Решение № 11023 от 8.12.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1035/2025 г.

Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 32, ал. 8 от Закона за развитието на академичния състав на Република България (ЗРАСРБ). Оспорва се Решение от Протокол № 1 от 2025г. от първо заседание на Научно жури, определено със заповед № Р-2186/29.04.2025г. на заместник ректора по НИД на Медицински университет „Пловдив“ за провеждане на конкурс за заемане на академична длъжност „доцент“ по обща медицина, област на висше образование: Здравеопазване, спорт, професионално направление: Медицина към катедра „Урология и обща медицина“, обявен в ДВ бр. 15 от 21 февруари 2025 г., в частта му, в която кандидатът д-р Н. Г. И. не е допуснат до участие в конкурса. Жалбоподателката Н. Г. И., чрез адвокат П., моли да се отмени решението като незаконосъобразно. Навежда доводи за допуснати процедурни нарушения при определяне на условията за допустимост, поради което твърди същите да са нищожни. Твърди да е изпълнила всички валидни условия за допустимост до участието й в конкурса. Представя писмени доказателства. Претендира разноски. Ответникът по жалбата Научно жури, определено със заповед № Р-2186/29.04.2025г. на заместник ректора по НИД на Медицински университет „Пловдив“, представлявано от председателя доц. д-р П. А., дм, чрез процесуални представители юрисконсулти Д. и К., " прави възражение за недопустимост на жалбата, а по същество поддържа становище за законосъобразност на оспорваното решение и моли жалбата да се отхвърли. Представя писмени доказателства. Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното: За допустимостта: Според разпоредбата на чл.32, ал.8 от ЗРАСРБ всички актове на органите на висшето училище, на научната организация за придобиването на научна степен или за заемането на академичните длъжности по реда на този закон, както и заповедите на министъра на образованието и науката, издавани във връзка с осъществяването на правомощията му по глава четвърта, могат да се обжалват пред съда при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Оспорваното решение е издадено от временен орган на висше училище и е свързан със заемане на академична длъжност. Следователно е от вида на посочените в чл.32, ал.8 от ЗРАСРБ. С оспорваното решение се прегражда участието на жалбоподателката в конкурс за заемане на академична длъжност, поради което същото има пряко въздействие върху нейните права и законни интереси. С определение № 8341/01.08.2025г. на ВАС постановено по адм.д.№ 7771/2025г. в развилото се по настоящото дело производство по чл.166 от АПК, изрично е приета възможността за оспорване на процесното решение, след като е разгледан въпрос относно искане за спиране на неговото предварително изпълнение. Не е налице практика в противния смисъл. Твърденията на процесуалните представители на ответника в тази насока са необосновани. Посоченото от тях Решение № 6303 от 18.10.2000г. на ВАС по адм.д.№ 1398/2000г. има за предмет спор по оспорване на заповед за отстраняване от длъжност, административен акт твърде различен от процесния. Нещо повече, в мотивите на същото се приема: „ С разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията е възприет принципът на общата клауза за съдебна обжалваемост на всички административни актове. Конституционно установеният контрол за законност върху актовете и действията на административните органи е израз на правозащитната функция на правовата държава. При издаването на административните актове органите са длъжни да спазват Конституцията и законите на страната. Съдебният контрол по чл. 120 от Конституцията изразява цялостното обвързване на упражняването на държавната власт от нормите на правото. Едновременно с това чрез него се конкретизира в областта на административното правораздаване основния принцип на съдебна защита на правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица предвиден в чл. 117, ал. 1 от Конституцията. Чл. 120, ал. 2 от Конституцията урежда правото на съдебна защита на гражданите и юридическите лица срещу административни актове, които ги засягат. Задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва. "Засягането" е условие за възникване на процесуалния правен интерес от съдебно обжалване. Административния акт "засяга" по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията граждани или юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. При това, предмет на съдебен контрол са всички административни актове, независимо от вида на акта, с изключение на онези, които изрична законова норма изключва от това.“ – Аргументи все в полза на допустимостта на настоящата жалба, а не обратното. Посоченото Определение № 402/10.01.2006г. на ВАС по адм.д.№ 8822/2005г. касае оспорване на решение на общо събрание на факултетен съвет, което също е акт, различен от оспорвания. По адм.д.№ 3022/2019г. на АС-Пловдив решението на научното жури, което е било предмет на оспорване и за което е прието, че не подлежи на съдебен контрол, не касае произнасяне по допустимост на кандидатите в съответния конкурс, така че и тук няма идентичност. С оглед на това и доколкото жалбата е подадена в срок, тъй като срок за обжалване в решението на научното жури не е посочен, поради което на основание чл.140 от АПК срокът за обжалване е двумесечен – решението е постановено на 30.04.25г., жалбата е постъпила в съда на 21.05.205г., то оспорването е ДОПУСТИМО. По същество: С оглед задълженията на съда по чл. 168, ал. 1 от АПК за служебна проверка на всички основания за законосъобразност по чл.146 от АПК, независимо от липсата на възражения в тази насока, след като изрично са дадени указания на ответника за установяване на компетентността на органа и за спазване на административнопроизводствените правила, се установява, че оспорваното решение е издадено от некомпетентен орган. Академична длъжност "доцент", съгласно чл. 24, ал. 2, вр. с ал. 3 ЗРАСРБ се заема след провеждането на конкурс и избор. Процедурата по заемане на длъжността е регламентирана в чл. 25 - 27а ЗРАСРБ, съответно чл. 53 - 59 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България (ППЗРАСРБ) и Раздел IV от ПРАС на МУ Пловдив. Тя представлява съвкупност от правно регламентирани волеизявления и действия на отделни правни субекти, извършвани в определена от законодателя последователност, като всяко от тях поражда следващото. Този характер на конкурсната процедура определя сложния фактически състав на избора. В рамките на тази процедура и с оглед на посочената правна уредба, несъмнено е, че именно Научното жури се произнася с решение, като процесното. Комисията по чл.48, вр. с чл.56 от ППЗРАСРБ е помощен орган, проверяващ изискванията за допустимост на кандидатите, като решението по допустимостта се взема от научното жури. Аргумент за това е чл.26, ал.3 от ЗРАСРБ, според която разпоредба, в 14-дневен срок след изтичането на срока за подаване на документи научното жури взема решение за допускане на кандидатите до оценяване. Според чл.48, ал.4, вр.с чл.56 от ППЗРАСРБ кандидатите се уведомяват писмено за резултата от процедурата по допускане в срок до 14 дни след определяне на журито по чл. 49, ал. 1, като на недопуснатите кандидати се съобщават мотивите за отказа. По аргумент от ал.2 на същата разпоредба изискванията за допустимост, следващи от минималните национални изисквания и на изискванията по чл. 1а, ал. 2 се преценяват именно от научното жури. Според чл.109, ал.3 от Правилника за академичното развитие в МУ Пловдив до 14 дни след крайния срок за подаване на документи по обявения конкурс научното жури взема решение за допускане на кандидатите до оценяване. Според чл.110, ал.4 от същия правилник в 14-дневен срок след издаването на заповедта на ректора се провежда първото заседание на научното жури, на което се определят допуснатите кандидати и техните рецензенти. Така, несъмнено е, че именно научното жури е органа, компетентен да се произнесе по въпроса, по който в случая се е произнесъл относно допускането на всеки един от кандидатите в конкурса за заемане на процесната академична длъжност. /В този смисъл вж. Решение № 1232 от 5.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10057/2022 г., V о./ За да е валидно обаче така взетото решение, научното жури следва да е формирано по установения за това ред. Според чл.49, ал.3 от ППЗРАСРБ Научното жури се определя със заповед на ректора на висшето училище или на ръководителя на научната организация по предложение на първичното звено и след утвърждаването му от факултетния, съответно научния, съвет. Според чл.110 ал.3 от Правилника за академичното развитие в МУ Пловдив факултетния съвет утвърждава състава на научното жури, а окончателния състав се определя със заповед на Ректора на МУ-Пловдив. Нито в закона, нито в правилника към него, нито в правилника на учебното заведение е предвидена възможност за делегиране на правомощието на ректора за определяне на състава на научното жури. Такава възможност няма и в Закона за висшето образование/ЗВО/. Разпоредбата на чл.32 от ЗВО определя правомощията на ректора на висшето училище, като не предвижда възможност за делегиране. Разпоредбата на чл.33 от ЗВО предвижда, че заместник-ректорът подпомага дейността на ректора и има право да го представлява в случаите, когато е упълномощен от него. Представителството не е еднозначно с прехвърлянето на компетентност, изрично определена по закон. Определянето на научното жури не е представителна функция, а е вътрешно-властническо правомощие, предвидено в специален закон и в рамките на строго регламентирана процедура. За да е налице възможност за делегация, то тя трябва да е установена от закона. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС. В случая, видно от приложената административна преписка е, че съставът на ответния административен орган е определен със Заповед № Р-2186/29.04.2025г. за определяне на научното жури, издадена от заместник ректор НИД. Заместник ректорът е упълномощен със заповед № Р-3580/05.12.2023г. на ректора на МУ-Пловдив. Според последната/на лист 147 отделото/, ректорът упълномощава заместник ректора да подписва документи, отнасящи се до процедури за заемане на академични длъжности „доцент“ и „професор“. Заповедта е издадена на основание чл.32, т.4 и т.14, чл.33, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за висшето образование и чл.20, ал.18 и чл.23 от Правилника за устройството и дейността на МУ-Пловдив/ПУДМУП/. Нито т.4, нито т.14 от чл.32 на ЗВО дават възможност за делегиране на правомощия на заместник ректора. Разпоредбата на чл.33, ал.1, т.1 и т.2 от ЗВО дава такава възможност за упълномощаване, но с оглед представляване на ректора, а не с оглед делегиране на правомощия. Според чл.20, ал.18 от ПУДМУП ректорът определя и възлага правомощия на заместник ректорите на МУ-Пловдив. Това възлагане обаче не може да е извън възможностите, определени със закона. Чл.23 от ПУДМУП определя правомощията на заместник ректора по научноизследователската дейност (НИД) между които е и ръководството на звената за академично развитие. Ръководството на звената за академично развитие и подписването на документи, отнасящи се до процедури за заемане на академични длъжности „доцент“ и „професор“, както е разписано в упълномощителната заповед, дори и да беше възможно делегиране на това правомощие, не дава компетентност за определяне състава на научно жури в рамките на процедура по провеждане на конкурс за заемане на академична длъжност. В случая обаче, с оглед на очертаната правна рамка, за ректора на учебното заведение не е предвидена възможност да делегира това си правомощие, освен в случаите на заместване поради отсъствие, което е нещо съвсем различно от процесния случай. След като законът не допуска създаването на делегирана компетентност, то такава няма как валидно да се формира. Касае се за изрично разписано от закона правомощие в рамките на компетентността на ректора, за което не е предвидена изрично възможност за делегиране. Доколкото компетентността на административен орган е нормативно призната правоспособност и същевременно задължение на този орган да се произнася по определени въпроси, като ги решава с властническо волеизявление, обективирано в административен акт, то в случая съдът намира, че такава е липсвала за органа, определил състава на научното жури, а от тук самото научно жури като орган не е формирано надлежно като орган, поради което издадения от него акт също е издаден при липса на компетентност, поради което е и нищожен. Първото и основно условие за законосъобразност на административния акт е същият да е издаден от орган, който притежава компетентност за това - материална, териториална, лична и времева. Липсата на това условие е основание за незаконосъобразност от вида на най-тежката. Ето защо и поради изложените мотиви съдът намира, че оспорваното решение е нищожно и следва да се обяви за такова на основание чл.172, ал.2 от АПК. С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателката следва да се присъдят сторени разноски в размер на 10лв. заплатена държавна такса и 1000лв. адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Съдът