Решение № 9592 от 21.7.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 241/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба с вх. № 1663/27.01.2026г. подадена от Ж. С. М., с [ЕГН], от гр. Варна, чрез адвокат К. Д., срещу Заповед № 18-12500-19.11.2025г. на Началника на СГКК – Варна, с която е одобрено изменението в КК и КР на гр. Варна, ЕКАТТЕ /Единния класификатор на административно – териториалните и териториалните единици/ 10135, община Варна, област Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г., издадена от Изпълнителния директор на АГКК. Изменението се състои в нанасянето на нов обект в КККР: Схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2526.2421.1.3; площ по документ: 39,47 кв. м., собственост на Б. И. Т.; Промяна в границите на съществуващи сгради в КККР: схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2526.2421.1.1. Данни преди промяната: площ по документ: 86,60 кв. м. собственост на Ж. С. М.. Жалбоподателят счита оспореният акт за незаконосъобразен, постановен при съществено нарушение на процесуалните правила, в несъответствие с целта на закона /ЗКИР/ и подзаконовите нормативни актове, необоснован. Сочи, че при издаването на оспорената заповед, административният орган не е спазил административно производствените правила, което представлява нарушение на изискванията на чл. 26 и 35 от АПК, тъй като жалбоподателят не е бил уведомен за започналото административно производство и не му е било осигурено право на участие в него в качеството му на заинтересовано лице. Изтъква, че оспореният административен акт е издаден и при неправилно приложение на материалния закон. В конкретния казус не са налице материалноправните предпоставки за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър, тъй като не е налице непълнота и грешка, а и липсва годен за нанасяне самостоятелен обект. Сочи, че с решение № 540 от 26.04.2021 г. по адм.д. № 394/2021 г. по описа на Административен съд Варна, е отменена предходна Заповед на началника на СГКК, по идентично заявление на съсобственика Б. И. за изменение на КККР, състоящо се в нанасяне на процесните тавански и избени помещения, поради това, че същите не могат да се квалифицират като „обект“ по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗКИР, поради това, че не са обособени баня, тоалетна, кухненски бокс и осветеност на приземния етаж, и същите нямат самостоятелен характер. Въз основа на тези съображения отправя искане за отмяна на оспорената заповед и връщане на административната преписка на Началника на СГКК – Варна за произнасяне по заявлението за изменение на КККР, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението по настоящото дело. Претендира се присъждане на направените в съдебното производство разноски. В уточняваща молба с. д. 10307/18.05.2026г. релевира нищожност на оспорената Заповед, поради погиване на таванските помещения при възникнал пожар, както и поради пълното й противоречие с влязло в законна сила съдебно решение от 26.04.2021 г., постановено по адм. д. № 394/2021 г. по описа на Административен съд Варна. Моли за прогласяване нищожността на оспорената заповед, а в условията на евентуалност за отмяната й като незаконосъобразна. В съдебно заседание и в представена писмена защита с. д. 14324/02.07.2026г. жалбоподателят чрез процесуален представител по пълномощие поддържа жалбата и претендира разноски съобразно представен списък. Ответникът – Началник на СГКК – Варна в писмено становище с. д. 1663/27.01.2026г. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли за отхвърлянето й. Сочи се, че заявеното изменение е извършено след решаване на съдебен спор и вписване на собственост, което е в резултат на извършени геодезически измервания и в съответствие с документите за собственост, представени по преписката, като административният орган е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая и е издал стабилен и законосъобразен административен акт. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на жалбоподателя. Заинтересованата страна – Б. И. Т. чрез проц. представител в писмено становище сочи, че жалбоподателят няма правен интерес от оспорване на процесната заповед поради влязло в сила решение по гр. дело № 6261/2020г. по описа на ВРС, 42 състав, с което със сила не присъдено нещо е решен материалния спор относно собствеността, нейния обем и обектите на собственост на жалбоподателя и заинтересованата страна. Сочи подробни съображения обосноваващи материалната законосъобразност на оспорената Заповед, поради което моли за отхвърляне на жалбата и претендира присъждане на разноски. В писмено становище по уточняваща молба с. д. 11569/02.06.2026г. процесуалният представител на заинтересованата страна сочи, че адм. дело № 394/2021г. на Адм. съд – Варна, на което се позовава жалбоподателят е било разгледано преди да бъде решен с влязъл в законна сила и със сила не присъдено нещо, спор за материално право между М. и Т.. В открито съдебно заседание процесуалният представител на заинтересованата страна моли за отхвърляне на жалбата като недопустима и неоснователна и претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък. Административен съд - Варна, като взе предвид изложените от страните доводи, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Административното производство е започнало със Заявление вх. № 01-497404-25.06.2025г., с което пълномощник на Б. И. Т. е поискал от Началника на СГКК- Варна издаване на удостоверение за приемане/неприемане на проект за изменение на КККР за ПИ 10135.2526.2421. Към заявлението са приложени: Проект за изменение на КККР на гр. Варна за обект: сграда 10135.2526.2421.1, CAD файлове, вписани решения на ВРС, ВОС, ВКС и протокол за съдебна делба, извадка от кадастралната карта, скици-предложения и схеми на самостоятелни обекти по етажи, документ за платена такса. Видно от приложената към заявлението Обяснителна записка искането е да се попълни неотразен самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2526.2421.1 след решаване на съдебен спор, като самостоятелен обект и попълване на кадастралния регистър, съгласно Решение №260414/21.10.2022 г., вписано № 162, том XI от 03.06.2024 г. Целта на разработката е да се коригира сградата, като тя стане на два етажа и да се отрази самостоятелен обект на ниво 1, графично очертан по архитектурното разпределение от тройна съдебно-техническа експертиза, като в контура на самостоятелния обект се включват следните помещения - кухня с трапезария и спалня с обща площ 39.47 кв.м. взета от площообразуването към ТСТЕ и като прилежаща част към него да се впишат стълбище към таван с площ 7.44 кв.м., таван с площ 46.03 кв.м., избено помещение с площ 16.99 кв.м., още едно избено помещение с площ 10.80 кв.м. и общи части 4.60 кв.м. За целта се предлага, вече попълнения самостоятелен обект 10135.2526.2421.1, да се премести на ниво две на сградата, тъй като се намира на второто ниво на жилищната сграда. След направеното изменение се образуват следните самостоятелни обекти в сграда 10135.2526.2421.1: СО 10135.2526.2421.1.2 - на ниво 1 с предназначение „Жилище, апартамент“ с площ 39.47 кв. м. и прилежащите към него стълбище към таван с площ 7.44 кв. м., таван с площ 46.03 кв. м., избено помещение с площ 16.99 кв. м., още едно избено помещение с площ 10.80 кв. м. и 4.60 кв. м. от общите части на сградата. Самостоятелният обект е собственост на Б. И. Т.. И СО 10135.2526.2421.1.1 - на ниво 2, като запазва, номера, площта, предназначението и собствеността си, като само сменя нивото — от ниво 1 в сградата се сменя на ниво 2, поради промяна на етажността на сградата /л. 3-115 от преп./. В Удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР № 25-255309-20.08.2025г. за обект сграда в поземлен имот с идентификатор 10135.2526.2421, внесен със Заявление вх. № 01-497404-25.06.2025г. е посочено, че заявлението и приложените към него документи отговарят на условията по чл. 14 и чл. 16 от Наредба № РД-02-20-4 от 11 октомври 2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри и на изискванията на чл. 75 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР. Проектът за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, внесен със Заявление № 01-497404-25.06.2025 г. е приет. Посочено е, че проектът може да служи за процедиране на изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри по реда на чл. 70, ал.1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР, във вр. с чл. 54 от ЗКИР, като за процедиране на изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри следва да се подаде заявление, в случай че такова не е подадено едновременно с проекта /л.117-118 от преп./. Със заявление вх. № 01-684748-29.08.2025г. от Б. И. Т. е отправено искане за нанасяне на настъпили промени в кадастралната карта по отношение на ПИ 10135.2526.2421, сграда 10135.2526.2421.1, проект 01-497404-25.06.2025г. с приложени документи за собственост /л. 116 от преп./. С писмо изх. № 24 – 43690-15.09.2025г. Ж. С. М. е уведомен, че е приет проект за изменение с Удостоверение № 25-255309-20.08.2025г. и е започната процедура по изменение на КККР на гр. Варна за сграда в поземлен имот с идентификатор 10135.2526.2421 /л.119 от преп./. Издадени са схема - проект № 15-3107509-18.11.2025г. на самостоятелен обект с идентификатор 10135.2526.2421.1.1 и схема -проект № 15-3107522-18.11.2025г. на самостоятелен обект с идентификатор 10135.2526.2421.1.3 /л. 120-121 от преп./. С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 18-12500-19.11.2025г. /л.122 от преп./ на основание чл. 54, ал. 4, вр. чл. 54, ал.1 и чл. 51, ал.1, т. 2 от ЗКИР, Заявление вх.№01-684748-29.08.2025г. и Удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР №25-255309-20.08.2025г. е одобрено изменението в КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г., издадена от ИД на АГКК. Изменението е съгласно Схема-проект 15-3107509-18.11.2025,15-3107522-18.11.2025 г. и се състои в отстраняване на непълнота и грешка въз основа на представени писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, изработен от правоспособно по ЗКИР лице, състоящо се в отразяване на самостоятелен обект с идентификатор 10135.2526.2421.1.1 от ниво 1 на ниво 2 в сграда с идентификатор 10135.2526.2421.1, а за самостоятелен обект с идентификатор 10135.2526.2421.1.1 се присвоява самостоятелен обект с идентификатор 10135.2526.2421.1.3. В Заповедта е посочено нанасяне на нов обект в КККР: схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2526.2421.1.3: площ по документ: 39.47 кв.м собственост на: Б. И. Т., въз основа на документ: Договор за делба № 20, том 1, рег. 39 от 07.01.1986г., вписан в Служба по вписванията - гр.Варна, както и: Промяна в границите на съществуващи сгради в КККР: схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2526.2421.1.1 данни преди промяната: площ по документ: 86.60 кв.м, собственост на: Ж. С. М., въз основа на документ: Постановление за възлагане от съдебен изпълнител № 164, том LXII, рег. 24406, дело 2766 от 10.09.2018г., вписан в Служба по вписвания – Варна, въз основа на документ: Постановление на съдия-изпълнителя по чл.386, ал.1 от ГПК или на съда по несъстоятелността по чл.717, ал.2 от ТЗ № 161, том 20, рег. 7444, дело 828 от 01.04.2019г., вписан в Служба по вписванията гр. Варна; носители на вещни и други права: Няма данни; данни след промяната: площ по документ: 86.60 кв.м собственост на: Ж. С. М., въз основа на документ: Постановление на съдия - изпълнителя по чл. 386, ал. 1 от ГПК или на съда по несъстоятелността по чл. 717, ал. 2 от ТЗ № 161, том 20, рег. 7444, дело 828 от 01.04.2019г., вписан в Служба по вписванията гр. Варна, въз основа на документ: Постановление на съдия -изпълнителя по чл. 386, ал. 1 от ГПК или на съда по несъстоятелността по чл. 717, ал. 2 от ТЗ № 164, том LXII, рег. 24406, дело 2766 от 10.09.2018г., вписан в Служба по вписванията – Варна; носители на вещни и други права: Няма данни. С уведомление изх. №24-57064-19.11.2025г. Б. И. Т. и Ж. С. М. са уведомени за издадената Заповед. Ж. М. е получил лично писмото на 09.01.2026г., а Б. Т. е получил същото на 26.11.2025г. /л.124-125 от преп./. Ж. М. е оспорил процесната Заповед с жалба вх. № 05-497/21.01.2026г. При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от легитимна страна, чиито права са засегнати от изменението на кадастралния регистър на недвижимите имоти, в законоустановения срок, срещу подлежащ на оспорване акт, пред компетентния да разгледа спора съд. В тази връзка не може да бъде споделено възражението на заинтересованата страна Б. И. Т. относно недопустимостта на жалбата. Разпоредбата на чл. 54, ал. 4, изр. второ от ЗКИР определя, че "заповедта за одобряване на изменението се съобщава по реда на Административнопроцесуалния кодекс на заинтересованите лица, чиито права са засегнати от изменението" и за които е налице правен интерес от оспорване на заповедта. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР "заинтересовани лица" са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление – ведомствата и общините, на които са предоставени правата. След промяната на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от ЗКИР (ДВ, бр. 41/2019 г.), това са не само вписаните като носители на такива права в кадастралния регистър към влязлата в сила кадастрална карта, а всяко лице, притежаващо документ, който удостоверява тези права. В случая видно от оспорената Заповед и представените Схеми - проект, собствения на жалбоподателя самостоятелен обект с идентификатор 10135.2526.2421.1.1 се отразява от ниво 1 на ниво 2 в сграда с идентификатор 10135.2526.2421.1, следователно същият като собственик на имот, засегнат от предвиденото изменение, се явява заинтересовано лице с правен интерес от обжалване на процесния акт. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна. Съгласно чл. 168 от АПК съдът следва да провери актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона. Оспорената заповед, издадена от Началника на СГКК Варна е постановена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 54, ал. 4 във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗКИР, доколкото със същата е допуснато изменение на КККР, касаещо обект, намиращ се в гр. Варна, което изменение има за предмет попълване на неотразен самостоятелен обект в сграда след решаване на съдебен спор и вписване на собственост. С оглед посочените в оспорената заповед фактически и правни основания за постановяването й е налице яснота относно юридическите факти, от които административният орган черпи упражненото от него субективно право, поради което следва да се приеме, че при издаването на заповедта е съобразена изискуемата форма. Не се установява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да обоснове отмяна на оспорената заповед. Неоснователно жалбоподателят релевира наличието на съществено нарушение на процесуалните правила, предвид липсата на уведомяването му за започналото административно производство. Видно от писмо изх. №24-43690-15-09.2025г. същият е бил уведомен за започналата процедура за изменение на КККР на гр. Варна, като му е указано, че има право да направи и искания и възражения в случай на несъгласие с исканото изменение, както и да представи документи, доказващи претенции на права. Освен това, за да е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила следва да се установи, че това нарушение е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, когато ако не е било допуснато би могло да се стигне до други фактически и правни изводи, до друго решение по същество, а в случая жалбоподателят е упражнил правото си на защита, като е подал жалба срещу крайния акт – оспорената в настоящото производство заповед. Отделно от горното в съдебното производство жалбоподателят не ангажира доказателства, установяващи незаконосъобразност на обжалваната заповед, за което съдът ще посочи доводи по-долу. Следователно при издаване на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени и да мотивират отмяната на акта само на това основание – производството е образувано по допустимо заявление, изготвена е скица-проект на искането изменение, за образуваното производство заинтересованата страна е своевременно уведомена. По отношение съответствието на оспорения акт с материалноправните разпоредби и с целта на закона, следва да се съобрази следното: Заповедта е издадена на основание чл. 54, ал. 4, вр. чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 1 от ЗКИР. Съгласно чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на непълноти или грешки. Съгласно § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР в приложимата редакция (Доп. - ДВ, бр. 16 от 2021 г.) „непълноти или грешки“ са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Съобразно чл. 54, ал. 1 от ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. Съобразно чл. 70, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредбата/, СГКК след изтичане на срока по ал. 1 изяснява фактите и обстоятелствата от значение за установяване на непълнотата или грешката, като преценява основателността на исканията в заявлението и възраженията на заинтересованите лица. Съобразно чл. 70, ал. 3 от Наредбата началникът на СГКК по местонахождение на имота издава заповед за изменение, придружена от скица - проект, когато искането е основателно, и от събраните документи еднозначно се определя местоположението и границите или очертанията на имотите – предмет на проекта. В случая оспорената заповед е издадена в съответствие с посочените нормативни изисквания. В административното производство инициаторът на производството по изменение на КККР – Б. И. Т. се легитимира като собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2526.2421.1.3 в гр. Варна с Договор за делба № 20, том 1, рег. № 39 от 07.01.1986г., вписан в Служба по вписванията, видно от който същият приема в свой дял, изключителна собственост и владение следния недвижим имот: една втора идеална част от вилно място, цялото с пространство 2400 кв.м., представляващо дворище 1644 в местност „Свети Никола“, Варненско землище, при граници: от две страни път, Н. Д., насл. на Н. К. и насл. на Н. Л , заедно със сутерена /трите допълнително изградени избени помещения/, пристройката и таванските стаи на вилната постройка, изба, насаждения и половината от гаража. Съобразно представените в хода на административното производство Решения на ВРС, ВОС и Определение на ВКС със сила не присъдено нещо е установено, кой е носител на правото на собственост върху горния имот и има ли той самостоятелен характер. Видно от съдебно Решение № 260414/21.10.2022г. по гр. д. № 6261/2020 г. на ВРС, 42 с-в, влязло в сила на 29.04.2024г., чрез което е затвърден изходът от спор за материалното право между жалбоподателя и Б. И. Т. по предявен от жалбоподателя ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС, първоинстанционният съд е формулирал и отговорил на спорните въпроси: дали обектът, който ответникът е искал да нанесе в кадастралната карта е негов, има ли самостоятелен характер или е приращение към придобит от ищеца обект. Отговорът на въпроса дали процесните недвижими имоти - избен и тавански етаж имат самостоятелен характер, ВРС разглежда през призмата на времето и приложимите към 1985г. и 2001 г. нормативни актове. Съдът е приел, че като съделител по делбеното дело от 1985 г. Б. Т. е придобил права на собственост върху описания в съдебния протокол дял, в който съгласно заключението на в. л. К. се включват - сутерена, пристройката, тавански етажи на вилната постройка, изба, насаждения и половината от гаража. Според мотивите на ВРС процесният избен и тавански етаж, ведно с тераса и стълбата, която ги свързва, имат самостоятелен характер и могат да бъдат обект и на делба и на право на собственост. В подкрепа на горния извод ВРС се позовава на Решение № 80/ 27.7.2018 г. постановено по гр .д. № 3114/ 2017 г. на Второ г. о., ВКС, с докладчик съдията С. Н., в което съдът е посочил че: „ правото на собственост, както и всички вещни права имат за обект определена вещ , обособен материален предмет, върху който се съсредоточава това право с произтичащите от това правомощия. Вещните права възникват върху отделни вещи, обособени от правото като обекти на собственост /недвижими имоти - в съответните устройствени и строителни правила и норми/. Съгл. § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ „обект“ е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР, като тази норма с оглед тълкувателния й характер се отнася и за вече построени сгради.... §1, т. 1 от ДР на ЗКИР определя „самостоятелния обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура като обособена част от тази сграда или съоръжение, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначението. При тълкуване на посочените разпоредби във връзка с чл. 39 от ЗС се извеждат част от основните характеристики на „самостоятелен обект“ на правото на собственост - обособеността от останалите съседни обекти на собственост и функционалното му предназначение, възможността да се използва самостоятелно, а не като принадлежност към друг съседен имот, който обслужва. Дали един обект е самостоятелен обаче не може да се определи само въз основа на тези конкретни предварително зададени белези и характеристики, които следва да се изследват във връзка с особеностите на конкретния случай и с оглед фактическите и юридически критерии за определяне на характера и предназначението на обекта ... Заснемането със самостоятелен идентификатор по КК само по себе си не доказва, че е налице обособен обект на правото на собственост, а е само индиция, че последния притежава характеристиките на такъв и има посоченото предназначение. Функционалното предназначение на имота във връзка с преценката на самостоятелния му характер не се определя от посоченото в КК, то подлежи на установяване“. При данните по делото - писмени и гласни, неоспореното заключение по кредитираната от съда повторна съдебно-техническа експертиза, изслушана и приета в последното о.с.з., ВРС формира извода, че не може да се приеме че процесният имот, описан като тавански и избен етаж ведно с тераса и стълба няма самостоятелен характер. „Индиция за самостоятелния характер на процесния имот е дори и издадената и отменена Заповед с която ответникът е направил опит да извърши попълване на непълноти в кадастралната карта.“ (л. 35 от Решение № 260414/21.10.2022г.). Влязлото в сила Решение на ВРС се ползва със сила не присъдено нещо както между настоящия жалбоподател и заинтересованата страна Б. Т., които са били страни и по предявения ревандикационен иск, така и по отношение на всички органи и институции, които са длъжни да се съобразят с него. Следователно решението не обвързва само страните по делото, а следва да бъде зачетено от всички визирани в разпоредбата на чл. 297 от ГПК субекти, между които са и всички учреждения в Република България, каквото представлява и администрацията на ответника. „Зачитането на СПН се състои в задължението на всеки държавен орган да възприеме като свое скрепеното със СПН съдебно установяване и да изхожда от него в своята служебна дейност спрямо лицата обвързана със СПН, като се откаже от всякакво преразглеждане и пререшаване на въпроса, разрешен със СПН, когато той обуславя отговора на въпрос, с който държавния орган е сезиран. Единствената преценка, на която има право държавният орган с оглед зачитането на СПН, това е преценката, дали е възникнала СПН, валидно ли е възникнала и още ли важи, или е вече отменена“ /Граждански процесуален кодекс, осмо издание на Сиела, стр. 378/. В случая извършеното вписване на нов обект в кадастралната карта няма конститутивно действие, а само декларативно по отношение на трети лица, като ответникът е отразил съдебно установеното от гражданския съд, като действително правно положение. Издавайки оспорената Заповед, ответният орган е съобразил именно приключилия спор за материално право, като въз основа на мотивите на първоинстанционния граждански съд е нанесъл нов обект - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2526.2421.1.3, площ по документ: 39.47 кв.м., собственост на Б. И. Т.. Във връзка с горното неоснователно жалбоподателят противопоставя на ответника Решение по адм. дело № 394/2021г. на Адм. съд – Варна. Същото е постановено по оспорена заповед, с която е нанесен нов самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2526.2421.1.2, с площ от 54,04 кв.м., който представлява друг вид самостоятелен обект в сграда, бр. нива 1, изби 18 кв.м., таван 23,05 кв.м. и тераса 13,05 кв.м. и идеални части от сградата, собственост на Б. И. Т. и е постановено преди решаването на материалния спор между страните по гр. дело № 6261/2020 г. на ВРС, 42 състав. Релевантното за случая е, че към момента на постановяване на оспорения в настоящото производство акт има влязло в сила съдебно решение, с което материално-правният спор за собственост между жалбоподателя и заинтересованото лице е решен и съдебният акт се ползва със сила на присъдено нещо. Ирелевантно за спора е и твърдението за „погиване“ на таванското помещение, поради причинен пожар. Дори да се приеме, че процесният самостоятелен обект е частично разрушен, не е налице погиване на същия до кота „терен“. Доколкото в ЗУТ и ЗКИР и подзаконовите актове по прилагането им не се съдържа легална дефиниция за „премахнат строеж“ /респ. за липсващ обект на кадастъра/, в случая по арг. от чл. 46, ал. 2 от ЗНА приложение следва да намери § 1 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол, съгласно който текст „премахване на незаконен строеж“, съответно „премахване на строеж“ представлява разрушаването му до кота терен (в този см. Решение №4295/27.06.2022г. на АС - София-град, постановено по адм. д. №12134/2021г.). А единствено премахнати сгради подлежат на отписване от КККР при спазване на административната процедура за това. Докато не са налице основания конкретен обект да се счита за премахнат, същият следва да бъде отразен в КККР - до настъпване на обстоятелство, водещо до основание за неговото премахване/отписване, обективирани в нарочен акт/заповед. Фактът, че обектът е частично разрушен, не може да обоснове извод, че същият във вида, в който е построен, не е обект на кадастъра. Още повече, че предмет на оспорване е заповед за изменение на КККР, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. за гр. Варна, поради непълнота и грешка, като релевантните факти, касаещи наличието или липсата на непълнота в КККР, са тези към 2008 г., а не настъпили след това. Възникналият през 2025 г. пожар на процесния обект е ирелевантно в случая обстоятелство, доколкото непълнота в КК се установява, по силата на посочената по-горе разпоредба, към момента на одобряването й - 14.10.2008 г. Към този момент обектът е съществувал, но не е бил отразен в КК и по този въпрос спор в производството няма. Кадастърът следва да отразява действителното фактическо състояние на обектите, при което именно непълнота по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР е отстранена по реда на чл. 54 от ЗКИР, с нанасянето на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2526.2421.1.3 и неотразен в КК до издаването на процесната заповед, въз основа на скицата - проект. Безспорно същият е предмет на кадастъра, отразен в процесната заповед в изпълнение на задължението за поддържане на същия в актуално състояние, при наличие на предпоставките за това. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че в случая наличието на констатираната непълнота или грешка по смисъла на § 1, т. 16 от ДР от ЗКИР е предпоставка за одобряване на кадастралното изменение при условията и по реда на чл. 54 от ЗКИР с цел отстраняването й и съобразяването на кадастралните данни с действителното положение на имотите, каквото са имали още при одобряването на картата и регистъра и Началникът на СГКК – Варна правилно е одобрил поисканото кадастрално изменение. В съвкупността си изложените фактически констатации и правни доводи обуславят извод за неоснователност на жалбата, поради което тя следва да се отхвърли от съда съгласно правомощието му по чл. 172, ал. 2 предл. последно от АПК. С оглед изхода от спора основателна се явява претенцията на заинтересованата страна Б. И. Т. за присъждане на направените по делото разноски. В полза на заинтересованата страна съобразно представен списък на л. 87 от делото следва да се присъдят разноски в размер на 500.00 евро - заплатен адвокатски хонорар съобразно договор за правна защита и съдействие от 23.03.2026г. и платежно нареждане от 24.03.2026г. (л. 75 и 76 от делото). Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия от процесуалния представител на заинтересованата страна, както и минимума по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съдът намира размера на заплатеното възнаграждение за справедлив и съответен на предоставената адвокатска защита. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Варна, пети състав