Решение № 7808 от 29.6.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 265/2026 г.

Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ вр. чл. 203 и сл. АПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Е. Д. К. срещу Министерство на здравеопазването на Република България с искане да бъде осъден ответникът да заплати в полза на ищеца сумата от:

• 19 500 лв. (9970,19 евро), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от бездействие на ответника, изразяващо се в липса на контрол спрямо поведението на НЕЛК - гр. София за периода от м.08.2024г. (първото писмо до МЗ от страна на ищцата) до 18.09.2025г. (датата на подаване на исковата молба в съда);

• 2 500 лв. (1278,23 евро), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на бездействие от страна на ответника, изразяващо се в липса на контрол спрямо поведението на НЕЛК - гр. София за периода от м.08.2024г. (първо писмо до МЗ от страна на ищцата) до 18.09.2025г. (датата на подаване на исковата молба в съда).

В исковата молба е изложено следното: На 24.10.2024г. ТЕЛК към МБАЛ “Княгиня Климентина” - гр. София е издала Решение с номер 93392, с което е обявен процент ТНР на ищцата. В срок, това Решение е било обжалвано пред НЕЛК. НЕЛК е следвало да се произнесе най-късно до 03.03.2025г. На 24.05.2025г. ищцата получила писмо, че НЕЛК ще издаде своя акт на 29.05.2025г. Но това не се случило. След сезиране на Министъра на здравеопазването, последният, с писмо изх. номер 97-162/11.08.2025г., изрично разпоредил на НЕЛК да се произнесе с крайно решение в тридневен срок. НЕЛК не изпълнила това указание. Едва на 16.09.2025г. ищцата получила Решение от НЕЛК, с което органът връща преписката на ТЕЛК за ново произнасяне. Излага се, че поради липсата на ефективен контрол от страна на Министерството на здравеопазването спрямо поведението на НЕЛК, ищцата получила продъжителен психологически стрес и тревожност, включително и влошаване на здравословното състояние, нарушаване на ежедневния й ритъм и социален живот. Излага се, че по силата на чл. 73 ЗЗ МЗ упражнява контрол върху дейността на НЕЛК. Разпореждането на министъра за произнасяне в тридневен срок останало неизпълнено. Ищцата уведомила МЗ, но не последвала реакция. През целия период МЗ е било уведомявано за всички нарушения на НЕЛК, но не е упражнило дължимия контрол.

В срока за отговор на исковата молба такъв не е постъпил. Едва в открито съдебно заседание ответникът изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Моли съда да я остави без уважение. Не е направено искане за присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив излага, че исковата претенция е неоснователна.

Като взе предвид приложените по делото доказателства, съдът намира от фактическа страна следното:

Първата жалба на ищцата до МЗ е входирана на 08.04.2024г. В нея са изложени твърдения за нарушения в работата на НЕЛК и ТЕЛК. На 09.04.2024г. (един ден след входиране на жалбата) Зам.-министър на здравеопазването е изпратил до Директора на НЕЛК и Директора на РЗИ - Пловдив копие от жалбата на К.. От органите е изискано да проучат жалбата и данните по касаещите я случаи, а след това да представят подробна информация относно наличната документация в досието на лицето и относто процедурата по обжалване на ЕР.

На 22.04.2024г. РЗИ-Пловдив са изпратили до МЗ становище във връзка с жалбата на К.. Обяснено е цялото движение по освидетелстването на ищцата.

На 18.07.2024г. е изпратена нова жалба от ищцата до МЗ. Поискано е МЗ да извърши контрол върху бездействието от страна на ТЕЛК - Първи състав в гр. Пловдив.

На 07.08.2024г. Зам.-министърът на здравеопазването отново изпраща до Директора на НЕЛК и до Директора на РЗИ-Пловдив писмо, в което е посочено, че жалбата на ищцата се изпраща по компетентност на двата органа, доколкото МЗ не е орган на медицинската експертиза и по тази причина не може да осъществява освидетелстване на лицата с увреждания. Посочено е още, че няма правомощия да се намесва в експертната дейност на ТЕЛК и НЕЛК във връзка с постановяване на ЕР за ТНР и степен на увреждане.

На 21.11.2024г. Е. К. е изпратила трета жалба до МЗ. В жалбата се излагат твърдения, че ищцата е била подведена да си оттегли жалба към НЕЛК, но след като го сторила, ТЕЛК - Пловдив не издали ново ЕР. Освен това твърди, че след подадена молба за преосвидетелстване, същата била разпределена на ТЕЛК към МБАЛ “Княгиня Климентина”. На 25.11.2024г. е било подадено допълнение към първоначалната жалба. На 26.11.2024г. отново е изпратена жалба до МЗ от страна на К.. От министъра на здравеопазването е поискано да се укаже на ТЕЛК към МБАЛ “Княгиня Климентина” да постави подписи и печат на ЕР, за да има правна стойност. Излага се, че ЕР отново било сгрешено с определения процент ТНР.

На 02.12.2024г. зам.-министърът на здравеопазването изпраща съобщението до Е. К., в което сочи следното: “В периода от 21 до 26 ноември 2024г. в МЗ постъпиха три Ваши жалби, с които изразявате несъгласие с постановено ЕР на ТЕЛК, както и засягате редица организационни въпроси в процедурата на преосвидетелстване. В задълженията на председателя на ТЕЛК е да информира лицата за насрочената дата за освидетелстване/преосвидетелстване с писмо с известие за доставяне и с известие по електронен път в случаите, в които лицето е заявило и електронен адрес. ТЕЛК са структурни звена за лечебните заведения, към които са открити. Прекият контрол върху тяхната дейност се осъществява от ръководителите на лечебните заведения, като техните задължения са регламентирани в чл. 62 от ПУОРОМЕРКМЕ. Едно от тези задължения е да разглеждат жалбите на заинтересуваните лица и органи, отнасящи се до медицинската експертиза и да вземат мерки за отстраняване на причините, които ги пораждат. В тази връзка изпращаме Вашите жалби до изпълнителния директор на МБАЛ “К. К. - София” ЕАД. Редът, по който се възразява срещу ЕР на ТЕЛК е регламентиран в ЗЗ и в Правилника. Единствената нормативно уредена възможност е обжалване на ЕР на ТЕЛК пред НЕЛК в 14-дневен срок от получаването му. МЗ не е орган на медицинска експертиза и не може да променя, отменя и издава нови ЕР за ТНР. МЗ също така не може да разпорежда на ТЕЛК и НЕЛК да променят своите постановени решения. В тази връзка изпращаме настоящото писмо, заедно с Вашите жалби и до Директора на НЕЛК за сведение. По отношение на настояването Ви да получите ЕР с мокри подписи и печати, следва да Ви информирам, че ЕР на ТЕЛК се съставя като електронен документ по ред на ЗЕДЕУУ и се подписва от лекарите чрез техните електронни подписи.”

На 13.02.2025г. ищцата отново е изпратила жалба до МЗ, в която излага, че няма решение на НЕЛК в законоустановения срок по жалбата срещу атакуваното от нея Решение на ТЕЛК от МБАЛ “Княгиня Климентина” ЕАД.

На 03.04.2025г. ищцата е изпратила поредна жалба до МЗ, в която излага, че случаят с неправилно определения процент ТНР от ТЕЛК и НЕЛК не е решен. На 22.07.2025г. МЗ изпраща жалбата на ищцата до Директора на НЕЛК.

На 05.08.2025г. Е. К. е изпратила поредна жалба до МЗ. В нея излага, че НЕЛК симулират дейност и изпращат писма, които нямат връзка с жалбата й. Настоява за незабавна проверка и предприемане на дисциплинарни мерки спрямо длъжностните лица. Жалба е изпратена и на 06.08.2025г.

На 11.08.2025г. е изпратено становище до Директора на НЕЛК, в което е посочено следното: “В МЗ за периода от 21.11.2024г. до настоящия момент постъпиха множество жалби от г-жа К., за които сме Ви сезирали с писмо. Е. В. отговор от 21.08.2024г. е препращане на жалбата на лицето до РЗИ - Пловдив за извършване на корекция от ТЕЛК по решение от 26.02.2024г., което вече не е валидно, не импонира на адекватно и отговорно предприети действия по казуса. Липсата на ангажираност и предприемане на действия по случая на г-жа К. са основание лицето да постави въпроси относно възможността на министерството да упражнява необходимия контрол спрямо своите второстепенни разпоредители и толериране на техните неправомерни действия. Подобни възприятия от страна на лице с увреждания спрямо МЗ като институция, са силно уронващи нейния престиж, недопустими като оценка и категорично несъвместими с полтиката на МЗ. Следва в тридневен срок от получаване на настоящото съобщение да бъде разгледан казусът с г-жа К. и приключен с краен административен акт, като за предприетите действия следва да уведомите лицето, с копие до МЗ.”

На 27.08.2025г. ищцата е изпратила писмо до МЗ, в което е изложила, че разпореждането в тридневен срок да бъде разгледан казусът й от НЕЛК е останало неизпълнено.

На 12.09.2025г. от МЗ е изпратено писмо до Е. К., с което последната е уведомена, че са предприети необходимите управленски действия и са дадени съответните указания на ръководно ниво. Справка е установила, че НЕЛК са издали ЕР на 04.09.2025г.

На 12.12.2025г. е изпратено писмо от МЗ до зам.-директор на “Национална полиция” към МВР, в което е посочено, че времевият диапазон в произнасянето на НЕЛК се дължи основно на големия брой жалби, по които комисията дължи произнасяне. През цялата 2024г. в НЕЛК са постъпили 15 062 жалби, а само за деветмесечието на 2025 - 20 511 жалби. Изготвените ЕР на НЕЛК за 2024г. са 14 209, а за 2025г. - 15 182. НЕЛК разполага с определен капацитет на човешки ресурс, който още от 2024г. се оказва недостатъчен да се справи с нарастващия брой жалби. През м. юни 2025г. МЗ е започнало процедура за изменение на Устройствения правилник на МЗ.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявената искова претенция съдът намира за допустима, доколкото искът е подаден от лице, което е било засегнато от действията/бездействията на държавен орган, какъвто е МЗ. Освен това МЗ е надлежен ответник по иска.

Чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ урежда, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. По силата на чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице

Чл. 2 от НМЕ урежда, че медицинската експертиза включва експертиза на временната неработоспособност, експертиза на трайно намалената работоспособност на лица в трудоспособна възраст, както и на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), които упражняват трудова дейност и не са им определени вида и степента на увреждане, вида и степента на увреждане на деца до 16-годишна възраст и на лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО, и потвърждаване или отхвърляне на професионалния характер на заболяванията.

Чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗ урежда, че Министърът на здравеопазването ръководи националната система за здравеопазване и осъществява контрол върху дейностите по медицинска експертиза.

Чл. 17, ал. 1 ПУРОМЕРКМЕ сочи, че Националната експертна лекарска комисия е здравно заведение - юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на здравеопазването със седалище София.

Чл. 47 ПУОРОМЕРКМЕ въвежда, че Националната експертна лекарска комисия постановява своите решения в срок 3 месеца от постъпване на жалбата в НЕЛК. В случая няма спор между страните, че този срок не е бил спазен.

От изложеното дотук се достига до извод, че министърът на здравеопазването осъществява контрол върху дейността на медицинската експертиза, като орган на медицинска експертиза е именно НЕЛК. Доколкото НЕЛК е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на здравеопазването, то МЗ е процесуално легитимиран субект, който следва да носи отговорност за нарушения, осъществени от НЕЛК. Безспорно е, че НЕЛК е осъществила нарушение в случая – неиздаване в срок на решение по жалба на Е. К. срещу ЕР номер 93392 от 24.10.2024г. на ТЕЛК към МБАЛ „Княгина Климентина“ – гр. София.

За поведението на НЕЛК и непроизнасянето в срок по жалбата на ищцата, последната е сезирала многократно Министерството на здравеопазването. Подавани са множество жалби – от 08.04.2024г., 18.07.2024г., 21.11.2024г., 13.02.2025г., 03.04.2025г., 05.08.2025г., 24.08.2025г. По тях от МЗ са издавали становища, в които е обективирано изявление, че жалбите са били изпращани по компетентност на НЕЛК или РЗИ – Пловдив. Обяснено е на жалбоподателката, че ЕР на ТЕЛК се обжалват пред НЕЛК, както и че МЗ не е орган на медицинска експертиза и не може да променя, отменя и издава нови ЕР за ТНР. МЗ също така не може да разпорежда на ТЕЛК и НЕЛК да променят своите постановени решения.

Изложеното е вярно, но е факт, че НЕЛК се произнася с Решение едва на 04.09.2025г. или близо половин година след законовоустановения срок за това. В тези шест месеца НЕЛК не е предприла мерки, които да доведат до по-бързо произнасяне така, че да се спазят законовите срокове или неспазването им да бъде в минимална степен, от която зантересованото лице няма да търпи вреди. Това е единственото нарушение, което според настоящия съдебен състав е установено по делото.

Недоволството на ищцата от ЕР на ТЕЛК може да бъде изразено единствено в подаване на жалба пред НЕЛК. Решението на НЕЛК може да бъде обжалвано пред Административен съд. МЗ наистина няма възможност да влияе върху правомощията на НЕЛК, но носи отговорност за нейните законови нарушения, както и за непредприемането на конкретни действия, които да доведат до ясен и изричен резултат.

Представените по делото медицински документи единствено установяват влошеното здравословно състояние на ищцата, но не могат да докажат, че това влошено здравословно състояние е в резултат именно не забавеното произнасяне на НЕЛК. По делото ишцата не ангажира нито експертиза, която да изследва този въпрос, нито пък се събраха гласни доказателства.

Факт е обаче, че в действителност има нарушение на разпоредбите на закона и в частност на ПУРОМЕРКМЕ. Обичайно е всяко забавяне на административен медицински орган да засяга по определен начин психо-емоционалното сътояние на дадено лице. Това е така, доколкото здравословното състояние изисква постоянна грижа, информираност и най-вече предвидимост, която в случая не е била осигурена. Това е довело до негативни изживявания, притеснение и чувство за безпомощност, които факти всъщност могат да се изведат от ноторно известната на съда житейска логика. Именно поради това предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди се явява частично основателен за сумата от 1000,00 евро. Чл. 52 ЗЗД сочи, че обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Т. обезщетение има роля на паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди, но не може да води до неоснователно обагатяване от страна на ищеца. При определяне на обезщетение съдът взе предвид и социално-икономическите условия в страната към момента на увреждането, както и изключителната важност на съответния орган в участието му като гарант за спазване на правата на нуждаещите се заболели лица.

Като допълнение следва да се посочи, че ответникът не представи доказателства за каквито и да било санкциониращи мерки спрямо НЕЛК, освен дадените указания да се вземе решение в тридневен срок, което не е било сторено. Поради това и се носи отговорност от поведението на НЕЛК.

Искът за претърпени имуществени вреди е неоснователен, доколкото не се събраха годни доказателства, от които да се установи, че в действителност тези разходи са били направени. Дори в приложения по делото Договор за правна защита и съдействие е посочено, че договореното възнаграждение е в размер на 1000,00 евро, но е дължим след приключване на производството. Т.е. към настоящият момент този разход дори не е станал дължим.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищцата и сторените разноски за заплатена държавна такса в размер на 5,11 евро.

Воден от горното, съдът