Решение № 2089 от 9.3.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2543/2025 г.

Административен съд - Бургас09.03.2026 г.докладчик Нели Стоянова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Едноличен търговец „СТОК - Стоян Кирязов“, [ЕИК] против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № СЗ-5-1307246/12.11.2025г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ [населено място], Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Съдия: �

Мотиви

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 28, ал. 3 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (ЗАРИДСНПНП). Образувано е по жалба подадена от С. К. К., в качеството на Едноличен търговец „СТОК - Стоян Кирязов“, [ЕИК], със седалище и адрес на управление - [населено място], [жк], [адрес] против заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № СЗ-5-1307246/12.11.2025г. на началник отдел „Оперативни дейности“ [населено място], дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция (ГД) „Фискален контрол“, в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), с която, на основание чл. 28, ал. 2 от ЗАРИДСНПНП, е постановено запечатването на стопанисвания от ЕТ „СТОК - С. Кирязов“ търговски обект – бензиностанция “Черни връх“, находяща се в [населено място], път „Бургас – Средец“ и е забранен достъпът до него със срок - до регистрация на търговеца за извършване на дейността, в частта – по отношение на развиваната от жалбоподателя в търговския обект дейност по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗАРИДСНПНП „Пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчни складове“. В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Сочи се неправилно приложение на материалния закон, както и съществени процесуални нарушения - липса на фактически и правни основания за налагане на ПАМ. Твърди се, че контролните органи не са установили продажби, зареждане на газ в бутилки за битови нужди, тъй като не са извършили „контролна покупка“, поради което ПАМ била наложена без данни за извършване на посочената дейност. Визира се несъответствие на заповедта и с целта на закона, тъй като едновременно с ПАМ било наложено и административно наказание с наказателно постановление (НП) – имуществена санкция в размер на 25 000 лв. Иска се отмяна на заповедта. Доводите се поддържат в съдебно заседание от процесуален представител, който изразява становище, че не са налице материалните предпоставки за налагане на ПАМ. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по жалбата – началник отдел „Оперативни дейности“ [населено място], дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, в ЦУ на НАП, представя административната преписка. В съдебно заседание не се явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора. Административен съд - Бургас, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна: Административното производство по издаване на обжалвания акт е започнало по повод извършена на 13.10.2025 г. проверка на търговски обект по смисъла на пар.1, т.41 от ПР на ЗДДС – бензиностанция „Черни връх“, находяща се в [населено място], път „Бургас – Средец“, стопанисвана от ЕТ „СТОК - С. Кирязов“. Резултатите от проверката са обективирани в нарочно съставен протокол на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - сер.АА № 0139069 / 13. 10. 2025 г., в който са вписани констативните данни. При проверката е установено, че търговеца в качеството си на лице по чл.3, ал.1 от ЗАРИДСНПНП осъществява дейност по чл.2, ал.1, т.5 без регистрация, с което е допуснато нарушение на чл.16, ал.2 от същия закон. Установено е, че в обекта на търговеца - бензиностанция „Черни връх“, находяща се в [населено място], път „Бургас – Средец“ се извършва пълнене на битови бутилки с втечнени газове (LPG), извън данъчни складове. Описаната дейност – пълнене на газ за битови нужди се извършва без да има обособена газоснабдителна станция, посредством електронна везна, а директно от колонките за LPG. Към момента на извършване на проверката се извършвало пълнене на бутилки с втечнени газове, което се потвърждавало от дневния отчет и разпечатка от КЛЕН от 13.10.2025 г., видно от който ФКБ № 01887890057/13.10.2025 г. и ФКБ № 01887890058/13.10.2025 г. са регистрирани продажби за пълнене на бутилки с втечнен газ, като е приложена и декларация на упълномощеното лице относно тези продажби. Удостоверение за регистрация на дейност по чл. 2, ал.1, т. 5 от ЗАРИДСНПНП не е издадено. Едноличния търговец „СТОК – Стоян Кирязов“ е регистриран за извършване на дейност търговия с нефт и продукти от нефтен произход, както и транспорт на същите по чл.2, ал.1, т.1, т.2 и т.4 от ЗАРИДСНПНП, за което са издадени и съответните удостоверения № 380/12.06.2020 г., № 1322/17.09.2020 г. и № 1822/27.10.2020 г. Дейността, за която са издадени удостоверенията е различна от дейността по чл. 2, ал.1, т. 5 от ЗАРИДСНПНП, за която към датата на проверката липсва такава регистрация. За установеното нарушение на чл.3, ал.1, във вр. с чл.2, ал.1, т.5 от ЗАРИДСНПНП на ЕТ „СТОК - С. Кирязов“ е издадена заповед за налагане на ПАМ на основание чл.28, ал.2 от ЗАРИДСНПНП за осъществяване на дейността по чл. 2, ал.1, т. 5 от същия закон, без регистрация - запечатване на описания по - горе търговски обект, в частта – по отношение на развиваната от жалбоподателя в търговския обект дейност по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗАРИДСНПНП „Пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчни складове“ и забрана за достъп до него до регистрация на търговеца за извършване на дейността. По делото е приложена административната преписка, която не е оспорена от страните. Приложен е съставения на търговеца АУАН № [рег. номер]/30.10.2025 г. за извършено нарушение по чл.3, ал.1 от ЗАРИДСНПНП, във вр. с чл.2, ал.1, т.5 и чл.16 от ЗАРИДСНПНП и издаденото въз основа на него НП № 861143 – [рег. номер]/12.11.2025 г., на основание чл.29, ал.1 от ЗАРИДСНПНП, с което на едноличния търговец е наложена имуществена санкция в размер на 25 000 лева (л.81-83). ЗНПАМ е съобщена на жалбоподателя на 18.12.2025г., а жалбата сезираща съда е подадена на 22.12.2025 г. Със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, директорите на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП и началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са определени да издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект по чл.28 от ЗАРИДСНПНП (л.148 (гръб)-149). Горните факти съдът установи след анализ и преценка на събраните по делото доказателствени източници. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното: Оспорването е извършено от лице с надлежна легитимация – адресат на обжалвания административен акт, стопанисващо търговския обект, за който е разпоредено запечатване. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Липсват очертаните в чл.159 от АПК отрицателни предпоставки, поради което жалбата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: С оспорения индивидуален административен акт е разпоредено налагането на принудителна мярка по запечатване на обект, нормативно предвидена в чл. 28 от ЗАРИДСНПНП. Съгласно алинея трета на чл. 28 от ЗАРИДСНПНП, заповед за налагане ПАМ по ал. 1 се издава и обжалва по реда на АПК от лицата, определени по чл. 26, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП - поотделно или заедно от длъжностни лица, определени от органите на Министерството на икономиката, Министерството на вътрешните работи, Националната агенция за приходите, Агенция „Митници“, Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и Българския институт по метрология. По делото е представена и приета като доказателства Заповед № 3ЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от закона за Националната агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и 4 от ЗДДС, чл. 28 от ЗАРИДСНПНП и чл. 81, ал. 1 от АПК, са определени началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централното управление на Националната агенция по приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 28 от ЗАРИДСНПНП. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 28 от ЗАРИДСНПНП е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП в рамките на предоставените му правомощия. Заповедта е издадена в предвидената от закона форма и е мотивирана - съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, в това число и чрез препращане към протокола за извършена проверка, т. е. по отношение на административния акт не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК. При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи на самостоятелно основание до нейната незаконосъобразност съгласно чл. 146, т. 3 от АПК. Преди издаване на заповедта е извършена проверка в обекта в присъствие на представител на едноличния търговец, резултатите от която са обективирани в приложен по делото протокол, подписан без възражения, който има материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК. Дадена е възможност за допълнително представяне на доказателства и писмени обяснения. Актът е издаден след запознаване с доказателствата, събрани в хода на проверката и обясненията на жалбоподателя и след събиране на допълнителни доказателства във връзка с изясняване на фактите от значение за случая, съгласно изискванията на чл. 35 АПК. Заповедта за налагането на ПАМ е материално законосъобразна и съответна на целта на закона. Оспорения административен акт е издаден за нарушение на чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП, във вр. с чл.2, ал.1, т.5, вр. с чл.29, ал.1 от ЗАРИДСНПНП. Материалноправните предпоставки за прилагането на процесната мярка са: наличието на административно нарушение, изразяващо се в извършване на икономическа дейност с продукти от нефтен произход и бездействие - без да е получено необходимото по закон удостоверение за регистрация. Съгласно на чл. 3, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП всяко лице, което осъществява дейност по чл. 2, ал. 1, т. 1 – 6, подлежи на регистрация по този закон. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП в Министерството на икономиката и индустрията се води регистър на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, като в чл. 16, ал. 2 от ЗАРИДСНПНП е посочено, че за всяка от дейностите по чл. 2, ал. 1, т. 1-6 от закона се прави отделна регистрация на лицето, а съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗАРИДСНПНП, при вписване в регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, се издава удостоверение от министъра на икономиката и индустрията или от оправомощен от него заместник-министър. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че едноличния търговец е регистриран по реда на чл. 16 от ЗАРИДСНПНП да извършва дейности с нефт и продукти от нефтен произход, за които притежава съответните удостоверения, а именно: - Удостоверение № 380/12.06.2020 г. за дейността по чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗАРИДСНПНП - търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход; Удостоверение № 1322/17.09.2020 г., във връзка с дейността по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗАРИДСНПНП -: търговия на едро с нефт и продукти от нефтен произход, както и Удостоверение № 1822/27.10.2020 г., във връзка с извършваната дейност по чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗАРИДСНПНП - транспорт на нефт и продукти от нефтен произход. От представения с административната преписка и неоспорен от жалбоподателя протокол сер.АА № 0139069 / 13.10.2025 г., който е официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК, включително и относно характера на извършваната икономическа дейност се установява, че в търговски обект – бензиностанция „Черни връх“, находяща се в [населено място], път „Бургас – Средец“ се осъществява икономическа дейност по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗАРИДСНПНП, а именно „пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчните складове“, без издадено удостоверение за регистрация по реда на ЗАРИДСНПНП. Дейността, която е установена по време на проверката е такава по чл.2, ал.1, т.5 от ЗАРИДСНПНП е различна от дейността по чл.2, ал.1, т.1, т.2 и т.4 от същия закон. За дейността по т.5 не е представено удостоверение за регистрация към датата на проверката. Така установеното обосновава извода за законосъобразност на издадената заповед за налагане на ПАМ. Към момента на извършване на проверката касаторът не е имал регистрация по ЗАРИДСНПНП във връзка с осъществяваната от него дейност по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона. В случая се касае за административно нарушение, което се счита за извършено чрез бездействие, тоест към момента на извършване на проверката търговецът е извършвал дейност по чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗАРИДСНПНП, без да има активна регистрация по реда на чл. 3, ал. 1 от този закон, доказана с нарочно удостоверение. Търговеца е инициирал такова производство, видно от заявление с вх.№ АУ-54-1035/08.12.2025 г. в министерство на икономиката и индустрията (л.57), но към момента на извършване на проверката, както и към момента на приключване на устните състезания по делото не са представени доказателства да са изпълнени условията за осъществяване на дейността и да е издадено удостоверение по чл.2, ал.1, т.5 от ЗАРИДСНПНП. Изложеното води до извода, че към момента на извършване на проверката през месец октомври 2025 г., ЕТ „СТОК - С. Кирязов“ е извършвал дейност по смисъла на чл. 2, ал. 1, т.5 от ЗАРИДСНПНП, без да има съответната регистрация по този закон, поради което законосъобразно му е била наложена принудителна административна мярка по реда на чл. 28, във връзка с чл. 26 от ЗАРИДСНПНП. Съдът намира възраженията наведени с жалбата за неоснователни. Неоснователни са доводите за липса на доказателства за извършване на посочената дейност от търговеца – пълнене на бутилки с втечнен газ. При проверката на служителите на НАП на 13.10.2025 г. същите са установили пълнене на 2 бр. бутилки с газ за бита. Приложени са КЛЕН от същата дата и ФКБ № 01887890057/13.10.2025 Г. и ФКБ № 01887900058/13.10.2025 г. На същата дата и упълномощено лице е декларирало, че на 13.10.2025 г. в търговския обект е извършено зареждане на две бутилки с втечнен нефтен газ за битово потребление. Каквито и да са обстоятелствата около извършването на продажбата безспорно е в случая, че е установено зареждане на бутилки с газ за бита. Освен това в депозирано възражение от 06.11.2025 г. от С. К. е заявено, че зареждането на бутилките е направено от служители без негово разрешение и въпреки забраната за това (л.169 гръб – 170). При издаване на процесната заповед административният орган се е съобразил с всички събрани по преписката доказателства противно на твърдението в жалбата. Нито в административното производство, нито в производството пред съда оспорващият ангажира някакви доказателства, които да опровергаят извода на органите по приходите, че търговецът не е осъществявал дейността по чл.2, ал.1, т.5 от ЗАРИДСНПНП. Изложеното обуславя извода за съответствие на ЗНПАМ с материалния закон. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя касаещи несъразмерността на наложената мярка. В настоящето производство като част от административната преписка бе прието наказателно постановление, с което спрямо касатора е наложена имуществена санкция за нарушение по чл. 29, ал. 1 ЗАРИДСНПНП в размер на 25 000 лв. Нормата предвижда налагане на административно наказание глоба или имуществена санкция на лице, което осъществява дейност по чл. 2, ал. 1 без регистрация, извън нейния обхват, или в нарушение на условие, установено в глава втора, раздели I и II ЗАРИДСНПНП. Законодателят е дефинирал границите на глобата от 15 000 до 100 000 лв., а на имуществена санкция от 25 000 до 250 000 лв. Предвидено е наред с това, че когато дейността е извършена в обект, който не е вписан в регистъра по чл. 16, ал. 1, този обект не може да бъде вписан в регистъра в двегодишен срок от датата на влизането в сила на наказателното постановление. Постоянната практика на СЕС (решение от 4 май 2023 г., MV — 98, C-97/21, т. 38) във връзка с преценката на наказателния характер на процедурите за търсене на отговорност и санкции съгласно член 50 от ХОПЕС дефинира като релевантни три критерия: правната квалификация на нарушението във вътрешното право, естеството на нарушението и степента на тежест на санкцията, която може да бъде наложена на съответното лице. Член 50 от Хартата се прилага не само към процедури за търсене на отговорност и санкции, квалифицирани от националното право като „наказателни“, но и към процедури за търсене на отговорност и санкции, за които, независимо от тази [жк], трябва да се счете, въз основа на другите два критерия, посочени по-горе, че са с наказателен характер. Всъщност този характер може да произтича от самото естество на въпросното нарушение и от степента на тежест на санкциите, до които то може да доведе (решение от 4 май 2023 г., MV — 98, C-97/21, т. 41 и цитираната съдебна практика). Разглежданият случай се отличава от хипотезите, разгледани от СЕС в цитираното решение и в последвалото го от 3 юли 2025 година по дело С-733/23 "Бийч енд бар мениджмънт" ЕООД, постановени в хипотези по главните производства неиздаване на фискални бонове за извършени продажби и произтичащата от това възможност да се укрият приходи и да се засегне фискът. ЗАРИДСНПНП, уреждащ условията и редът за регистрация и контролът върху лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, цели постигане на сигурност и предвидимост в търговията с нефт и продукти от нефтен произход и повишаване на енергийната сигурност на страната (чл. 1, ал. 2). Спецификата на обекта на търговия обуславя регистрационния режим, на който се подчинява дейността както по отношение на субектите, извършващи търговия, така и спрямо обектите, в които тя се осъществява. Произтичащата от чл. 2, ал. 1, т. 2, чл. 7, чл. 8 и чл. 16 ЗАРИДСНПНП забрана да се извършва търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход в обекти, които са извън обхвата на удостоверението за регистрация, е безспорно нарушена в разглеждания случай. Паралелната висящност на производствата по установяване на административно нарушение и издаване на наказателно постановление от една страна, а от друга – затварянето на обекта до момента, в който той стане част от удостоверението за регистрация на търговеца, според настоящия съдебен състав не обуславя извод за прекомерна тежест за касатора. От друга страна, запечатването касае единствено обектът – 2 броя колонки за LPG, от които е извършено пълнене на газ за битови нужди, което не препятства цялостната дейност на търговеца. Що се отнася до имуществената санкция, тя е наложена в минимален размер, поради което не може да се възприеме като особено висока. Целта на наложената ПАМ е да ограничи конкретно определен обем противоправни и рискови дейности, поради което тази мярка според настоящия съд е с изцяло превантивен характер по смисъла на чл. 22 от ЗАНН - да се препятства извършване на дейност в нарушение на регистрационния режим по ЗАРИДСНПНПВ. Цитираните решения СЕС е постановил по тълкуване на член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от ХОПЕС в контекста на неизпълнение на данъчно задължение и разглеждат националната правна уредба, която не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. В разглеждания случай това не е така – затварянето на търговския обект до момента, в който той бъде вписан в удостоверението за регистрация, е насочено към постигане на съответствие между фактическото и предвиденото в нормативната уредба положение, а размерът на имуществената санкция изключва възприемането й като непропорционална с оглед параметрите на нарушението, извършвано в период от месец и половина. Ето защо предпазният характер на мярката не се възприема като надделяващ над санкционния. От анализа на нормативната уредба следва извод, че административният орган действа при условията на обвързана компетентност при налагането на ПАМ „преустановяване на дейността“ на съответното лице и „запечатване на обект“ до регистрацията на лицето за извършване на дейността. Меродавно за издаване на заповедта е, че за тази дейност - пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчни складове не е издаден регистрационен документ и жалбоподателя е осъществявал дейност без да е налице условие и основание за това. Принудителните административни мерки са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. Дефиницията на понятието се съдържа в чл. 22 от ЗАНН. ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. С оглед спазване принципа на законност, трябва да бъде прилагана само онази принудителна административна мярка, която по вид е точно определена в правната норма. Разпоредбата на чл. 28 от ЗАРИДСНПНП въвежда като императив какви мерки следват от това за лице, извършващо дейност по чл. 2, ал. 1 от Закона без съответната за дейността регистрация. Осъществяването на икономическа дейност, свързана с нефт и продукти от нефтен произход, разкрива висока степен на обществена опасност, поради което законодателят е уредил изрично производство по регистрация за всяка от разновидностите дейности по см. на чл. 2, ал. 1, т. 1-т. 6 предвид особеностите и спецификите й, изискващи строго определен технически ресурс и предварително приспособени газоснабдителни станции за втечнени въглеводородни газове, отговарящи на предвидените в специалния закон изисквания за безопасност при експлоатиране, така че да бъдат минимизирани възможните вредоносни последици-отделяне на емисии, възможни рискове от аварии и взривоопасни последствия поради неправилно технологично експлоатиране /на неприспособени уреди и устройства за съответния вид дейност/ и поставяне в риск живота, здравето и екологичното равновесие при упражняване на икономическата дейност. В допълнение следва да се отбележи още и, че този вид нарушения пряко противоречат на целта на закона - законът има за цел постигане на сигурност и предвидимост в търговията с нефт и продукти от нефтен произход – чл. 1, ал. 2 от ЗАРИДСНПНП. Очевидно е че, при извършване на такъв вид търговия без надлежна регистрация, законовото изискване за сигурност се засяга в изключително висока степен. Нормативно, жалбоподателя е обвързан от тази разпоредба и с оглед правилното й прилагане не е допуснато нарушение по издаване на заповедта в съответствие с правното й основание. По силата на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от ЗАРИДСНПНП, в случай че лице извършва дейност по чл. 2, ал. 1 в нарушение на условие, установено в глава втора или без регистрация, длъжностни лица, определени по чл. 26, ал. 1, издават заповед за преустановяване на дейността на съответното лице и запечатване на предприятието му до изпълнение на съответното условие за извършване на дейността, съответно до регистрацията на лицето за извършване на дейността. Когато нарушението е за отделна дейност по чл. 2, ал. 1 или отделен обект на контролираното лице, преустановява се само съответната дейност, съответно се запечатва само съответният обект. По изложените съображения оспорената заповед e законосъобразна, a жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото на ответника се дължат разноски. Такива не са поискани, поради което съдът не дължи присъждането им. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Бургас, ХХІV-ти състав,

Цитирани разпоредби

48