Решение № 6334 от 8.12.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 9145/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба, подадена от Д. И. Й. и Д. Н. Й. срещу решение № 9166/01.06.2023г., постановено по гр. д. № 50564/2022г. на СРС, 128 с-в, в частта, в която съдът е признал за установено по отношение на ответниците Д. И. Й. и Д. Н. Й., по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. 38 от ЗУЕС, че дължат на Етажна собственост, бул.“••••••• сумата от по 195.62 лв., всеки от тях, представляваща неплатени вноски за ремонт, режийни разходи и управление на етажната собственост, ведно със законната лихва за период от 03.06.2022г. до изплащане на вземането. В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение. Поддържат, че представителят на ЕС „О.В.“ ЕООД не е бил избран за управител, а представеният протокол от 28.05.2021г е нищожен. Развиват доводи, че неправилно съдът е приел, че не е налице основание за спиране на делото до приключване с влезли в сила съдебни актове на гр. д. № 59872/2021г. на СРС, 42 с-в и гр. д. № 48340/2021г. на СРС, 124 с-в. Експертизата била своевременно оспорена, поради което съдът неправилно е основал решението си на нея. Поддържат, че не е доказано реалното извършване на разноските за управление на ЕС. Молят решението в обжалваната част да бъде отменено, а предявените искове отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани. В установения от закона срок, въззиваемият Етажна собственост, бул.“•••••••, представлявана от управителя „О.В.“ ЕООД, е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд в обжалваната част да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски. Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни. Действително по делото са представени протоколи с различно съдържание по отношение на избора на домоуправител: единият е от 28.05.2021г. Видно от същия ЕС по т. 2 от протокола, е обсъдило избора на фирма, която да изпълнява длъжността на домоуправител, като са посочени две оферти: Вход мениджър и О.В.. След проведено гласуване е посочено, че се избира Образцов дом. При това положение е ясна и недвусмислена волята на етажните собственици за избор на управител. Както беше посочено, обсъдените оферти са били на две фирми, никоя от която не е с наименование Образцов дом, поради което именно О.В. е бил избран за домоуправител. Именно с О.В. е подписан и договорът за възлагане на управление на ЕС в изпълнение на решението на общото събрание. Към протокола от 28.05.2021г. е представен протокол /без дата/, в което протоколчикът е посочил, че записаната дата в протокола от 28.05.2021г. и присъствения списък от проведеното ОС следва да се чете 29.05.2021г. Разпитаният по делото свидетел също сочи, действителната дата на провеждане на ОС е 29.05.2021г. Вторият протокол е от 29.05.2021г. В него е посочено, че се гласува за всяка една от фирмите: Вход мениджър и О.В., като за Вход мениджър са посочени 54.26 % ид. ч., поради което е взето решение да се сключи договор с него. Св. К.Я. посочва, че при провеждане на събранието е направил записки, които след това е изпратил на ответника Д. Й. и на домоуправителя към този момент. След проверка на протокола, домоуправителят го е уведомил, че е отразил неправилно избраната фирма, която да изпълнява функциите на домоуправител. Заедно с това, Владимир му е дал декларации от собствениците, саморъчно написани, в които е посочено, че решението им е да бъде избрана фирмата „О.В.“. Поправена е и датата на провеждане на събранието, с нарочен протокол. От показанията на разпитания по делото свидетел става ясно, че общото събрание действително е проведено на 29.05.2021г. Като доказателства по делото са приети и декларации от 7 лица, които видно от Приложение № 1 към протокола от общото събрание на ЕС, са собственици, живущи или обитатели на индивидуални обекти. Същите, с изключение на Д.М., са участвали на процесното ОС, видно от представеното Приложение № 1 към протокола. Ето защо, от събраните по делото доказателства се установява, че именно О.В. е избран за управител. В разглеждания случай исковата молба е депозирана от името на етажната собственост чрез дружеството „О.В.“ ЕООД в качеството му на професионален управител- търговец по смисъла на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС. Съгласно чл. 23, ал. 4, изр. 1 ЗУЕС председателят на управителния съвет (управителят, а при съобразяване на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС – лицето, с което е сключен договор, включващ възлагането на правомощието да представлява етажните собственици в съда) представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части, както и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по ЗУЕС. Във връзка с воденето на определени видове дела, касаещи облигационни права или задължения на етажните собственици, чл. 23, ал. 4, изр. 1 ЗУЕС регламентира представителство по закон, като представителната власт на председателя на управителния съвет (управителя) или лицето по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС произтича от избора по чл. 19, ал. 2 ЗУЕС, респ. – от договора, сключен при условията на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС. Независимо от това обаче страни по тези дела са собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост, като участието в делото, разбирано като лично извършване на процесуални действия, е предоставено на волята на всеки един от етажните собственици. В разглеждания случай с исковата молба се търси защита именно по чл. 23, ал. 4 ЗУЕС - исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон. Следователно, с оглед предмета на спора, очертан с исковата, собственици може да бъдат представлявани от председателя на управителния съвет или управителя, респективно от лицето по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС - при условие, че е сключен договор, включващ възлагането на правомощието да представляват етажните съсобственици в съда. Видно от приетите писмени доказателства, такъв договор е сключен между ЕС и дружеството на 14.06.2021 г., а видно от протокола от 29.07.2021 г. ОС на ЕС е взето решение, съгласно което срещу всеки собственик с общо дължима сума над 200 лв. следва да се образува съдебно производство. В приложението към договора за управление – т. 33 от същото, е предвидено, че „О.В.“ е длъжен да подава в СРС заявления по чл. 410 ГПК срещу некоректни платци в ЕС и др. Действително, видно от представените доказателства протоколът на ОС от 29.05.2021г. е предмет на иск по чл. 40 ЗУЕС, за което е образувано гр. д. № 59872/2021г. на СРС, 42 с-в, по което не е представен влязъл в сила съдебен акт. Въпреки това, дори решението от 29.05.2021г. да бъде отменено, то ще има действие занапред, поради което до отмяната му, О.В.” има представителната власт по отношение на етажната собственост. Съобразно мотивите на Определение № 60168/30.12.2021г., постановено по гр. д. № 4097/2021г. по описа на ВКС, II г.о., когато решението на Общото събрание, чиято отмяна се иска по чл. 40 ЗУЕС, е за избор на нов управител, то извършените от управителя действия в периода докато трае спора относно законосъобразността на избора не са лишени от представителна власт. Представителната власт на управителя /по чл. 32, ал. 3 от ЗУЕС, чл. 23, ал. 4 ЗУЕС, предл. първо/, възниква с избирането му и би могла да отпадне с влизане в сила на решението за уважаване на иска по чл. 40 ЗУЕС, т. е. решението на съда има действие занапред. Липсва разпоредба, която да придава обратно действие на отмяната, а и действието занапред е наложително за гарантиране правната сигурност предвид отношенията с трети лица, в които влиза етажната собственост. Горното обосновава изводът, че до отмяната на решението за избор на управителя, същият изпълнява валидно функциите на такъв и разполага с правомощието да свиква и провежда общо събрание. Неоснователни са и изложените във въззивната жалба доводи, че е следвало да бъде спряно производството по настоящето дело до приключване на гр. д. № 48340/2021г. на СРС, 124 с-в, което има за предмет иск по чл. 40 ЗУЕС по отношение на взетите на ОС решения на 29.09.2021г. Съгласно чл. 38 ЗУЕС решенията на общото събрание на етажната собственост подлежат на изпълнение независимо от уредената в чл. 40 ЗУЕС възможност да бъде искана отмяната им. Подаването на молба за отмяна не спира изпълнението на атакуваните решения, освен ако съдът постанови друго – чл. 40, ал. 3 ЗУЕС. За да се предотврати изпълнението на взетото от общото събрание решение докато трае процеса по чл. 40 ЗУЕС и по този начин да се обезсмисли успешния резултат от приключването на спора, стои възможността да се бъде спряно изпълнението на атакуваното решение като обезпечителна мярка. По своята цел искането за спиране на изпълнението разкрива съществени сходства с целите и функциите на обезпечителния процес – то защитава легитимния интерес на молителя да не претърпи материалноправно незаконосъобразно принудително изпълнение или да не се приема за настъпило правното състояние, следващо от решението на общото събрание. В този смисъл Определение № 60168 от 30.12.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4097/2021 г., II г. о., Решение № 60078 от 11.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3793/2020 г., I г. о., Определение № 3559 от 19.04.2022 г. на СГС по в.гр.д. № 3061/2022, II-В състав, Определение № 947 от 07.02.2022 г. на СГС по в.гр.д. № 57/2022 г., VI-Ж състав и др. В случая обаче не се твърди и не се представят доказателства да е искано спиране на решенията на общото събрание в производството по чл. 40 ЗУЕС. Ищецът претендира заплащане на задълженията въз основа на приетите решения на ОС, проведено на 29.07.2021г. На това ОС са приети следните решения: По т. 1 е прието да се събира бюджет за режийни разходи от 300 лв., разпределен по пера, на брой живущ. В т. 4 е прието, че следва да се изплаща хонорар на стария домоуправител от ап. 6 на стойност 10 лв. на месец за всеки имот за период от 15 месеца, в които той е изпълнявал длъжността домоуправител. За период от 3 месеца е взето решение да се начисли за събиране от всеки имот сумата от 150 лв. за хонорар към ап. 6 за изпълняваната от него длъжност на домоуправител на ЕС. По т. 6 е взето решение да се предприемат съдебни действия срещу длъжниците на ЕС със задължения над 200 лв. Относно начина на формиране на размера на сумите, съдът споделя изложените от СРС доводи, ката на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. На вещото лице по ССЕ са били предоставени документи, въз основа на които е изготвило заключението си. ССЕ е изготвено от експерт, притежаващ необходимите специални знания в областта на съответните науки, изпълнило е обективно и пълно поставените задачи, като не са налице основания съдът да не даде вяра на същото и да не го ползва за разрешаване на правния спор, предмет на делото. Ето защо и поддържаните с въззивната жалба в тази връзка доводи са неоснователни. Не е допуснато процесуално нарушение относно задаването на въпроси към свидетеля от страна на съда. Напротив, същите са били необходими за изясняване на релевантните факти към делото. Недопускането на въпроси на страните, които са неотносими към предмета на делото, също не представлява процесуално нарушение. По делото е представено пълномощно към юрисконсулт, което е достатъчно да се приеме, че същият разполага с представителна власт и има право да представлява дружеството. Не е необходимо изискването на трудов договор, трудова книжа, нито на доказателства, че договорът е регистриран. С оглед на изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗУЕС, а именно установи се, че е налице валидно взето решение по въпрос от компетентността на общото събрание на етажната собственост, от което се поражда задължение за собственик на самостоятелен обект в сградата да го изпълни в определения срок, както и че същото е влязло в сила. По разноските за въззивната инстанция: На въззиваемия на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК следва да се бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 400 лв. – адвокатско възнаграждение. Воден от изложеното, съдът