Решение № 3428 от 9.9.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 4983/2026 г.

Производството е по реда на чл. 627е от ГПК, вр. Регламент № 650/2012 г. на Европейския парламент и Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство /Регламент (ЕС) № 650/2012 г./. Производството е образувано по повод заявление за издаване на европейско удостоверение за наследство с вх. № 55491/09.07.2026 г., подадено от Л. К. К., ЕГН ••••••••••, на покойния Т. К., ЛНЧ •••, роден на 23.09.1962 г. в гр.•••и починал на 27.04.2026 г. в гр. Варна, Република България, за което юридическо събитие е издаден акт за смърт № 0384/28.04.2026 г., съставен от Община •••, с последен известен адрес на починалия: ••• В заявлението и последвалите уточняващи молби се твърди, че заявителят е наследник по закон на покойния Т. К., който е бил неин съпруг и който е починал на 27.04.2026 г. в гр. Варна. Макар че последният е бил гражданин на •••, е живял и е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България, като последният му известен адрес е в гр. •••. Поддържа се, че покойният Т. К. е имал статут на постоянно пребиваващ на територията на Република България гражданин на ЕС. Посочено е, че към датата на смъртта му те са имали сключен граждански брак, както и че имат две деца – К. Т. К. и Д. Т. К., които също са негови законни наследници. Заявителят изрично посочва, че не са му известни данни за завещания, брачни договори или откази от наследство. Приложена е и декларация, в която заявителят е посочил, че не му е известно да е налице висящо оспорване на елементите, подлежащи на удостоверяване, както и че никой от наследниците не е направил изявление за отказ от наследство. На посочените наследници Д. Т. К. и К. Т. К. заявлението е изпратено, като им е предоставена възможност в двуседмичен срок да изразят становища по него. Такива не са постъпили. Съдът съобрази, че е компетентен по см. на чл. 627е, ал. 1 ГПК, предвид установяване наличието на последен адрес на наследодателя Т. К., ЛНЧ •••, роден на 23.09.1962 г. в гр. ••• и починал на 27.04.2026 г. в гр. Варна, Република България, с последен известен адрес на починалия: Република България, област Варна, община Варна, ••• Видно е от приложената справка НБД „Население“, че между покойния Т. К. и заявителя е била налице брачна връзка по силата на сключен граждански брак. От приложената справка от ВРС, служба „Архив“, се установява, че не са налице вписани отказ или приемане на наследство с наследодател Т. К.. От постъпилата справка от ОДМВР – Варна, сектор „Миграция“, се установява, че Т. К., роден на 23.09.1962 г., има унгарско гражданство, притежава ЛНЧ •••(посочено е, че преди 01.01.2007 г. е имал ЕГН ••••••••••), има статут на постоянно пребиваващ в Република България гражданин на ЕС от 2002 г. и деклариран настоящ адрес в гр. Варна, ул. •••, вх. „Г“, ет. 7, ап. 63•••, както и семейно положение – женен. В справката още е посочено, че Л. К. (заявител) е негова съпруга, а К. К. и Д. К. са деца на заявителя и починалото лице. Представен по делото е и препис – извлечение от акт за смърт от Община Варна, от който се установява, че Т. К. е починал на 27.04.2026 г., а като място на смъртта е посочен гр. Варна. В него е посочено още, че семейното му положение към датата на смъртта е „женен“. Тоест, брачната връзка между него и заявителя е преустановена със смъртта му. От представеното по делото удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС № •••с валидност до 20.07.2032 г., издадено от МВР – Варна, се констатира, че покойното лице е имало статут на постоянно пребиваващ в Република България гражданин на ЕС със заявен адрес в гр. ••• Гореизложеното мотивира съда да приеме, че за заявителя Л. К. К. е налице правен интерес от искането, като същата се легитимира като наследник по закон на починалия на територията на страната чужд гражданин, поради което молбата следва да бъде уважена, още повече че не се установиха пречки по чл. 67, т. 1, б. „а“ и б. „б“ от Регламент (ЕС) № 650/2012, поради което съдът следва да издаде Европейско удостоверение за наследство по представеното заявление. Така мотивиран, съдът