Решение № 2533 от 5.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 13561/2025 г.

наказателно дело № 20251110213561 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава III, Раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на „•••••“ АД срещу Наказателно постановление (НП) № СОА25-РД11-651 от 14.07.2025г., подписано от Б. З. - заместваща Кмета на Столична община съгласно Заповед № СОА25РД15-2059/09.07.2025г., с което на Дружествотожалбоподател на основание чл.40, ал.1, т.1, вр. чл.32, ал.1 и ал.2 от Закона за опазване на селскостопанското имущество (ЗОСИ) и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 450 лева за нарушение на чл.32, ал.1 и ал.2 от ЗОСИ. В жалбата се твърди, че Наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно. Жалбоподателят сочи, че върху връченото му Наказателно постановление не били посочени дата на издаване и номер, които са императивно изискуеми реквизити съгласно чл.57, ал.1, т.2 от ЗАНН, като датата на издаване на НП била от значение за преценката дали е спазен срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН, както и дали издателят на Наказателното постановление е имал материална и териториална компетентност към датата на издаването му. В жалбата се сочи, че на Наказателното постановление е поставен стикер, на който са посочени изходящ номер и дата на деловодно извеждане, но отразената върху стикера дата на деловодно извеждане /14.07.2025г./ не можело да бъде приравнена на дата на издаване на Наказателното постановление и не можело да санира порок в съдържанието му. Липсата на дата на съставяне на НП се потвърждавало и от обстоятелството, че мястото, на което следва да бъде вписана тази дата е оставено непопълнено. Приема се за недоказано, че Актът е съставен от лице, което има правомощие да съставя Актове за установяване на нарушения по чл.32, ал.1 и ал.2 от ЗОСИ. Жалбоподателят релевира и възражение за липса на компетентност на лицето, подписало конкретното НП, тъй като в Наказателното постановление било записано, че е издадено от В. А. Т. - Кмет на Столична община, но било подписано „за кмет“ от Б. З. въз основа на Заповед за заместване № СОА25РД15- 2059/09.07.2025г., която Заповед не била приложена към административно-наказателната преписка. Освен това в НП е посочено, че същото е издадено от В. А. Т. - Кмет на Столична община, но не било подписано от него, което според жалбоподателя представлява нарушение на чл.57, ал.2 от ЗАНН. Навежда се, че в НП липсват данни за собствено, бащино и фамилно име, както и длъжност на лицето, което е издало НП, тъй като такива данни за Б. З. не били посочени в Наказателното постановление, поради което се твърди да е нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.1 от ЗАНН. На следващо място в жалбата се претендира и за допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в АУАН и в НП не се съдържали факти относно датата на извършване на нарушението. Обяснява се, че на стр.1 от АУАН е отбелязано, че направените заключения са описани в Констативен протокол № 2 от 13.03.2025г., а на стр.2 от АУАН било посочено, че към него е приложен Констативен протокол с друг номер и от друга дата - № 1 от 25.03.2025г. Същевременно към АУАН, който бил връчен на жалбоподателя, бил приложен Констативен протокол с поправки и задрасквания на номера. В жалбата се поддържа, че и в Наказателното постановление са посочени Констативни протоколи с различни номера и дати, като се твърди, че е допусната техническа грешка и че документът, обективиращ проверката, е Констативен протокол № 1- РПН24-ГР94-3554/25.03.2025г. Според жалбоподателя, ако въпреки посочените различни номера и дати на Констативни протоколи се приеме, че нарушението е установено на 25.03.2025г., то очевидно това не е датата на извършване на твърдяното нарушение, тъй като общинската администрация сама признавала, че преди тази дата са постъпвали множество сигнали за струпване на земна маса в този имот. Допълва се, че в АУАН е записано, че в имота е извършено насипване на земна маса с височина до 7 метра върху площ от 2580 кв.м., което не можело да бъде извършено в рамките на един ден. В тази връзка жалбоподателят сочи, че датата на констатиране на нарушението не е еднозначна с датата на извършването му, като непосочването на дата на извършване представлявало съществено нарушение на процесуалните правила. Изискването за посочване на датата на извършване на нарушението освен задължителен реквизит, има значение и за решаване на въпроси относно приложимия материален и процесуален закон, изчисляване на давностни срокове, вкл. и за правото на защита. Поради това се приема, че непосочването на датата силно накърнява правото на защита на жалбоподателя, тъй като го лишавало от възможността да оспорва извършването на нарушението. В жалбата се посочва, че вписването в АУАН на Констативни протоколи с различни номера и дати, както и прилагането към него на Протокол, който не е вписан в АУАН и който е с поправки и задрасквания, е съществено нарушение на процесуалните правила. Според жалбоподателя това накърнява правото му на защита, тъй като в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН липсвало описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и на доказателствата, които го потвърждават. Поддържа се, че това нарушение не може да се санира по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, както твърдял административнонаказващият орган. Навежда се също, че не са представени доказателства „•••••“ АД, негови работници, служители, ръководители или негова техника с действия или бездействия да са довели до насипване на земна маса с височина до 7 метра върху площ от 2580 кв.м. от имота, както и че липсвали доказателства Дружеството да е изкоренило и унищожило 10 броя тополи, тъй като в имота нямало такива насаждения, а само храсти и самораслеци. Според жалбоподателя от НП не ставало ясно как е установен фактическият извършител. Поради това се приема, че Наказателното постановление е издадено в нарушение на чл.53, ал.1 от ЗАНН, тъй като наказващият орган не е установил по несъмнен начин факта на извършеното нарушение и самоличността на лицето, което го е извършило, както и неговата вина. На следващо място в жалбата се сочи, че с обжалваното НП е ангажирана отговорността на юридическото лице „•••••“ АД, а му е наложена „глоба“ в размер на 450 лева. В Наказателното постановление административно-наказващият орган не е направил собствени заключения за деянието, а препращал към АУАН, в който било записано, че е съставен срещу „•••••“ АД, защото Г. С. в качеството му на представител е допуснал в описания имот да бъдат изкоренени и унищожени 10 броя тополи поради това, че е извършено насипване на земна маса с височина до 7 метра върху площ от 2580 кв.м. В жалбата се посочва, че в АУАН като деец е посочено физическото лице Г. С. - в качеството му на представител на „•••••“ АД и му е вменено нарушение на чл.32, ал.1 и ал.2 от ЗОСИ, а същевременно с НП не е ангажирана отговорността на това физическо лице, а на юридическото лице „•••••“ АД, което според жалбоподателя е напълно противоречиво и лишава Дружеството от възможност да разбере в какво точно административно нарушение е обвинено и да организира защитата си в пълен обем. В жалбата се релевира и възражение, че НП е издадено в нарушение на чл.24, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Твърди се, че е налице съществено процесуално нарушение и заради това, че административно-наказващият орган е наложил на юридическото лице „•••••“ АД административно наказание „глоба“. Обяснява се, че налагането на „глоба“ на юридическо лице е недопустимо. Съгласно чл.13 от ЗАНН за административни нарушения могат да се налагат изчерпателно предвидените административни наказания само за нарушители – физически лица. Имуществената санкция като вид административна санкция се извежда в чл.83, ал.1 от ЗАНН и се налагала на юридически лица и еднолични търговци. Жалбоподателят твърди още, че в АУАН било допуснато нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като бил лишен от възможност да разбере въз основа на какви доказателства и свидетели е съставен АУАН. Посочва се, че АУАН е съставен в присъствието на свидетелите К. Ч. Д. и Б. В. Х., посочени с длъжност и местослужене. Заявява се, че законът изисква АУАН да бъде съставен в присъствието на свидетели, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, но според жалбоподателя няма данни тези свидетели да са присъствали при извършването или установяването на нарушението. Признава се, че чл.40, ал.3 от ЗАНН допуска Актът да се състави в присъствието на двама други свидетели, но това следвало изрично да се отбележи в него, а в случая не било сторено. В жалбата се сочи и че неправилно в АУАН е прието, че съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от Закона за опазване на селскостопанското имущество следва да бъде ангажирана отговорността на Г. С. като представляващ „•••••“ АД, а в НП въз основа на същата разпоредба е наложено административно наказание „глоба“ на „•••••“ АД – без административно-наказващият орган да е обосновал защо „•••••“ АД като собственик на имота следва да носи отговорност за това, че трети лица са изхвърляли отпадъци и земна маса в имота и са затрупали наличната растителност. В жалбата се обяснява, че чл.32, ал.1 от ЗОСИ забранява отсичане и изкореняване на овощни и горски дървета в селскостопанските земи и по границите между тях, а според чл.2, ал.1, т.1 от ЗОСИ селскостопанските земи са обработваеми земи, естествени ливади и пасища. В случая имот с идентификатор 04234.6941.129 в с. •••, собственост на „•••••“ АД, не е селскостопанска земя по смисъла на ЗОСИ, тъй като според приложената скица № 15-306440-20.02.2025г., издадена от АГКК, имотът бил с трайно предназначение на територията „земеделска“ и с начин на трайно ползване „за друг вид застрояване“. Жалбоподателят сочи още, че в обстоятелствената част на АУАН е посочено, че в поземления имот са изкоренени и унищожени 10 броя тополи, поради извършено насипване на земна маса, но според него следва да се отчете, че съгласно разпоредбите на Закона за управление на отпадъците и Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване чистотата на територията на Столична община - Кметът на общината отговаря за предотвратяване на изхвърлянето на отпадъци и земна маса на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища. Според жалбоподателя, въпреки множеството сигнали, общинската администрация е бездействала и не е предприела мерки за предотвратяване струпването на земна маса на неразрешено за това място от трети лица. Твърди се, че вместо да изпълни задълженията си по Закона за управление на отпадъците и Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване чистотата на територията на Столична община, административният орган чрез образуване на административно-наказателно производство прехвърлил тези си задължения върху „•••••“ АД. Според жалбоподателя нямало нормативно регламентирано задължение на собствениците да извършват периодични проверки на притежаваните от тях имоти с оглед констатиране в тях на евентуални неправомерни действия от страна на други лица. Твърди се, че административно-наказващият орган не е установил и доказал по безспорен начин описаната в НП фактическа обстановка, включително неправомерното поведение на санкционираното лице, поради което НП е незаконосъобразно. С тези аргументи се иска от съда да отмени Наказателното постановление и да присъди направените по делото разноски в полза на Дружеството - жалбоподател. Пред СРС „•••••“ АД се представлява в съдебното заседание на 10.12.2025г. от гл. юрк. К., която заявява, че поддържа жалбата. В съдебно заседание на 25.02.2026г., когато е даден ход на съдебните прения, Дружеството – жалбоподател не изпраща представител, нито се явява гл. юрк. К.. С молба вх. № 59953/24.02.2026г. процесуалният представител на „•••••“ АД заявява, че обжалваното НП е незаконосъобразно по съображения, изложени в жалбата. Иска се съдът да отмени НП и да присъди юрисконсултско възнаграждение. Въззиваемата страна - Кмет на Столична община се представлява пред СРС от юрк. Д., която в съдебно заседание на 10.12.2025г. заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 25.02.2026г. юрк. Д. моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди изцяло Наказателното постановление, като вземе предвид изразеното писмено становище от 02.12.2025г. В допълнение юрк. Д. иска СРС да приеме, че ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставянето на Акта и да го подпишат. В случая Б. Х. е определена като свидетел при съставянето на АУАН, което не противоречи на ЗАНН. По отношение на сигнала, визиран в жалбата, юрк. Д. сочи, че същият е адресиран до Столичен инспекторат, от когото са предприети съответните проверки, като според процесуалния представител на въззиваемата страна този сигнал не касае и няма нищо общо с установените факти и обстоятелства в АУАН и в оспореното Наказателно постановление. Обяснява се, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана, защото като собственик на поземлен имот е допуснал изкореняването и унищожаването на дърветата, а всеки собственик на имот има задължение да поддържа растителността в обекта в добро състояние, като при обективна нужда от премахването винаги е необходимо писмено разрешение. По отношение на твърденията на жалбоподателя относно земеделския характер на имота, юрк. Д. сочи, че трайното предназначение на територията показва основното предназначение по Общия устройствен план, като в случая се касаело за земеделска земя. Излага се, че няма данни за промяна по отношение на имота - собственост на жалбоподателя. С оглед изложеното и предвид събраните по делото доказателства, юрк. Д. моли съда да потвърди Наказателното постановление и да присъди юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на въззиваемата страна прави и възражение за прекомерност на поисканото от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. По делото са депозирани писмени становища с вх. № 395346/02.12.2025г. и с вх. № 401501/08.12.2025г. от юрк. Д.. С тях се оспорва жалбата и се приема за неоснователна, като се иска съдът да потвърди Наказателното постановление. Възразява се срещу наведеното в жалбата оплакване за нарушение на чл.57, ал.1, т.2 от ЗАНН, касаещо датата на НП и се обяснява, че изискуемият реквизит за датиране се съдържа в нарочен стикер, прикрепен в титулната част на Наказателното постановление по начин, който не позволявал да бъде премахнат без да се наруши неговата цялост и че същият представлявал гаранция за посоченото датиране на Наказателното постановление и неговото съдържание към този момент. Процесуалният представител на въззиваемата страна цитира съдебна практика, според която в стикера на НП е посочен номер и дата на издаване на НП, която е датата на регистриране на НП в деловодната система на Столична община. Обяснява се, че датата на издаване на НП е нещо различно от датата на подписване и на съставяне на НП. Те можели да съвпадат, но не било задължително. В случая датата на регистриране на НП с изходящ номер в деловодната система се сочи за дата на издаване и това не представлявало порок, а напротив – това било възможно най-лесно установимата по безспорен начин дата, която гарантирала правата на наказаното лице. Приема се, че процесното Наказателно постановление съдържа дата на издаване и номер, посочени в нарочен стикер /лепенка/ с определено съдържание, прикрепен в титулната част на НП така, че да не може да бъде премахнат без нарушаване на неговата цялост. На следващо място се твърди, че е неоснователно възражението, че НП е издадено и подписано от некомпетентен орган, тъй като Наказателното постановление било подписано в условията на заместване. Излага се, че заместващият упражнява правомощията на замествания в пълен обем до завръщането на последния и поради това при издаване на актове в хипотеза на заместване за издател се посочва титулярът, като в акта изрично се записва и лицето, което го замества, както и актът, въз основа на който се осъществява заместването. Според юрк. Д. лицето, което замества титуляря, притежава всички негови правомощия, освен тези, които са изрично изключени в акта за заместване, като такова изключение в Заповед № СОА25-РД15-2059/09.07.2025г. нямало. В тази връзка юрк. Д. се позовава и на мотивите към Тълкувателно решение № 4/2004г. на ОС на ВАС. В писменото становище се поддържа, че от формална страна Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в изпълнение на функциите му, като съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Твърди се, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като НП съответствало на материалния закон и деянието не съставлявало маловажен случай. Оспорват се и твърденията за некомпетентност на актосъставителя. В ЗОСИ били посочени лицата, които имат правомощия по издаване на АУАН и Наказателни постановления. Съгласно чл.44 от ЗОСИ Кметовете на общините издават Наказателни постановления по този закон въз основа на Актове, съставени от техни длъжностни лица. Приема се, че в конкретния случай Д. Г. П. притежава това качество и е легитимен актосъставител. По отношение на датата на нарушението юрк. Д. приема за неоснователни оплакванията в жалбата, като сочи, че практиката е нарушението да се открива в хода на извършена служебна проверка от контролните органи, за което се съставя Констативен протокол. В случая към момента на осъществяване на проверката на 25.03.2025г. на място в процесния поземлен имот било установено насипване на земна маса, изкоренени и унищожени 10 броя тополи. Според процесуалния представител на въззиваемата страна датата на извършване е елемент от фактическия състав на нарушението и съвпада с датата на констатирането му. Поради това следвало да се приеме, че датата на проверката, при която е установено нарушението, е и датата, на която то е извършено/довършено нарушението. Според юрк. Д. изложените в АУАН факти и тяхното възпроизвеждане в НП в достатъчна степен описвали елементите от обективния състав на нарушението, поради което наказаното Дружество е било наясно с вмененото му нарушение. Твърди се, че са налице всички положителни предпоставки за ангажиране на административно-наказателната отговорност на „•••••“ АД, поради което оплакванията в жалбата относно неправилно приложение на чл.53, ал.2 от ЗАНН били неоснователни. В становището се излага още, че документът, обективиращ извършената проверка, е Констативен протокол № 1-РПН24-ГР94- 3554/25.03.2025г., като допуснатата техническа грешка в изписването на номера и датата на Констативния протокол не представлявала съществено нарушение на процесуалните правила, което да накърнява правото на защита на наказаното лице. Значими били установените, словесно описани факти и обстоятелства в Констативния протокол, а не неговият номер или дата. Определят се като неоснователни и несъотносими твърденията на жалбоподателя относно сигналите, постъпили в СО – район „•••“, както и позоваването на Закона за управление на отпадъците и Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване чистотата на територията на Столична община. С оглед изложеното се иска СРС да потвърди обжалваното Наказателно постановление. По повод претендираните от жалбоподателя разноски юрк. Д. прави възражение за прекомерност на същите. Иска те да бъдат намалени съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на оказаната защита. На основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН процесуалният представител на въззиваемата страна претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: Дружеството-жалбоподател „•••••“ АД е собственик на поземлен имот с идентификатор 04234.6941.129, находящ се в землището на с. •••, СО – район „•••“. Имотът е с трайно предназначение на територията „земеделска“ и начин на трайно ползване „за друг вид застрояване“. В Столична община бил подаден сигнал, свързан с изсипване на строителни отпадъци, изкопна маса и движение на тежка механизация в района на с. •••, в близост до ул. „•••“. Във връзка с този сигнал и с други /постъпили устно/ сигнали, служители на СО – район „•••“ предприели проверка на място. На 25.03.2025г. свидетелите Д. П., К. Д. и Е. П. (служители на СО – район „•••“) извършили проверка в района на землището на с. •••, вкл. и поземлен имот с идентификатор 04234.6941.129. В имота било установено наличие на земна маса, както и изкоренени дървета. Проверяващите констатирали, че е извършено насипване на земна маса в североизточната част на имота, подравнявана с тежка механизация, в следствие на което са унищожени и изкоренени 10 броя тополи. В момента на проверката проверяващите не установили хора в имота, които да извършват дейност. Дърветата били налични в границите на имота, в изкоренен вид. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол № 1-РПН24-ГР94-3554 от 25.03.2025г. Към административно-наказателната преписка бил приложен и снимков материал, отразяващ състоянието на терена към момента на проверката. След извършване на проверката служителите на СО – район „•••“ извършили справка по документи и установили, че имотът е собственост на „•••••“ АД. При извършената служебна проверка не били установени издадени разрешения за премахване на дървесна растителност в имота. С покана изх. № РПН25-ТД26-321/28.03.2025г. Дружеството „•••••“ АД било поканено да се яви негов представител в администрацията на СО – район „•••“ за съставяне и връчване на Акт за установяване на административно нарушение. Поканата била изпратена до Дружеството и била получена на 03.04.2025г. На 04.04.2025г. свидетелката Д. П. - младши експерт в Отдел „Околна среда и климат“ при СО – район „•••“, в присъствието на К. Д. и Б. Х., съставила срещу „•••••“ АД Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № XLI от 04.04.2025г. за нарушение на чл.32, ал.1 и ал.2 от ЗОСИ, извършено на 25.03.2025г. При съставянето на АУАН присъствал и упълномощен представител на „•••••“ АД. Препис от Акта бил връчен на пълномощника на Дружеството на 04.04.2025г. Въз основа на този АУАН било издадено Наказателно постановление № СОА25-РД11- 651 от 14.07.2025г., подписано от Б. З. (заместваща Кмета на Столична община съгласно Заповед № СОА25РД15-2059/09.07.2025г.), с което на „•••••“ АД на основание чл.40, ал.1, т.1, вр. чл.32, ал.1 и ал.2 от ЗОСИ и чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 450 лева за нарушение на чл.32, ал.1 и ал.2 от ЗОСИ. Със съпроводително писмо от 21.07.2025г. от СО – район „•••“ изпратили процесното Наказателно постановление на „•••••“ АД. Същото било получено от Дружеството на 29.07.2025г. На 08.08.2025г. по пощата /чрез •••/ от името на „•••••“ АД е подадена жалба срещу това Наказателно постановление, която постъпила и била заведена в Столична община на 11.08.2025г. Приетата от съда фактическа обстановка се установява от следните доказателства: показанията на свидетелите Д. П., К. Д. и Е. П.; пълномощно; Констативен протокол № 1-РПН24-ГР94-3554/25.03.2025г.; покана с изх. № РПН25-ТД26-321 от 28.03.2025г.; скица на поземлен имот № 15-306440-20.02.2025г.; извадка от информационна система за депозиран сигнал; АУАН № XLI от 04.04.2025г.; фотоснимки; известие за доставяне на поканата с изх. № РПН25-ТД26-321 от 28.03.2025г.; писмо от Кмета на СО – район „•••“ до Кмета на Столична община от 26.06.2025г.; съпроводително писмо за връчване на НП от 21.07.2025г.; писмо от Заместник-кмета на Столична община до Кмета на СО - район „•••“; Трудов договор от 01.11.2016г.; Решение № 811/16.12.2021г. на Столичен общински съвет; известие за доставяне на НП; пощенски плик и разписки от куриерска фирма „•••“. Показанията на свидетелите Д. П., К. Д. и Е. П. са еднопосочни, логични и взаимно допълващи се. Същите са относими към обстоятелствата по извършената на 25.03.2025г. проверка, възприетото на място състояние на процесния имот, последващото документиране на констатациите, извършената справка относно собствеността на имота, изпращането на покана до Дружеството и съставянето на АУАН. Съдът дава вяра на показанията на свидетелките в частта, в която те излагат лично възприетите от тях факти при проверката на място - наличие на земна маса, изкоренени дървета, липса на лица, извършващи дейност в момента на проверката, както и последващото установяване на собствеността върху имота. В тази част показанията им са последователни, непротиворечиви и кореспондират с Констативен протокол № 1-РПН24-ГР94-3554/25.03.2025г., фотоснимките и скицата на поземления имот. Поради това съдът ги възприема като достоверни относно факта на извършената проверка, състоянието на имота към момента на проверката и предприетите административни действия след нея. Същевременно съдът отчита, че показанията на трите свидетелки не установяват кой фактически е извършил насипването на земна маса или изкореняването на дърветата. Напротив, от показанията на свидетелките се установява, че към момента на проверката на място не е имало лица, които да извършват дейност, не е била установена строителна техника или механизация, нито е бил възприет конкретен извършител. Ето защо показанията на свидетелките имат доказателствена стойност относно възприетото състояние на имота на 25.03.2025г. и движението на административнонаказателната преписка, но от тези гласни доказателства не се установява Дружеството – жалбоподател, респ. негов работник, служител или представител да е извършил или да е допуснал извършването на конкретно деяние, нито се доказва към 25.03.2025г. в имота да е имало техника на Дружеството. Фотоснимките, приложени по делото, са относими към визуализиране на състоянието на терена към момента на проверката и съдът ги кредитира като годно веществено доказателство. Те подкрепят твърденията на проверяващите за наличието на земна маса и изкоренена дървесна растителност в процесния имот. Съдът кредитира снимковия материал като допълващо доказателство към Констативния протокол и свидетелските показания. Този доказателствен материал, обаче, няма доказателствена стойност относно авторството на деянието, тъй като от него не се установява кой, кога и при какви обстоятелства е извършил съответните действия. Скицата на поземлен имот № 15-306440-20.02.2025г. е официален документ. Съдът я кредитира като обективно и достоверно писмено доказателство. От нея се установява идентификаторът на процесния имот, местонахождението му, неговият собственик, както и данните за трайното предназначение на територията и начина на трайно ползване. Този документ е относим към качеството на „•••••“ АД като собственик на имота и към характеристиките на самия имот. Извадката от информационната система за депозиран сигнал е относима към установяване на обстоятелството, че преди извършената проверка са били подавани сигнали, свързани със замърсяване, изсипване на строителни отпадъци, земна маса и движение на тежка механизация в района на село •••. Съдът кредитира този документ в частта, в която удостоверява постъпването на сигнал. Той, обаче, не установява нито извършителя на описаните в сигнала действия, нито връзката между тези действия и Дружествотожалбоподател. Вписаните в Констативен протокол № 1-РПН24-ГР94-3554/25.03.2025г. и в АУАН № XLI от 04.04.2025г. констатации относно идентификатора на имота, неговия собственик и наличието на изкоренени и унищожени 10 бр. тополи намират потвърждение не само помежду си, но и в кредитираните по-горе гласни доказателства, както и в скицата на поземлен имот № 15-306440-20.02.2025г. и фотоснимките. Поради това СРС дава вяра на тази част от АУАН и Констативния протокол. Редно е, обаче, да се посочи, че относно извода, направен в Акта и в Констативния протокол, че Г. С. - представител на „•••••“ АД е допуснал в имота да бъдат изкоренени и унищожени тополи, коментираните тук писмени доказателства не следва да се кредитират, тъй като в тази част АУАН и Констативният протокол не отразяват възприети от свидетелите факти, а извод, направен от проверяващите лица, който извод не намира опора в дадените от тях показания пред съда. Поради това относно лицето и преписаните му действия по допускане унищожаването и изкореняването на дървета, Констативният протокол и АУАН не следва да се кредитират, тъй като в тази част те не намират опора в останалите събрани по делото доказателства и съдържат извод, а не възпроизвежда установени в хода на проверката факти. Настоящият съдебен състав дава вяра на поканата с изх. № РПН25-ТД26-321 от 28.03.2025г. и на известието за нейното доставяне, тъй като са достоверни, взаимно допълващи се и непредубедени писмени доказателства, относими към уведомяването на Дружеството-жалбоподател относно предстоящото съставяне на Акт за установяване на административно нарушение. От тези писмени доказателства се установява, че „•••••“ АД е било поканено да се яви в СО – район „•••“ за съставяне на АУАН, както и че поканата е била получена на 03.04.2025г., т.е. преди съставянето на Акта на 04.04.2025г. Пълномощното на лист 9 от делото е достоверно и непредубедено писмено доказателство. Поради това СРС го кредитира и приема, че конкретният АУАН е съставен в присъствието на упълномощен представител на Дружеството-жалбоподател и на същия е бил връчен препис от Акта срещу подпис на 04.04.2025г. Писмото от Кмета на СО – район „•••“ до Кмета на Столична община от 26.06.2025г., съпроводителното писмо за връчване на НП от 21.07.2025г. и писмото от Заместник-кмета на Столична община до Кмета на СО - район „•••“ са обективни писмени доказателства с достоверна дата. Поради това СРС ги кредитира и установява изпращането на преписката за произнасяне от компетентния административно-наказващ орган и предприетите действия по връчване на издаденото Наказателно постановление. Приложените на лист 58-61 от делото писмени доказателства са непредубедени, обективни и достоверни. Поради това съдът кредитира Трудов договор от 01.11.2016г. и Решение № 811/16.12.2021г. на Столичен общински съвет. От тях, както и от показанията на св. Д. П., се доказва, е актосъставителят П. е младши експерт в СО – район „•••“. Приложените на лист 63, лист 72 и лист 73-74 от делото писмени доказателства са взаимно обусловени и с достоверна дата. Поради това съдът дава вяра на известието за доставяне на НП, на пощенския плик и на разписките от куриерска фирма „•••“, като от съвкупната им преценка се установява, че процесното Наказателно постановление е било изпратено по пощата на „•••••“ АД, било е получено на 29.07.2025г., а на 08.08.2025г. по пощата /чрез •••/ от името на Дружеството е била подадена жалба срещу това НП. Гореизложеното означава, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване на НП и не се явява просрочена. С оглед съвкупната преценка на събраните и кредитираните по-горе доказателства съдът прие за установено, че „•••••“ АД е собственик на процесния поземлен имот, че на 25.03.2025г. служители на СО – район „•••“ са извършили проверка в него, като при проверката са констатирали наличие на земна маса и изкоренени дървета, за което е бил съставен Констативен протокол от 25.03.2025г., след което е бил съставен АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното Наказателно постановление. Същевременно от събраните гласни и писмени доказателства не се установява конкретно кой е извършил действията по насипване на земна маса в имота и по изкореняване на дърветата там, нито се установява служител, работник, представител или техника на Дружеството-жалбоподател да са били установени на място при извършване на въпросните действия или при проверката на 25.03.2025г. При така установената фактология и направения по-горе доказателствен анализ, съдът достигна до следните правни изводи : Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред СРС актове по реда на ЗАНН. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса. Поради това съдът приема, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. В случая нарушението се твърди да е извършено и установено на 25.03.2025г., АУАН е съставен на 04.04.2025г., а Наказателното постановление е издадено на 14.07.2025г. Това означава, че формално са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, тъй като Актът е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя и в едногодишния срок от извършване на нарушението, а Наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок от съставяне на Акта. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че Наказателното постановление не съдържа номер и дата. Действително в съдържанието на самия текст на НП има празно място, предвидено за дата, но доколкото в горната част на документа е поставен деловоден стикер, от който се установяват номерът на НП и датата 14.07.2025г., съдът приема, че при конкретния начин на оформяне на документа номерът и датата са индивидуализирани в достатъчна степен, доколкото позволяват да се установи кой е обжалваният акт и кога е бил издаден. Настоящият съдебен състав не споделя и възражението за липса на компетентност на актосъставителя. От приложените по делото доказателства се установява, че Д. Г. П. е заемала длъжност младши експерт в СО – район „•••“. Съгласно чл.44 от ЗОСИ Актовете за установяване на административни нарушения могат да се съставят от длъжностни лица в общини. Това означава, че Д. П. по сила на чл.44 от ЗОСИ е имала право да състави АУАН. Според чл.44 от ЗОСИ Наказателните постановления по този закон се издават от Кмета на общината. Процесното НП е написано, че изхожда от Кмета на Столична община, но е подписано от лице по заместване. Съдът приема, че когато заместващият орган действа в условията на заместване, той упражнява правомощията на замествания орган от негово име и в рамките на предоставената му компетентност. Поради това в принципен план няма пречка НП да е подписано от лице, различно от Кмета на Столична община, но следва да се докаже, че действа по заместване. В случая въззиваемата страна не е представила цитираната в НП Заповед № СОА25РД15-2059/09.07.2025г., поради което не може да се установи за кои свои провомощия Кметът на Столична община е възложил на Б. З. да го замества и съответно за кой период, респ. дали в него влиза датата на издаване на НП – 14.07.2025г. Поради това СРС приема, че въззиваемата страна (чиято е доказателствената тежест) не е доказала по делото, че обжалваното Наказателно постановление е издадено от компетентно лице. Вярно е, че в АУАН и в Наказателното постановление е записано, че „направените заключения са описани в Констативен протокол № 2 от 13.03.2025г.“, но доколкото в АУАН и НП е изрично посочено, че нарушението е извършено и установено на 25.03.2025г., излиза, че формално реквизитите по чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН са налице и релевираното в обратната насока възражение в жалбата е неоснователно. Дали наистина на таза дата е извършено вмененото на жалбоподателя нарушение или не е въпрос по същество. Според чл.32, ал.1 от ЗОСИ е забранено отсичането и изкореняването на овощни и горски дървета и на лози в селскостопански земи и по границите между тях, както и покрай водни течения и пътища. Съгласно чл.32, ал.2 от ЗОСИ Разрешение за отсичане и изкореняване до пет дървета и на лозя до 1 декар се дава от Кмета на района или кметството въз основа на писмена молба и при наличие на уважителни причини. Разрешение за отсичане и изкореняване на по-голям брой дървета и на лозя над 1 декар се дава (според чл.32, ал.3 от ЗОСИ) от Началника на управление „Земеделие“ при общинската администрация въз основа на писмена молба и при наличие на крайно уважителни причини. Видно от съдържанието на закона, изпълнителното деяние на нарушението по чл.32, ал.1 от ЗОСИ се състои в отсичането или изкореняването на дървета, а не в допускането на такава дейност. Поради това СРС счита, че в Акта и в Наказателното постановление е допуснато несъответствие между словесното и цифровото описание на нарушението. Не е посочено кой е изкоренил и унищожил десетте тополи, нито кой е насипал земна маса в имота, а е посочено с думи единствено, че представител на „•••••“ АД е допуснал това и че Дружеството е собственик на имота. Поради това настоящият съдебен състав счита, че се е стигнало до нарушение на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Направеният по-горе извод се затвърждава и поради още едно съображение : словесно е посочено в АУАН и НП, че са били „изкоренени и унищожени 10 бр. тополи“, но е цитирана разпоредбата на чл.32, ал.2 от ЗОСИ, която урежда хипотеза, свързана с по-малък брой дървета. При отсичане или изкореняване на повече от пет дървета е относима разпоредбата на чл.32, ал.3 от ЗОСИ, която в случая не е цитирана в АУАН и НП. Това също показва наличие на несъответствие между словесното и цифровото описание на нарушението, което води до неяснота на административно – наказателното обвинение и представлява съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото на защита на наказаното лице да разбере срещу кой факти и за коя правна квалификация на нарушението да се защитава. Гореизложените противоречия между словесното и цифровото описание на нарушението, допуснати в АУАН и пренесени в Наказателното постановление, винаги съставляват основание за отмяна на НП на формално основание. Отделно от това - съдът намира, че при издаване на Наказателното постановление е допуснато и още едно съществено нарушение на процесуалните правила, което представлява самостоятелно основание за неговата отмяна. С обжалваното НП административнонаказващият орган е наложил на юридическото лице „•••••“ АД административно наказание „глоба“. Глобата е административно наказание, което се налага на физически лица, докато по отношение на юридическите лица и едноличните търговци приложимата санкционна последица е имуществената санкция, когато са налице законовите предпоставки за това. Съгласно чл.24, ал.1 от ЗАНН административно-наказателната отговорност е лична. Според чл.24, ал.2 от ЗАНН за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците или служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали извършването им. Отговорността на юридическите лица и едноличните търговци се реализира по реда на чл.83 от ЗАНН чрез налагане на имуществена санкция, когато това е предвидено в съответния закон, Указ, Постановление на Министерски съвет или Наредба на общински съвет. В конкретния случай е прието, че нарушител е юридическото лице „•••••“ АД, но му е наложено административно наказание „глоба“, а не имуществена санкция. Налагането на глоба на юридическо лице противоречи на системата на административнонаказателната отговорност по ЗАНН и не може да бъде поправено от съда чрез замяна на вида на санкцията. Съдът не може да измени Наказателното постановление като вместо наложената глоба определи имуществена санкция, тъй като това би означавало съдът да замести административно-наказващия орган при определяне на самия вид на санкцията. Нещо повече, предвиждането на административно наказание „глоба“ в санкционната разпоредба на чл.40, ал.1, т.1 от ЗОСИ сочи, че субект на нарушението по чл.32 от ЗОСИ може да бъде физическо лице, а не юридическо лице. Като е наложил наказание „глоба“ на юридическо лице, административно-наказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното Наказателно постановление. Отделно от горното, съдът намира, че Наказателното постановление е незаконосъобразно и поради неправилно приложение на материалния закон, тъй като административно-наказателното обвинение не е доказано от обективна страна. Това е така, защото не е доказано авторството на нарушението. От събраните доказателства се установява, че „•••••“ АД е собственик на процесния поземлен имот. Установява се още, че при проверката на 25.03.2025г. общинските служители са възприели наличие на земна маса и на изкоренени дървета. Тези факти, обаче, не са достатъчни, за да обосноват извод, че именно Дружеството (чрез негов представител, работник, служител или лице, действащо по негово възлагане) е извършило изкореняването на дърветата или насипването на земна маса, чрез което действие са били унищожени въпросните тополи. Административно – наказателната отговорност не може да бъде ангажирана въз основа на предположения, базирани единствено на това кой е собственик на имота. Обстоятелството, че едно лице е собственик на даден имот, в който е установено определено фактическо състояние, не е достатъчно само по себе си, за да се приеме, че същото лице е извършило нарушение в имота – в случая, че е отсякло/изкоренило дървета. Необходимо е административнонаказващият орган да докаже извършването на конкретно поведение /действие или бездействие/, което съставлява нарушение на съответна правна норма, както и че автор на това поведение е именно лицето, на което е ангажирана административно – наказателна отговорност. В случая свидетелките Д. П., К. Д. и Е. П. еднопосочно заявяват, че при проверката на място не са били установени лица, извършващи дейности в имота. Не е била установена и строителна техника или механизация, която да бъде свързана с Дружествотожалбоподател. Не са ангажирани доказателства за договори, възлагане, работници, служители, представители или техника на „•••••“ АД, които да са осъществили насипване на земна маса или изкореняване на дървета и то именно на посочената в АУАН и НП датата на извършване на нарушението – 25.03.2025г. Поради това СРС счита, че от събраните доказателства не се установява нито извършването на съставомерни действие по чл.32, ал.1 и ал.2 от ЗОСИ, нито авторството на деянието, вменено на Дружеството – жалбоподател. Неоснователно е становището на процесуалния представител на въззиваемата страна, че наличието на собственост върху имота е достатъчно за ангажиране на отговорността на Дружеството. Нито от ЗАНН, нито от приложимите разпоредби на ЗОСИ, следва презумпцията, че собственикът на имота отговаря за всяко фактическо състояние, установено в него, независимо от това кой го е създал, кога е създадено, дали собственикът е знаел за него и дали е имал реална възможност да го предотврати. Член 32, ал.1 от ЗОСИ съдържа забрана за отсичане и изкореняване на овощни и горски дървета в селскостопанските земи и по границите между тях, а ал.2 и ал.3 уреждат изискване за разрешение при определени хипотези. За да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на дадено лице за нарушение на чл.32, ал.1 и ал.2 от ЗОСИ, обаче, следва да бъде установено не само наличие на изкоренени дървета, но и конкретно поведение на санкционираното лице, което попада в обхвата на забраната. В случая такова поведение не е доказано. Установеното при проверката фактическо състояние на имота не е достатъчно, за да се приеме, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението. С оглед изложеното по-горе съдът приема, че обжалваното Наказателно постановление следва да бъде отменено на две самостоятелни основания – от една страна защото при издаването му са допуснати редица съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неяснота на административно – наказателното обвинение и ограничаващи правото на защита на санкционираното лице и от втора страна защото обвинение не е доказано от обективна страна. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Доколкото съдът отменя изцяло Наказателното постановление, не следва да се присъждат разноски в полза на въззиваемата страна. Такива има право да получи Дружеството – жалбоподател. В случая „•••••“ АД е било представлявано пред СРС не от адвокат, а от юрисконсулт. Според чл.63д, ал.3 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Случаят е именно такъв – пред СРС Дружеството – жалбоподатал е било представлявано от гл. юрк. К. в съдебното заседание на 10.12.2025г. От същата е депозирана и молба с вх. № 59953/24.02.2026г., съдържаща искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Според чл.63д, ал.5 от ЗАНН размерът на присъденото възнаграждение (в хипотезата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН) не може да надхвърля максималният размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ (ЗПП). Според чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ следва да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да се определи според Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ пише, че възнаграждението за защита в производства по ЗАНН (каквото е настоящото) може да бъде от 130 до 190 лева. В случая по настоящото дело процесуалният представител на „•••••“ АД е взел участие само в едно от общо двете открити съдебни заседания пред СРС. Поради това и доколкото правният спор не се отличава със съществена фактическа и/или правна сложност, СРС прие, че на основание чл.63д, ал.5, вр. ал.3, вр. ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК органът, издал отмененото НП (т.е. Столична община) следва да бъде осъден да заплати на „•••••“ АД юрисконсултско възнаграждение в размер малко над минимума, предвиден в Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. 140 лева. На основание §5, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България, вр. чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България определената сума от 140 лева се равнява на 71,58 евро и Столична община следва да бъде осъдена да плати на Дружеството – жалбоподател именно тази сума за направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран, съдът