с жена на семейни начала в къща на ул.“•••“ № ••• в С.. Извършил е четири престъпления в миналото, за осъжданията за две от които е реабилитиран. Не е реабилитиран за осъжданията си по: 1. нохд № 985/2015 год. на РС гр. Свиленград, с влязъл в сила на 15.10.2015г. по което за престъпление по чл.294 ал.1 от НК, извършено на 18.09.2015 год., е наказан с „пробация“, включваща двете задължителни пробационни мерки за срокове от по 8 месеца, изтърпени на 20.06.2016 г.; 2. нохд №405/2021 год. също на РС гр. Свиленград, с влязъл в сила на 09.06.21г. съдебен акт по което за престъпление по чл. 354в, ал.1 НК, извършено в периода м.април – 10.09.2020 г., е понесъл наказания „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК с 3-годишен изпитателен срок, и „глоба“ в размер на 3000 лв.

През 2016 год. ГД БОП при МВР започнала разследване на мащабна дейност по извършване на престъпления по чл. 278а НК от страна на организирана престъпна група, в която участвали лица от различни краища на страната и чужденци. Бил установен и канал за трафикиране на движими културни ценности от България и Турция за Западна Европа, основно с насоченост към Франция. По разследването, по което било образувано ДП № 72/16г., работел екип на Главната дирекция, член на който бил инспекторът св. С. Ц.. Нему било поверено проучване на дейността, осъществявана в България и Турция. Било осъществено и международно сътрудничество с полицейски органи от Франция, Сърбия и Турция. В хода на споменатото досъдебно производство били приложени специални разузнавателни средства по отношение на различни лица, едно от които бил Н. А. от гр. Х.. За А. били събрани данни за участие в трафика на културни ценности от България към Турция и обратно, вкл. ангажираност с тяхното придобиване, съхранение и продажба.

При експлоатирането на СРС бил засечен телефонен разговор между него и подс. Я. (вж. разсекретените и приложени в явния том № 4 от ДП ВДС от СРС). Подс. Я. не членувал в групата, а извършвал престъпна дейност с движими културни ценности самостоятелно – държал в къщата на свиленградската улица „•••“ № •• която регулярно посещавал, неидентифицирани и нерегистрирани по съответния ред предмети от античната епоха с археологическа значимост, а също три металдетектора, които знаел, че са предназначени за търсене на подобни предмети, а в лекия си автомобил държал пакет акумулаторни батерии, с които металдетекторите можело да се захранят. Единият му бил останал в наследство от баща му и той го държал в продължение на 12 години. Другият му бил даден през 2015г. за ползване от неустановено лице с име „К.“, което го било получило от собственика му св. П. преди установяването на последния в чужбина. А третият му бил престиран от роднина на негов познат (също с неустановена самоличност) през 2016г.

В хода на разследването срещу подс. Я. било решено да се предприеме претърсване и изземване в къщата на „•••“ № •••, в която след смъртта на баща му през 2005г. и заминаването на брат му за чужбина останала да живее неговата майка. Било получено разрешение от компетентния съд /тогава СпНС/. Акцията била планирана за 12.05.2017г. За оказване на съдействие на разследващия орган на местно ниво бил определен св. Н. А., тогава инспектор в Сектор БОП гр. Хасково. Оперативната група се отправила към адреса. Установила, че в къщата няма обитател, а около нея не се виждало превозно средство. Тъкмо преди да отпътува, пристигнал л.а. „Мазда Премаци“ със старозагорска регистрация, от който слязъл подсъдимият. Полицаите се легитимирали и обявили целта на посещението си. Я. ги допуснал в имота, най-напред в двора, а после и в къщата, като лично им отварял вратите. Процесуалното действие протекло нормално, а резултатите му били фиксирани в Протокол за претърсване и изземване (вж. т. III, л. 36). Според протокола за времето от 10:30 до 12:10 часа на горната дата при претърсване на къща и прилежащи помещения на ул.“•••“№••• в гр. С. били открити и иззети 14 броя метални предмети с кръгла форма и различен диаметър, наподобяващи монети, силно корозирали, 4 броя метални предмети за колан с правоъгълна форма и 22 броя метални предмети с различни форми, големина, размери и изображения, силно корозирали – общо 40 предмета, поставени в купа на мивката в кухнята, 1 брой металдетектор марка „Silent“, без сериен номер с антена с дръжка и кабел, 1 брой металдетектор марка „Silent“, модел „New Forse“ с антена, дръжка, кабел и удължител, 1 брой разглобен металдетектор, представляващ черна, пластмасова кутия с копчета, без надписи, антена с кабел без дръжка, ведно с 2 броя метални дръжки, 1 брой дървена дръжка, 1 брой слушалки, 1 брой адаптер с кабел, кабел за запалка на автомобил, ръкохватка и 1 брой батерия с кабел, държани също в кухнята, а от хола и спалнята - 4 броя мобилни телефони и 2 броя СИМ-карти. Непосредствено след това било извършено претърсване и на ползвания от подсъдимия лек автомобил „Фолксваген Голф“, за което също имало издадено предварително разрешение от съд. При това действие по разследването не били открити и иззети вещи, имащи отношение към предмета на делото.

Сетне, при условията на неотложност, било извършено претърсване и на автомобила „Мазда Премаци“, с който подс. Я. пристигнал. Бил намерен и иззет споменатият пакет батерии, обвит в черно тиксо и кабел, завършващ с букса. Впоследствие неотложното действие по разследването получило съдебна санкция.

Изследването на иззетите от дома на подсъдимия общо 40 броя старинни метални предмета било възложено на нумизматична и археологическа експертиза, чието заключение (приложено на в т. III, л. 70) сочи, че 24 от тях не представляват движими културни ценности по смисъла на Закона за културното наследство /ЗКН/. Такива са останалите 16 предмета, които са идентифицирани и оценени като 4 броя апликации, бронзови, фрагментирани, ранновизантийски /VI-VII в./ с единична оценка по 0.50 лв.; 2 броя части от бронзови фибули /VI-VII в./ с единична оценка по 1 лв.; 1 брой прешлен, оловен, леко деформиран /VI-VII в./ на стойност 2 лв.; 1 брой мънисто, бронзово, с биконична форма /VI-VII в./ на стойност 0.50 лв.; 5 броя монети, медни, късноримски /IV-V в. до 425 год./ с единична оценка по 1 лв.; 1 брой халка, отворена, медна, кована, с остри, незатворени краища /III-IV в./ на стойност 1 лв.; 1 брой част от дръжка, бронзова, от метален съд, лята, с правоъгълно сечение /VI-VII в./ на стойност 1 лв. и 1 брой монета, сребърна, турска, акче на султан Мурад II /1421-1451 год./ на стойност 3 лв.

На ДП е назначена и техническа експертиза, която е изследвала иззетите от къщата на ул. „•••“ три броя металдетектора и иззетия от лекия автомобил „Мазда Премаци“ пакет батерии. Нейното заключение (приложено в том III, л.114-119) гласи, че трите изследвани уреди са такива за металдетектинг, съответно – металдетектор марка „Silent“, модел „New Force“, българско производство, металдетектор марка „Silent“, българско производство и разглобен металдетектор марка „Silent“, българско производство (лицевият панел на последния липсвал, поради което вещите лица са определили марката въз основа на разположението на бутоните и буксите). Според екпертните констатации изследваните три уреда се състоят от търсеща антена, управляващ блок и телескопичен носач. Захранват се посредством акумулаторна батерия. И трите са фабрично произведени устройства, по които липсват следи от допълнителна доработка. Металдетекторите са напълно технически изправни, работещи и годни, вкл. разглобения, за търсене на метални обекти в почва. Имат режим на работа „дискриминация“, даващ възможност при търсенето да се изключат определени метали, напр. черни и цветни, за да реагират само на цветни и благородни.

Що се отнася до иззетатия от лекия автомобил пакет акумулаторни батерии, той има годност за захранване на изследваните металдетектори.

На друга техническа експертиза е възложено изследване съдържанието на иззетите телефонни апарати и СИМ-карти. Нейното приложено в т. III, л.12 и сл. ДП заключение установява освен проведените разговори и изпратените ЕсЕмЕс съобщения, също и наличието на мултимедийни файлове /снимки/ на предмети, вкл. такива с белези на движими културно-исторически ценности /видимо древни монети с жълт цвят/ в мобилния телефон марка „Нокиа“ (вж. и приложения на л. 59 от петия досъдебен том протокол за оглед на файловете в приложения към експертизата СиДи).

След закриването на Специализираната прокуратура досъдебното производство било изпратено по компетентност най-напред на ОП - Търговище, след това на ОП - Разград. Бил направен извод за липса на причастност на подс. Я. към разследваната ОПГ и за самостоятелна престъпна дейност по чл. 277а ал.7 и по чл. 278, ал.6 от НК. Поради това разследването било изпратено на ОП-Хасково. Последвало Постановление от 30.01.2024 год. на прокурор от ОП-Хасково, с което делото било прието за наблюдение, а отделените материали, по които е образувано настоящото ДП № 71/24г. по описа на ГДБОП – възложени за разследване на Сектор БОП - Хасково.

В хода на това разследване са извършени запитвания до Министерството на културата, Националния исторически музей - София, Регионалния исторически музей - Хасково, както и до нумизматичните дружества „Сторгозия“ гр. Плевен, „Филипопол“ гр. Пловдив, „Съюз на нумизматичните дружества“ гр. Велико Търново и „Варненско нумизматично дружество“. От получените отговори е установено, че подс. Д. Я. не е подавал заявление с искане за идентификация и регистрация на културни ценности, археологически и нумизматични обекти.

През 2020г. подсъдимият решил да предаде на Свиленградския исторически музей други археологически обекти, които държал: метален прешлен за вретено – 1 бр., нагръден кръст – 1 бр., монета с надпис „Ein Kreuzer“ – 1 бр., монети – Османска империя – 3 бр., Средновековие /Византия/ - 5 бр., съвременна – 1 бр. и острие /метално/ - 1 бр., глинен прешлен за вретено – 1 бр., оловна тежест – 1 бр., пръстен от медна сплав – 1 бр. и монети от медна сплав – 2 бр. Направил това на 20.01.2020г. и на 06.03.2020г., за което били оформени два приемо-предавателни протокола – вж. л. 84 и 85 от хасковското дело.

От препис-извлечение от Акт за смърт №29/1.06.2005 год. се установява, че А. М.Я., ЕГН ••••••••••, баща на подсъдимия, е починал на •••год. в гр. Н. – вж. л. 88 от първоинст.дело.

*

Органите на досъдебното производство и хасковският съд са следвали указанието по чл. 13 НПК, като са събрали всички възможни и необходими доказателства и доказателствени средства за осветляване предмета на доказване. По-нататък са оформили фактически констатации, които в своята по-голяма част отговарят на правилата на обективната логика.

Предложеният от проверяваната инстанция доказателствен анализ е относително точен. Не се наблюдава игнориране или преиначаване на доказателствени източници, но се установява неправилно интерпретиране на някои от тях. Съответно ПАС ще извърши необходимите промени във фактическата обстановка, а част от фактическите изводи на първия съд ще детайлизира. С цел прегледност и стегнатост на изложението успоредно ще се занимае с въззивните доводи и възражения на защитата.

Въззивната инстанция се съгласява с констатацията на първоинстанционния съд за правдивост на твърдението на подсъдимия, че единият от металдетекторите, а също старинните вещи са били на неговия починал през 2005г. баща, след като няма доказателства, които да го оборят. Що се отнася до твърдението, че вторият металдетектор му бил даден около година преди изземването му от полицията, за да го ремонтира и продаде, ХОС правилно го е отхвърлил като недостоверно. Подс. Я. нито е могъл да посочи от кого го е получил (а казва „от роднина на мой познат, когото бегло познавах“), нито сочи да е предприел ремонтни дейности или търсене на клиенти (чрез обяви, посредничество, лични разговори и др. п.), и то за цялата година, през която по думите му уредът престоял при него, нито дори изяснява кому е щял да предаде продажната цена. А и според автора на техническата експертиза, нито един от металдетекторите не се е нуждаел от ремонт. Заслужава да се спомене и това, че от изземването на металдетектора през 2017г. до сега никой и не е предявил претенция за връщането му поради собственост върху него. Така че се налага изводът за установяване на притежание от страна на подс. Я. върху въпросния металдетектор. И за третия от процесните уреди той не е успял да предложи приемливо обяснение – според неговите обяснения му го дал „К.“, за да зарежда периодично батерията, която иначе се разваляла. Не се вижда каквато и да е изгода на подсъдимия да прави това доброволно, включително изхождаща от приятелска обвързаност с „К.“ – той дори не знае индивидуализиращи го данни и не е можел да го намери, за да му върне вещта или да отчете изпълнението на заръката в даден момент. Логично се налага изводът на ХОС, че пренебрегвайки доверието на собственика на металотърсача св. П., от когото го взел, и възползвайки се от факта на дългогодишния му престой в чужбина, „К.“ е престирал уреда на подсъдимия, известен му като лице с интерес към подобна апаратура, а последният го искал, за да ползва неговите технически способности. Периодът на държане на металдетектора се установява от комуникиращите си изявления на св. П. и на подс. Я. – три години.

Що се отнася до мястото, където държал металдетекторите и 40 артефакта, 16 от които представляват археологически обекти, ХОС е бил прав да го индивидуализира въз основа на протокола за разрешено от компетентния съдия претърсване на къщата на ул. „•••“ № •••. Протоколът е съставен при условията и по реда, предвидени в НПК, следователно е доказателствено средство включително за мястото, на което инкриминираните вещи са били намерени и съответно иззети: в кухнята, като за 40-те артефакта е конкретизирано, че били поставени в стъклена купа на кухненската мивка (арг. от чл. 131 НПК). Подс. Я. не отрича, че често ходел в имота, а и бил заварен от пристигналата оперативна група при едно от посещенията си. След изявление от негова страна, че обитава и ползва къщата и отключването на вратите, той отговорил (отрицателно) на въпроса дали държи в помещенията нещо незаконно и мероприятието било проведено в негово присъствие, като въпросното изявление било вписано в подписания и от него протокол. По време на действията на оперативната група и сетне, при подписването на протокола, не е направил възражение за лишаване от възможност да види мястото, от където старинните метални предмети и металдетекторите били иззети. Напротив, саморъчно вписал в протокола „металдетекторите са мои“ и „металните предмети са мои“. Подобно писмено изявление за притежание не е, разбира се, доказателство за съставомерно по чл. 278, ал. 6 и чл. 277а държане, но съдът го споменава, за да подчертае, че не е било придружено от каквато и да е бележка срещу законосъобразността на коментираните действия по разследването, включително за принуда или давление, а също срещу записките в протокола. Следователно сетнешното изявление на Я. (в позицията на подсъдим пред ХОС), че не бил разбрал къде полицаите намерили купата с ценностите (а я е видял поставена на масата заедно с всички други иззети вещи), а също различното твърдение при въззивния му разпит (че тези ценности били намерени в чекмеджета, ползвани от баща му, докато бил собственик на къщата приживе) е лишено от релевантност – в смисъл, че не е използваемо за опровергаване на споменатата доказателствена сила на разисквания протокол.

По-нататък ХОС е бил прав да отчете доказателствената тежест на факта на държането на металдетекторите заедно с археологически обекти, търсенето на каквито представлява едно от принципните предназначения на въпросната специализирана техника. При това по-голямата част от откритите общо 40 броя старинни предмета е била корозирала и с полепната пръст, което й състояние предполага дълъг престой в земята. Наличието на метални предмети в подобно състояние в пряка пространствена и фактическа връзка с уреди за търсене на метал в земните пластове бездруго прави несъстоятелна лансираната версия за пасивно държане. Кухнята не може да се разглежда като наследствено депо или сервизен склад, а намиращите се в нея вещи (които дори не били в чували или кашони) – като забравен чужд багаж, държан без знанието на един от обитателите на къщата. Така че ХОС с основание е приел целенасочена фактическа власт от негова страна, в смисъл на контрол върху инкриминираните вещи.

ПАС намира за необходимо да допълни, че не се разбира защо защитата счита, че наследственият произход на единия от металдетекторите и на 40-те артефакта имал потенциал да дискредитира извода за знание за инкриминираното предназначение на металдетекторите. Ако бащата е притежавал и металдетектор, и предмети с археологическа значимост и сетне всички тези вещи са преминали във владение на сина вкупом, последният няма как да не е узнал предназначението на уреда. Още повече, че го държал в кухнята в разглобено състояние (видно от изявлението му при предявяването на веществените доказателства в първоинст.с.з.).

Пък и наследяването, само по себе си, не обяснява наличието на още два металдетектора, държани от подсъдимия пак там. Фактическата власт върху още две подобни специални технически средства от лице, което не извършва сервизна или търговска дейност, сочи на негово самостоятелно и съзнателно решение да разполага с подобна насочена към търсене на културни ценности апаратура. Наследяването на един уред не поражда логическа и житейска необходимост от държането на още два, освен ако не е налице продължаване (и разширяване) на дейността. Подсъдимият не се е освободил от наследените предмети, нито е предприел действия по легализиране на притежанието, а напротив – запазил ги е и е придобил допълнителни металдетектори, което поведение не приляга на пасивно държане. А и разглобяването на наследения металдетектор свидетелства за техническа намеса, тоест за акт, който говори за познаване на устройството и за активно боравене с него.

Подс. Я. всъщност признава, че е използвал този уред. ПАС се съгласява с адв. А., че това се доказва и от споменатото ВДС от използвани СРС, представляващо подслушен разговор с лицето Н. Ю. А. от 12 юли 2016г. Счита обаче, че съдържанито на въпросния разговор не влиза в противоречие с фактическата констатация на обвинението за държане на инкриминираните уреди, за да послужат за търсене на вещи с куртурно-историческа стойност. В коментирания разговор става дума за намерение на Я. да започне да търси самородно злато (преди изпълнението на което се интересувал от А. за цената и пазара му). Като се има предвид датата на разговора, излиза, че това намерение е възникнало на фона на вече възникналото (и реализиращо се) държане на инкриминираните предмети – и антиките, и мателдетектора, останали от баща му, и останалите два уреда.

Впрочем подсъдимият не отрича знание, че чрез процесните металдетектори могат да се намерят предмети с археологическа значимост; дори признава, че той самият е намирал такива в речните корита, издирвайки със споменатия металдетектор самородно злато из тези корита (след разговора с А.). В колата си пък държал пакет акумулаторни батерии, съвместими с маталотърсачите. Освен това, видно от споменатите по-горе приемопредавателни протоколи, подписани от представител на Свиленградския исторически музей, Я. е предавал подобни предмети през 2020г. (вж. л. 84 и сл. от първоинст.дело). ПАС не вижда причина да отхвърли изложеното във въззивното заседание негово допълнително обяснение, че и преди 2020г. предавал намирани в процеса на търсене на самородно злато антични вещи на музея, като понякога за дарител бил „записван“ някой от придружаващи го, а в други случаи музейните експерти отказвали да приемат предметите поради липса на културно-исторически свойства и ги връщали, без да документират срещата.

Ето защо измени приетата от ХОС фактология, като прие, че с металотърсача, който баща му оставил след смъртта си 12 години преди инкриминираното претърсване и изземване, подс. Я. е търсел самородно злато по реките, като понякога попадал на старинни находки и някои от тях предавал на музея в гр. Свиленград. Не вижда обаче как фактът, че е бил изряден относно някои от намираните антики доказва, че не е знаел за 40-те инкриминирани артефакта, държани в купа на мивката в кухнята. Всъщност документираното предаването на културни ценности на компетентния орган показва само едно – извършвана селекция. След сравняване на датата на предаване на описаните в приемо-предавателните протоколи артефакти и на датата на изземване на металотърсача, с който той твърди, че след телефонния разговор с А.ги е намирал (случайно), излиза, че ги е запазил под свой контрол за цели три години (от 12.05.2017г. до началото на 2020г.). А и е извършил предаването на части, като втората част от археологическите обекти депозирал на музея два месеца след осветляване на първата – на 20.01.2020г. и на 06.03.2020г.

Цялостното поведение на дееца ясно сочи, че е знаел кога в негово държане попадат предмети с археологически характер и какви действия законът изисква в подобен случай. И въпреки това на инкриминираната дата пазел и предметите по предавателните протоколи, и инкриминираните 40 броя находки в свое държане. Така тезата за търсене на самородно злато се превръща в контекст, в който подсъдимият е упражнявал съзнателен избор какво да легализира и какво да задържи.

Иначе казано, защитата разчита чрез факта на взаимодействие с музея да установи добросъвестността на Я., но всъщност постига обратния ефект, защото не отчита, че изборът какво да бъде предадено, върви редом с избора какво да бъде задържано. А вторият избор предполага оценка. При това оценката на дееца се е оказала почти точна, след като музеят приел от него десетина ДКЦ през януари и март 2020г., а 16 от 40-те иззети старинни предмети се оказали също ДКЦ. Излиза, че държането на 16-те находки с археологическа стойност не е плод на незнание, а на съзнателен подбор.

Коментираната селективност намира допълнително потвърждение в откритите в мобилния телефон на подсъдимия снимки на предмети с белезите на ДКЦ – жълти на цвят римски монети. В аспекта на архивирането на подобни находки, което Я. и не отрича, идеята за неведение и случайност е съвсем незащитима. Лице, което не съзнава характера на държаните предмети и не проявява целенасочен интерес към тях, не ги съхранява (особено на място, представляващо оперативно пространство), нито документира чрез заснемане подобни старинни ценности. В този смисъл е и практиката на ВКС, според която трайната насоченост на интереса е индиция за наличие на пряк умисъл при престъпленията срещу културното наследство (вж. напр. Решение № 374/18.12.13г. по н.д. № 1174/2013 г.). Впрочем, при своя първоинст.разпит Я. направо е заявил: „Снимките направих, защото съм любител“.

Защитата акцентира на двойното предназначение на металдетекторите и счита, че прокуратурата произволно е посочила само едно от двете. Това твърдение изолира един факт от контекста. Съдът не е призван да оценява металдетекторите на Я. абстрактно, а в конкретната фактическа обстановка. Когато се поддържат няколко такива уреда във всекидневно използваемо помещение заедно с очевидно извадени от земята ДКЦ и успоредно се извършва селекция на държани старинни ценности, не може валидно да се отрече третирането на уредите като средство за престъпно търсене на подобни ценности. Горната съвкупност от факти превръща „двойното предназначение“ в правно ирелевантен аргумент. Както приема ВКС на РБ, предназначението на уреда се извежда от начина и контекста на неговото държане, а не от техническия му потенциал сам по себе си (вж. Решение № 456/01 декември 23г. по н.д. № 714/23г. на Първо н.о, Решение № 88/23.06.22г. по н.д. № 310/22г. на Първо н.о., Решение № 99/25.10.22г. по н.д. № 359/22г. на Трето н.о.).

Настоящият казус разкрива специфика, която не се вмества във фактологията, разисквана в решенията на ВКС, които защитата държи да бъдат изрично обсъдени от въззивнати инстанция – № 50162/28.02.23г. по н.д. № 597/22г. на Първо н.о., № 444/04.09.24г. по н.д. № 143/24г. на Второ н.о. и № 100/07.02.24г. по н.д. № 1144/23г. на Първо н.о. Изводите в посочените решения са обусловени от липсата на доказателства за системност на поведението на дееца, каквато в настоящия случай се установява – налице е (1) съвместно държане на мателотърсачи без разрешение и на неидентифицирани и нерегистрирани по съответния ред ДКЦ на място за ежедневна употреба, при което предметите на двете посегателства са се съвместили в единна функционална среда; (2) признат интерес към антиките и признато намиране на такива с един от инкриминираните уреди за търсене на метал; (3) доказано знание за археологическия характер на намирани посредством този уред находки чрез документирано предване на музей; (4) селекция при дългогодишно задържане на ДКЦ. Така че обосновката на оправдателен извод в цитираната практика не може да бъде приложена към настоящата значително по-развита и доказателствено наситена фабула.

Не е вярно освен това, че цитираните решения създавали „нова“ практика, която въвеждала допълнително изискване за осъществяване състава по чл. 277а НК от обективна страна, а именно „реално използване на намерените в държане на дееца металдетектори“. Всъщност подобно изискване в споменатите решения не се открива – в тях се говори за липсващи доказателства за ползването на специализираната апаратура като допълнителен аргумент на извода за липсваща субективна съставомерност.

Изложените от ХОС и допълнени при въззивния контрол доказателствени преценки водят до извода, че търсенето на злато не е невинна алтернатива на археологическо търсене, а допълнителна практическа форма на използване на един от държаните металдетектори, довело до реализиране на неговия пълен технически потенциал – търсене на злато и откриване на ценности с културно-историческо значение.

Казано накратно, настоящият случай не може да се представи като пасивно държани в чужда кухня вещи, а Я. – като човек, който е „попаднал“ на археология. Той е лице, което я разпознава, подбира и решава каква част от нея да стане обществена. Установените факти образуват затворена логична последователност, насочваща към единствено възможния извод, че деецът е държал и контролирал археологически обекти и предназначена за иманярство техника, като селективно легитимирал само част от тази устойчива и осъзната дейност чрез взаимодействие с музей.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед на тези фактически констатации е вярно квалифицирането на инкриминираното държане на античните монети, апликация, части от фибула, халка, оловен прешлен и мънисто като престъпление по чл. 278, ал. 6, пр. 3 НК. Касае се за повече от три археологически обекта по смисъла на чл. 146, ал. 1 от Закона за културното наследство (ЗКН), представляващи движими материални следи от човешка дейност от минали епохи, намерени в земните пластове – 16 на брой културни ценности по смисъла на чл. 7 от ЗКН. Всички те произхождат от територията на България и съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 3 ЗКН имат статут на културни ценности с категория съответно национално значение или национално богатство до установяването им като такива по реда на закона. Бидейки част от движимото културно наследство на страната, е било задължително да бъдат подложени на идентифициране и регистриране по съответния ред, регламентиран в инкриминираните и подробно и коректно анализирани от ХОС норми от ЗКН и от Наредба № Н - 3/03.12.09 г. на Министъра на културата за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движимите културни ценности.

Видно от приетата фактология, процесните предмети са се намирали в държане на подс. Я. години наред, т.е. не са предадени от него в законоустановения (в чл. 93 ЗКН) срок в най-близкия музей.

Що се отнася до характеристиката на престъпните предмети, тя е безсъмнено установена. С помощта на специални знания е изяснено, че 16-те артефакта представляват свидетелство за човешка дейност от минали епохи, ценни от научна и културна (не парична) гледна точка, а липсата на данни как, кога и кого са открити не влияе на тази оценка. Подс. Я. настоява, че когато видял находките при претърсването, те изглеждали лишени от археологическа значимост. Тази алтернативно поднесена теза за невинност също не може да бъде възприета – той не ги е подложил на специално изследване, което да потвърди подобно предположение, напротив – държал ги е на видно и предполагащо ежедневно боравене място, което показва убеждение в тяхната ценност. Иначе е бил прав да счита пазарната им стойност за ниска, което ни най-малко не се отразява на тяхната културно-историческа характеристика (а се дължи на недоброто им състояние).

Що се отнася до прекия умисъл за държане на 16-те археологически обекти, той беше широко разискван в горното изложение, като на това място ПАС само ще обобщи, че Я. и е съзнавал общественоопасния характер на упражняваната върху тях фактическа власт, и е искал да са му на разположение.

Валидни са и всички изложени в мотивите на присъдата разсъждения по отделните елементи от престъпния състав, към които ПАС не вижда какво друго може да добави.

*

Коректно е също квалифицирането на държането на металдетекторите като престъпление по чл. 277а, ал. 7 НК. Както беше обосновано, тези изрядни в техническо отношение уреди са държани в експлоатационна готовност и на място, които изключват възможността да се приеме защитната теза, че са чужди и безразлични на ползвателя на жилището. И трите имат принципното предназначение за търсене на археологически обекти в земните пластове, пък и точно такива конкретни обекти са били във владение на подсъдимия и на датата на претърсването, и на 20.01.2020г., и на 06.03.2020г., а според кредитираното от ПАС твърдение на подс. Я. във въззивното с.з. – и в междинния период.

Както беше казано по-горе, ПАС приема, че деецът е търсел с един от металдетекторите и самородно злато, което не изключва обективната съставомерност. Както се казва в Решение № 456/01.12.23г. по н.д. № 714/23г. на ВКС, Първо н.о., нормата на чл. 277, ал. 7, пр. 2 НК не изисква инкриминираният предмет да е с уникално предназначение за търсене на археологически обекти. Престъпният състав е на просто извършване, като за неговото осъществяване от обективна страна е достатъчно деецът единствено да упражнява фактическа власт върху дадения престъпен предмет (в случая върху трите металдетектора, което той и не отрича).

Що се отнася до признака „противозаконност“ на държането, ХОС е изложил пространни мотиви, които въззивната инстанция споделя и направо препраща към тях. Само ще бъде наблегнато, че единият от металдетекторите е бил собственост на св. П., което не компрометира основанието за ангажиране на наказателната отговорност на държателя му Д. Я.. Защото включително държателите на такива вещи следва да се съобразяват с въведения разрешителен режим. Вярно е отговорено и на аргумента, че подсъдимият по принцип не е можел да получи регистрация на трите уреда (защото не е отговарял на изискванията по ЗКН) и „поради това не можел да се яви субект на престъплението по чл. 277а, ал. 7 НК“. ПАС се присъединява към изложеното в мотивите, че противозаконното държане не се извежда единствено от липсата на надлежна регистрация, а от знанието, че нерегистрираната апаратура е с предназначение за извършване на дейност, поставена под разрешителен режим.

По-горе беше аргументирано знанието на Я., че трите металдетектора са съхранявани като средство за търсене на археологически обекти, което осъществява субективната съставомерност на разискваното посегателство.

Беше коментиран и въпросът с наследяването на единия от металдетекторите и на археологическите обекти. На това място от изложението ПАС ще наблегне, че фактът на наследяването н е изключва изискуемия за престъплението по чл. 277а, ал. 7 НК умисъл. Произходът на археологическите обекти и на техническите средства за тяхното търсене е ирелевантен. Законът санкционира тяхното държане със съзнание за иманярско предназначение, като се дезинтересира от придобивния способ. Нещо повече, видно от разсъжденията по-горе, наследствената връзка дори укрепва извода за субективния елемент на деянието. Лице, което е получило едновременно археологически обекти със следи, показващи престояване в земята, и уреда, с които биха могли да се извадят точно от земните пласове (а сетне и е намерил със същия уред предадените на музея през 2020г. артефакти) не може да бъде третирано като неосведомено относно съставомерното предназначение на този уред.

В аспекта на тези разсъждения е изключено да се приеме, че деецът е действал при условията на грешка по смисъла на чл. 14, ал.1 НК. За такава грешка като обстоятелство, изключващо умисъла, може да се говори само при доказано незнание относно фактически признак от състава на престъплението. Видно от приетата фактология на инкриминираните събития, подсъдимият е знаел, че държи в разрез със законовения ред движими вещи от минали епохи, имащи най-малкото културно-исторична стойност, както и металдетектори, поддържани в техническа готовност за откриване на подобни ценности.

Не е налице основание за приложение разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НК по отношение на деянието по чл. 278, ал. 6 НК, както правилно е приел и ХОС. Вярно е, че стойността на инкриминираните археологически обекти не е висока – оценени са общо на 16.50 лв., но броят им е сравнително голям. Наказателноправният запрет е за държането дори само на един, при държане на повече от три се предвижда по-високо наказание, а случаят се отнася за държане на 16 броя. От друга страна защитеният обществен интерес не е имуществен, а е свързан с опазването на културното наследство и с държавния контрол върху археологическите ценности. Освен това, видно от горната фактология, поведението на Я. е развивано във времето и по своя обем, продължителност и вътрешната организация изключва инцидентност. Така че обществената опасност на разискваното посегателство не е явно незначителна; такава не е и личната обществена опасност на Я., за която ще стане дума в следващото изложение.

ЗА НАКАЗАНИЯТА

Санкционният избор на ХОС е правилен. Коректни са и разсъжденията му относно предпоставките за приложение нормата на чл. 55 НК за наказването на всяко от двете престъпления.

Наличните смекчаващи обстоятелства сочат ниска степен на обществена опасност на деянието по чл. 278, ал. 6 НК, доколкото държаните археологически не са в добро състояние и представляват предимно музеен интерес, и не много висока степен на обществена опасност на деянието по чл. 277а НК – установена е фактическа власт върху три на брой металдетектори със съставомерното предназначение, но е инкриминирано държането им само на една дата и по-малко опасната от визираните в закона хипотези на престъпно поведение.

Що се отнася до степента на обществена опасност на дееца, ХОС правилно я е окачествил като неутрална (нито ниска, нито висока). Той се е оказал способен да поддържа социално желателно поведение: участва в съпружеско съжителство, а за майка си полага грижи, като често я посещава след смъртта на баща си, но пък избраната му жизнена стратегия не може да се определи като порядъчна – вярно е, че е реабилитиран за извършените в младостта му квалифицирана кражба и каналджийство (за които е изтърпял общо две години лишаване от свобода ефективно), но за стореното през 2015г. престъпление против правосъдието по чл. 294, ал. 1 НК и за своето четвърто по ред престъпление (по чл. 354в, ал. 1 НК, извършено през 2020г.) се третира като осъждан. ХОС правилно е отчел факта, че от извършването на двете престъпления е минало много време, но успоредно с това е обърнал внимание, че пъстрата картина на съдебното му минало показва, че за него никак не е затруднително да посяга на различни видове защитени от наказателното право обществени отношения.

Най-същественото от смекчаващите обстоятелства – това е продължителният период на разглеждане на делото, за изтичането на който подс. Я. не е допринесъл с недобросъвестно процесуално поведение. Касае се за нарушение на нормата на чл. 22 НПК, въвеждаща принципа на разумния срок за решаване на делата. Деветте години на висящност на делото са засегнали и принципа на равнопоставеност спрямо другите извършители на престъпления с инкриминираните квалификации, които са получили и изтърпели своите наказания своевременно.Ето защо ХОС е бил прав да третира това обстоятелство като изключително.

Налице е и пропуснато от ХОС смекчаващо обстоятелство – дадените от подсъдимия подробни обяснения, които в своята значителна част носят характеристиките на самопризнание. След като тези обяснениия са допринесли за обосноваване на осъдителен извод, реципрочно и защитата следва да ползва потенциала на това обстоятелство (в смекчаващ наказанието смисъл).

Като подложи на самостоятелна преценка всички обективни и субективни фактори с индивидуализиращо наказанията значение и отчете изключителния характер на едно от обстоятелствата със смекчаващи свойства, ПАС достигна до извода на първата инстанция за предпоставките за приложение на алгоритъма по чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК. Сподели и виждането му за оптималното наказание – пробация, обхващаща само задължителните две мерки. С оглед различието в степента на обществена опасност на двете посегателства е споделимо решението за налагане на най-ниския размер на пробацията за престъплението по чл. 278 НК (първите две пробационни мерки за минималните срокове от по 6 месеца), а за престъплението по чл. 277а НК – много малко над минимума (същите две мерки за срокове от по седем месеца). Споделимо е и решението за освобождаване на подсъдимия от кумулативното наказание глоба, на основание ал. 3 на чл. 55 НК.

Правилно е приложена нормата на чл.23, ал.1 НК, като на Я. е определено общо найтежко наказание ПРОБАЦИЯ, включваща задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване два пъти седмично за срок от седем месеца и задължителни срещи с пробационен служител за същия срок. И според ПАС това наказание се явава адекватно на обективната тежест и морална укоримост на престъпленията, а също на личността на дееца, така че се оказва достатъчно за постигне целите по чл. 36 НК и не се налага увеличаването му по реда на чл. 24 НК.

Правилно и ненуждаещо се от коментар е и решението на хасковския съд за приложение на разпоредбите на чл. 278, ал. 7 НК и на чл.53, ал. 2, б.“а“ от НК за отнемане в полза на държавата на инкриминираните предмети.

При цялостната служебна проверка на правилността на атакуваната присъда настоящата инстанция не установи основания за отмяна или за изменение.

По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК Пловдивският апелативен съд