Решение № 193 от 20.2.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 4570/2025 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 59/18.06.2025г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив /ОДБХ – Пловдив/, с което на „ТЕРА ЛАЙФ” ЕООД, ЕИК 202281256, със седалище и адрес на управление: ••, представлявано от А.М.И., е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 лева /с равностойност в евро - 511.29 евро/ за извършено административно нарушение по чл.82, т.7 от Закон за защита на растенията /ЗЗР/, на основание чл.164, ал.2, вр. ал.1 от ЗЗР. Жалбоподателят „ТЕРА ЛАЙФ” ЕООД, по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени процесното наказателно постановление. Претендира разноските по делото за адвокатски хонорар. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв. Д. Н.-А., която поддържа жалбата и прави същото искане. Въззиваемата страна – Директор на Областната дирекция по безопасност на храните – Пловдив, редовно призована, изпраща процесуален представител – гл.юрисконсулт Ц.Б., която пледира наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, излагайки аргументи в тази насока. Претендира разноските за осъществена юрисконсултска защита, като излага и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай на отмяна на НП. Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното: ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА. С АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка: В Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив постъпило писмо с изходящ № ПРЗ 298/03.04.2025г. от Централно управление на Българската агенция по безопасност на храните за нераглеменгирано предлагане на продукт за растителна защита „Собек ъп“, като тор стартер 11-47+Zn+B с добавка активно вещество тефлутрин, срещу телен червей, предлаган в сайт на фирма „ТЕРА ЛАЙФ” ЕООД - „Torove.bg”. Във връзка със сигнала била извършена проверка на 07.04.2025 г. от екип от инспектори от отдел „Растителна защита“ при Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив в магазина на „Тера Лайф“ ЕООД, намиращ се в ••, в присъствието на управителя на фирмата. В хода на същата проверка служителите на ОБДХ-Пловдив прегледали сайта на дружеството-жалбоподател и установили, че горепосоченият продукт продължавал да се рекламира в онлайн магазина на търговеца като тор за наторяване с добавка инсектицид тефлутрин, въпреки че контролните органи направили справка, че той нямал регистрация в Националния електронен регистър по чл. 6, ал. 1, т. 14 от Закона за защита на растенията по отношение на торове, подобрители на почвата, биологични активни вещества и хранителни субстрати. Освен тези констатации, проверяващите отчели и че в същия този сайт продуктът „Собек ъп" бил сравняван по качества с други продукти за растителна защита като „Пиринекс“ и „Каунтер“. За направените констатации свид. Ч. Н. Ц. на длъжност инспектор в отдел „Растителна защита“ при ОДБХ - Пловдив съставил срещу „ТЕРА ЛАЙФ” ЕООД АУАН № 001123/ 14.04.2025г. за извършено нарушение по чл.82, т.7 от ЗЗР. Актът бил съставен в присъствието на представляващия дружеството, който се запознал със съдържанието му и го подписал, като посочил, че има възражения. В срока по чл.44, ла.1 от ЗАНН постъпили такива, но били приети за неоснователни от административнонаказващия орган /АНО/, който въз основа на така съставения акт издал обжалваното наказателно постановление. Изложените по-горе фактически положения се установяват от писмените доказателства, както и от гласните такива – показанията на актосъставителя Ч. Н. Ц., който поддържа авторството на АУАН и направените в него констатации. В допълнение свидетелят сочи, че след извършена проверка в магазина на „ТЕРА ЛАЙФ” ЕООД, намиращ се в •• проверяващите констатирали, че дружеството-жалбоподател рекламирало на сайт продуктът за растителна защита „Собек ъп“ като тор, за което той нямал необходимото разрешително, като същият продукт бил и сравняван с други аналогични продукти. Поради тези констатации до дружеството била изпратена покана за съставяне на АУАН за рекламирането на неразрешен продукт и сравняването му с други аналогични продукти без дружеството-жалбоподател да има право на това. Съдът кредитира писмените доказателства, както и показанията на свидетеля, произтичащи от достоверен източник, логични последователни, съответстващи на другите доказателства по делото и служещи за установяване на обективната истина. По делото от кредитирания доказателствен материал безспорно се установява, че в онлайн магазин дружеството-жалбоподател „ТЕРА ЛАЙФ” ЕООД е предлагало за продажба продукт за растителна защита „Собек ъп“, като тор стартер ll-47+Zn+B с добавка активно вещество тефлутрин, срещу телен червей, въпреки че продуктът е нямал регистрация в Националния електронен регистър по чл. 6, ал. 1, т. 14 от Закона за защита на растенията по отношение на торове, подобрители на почвата, биологични активни вещества и хранителни субстрати. Въпреки това, съдът констатира, че в хода на административното производство, при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП, са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на нарушителя и налагащи отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно. На първо място, такова процесуално нарушение е наличието на неяснота в описанието на нарушението и на неговите съставомерни елементи от обективната страна както в АУАН, така и в НП. Така и актосъставителят, и наказващият орган в описателната част на своите актове са изложили в хронология извършените от инспекторите при ОДБХ гр. Пловдив действия по време на проверката, съставените в тази връзка протоколи, като и в двата акта обаче се говори както за рекламиране на процесния продукт „Собек ъп“ от дружеството-жалбоподател, който не е имал необходимото разрешително да се рекламира като тор, тъй като не е бил вписан в Националния електронен регистър по чл. 6, ал. 1, т. 14 от Закона за защита на растенията и което само по себе си е нарушение на чл.82, т.1 от ЗЗР, така и за сравяването на качествата на този продукт с качествата на аналогични продукти /„Пиринекс“ и „Каунтер“/ на други производители, което пък е съвсем различно и отделно нарушение по чл. 82, т.7 от ЗЗР. Отделно двата продукта -„Пиринекс“ и „Каунтер“, с които е сравнен процесния са просто с цитирани имена без да са изложени никакви техни характеристики, за да се разбере дали са аналогични на „Собек ъп“, нито пък са посочени производителите им, както го изисква нормата на чл.82, т.7 от ЗЗР. По съществения въпрос, а именно за какво точно нарушение е била ангажирана отговорността на „ТЕРА ЛАЙФ” ЕООД, яснота не се внесе дори и от разпита на акотосъставителя, тъй като и той сочи в него, че е бил съставен акт срещу дружеството както за рекламата на неразрешен продукт, така и за неговото сравняване с други аналогични продукти. Безспорно описанието на АУАН и НП в този му вид визира различни изпълнителни деяния, а от тук и различни фактически състави на административни нарушения. В случая, в съответствие с изискванията на чл. 42, т.4 от ЗАНН, съответно чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, административнонаказващият орган е следвало да опише конкретното нарушение с формата на изпълнителното деяние, което е осъществено от лицето, така че на нарушителя да му стане ясно, за какво негово действие е ангажирана отговорността му, което в случая не е извършено. При така съставените АУАН и НП, в които тази нередовност не е била отстранена, не става ясно за какво точно поведение е ангажирана административно наказателната отговорност на лицето - за това, че рекламира неразрешен продукт или затова, че го сравнява с аналогични други продукти на други производители, което поставя в невъзможност жалбоподателят да разбере в какво нарушение точно е обвинен и съобразно с това да организира и защитата си. Непосочването точно и ясно на състава на конкретното извършено нарушение в АУАН съгласно изискванията на чл.42, т.4 от ЗАНН и в самото НП съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, така че на жалбоподателят да му стане ясно какво точно е нарушил, както и на нарушените правни норми съгласно изискванията на чл.42, т.5 от ЗАНН за АУАН и чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН за НП, представляват съществени процесуални нарушения, които от своя страна съществено накърняват правото на защита на нарушителя поставяйки го в невъзможност да разбере за какво и кое точно нарушение се ангажира отговорността му, а от друга страна поставя съдът в невъзможност да направи преценка и относно законосъобразността на акта по същество на спора. Административнонаказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му както в основния закон - ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказания за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат административнонаказателните разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите, които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на процедурата и липсата на произвол. В конкретния случай когато държавните органи искат да ангажират административнонаказателна отговорност на едно лице, извършител на административно нарушение, са задължени съобразно чл. 6 от ЗАНН да опишат това нарушение както от обективна, така и от субективна страна с неговите признаци, които сочат че е осъществено, както и с настъпилия вредоносен резултат, така че лицето-нарушител да разбере отговорността си. Изпълнението на тези изисквания е от огромно значение не само за защитата на жалбоподателя, който има право да научи в цялост какво точно нарушение е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното право. Допуснатата неяснота от наказващия орган между фактическото и юридическо описание на нарушението, въвеждайки различни фактически състави на административни нарушения, от една страна, и основанието за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя, от друга страна, е съществено защото е довело до неясно административно обвинение, което превръща НП в незаконосъобразен акт, който поради тази причина следва да бъде отменен. По-нататък, съдът констатира и допуснато съществено процесуално нарушение, касаещо датата на нарушението, задължителен реквизит от съдържанието на АУАН и НП, вменен съответно в чл. 42, ал.1 т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Описвайки предприетата от контролните органи проверка на стопанисвания от жалбоподателя „Тера лайф“ ЕООД магазин и последвалите ги действия в тази връзка, актосъставителят и наказващият орган са пропуснали да впишат датата, приета от тях за дата на нарушението. Липсва и отбелязване на дата на установяване на констатираното деяние. Посочването на обстоятелствата за извършената проверка, датата на извършената проверка, изискването за представяне на документи, не замества по никакъв начин императивното минимално съдържание на АУАН и НП да е посочена датата, на която органите са приели, че е извършено самото нарушение, нещо което в конкретния случай не е било сторено. Посоченият пропуск е довел до съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващ правото на защита на нарушителя, тъй като датата на нарушението е пряко свързана с института на давността по чл. 34 от ЗАНН, а от там и възможността да се състави АУАН и издаде НП. Тази нередовност в акта и НП води до съществено нарушение на правото на защита на нарушителя и до невъзможност своевременно да организира своята защита с възможността да направи своите възражения, които да бъдат преценени с оглед останалите събрани доказателства и степента на извършеното нарушение. Освен изложените основания за отмяна на издаденото НП, съдът констатира и друго основание за отмяна на НП, а именно атакуваното НП е издадено в пряко противоречие с императивната разпоредба на чл. 18 от ЗАНН, която норма определя, че при очевидна множественост на нарушения и на изпълнителните деяния следва да се налага за всяко едно нарушение отделно наказание, а не както в настоящия случай само едно наказание. По този начин АНО е нарушил основен, фундаментален принцип на административнонаказателния процес - за законоустановеност на административните наказания и недопустимостта на тяхното кумулиране, следващо от императива на посочената норма - чл. 18 от ЗАНН. За всяко едно административно нарушение се налага отделно наказание за всяко едно от тях и наложените се изтърпяват поотделно, като групирането им, в административнонаказателното производство не се допуска. В съвкупността си, така обсъдените нарушения на процесуалните правила, които са съществени, съставляват достатъчно основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно. Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България предвижда, че в съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. Ето защо, размерът на наложената глоба в размер от 1000 лева, следва да бъде с равностойност в евро, а именно 511.29 евро, което само по себе си не представлява и изменение на санкцията. С оглед на гореизложеното, настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно постановление № 59/18.06.2025г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив /ОДБХ – Пловдив/, с което на „ТЕРА ЛАЙФ” ЕООД, ЕИК 202281256, със седалище и адрес на управление: ••, представлявано от А.М.И., е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 511.29 евро за извършено административно нарушение по чл.82, т.7 от Закон за защита на растенията /ЗЗР/, на основание чл.164, ал.2, вр. ал.1 от ЗЗР, следва да бъде ОТМЕНЕНО като незаконосъобразно. Предвид изхода на спора, на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски. Такава претенция е своевременно направена, като по делото надлежно е представен договор за правна защита и съдействие, видно от който, страните по него са договорили възнаграждение в размер на 409.03 евро /800 лв./, което е било изплатено изцяло по банков път с приложено преводно нареждане. Съобразно чл.63д, ал.2 от ЗАНН е направено и възражение за прекомерност от въззиваемата страна, което настоящият състав намира за неоснователно. Като съобрази предмета на делото и неговата завишена фактическа и правна сложност, извършените процесуални действия от процесуалния представител на жалбоподателя – изготвяне на пространна, съдържателна и обоснована жалба, личното явяване на процесуалния представител на жалбоподателя в открито съдебно заседание и излагането на аргументирани и задълбочени становища както в спора по допустимост на жалбата, така и по съществото му, съдът намира, че договореният размер на адвокатско възнаграждение се явява справедлив и непротиворечащ на изискванията на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), поради което следва да бъде платен от въззиваемата страна. Съгласно т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски" от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая юридическото лице, в структурата на което е административният орган, се явява Българска Агенция по безопасност на храните, поради което и разноските следва да се възложат именно върху нея. За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото. По изложените мотиви съдът