Решение № 161 от 18.5.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 1109/2025 г.

Настоящото производство е по чл.327 вр.чл.318 и сл.НПК,като е образувано по въззивна жалба,вх.№4735/11.11.2025 година,допълнена надлежно,подадена от адв.Т. П.,АК-Монтана,с посочен съдебен адрес,защитник на подсъдимия Ц. Й. Ц.,с установена самоличност,ЕГН •••••••••• и по въззивна жалба на Л. Т. К. и Ц. Д. Б. в качеството на частни обвинители и граждански ищци,чрез повереника им адв.Г. Г.,АК-Монтана,с посочен съдебен адрес,против присъда №23/05.11.2024 година,постановена по нохд №146/2023 година по описа на Окръжен съд-Монтана. С присъдата съдът е признал подсъдимия Ц. Й. Ц.,роден на ••• година в гр.Лом,с постоянен адрес в •••, българин,български гражданин,с висше образование,работещ,разведен,неосъждан,ЕГН •••••••••• за виновен в това,че на 12.08.2019 година на бетонов възел към ВЕЦ „Огоста 9“ в село Портитовци,област Монтана,стопанисван от „Огоста Енерджи“ ООД,в качеството му на главен ••• на обекта съгласно допълнително споразумение № 9/27.03.2019 година към трудов договор №58/30.06.2016 година и длъжностна характеристика,връчена му лично на 27.08.2018 година,съгласно която следва да: 1.Осъществява непосредствено оперативно стопанство,техническо и административно ръководство на всички строителни обекти на дружеството /основни задължения от т.1/, 2.Упражнява контрол на строителната площадка /основни задължения т.5/, 3.Създава условия и полага грижи за професионалната подготовка и повишаване квалификацията на работниците /основни длъжностни задължения т. 11/, 4.Носи отговорност за спазване на трудовата дисциплина /основни отговорности т.2/, 5.Носи отговорност за правилната експлоатация и доброто състояние на поверената му инсталация, техника и инструменти /основни отговорности, присъщи на длъжността т.4/, 6.Носи отговорност за техническата изправност на поверената му техника /основни отговорности, присъщи на длъжността т.6/, 7.Носи отговорност за спазване на утвърдените в предприятието правила за здравословни и безопасни условия на труд /основни отговорности присъщи на длъжността т.11/,причинил другиму смърт-причинил смъртта на работник на „Огоста Енерджи“ ООД-Г. Д. Г. от гр. Бойчиновци,област Монтана,вследствие получена тежка множествена травма,включваща разкъсване на мозъка и несъвместима с живота, настъпила по време на почистване на бетоновия миксер на бетоновия възел при притискане на работника от перките на машината,поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност,установил рискова организация на работата по почистване на бетоновия миксер на бетонов възел към ВЕЦ „Огоста 9“ в село Портитовци,област Монтана, стопанисван от „Огоста Енерджи“ ООД чрез влизане на работниците вътре в коша на бетоновия миксер без да са взети необходимите технически мерки за обезопасяване на движещите се части на машината,допуснал бетоновия миксер на бетоновия възел да бъде експлоатиран в състояние,компрометиращо възможностите му за самопочистване /с липсващи лопатки на две от бъркалките на миксера/, допуснал бетоновия миксер на бетоновия възел да бъде експлоатиран без поставени предпазни устройства и защитни прегради, ограничаващи контакта на работниците с движещите се части на машината,допуснал на бетоновия възел да работят служители без специална подготовка за рисковете при работата с машината и рисковете при поддръжката й,с което нарушил правила, установени за охрана безопасността на труда и регламентирани в Закона за здравословните и безопасни условия на труд, Наредба № РД-07-2/16.12.2009 година за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,Наредба №7/23.09.1999 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, както следва: 1.чл.16 от ЗЗБУТ - при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен: ...6-да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин; 7 - да не допуска до местата, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота лица,които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани. 2.чл.2 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 година за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд:1-работодателят осигурява на всеки работещ подходящо обучение и/или инструктаж по безопасност и здраве при работа в съответствие със спецификата на професията/извършваната дейност и на работното място,като отчита възможните опасности и резултатите от оценката на риска на съответното работно място. 3.чл.164 от Наредба № 7/23.09.1999 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване:3- съоръжения, машини и оборудване, включително ръчни инструменти със или без двигател, трябва да бъдат:1-правилно инсталирани и използвани;2-поддържани в добро експлоатационно състояние;3-използвани само по предназначение; 4-обслужвани от подходящо обучени работещи. 4.чл.173 от Наредба № 7/23.09.1999 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване:1-не се допуска експлоатация на работно оборудване с липсващи или неизправни системи за контрол, защита, сигнализация и автоматизация, свързани с безопасността на труда. 5.чл.194 от Наредба № 7/23.09.1999 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, на работните места и при използване на работното оборудване:1- работещите трябва да имат безопасен достъп и да са в безопасност във всички места и зони, където се извършва производствена дейност и операции по настройване и поддържане на работното оборудване;2-всички операции,извършвани с работното оборудване или с неговите части и елементи във връзка с монтаж,експлоатация, поддържане, ремонт и демонтаж се изпълняват при спазване на инструкциите на производителя и установените организационни и технически мерки за безопасност и опазване здравето при работа,поради което на основание чл.123 ал.1 НК и чл. 54 НК го е осъдил на наказание от 1 /една/ година „лишаване от свобода“. На основание чл.66 ал.1 НК съдът е отложил изтърпяване на наказанието за срок от 3 години ,считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата съдът е осъдил Ц. Й. Ц.,с установена самоличност,ЕГН •••••••••• да заплати на Л. Т. К. от ••• сумата 100 000 лева,представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й Г. Д. Г.,ведно със законна лихва върху сумата,считано от 12.08.2019 година до окончателното й изплащане, като е отхвърлил претенцията в останалата й част над размера на сумата 100 000 лева до 300 000 лева,като неоснователна. Съдът е осъдил Ц. Й. Ц.,с установена самоличност,ЕГН •••••••••• да заплати на Ц. Д. Б. от ••• сумата 50000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния брат Г. Д. Г.,ведно със законна лихва върху сумата, считано от 12.08.2019 година до окончателното й изплащане,като е отхвърлил претенцията в останалата й част до пълния предявен размер от 100 000 лева,като неоснователна. С присъдата съдът е прекратил производството по предявения граждански иск от Л. Т. К. и Ц. Д. Б. срещу „Огоста Енерджи“ ООД гр.София,седалище и адрес на управление в гр.София,бул.„Ал.Стамболийски“№84,ет.9,представлявано от управителите А. Г. Й. и И. А. Й.,поради недопустимост на иска. Подсъдимият Ц. Й. Ц.,ЕГН •••••••••• е осъден да заплати по сметка на Окръжна прокуратура-Монтана,Следствен отдел към Окръжна прокуратура-Монтана сумата 6645 ,48 лв.,представляващи разноски по водене на делото,а по сметка на Републиканския бюджет сумата 6000 лв. държавна такса върху уважения размер на гражданската претенция,както и да заплати сумата 3346 лв. разноски в съдебното производство и по 5 лева държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист. С въззивната жалба и допълнението към нея на защитата на подсъдимия Ц. Ц. се твърди,че атакуваният съдебен акт е неправилен,доколкото е постановен при допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила,довели до ограничаване правата на защита на подсъдимото лице и при неточна /“погрешна“/ оценка на събраните и проверени по делото доказателствени източници.По същество са сторени оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Твърди се,че първият съд е ограничил времето,в което защитата е могла да реализира защитата си в хода по същество на наказателно-правния спор,като е ограничено времето за „пледоария“ и защитата не е успяла да изложи всички аргументи при изграждане на защитна теза. Сочи се,че защитата не е успяла убедително,поради ограниченото и време,да изложи аргументите си затова,че„…подсъдимият е бил отговорен само за строителството, на възложените му строителни обекти,а не и за дейността на бетоновия възел,където е станала злополуката с починалия работник“.В тази връзка защитата се оплаква,че не е съумяла в пълна степен да анализира нормативните документи,изготвената по делото техническа експертиза и отделните седем задължения на подсъдимото лице,съобразно длъжностната му характеристика ,защитавайки тезата си,че друг,а не подсъдимият е виновен за настъпИ. вредоносен резултат. Твърди се оплакване за допуснато нарушаване на материалния закон,доколкото съдът необосновано е приел,че подсъдимият Ц. в качеството си на главен ••• по строителството към момента на злополуката е „…изпълнявал и задълженията на ••• на бетоновия възел…“.Твърди се,че този извод не съответства на доказателствата по делото,на трудовия му договор,на длъжностната характеристика на подсъдимото лице и на изготвената техническа експертиза по делото,а съдът се е предоверил на заявеното от св.И. Й.-един от съдружниците и управител на дружеството,който практически е бил дезинтересиран от работата на бетоновия възел след напускане на техническия ръководител на бетоновия възел–св.С. Н. Х.. Твърди се,че съдът не е разграничил дейността по изграждане на бетоновия възел от самото ръководене на дейността му,като не е съобразил различните кодове на националната класификация на професиите и длъжностите и кода на икономическите дейности.В тази насока сочи,че ако подсъдимият е следвало да отговаря за работата на бетоновия възел,то не е ясно защо е имало назначен нарочен •••-св.Ст.Н. и •••,който и е бил подчинен. Твърди се,с позоваване на техническа експертиза,т.5,л.140 от ДП,че съдът не е отделил необходимото внимание,за да изследва конкретната причина за настъпилата злополука,защото „…задвижването на бъркалките на миксера,притиснали пострадалия и причинили смъртта не може да стане без задвижване на електродвигателя или заради внезапна повреда,или техническа неизправност преди злополуката“,т.е налице е действие на трето лице/•••/,който е включил ел.двигателя без да съзнава,че в миксера има човек. Твърди,че името на оператора е установено по делото. На тази основа се прави искане по чл.334,т.2 и чл.336 ал.1,т.3 НПК присъдата на Окръжен съд-Монтана да бъде отменена и бъде постановена нова,с която подсъдимият Ц. Ц. бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение. С въззивната жалба и допълнението доказателствени искания не са правени. Във въззивната жалба на частните обвинители и граждански ищци,подадена чрез повереника им адв.Г. се прави оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт,като конкретните оплаквания са свързани с явно занижен размер на наложеното наказание „лишаване от свобода“ на подсъдимото лице и в отхвърлителната част на предявените граждански претенции. Сочи се,че определеното наказание „лишаване от свобода“следва да бъде над предвидения от Закона размер,а гражданските претенции следва да се уважат изцяло. С определение от 29.10.2025 година,след като е сторил доклад по делото и е изслушал становището на страните,настоящият съд намери необходимост от провеждане на въззивно съдебно следствие и е дал ход на съдебно следствие.Допуснал е и е провел,л.108 и сл. от делото допълнителен разпит на св.К. М.,като е провел и допълнителен разпит на експерта Г. К.,л.111 и сл.,касателно изпълнена от него СТЕЕ.Едновременно с това,след няколкократно отлагане разглеждане на делото и установена невъзможност поради здравословни причини адв.П. да защитава пред съда подс.Цв.Ц.,съдът на собствено основание и по искане на подсъдимото лице му е назначил резервен защитник-а. С. от САК,вж.определение на съда от 18.03.2026 година и уведомително писмо,л.85 от делото на САК. Подсъдимият не е дал обяснения пред въззивния съд. След проведено въззивно съдебно следствие,в хода на съдебни прения представителят на държавното обвинение е оспорил обосноваността на подадените от защитата и частното обвинение въззивни жалби.Поддържано е,че атакувания съдебен акт е правилен и законосъобразен ,като присъдата е постановена след като са събрани възможните и относими към предмета на доказване доказателствени източници и след подробния им анализ.Намира,че и след проведено въззивно съдебно следствие са потвърдени възприетите от първия съд факти,описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.Като намира,че не са налице допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон,като намира,че изцяло е потвърдена обвинителната теза и е постановен законосъобразен съдебен акт се иска потвърждаването му. Пред въззивния съд частните обвинители и граждански ищци,чрез повереника адв.Г. поддържат подадената жалба с посочените в нея оплаквания и искания.Намират,че първият съд,а и въззивната съдебнаинстанция са положили максимални усИ. да съберат и проверят възможните и относими доказателствени източници,като обвинителната теза е безспорно доказана.Споделят се доводите на първия съд,с изключение на тези,свързани с определяне размера на наложеното наказание на подсъдимото лице и размера на уважените граждански претенции. Намират,че определеното наказание „лишаване от свобода“ е занижено по размер,като първият съд е подценил отегчаващите наказателната отговорност обстоятелства,свързани найвече с оглед многобройност на допуснатите нарушения на правилата за безопасност на труд от страна на подсъдимото лице. Сторено е оплакване,че неправилно са занижени в уважителна част предявените граждански претенции. Иска се увеличаване по размер на наказанието „лишаване от свобода“,отново с приложение нормата на чл.66 НК,както и уважаване в пълен размер на гражданските претенции. Оспорват основателността на въззивната жалба,подадена от защитата. Пред въззивния съд адв.С.,защитник на подс.Ц. оспорва обосноваността и основателността на подадената въззивна жалба от частното обвинение.Поддържа подадената въззивна жалба на защитата по съображенията в нея.Излага собствени съображения срещу постановеният от първия съд съдебен акт.Намира го за незаконосъобразен и необоснован, постановен при допуснати процесуални нарушения,непълнота на доказателства и нарушение на материалния закон.Направено е искане съдебния акт да се отмени изцяло и се постанови съдебен акт ,с който подсъдимият бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение,като се отхвърлят и предявените граждански искове. Пред въззивния съд подсъдимият Цв.Ц. поддържа заявеното от защитата си. Сочи,че е невинен.Моли да бъде оправдан,включително по реда на чл.333 ал.2 НПК. Съдът,като взе предвид направените оплаквания във въззивните жалби на защитата и частното обвинение,заявеното от представителя на САП,доводите на частното обвинение, изложението на защитата и на подсъдимия Ц. пред въззивния съд,и като провери изцяло атакувания пред него съдебен акт при условията на чл.313 и чл.314 НПК,приема за установено следното: Въззивните жалби са процесуално допустими,подадени са по предвидения в Закона ред и срок,а преценени по същество са неоснователни. Съображенията на съда са следните: Окръжна прокуратура-Монтана е внесла за разглеждане в Окръжен съд-Монтана обвинителен акт против Ц. Ц. Й. Ц.,с установена самоличност,ЕГН ••••••••••,за извършено от него престъпление по чл.123 ал.1 НК. По това обвинение с атакувания съдебен акт се е произнесъл първият съд по посочения по-горе начин. Въззивният съд намира,че в хода на проведеното съдебно следствие от първия съд,при коректно очертан предмет на доказване по смисъла на чл.102 НПК,фактическата обстановка е изяснена в нейната пълнота.В изпълнение на задълженията си по чл.12 НПК и чл.13 НПК,първият съдът е осигурил възможност на страните да докажат твърденията си в наказателния процес ,изграждайки вътрешното си убеждение при спазване изискването на чл.14 НПК въз основа на надлежно събрани и проверени доказателства и доказателствени средства.Доказателственият обем по делото е попълнен по надлежен процесуален ред с възможните за събиране и проверка доказателствени източници,като е гарантирана тяхната процесуална годност и доказателствена удостоверителност.Фактическата обстановка по делото е еднозначно изяснена,ясно и подробно изложена в мотивите на първия съд като фактическите изводи са сторени на основа на събрани,надлежно проверени и вярно оценени в хода на съдебното следствие факти и обстоятелства.Възприетите от първоинстанционния съд факти и изяснената чрез анализ и оценка, включително досежно констатирани противоречия при някои от тях,в съвкупност фактическа обстановка се споделя изцяло от настоящия съдебен състав. Въззивният съд намира,че не са нарушени правилата на Закона,регламентиращи дейността на съда по събиране,проверка и оценка на доказателствата. При проведено въззивно съдебно следствие нови фактически положения въззивният съд не установява. Безспорно е,че в решението на въззивния съд следва да бъде изложена възприетата от него фактическа обстановка,но ако тази фактическа обстановка е идентична с приетата от първия съд,то„..въззивния съд може да възпроизведе приетото от проверявания съд“- Р№73/20.07.2020 година по н.д.166/2020 год. на ВКС,3-то н.о.Съгласно Р№43/16.12.2021 г. по н.д.№1032/2020 год. на ВКС,1-во н.о.„…в случаите,когато въззивната инстанция споделя напълно аргументацията в мотивите на първоинстанционния съдебен акт,не е задължена да ги преповтори“.Такива доводи са изложени в Р№181/2012 г. по н.д.№486/2012 г. на ВКС,1-во н.о.,Р№343/06.12.2012 година по н.д. №960/2012 година,1-во н.о. и в Р№372/01.10.2012 година по н.д.№1158/2012 година на ВКС. Въззивният съд е направил собствена оценка на фактите,като изричното им подробно преповтаряне не се налага.Както се сочи изрично в цитираното по-горе Р№372/01.10.2012 година по н.д.№ 1158/2012 година на ВКС,когато съдът се е съгласил с доказателствения анализ на първия съд,не се налага въззивният съд отново подробно да обсъжда доказателствата по делото.И това е така,доколкото първият съд е дал ясни отговори на поставените пред него възражения и въпроси/същите се поставят на обсъждане и пред въззивния съд като възражения/,относно събраните и проверени доказателствени източници.Въззивният съд,обаче дължи винаги собствен анализ и оценка на събраните доказателства дори,когато приема изцяло приетите от първия съд факти.В конкретния случай,доколкото приетите за установени релевантни факти са поставени в основата на изведените решаващи изводи на І- инст.съд,касателно въпросите за вина и наказателна отговорност на подсъдимия Ц.,и доколкото следва да се даде отговор на поставени възражения и искания от защитата и частното обвинение пред въззивния съд,то те следва да се очертаят отново. В мотивите си,л.4,последен абзац-л.15,първи абзац,л.л.423-434 от делото,съставът на проверявания съд е описал подробно и последователно фактите,релевантни за установяване предмета на доказване по делото по см.на чл.102 НПК,както и доказателствените източници,на основата на които е приел за установени акцентираните факти и обстоятелства,а след това ги е подложил на внимателен анализ,подчертавайки способи,чрез които доказателствени източници ,установяващи приетите факти са проверени.Както се посочи по-горе въззивният съд не установява нови фактически положения,различни от възприетите и изложени от първия съд. Подсъдимият Ц. Й. Ц. е роден на ••• година в гр.Лом,с постоянен адрес в •••,българин,български гражданин,с висше образование,работещ,разведен,не е осъждан,ЕГН ••••••••••.Подсъдимият Цв.Ц. е с добри характеристични данни,събрани в хода на водения наказателно-правен спор,не е осъждан,не е освобождаван от наказателна отговорност,трудово ангажиран,разведен е,с висше образование. Работи и понастоящем като строителен инженер. Към м.август 2019 година подсъдимият Ц. работел като главен ••• на обект-бетонов възел към ВЕЦ “Огоста“,стопанисван от „Огоста Енерджи“ ООД,седалище в гр.София и съдружници А. Й. и И. Й.,които според дружествения договор ,вж.чл.14,ал.1,т.2,приложен в т.2, л.208 ДП,участват в управлението на дружеството и оказват съдействие за осъществяване на дейността му.„Огоста Енерджи“ ООД е с предмет на дейност, включващ строителна дейност и производство на електроенергия от ВЕЦ,вж.приложени документи,т.1,л.8 ДП,т.2,л.205 от досъдебно производство.Към м.август 2019 година Дружеството осъществявало дейност на няколко строителни обекта,като на територията на област Монтана изгражда„ВЕЦ“ на река Огоста в с. Бели брод,обект „Ралица 2“ и в с.Портитовци,обект„Огоста 9“. Към това дружество подсъдимият Ц. е назначен на работа с трудов договор №58/30.06.2016 година.Впоследствие е подписал допълнително споразумение с работодателя №9/27.03.2019 година. Поради производствена необходимост към ВЕЦ „Огоста 9“,село Портитовци бил изграден и експлоатиран бетонов възел ,като производството на бетон било предназначено само за нуждите на строителните обекти на Дружеството в област Монтана.Самият бетонов възел бил произведен в Р.Турция и закупен „втора употреба“,като представлявал техническо съоръжение,състоящо се от няколко компонента ,включващи изградена «кула» с разположен на нея бетонов „миксер“/метален бункер с бъркалки, задвижвани от електромотор,където се смесвали компонентите за бетонна смес/,силози за съхранение на инертни материали и бункер за вода,и датчици.Управлението на този технически комплекс се извършвало чрез работни табла и компютър,инсталирани във фургон до кулата с бетоновия миксер.В хода на експлоатацията на бетоновия възел работещите с него били запознати ,вж.показания на св.П.П.,с Кратка инструкция за работа с този модел и подробна Инструкция за експлоатация на български език,вж.т.2,л.7 и сл.ДП,като документите се съхранявали в помещението,където бил инсталиран пулта за управление на бетоновия възел.В самото начало за ръководител на бетоновия възел била определена св.Ст.Х.,която по-рано работела в друг бетонов възел в гр.Вълчедръм.Изпълнявала задълженията си до напускане на длъжността в началото на 2019 година,подпомагана от работниците св.К. М. и св.П. И.-определени от техническите ръководители на обект „Огоста 9“ по това време Ил.П. и Т. Н..Била установена практика,поради недостиг на работници,••• на обекта да изпраща строителни работници,които да подпомагат производството на бетон. Ръководителят на бетоновия възел по това време Ст.Х. не приемала тази практика, считала я за опасна,с оглед безопасност на труда за новоизпратените работници и настоявала на бетоновия възел да работят специално обучени лица.По този повод възниквали спорове между нея и техн.ръководител на целия обект И. П..След като в началото на 2019 година Ст. Х. напуснала работа на посочения обект работата на пулта на бетоновия възел поел св.П.И.,а след неговото напускане-св.К. М.,като последния не бил специално обучен за конкретната работа и,както сочи първият съд„…учили се по „взаимоспомагателния метод“-всеки предходен работник на пулта обучавал следващия“. Поради това,че бетоновият възел не бил в постоянен режим на работа,а само при непосредствена необходимост за конкретни строителни дейности на обекта,се получавали налепи от засъхнал бетон в бетоновия миксер.Тези налепи се получавали не само от непостоянната работа на „миксера“-а,но и поради това,че същия не се измивал добре технологично с вода,а и това задължение не се изпълнявало редовно.В резултат на проявена немарливост в тази насока и несвоевременното измИ.е на „миксер“-а се натрупвало по-голямо количество налепи,а машината скърцала,поради което се пристъпвало фактически към механично почистване.При този начин на почистване на миксера работниците отваряли капака на бункера,достигали във възможна степен до налепите и ги премахвали чрез остъргването им със специални метални приспособления,вж.подробните изводи на експерта К. по приета ДСТЕТЕ експертиза,т.5,л. 177 и сл.ДП,както и заявеното от него пред въззивния съд,касателно фактическите методи и начини на почистване на миксера.Не винаги този механичен метод на почистване давал желан резултат,а и се установява,че още при инсталиране на бетоновия възел имало счупени перки на бъркалките в бункера.Това допринасяло за отлагане на по-голямо количество бетонни налепи , доколкото бъркалките не можели да осъществяват пълен обем на действие.През време на функционирането на обект „Огоста 9„ увредените и липсващи перки на бъркалките в бетоновия миксер не били поправени,нито били заменени с нови,поради което продължавала практиката работници да влизат в бетоновия миксер и да почистват с къртач бетонните налепи. Горните обстоятелства в съвкупността,а и за да осигурят нормална работа на машината при производство на бетон,работниците на бетоновия възел влизали в бункера през тесен отвор на капака на бетоновия миксер и с електрически къртач разрушавали налепите,работейки по този начин в тясно пространство,при силна запрашеност,а през лятото и при много висока температура. Този начин на почистване се практикувал и по времето,когато отговорник на бетоновия възел била св.Х.,но при такова почистване указвала изключване на ел.подаването по съоръжението и на компютъра за управление.Поради обоснован страх от трудова злополука и случайно включване на ел.подаването св.Х. нарочно заключвала фургона с контролни табла и пулта за управление,като прибирала ключа в себе си.В тези случаи непосредствено контролирала дейността по почистване,следейки за възможна опасност.Такова поведение имал и наследИ. я в задълженията и св.П.И..Необходимостта от такъв контрол при описаното фактическо почистване в бункера била оправдана,като е установен инцидент,при който фургонът с пулта за управление не бил заключен и св.П.П.,електротехник на обект „Огоста 9„ включил ел.захранване при процес на почистване.По този повод възникнали спорове и били разменени остри реплики между работниците,а св.П.И. още по-внимателно контролирал достъпа до фургона,за да ограничи в максимална степен достъпа до пулта за управление и ел. мрежа на съоръжението. Техническата спецификация на бетоновия възел установява възможност да се задейства в пуск /в работен режим/ ръчно,полуавтоматично и автоматично,като П.И. твърди,че то не можело да работи напълно автоматично,доколкото част от командите се задават автоматично,а друга част ръчно.Самото съоръжение често аварирало,като някои повреди били отстранявани от работници на обекта,а други от външно наети специалисти,а всяка авария и извършените по нея ремонтни дейности се вписвала в нарочен дневник,който се водел редовно по времето,когато Ст. Х. ръководела този бетонов възел.Впоследствие дневника не бил попълван надлежно. Понастоящем този дневник не е част от доказателствените източници по делото,поради непредставянето му от ръководството на Дружеството с твърдение,че не може да бъде открит. Самият бетонов възел понастоящем е демонтиран и продаден. С трудов договор №58/30.06.2016 година,приложен в т.2,л.245 ДП,Ц. Й. Ц. бил назначен на длъжност „•••“с посочена в договора месторабота „гр.Монтана,общ.Бойчиновци,с.Хайредин,с.Портитовци,с.Бели брод и др.обекти на дружеството в област Монтана“,като в действителност работел само на обект „Ралица 2“,село Бели брод,област Монтана.Впоследствие местоработата му и конкретния работен обект били уточнени с Допълнително споразумение към трудов договор №7/01.11.20016 година,приложено в т.2,л.249 ДП,като била допълнена и длъжността на „••• и началник склад по вътрешно съвместителство“,като в това си качество Цв.Ц. контактувал с работещи на бетоновия възел на съседния обект „Огоста 9“ в с.Портитовци,доколкото да поръча необходим бетон за строителството на „ВЕЦ“ в с.Бели брод. С Допълнително споразумение към трудов договор №9/27.03.2018 година,вж.т.2,л.252 ДП,след напускане работа от св.Т.Н. и Ил.П. като ръководители на ВЕЦ „Огоста 9“ в с. Портитовци,подсъдимият Цв.Ц. бил преназначен на длъжност„главен •••“ с месторабота„гр.Монтана,общ.Бойчиновци,с.Хайредин,с. Портитовци ,с.Бели брод и др.обекти на дружеството в област Монтана“.На 27.08.2018 година му е връчена длъжностна характеристика за длъжността „главен •••“.Според разписаното в тази длъжностната характеристика,в качество на „главен •••“ на обекта подс.Цв.Ц.: 1.Осъществява непосредствено оперативно стопанство,техническо и административно ръководство на всички строителни обекти на дружеството /основни задължения от т.1/, 2.Упражнява контрол на строителната площадка /основни задължения т.5/, 3.Създава условия и полага грижи за професионалната подготовка и повишаване квалификацията на работниците /основни длъжностни задължения т. 11/, 4.Носи отговорност за спазване на трудовата дисциплина /основни отговорности т.2/, 5.Носи отговорност за правилната експлоатация и доброто състояние на поверената му инсталация, техника и инструменти /основни отговорности, присъщи на длъжността т.4/, 6.Носи отговорност за техническата изправност на поверената му техника /основни отговорности, присъщи на длъжността т.6/, 7.Носи отговорност за спазване на утвърдените в предприятието правила за здравословни и безопасни условия на труд /основни отговорности присъщи на длъжността т.11/. По този начин фактически Ц. поел ръководството на обектите в село Портитовци и в село Бели брод,област Монтана.Бил възприет и определян от работниците като „най-големия местен началник“ и контактувал пряко с ръководителите на Дружеството,оперирал с поверените му служебно парични средства,заявявал резервни части за техниката и на двата обекта,определял и ръководел изцяло строителните дейности и начина на осъществяване,осъществявал контрол за присъствие на служители и работници на съответните обекти,като сутрин ги разпределял за изпълнение на възложените и дейности.На 14.02.2019 година било удостоверено придобИ.е на квалификация по проведено обучение на здравословни и безопасни условия на труд съобразно Наредба № РД-07-2/16.12.2009 година,вж.т.2,л.243-244 ДП. Доколкото при извършване строителните дейности по „ВЕЦ“ на Дружеството в двете села се изисквало внимателно боравене с различна по вид техника и повишено внимание при осъществяването на видовете строителни дейности се провеждали инструктажи по безопасност за работа.Водели се дневници,в които се описвал естеството на проведения инструктаж и се подписвали инструктираните работници,но по същество тази деятелност/свързаната с инструктаж/ била извършвана формално,а работещите просто били предупреждавани да се „пазят“ без конкретни указания,обяснения и предупреждения ,свързани с конкретното естество на извършваната трудова дейност.По същество работниците не били конкретно обучени да работят и спазват правила по безопасност на труд.Били изготвени типови Инструкции за безопасност при осъществяване на различните видове дейности и работа с различните видове машини,но на практика ефективни разяснения и указания към работниците за спазване на безопасност на труд в конкретната им работа не били сторени.Някои от разпитаните по делото свидетели не знаят за съществуването на такива инструкции,а конкретна Инструкция за безопасна работа с бетонов възел на обект „Огоста 9“ в с.Портитовци не е налична. Към м.август 2019 година като „работници строителство“,вж.т.2,л.261 ДП,свидетелите Г. К. и К. М. работели на бетонов възел към ВЕЦ „Огоста 9“ на основа сключени трудови договори,като само К.М. оперирал пулта във фургона с компютърната програма и задавал команди за изготвяне на бетонови смеси.Не познава техническата документация за машината,не е запознат с Инструкция за работа с бетоновия възел,не е конкретно обучаван и инструктиран за работа с такава техника.Практически знае как се управлява и работи съоръжението на основа казаното му от негови колеги,работили преди него тази работа.За обезпечаване нормалната работа на бетоновото съоръжение било необходимо поне още един работник,поради което към св.М. бил „прикрепен“ строителния работник Г.К.,който да следи работата на бетоновия възел и съоръженията към него извън фургона с пулта за управление. На 12.08.2019 година св.Г.К. бил в отпуск. Поради необходимост да се произведе бетонна смес се наложило към св.К.М. да се насочи за помощ допълнителен работник,който да помогне при конкретно обслужване на бетоновия възел.На основа описаната по-горе практика още от открИ.е на обекта ВЕЦ „Огоста 9“,техническият ръководител към този момент Ц. разпределил сутринта работниците,като разпоредил пострадалият Г. Д. да помага на М. на бетоновия възел.По силата на сключен трудов договор Г.Д. бил назначен като „•••“ ,вж.т.2,л.107 ДП,но не бил обучаван за работа с конкретното бетоново съоръжение.Въпреки,че няколкократно бил изпращан да върши такава по естеството си трудова дейност,Д. не бил запознат с безопасни условия на труд при изпълнение на конкретната дейност,нито някой му обяснил вероятните опасности при конкретната дейност в бетоновия възел.Съобразно разпределението му от подс. Ц. сутринта на 12.08.2019 година Д. и К.М. изготвили бетонова смес за един бетоновоз,измили с водоструйка бетоновия миксер,тъй като за деня не се предвиждало ново изготвяне на бетонова смес и изключили ел.подаването към съоръжението.Свидетелят М. заключил фургона,където се намирал пулта за управление и двамата отишли на обяд,ползвайки обедна почивка.След това помогнали да се разтовари камион с тръби. В един момент св.М. споделил на подс.Ц.,че въпреки измИ.ето на бетоновия миксер с вода се чува скърцане и жулене от полепнал бетон.Поради това Ц. изпратил М. и пострадалия Г.Д. да чистят бетоновия миксер.Прилагайки практиката на почистване,описана по-горе двамата-М. и Д. решили да влязат в бетоновия миксер и с електрически къртач да отделят засъхналите налепи бетон,като в изпълнение на плана си двамата се качили на „кулата“,отворили капака на бетоновия миксер и сменяйки се влизали в миксера и с къртач отстранявали налепите. Почистването по този начин през летния сезон,както и в обсъждания случай,било свързано с работа ограничено пространство,при горещо време и висока запрашеност в бетоновия миксер. Двамата се сменяли на кратки интервали,при разпределение на работата,при която единият работел с къртача в бетоновия миксер,а другият стоейки до отворения капак му осигурявал необходима дължина на кабела към електрическия къртач.Самият ел.къртач бил захранен с електричество отделно от ел.съоръжение на бетоновия възел.При поредно влизане на пострадалия Г.Д. в миксера се оказало,че следва да се освободи допълнително кабел на къртача,за да се чисти налеп,поради което Д. поискал К.М. да му отпусне още кабел.Последният се навел над отвора и освободил /подал/ още кабел,който към този момент бил намотал на ръката си, като в този момент миксера се завъртял и лопатките му притиснали тялото и главата на работещия в него Д..Самият М. все още държал в ръце кабела ,поради което бил повлечен непосредствено над отвора на бункера. Монтирани железни перила възпрели попадането на тялото на М. във вътрешността на миксера,като при удара на тялото му в железните перила насинил ръцете си,а шапката му паднала. Изненадан и уплашен от случващото се св.К.М. затичал надолу по стълбите и се хвърлил върху централния шалтер,дърпайки го в опит да го изключи и по този начин да спре ел. подаване, каквото мислел да се е получило.Целял с действията си в крайна сметка да се спре движението на бъркалките в миксера.Не знаел,че самата машина може да се изключи и от специален стоп-бутон,намиращ се в близост до капака на миксера,на самата „кула“.Започнал да вика към Г.Д. ,за да разбере състоянието му,а след като не получил отговор се отправил към миксера.Възприел Д.„…завъртян на самите валове ,изпотрошен..“.Насочил се към помещение,където очаквал да открие някой отговорник на място,за да разкаже случилото се.Не намерил подсъдимия Ц. ,който по това време не бил на този обект,а на обект в с.Бели брод,поради което уведомил „началника на шофьорите“.незабавно по телефона бил уведомен Цв.Ц.,който се върнал на обекта в с.Портитовци. Бил извикан екип на Спешна помощ,който констатирал смъртта на пострадалия Г.Д.. Същият ден на място била извършена проверка от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Монтана.При проверката били установени редица нарушения на правилата за безопасност на труд, описани в Протокол,вж.т.1,л.111 и сл. ДП,като впоследствие бил издаден Акт за спиране работа на бетоновия възел,вж.т.1,л.115 ДП.Съставени били актове за установяване на административни нарушения на работодателя „Огоста Енерджи“,вж.т.1,л.105 ДП,с оглед установени нарушения по спазване правила за безопасността на труд.С Протокол на териториално поделение на НОИ- Монтана са обобщени резултатите от проведена проверка на причините и условията,при които е реализирана злополуката с пострадалия Д..Посочени са допуснатите нарушения на конкретни правила и са дадени препоръки за отстраняването им.Подадена е декларация и е изготвен протокол за трудова злополука,вж.т.1,л.82 ДП,като на основа дадените препоръки в Протокола на НОИ дружеството-работодател „Огоста Енерджи“ е изпълнило част от тях /обезопасен е капака на бункера със защита,която не позволява движение на бъркалките при отворено положение/. Едва тогава е изготвена Инструкция за безопасна работа с бетонобъркачката. Не е установено да са изпълнени дадени препоръки,свързани с обучение,полагане изпит и проверка знанието на работещите на бетоновия възел.В тази насока П.П.-ел.техник,обучен за конкретната работа с миксера на бетоновия възел от свой колега-П.И. сочи,че след злополуката лично започнал работа с пулта на бетоновия възел,защото „нямало кой“,като в доказателствените източници по делото не се установяват писмени доказателства,удостоверяващи промяна на длъжността и/или работното място на П.П.. По реда на чл.144 и сл.НПК е приета от първия съд,вж.л.107 от делото,съдебномедицинска експертиза на труп №53/2019 година,изпълнена от д-р.И. Д.,т.5,л.3 и сл. от ДП,която е изследвала въпросите,свързани с непосредствената причина за настъпване смъртта на Д. ,приблизителния час на настъпването и,причинените травматични увреждания по тялото на пострадалия и причинната им връзка с настъпилата смърт,като е изследвана възможността на настъпил токов удар.Взета е кръвна проба за токсикологично изследване.Експертните изводи сочат,че непосредствената причина за настъпилата смърт на Г. Д. Г. е разкъсване на мозъка,вследствие тежка,несъвместима с живота черепно-мозъчна травма,която отговаря да е получена от механично въздействие на перките в бункера на бетонобъркачката,където е установено тялото на пострадалия Д..Посочено е,че констатираните травматични увреждания носят белези да са прижизнено получени по начина,описан по-горе.Експертът е категоричен,че между получените увреждания и настъпилата смърт на Г.Д. е налице пряка причинноследствена връзка,без при огледа и аутопсията на трупа да се установяват видими следи от въздействие на електрически ток.Този експерт е посочил,че преди настъпване на смъртта починалият не е консумирал алкохол и не е приемал наркотични и/или упойващи вещества. Заключението по назначена и изпълнена от експерти Г. и А. съдебна токсико-химична експертиза,приета чрез прочитане,л.110 от делото също установява,че в кръвта и урината на Д. не се установяват алкохол и/или наркотични вещества,като в урината са установени кофеин и метамизол/активното вещество на лекарствени продукти с търговско наименование „Аналгин“ /“Беналгин“/. В хода на разследването са назначени и изготвени редица съдебно-технически експертизи за установяване техническото състояние на съоръжението,възможни причини от техническо естество за настъпилата злополука,като е изследвана възможността за избягването и. Чрез експертни изводи в заключение по изпълнена техническа експертиза на инж. К. ,т.5,л.23 и сл. от ДП се установява,че съоръжението е изградено на открита площадка, на която е монтиран бетоновия миксер,като е оформена метална скара осигуряваща околен достъп около миксера по целия периметър.Описано е установено на място в административна сграда монтирано ел. табло с голям червен бутон “авариен стоп“,изправен и работещ,предназначен да спира работата на миксера в авариен режим.Едновременно с това е констатирано от другата страна на площадката наличие на друго,подобно ел.табло,неизправно,със свален бутон и капак.При експертна проверка е установена техническата работоспособност и действия на защитни бутони,като е описана фактическа липса на две работни лопатки.Този експерт обективира извод за възможност,поради висока околна температура изследваното съоръжение да се е нагряло до степен,позволяваща пробив по кабелната мрежа поради повишаване на температурата,а вследствие на това ел. двигател на миксера да се задейства.Впоследствие този експерт,след изслушване в съдебно заседание на експертни изводи и заключение по тройна /разширена/ комплексна съдебно-техническа експертиза,вж.т.5,л.120-л.148 ДП,изпълнена от експерти Х.,К. и П. отстъпва от поддържаната своя теза и приема невъзможност високата температура или т.нар. „оттечки“ да са причина за задействане на механизма.Описва изследваното техническо състояние на бетоновия възел,като го определя в добро в работно отношение,но небезопасно,отнесено към оценка условия за безопасност на труд.Поддържа,че лицата работили по почистване на работните рамена/лопатки/ бетонов налеп не са били обучени и инструктирани за правилна и безопасна работа. В мотивите на първия съд е сторен изключително подробен анализ на експертните изводи по приета тройна комплексна съдебно-техническа експертиза,вж.т.5,л.120-л.148 ДП,изпълнена от експерти инж.Х.,инж.К. и инж.П.,които от своя страна подробно са посочили,че изследвания бетонов възел на „Огоста Енерджи“,с.Портитовци,обл.Монтана е с капацитет от 100 куб.м.бетон на час,а електрическата мощност на основния и най.мощния електродвигател за задвижване на машината /двувалов смесител/ е 17,5 kW.Останалите ел.двигатели от ел. обзавеждането на агрегата са общо 3 броя-1 брой 7,5 kW за задвижване на голямата и найдълга лента за зареждане на бункера с инертни материали и 2 ел.двигателя с мощност по 4 kW /1 за транспортиране на инертни материали от дозирането от кантара до голямата лента/ и 1 от началния бункер за инертни материали до зареждащи ленти.Сочат,че ел.двигателя,задвижващ валовете на миксера /17,5 kW/ се пуска електрически по схема „звезда-триъгълник“,като при директно пускане на ел.двигател до клемната кутия с изводите на двигателя на три от клемите се подават съответно трите фази на захранващ проводник и двигателят директно започва да се развърта до номинални обороти,като предварително фазовите му намотки вътрешно /в клемната кутия/ са свързани в „звезда“ или в „триъгълник“.Изводът им е,че при случайно директно подаване на трифазно напрежение на захранващия кабел на двигателя,той веднага ще се задвижи и ще се развърти до номинални обороти,а ако се подадат само една или две от трите фази,то не може да се получи начален въртящ момент и двигателят не може да се задвижи.При това положение би издавал само звук /бръмчене/,но няма да се развърти.От техническа гледна точка сочат,че при ел. двигател с директно пускане,при случайно подаване на трифазно номинално или близко по стойност до номиналното напрежение на захранващия му кабел,двигателят ще се задвижи. Категорични са,че при конкретно установеното свързване на ел.захранването на бетоновия миксер,то при евентуално случайно подаване на трифазно напрежение на който и да е от трижилните кабели,влизащи в клемната кутия на ел. двигателя,или на двата кабела едновременно двигателят не може да се задвижи,защото фазовите му намотки остават електрически отворени- несвързани в „звезда“,нито в „триъгълник“,доколкото в такъв случай не са включени силовите му контактори. Обобщаващият извод на експертите е,че случайно включване на мотора без човешка намеса е практически невъзможно,т.е. двуваловата машина /миксера/ се е задвижила единствено възможно чрез електрическо включване на двигателя с мощност 17,5 kW,при което двата вътрешни вала в миксера са направили минимум по три оборота до изключването.За броя на оборотите вещите лица съдят по констатираното усукване на кабела на къртача и кабела-удължител за него,съобразявайки фиксираното на фотоалбума положение на тялото на пострадалия Г.Д. в бетоновия миксер.Експертно потвърдена е заявена от свидетели невъзможност валовете в бункера да се задвижат от тежестта на тялото на намиращ се вътре в него да кърти полепнал бетон работник,нито от тежестта на откъртени парчета бетон,попаднали върху бъркалки.Обсъдена е възможността за задвижване на валовете в миксера чрез ръчно издърпване ремъците на мотора,но сочат,че за това е необходима значителна сила,при всички положения на повече от един човек,а и при такива усИ. валовете биха се изместили със сантиметри без реална възможност за сериозно нараняване на работещия в бункера.От техническа гледна точка са обсъдени твърдения на св.К. М.,вж.показанията на л.234 от делото,включително приобщените от ДП,т.4,л.20 и дадените пред въззивния съд по фактите,относими за това,че към момента на злополуката около бетоновия миксер са били само той и пострадалия Д. и възможността за задвижване работните лопатки в миксера.Експертите са единодушни в допускане възможността,поради невнимание и/или неразбирателство между двамата М. да е „пробвал“ работата на миксера,включително,за да се убеди дали е почистен добре бункера,като е извършил определени действия по включване на ел. подаване,без предварително да се убеди,че Д. вече е извън бетоновия миксер. Следва да се посочи,че и при разпита си пред въззивния съд в хода на проведеното въззивно съдебно следствие св.М. е поддържал,че не е извършвал действия по ел.подаване,а на място са били единствено с пострадалия Д..Свидетелят М. е единствен очевидец на злополуката,като с оглед свидетелстването му в хода на наказателното производство е назначена и изслушана съдебно-психологическа експертиза,изпълнена от Д.Г. и Хр.А.,т.5,л.184 от ДП,касателно проверка годността на свидетеля правилно да възприема случващото се и да дава достоверни показания по фактите.Експертите,след психологични изследвания и проведена психо-диагностична беседа сочат в заключение,че К.М. разбира и оценява адекватно реалността и възприема сериозно характера и значението на събитията,няма конгнитивни дефицити,като макар с ниска обща и езикова култура интелектуалните му възможности са в рамките на норма и съответстват на възрастта,и социалния му статус. Експертите не наблюдават личностови дефицити и характерови особености,които да препятстват адекватното осмисляне на реалността. Приета от първия съд,вж.л.107 от делото,е допълнителна съдебно-техническа и електротехническа експертиза,л.157-л.177 ДП,изпълнена от инж.Г.К.,като експертът,след анализ и оценка на събрани допълнителни доказателства сочи,че вероятността ел.мотора на миксера да се включи в резултат на възникнала повреда и/или техническа неизправност в командното табло,ако главния прекъсвач е изключен,е „..нищожна и практически изключена..“.И пред първия съд и при повторното си изслушване пред въззивния съд,л.111 от делото,експертът К. е категоричен,че „…без намеса на субективен фактор електродвигателя няма начин да се задвижи“.Експертът еднозначно е посочил,на основа и на оценка на заявеното от св.М.,че без значение дали главният шалтер е изключен или включен,няма да се задейства миксера,защото са необходими и допълнителни,последващи действия със стоп-бутон и старт-бутон на командния пулт.Определя като „несъстоятелно“твърдението на св.М.,че изведнъж мотора на миксера се е задвижил , като подчертава,вж.задача №2 от ДСТЕТЕ,че „Практически не е възможно задвижване на мотора на бетоновия миксер при авария на някои от захранващите кабели към командното табло или от командното табло към миксера“.Категоричен е,че при изследването на бетоновия възел е установена техническа изправност на „машината“,като сочи,че „всичко е работило,аварийния стоп-бутон също е работил…След злополуката машината е била годна за експлоатация“,като основава изводите си и на факта,че към момента на непосредствената проверка /15.08.2019 година/ изследваното техническо съоръжение все още е било на място. С Протокол за доброволно предаване,т.5,л.74 ДП е приобщен към доказателствените източници по делото „DVR“-устройство със записи от бетонов възел на ВЕЦ„Огоста 9“,като за изследването му е изпълнената видео-техническа експертиза №358/27.12.2019 година от експерт И. П.,т.5,л.81-л.84 ДП.Експертът сочи,че са касае до четири-канално видео-записващо устройство с възможност за видеозапис до 4 камери в реално време,като констатира,че към момента на изследване системният часовник на записващото устройство показва с повече от 2 часа напред от астрономическото време.Изследвани са видеозаписи от четири камери за времето от 19,09,27 часа на 14.08.2019 година до 11,25,31 часа на 15.08.2019 година по системния часовник на устройството.Констатира се,че камерите са насочени към командния пулт за управление на бетоновия възел вътре във фургона,където е компютъра за управление и към външните съоръжения на възела.Не са установени манипулации по записите,но експерта е категоричен,че няма запис от деня на инцидента-12.08.2019 година.Сочи,че с наличия му софтуер не е възможно да се възстановят евентуално изтрити записи,годни за визуализация.Експертът е изследвал флаш- памет,съдържаща видеофайлове,представляващи презапис на оригинали,записани върху диска на видео-охранителна система от този обект,като сочи да не са манипулирани.Видео-файловете са регистрирани от една статична камера,ориентирана към съоръженията на бетоновия възел. Изследвани са записани кадри с цветно изображение,но експертът сочи,че изображението е без звук /таймкод от 06,00,00 часа до 17,01,13 часа на 12.08.2019 година/ и с качество,непозволяващо отграничаване на общите и частни признаци на заснетите лица,поради голямата отдалеченост на камерата,при невъзможност за лицево-индентификационно изследване и невъзможност да се установят конкретни действия на лица в района на бетоновия възел. По реда на чл.144 и сл. НПК е изготвена съдебна-техническа експертиза от експерт Н. А.,т.5,л.42-л.70 ДП,относно здравословните и безопасни условия на труд,като се установява,че пострадалият Д. не е обучен по безопасност на труда за работа с миксера,няма проведен периодичен инструктаж,а в служебните му задължения по длъжностна характеристика не е вписано изискване да работи на бетоновия възел.Констатира се липса на Инструкция за безопасна работа при почистване на миксера към инкриминирания период.Вписано е,че движещите се части на миксера не са оградени с предпазни устройства за блокиранеустройство с датчик,който при отваряне на капака на миксера да прекъсва веригата по ел.захранване към съоръжението.Експертът констатира нарушение на правилата за безопасни условия на труд, регламентирани в: -чл.16 ЗЗБУТ-при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен…да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин…да не допуска до местата,където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота лица,които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани. -чл.2 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 година за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд-…работодателят осигурява на всеки работещ подходящо обучение и/или инструктаж по безопасност и здраве при работа в съответствие със спецификата на професията/извършваната дейност и на работното място,като отчита възможните опасности и резултатите от оценката на риска на съответното работно място. -чл.164 от Наредба №7/23.09.1999 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване:3- съоръжения, машини и оборудване, включително ръчни инструменти със или без двигател, трябва да бъдат:…правилно инсталирани и използвани,поддържани в добро експлоатационно състояние ,използвани само по предназначение,обслужвани от подходящо обучени работещи. -чл.173 от Наредба № 7/23.09.1999 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване:не се допуска експлоатация на работно оборудване с липсващи или неизправни системи за контрол, защита, сигнализация и автоматизация, свързани с безопасността на труда. -чл.194 от Наредба № 7/23.09.1999 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, на работните места и при използване на работното оборудване:1- работещите трябва да имат безопасен достъп и да са в безопасност във всички места и зони, където се извършва производствена дейност и операции по настройване и поддържане на работното оборудване;2-всички операции,извършвани с работното оборудване или с неговите части и елементи във връзка с монтаж,експлоатация, поддържане,ремонт и демонтаж се изпълняват при спазване на инструкциите на производителя и установените организационни и технически мерки за безопасност и опазване здравето при работа. Установено е,че до 12.08.2019 година и преди злополуката Г. Д. е живял в общо домакинство с майка си Л. К.,като се грижел за нея и я издържал финансово,тъй като страдала от онкологично заболяване,налагащо тежко,продължително лечение.В един момент пенсията на Л.К. била спряна,като единствено сина и Г.Д. полагал финансови грижи.Едновременно с това помагал със средства и земеделска продукция и на сестра си Ц. Б.,която впоследствие създала свое семейство и се установила да живее в гр.Монтана. Наред с работата си по трудов договор Д. отглеждал животни в личното си стопанство, с което поддържал финансово цялото домакинство.Ползвал се с добро име,създал добри приятелски отношения с колегите си,като за него са събрани добри характеристични данни. Възприетата от първия съд фактическа обстановка,приета и от въззивния съд,е изградена на основа анализ и оценка на няколко отделни групи доказателства и доказателствени средства, описани от първия съд в мотивите към постановената присъда и изчерпателно очертани подолу от въззивния съд.Внимателната оценка на фактите по делото от страна на въззивния съд и прочита на мотивите към атакувания съдебен акт сочат,че за да изгради вътрешното си убеждение първият съд ясно е очертал предмета на доказване в наказателно-правния спор и последователно е подложил на анализ отделните групи доказателствени източници,оценявайки ги отделно и в съвкупната им доказателствена обусловеност,при стриктно спазване правилата на формалната логика,разписани в Закона.В мотивите си първият съд посочил доказателствените източници-писмени доказателствени средства,гласни доказателствени средства и писмени доказателства, които е анализирал и поставил в основата на фактическите си изводи,както и приетите по делото експертни заключения,които са анализирани изключително внимателно.В анализа си е бил обстоятелствен,ясен и последователен,което позволява въззивният съд да проследи процеса на формиране на вътрешното убеждение на проверявания съд по фактите. Въззивният съд,както това е сторил и първия съд,оценява няколко групи доказателствени източници.Внимателно ценени и обсъждани са няколко групи гласни доказателствени средства ,като настоящият съд намира за необходимо да ги очертае по-подробно.Видно е,че в хода на воденото пред първия съд съдебно следствие са очертани няколко основни групи гласни доказателствени средства. От една страна са анализирани дадените от подсъдимия Ц. Ц. обяснения ,л.248,л.294 и л.324 от делото,от друга страна са анализирани показанията на свидетелите Л. К. и Цв.Б./майка и сестра на пострадалия Г.Д.,от трета-на свидетелите А. Й.,л.156 и И. Й.,л.160,л.320 и л.331 от делото,а от четвърта страна се анализира заявеното от свидетелите К.М.,л.234,вкл. приобщените по реда на чл.281 НПК,т.4,л.20 ДП и дадените пред въззивния съд,на П.П. /електротехник в Дружеството/,л.256 и л.325 ,както и приобщените по реда на чл.281 НПК,т.4,л.37 ДП,на В. В.,началник автотранспорт на обекта на Дружеството,л.177,вкл.приобщените в т.4,л.67 от ДП,които поддържа,на С. Х.-••• на бетоновия възел в базата на ВЕЦ,с.Портитовци преди злополуката,л.183,както и приобщените по реда на чл.281 НПК ,т.4,л.73 ДП,на П.И. ,л.264 ,както и приобщените по реда на чл.281 НПК,т.45,л.85 ДП,на Кр. К. ,••• в бетоновия възел,л.270,вкл.приобщените по реда на чл.281 НПК,т.4,л.97 ДП,които поддържа,на И. П.,••• на съседен обект на Дружеството,л.194,И. П.,л.273 и приобщените от ДП,т.4,л.131-ви,на Т.Н.-••• в Дружеството,като в определен момент е отговарял за „труд и здраве“,л.275,ведно с приобщените по реда на чл.281 НПК,т.4,л.135,на В.В.,л.196,••• на обекта на Дружеството ,на допуснатия от първия съд Г.Г.,л.382,••• в Дружеството,отчасти на заявеното от св.В. К.,търговец,,л.192 от делото и на св.К.,работник,заместен на посочената дата от пострадалия Д.. Назначени и изпълнени от първия съд са очни ставки между,от една страна подс.Ц. и от друга-със св.М.,л.254,със св.И. Й.,л.323,със св.П.П.,л.327 и със св.В.,л.330 от делото,за да уточни непълноти и/или разминаване в съобщеното по фактите от страна на подсъдимото лице и от посочените свидетели. Анализирайки обясненията на подсъдимото лице,въззивния съд,както е сторил и първия отчита двойнствената им природа като гласни доказателствени средства и средство за защита,като отчита,че в голямата си част те следва да се кредитират,доколкото описват създадени работни условия и организация на работа по принцип в Дружеството,че първоначално назначен на друг обект на „Огоста Енерджи“ООД,а малко преди злополуката е определен за „•••-строителство“ и на обекта в село Портитовци,че по искане на работещи на бетоновия възел им е осигурил водоструйка,с която чрез вода под налягане да почистват миксера на бетоновия възел от остатъците полепнал бетон,че е отговарял за строителството на обекта,но следва да се дискредитират в частта им,в която отрича отговорност за дейността на намиращия се на негова територия бетонов възел и не е наясно с начина на експлоатацията му.Не се кредитират обясненията му и в частта,че доколкото е заварил вече назначени и обучени да работят с бетоновия възел работници,то не е задължен да им провежда инструктаж за безопасност и сам не е имал подобна квалификация,а е сторил такива единствено във връзка със строителни дейности.Не се кредитират обясненията му,че не е знаел работници да влизат в бункера и с ел.къртачи да отстраняват засъхнали налепи бетон,като не се кредитира и отричането му да е нареждал на Г. Д. на 12.08.2019 година да влиза в миксера и да чисти бетон в отсъствие,поради отпуск на св. К..Твърденията на подсъдимия Цв.Ц.,че не е имал никакви задължения към функционирането на бетоновия възел и работещите на него,а е отговарял единствено за строителните работи,не се кредитират,доколкото той фактически,като „••• по строителството“ е бил натоварен и с тези задължения /при липса на изрично назначен ръководител на бетоновия възел след напускане на св.Х./. В дискредитираните части обясненията на подс.Ц. имат единствено защитен характер и целят единствено да обслужат поддържаната защитна теза.Те се опровергават от събрани писмени доказателства и от заявеното от свидетели /работници,разпитани пред първия съд,както и от заявеното от св.М. пред въззивния съд/,установяващи негови конкретни,фактически разпореждания и действия на изследвания обект,включително факта,че на инкриминираната дата сутринта,при разпределение на задачи на работниците,е посочил Д. и М. като лица , които да обслужват бетоновия възел.В подкрепа на този фактически извод на настоящия съд е и установеното при проведените очни ставки с подсъдимото лице,при които ясно и еднозначно св.М. е опровергал твърденията му.Такива изводи следват и от оценка на заявеното при очна ставка със св.Й., л.323 от делото,наред със заявеното от св.П.П. и св.В.. Показанията на свидетелите Л. К. и Цв.Б.,майка и сестра на пострадалия Г.Д. установяват фактите,описани по-горе в мотивите на настоящия съд,относими към изясняване на създадените между тях лични отношения на доверие,близост и взаимна помощ,най-вече от страна на пострадалия Д. към двете му родственици. Чрез заявеното от свидетелите А. Й.,л.156 и И. Й.,л.160,л.320 и л.331 от делото,включително при проведена очна ставка на последния с подс.Ц. се установява,че са управлявали на дружеството,но,както сочи и първия съд „….не са оказвали в пълен обем съдействие за осъществяване на дейността му,обхващаща голям периметър и различни дестинации в страната,разчитайки само на дейността и компетентността на ресорните началници“,че не са уведомявани за технически нередности на обекта в с.Портитовци,включително касателно бетоновия възел,не знаят как конкретно е организирана работата по почистването му,а са разчитали на техническите ръководители да организират дейността по отделните обекти,вкл.на подс.Ц. за обекта в с.Портитовци,включващ и бетоновия възел след напускане на св. Х..Сочат,че стопанисват единствено бетонов възел в с.Портитовци,който обслужва строителните им обекти,като отговорността за почистването му и техническите въпроси по повод работата му се отнасят фактически към техн.управител/управители.Сочат,че „техническият ръководител на място“ извършва съответните инструктажи. Съдът кредитира показанията на свидетелите от т.н „четвърта група“.В показанията си свидетелят К.М.,л.234,вкл. приобщените по реда на чл.281 НПК,т.4,л.20 ДП и дадените пред въззивния съд,подробно описва обстоятелствата,при които на 12.08.2019 година сутринта е разпределен на работа на бетоновия възел заедно с пострадалия Г.Д.,описва условията,при които фактически се е приготвял бетон и начина,по който се почиства миксера на бетоновия възел при наличие на бетонови налепи.В показанията си този свидетел конкретно описва начина,по който с пострадалия Д. са извършвали почистването на миксера от бетонови налепи,начина,по който са се сменяли и действията на този свидетел непосредствено преди перките да се завъртят и да увредят тежко Д..В частта,в която този свидетел сочи,че не е извършвал никакви действия,с които целенасочено да включи ел.подаване към съоръжението,показанията му не могат категорично да се дискредитират.Макар експерта К. да сочи пред въззивния съд,както и в допълнително изготвеното заключение по СТЕТЕ като„..нищожна и практически изключена..“ вероятността ел.мотора на миксера да се включи в резултат на възникнала повреда и/или техническа неизправност в командното табло,ако главния прекъсвач е изключен и да е категоричен и пред първия съд,и при повторното си изслушване пред въззивния съд,л.111 от делото,че„…без намеса на субективен фактор електродвигателя няма начин да се задвижи“,то действия,които да инкриминират поведение на св.М. по делото не са установени.Никакви доказателствени източници,освен извода на експерта К.,не сочат и не установяват конкретни действия от този свидетел пряко насочени към ел.подаване към съоръжението,довело до завъртане на перките,а като следствие-причинени тежки травматични увреждания,несъвместими с живота по пострадалия Г.Д..Такива факти не могат да се установят и чрез изготвената видео-техническа експертиза.Показанията на св.М.,описващи фактите и действията му непосредствено след злополуката и факта,че е уведомил началник по транспорта се подкрепят от заявеното от св. В. В.,началник автотранспорт на обекта на Дружеството,л.177,вкл. приобщените от т.4,л.67 ДП,които поддържа.Подкрепени са и от показанията на св.П.П.,електротехник на обекта. Свидетелят Ст.Х. изпълнявала задълженията си като ръководител на бетоновия възел до напускането си от длъжността в началото на 2019 година,подпомагана от св.К. М. и св.П. И.- определени нарочно да я подпомагат от техническите ръководители на обект „Огоста 9“ по това време Ил.П. и Т.Н..Свидетелят Х. съобщава за практиката,поради недостиг на работници,••• да изпраща строителни работници,които да подпомагат производството на бетон,с която не била съгласна но обективно допускала,макар да я считала за опасна.Именно,защото настоявала на бетоновия възел да работят специално обучени работници възниквали спорове между нея и техн.ръководител на целия обект към този момент И. П..Установи се чрез писмени доказателства и чрез заявеното от свидетелката,че след напускането и в началото на 2019 година работата на пулта на бетоновия възел поел св.П.И.,а след неговото напускане-св.К. М..Заявеното от св.И. П. и от Т.Н.-•••и в определени моменти подкрепя горните фактически изводи и съобщеното от св.Х./••• на бетоновия възел в базата на ВЕЦ,с.Портитовци преди злополуката/.Същите са подкрепени в доказателствена съдържателност от заявеното от П.И. и от Кр.К.-••• в бетоновия възел,вж. л.270 ,вкл.приобщените по реда на чл.281 НПК,т.4,л.97 ДП,които поддържа.Описаната и възприета от въззивния съд фактическа обстановка се установява и от заявеното по фактите от св.И. П.- ••• на съседен обект на Дружеството,от св.В. В.-••• и св.Г.Г.-••• в Дружеството,,както и от заявеното от св.К.,заместен на посочената дата от пострадалия Д..Назначените от първия съд очни ставки между подс.Ц. и свидетелите М.,л.254,И. Й.,л.323,П.П.,л.327 и В.,л.330 от делото, уточняват някои пропуски по повод възприети факти и отдалечения период от време,в които съобщават пред първия съд за тях.По надлежен ред са преодолени непълноти и/или разминаване в съобщеното по фактите от страна на подсъдимото лице и от посочените свидетели и както сочи първия съд „…лицата предават личните си и непосредствени впечатления,представят фактите обективно така,както са ги възприели.Откровено съобщават и за допуснати от самите тях нередности в работата си.Показанията им взаимно се допълват и дават пълна картина на начина, по който се е работело на процесния обект и в частност на бетоновия възел“.Именно поради изминал продължителен период от време от датата на злополуката до съдебното следствие пред първия съд,със съгласие на страните са приобщени по реда на чл.281 ал.5 НПК част от свидетелските показания. Въззивният съд на собствено основание анализира писмените доказателства по делото ,свързани с личността на подсъдимото лице и на пострадалия Д.,справката за съдимост, включително свързаните с регистрация на търговско дружество „Огоста Енерджи“ООД, изготвени типови трудови договори за наемане на работници,длъжностни характеристики на работещи в дружеството лица,писмени доказателства по повод трудовата злополука с пострадалия Г. Д. на 12.08.2019 година.Видно е,че в изготвените типови трудови договори не се уточнява в достатъчна степен ясно конкретната длъжност,място на работа и конкретни задължения,като самите длъжностни характеристики сочат на формализъм при изготвянето им,без ясно и конкретно да са очертани правата и задълженията на всеки работник,съобразно реално заеманата от тях длъжност.При оценка на тези писмени доказателства се констатира,че са назначавани на работа неподготвени и недостатъчно квалифицирани работници,като липсва последваща работа за повишаване на квалификацията им,а всеки се е учел фактически от работниците с по-голям стаж в Дружеството,разчитайки в конкретния производствен процес на общи технически познания. Именно на това сочат фактите,които установяват,че на 12.08.2019 година М. и пострадалия Д. са разпределени от подс.Ц. да работят с бетоновия възел,без да са определени нарочни лица с необходима квалификация и знания. Правилно при анализа на писмените доказателства по делото първият съд е посочил ,че представените трудови договори на работили и работещи лица към 12.08.2019 година, изготвените дл.характеристики и посочените длъжности „….не съответстват на представената от дружеството по делото Структура на длъжностите в предприятието,л.225 от делото“.Тази обсъждана Структура на длъжностите в предприятието предвижда „обектов •••“,подчинено „звено механизация“,звена „Бригада 1“ и „Бригада 2“,като последните включват само „строителни работници“.Изготвяни са формално писмени документи с цел доказване провеждане на задължителен инструктаж,но се установява,че или инструктажи по предвидения ред не са провеждани,или са провеждани без необходимо заостряне вниманието на работещите към възможни рискове,свързани с конкретна фактическа работа.Наред с гласните доказателствени средства и чрез писмени доказателства,проверени по реда на чл.144 НПК,вж. заключение по 3-на СТЕ и по ДСТЕТЕ,изпълнена от инж.К.,т.5,л.157 ДП,се установява,че е допуснат монтаж и експлоатация в общия обект на дружеството на бетонов възел,закупен след употреба в чужбина,без това съоръжение да е напълно технически изрядно.Установи се еднозначно,че е с липсващи /счупени/ лопатки /бъркалки/ на валовете,без блокировка на капака на бункера към миксера,в състояние,което не позволява технологичното му почистване само с водно промИ.е,без изготвена Инструкция за безопасна работа и обслужване на бетоновия възел. Доказателствените източници,включително писмени доказателства и гласни доказателствени средства са проверени по реда на чл.144 НПК чрез способи за проверка на доказателствен обем-чрез изготвени експертни изследвания.Въззивният съд,както е сторил и първият съд,кредитира изготвените експертни заключения по приетите в хода на съдебното следствие експертизи.Намира изводите на експертите за пълни и обосновани,като не възниква съмнение в правилността и коректността на експертните констатации,сторени на основа надлежно събрани и процесуално годни доказателствени източници.Правилно и първият съд констатира,че изводите на експертите се основават на експертни знания в конкретни области,като изводите„….се базират на съответните постулати на науката,в която са специалисти….“.Не възниква съмнение относно правилността на заключенията им,които не са оспорени от страните. Това е фактическата обстановка,установена и приета за доказана от въззивния съд. При условията на чл.339 ал.2 НПК въззивният съд приема за неоснователно оплакването на защитата,обективирано във въззивната жалба,че са допуснати съществени нарушения на процесуални правила,довели до ограничаване и нарушаване правото на защита на страни в наказателния процес.Не се установява първият съд да е ограничил времето,в което защитата е имала възможност да изложи тезата и да реализира в пълнота защитата си в хода по същество на наказателно-правния спор.Видно е,вж.с.протокол №279 от 05.11.2024 година,л.18-л.25 от делото ,че първият съд не е ограничил времето за „пледоария“ и защитата,а адв.П. е имала пълната възможност да изложи аргументите си в защита на подсъдимото лице.Изложени от адв.П. са аргументи,както по отношение вменените в нарушение на подсъдимото лице правни норми,така и доводи по отношение на обективни,съставомерни факти,описани в обвинителния акт.Видно е,че са изложени доводи по отношение основното възражение на защитата за обема отговорност на подсъдимото лице,включително,касателно предявената гражданска претенция против подс. Ц..Не се споделя оплакването,че защитата не е успяла убедително,поради ограниченото и от съда време,да изложи аргументи,че„…подсъдимият е бил отговорен само за строителството, на възложените му строителни обекти,а не и за дейността на бетоновия възел,където е станала злополуката с починалия работник“.Твърденията на защитата в тази насока не могат да се приемат за обосновани.Касателно оплакването,че защитата не е съумяла в „пълна степен да анализира нормативните документи“ и изготвената по делото техническа експертиза,включително задълженията на подс.Ц. по длъжностна характеристика,то е видно от отразеното в съдебния протокол,че доводи в тази насока са изложени.Не се констатира своеволно и правно неаргументирана намеса на съда в дейността по осъществяване защита на подс.Ц..Видно е,че предмет на обсъждане е било и поддържаното становище от защитата,че друг,а не подсъдимият Ц. е виновен за настъпИ. вредоносен резултат. При условията на чл.339 ал.2 НПК въззивният съд оценява като неоснователно твърдението на защитата,че първият съд не е изяснил основни въпроси,свързани с предмета на доказване , включително начина,по който е реализирано конкретно деяние и е постановил атакувания съдебен акт при “погрешна“оценка на събраните и проверени доказателствени източници.Такова възражение/възражения сочат на неточна критика на мотивите на първия съд,касателно пълнота при анализ на доказателствените източници.Въззивният съд намира,че тази аналитична дейност на първия съд е сторена в съответствие с изискването на Закона и принципа на формалната логика , като първият съд е дал убедителни отговори на поставените пред него от Закона и страните въпроси,споделени изцяло от въззивния съд.При условията на чл.305 ал.3 НПК първият съд е обсъдил съвкупния доказателствен обем според изискването на Закона,а решаващите изводи за установените факти по делото,са законосъобразни и обосновани. Обективираното в съдебния акт вътрешно убеждение на съда е изградено на основата на обективно,всестранно и пълно изследване на всички възможно установени факти и обстоятелства по делото и е проследимо в процеса на формирането си.В изпълнението на задължението си по чл.305 ал.3 НПК проверявания съд е посочил кои факти приема за доказани и въз основа на какви доказателства и доказателствени средства е изградил вътрешното си убеждение,както и кои доказателствени източници и техни части са дискредитирани.За въззивния съд не възниква съмнение в правилността и законосъобразността на съдебния акт,доколкото установяването във възможен обем на релевантните факти и обстоятелства е последвано от точната им оценка в съответствие с принципите на формалната логика-принцип за тълкуване и оценка на релевантни факти и обстоятелства от съществено значение за изясняване на обективната истина в процеса. Неоснователно е оплакването на защитата,че материалния закон е приложен неправилно. Видно е,че като правилно е установил фактите и обстоятелствата по делото,първият съд обосновано е приел,че подс.Ц. Й. Ц. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпление,описани в чл.123 ал.1 НК. Общ обект на защита са обществени отношения,защитени в гл.2-ра „Престъпления против личността“ от Особена част на НК,а непосредствен обект на защита е човешкия живот. Подсъдимият Ц. е субект на наказателна отговорност,наказателно отговорно лице е и спор между страните в тази насока не е налице.От обективна страна,чрез действие и бездействие,на 12.08.2019 година на бетонов възел към ВЕЦ „Огоста 9“ в село Портитовци,област Монтана ,стопанисван от „Огоста Енерджи“ ООД,в качеството на главен ••• на обекта по допълнително споразумение № 9/27.03.2019 година към трудов договор №58/30.06.2016 година и длъжностна характеристика,връчена му лично на 27.08.2018 година,съгласно която подс.Ц. следва да осъществява непосредствено оперативно стопанство,техническо и административно ръководство на всички строителни обекти на дружеството /основни задължения от т.1/,да упражнява контрол на строителната площадка /основни задължения т.5/,да създава условия и полага грижи за професионалната подготовка и повишаване квалификацията на работниците /основни длъжностни задължения т. 11/,да носи отговорност за спазване на трудовата дисциплина /основни отговорности т.2/,да носи отговорност за правилната експлоатация и доброто състояние на поверената му инсталация,техника и инструменти/основни отговорности,присъщи на длъжността,т.4/,да носи отговорност за техническата изправност на поверената му техника /основни отговорности, присъщи на длъжността т.6/ и да носи отговорност за спазване на утвърдените в предприятието правила за здравословни и безопасни условия на труд /основни отговорности присъщи на длъжността т.11/,причинил смъртта на работника на „Огоста Енерджи“ ООД-Г. Д. Г. от •••настъпила вследствие получена тежка множествена травма по време на почистване на бетоновия миксер на бетоновия възел чрез притискане от перки на машината,поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,представляваща източник на повишена опасност.Обективно,действайки като главен ••• на обекта /по допълнително споразумение № 9/27.03.2019 година към трудов договор №58/30.06.2016 година и длъжностна характеристика,връчена му на 27.08.2018 година/,подс.Ц. е организирал и допуснал рисков по същността си метод на работа при почистване на бетоновия миксер на бетонов възел към ВЕЦ „Огоста 9“ в с.Портитовци,област Монтана,стопанисван от „Огоста Енерджи“ ООД.Допуснал е влизане на работници по поддръжка и по почистване вътре в коша на бетоновия миксер без да вземе необходими технически мерки за обезопасяване движещите се части на машината.По същество е продължил недопустима практика и технически неприемлив метод на почистване на бетоновия миксер на бетоновия възел,като допуснал това съоръжение да продължи да работи в компрометирано състояние,относно възможностите му за самопочистване.Няма спор,че преди подс.Ц. да заеме посочената длъжност и да бъде натоварен с описаните отговорности по строителството,включително по експлоатация на бетоновия възел,описваното съоръжение е било с липсващи лопатки на две от бъркалките на миксер,а подсъдимото лице е допуснало тази порочна практика,включително по почистването да продължи,вж.заявеното и от св.Х.,от св.Кр.К.,св.Т.Н. и св.П., наред със заявеното от св.М..За съда няма спор,че подс.Ц. е допуснал бетоновия миксер на бетоновия възел да работи без поставени предпазни устройства и защитни прегради,ограничаващи контакта на работниците с движещите се части на машината. Едновременно с това е толерирал и допуснал на бетоновия възел да работят служители без специална подготовка за рисковете при работата с такава по вид машина,въпреки явните рискове при поддръжката и почистването и.На посочената инкриминирана дата 12.08.2019 година сам е изпратил на описания бетонов възел св.М. и пострадалия Г.Д. да работят,въпреки знанието си за всяко от описаните по-горе обстоятелства.По този начин,чрез действие и бездействие обективно е нарушил правила,установени за охрана безопасността на труда и регламентирани в Закона за здравословните и безопасни условия на труд,Наредба №РД-07-2/ 16.12.2009 година за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и Наредба №7/23.09.1999 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Правилно първият съд е намерил,че нормата на чл.123 НК е бланкетна по своя характер и държавното обвинение я е попълнило с онези текстове на законови и подзаконови норми,които са пряко относими към противозаконната деятелност на подсъдимото лице,а нарушаването им /на вормите,регламентиращи правила за безопасни условия на труд/са довели до вредоносен резултат. Няма спор,че дейността по приготвянето на бетон и обслужването на съоръжението е правно-регламентирана дейност,представляваща източник на повишена опасност,доколкото анализа на фактите сочи деятелност,която безспорно създава /и е създала/ сериозна опасност за живота и здравето на работещите там лица.По несъмнен начин се установява,че подс.Ц. е допуснал нарушенията,описани и акцентирани подробно от държавното обвинение,поддържани и от частното такова. Съгласно чл.16,т.6 и т.7 ЗБУТ работодателят е длъжен да осигури ефективен контрол за извършване на определената работа без риск за здравето и по безопасен начин.Не следва да допуска до места,където съществува специфична опасност за здравето и живота лица,които не са подходящо обучени,инструктирани и екипирани,а в конкретния случай подсъдимият-••• на обекта е подценил реалната опасност за живота и здравето на работниците, обслужващи този бетонов възел.Поемайки задълженията на такъв след напускането на св. Х. и при липса на назначен на нейно място редовен ръководител на бетоновия възел, по силата на вменени му задължения по трудовото правоотношение и съответна длъжностна характеристика по същество подс.Ц. обективно е ••• и на двата обекта на Дружеството,и негово е задължението да осъществи ефективен контрол за безопасната работа , включително на това съоръжение.Няма спор,че естеството на работа на бетоновия възел, включително поради техническото му състояние,е създавало сериозна опасност за живота и здравето на работещите там.Точно поради това подс.Ц. не е следвало да допуска до работа с работници,които не са надлежно обучени и инструктирани.Гласните доказателствени източници установяват еднозначно,че подсъдимият Ц. не е пресякъл сложилата се неправомерна практика във връзка с експлоатацията и почистването на бетоновия възел.Продължил е като ••• на обекта сутрин да разпределя задачи на работниците за изпълнение през съответния ден,без да предприема действия и да провери те да са надлежно инструктирани и без да се увери предварително,че изпраща за извършване на специфична дейност работници,които са обучени да ги изпълняват.Действайки по този начин на 12.08.2019 година подс.Ц. Ц. е изпратил на работа на бетонов възел св.М. и Г.Д.-„•••“,като последния нито е обучен,нито инструктиран как безопасно да осъществи задачите си.Твърдението на подс.Ц.,че е действал така,защото сам не е имал компетентност да ги инструктира и обучи ,не оневинява поведенческия модел,възприет от него като •••. Обективно подсъдимият Ц. е нарушил разписаното в чл.2,т.1 от Наредба № РД-07-2 /16.12.2009 година,установяваща,че работодателят осигурява на всеки работещ подходящо обучение и/или инструктаж по безопасност и здраве при работа в съответствие със спецификата на професията/извършваната дейност и на работното място,отчитайки възможните опасности и резултатите от оценката на риска на съответното работно място.Няма спор,че работата на бетоновия възел крие сериозна опасност за живота и здравето на работещите с това съоръжение не само при подготовка и изработване на бетоновите смеси,но и при почистването му.Заявеното от разпитаните по делото в тази насока,както и от експертните изводи сочи категорично в тази насока,като обстоятелствата в тази насока са били известни на подсъдимия Ц.,съобразно неговото образование и квалификация,както и с оглед продължителния период от време на работа на този обект.Повече от видно е,че Ц. не е оценил съответния риск,не е провел инструктаж за безопасност при почистването на бетоновия миксер,не е дал насоки на работа,макар да е обучаван в съответен курс по безопасност на труда,вж.1,л. 243-244 от ДП. Подсъдимият е нарушил разписаното в чл.164 от Наредба №7/23.09.1999 година изискване използваните в работен процес машини /със или без двигател/ да бъдат правилно инсталирани и използвани по предназначение,поддържани в добро експлоатационно състояние,като бъдат обслужвани от надлежно обучен персонал.По делото,както правилно е отбелязал и първия съд, нито един от работилите на бетоновия възел работници не е бил нарочно обучен за конкретната работа,а всеки практически запознат с работата работник е обучавал новопостъпващ колега, разчитайки на общи технически познания.За знанието на подс.Ц. по техническите характеристики на бетоновия възел,техническата му годност и конкретния миксер се съди от факта,че когато в качеството му на ••• е поискано да се набави струйник за измИ.е на съоръжението с вода под налягане,той е осигурил такъв,като му е било известно,че това се налага,поради получаващите се налепи от засъхнал цимент в бункера и изначално липсващите лопатки на валовете.Въпреки знанието си за този изначален дефект и общото техническо състояние,включително състоянието на командния пулт за управление и компютъра, подс.Ц. не е сторил необходимото да бъде отстранен този дефект/дефекти към бетоновия миксер.Експертното заключение по техническа експертиза,определяща бетоновото съоръжение като такова в„добро техническо отношение“ не променя горните фактически изводи. Подсъдимият Ц. е допуснал нарушение по чл.173 от Наредба №7/23.09.1999 година ,изискващ експлоатация на работното оборудване само,ако не е с липсващи или неизправни системи за контрол,защита,сигнализация и автоматизация,свързани с безопасността на труда. Констатациите при извършена проверката от Инспекция по труда,от изслушаните и приети техническите експертизи,както и чрез показания на свидетели се установява,че на капака на бетоновия миксер не е имало такава защита на бетоновия миксер,която при отваряне на капака да води до автоматично спиране движението на валовете.Безспорно,съблюдавайки изискванията за безопасност на труд при работа с тази техника,подсъдимият Ц. е следвало да предприеме освен действия за отстраняване на този пропуск и да обясни и разясни действието /наличието/на стоп-бутон до самия миксер за изключване. Подсъдимият е нарушил обективно нормата на чл.194 от Наредба №7/23.09.1999 година ,изискваща при използване на работно оборудване работещите „…да имат безопасен достъп и да са в безопасност на всички места и зони,където се извършва производствена дейност и операции по настройване и поддържане на работното оборудване,всички операции с това оборудване, неговите части и елементи във връзка с монтаж,експлоатация,поддържане,ремонт и демонтаж да се изпълняват при спазване на инструкциите на производителя и установените организационни и технически мерки за безопасност и опазване здравето при работа“.Единствено св.П.П.,заемащ длъжност“ел.техник“ сочи да се е запознал с налична Инструкция от производителя,намираща се във фургона с пулта за управление,свързана с техническото състояние и работата на съоръжението ,но никой от разпитаните свидетели,работили на бетоновия възел не сочат знание за това обстоятелство.Самите те,както се подчерта по-горе са се обучавали един по начин,известен като “взаимна метода“.От друга страна самото Дружество чрез органите си за управление не е предприело действия да се изготви нарочна Инструкция за работа на бетоновото съоръжение,в която се опишат последователно конкретните изисквания за работа,включително начина на почистване на бетоновия миксер.Както е отбелязал в мотивите си и първия съд на основа заявено от разпитаните свидетели,имало е „….общото предупреждение «пазете се»“.При установените факти е неоснователно възражението на защитата и на подс. Ц.,че последния не е знаел,че бетоновия миксер се почиства с ел.къртач от работници, влизащи вътре в него.Но тази практика и този метод на почистване е споделен от всички разпитани свидетели,които в един или друг момент са работили на бетоновия възел и са предприемали действия по почистването му. Подсъдимият Ц. не е направил необходимото за обезопасяване на това конкретно работно мястото.Не е определил прилагането на друг,безопасен начин за почистване. Описаните нарушения,допуснати от подс.Ц. са в пряка причинно-следствена връзка с настъпИ. вредоносен резултат-смъртта на работника Г.Д.,като в тази насока обсъдените СМЕ на труп №53/2019 година,изпълнена от д-р.И. Д.,т.5,л.3 и сл.от ДП,изследвала въпросите,свързани с непосредствената причина за настъпване смъртта на Д.,причинените травматични увреждания по тялото на пострадалия и причинната им връзка с настъпилата смърт,и тройната комплексна съдебно-техническа експертиза,вж.т.5,л.120-л.148 ДП,изпълнена от експерти инж.Х.,инж.К. и инж.П.,са еднозначни и категорични.Обсъжданите допуснати нарушения от страна на подс.Ц. на правилата за безопасност на труда,описани в ЗБУТ и цитираните Наредби,се съотнасят към задължения на подсъдимия Ц. по длъжностна характеристика,отразени в обвинителния акт.Както коректно е посочил и първия съд за тези задължения,макар да не са описани прецизно в длъжностната характеристика,то са в достатъчна степен ясно очертани по съдържание.Писмените доказателства и събраните гласни доказателствени средства категорично определят подсъдимия Ц. като „•••“ на обекта,където функционира бетоновия възел,като разпитаните свидетели го определят като „най-големия местен началник“,натоварен с правна и фактическа отговорност по непосредственото осъществяване на стопанското,техническо и административно ръководство не само,но изрично и на конкретния обект. Необосновано е основното оплакване на защитата и на подсъдимия Ц.,обективирано във въззивната жалба,поддържано и пред настоящият съд и относимо към изясняване обективната страна на деянието,че същият „….нямал представа от работата на бетоновото съоръжение,тъй като се занимавал само със строителството на обектите“.Коректно и задълбочено първият съд е приел въз основа на доказателствата по делото,че изследваният бетонов възел,експлоатиран за нуждите на „Огоста Енерджи“ООД е разположен на строителен обект „Огоста 9“,с.Портитовци,като е изграден единствено за нуждите на дружеството на този обект и на обект „Ралица 2“,село Бели брод до завършването на строителството на съответни ВЕЦ- централи.Подсъдимият Ц.,в качеството си на „•••“ и фактически „най-голям местен началник“ знаел,че този бетонов възел произвежда бетонови смеси единствено за ръководеното и контролирано от него строителство на тези два обекта на река Огоста.Знаел техническото състояние и експлоатационната функционалност на този бетонов възел,включително липсата на бъркалки на валовете в бетоновия миксер,създаващо препятствие за качественото му измИ.е след работа и оттам-до възможността да се увеличава количеството бетонов налеп.Обективно знаел,както задълженията си по спазване правила за безопасност на труд,така и предприеманите методи за почистване,включително механичното такова на бетоновия миксер чрез ел.къртач,доколкото ползваното водно промИ.е не било ефективно. Въззивният съд приема,че при изпълнение на служебните си задължения,свързани със спазване на изискванията за безопасност на труд на бетоновия възел подс.Ц. е подходил немарливо,допускайки машината да работи технически неизрядна,с липсващи бъркалки и липсваща блокировка на капака на бункера,допуснал е до работа с бетоновия възел неподготвени в техническо отношение работници,включително пострадалия Г.Д.,не е назначил или изискал назначаване на специално подготвени за такава работа лица,без да извърши надлежен инструктаж за работа с бетоновото съоръжение,като е допуснал порочната практика работници да влизат в металния бункер,за да чистят бетоновите налепи с уред,без да подсигури пълната им безопасност. При условията на чл.339 ал.2 НПК въззивният съд не приема за основателно и другото основно възражение на защитата и подсъдимия,свързано с твърдение Ц. да е бил единствено „•••“,невключващо негови задължения по отношение на бетоновия възел.Правилно първият съд е намерил,че предложената теза от защитата тълкува „твърде стеснително…..отразената длъжност в трудовия договор на подсъдимия и задълженията му по длъжностна характеристика,съотнасяйки отразения код на длъжността към класификатора на длъжностите и понятията „строителство“ и „работодател“ по гражданските закони“. Посочиха се по-горе особеностите,свързани с изготвените типови трудови договори и длъжностните характеристики на работниците и подсъдимия с „Огоста Енерджи“ООД,както и обстоятелството, че те в съдържателната си част не отразяват достатъчно коректно длъжностите,на които лицата фактически са работили.Доводите на първия съд в тази насока,включително посочените конкретни примери,вж.мотиви,л19,2-ри абзац,са коректни и напълно споделими.От друга страна ,както правилно е посочил първия съд „Отразеното в длъжностната характеристика на подсъдимия да осъществява непосредствено оперативното,техническото и административно ръководство на строителните обекти на дружеството „Огоста 9“ и „Ралица 2“ на р.Огоста,да упражнява контрол на строителната площадка,да се грижи за правилната експлоатация и техническото състояние на техниката,да отговаря за трудовата дисциплина и професионалната подготвеност на работниците и да се грижи за безопасността на труда са все дейности,които съответстват на реалната му трудова заетост и задължения-като местния представител на дружеството,отговарящ за правилното му функциониране във всеки един аспект“.Няма спор,че техническото съоръжение /бетонов възел/,макар инсталирано на един от обектите на Дружеството,фактически е осигурявало един от основните компоненти за строителството /бетон/,като правно и фактически подс.Ц. е ръководил в цялост този строителен процес. Обективно установен е както механизма на причиняване на травматичните увреждания,така и условията на време място и обстановка,при които се е случило това. По повод твърдението на защитата,че не е изяснен конкретния механизъм,поставил началото на причинно-следствения процес деяние/общественоопасни последици,следва да се посочи,че не се установява конкретна злонамерена намеса от страна на трето лице.Нито гласни доказателствени средства,включително заявеното от св.К. М.-очевидец,нито изготвената видео-техническа експертиза установяват на местопроизшествието трето лице и/или действия на трети лица.Заявеното от експерта К. в приетата по делото от първия съд,вж.л.107 от делото допълнителна съдебно-техническа и електро-техническа експертиза,л.157-л.177 ДП,след анализ на събрани допълнителни доказателства,че вероятността ел.мотора на миксера да се включи в резултат на възникнала повреда и/или техническа неизправност в командното табло,ако главния прекъсвач е изключен,е „..нищожна и практически изключена..“,се преценява внимателно от настоящия съд,но не сочи наличие на друг фактор,необсъден по делото да е причина ел.двигателя да се задвижи.Вярно е,че и при изслушването пред въззивния съд,л.111 от делото,експертът К. категорично е заявил,че „…без намеса на субективен фактор електродвигателя няма начин да се задвижи“ без значение дали главният шалтер е изключен или включен,защото са необходими и допълнителни,последващи действия със стоп-бутон и старт-бутон на командния пулт.Вярно е,че е определил като „несъстоятелно“ твърдението на св.М.,че изведнъж мотора на миксера се е задвижил,поддържайки,че „Практически не е възможно задвижване на мотора на бетоновия миксер при авария на някои от захранващите кабели към командното табло или от командното табло към миксера“,но по делото не се установява подсъдимия К. М. да е действал злоумишлено или да е сторил непредпазливи действия,с които да е задвижил ел.мотора, мислейки си,че пострадалия Д. вече е извън вътрешността на миксера,доколкото при задвижването на ел.двигателя самия М. е привлечен към входа на миксера и е бил наранен.Не се установява ,вече се посочи и по-горе,субективна намеса от трето лице,като е факт,че именно задвижването и последващото спиране на ел.двигателя с направени 4 оборота /видно от заявеното от експерта К. действията на св.М. с шалтера не са могли да спрат вече задвижен ел.мотора/ фактически се е случило. Това са фактическите положения,въз основа на които въззивният съд намира,че от обективна страна е приложен правилно материалния закон при дадената правна оценка на поведението на подс.Ц.. Първият съд законосъобразно е намерил,че действайки по описания по-горе начин от субективна страна подсъдимият Цв.Ц. е извършил престъплението,в което е обвинен и за което е признат за виновен при несъзнавана непредпазливост.С този правен извод настоящият съд се съгласява.Намира,че точната оценка на поведението на подсъдимия сочи,че от субективна страна е извършил престъплението при несъзнавана непредпазливост/небрежност/по см.на чл.11 ал.3 ,пр.І НК,характеризираща се с два момента–отрицателен и положителен.Подсъдимият Ц. не е предвиждал възможността да настъпят общественоопасните и вредни последици.Налице е положителният момент при несъзнаваната непредпазливост /небрежност/-деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на тези вредни последици.Безспорно с оглед знанията и опита си подс.Ц. е могъл и е бил длъжен да ги предвиди,но вместо това е продължил порочната практика,установена при работа с бетоновия възел на него да работят неинструктирани и необучени лица,като се е съгласявал чистенето на бетоновия миксер да се извършва и чрез влизане на работници вътре в бункера без съоръжението предварително да е напълно обезопасено.Формата на вина е извлечена от действията и цялостното поведение на подсъдимия Ц.,описано по-горе от съда,като е оценено поведението му предхождащо,съпътстващо и последващо изпълнителното деяние.Причините за извършеното престъпление по чл.123 ал.1 НК от страна на подсъдимия Ц. се коренят в проявен нисък оценъчен критерии на поведение от негова страна при осъществяване на правно регламентирана дейност,представляваща и източник на повишена опасност и с неточна оценка на създадена работна обстановка,конкретно отнесена към работа с описаното съоръжение. В принципен план следва да се посочи,че обществената опасност на едно конкретно престъпно деяние е основно,обективно, определящо и не юридическо негово качество,което го характеризира от гледна точка на неговото отрицателно въздействие върху съществуващи и защитени от Закона обществени отношения и го отличава от не престъпните деяния.За изясняване на обществената опасност на едно деяние винаги следва да се оцени конкретно характера,начина и степента на увреда на обекта на защита,специфичните качества на дееца,субективните му особености,условията на време,място и обстановка на реализиране на едно престъпно поведение. Обществената опасност е определящо качество на престъпното деяние по отношение на останалите негови свойства,посочени в чл.9 ал.1 НК и е основание за проявата на останалите свойства-противоправност и наказуемост. За престъплението,извършено от подсъдимия Ц. законодателят,застанал на принцип на законоустановеност на наказанието,е определил наказание „лишаване от свобода“ от една година до шест години.Първият съд е определил наказание от една година „лишаване от свобода“,като е отчел смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства при определяне на наказанието-чистото съдебно минало на подсъдимия и добрите характеристични данни за Ц..Въззивният съд отчита като смекчаващо обстоятелство още едно,свързано със срока от извършване на деянието до реализирането на наказателната отговорност,макар да не го определя като изключително по своя характер.От друга страна въззивният съд не се съгласява с довода на първия съд за наличие на отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство,свързано с продължителния период на неправомерно поведение,доколкото такъв не се отчита обективно. Видно е,че подс.Ц. е назначен на посочената длъжност „главен •••“ ,считано от 27.03.2019 година,т.е няколко месеца преди описаната злополука /трудов договор №58/30.06.2016 година с впоследствие подписано допълнително споразумение с работодателя от №9/27.03.2019 година/.При тези факти не следва да се приеме,че противоправното му поведение е продължило значително дълго във времето. При горните обстоятелства определеното наказание „лишаване от свобода“ следва да се отмери единствено при наличие смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства и по същество правилно е определено в минималния размер. Неоснователно е оплакването на частните обвинители,че нарушен Закона,доколкото на подсъдимото лице е наложено несправедливо занижено по размер наказание „лишаване от свобода“,без първият съд в достатъчна степен да оцени отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства,като е надценил добрите характеристични данни за подсъдимото лице и неговото коректно процесуално поведение.Видно е,че в мотивите към атакуваната присъда първият съд е очертал ясно смекчаващите вината и наказателната отговорност обстоятелства.Няма спор,че за подсъдимото лице са събрани единствено смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства-добри характеристични данни,трудово ангажиран е,вграден в обществото български гражданин,не е осъждан и е имал действително коректно процесуално поведение в хода на наказателното производство.Стореното от него е изключение в живота му и по отношение на него не се реализира друга наказателна репресия от страна на Държавата.Впрочем самото частно обвинение,освен тежкия резултат,съставомерен по смисъла на чл.56 НК,не сочи други отегчаващи вина и наказателна отговорност обстоятелства.В тази насока и при условията на чл.339 ал.2 НПК въззивният съд не намира за основателна претенцията на частното обвинение,че определеното наказание „лишаване от свобода“ е занижено и следва да бъде определено над предвидения от Закона минимален размер към средния такъв.Възражение по приложението на чл.66 НК по отношение наказанието „лишаване от свобода“ не се прави. Въззивният съд намира,че това наказание по размер е законосъобразно,справедливо и съобразено коректно с всички обстоятелства,подлежащи на оценка при определяне вид и размер на наказание.Правилно решаващият съд е намерил,а такова е и изразеното по същество становище на представителя на държавното обвинение,че по отношение наказанието „лишаване от свобода“ правилно е приложен института на т.н.“условно осъждане“.Самият подсъдим не се разкрива като деец с висока степен на обществена опасност,а извършеното от него престъпление е изключение в живота му.Законосъобразно първият съд е намерил,че изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година следва да се отложи с 3-годишен изпитателен срок по реда на чл.66 ал.1 НК.Налице са материалноправните и процесуално-правни предпоставки за това.Въззивният съд,както е намерил и първият съд счита,че за постигане целите на наказание, разписани в чл.36 НК,за поправителновъзпитателното въздействие на наказанието и за неговото предупредително-възпиращо действие не се налага подсъдимото лице да се отдели от обществото чрез изолиране в пенитенциарно заведение.Безспорно подсъдимият Ц. е личност с ниска степен на обществена опасност,с изградени трудови навици,вписан в социалния живот,без данни за други криминални прояви,влизащи в дисонанс със Закона,преживява и преработва случилото се ,като несъмнено е благоприятна прогнозата целите на наказание да се реализират с респекта на определения изпитателния срок.В обобщение следва да се посочи,че определеното наказание „лишаване от свобода“на подс.Ц. по размер и начин на изпълнение държи сметка на всички отчетени от първия и от въззивния съд смекчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства,както и липсата на отегчаващи такива.С такава по вид и обем наказателна репресия ще се въздейства в най-пълна степен върху подсъдимия за постигане целите на наказанието,за поправително-възпитателното въздействие на наказанието върху него, като се респектират и останалите членове на обществото,в следствие реализиране на генералната превенция на наказанието. С надлежно определение от 30.06.2023 година,стр.40 от делото,първият съд е приел за разглеждане в наказателното производство солидарно предявени от гражданските ищци Л. Т. К. и Ц. Д. Б. граждански претенции /искове/ против подсъдимия Ц. и „Огоста Енерджи“ООД за сумата 300000 лева за Л. К. и съответно 100000 лева за гр.ищец Цв.Б.,представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на Г. Д.-син на първия гр.ищец и брат на втория гражданския ищец/,ведно със законна лихва върху сумата,считано от датата на увреда до окончателното изплащане. С присъдата си първият съд е прекратил производството по предявените граждански искове от гражданските ищци Л. Т. К. и Ц. Д. Б. против „Огоста Енерджи“ ООД.Изложил е съображения,вж.л.21 от мотивите,2-ри абзац,като в тази част присъдата не е атакувана от страните по делото. Съдът е прекратил производството спрямо „Огоста Енерджи“ ООД,приемайки предявения срещу него граждански иск за недопустим,като е посочил,че основанието за граждански иск в наказателното производство е деяние,за което подсъдим е признат за виновен при условия на деликтна отговорност при условията на чл.45 ЗЗД,а отговорността на предприятието-работодател е обективна и „…то винаги дължи обезщетение на наследниците на починалия при трудова злополука свой работник,дори и без да е налице виновно поведение на негов работник или служител.Отговорността на дружеството е уредена в разпоредбата на чл.200 КТ и това е специалния ред,по който могат да се търсят обезщетенията за трудова злополука,и който изключва приложението на общия ред за обезвреда по чл.49 във вр. чл.45 ЗЗД.Позовал се е на ТР №45/19.04.1990 г.и Р № 319/28.07.2004 г.,н.д. №971/23г. ВКС. С присъдата съдът е осъдил Ц. Й. Ц.,ЕГН •••••••••• да заплати на Л. Т. К. сумата 100 000 лева,представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й Г. Д. Г.,ведно със законна лихва върху сумата,считано от 12.08.2019 година до окончателното й изплащане,като е отхвърлил претенцията в останалата й част над размера на сумата 100 000 лева до 300 000 лева,като неоснователна. Съдът е осъдил Ц. Й. Ц.,ЕГН •••••••••• да заплати на Ц. Д. Б. сумата 50000 лева,представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния брат Г. Д. Г.,ведно със законна лихва върху сумата, считано от 12.08.2019 година до окончателното й изплащане,като е отхвърлил претенцията в останалата й част до пълния предявен размер от 100 000 лева,като неоснователна. Въззивният съд намира,че решаващият съд се е произнесъл законосъобразно,при спазване изискванията на чл.45 и чл.52 ЗЗД,по гражданско-правните претенции,предявени от гражданския ищец Л. К.,майка на пострадалия Г.Д. и по гражданската претенция на Ц. Б.,сестра на пострадалия Г.Д..Изводите на решаващия съд,с които е прието,че гражданските искове,предявени против подсъдимия Цв.Ц. за възмездяване на претърпени от гражданските ищци болки и страдания вследствие смъртта на Г. Д.,са доказани по основание и в присъдения размер,се споделят от въззивния съд.Безспорно е,че на обезвреда подлежат доказаните причинени неимуществени вреди,а анализът на гласните доказателствени средства-заявеното от страна на самите пострадали,е сторен добросъвестно и непредубедено.В показанията си тези две лица в качеството на свидетели,макар и заинтересовани от решаващия извод на съда,са съобщили добросъвестно релевантни факти,касателно гражданските претенции. Въззивният съд намира,че доколкото по описания начин,предвиден в закона биха се репарирали отчасти търпените болки и страдания от гражданските ищци,то присъдените суми като обезщетение са справедливи. Въззивният съд намира,както това е сторил и проверявания съд,че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане,от една страна,а от друга вредите са доказани в присъдения размер на обезщетяване.Установени са еднозначно коректните,близки и интензивни взаимоотношения между починалия Г. Д. с майка си и сестра си.Установено е,че през целия си живот двете са поддържали близки отношения с пострадалия,изградени на взаимно доверие и подкрепа,и смъртта на Д. е наранила дълбоко емоционалната сфера на К. и Б.,причинявайки страдания и болка.На основата на тези разсъждения въззивния съд намира,че решаващия съд законосъобразно се е произнесъл по гражданските претенции на гражданските ищци,а доводите на защитата за завишен размер на присъденото обезщетение,както и оплакванията на самите граждански ищци за занижен размер на присъдените обезщетения,се явяват неоснователни. Съдът законосъобразно се е произнесъл за сторените разноски. При извършената цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт извън направените възражения от защитата,подсъдимото лице и частното обвинение,настоящия съд не намери основания за изменянето или отмяната му. Водим от горното,съдът