Решение № 107 от 27.5.2025 г. на Районен съд - Свиленград по дело № 249/2025 г.

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № BG2024/1000-534/НП от 13.05.2024 година на И.Д. Заместник-Директор на Териториална дирекция Митница Бургас, с което на Е. Л. С. с ЕГН •••••••••• от град ••••••••••••••••••••••••••, със съдебен адрес: град Свиленград, ул. „Димитър Благоев” № 4б, област Хасково, чрез адвокат А. Г., за нарушение на чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 28 248.78 лв. (пункт І) и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата златни колиета – 37 броя и златни гривни – 24 броя (пункт ІІ). Жалбоподателят Е. Л. С. чрез процесуалния си представител – адвокат А. Г., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като счита същия за неправилен и незаконосъобразен – издаден при съществени процесуални нарушения в разрез с материалния закон. Сочи се, че С. не била извършила нарушението. В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят Е. Л. С., н е се явява. За нея се явява адвокат А. Г., който пледира за отмяна на обжалвания акт. Представя Писмена защита, в която подробно аргументира тезата си за отмяна на обжалваното НП в цялост. Претендират се разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА). Представен е Списък на разноските. В съдебната фаза се ангажират гласни доказателства. Административнонаказващият орган (АНО) и издател на обжалваното Н П (въззиваемата страна) – И.Д. Заместник-Директор на Териториална дирекция Митница Бургас, редовно призован на посочения съдебен адрес, не се явява, но изпраща представител – Старши юрисконсулт Цветан Делчев, който сочи че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му. Моли същото да бъде потвърдено изцяло. Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение. Не е представен Списък на разноските. Наведено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства. Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище. Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна: Н а 06.02.2024 година, около 01.30 часа на Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси”, на път от Република Турция за Република България пристига моторно превозно средство (МПС) – автобус марка „Мерцедес” с турски регистрационен номер ••••••••••••••••••, управляван от турския гражданин М.Б.. В автобуса пътуват общо 14 пътници, между които и жалбоподателят Е. С.. Преди започване на физическата митническа проверка водачът и пътниците, включително жалбоподателят Е. С., са поканени да декларират носените от тях лични вещи, стоки и валутни ценности от свидетеля М. П. М.. Декларирани са стоки в нетърговски количества, като жалбоподателят Е. С. не декларира нищо. На основание чл. 16, ал. 1, т. 9 от ЗМ е извършен личен преглед на жалбоподателя Е. С., провокиран от подозрителното поведение на последната, от свидетеля С. Д. С. в присъствието на митническите служители – Х.П. и Х.С., при който в джобовете на якето на С. са открити укрити и недекларирани изделия от жълт метал, обвити в бяла хартия. Същите представляват златни колиета – 37 броя и златни гривни – 24 броя, които са собственост на жалбоподателя Е. С. видно от Фактурата, ведно с превод на български език и от изявлението, направено пред митническите служители. Указаното действие (личен преглед), което е в рамките на правомощията на митническите органи, е материализирано в съставения Протокол за извършен личен преглед. Документът изготвя свидетелят С. и в него е отразен резултатът от проверката, с вписан установеният факт за откриването на процесните златни изделия, както и точното място на намирането им. Измерването точното тегло на недекларираните изделия от Е. С., както и установяването видът, естеството и качеството им на изделия от благороден метал – злато, се извършва с помощта и знанията на специалист – златар, специално осигурен, т.е. повикан от митническите органи, който и прави необходимите констатации за тези факти. На място, отзовалото се вещо лице ВВ. Д. Д., след анализ и изследването им, установява, че се касае за златни изделия, представляващи колиета и гривни, окачествява същите, посочвайки съответната проба, както и ги претегля, като тези си констатации обективира в писмено Заключение, приложено в Административнонаказателната преписка (АНП). По този начин потвърждава изработването от злато - благороден метал, съответстващ на намерените. Вещото лице индивидуализира конкретно, откритите укрити и недекларирани изделия, представляващи предмет на нарушението, видно от съдържанието на изготвеното Заключение, определя и тяхната митническа стойност, възлизаща на сумата 28 248.78 лв. и при единична цена 78.36 лв. за грам/злато проба 585. В хода на митническата проверка, след констатираното наличие на носени недекларирани изделия от благороден метал, за изясняване произходът и притежанието на същите контролният орган изисква от жалбоподателя С. на основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ Лични обяснения и тя депозира такива в писмена форма, изготвени саморъчно от нея в присъствието на митническите органи. Личните обяснения са приложени към АНП и видно от тяхното съдържание става ясно, че златото е закупено от Република Турция – град Истанбул. Проверката приключва в 03.00 часа. При тези фактически обстоятелства, след разкриването на контрабандираните процесни стоки, в този смисъл открито деянието и неговият извършител, митническият орган - свидетелят М. П. М., пристъпва на основание чл. 230 от ЗМ към съставянето на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № BG06022024/1000/М – 326/06.02.2024 година против жалбоподателя С.. Според съдържанието на Акта, твърдяното за осъществено деяние е квалифицирано правно с административнонаказателния състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ - цифрово вписан; а от фактическа страна изразило се в превоз през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи на златни изделия, подробно описани в Акта. Актосъставителят излага и подробно фактическо описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, описва подробно и намерените недекларирани изделия от жълт метал, посочвайки конкретно тяхната проба, видът им, броят и количество - грамаж, съответно и металът, от който са изработени. Описанието на последните е идентично и съвпада с посоченото в Заключението на вещото лице. Процесните златни изделия, предмет на нарушението, са задържани със съставения АУАН от контролните – митнически органи. Отделно за тяхното задържане е оформена и Разписка № 24001290 от 06.02.2024 година. В последствие процесните стоки са предадени на съхранение в Териториална дирекция Митница Бургас. АУАН е изготвен – присъствено с личното участие на жалбоподателя Е. С., както и на свидетел – Г. П. П., също митнически служител на МП „Капитан Андреево”. След съставянето на АУАН, жалбоподателят С. е запозната със съдържанието му като го прочита и е връчен лично, като с подписа си Е. С. удостоверява получаването на екземпляр от него, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ, датирана от 06.02.2024 година, когато е изготвен констатиращият акт, като жалбоподателят С. не сочи възражения срещу констатациите в Акта. Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение. Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, И.Д. Заместник-Директорът на Териториална дирекция Митница Бургас в качеството на наказващ орган с делегирана компетентност, издава процесното НП № BG2024/1000 – 534/НП на 13.05.2024 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя С. на 20.12.2024 година видно от Разписката, приложена в кориците на АНП, която е надлежно оформена и подписана с отбелязване че е получено лично от жалбоподателя С.. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство. Извършеното деяние не представлява престъпление. За това нарушение на основание чл. 233, ал. 1 от ЗМ на нарушителя С. е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 28 248.78 лв. (100 % от митническата стойност на недекларираната стока) и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата недекларираните стоки. Приетата – приложена по преписката Заповед № З АМ – 502/32 – 817160 о т 15.04.2024 година на Директора на Агенция „Митници” доказва материалната компетентност на АНО по отношение на И.Д. Заместник- Директора на Териториална дирекция Митница Бургас. С цитирана Заповед, наказващият орган по закон - Директорът на Агенция „Митници” делегира правомощията да издават НП по реда на ЗМ на Заместник-Директорите на Териториалните дирекции. Служебно известно на Съда е, че Красимир Николов Фучеджиев (, а и в тази насока е Заповед № 108 от 09.02.2024 година на Директора на Агенция „Митници”) е определен да изпълнява длъжността „И.Д. Заместник-Директор на Териториална дирекция Митница Бургас” към датата на издаване на НП. Т.е. И.Д. Заместник-Директорът на Териториална дирекция Митница Бургас се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на Агенция „Митници” по надлежния ред с индивидуален административен акт - Заповед. По делото бе допуснато и разпитано в процесуалното качество на свидетел лицето Иван Атанасов Джелепов, който установи пред настоящия Съдебен състав, че по време на митническата проверка по мобилния си телефон е бил потърсен от жалбоподателя С. чрез нейн познат и че тя му е обяснила за случващото се в момента като е заявила, че намереното количество злато е нейно. Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с изложената в АУАН и възприетата от АНО в НП, Съдът изведе въз основа на анализа на писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени в хода на производството по съответния процесуален ред. От кръга на гласните доказателствени средства, Съдебният състав прие да кредитира изцяло с доверие показанията на свидетелите М. П. М., Г. П. П. и С. Д. С., предвид тяхната безпротиворечивост, систематиката и взаимното им допълване, така и цялостната им корелация с писмените източници, които ги подкрепят. Същите са изчерпателни, с ясна конкретика за фактите, при еднозначност в изнесените твърдения относно основните факти от предмета на доказване, както и са формирани от непосредствени възприятия на свидетелите от случилите се събития в различни части, които възпроизвеждат в показанията си. От тук предпоставена е преценката за правдивост и достоверност. Липсват основания за тяхната критика, тъй като те не се опровергават в съотнасяне помежду си, така и с останалите писмени доказателства, които Съдът кредитира; обратно, убедително се подкрепят от същите, от друга страна при отсъствие на индиции за предубеденост на свидетелите не възникват съмнения за недобросъвестност или необективност на депозираните показания. Не се установява лицата М. и П. да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелски показания на свидетелите М. М., Г. П. и С. С. не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на Агенция „Митници”, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година на Административен съд - Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова. С тези съображения Съдебният състав даде вяра на показанията на свидетелите М. П. М., Г. П. П. и С. Д. С., считайки ги обективни и достоверни. А досежно доказателствената им стойност, те са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение, авторството и времето на извършването му, като потвърждават и фактическото му осъществяване от жалбоподателя С., установявайки обективните факти на влизането й в страната, идвайки от Република Турция, МПС, с което е пътувала, липсата на навременни действия от нейна страна за надлежното писмено митническо оформяне на носените процесни стоки – златни изделия, още и резултатът от митническата проверка - намирането на определено количество укрити и недекларирани златни изделия в търговско количество, така и тяхната принадлежност и държането им, свързани с нейната личност. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни. Съдът кредитира и показанията на Иван Атанасов Джелепов, тъй като не са в противоречие с другите доказателства, на които се дава вяра. С доверие се възприе и Заключението по извършената Оценителна – ювелирна (златарска) експертиза, т.е. комплексна такава, назначена във фазата, развила се пред АНО, въз основа на която се установява вида на стоките предмет на нарушението - изделия от благороден метал: злато, както и тяхната митническа стойност – в общ размер 28 248.78 лв. Същата е приобщена към доказателствения материал, в хода на съдебното производство и не е оспорена. Доколкото изготвилият я експерт – ВВ. Д. е включена в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл. 401 от Закона за съдебната власт за съдебния район на Окръжен съд - Хасково и Административен съд –Хасково, публикуван в Държавен вестник (за 2024 година), същата безспорно има качеството на вещо лице по смисъла на Наредба № Н-1 от 14.02.2023 година за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица на Министерството на правосъдието и няма основание за каквото и да е съмнение относно нейната квалификация на специалист - златар, респ. и на правоспособността й, с която и е регистрирана в указания Списък. Видно от последния, тя е включена в клас 11.„Други съдебни експертизи” – златар, външнотърговски сделки с благородни метали и скъпоценни камъни, изкупуване, изработка, преработка, ремонт и продажба на такива изделия. С тези съображения, Съдът приема експертизата за извършена от вещото лице – специалист с необходимата квалификация и знания, липсват индиции за предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено Заключение обективира необходимите данни, ползвани за оценката и фактически констатации, поради което се явява обосновано и аргументирано, в съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за неговата правилност. Липсват и обратни доказателства, опровергаващи констатациите и Заключението на вещото лице, поради това Съдът намира за обоснована и правилна Оценителната – златарска експертиза и ползва същата при формирането на фактическите и правните си изводи. Заключението на вещото лице е пестеливо откъм мотивировка, но все таки съдържа необходимите минимум реквизити, позволяващи индивидуализацията на експертизата по вид и предмет, респ. изследваните обекти, както самоличността на вещото лице и неговата квалификация. Също така то съдържа обективирано ясно и точно Заключение с направени изводи по поставената задача, последната и цитирана в него. Поради това, Съдът приема за формално спазени правилата и изискванията към този доказателствен способ - експертиза, съгласно субсидиарно приложимите в настоящото административнонаказателно производство процесуални разпоредби на НПК – чл. 144 и сл. до чл. 154 от НПК, съответно даденото с нея експертно Заключение се явява валидно и годно като доказателствено средство и същото се кредитира, тъй като и е надлежният способ за оценяването на конкретните стоки и установяването на тяхната митническа стойност, с оглед вида им на изделия от злато – благороден метал, обуславящо необходимост от специални знания и умения с каквито органът не разполага. Вярно е, че във фазата на административнонаказателното производство, развила се пред контролния орган и пред АНО, формално липсва нарочен акт за назначаването на тази експертиза и поименното определяне на вещото лице, както и формулиране на задачите към него, каквото изискване е предвидено в чл. 145, вр.чл. 144 от НПК, а досежно съдържанието на експертното заключение – предписания са установени в чл. 152 от НПК; но прилагането на тези разпоредби е само съответно в административнонаказателното производството, развиващо се по правилата на ЗАНН, а такова е и настоящото, като това е предпоставено от неговия характер. По дефиниция производството по ЗАНН е по-опростено, макар и състезателно, като типични за него са и процесуалната бързина и експедитивност за реализиране на административнонаказателната отговорност (аргумент от установените процесуални срокове), поради което несъвместимо с този основен негов принцип, в частност, би било директното обвързване и стриктно формално следване, с изпълнение всички процесуални изисквания, установени в нормите на НПК. Ето защо, няма как да се изисква, в случай на необходимост от извършване на експертиза, същата да се назначава с нарочен, отделен акт от органа, осъществяващ процесуалните действия по съставяне на АУАН. В този смисъл достатъчно е реално, фактически да е осигурено вещото лице, с необходимата специалност, знания, квалификация и опит, позволяващи му да даде Заключение по поставената задача, релевантна за изясняване на определени факти и обстоятелства, установяването на които да се изисква във връзка с реализиране на неговата административнонаказателна отговорност, относимо към извършването на съставомерно деяние, преценката на неговата обществена опасност и/или наказването – определяне размера на Глобата или нейната индивидуализация - изобщо в установените параметри от закона. В случая, всички тези минимум изисквания досежно експертизата и участието на вещото лице, съответно и съдържанието на експертното Заключение са спазени според Съда в контекста на изложените до тук правни аргументи. Ето защо, решаващият Съдебен състав даде вяра като възприе и изцяло кредитира експертното Заключение, изготвено в административната фаза на производството. Т.е. въз основа на Експертизата се установява митническата стойност на златните изделия - предмет на процесното нарушение, към датата на деянието. Обратни доказателства, опитващи се да опровергаят констатациите, обективирани в Заключението на вещото лице, приложено в АНП, няма, поради което Съдът намира за обосновано и правилно същото и ползва същото при формирането на фактическите и правните си изводи. Изложеното относно субсидиарното приложение на НПК в административнонаказателното производство се отнася и до доказателствения способ – обиск, уреден в раздел V, чл. 164 от НПК. Достатъчно е реално фактически да е извършен обискът, необходим за изясняване на фактите и обстоятелствата, установяването на които да се изисква във връзка с реализиране на административнонаказателна отговорност на нарушителя, относима към извършването на съставомерно деяние, преценката на неговата обществена опасност и/или наказването – определяне размера на Глобата или нейната индивидуализация - изобщо в установените параметри от закона. В случая, всички тези минимум изисквания досежно обиска са спазени според Съда в контекста на изложеното. Обискът е извършен от лице от същия пол – свидетеля С. С.. Казано по друг начин - разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 10 от ЗМ дава право на митническите служители да извършват личен преглед и изземвания на стоки, които са били или е трябвало да бъдат обект на митнически надзор и контрол, при спазване разпоредбите на НПК. В случая обаче е приложен специалният ред за личен преглед и задържане на стоките - предмет на митническо нарушение, предвиден в чл. 266, ал. 3 от ЗМ, който не изисква предварително разрешение на Съд за извършване на тези действия, нито последващо одобрение по отношение на съставения Протокол, нито присъствие на поемни лица при извършването на такива действия и който специален ред дерогира общият такъв, предвиден в НПК. Предаването на вещите от санкционираното лице с Разписка и издаденият във връзка с нея Предавателен документ са годни и допустими процесуални способи за приобщаване към доказателствения материал на вещите - предмет на нарушението. Идентична правна оценка, на кредитиране с доверие, се налага и относно писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от страните. Същите Съдът цени за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи: Преценена по същество, Жалбата е частично основателна. ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст (видно от датата на депозиране на Жалбата в Регистратурата на АНО), от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект. На основание чл. 79 б от ЗАНН, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от Писмо с вх.рег.№ 3076 от 26.03.2025 година и Служебна бележка от 16.01.2025 година. Ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в тази му част в резултат на плащане на Глобата. ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП, като не се констатираха недостатъци на актовете. Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП, не се констатираха допуснати процесуални нарушения във фазата на производството по издаването им, развила се пред наказващия орган. Спазени са формата и редът при постановяването на АУАН и на НП. Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН, т.е. същите имат изискуемите реквизити на минимално необходимото съдържание, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното административното нарушение и да организира адекватно защитата си. Словно материализираното описание на деянието и обстоятелствата при извършването му е достатъчно конкретно, точно и изчерпателно, поради което позволява безспорната му индивидуализация като митническо нарушение във фактически състав с правна квалификация - чл. 233, ал. 1 от ЗМ, каквато е и дадената в АУАН и НП, при ясно указани формата на изпълнителното деяние и неговия механизъм – превоз на стоки през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи. Същевременно изложените фактически обстоятелства кореспондират изцяло и съответстват на обективните елементи, очертани в хипотезата и диспозицията на правната норма от цитирания нормативен акт, който очертава правната уредба на действащия митнически режим и контрол, а цитираната конкретна разпоредба, установява пряко задължението за деклариране на носени през границата изделия от благородни метали когато са в търговски количества, респ. над паричните стойности за безмитен внос. Ето защо, според Съда, както в АУАН, така и в обстоятелствената част на НП, между които е налице пълно фактическо и правно единство, органите – контролният, респ. и АНО са дали фактическо описание на нарушението, което се явява изчерпателно и удовлетворява законодателното изискване по чл. 42, ал. 1, т. 4 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Същевременно, дадена е правилната - вярна правна квалификация, съответстваща на словесното фактическо описание на нарушението и правилно е посочен текст от ЗМ, приложим към неизпълнение задължението за писмено деклариране на изделия от благородни метали, които се пренасят през границата и са в търговски количества и над допустимите стойности за безмитен внос. Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият орган не е изписал конкретната хипотеза на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, не води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на наказания, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е нарушена. Действително в АУАН е посочен служебен адрес на свидетеля по Акта П. вместо личен, но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена, дата на раждане и месторабота, както и служебен адрес, е налице пълно индивидуализиране на посоченото лице и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. призоваването му в съдебно заседание. От друга страна констатираният пропуск не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице. По същите съображения не представлява съществено процесуално нарушение обстоятелството, че адресът на жалбоподателя С. е непълен, тъй като коректно са посочени трите й имена и ЕГН, които данни са достатъчни за индивидуализирането й. Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ. Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от митническите органи. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 06.02.2024 година актосъставителят М. П. М. е заемал длъжността „Главен инспектор” в Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници””, т.е. бил е митнически орган. В тази насока е и изявлението на свидетеля М., направено в открито съдебно заседание, проведено на 28.04.2025 година. Лицето, подписало НП – Красимир Николов Фучеджиев, е заемал към момента на издаването му длъжността „И.Д. Заместник-Директор на Териториална дирекция Митница Бургас” и деянието е извършено в зоната на отговорност на Митница Бургас. Спазени са и процесуалните срокове, установени в изречение второ на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН досежно съставянето на АУАН, респ. и на санкционния акт. Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя С. и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт. От тук, съответно липсват формални основания за неговата отмяна. ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН Обжалваното НП в частта за Глобата е правилно и обосновано, обсъдено с оглед приложението на материалния закон и при възведената правна квалификация – чл. 233, ал. 1 от ЗМ, приета от АНО, която е вярна, съответстваща на фактите, съдържими се в обстоятелствената част на Акта. Същите и категорично се доказаха от събраните доказателства в хода на съдебното производство, в съвкупност обосноваващи безспорен извод за осъществяването на изпълнително деяние от страна на жалбоподателя С., обективно и субективно съставомерно като митническо нарушение във фактическия състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Въз основа на кредитираните гласни доказателства – пряко, както и косвено от приобщените писмени доказателствени източници от преписката, установи се и че посочените процесни стоки лицето Е. С. не е обявило писмено пред митническите органи, като не е разполагала и не е представила митнически документи, удостоверяващи надлежното им деклариране или задействане на митнически режим за тях. Свидетелите – митнически служители са категорични относно съпричастността на лицето към превозваните процесни стоки и нейното лично отношение на своене и държане на същите, както и относно вида и естеството на носените стоки, представляващи златни изделия и тяхното количество. С оглед посоченото същите, несъмнено попадат в легалната дефиниция на понятието „стоки”, дадена в § 1, т. 14 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, която т. 14 е отменена и към настоящия момент легалното определение на понятието „стоки” се съдържа в чл. 5, ал. 1 от ЗДДС, като нормативен акт най-съотносим към митническото законодателство, а именно: „„Стока” е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер.”. Според българския тълковен речник, „стоката” е материално благо, продукт, произведен с цел задоволяване на определени нужди, потребности на хората в зависимост от техните вкусове и предпочитания. С оглед така дадените определения стоки са и процесните златни изделия. Поради това, с оглед събраните доказателства по делото Съдът приема за доказано по безспорен начин, от обективна страна, че на 06.02.2024 година през МП „Капитан Андреево” при влизането си в страната от Република Турция, жалбоподателят С. е носила, т.е. фактически е превозила през държавната граница и въвела в страната стоки с търговски характер и количество, респ. над допустимите стойности за безмитен внос, без знанието и разрешението на митническите органи, т.е. без надлежното писмено деклариране. С това е осъществила състава на митническото нарушение „митническа контрабанда”, дефиниран в чл. 233, ал. 1 от ЗМ, във втората от предвидените изпълнителни форми - „превозване” през държавната граница. За съставомерността на деянието достатъчно е обективно да е липсвало знание и разрешение на митническите органи, конкретните стоки да преминат на митническата територия на страната, съвпадаща и с държавната такава, но административно организирана, като проверка след реалното влизане в страната и преминаването на граничен контрол. Т.е. съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ, който превози през държавната граница стоки без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда. В случая държавната граница на Република България съвпада с линията на митническата проверка предвид спецификата на разположение на службите за контрол на МП, чийто служители не са на самата държавна граница (, което е практически невъзможно), а вътре в територията на Република България. Именно в тази връзка при преминаване на редовния митнически контрол, действащо е задължение за деклариране на въвежданите стоки, респ. изнасяни от лицата, установено с материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ – общото задължение и в частност това за писмено деклариране, произтичащо Регламенти на Европейския съюз (ЕС) - Регламент № 952/2013 година и чл. 135 от Делегиран Регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28.07.2015 година за допълване на Регламент (ЕС) № 952/2013, които имат директно действие за вътрешното ни законодателство след присъединяването на България към ЕС. Според текста на чл. 66 от ЗМ, всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими при определени условия писмено или устно деклариране. Отрицателният факт за отсъствието на писмено деклариране от страна на жалбоподателя С. на носените от нея златни изделия, в релевантния момент на въвеждането им на митническата територия на Република България, пряко се установява от показанията на свидетелите – митнически служители, които са категорични, че тя не е декларирала писмено процесните превозвани стоки на линията на митническата проверка, както и не е представила друг документ за стоката. Отделно от това процесните стоки са с необщностен произход, с оглед дестинацията на пътуването, сочеща износ от Република Турция – Държава, нечленуваща в ЕС, на което основание безспорно и са подлежали на деклариране при митнически контрол. В конкретния случай, съобразно видът, количеството и артикулното разнообразие на стоките, дължимото за тях и надлежно деклариране е било писменото. Тъй като този им брой и артикулно разнообразие изключва нетърговски характер, обратно сочи търговско предназначение, т.е. процесните стоки не могат да бъдат определени като нетърговски такива. Посочените стоки не попадат в обхвата на дефиницията „стоки с нетърговски характер” по смисъла на чл. 1, т. 21, б. „б” от Делегиран Регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28.07.2015 година за допълване на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза. Устно деклариране е допустимо когато стоките са с нетърговски характер, когато стоките са с търговски характер, но се съдържат в личния багаж на пътника при условие че стойността им не надвишава 1 000 евро и т.н. Именно това свое задължение за писмено деклариране не е изпълнила жалбоподателят С. при влизането си в страната от Република Турция, като тя несъмнено е била субект на същото, възникнало за нея в момента на започване на формалностите по митническия контрол. Доколкото не е направено деклариране в дължимата и изискуема писмена форма, то налице е липса на деклариране. Това задължение, на което е била безспорен субект, обаче Е. С. не е изпълнила и самият факт на укриването на тези стоки, т.е. непредставянето пред митническите органи в релевантния момент на линията на митническата проверка и откриването им при физическата проверка, са категорична индиция за бездействието й - липсата на дължимото деклариране за нуждите и съобразно установения ред и начин на митнически контрол. Бездействието от нейна страна по отношение на задължението за деклариране, което тя не е изпълнила и то по надлежния ред и форма, изключва знанието на компетентните митнически органи, субсумира и липсата на дадено разрешение от тях за преминаването на стоките на територията на страната. От тук следователно доказан е и вторият съставомерен признак на нарушението. След като това е така, безспорно с деянието си жалбоподателят С. е консумирала от обективна страна административнонаказателния състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, осъществявайки контрабанда на стоки с търговски характер и количество, респ. над паричните стойности за безмитен внос, тъй като не е изпълнила задължението си да ги декларира писмено при преминаването през митнически контрол, макар реално да е носила такива, като те са били открити вече при последващата митническа проверка след преминаване на линията за проверка. Поради това напълно основателно и правилно е била ангажирана нейната административнонаказателна отговорност и направените изводи от АНО са изцяло правилни и законосъобразни, като се споделят от Съда. Осъществяването от обективна страна на деянието се установява, както вече се посочи от преките гласни доказателства на митническите служители, които Съдът цени и относно авторството, с оглед изясненото от свидетелските показания на митническите служители цялостно поведение на нарушителя С. в хода на проверката. Ето защо Съдът приема, че процесните златни изделия не са за лично ползване. Чл. 203 и сл. от Регламент (ЕС) № 952/2013, посочва кои стоки са освободени от мита, като стоките - предмет на нарушението не подадат под тези норми. В конкретния случай, съобразно видът на стоките те не подлежат на освобождаване от митни сборове, и подлежат на писмено деклариране. Отделно от това съгласно чл. 58, ал. 4 от ЗДДС, в носът на стоки, внасяни в личния багаж на пътници, който няма търговски характер, е освободен от данък на базата на парични прагове съответно за сухопътни, морски и въздушни пътници, които се определят с Правилника за прилагане на закона, а съгласно чл. 51а, ал. 2 от ППЗДДС паричните прагове за сухопътни пътници възлизат до 300 евро или равностойността им в левове, а процесните стоки са на стойност много повече от 300 евро. Така че и на това основание не може да се приеме, че златните изделия са за лични нужди, т.е. подлежат на писмено деклариране тъй като са над паричните прагове за безмитен внос. За пълнота на настоящото изложение, следва да се отбележи, че покана за деклариране е имало отправена, въпреки че за съставомерността на деянието не е необходима такава покана, а е достатъчно да е налице неизпълнение на задължението за деклариране. Задължението за обявяване е възложено на лицето, което пресича държавната граница и в чиято фактическа власт се намират вещите, подлежащи на деклариране. Именно с оглед определения от закона субект, който трябва да понесе тежестта по извършване на формалностите по уведомяване на митническите органи относно преминаващите държавната граница стоки, е без каквото и да било значение, разбира се извън правилата за митническо обслужване, дали това лице е било приканено от митническите служители да декларира намиращите се във фактическата му власт и превозвани стоки. В този ред на мисли не е нарушена процедурата, във връзка с извършената митническа проверка, тъй като С. е имала възможност да декларира златните изделия, от която възможност не се е възползвала. Деянието, извършено от Е. С. е съставомерно и по субективен признак, същото е извършено виновно – при пряк умисъл, от тук разкрива се и пряко целения резултат – настъпването на общественоопасните последици – укриването и недекларирането пред митническите органи, при наличие и на представа за обвързващото задължение за деклариране на превозваните стоки, въпреки това напълно съзнателно и със знанието за общественоопасния характер на деятелността си, жалбоподателят С. е бездействала при митническия контрол. Т.е. жалбоподателят С. е разбирала свойството и значението на извършваното и е могла да ръководи постъпките си. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните й действия и поведение в хода митническата проверка. Същата е следвало да знае, както и е знаела действащия митнически режим, респ. и задължението за писмено деклариране й е било известно. Още повече според инфраструктурата на ГКПП „Капитан Андреево”, посочените задължения са обявени публично, на указателни табели и на няколко езика, включително български език, с местоположение, изключващо пропускането, респ. невъзприемането им от преминаващите пътници. Още повече многократно е пътувала извън страната видно от Справката за пътуванията й. От друга страна и местоживеенето й в страна от ЕС, са обстоятелства, даващи основание да се приеме, че тя е била добре запозната с митническия режим, действащ в Общността и допустимите норми за пренос на стоки, т.е. жалбоподателят С. е била длъжна и е следвало да знае. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана нейната административнонаказателната отговорност. С тези правни съображения Съдът прие обжалваното НП в частта за наложената Глоба за правилно и законосъобразно от материалноправна страна, издадено при правилно приложение на материалния закон. В обобщение на изложеното до тук, решаващият Съдебен състав намира за правилна и съответна на доказаните факти по делото, квалификацията на процесното нарушение, във формата на изпълнителното деяние – превозва. До същия правен извод е достигнал и АНО, издавайки НП, и той е правилен и следва да бъде споделен. В допълнение към вече изложените съображения, необходимо е да се разясни, че проведеното разграничение в изпълнителните форми на контрабанда – превозва и пренася, въздигнати в самостоятелен фактически състави съгласно административнонаказателната разпоредба на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, е в зависимост от използването на допълнително средство - пътно превозно, но само когато това е необходимо, за да се реализира самото изпълнително деяние, без което и неговото осъществяване би било невъзможно или пък когато е свързано с формално изпълнение на обществен превоз на товари, респ. Договор за превоз. Само по себе си фактическото обстоятелство за пътуване с МПС, респ. намиране на стоки в това МПС, не обосновава изпълнително деяние във форма - превозва, за осъществяване на митническата контрабанда. И това е така, тъй като формата на изпълнително деяние следва да се съобрази с вида, обема и количеството на процесните стоки. Ето защо, извършеното от жалбоподателя С. по обективните си характеристики, покрива признаците на изпълнително деяние - превозила/превозва, следователно и приетата от АНО правна квалификация е правилната, както досежно изпълнителната форма на нарушението, така и по правно основание - чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на своя предмет – златни изделия. По убеждение на настоящия Съдебен състав процесното административно нарушение, за което жалбоподателят С. е наказана с обжалваното НП, не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, т. 4 от ДР на ЗАНН и не разкрива характеристиките на такъв. Дори и само предвид голямото количество и артикулното разнообразие на контрабандирани стоки, деянието не разкрива значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род нарушения, още по-малко пък изобщо – липса на такава. Отделно от това, в случая се касае за формално нарушение - на просто извършване, без значение е настъпването на вреди от същото; отделно като релевантен аргумент Съдът съобрази и характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка – административнонаказателна, с оглед действащия режим на митническия контрол – в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на публичните, фискални интереси на Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН за отпадане на наказуемостта като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, преценката на АНО, Съдът споделя за правилна. Поради изложеното, не може да се обоснове маловажност на случая, следователно и във връзка с приложението на чл. 28 от ЗАНН не са налице предпоставки за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на административно нарушение. Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят С. не се е противопоставила и не е посочила доказателства за тяхното оборване. ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ за митническа контрабанда на стоки на виновните лица се налага Глоба в размер от 100 % до 200 % от митническата стойност на недекларираните стоки; а съгласно съответно чл. 233, ал. 6 от същия закон недекларираните стоки - предмет на митническа контрабанда се отнемат в полза на Държавата, независимо чия собственост са. Административното наказание „Глоба” е правилно и законосъобразно определено в минималния размер от 100 % о т митническата стойност на недекларираните стоки. Така проведената индивидуализация, според Съда е правилна и законосъобразна. Така наложеното с обжалваното НП наказание „Глоба” Съдът намира за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя С. към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Т.е. НП в частта му по пункт I следва да бъде потвърдено. В този ред на мисли е неоснователно, наведеното в Жалбата възражение, свързано с несправедливост на наказанието „Глоба”, защото конкретното наказание не се явява несъразмерно спрямо извършеното нарушение, тъй като неговият размер се определя като бъдат взети предвид всички обстоятелства относно извършването на нарушението и личността на нарушителя, тъй като санкцията е предвидена от законодателя н е в абсолютен размер, т.е. АНО, респ. Съдът по принцип имат възможност за преценка относно размера, с оглед факта, че той е от 100% до 200 % от митническата стойност на недекларираната стока, а в случая АНО е приложил минималното процентно отношение. Съдът намира че НП е незаконосъобразно в частта на постановената репресивна мярка „отнемане в полза на Държавата” на предмета на нарушението, визирана в пункт II, по следните съображения: Жалбоподателят С. не отрича златото да е нейна собственост, т.е. собствеността му. Дори е документално установена. В този смисъл са и показанията на разпитания свидетел Иван Джелепов, необорени от страна на АНО. Разпореждането по посочения начин с предмета на нарушението е изрично предвидено в разпоредбата на чл. 233, ал. 6 от ЗМ, в случаите на осъществено нарушение по ал. 1 на посочената разпоредба от същия закон. Подобно разпореждане е в противоречие с тълкуването на Европейския съд на чл. 42, § 1 от Регламент № 952/2013. Според Съда на ЕС (СЕС) всяка Държава - членка трябва да предвиди в националното законодателство административни или санкционни мерки, но такива, които не надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от закона цели (Решение от 16.07.2015 година, С., С-255/2014, EU: C: 2015: 475, т. 22). Същите следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. В този контекст СЕС уточнява, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като по-специално се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният принцип на пропорционалност. Нерелевирането на фактора на законност на превозваните стоки при налагане на наказание и в частност отнемането им/или присъждане на тяхната равностойност в полза на Държавата, само по себе си противоречи на принципите и целите на Регламента (в този смисъл са Решения на СЕС по дела С-497/15, С-498/15, С-655/18). Така например, в последното цитирано Решение на СЕС по дело С-665/18, свързано с приложението на чл. 234а, ал. 3 от ЗМ преди изменението му с ДВ, брой 82 от 2023 година, е посочено, че неправилно и в противоречие на чл. 42, § 1 от Регламент № 952/2013 е едновременно с наложената Имуществена санкция, респ. Глоба да е присъдена и равностойността на липсващия предмет на нарушението, респ. да се отнеме в полза на Държавата. В т. 44 на Решението СЕС във връзка с приложението на чл. 233, ал. 6 от ЗМ, е приел изрично, че „санкция, която се състои в задължение да се плати равностойността на отклонените от митнически надзор стоки, не изглежда пропорционална, при това независимо от факта, че се прибавя към санкцията по чл. 234а, ал. 1 от ЗМ. Всъщност санкция в подобен размер надхвърля границите на необходимото, за да се гарантира по-специално че допуснатите в режим на митническо складиране стоки няма да бъдат отклонени от митнически надзор.”, т.е. санкцията отнемане на вещи в полза на Държавата, респ. присъждане на равностойността им, не изглежда пропорционална. Съобразно и диспозитива на посоченото Решение, „чл. 42, § 1 от Регламент № 952/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която при отклоняване от митнически надзор на стоки, поставени под режим на митническо складиране, освен Имуществена санкция титулярят на разрешението за митническо складиране да е длъжен да плати и равностойността на тези стоки.”, т.е. санкция в подобен размер надхвърля границите на необходимото, за да се гарантира, че стоките няма да бъдат отклонени от митнически надзор. Възниква въпросът дали тази общностна норма следва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, като тази на чл. 234а, ал. 3 от ЗМ, респ. чл. 233, ал. 6 от ЗМ, която за нарушение на задължението да не се отклоняват стоки, декларирани за митнически режим, респ. за превозване на стоки през границата на страната без знанието и разрешението на митническите органи, наред с налагането на Имуществена санкция по чл. 234а, ал. 1 от ЗМ, респ. Глоба по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, допълнително предвижда и отнемане в полза на Държавата на стоките. С посоченото Решение по дело С-665/18 СЕС тълкува, че не се допуска национална права уредба като разглежданата, предвиждаща кумулативно прилагане и на Имуществена санкция, и на отнемане в полза на Държавата, като се възприема като надхвърляща границите на необходимото за гарантиране на изпълнението на задължението за неотклоняване на стоки, декларирани за митнически режим. Последното води на извод, че налагането на санкция „Отнемане предмета на нарушението” наред с наказанието „Имуществена санкция”, респ. „Глоба” не следва да се прилага. Т.е. постановеното в случая на основание чл. 234а, ал. 3 от ЗМ отнемане в полза на Държавата на предмета на нарушението по чл. 234а, ал. 1 от ЗМ, респ. присъждане на равностойността му поради липсата му, едновременно с налагане на Имуществена санкция, приложено по аналогия към чл. 233, ал. 6 от ЗМ, е в противоречие с европейска правна норма, респ. с основен, прокламиран от правото на Съюза принцип, а именно: този на пропорционалността вземайки предвид естеството на стоката – златни изделия, които във времето не се обезценяват, а напротив стойността им се покачва драстично. Принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на правото на Съюза и е възпроизведен в чл. 5, § 4 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС), изисква актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели. Налагането на санкция „Отнемане на вещите” само по себе си директно обуславя изводът за несъразмерността на наложеното наказание като цяло. Тази несъразмерност е основание за отмяна на НП в тази част. Следва да се има предвид и че в чл. 12 от ЗАНН е посочено, че административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Налагането на административно наказание не е, а и не следва да бъде самоцел на Държавата – то трябва преди всичко да е в съответствие с тежестта на извършеното административно нарушение. Този принцип се извежда от разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от НК, според който наказанието трябва да е съответно на извършеното престъпление, т.е. по аргумент от чл. 11 от ЗАНН и административното наказание като цяло трябва да е съобразено със степента на засягане на обществените отношения от извършеното административно нарушение и с други фактори, какъвто безспорно е естество (видът) на стоката в конкретния случай. При тези обстоятелства, настоящата инстанция намира, че следва на основание чл. 288, ал. 2 от ДФЕС да не приложи националната разпоредба, а именно: чл. 233, ал. 6 от ЗМ, тъй като същата противоречи на чл. 42, § 1 от Регламент № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета и да отмени обжалваното НП в тази му част, т.е. в частта по пункт II, НП следва да бъде отменено като противоречащо на правото на ЕС. В изложения смисъл е и Решение № 4705 от 13.11.2024 година по КАНД № 774/2024 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова. Както вече бе посочено по отношение на задържаните стоки, НП следва да се отмени, но отмяната на НП в тази част няма за последица автоматичното връщане на тези вещи, поради което Съдът следва да се произнесе служебно по този въпрос. По тези съображения, наред с отмяната на НП в частта за отнемането на златните изделия - предмет на административното нарушение, следва изрично да се постави и тяхното връщане на лицето, от което са иззети – жалбоподателя С. или на надлежно упълномощено от нея лице. В случай, че не се възприемат изводите на Съда относно отмяната на НП в частта по пункт II, то се излагат следните съображения: Съдът би приел, че НП е законосъобразно и правилно, и в частта на постановеното отнемане в полза на Държавата на стоките - предмет на нарушението, т.е. по пункт II. Съдът би приел, че подобно разпореждане би било законосъобразно приложено на съответното правно основание - чл. 233, ал. 6 от ЗМ. Би приел, че правната разпоредба е императивна и б и обвързала във всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, предвид доказаното извършване на конкретното митническо нарушение, обвързано с приложението й. По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗА, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица и роднини, близки или на друг юрист. Съгласно ал. 2 на чл. 38 от ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя размерът на възнаграждението и осъжда другата страна да го заплати. В производство пред настоящия Съд от процесуалния представител на жалбоподателя своевременно е заявена претенция за заплащане на разноски – възнаграждение за един адвокат, който е представлявал жалбоподателя по делото. В представения пред този Съд и съдържащ се по делото Договор за правна защита и съдействие, сключен между Е. Л. С. и адвокат А. Г., изрично е посочено, че договорените правна защита и съдействие адвокатът извършва на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, т.е. като безплатна за доверителя. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от Съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната Договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, като наличието на конкретното основание от нормата не се нуждае от доказване. В конкретния случай производството пред настоящия Съд е инициирано по Жалба на санкционираното лице Е. Л. С., която е била представлявана по делото от надлежно упълномощения адвокат А. Г., а обжалваното от нея НП е частично отменено от Съда. При тези обстоятелства безспорно е възникнало регламентираното от нормата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право – при отмяна на обжалвания акт, респ. частична такъв, възнаграждението за един адвокат, респ. част от него, ако подателят на Жалбата е имал такъв, да се възстанови от бюджета на органа, издал отменения акт. Предпоставките на закона за осъждане на ответника да заплати на жалбоподателя адвокатско възнаграждение са налице, поради което следва да се уважи искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ. Съдът определя размера на адвокатското възнаграждение на 2 900 лв. за въззивната инстанция съобразявайки се с правната и фактическа сложност на делото, която е типична за подобен род дела, с малкия обем на материалите и с размера на наложеното наказание „Глоба” и съобразявайки се, че има и отнети в полза на Държавата стоки, както и с работата, извършена от процесуалния представител (вида на осъществената адвокатска защита и съдействие) – написване на Жалбата, кабинетна работа, свързано със запознаване със съдебната практика, процесуално представителство в едно съдебно заседание с разпит на свидетели, ангажиране на гласни доказателства и представяне на Писмена защита и Списък на разноските. Съдът намира, че този размер отразява реалната пазарна цена на адвокатската услуга в конкретния случай. За пълнота на настоящото изложение Съдът държи да отбележи, че не се съобрази с размерите на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/09.07.2004 година, тъй като намира същата за неприложима на основание Решението от 25.01.2024 година на СЕС по дело С-438/22. Съдът не намира, че хонорар в този размер (2 900 лв.) е непропорционален на целта на закона. Но предвид изхода на делото и обстоятелството, че НП следва да бъде потвърдено в частта му по пункт I, на процесуалния представител на жалбоподателя следва да бъде заплатено адвокатско възнаграждение в размер само на половината от посочената сума, а именно: 1 450 лв. Доколкото преди изменението на ЗАНН, касаещо присъждане на разноски, исканията за тях са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от органите на Агенция „Митници”, е отговаряла Агенцията, а не поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице съгласно чл. 3, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенция „Митници” и доколкото в нейната структура се намира издателят на частично отмененото НП), Съдът намира, че следва да осъди именно Агенция „Митници” да заплати посочените разноски. В случая не следва да се коментира наведеното възражение за прекомерност, направено от процесуалния представител на АНО, тъй като то не е уговорено и заплатено от жалбоподателя, а Съдът определя възнаграждението на адвоката. Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, когато Съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. От изложеното следва, че в полза на АНО действително следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. Основателно е и искането, направено от страна на АНО, за присъждане на разноски, които са в размер на 80 лв. Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 150 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в едно съдебно заседание с разпит на свидетели, поради което юрисконсултско възнаграждение в посочения размер от 80 лв. е справедливо. Но предвид изхода на делото и обстоятелството, че НП е отменено в частта по пункт II, на АНО следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер само на половината от посочената сума, а именно: 40 лв., които следва да бъдат заплатени по сметка на Териториална дирекция Митница Бургас. По отношение на Решението в частта за разноските АНО не мо же да иска изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от тяхна страна. В случай на потвърждаване на НП в цялост искането за разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя С. би било неоснователно; а искането, направено от страна на АНО, би било основателно в размер на 80 лв. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 4 и чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав