Решение № 3186 от 19.6.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 10859/2022 г.

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК. С решение от 22.07.2022 год., постановено по гр.дело №1501/2020 год. по описа на СРС, ГО, 57 с-в, Поделение за П.П.-София при „БДЖ-П.П.“ ЕООД е осъдено да заплати на П. Г. А. по иск с правно основание чл. 215 КТ сумите от 266 евро и 14.95 щатски долара, представляващи остатък от неизплатена част от командировъчни пари за осъществени международни командировки за периода от 01.02.2007 год. до 05.11.2008 год., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.11.2008 год. до окончателното им изплащане, като искът е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер; ответникът е осъден да заплати, както следва: на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 212.66 лв. и по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 171.52 лв., представляваща държавна такса, а ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 58.85 лв. Срещу решението в частта му, в която е отхвърлен предявения иск, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца П. Г. А.. Жалбоподателят поддържа, че при определяне на дължимия размер на командировъчните пари следвало да се вземе предвид първия вариант на изчисление, съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, тъй като кондуктор на спални и купет вагони на международните рейсове, извършвани от ответника, се явявал персонал на съхоземно транспортно средство в изпълнение на международни рейсове, а не лице което е командировано за определено време на територията на друга държава. Работата на ищеца се състояла в обслужването на сухоземното транспортно средство /в случая влака/, което преминавало през териториите на няколко държави и престоят му там бил в зависимост от движението и разписанието на влака, а не била такава за извършване на определена дейност на територията на самата държава, през която преминавал. Нормата на чл. 21 НСКСЧ се отнасяла за всички други служебни командировки, но не и за кондукторите, които били персонал на самото превозно средство и изпълнявали своите служебни задължения във самия влак, а не извън него. Освен това СРС бил дал изрични указания изчисляването на дължимите суми да бъде съобразено с Приложение № 3 на НСКСЧ. В настоящия случай следвала да намери приложение разпоредбата на чл. 31 ал. 1 НСКСЧ, тъй като тя била специална разпоредба и касае именно персонала на различните транспортни средства, а не просто команировани лица. Първоинстанционният съд бил приел, че е приложим изготвения от вещото лице втори вариант на изчисление относно релациите София-Истанбул- София, София- Белград-София, София-Солун-София, София-Атина-София, тъй като посочените страни са съседни на Република България, т.е. че следва да се приложи чл. 21 НСКСЧ, но бил пропуснал обстоятелството, че разпоредбата на чл. 21 НСКСЧ не можела да се прилага комбинирано заедно с разпоредбата на чл.31 ал.6 от НСКСЧ, като два от дните /първи и трети/ на командировката били изчислени съгласно чл. 21, а останалия /втори/ съгласно чл. 31 ал. 6 от наредбата. От съществено значение било това, че нормата на чл. 21 от наредбата фиксирала не само случаи при които командированото лице се намира на територията на съседна на Република България страна, но и периода, за който се извършва командировката. СРС не бил отчел обстоятелството, че извършените командировки по посочените релации следвало да се възприемат в тяхната цялост, а именно продължителността на всяка една от тях била три дни, а не едно денонощие. Недопустимо било при командировка, чийто период е с продължителност три дни, изчислението на дължимите командировъчни пари да се извършва като се прилагат смесено две различни разпоредби, а именно тази на чл. 21 /за втория ден от командировката/ и чл. 31, ал. 6 НСКСЧ /за първия и третия ден от командировката/. Следователно чл. 21 НСКСЧ бил неприложим в настоящия случай. Ако първоинстанционният съд бил счел, че към така посочените релации е приложим именно чл. 21 от наредбата, то тази норма следвало да бъде приложена за всеки един от дните на командировката, за целия й период, т.е. 3 дни изчислени на база на дневните пари в размер на 35% от полагащите се дневни пари за съответната държава според Приложение № 3, съответно – 12.25 евро и 10.50 щатски долара. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а искът – уважен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото. Ответникът по жалбата Поделение за П.П.-София при „БДЖ-П.П.“ ЕООД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната част. Поддържа, че правилно първоинстанционният съд бил приложил НСКСЧ /редакция ДВ, бр. 98 от 2007 год., в сила от 01.01.2007 год./, имайки предвид, че ищецът бил осъществявал международни курсове, като член на екипаж на сухоземно транспортно средство. Ответникът, който бил работодател на ищеца, не оспорвал, че последният бил извършил 16 командировки в чужбина за процесния период. СРС правилно бил тълкувал чл. чл. 31, ал. 1 вр. с ал. З и приложение № 3 от наредбата, а именно, че работодателят не може законосъобразно да намалява размера на командировъчните пари, като в частност той не бил определил по- ниски размери на командировъчните пари от предвидените в наредбата. Обосновани били и изводите, че разпоредбата на чл. 21 НСКСЧ е неприложима за релацията София- Будапеща- София, защото Унгария не е съседна на България държава, както и че за процесния период, при приложение на чл. 21 от НСКСЧ, общият размер на неплатените командировъчни пари /дневни/ възлиза на 266 евро и 14. 95 щатски долара. Прилагането на чл. 21 и чл. 31, ал. 1 НСКСЧ обхващало две различни хипотези и поради това законодателят бил предвидил различен начин на изчисление на командировъчните пари, като не било установено изискване общия брой на дните на командиравка да се изчисляват в цялост, след като обхващат различни хипотези, предвидени в нея. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното: Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 215 КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното: Съгласно разпоредбата на чл. 215 КТ, при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. Въз основа на тази законова делегация с ПМС №115 от 03.06.2004 год. е приета Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина – НСКСЧ /обн., ДВ, бр.50 от 11.06.2004 год., в сила от 01.07.2004 год./. В частност е безспорно във въззивното производство, че ищецът е работел при ответника, като е изпълнявал длъжността „Кондуктор, спални и кушет вагони“, като през периода от 01.02.2007 год. до 05.11.2008 год. е бил в 16 броя международни командировки, за което съответно били издадени командировъчни заповеди, с тридневна продължителност, както следва: 3 командировки по релация София-Истанбул-София, 6 командировки по релация София-Будапеща-София, София-Виена-София и София-Любляна-София, 3 командировки по релация София-Букурещ-София, 2 командировки по релация София- Белград-София и 2 командировки по релация София-Солун-София. Естеството на трудовите функции на ищеца, го определя като част от персонала на сухопътно транспортно средство по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на НСКСЧ, поради което за дължимите командировъчни пари следва да намерят приложение разпоредбата на чл. 31, ал. 1, която препраща към Приложение №3, т.е., 80 % от дневните пари и разпоредбата на чл. 21, т.е. 35 % от дневните пари /доколкото по отношение на част от командировките е налице престой повече от 4 часа на територията на съседната държава, но по-малко от едно денонощие/. Не се спори също така, че работодателят не е определял по-ниски размери на командировъчните пари от предвидените в посочената наредба /виж чл. 228, ал. 2 КТ – издадените на основание чл. 215 КТ наредби на МС могат да определят само минимален размер на обезщетенията при командироване, съответно работодателят при определяне на размера на тези обезщетения не може да ги фиксира под предвидения в наредбата размер – Решение № 753 от 29.03.2011 год. на ВКС по гр. дело № 1283/2010 год., IV г. о., ГК/. Във връзка с оплакванията във въззивната жалба следва да се посочи, че нормата на чл. 21 НСКСЧ е обща, а раздел ІV от наредбата съдържа и специални правила за командировъчните пари на персонала на сухопътни, въздухоплавателни и водни транспортни средства. Съгласно чл. 34 от наредбата, за персонала по раздел ІV не се прилага ограничението по чл. 11, ал. 1 – относно общата продължителност на командировките на едно командировано лице за една календарна година. Следователно при определянето на командировъчните пари на персонала на сухоземните транспортни средства с крайна дата в съседна на Република България държава, следва да намери приложение и разпоредбата на чл. 21 от Наредбата. Приложението на общата норма не е изключено изрично, така както е процедирано по отношение на чл. 11, ал. 1 от Наредбата, нито е в противоречие със спецификата на дейността на персонала по раздел ІV от Наредбата. Нормата на чл. 21 от Наредбата касае хипотези, които не са уредени в раздел ІV, поради което и именно като обща следва да намери приложение и при определяне на командировъчните пари на персонала на сухоземните транспортни средства – в този смисъл Решение № 46 от 18.03.2016 год. на ВКС по гр.дело № 3364/2015 год., ІІІ г. о., ГК. Установено е въз основа на заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза – втори вариант, което в тази си част при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че неизплатената част от дължимите на ищеца командировъчни пари, изчислени съобразно чл. 31, ал. 1 НСКСЧ по отношение на командировките по направление София-Будапеща-София, София-Виена-София и София-Любляна-София и съобразно чл. 21 НСКСЧ по отношение на останалите командировки, е в размер на 266 евро и 14.95 щатски долара, до който и релевираната претенция законосъобразно е била уважена от първоинстанционния съд, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.11.2008 год. до окончателното им изплащане. Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено в обжалваната му част, като правилно. По отношение на разноските: При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. На основание чл. 78, ал. 8 вр. с ал. 3 ГПК жалбоподателят /ищецът/ следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване. Предвид изложените съображения, съдът