Решение № 2632 от 10.7.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 2218/2026 г.

наказателно дело № 20261110202218 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на Е. А. М. против наказателно постановление (НП) №867248- F861049/12.12.2025г., издадено от Директор на офис „Витоша“ в ТД на НАП София, с което на основание чл. 80а, ал. 1 от ЗДДФЛ му е наложена глоба в размер на 4520,36 лева за нарушение на чл. 50, ал. 1, т. 5,, б. б вр. чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ. В жалбата са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Твърди се, че в конкретния случай е наложена санкция на лице, което се е възползвало от правото си да подаден коригираща декларация. Посочва, че неправилно е посочена дата на извършване на нарушението. Намира, че се касае за доброволно отстранен пропуск, а не за невярно деклариране от което да са настъпили вреди за фиска. Излага подробни съображения за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Прави се искане за съдебен акт в тази насока. Претендират се разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява. Въззиваемата страна, чрез юрк. К., излага доводи за правилност и законосъобразност на обжалваното НП. Намира, че нарушението се явява доказано от обективна и субективна страна. Сочи, че не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Претендира юрисконсултско възнаграждение Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: На 24.03.2025г. жалбоподателят М. подал данъчна декларация по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ с вх. № 2217И0610785, в качеството му на данъчно задължено лице по чл. 3, т. 1 от ЗДДФЛ за облагаем доход за 2024г. В същата жалбоподателят не декларирал предоставени парични заеми към търговско дружество „ •••“ ЕООД с ЕИК •••, които към 31.12.2024г. възлизали на 45203,62 лева. На 06.11.2025г. М. подал в НАП молба вх. № 54-2217-2360/06.11.2025г. за корекция на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2023г. и за 2024г. С искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № ПО- 22221725115809-040-001/11.11.2025г. от М. било изискано представяне на доказателства по отношение на предоставени от него заеми. На 21.11.2025г. до М. била изпратена покана за съставяне и връчване на АУАН, както и за подаване на коригиращи декларации по чл. 50 ЗДДФЛ за 2023 и 2024г. На 21.11.2025г. М. подал коригираща декларация с вх. № 2217И0691868/21.11.2025г. На 26.11.2025г. св. Г. М., на която била възложена проверката след преглед на представените документи изготвила протокол № ПО-22221725115809-073/001, в който отразила констатациите си, че М. е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 50, ал.1, т. 5, б.б от ЗДДФЛ. За така констатираното нарушение, на същата дата /26.11.2025г./ св. Г. М., на длъжност главен инспектор по приходите в НАП съставила против Е. А. М. АУАН № F861049, за извършено от него нарушение по чл. 50, ал.1, т. 5, б.б от ЗДДФЛ. Препис от АУАН бил връчен на нарушителя на датата на съставянето му и подписан без възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН постъпили писмени възражения срещу така съставения АУАН. Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление (НП) №867248-F861049/12.12.2025г., издадено от Директор на офис „Витоша“ в ТД на НАП София, с което на основание чл. 80а, ал. 1 от ЗДДФЛ му е наложена глоба в размер на 4520,36 лева за нарушение на чл. 50, ал. 1, т. 5,, б. б вр. чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ. НП било връчено на 17.12.2025г. Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на показанията на свидетелката Г. М. , както и от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК . По делото не са налице противоречиви доказателства, поради което съдът кредитира така събраните в цялост. При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното: ОТ ПРАВНА СТРАНА Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, се явява ОСНОВАТЕЛНА. При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани им с приложената по делото заповед № 3-ЦУ-30875/23.06.2025 г. на изпълнителния директор на НАП. При извършената служебна проверка Съдът констатира ,че в хода на административнонаказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на атакуваното наказателно постановление на формално основание. настоящият съдебен състав намира, че при ангажиране на отговорността му не са спазени императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съгласно посочените разпоредби съставените АУАН и НП трябва да съдържат законоустановени реквизити, като в т. 3 на чл. 42, съответно т. 5 на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, изрично е посочена датата на извършване на нарушението. В случая както в АУАН, така и в НП липсва този задължителен реквизит, като не е посочена нито датата на извършване на нарушението, нито срокът, в който е следвало да се декларира информацията по чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ, за да се изведе, че в деня, следващ изтичането му, АНО приема нарушението за извършено. Въпреки че този пропуск във формата на АУАН подлежи на саниране, на основание чл. 53, ал. 2 ЗАНН, с издаването на НП, в настоящия случай това не е сторено и в процесното НП също липсва дата на извършване на нарушението, единствено е добавена към правната квалификация на нарушението разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ, в която обаче са регламентирани различни срокове и с простото позоваване на нея, не са изпълнени изискванията за форма на наказателното постановление. Датата е част от съществените белези на нарушението, които го индивидуализират, поради което е недопустимо същата да бъде извеждана по тълкувателен път. Като не е посочил коя дата приема за такава, на която е извършено нарушението, наказващият орган е създал неяснота относно съществените елементи от обективната стана на нарушението и е накърнил правото на защита на санкционираното лице. Следва да се отбележи, че датата на извършване е индивидуализиращ белег на нарушението, който има отношение и към изчисляване на преклузивните и давностни срокове по ЗАНН. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че непосочване на дата на извършване на нарушението е съществено процесуално нарушение, което опорочава административнонаказателното производство и води до отмяна на НП (в този смисъл Решение № 2119 от 20.01.2025 г. на АдмС - София по адм. д. № 9853/2024 г.; Решение № 2205 от 2.04.2018 г. на АдмС - София по адм. д. № 570/2018 г.; Решение № 3054 от 5.05.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 1869/2022 г.). В конкретния случай от една страна АНО е приел, че декларацията по чл. 50 от ЗДДФЛ е подадена в предвидения от закона срок на 24.03.2025г., съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗДФФЛ. След това АНО е посочил, че нарушението е извършено чрез бездействие осъществено в периода от 30.09.2025г. / срокът за подаване на коригираща декларация/ до 21.11.2025г. / датата за подаване на коригираща декларация/ . Доколкото се твърди, че жалбоподателят е извършил невярно деклариране, то датата на извършване на нарушението е тази на подаване на ГДД – 24.03.2025г. В тази връзка следва да се отбележи превратното тълкуване на сроковете от страна на АНО, тъй като задължените лица разполагат с право да подадат коригиращи декларации, а не задължение, поради което не следва да се говори за нарушение осъществено чрез бездействие. Такова може да има в срока за подаване на ГДД, ако задълженото лице не е изпълнило задължението си, но не и когато не е упражнило право, което му дава закона. На следващо място следва да се отбележи, че производството по установяване на нарушението е започнало въз основа на молба от жалбоподателя, с което се иска да бъде приета коригираща декларация, макар и извън предвидения от закона срок. В конкретния случай до подаването на такава молба контролните органи не са предприели никакви действия, нито са установили наличие на извършено нарушение. Не може да бъде пренебрегнато и обстоятелството, че още преди съставяне на АУАН, въз основа на отправената му покана М. е подал коригираща декларация за 2024г. Въпреки фактите по делото и направеното от страна на жалбоподателя възражения АНО е изложил само бланкетни мотиви за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, което следва да се приравни на липса на такива. Конкретиката на случая изцяло покрива изискванията на чл. 28 от ЗАНН и АНО е следвало да предупреди нарушителя, а не да го санкционира. Констатираните пороци са основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление, макар от доказателствата по делото категорично да се установява, че М. е осъществил от обективна и субективна страна съставът на нарушение, за което е била ангажирана отговорността му. Така мотивиран, съдът