РЕШЕНИЕ

№ 166

гр. Варна, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева Членове: Росица Ант., Тончева Десислава, Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора П. М. К. като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233000600345 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК. Образувано е по жалба на процесуалния представител на З. А. и Р. М.- гр.ищци и частни обвинители против Присъда №16 от 19.09.2023г. по НОХД №344/2023г. по описа на Окръжен съд – Шумен.

С атакувания съдебен акт подсъдимият С. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.330, ал.3, пр.1 вр. чл.330, ал.2, т.2 вр.330, ал.1 от НК, за което и при условията на чл.58а, ал.1 от НК му е било наложено наказание три години „лишаване от свобода", при първоначален „общ“ режим на изтърпяване. Съдът се е произнесъл по предявените граждански искове, направените разноски и веществени доказателства.

В жалбата се навеждат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се изменение на присъдата, с увеличаване размера на наложеното наказание и алтернативно връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание частните обвинители и техния повереник поддържат своята жалба на посочените основания.

Представителят на апелативна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а присъдата за правилна и законосъобразна.

В личната си защита и последна дума подсъдимият заявява, че се придържа към становището на прокурора и моли присъдата да бъде потвърдена.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на цялостна проверка на постановения акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият В. Р. С. е многократно осъждан за престъпления срещу собствеността. На 11.05.2016г. той изтърпял последното наказание „Лишаване от свобода“, наложено по НОХД №360/16г. по описа на ШРС и е бил освободен от затвора, след което се завърнал в гр.Шумен и заживял в същия град, на ул. „Шеста“. Същият нямал постоянна работа, като инцидентно полагал нискоквалифициран труд срещу заплащане и често употребявал алкохол.

Подсъдимият поддържал близки приятелски отношения с Г.ХР.А.. В ранните вечерни часове на 30.10.2022г. същия узнал, че през деня неговият приятел А. е пострадал по време на сбиване, като Р. И. М. и неговите синове са участвали в побоя.

След като научил, че Г.А. е ранен и приет за лечение в болница, подсъдимия се разстроил. Той се опитал да посети А. в МБАЛ – Шумен заедно със св. В.В. П., но не били допуснати в болницата. Тогава подсъдимият се завърнал в квартала, в който живее и посетил питейно заведение, където употребил алкохол. Впоследствие се придвижил до друго питейно заведение, където по това време се намирали свидетелите А.П.А. и В.В. П.. Подсъдимият отново поръчал алкохол и продължил да пие. Същият многократно изразил пред двамата свидетели възмущението си от случилото се с Г.А. и своето намерение да отмъсти на Р. М. като запали къщата, която била собственост на пострадалия М. и съжителката му З. А.. Двамата свидетели не повярвали, че подсъдимия ще предприеме действия, за да осъществи заканите си, но той продължил да настоява, че ще извърши палежа. Подсъдимият поискал от св.А.А. празна пластмасова бутилка, в която да налее бензин. Тъй като предоставената от свидетеля бутилка от 2 литра била преценена от подсъдимия като малка, същата не била взета от него.

След като напуснал заведението, подсъдимия намерил по– голяма пластмасова бутилка и се завърнал заедно с нея при св.П.. По молба на подсъдимия, свидетелят П. поръчал по телефона такси, макар че не разбрал до къде ще пътуват. Скоро след това пристигнал таксиметров автомобил, управляван от св.С.Р.. Подсъдимият и свидетелят П. се качили в таксиметровия автомобил – подсъдимия на предната дясна седалка до водача, а свидетелят П. – на задната седалка на превозното средство. Подсъдимият указал на свидетеля Рашков да ги откара до бензиностанция „Петрол“, находяща се в района на „5-ти км.“ край гр.Шумен. След спирането на автомобила, подсъдимият и свидетелят П. слезли, приближили се до една от колонките на бензиностанцията и свидетелят П. съдействал на подсъдимия да напълни пластмасовата бутилка с около 5л. бензин. Впоследствие св.Рашков откарал двамата пътници до място, посочено му от подсъдимия, след което подсъдимия и свидетелят П. се разделили. Последният се прибрал в дома си, а подс.С. се отправил към ул.„Шеста“ като носел със себе си пластмасовата бутилка с гориво.

Докато вървял към къщата, собственост на пострадалите Р. М. и З. А., която била разположена в имот с административен адрес – гр. Шумен, ул. „Шеста“ № 5, подс.С. пушел цигара. Същият няколкократно обиколил имота, докато реши как да го запали. Подсъдимият видял, че в пространството между къщата и оградата, покрай която преминавал, са складирани дърва за огрев, строителни дъски и употребявани гуми с джанти. Той преценил, че ако запали складираните вещи, предвид техния характер, количество и местонахождение, същите ще се разгорят силно и огъня ще се прехвърли и върху къщата на пострадалите. Подс.С. излял върху складираните вещи бензина, като хвърлил бутилката и цигарата си върху тях. Вещите се възП.или, като огънят ги обхванал изцяло. Впоследствие огънят се разгорял бързо и силно, като пламъците достигнали до покрива на къщата на пострадалите, който също започнал да гори. Подс.С. напуснал мястото и се отправил към дома си. През това време огънят продължил да се разгаря и обхванал покрива и на съседната къща, която се намира в имот с административен адрес– гр.Шумен, ул.„Пета“ №35- собственост на пострадалата Л.С. И.а.

Огънят бил забелязан от съседи на двете горящи къщи, които подали сигнал на тел.112 в 22.15ч. на 30.10.2022г. На място незабавно били изпратени няколко пожарни автомобила, които предприели дейности по гасене на пожара. Следствие на пожара изгорели движими вещи на обща стойност 2270лв., собственост на пострадалите Р. М. и З. А., а именно: 10 пространствени куб. м. дърва за огрев на стойност 1000 лв., 3 куб. м. строителни дъски на стойност 420лв., 4 броя употребявани гуми с джанти на стойност 320лв., система за видеонаблюдение DVR с камери на стойност 440 лв. и сателитна чиния с приемник на стойност 90лв. Освен това били нанесени вреди в размер на 11 870.90 лв. на жилищната сграда, собственост на пострадалите Р. И. М. и З. Р. А., находяща се на административен адрес – гр. Шумен, ул.„Шеста“ №5 и вреди в размер на 1507.10 лв. на жилищната сграда, находяща се на административен адрес– гр.Шумен, ул. „Пета“ №35, собственост на Л.С. И.а. Докато пожарните екипи потушавали огъня, подсъдимият отново се придвижил от дома си до горящите сгради и се присъединил към останалите жители на квартала, които наблюдавали случващото се.

По отношение на подс.В. Р. С. е назначена съдебно – психиатрична експертиза – л.53, т.2. От същата се установява, че С. не се води на диспансерен отчет към регионалната психиатрична служба, но е лекуван няколкократно в ДПБ с.Царев брод с диагноза „Лека умствена изостаналост“. Преди деянието С. е бил с лека форма на алкохолно опиване, но споменът му за извършеното е пълен, цялостното му поведение е подредено и последователно. Не се отчитат в поведението му грубо изопачаване на възприятията, преценките на събитията и последиците от тях. Нито в механизма на деянието, нито в субективно споделените данни възникват основания за обсъждане на някакъв тип емоционално състояние. Експертът е заключил, че към момента на деянието обвиняемият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

По делото са освидетелствани и св.З. Р. А.– л.23, т.2 от ДП и Р. И. М. – л.37, т.2 от ДП. Видно от съдебно- психиатричните експертизи, двамата пострадали са психично здрави. Към момента на извършеното деяние са били притеснени, но са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си. Инцидентът не би могло да породи основателен страх за живота и здравето на лицата. Същите са могли да възприемат и запаметяват факти и обстоятелства свързани с деянието и да ги възпроизвеждат в показанията си относно случилото се.

При извършения оглед на местопроизшествието е иззето и приобщено по делото 1бр. DVR устройство с надпис „Dahua“, изследвано посредством назначена съдебно – техническа експертиза, записала на оптичен носител видеофайловете, налични в устройството и съдържащи информация досежно процесното деяние– л.69, т.2.

Към материалите по делото са приобщени с протоколи за доброволно предаване още два диска /цифрови носители/. Единият от тях съдържа записи от охранителните камери, разположени на бензиностанция „Петрол“, находяща се в района на „5 - ти км.“ край гр. Шумен, а вторият- приобщен като веществено доказателство по делото е предаден доброволно от пострадалите Р. М. и З. А., чрез техния адвокат и на него са записани видеофайлове, съдържащи информация относно процесното деяние.

В хода на ДП е била назначена пожаро- техническа експертиза- л.82, т.2 от ДП. От фактическите констатации на същата се установява, че причината за пожара е умишленото запалване на дървения материал в непосредствена близост до жилищната сграда, находяща се на адрес гр.Шумен, ул.„Шеста“ №5. За развитието на огъня са допринесли голямото количество дървен материал, струпан в непосредствена близост до къщата, наличието на автомобилни гуми, складирани на същото място и използването на леснозапалима горивна течност. Източникът на пожара е открит огън- вероятно горяща цигара, а огнището на пожара е купчината дървен материал, складиран непосредствено до къщата, находяща се на адрес гр.Шумен, ул. „Шеста“ №5. При конкретните условия материалите, които са горели по време на пожара нямат склонност към самозапалване. В близост до огнището на пожара не е открит източник на електрически ток, който да благоприятства за образуването за самия пожар. Поради близкото разположение на сградите в квартала, в случай, че не е бил изгасен своевременно, огънят би обхванал и други имоти, както това се е случило до пристигането на екипите на пожарната с жилищната сграда, собственост на Л.С. И.а.

Изготвени са били и две икономически експертизи – л.88, т.2 и л.94, т.2 от ДП. От техните заключения се установява, че пазарната стойност на къщата, намираща се в гр.Шумен, ул.„Шеста“ №5 към 30.10.2022 година е била 40 690.00 лв., а тази на къщата, намираща се в гр. Шумен, ул. „Пета“ №35 е била 21 700 лв. Пазарната стойност на движимите вещи, които са изцяло погинали в пожара е 2 270 лв. Вредите, нанесени на къщата, намираща се в гр.Шумен, ул. „Шеста“ №5, са на стойност 11 870.90 лв., а вредите, нанесени на къщата, намираща се в гр. Шумен, ул. „Пета“ № 35 са на стойност 1507.10 лв.

Горната фактическа обстановка е изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, призната от подсъдимия С. в процедурата по гл.27 НПК и се установява от наличната по делото доказателствена съвкупност: протокол за оглед, фотоалбум, протоколи за доброволно предаване, свидетелски показания, заключения на назначени експертизи, писмени и веществени доказателства.

Съдът е изпълнил задължението си при проведената диференцирана процедура да се произнесе по въпросите има ли извършено деяние, извършено ли е то виновно, съставлява ли престъпление и каква е правната му квалификация. Правилно е преценил, че установените фактически обстоятелства, изложени в обвинителния акт и направеното от подсъдимия самопризнание намира опора в събраните на ДП материал в достатъчна степен и е изложил своите правни изводи.

Видно от материалите по делото, свидетелските показания са последователни, изчерпателни и еднопосочни, като установят по непротиворечив начин механизма и авторството на деянието. Същите се подкрепят от обясненията на подсъдимия и са в унисон с цялата доказателствена съвкупност.

При така установената фактическа обстановка, която се подкрепя от цялата доказателствена маса, съдът е дал дължимата правна квалификацията на деянието по чл.330, ал.3, пр.1 вр. чл.330, ал.2, т.2 вр. 330, ал.1 от НК. За съставомерността на същата е необходимо запаленото имущество да е със значителна стойност, от пожара да са настъпили значителни вреди и да е съществувала реална опасност пожарът да се разпростре и върху други имущество със значителна стойност /вж Решение №79 от 8.III.1982 г. по н.д. №69/82г., I н. о., Решение №551 от 21.ХI.1986 г. по н. д. №558/86 г., I н. о. и др./.

Докато за съставомерността на престъплението по основния състав на чл.330, ал.1 НК е от значение общата стойност на запаленото имущество, а не стойността на настъпилите увреждания, последните представляват съществен признак на престъплението по квалифицирания състав на чл.330, ал.3 НК.

Проверяваният съд обстойно се е спрял върху квалификацията „значителни вреди“, определени правилно съгласно разясненията на Постановление №1/1983г. на Пленума на ВС и ТР№1/98г.

Квалифициращото обстоятелство по ал.3 на чл.330 от НК “значителни вреди“ кореспондира със съставомерното обстоятелство "значителни вреди", посочено от законодателя в нормата на чл.343, ал.1, б."а" НК. Съгласно константната практика на касационната инстанция, имуществения критерий за тези съставомерни признаци е свързан с размера на минималната работна заплата в страната и той е равен на стойността на четиринадесет минимални работни заплати към момента на осъществяване на престъплението. В този смисъл са и Решение №312 от 27.06.2008г., постановено по НД № 273/2008г., III НО и Решение №45 от 11.02.2009 г., постановено по НД №658/2008 г., II НО.

Съдът подробно е мотивирал обективните и субективни елементи на престъплението палеж, извеждайки ги от действията на подсъдимия. Те категорично сочат на умисъл да запали сградата на пострадалите и съзнаване на възможността пожара да се разпростре и върху съседните постройки, причинявайки значителни вреди.

По жалбата за допуснато съществено процесуално нарушение.

Видно от материалите по делото, в хода на разпоредителното заседание е направено възражение от защитата на гражданските ищци и частни обвинители за допуснато съществено процесуално нарушение, нарушаващо техните права. Като такова се сочи неправилно определения размер на претърпените вреди от пострадалите, каквото възражение е направено при предявяване на материалите по делото. Съдът е приел, че същото не подлежи на разглеждане с оглед разпоредбата на чл.248, ал.4 от НПК.

Този извод на съда е незаконосъобразен. Направеното възражение не касае проверка или оценка на доказателствата и доказателствените средства. Същото визира допуснато съществено процесуално нарушение, по което съдът е бил длъжен да вземе становище.

Разгледано по същество, възражението се преценява от настоящия състав за неоснователно.

Становище по същото е взето още в хода на ДП, където с Постановление на наблюдаващия прокурор по реда на чл.229 от НПК искането аргументирано е било оставено без уважение.

Подсъдимият е бил предаден на съд, съгласно обвинителния акт, където причинените имуществени вреди са били конкретно определени. Пострадалите са предявили граждански искове в посочения в ОА размер, които са били приети за съвместно разглеждане в наказателния процес.

При това развитие на производството, не може да бъде споделено разбирането на гр.ищци и частни обвинители за допуснато процесуално нарушение, засягащо техните права, доколкото същите имат правомощието да търсят алтернативно претендираната обезвреда /респ. разликата/ по общия исков ред.

По основанието на жалбата за допуснато нарушение на материалния закон при определяне размера на наказанието.

При индивидуализацията на наказанието, правилно съдът е отчел като отегчаващо обстоятелство обремененото съдебно минало на подсъдимия и невъзстановяване на щетите. Като такова, по преценка на настоящия състав, следва да бъде отчетена и стойността на имуществените вреди, значително нахвърляща тази, обуславяща квалификацията „значителни вреди“; броят на квалифициращите елементи и обстоятелството, че деянието реално е засегнало още един имот.

Като смекчаващи правилно е обсъдено психичното състояние на подсъдимия. Същият е лице с интелектуални дефицити, преценени от вещите лица като съответстващи на ниво лека степен на умствена изостаналост, емоционално лабилен и импулсивен при проява на раздразнителност и напрежение. От друга страна, подсъдимият е бил в състояние на алкохолно опиване от обикновен тип и степен в рамите на лека, което също е довело до снижена критичност, отпадане на нравствените задръжки и поддаване на низши инстинкти и влечения.

Правилно като смекчаващо отговорността обстоятелство е отчетено направеното от подсъдимия самопризнание, което съществено и своевременно е спомогнало за разкриване на деянието и неговия автор още в хода на досъдебното производство, съгласно разясненията, дадени в ТР №1/2009г. на ОСНК на ВКС. Видно от обясненията на подсъдимия, депозирани на досъдебното производство, същите покриват тези изисквания. В тях са залегнали основни факти, имащи значение за разкриване на обективната истина за съставомерността и авторството на деянието, обективно подпомогнати от подсъдимия.

Настоящият състав не споделя разбирането на проверявания съд, че липсата на постоянна работа на подсъдимия и жената, с която живее на семейни начала могат да бъдат отнесени към смекчаващите отговорността обстоятелства. Упражняването на обществено полезен труд е правило, норма в обществото, поради което липсата на такова не може да се отчита нито като смекчаващо, нито отегчаващо обстоятелство.

Определената от съда висока степен на обществена опасност на деянието е правилна, макар и по различни от изложените съображения. При осъществяването на цялостната дейност по индивидуализацията на наказанието се отчита не общата обществената опасност на престъпленията от определен вид, а специфичната обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец. В конкретния случай, деянието разкрива по-висока степен на опасност от заложената от законодателя, която се извежда от обекта на посегателството и начина на извършването му-запалени са жилищни сгради; през нощта, когато хората се намират в своя дом, застрашавайки по този начин тяхната безопасност; наличието на множество сгради, които са се намирали в непосредствена близост; реалното засягане на два имота и мотива за неговото извършване- отмъщение и саморазправа, което налага неоспорим извод за завишена степен на обществена опасност на деянието.

Подсъдимият С. е осъждан многократно за престъпления против собствеността, като голяма част от наложените му наказания са изтърпени ефективно. Налице е завишена степен на обществена опасност на дееца, която произтича от една страна, от отрицателната характеристика на дееца, проявена чрез деянието, извършено планирано и хладнокръвно, а от друга страна- от данните за предходната му съдимост.

В светлината на изложеното, настоящия състав намира, че в конкретния случай не са налице предпоставките на чл.55 от НК, както правилно е съобразил и проверявания съд.

За да бъдат преценени като изключителни, смекчаващите обстоятелства трябва съществено да отличават казуса от типичните случаи. Нито едно от обсъдените по-горе смекчаващи обстоятелства обаче не притежава такава характеристика. От друга страна, смекчаващите обстоятелства не обосновават извод за несъразмерна тежест на най-лекото наказание, предвидено за извършеното от подсъдимия престъпление. Това е така, предвид многобройните му осъждания, които са санкционирани с наказание „лишаване от свобода“. Видно данните за съдимост, подсъдимия е осъждан 20 пъти за извършени престъпления-всички против собствеността и едно деяние по чл.198 от НК, като е излязъл от Затвора на 14.05.2016г. След тази дата няма данни за противобществени прояви. Следва да се съобрази обстоятелството, че преобладаващата част от престъпленията, предмет на осъжданията, се намират помежду си в отношение на съвкупности, всяка от които се приема като едно осъждане, макар и резултат на постановени множество присъди. Ето защо, следва да се приеме, че осъжданията на подсъдимия са ДЕВЕТ. Това не променя крайния извод за изградени трайни престъпни навици и оформен поведенчески модел. Положените усилия от правораздавателните органи, включително и чрез многократно изолиране в пенетенциарни заведения, очевидно не са довели до поправянето и превъзпитаването на подсъдимия, който е превърнал криминалните си прояви в начин на живот.

Искането на гражданските ищци и частни обвинители за завишаване размера на наложеното наказание е основателно, макар и по различни от изложените съображения. Не може да бъде споделен посочения аргумент, а именно опасността огънят да се разпростре и върху други имоти, което е част от квалификацията на деянието, поради което същото не следва да се третира допълнително като отегчаващо отговорността обстоятелство.

Настоящият състав намира, че наказанието, определено след извършената редукция на специалния минимум от три години лишаване от свобода, предвиден в санкционната част на състава на престъплението, за което е признат за виновен по чл.330, ал.3, пр.1 от НК е твърде снизходително, поради изключително високата степен на обществена опасност на деянието. С него са засегнати обществени отношения от комплексен характер- унищожено е значително имущество, реално са увредени два имота, а мотивът е отмъщение е саморазправа. В същото време, с поведението на подсъдимия са били застрашени неограничен кръг от хора и имущество. Само бързата реакция на пожаротехническата служба по потушаване на огъня и отсъствието на хора в жилищните сгради са препятствали по-тежки последици. Съобразявайки и поведението на подсъдимия, с оглед на цялостната картина на престъпната му дейност дава възможност за извода, че не е постигнато въздействието на предупредителния и поправящ ефект на наложените му за предходните осъждания наказания, което налага засилена наказателноправна намеса.

Изложеното дава основание на съда да упражни правомощията си по чл.337, ал.2, т.1 от НПК, като увеличи размера на наложеното наказание на шест години „лишаване от свобода“, което редуцирано по реда на чл.58а от НК се определя на четири години „лишаване от свобода“.

Наложеното от първоинстанционния съд наказание изпълва изискванията на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, поради което режима на изтърпяване на наказанието е определен правилно.

По изложените съображения, настоящата инстанция преценява жалбата като частично основателна, поради което постановената присъда следва да бъде изменена в частта досежно наложеното наказание, като се увеличи неговия размер на четири години „лишаване от свобода“, а в останалата част да бъде потвърдена.

Водим от горното и на основание чл.337, ал.2, т.1 и чл.338 от НПК, въззивният съд