Решение № 6 от 15.1.2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 304/2024 г.

Производството е въззивно по реда на глава двадесет и първа от НПК. Въззивното производство е образувано по жалба от адвокат П. В. от АК-Плевен, в качеството му на служебен защитник на подсъдимия Д. В. А., срещу присъда № 26 от 09.08.2024год., постановена по НОХД № 1021/2023год. по описа на Окръжен съд- гр.Плевен. С обжалваната присъда първоинстанционният съд признал подсъдимия Д. В. А. за виновен в това, че на 04/05.08.2022год. в с.Ставерци, обл.Плевен, умишлено умъртвил И. К. М. с ЕГН •••••••••• от с.Ставерци, като деянието е извършено с особена жестокост, по хулигански подбуди и смъртта е настъпила на 06.08.2022год. в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“- гр.Плевен, поради което и на основание чл.116 ал.1 т.6 и т.11 вр. с чл.115 от НК и чл.54 от НК го осъдил на двадесет години лишаване от свобода, като на основание чл.57 ал.1 т.2 б. „а“ от ЗИНЗС определил първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието. На основание чл. 59 от НК, окръжният съд приспаднал при изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимият Д. В. А. е бил задържан, считано от 05.08.2022год. С присъдата окръжният съд се разпоредил на основание чл.301 ал.1 т.11 от НПК с веществените доказателства, както следва: Постановил веществените доказателства: 1 брой мобилен телефон „Нокия - 6070“, 1 брой спортна шапка тип бейзболна и чифт обувки с надпис Fashion да се върнат на подсъдимия Д. В. А., след влизане на присъдата в сила. Постановил вещественото доказателство: 1 брой мобилен телефон марка „Самсунг“ ДА СЕ ВЪРНЕ на Б. Б. П. от село Ставерци, област Плевен, след влизане на присъдата в сила. Постановил останалите веществени доказателства: 3 броя тампони с физиологичен разтвор, 1 брой метална кутия от бира, 1 брой мъжки кожени чехли, 1 брой къси памучни панталони, 1 брой сива блуза с къс ръкав и 1 брой запалка и да се унищожат след влизане на присъдата в сила. С присъдата окръжният съд осъдил на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Д. В. А. да заплати по сметката на ОД на МВР-Плевен направените в хода на досъдебното производство разноски по делото в размер общо на 2 018, 41 лева, както и тези в хода на съдебното следствие в размер общо на 919, 80 лева. С въззивната жалба подадена от адвокат П. В., в качеството му на служебен защитник на подсъдимия Д. В. А., са заявени оплаквания, че постановената първоинстанционна присъда е неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че разпоредбата на чл.303 ал.2 от НПК задължава съда да признае подсъдимия за виновен, едва когато събраните по делото доказателства, предварително изследвани, съпоставени и оценени, доказват обвинението по безспорен и несъмнен начин. Твърди се, че в процесния случай, след анализ на всички материали от доказателствената съвкупност по делото, се налага извода, че извършеното от Д. В. А. деяние е несъставомерно по повдигнатото му с внесения обвинителен акт обвинение. Освен това се твърди, че наложеното с присъдата наказание се явява явно несправедливо, в смисъл на завишено. Иска се въззивният съд да измени присъдата като приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, а именно да приеме, че Д. В. А. е извършил престъпление по чл. 124 ал.1 предложение 2-ро от НК, като причинил на И. К. М. смърт по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда. Направени са и алтернативни искания въззивният съд да измени постановената присъда като признае Д. В. А. за виновен за извършено от него престъпление по смисъла на чл. 115 от НК, като го оправдае по обвинението за престъплението по чл. 116 ал.1 т.6 и т.11 от във вр. с чл. 115 от НК или да измени присъдата и да намали наложеното наказание, като приеме, че е явно несправедливо. Преди да бъде даден ход на делото във въззивната инстанция адв.П. В., в качеството му на служебен защитник на подсъдимия Д. В. А., е подал допълнително писмено изложение към подадената от него въззивна жалба. В подаденото допълнително писмено изложение към въззивната жалба, адв.В. излага конкретни доводи в подкрепа на оплакванията направени с жалбата. Излагат се съображения, че както на досъдебното производство така и в хода на съдебното следствие е бил събран обилен доказателствен материал, за да се отговори на всички въпроси влизащи в предмета на доказване, като пълноценното изясняване на фактическата обстановка по конкретното дело, както и по повечето подобни дела, се затруднява от това, че на мястото на инцидента са присъствали само участниците в него, които са заинтересовани - от една страна подсъдимият А., а от друга - Б. П. и живеещата с него на семейни начала В. П.. Излага се, че особеното в случая, е че досъдебното производство е било образувано за престъпление по чл. 124 от НК и в качеството на обвиняеми по този текст са били привлечени Д. А. и Б. П., но в хода на производството, първоначално установената фактология на случилите се събития въпросната вечер е претърпяла значителна промяна, по отношение участието и приноса на всеки един от участниците във нанасянето на травматичните увреждания на пострадалия, като съществена причина за това последващо развитие на нещата има роля в голяма степен дейността на полицията при работата по случая. Според адв.В. има пропуски при работата по т.н. горещи следи, тъй като не били проведени ОИМ за събиране на важни доказателства за изясняване на обективната истина. В тази връзка се посочва, че на съседна къща долепена до къщата на Б. П. в който дом и пред който дом на улицата са се случили събитията, имало поставени охранителни камери, записите на които можело да се ползват, още повече се установи, че тези камери са записвали със звук, но записите от тези камери не били иззети. Излагат се съображения, че тези камери били гледани в реално време от Я. П., който при гледането им установил съвсем друга картина за участниците в инцидента и приносът на всеки един от тях в нанасянето на побоя върху пострадалия. Посочва се, че П. заявявал, че е гледал как трима души Б. П., Д. А. и В. П. около 22, 30 часа нанасят побой върху И. М. -отпред на улицата пред дома на П., и при който побой И. М. е падал на земята няколкократно. После заявявал и че в 00, 10 часа, в 01, 30 часа и последно в 03, 10 часа отново е имало упражнено насилие върху И. М., като само за последният път в 03, 10 часа Я. П. отбелязвал, че братовчед му Б. П. не е присъствал. Освен, че е гледал камерите през телефона си, се било установило при въпроизвеждането на записите от общинската камера ситуирана срещу къщите на Б. П. и Я. П., че в даден момент Я. П. е наблюдавал от съвсем близко разстояние какво се случва, тъй като го имало записан на записа. Според адвокат П. В. е показателно, че полицаите са свалили и съответно отразили в справката по делото, послужила за изготвянето на последващата видеотехническа експертиза записи, като за времето от 22, 16 часа до 23, 32, няма свалени файлове и по нататък реално физическо насилие отбелязват в 00, 02 часа. Тоест, според него времето, когато на улицата пред дома на Б. П. е нанасян побой на И. М. - около 22, 30 часа не е описван в полицейската справка. Излага се, че от друга страна, независимо, че съответните писмени сведения давани от В. П. при полицейска беседа не могат да се ползват като доказателство, показателно е, че съдържат обективни данни, като адв.В. цитира част от тези присмени сведения: „След около пет минути Д. се върна и с него беше И.. Влезнахме вътре и Д. започна отново да го бие. Този път го би сериозно и зверски. Намеси се и Б.. Двамата го биха здраво“. Излага се, че в последствие В. П. променя своите твърдения, докато накрая остават два шамара, които Б. П. удря зад врата на И., при които той е паднал и си е ударил главата на камък, които наистина се били налични, но те са се случили още когато в дома на Б. П. е бил неговия съсед Л. Р.. Излага се, че последващия зверски побой, за който В. П. твърди пред полицията е бил, след като Л. Р. вече си е заминал. Излага се, че в показанията си като свидетел три дни след инцидента С. П. - служител на полицията, който е преглеждал първоначално записите от камерите твърдял: „Бяха прегледани записите от вечерта, като се установи, че въпросната вечер се различават силуети на посочените лица, като се наблюдава как двама души, единият от които е с шапка на главата, тип бейзболна, нанасят удари по лицето и главата на пострадалия. Общо бяха фиксирани три боя през вечерта, като последния, след като пострадалия е паднал на земята, лицето с бейзболната шапка на главата го изтегля за ръката през шосето и се отправя отново в дома на П.. Лицата са установени и задържани. Д. В. А. и Б. Б. П.. При проведена беседа същите потвърждават, че наистина са нанесли побой над И. М., защото е излязъл с колелото на В. П. и се е върнал без него. Същите споменаха в беседата, че са употребили алкохол“. Излага се, че свидетелят И. В. изготвил справката по разпореждане на разследващия полицай заявил, че е гледал файл по файл записите, водил си е записки кой какво прави, като заявявал категорично: „домакина Б. на записите, които сме свалили не съм го видял никъде, той няма отношение към интервенцията“. Адв.В. изразява съмнение дали записите, които този свидетел е гледал са били всички записи. Задава въпросът как други свидетели- Я. П., Л. Р., С. П. говорят за интервенции от страна на Б. П., а в справката това не е отразено и защо не са свалени записи за период от близо час и половина през който също е имало активни действия от повече от един изпълнител и причинител на телесни увреждания. Излага се, че в крайна сметка прокуратурата е приела, че П. е извършил престъпление по чл. 131 от НК, телесна повреда по хулигански подбуди, сключено е споразумение и производството срещу него е приключило. По тези съображения адв.П. В. счита, че в случая безспорно Б. П. и съжителката му са заинтересовани от случая, защото и техни действия в значителна степен са допринесли за крайния резултат и обективността изисква поради това свидетелските показания и обясненията на подсъдимия да се ценят критично. Посочва се, че правилният подход в работата на съда в подобни ситуации е да подложи на проверка тези гласни доказателства чрез съпоставка с други събрани по делото доказателства, които са несъмнено обективни. Посочва се, че в хода на съдебното следствие пред ОС-Плевен подсъдимият е депозирал подробни обяснения, които адв.В. счита, че изясняват фактическата обстановка за случилото се на 04/05.08.2022г. в домът на Б. П.. Излага се, че във внесения обвинителен акт наблюдващия прокурор е успял коректно и в пълнота на база на събраното в досъдебното производство да изложи установената фактическа обстановка на случилото се въпросната вечер. Посочва се, че назначената СМЕ и допълнителната такава в хода на съдебното следствие установява категорично, че механизма на получаване на установените вътрешни и външни травматични увреждания в областта на главата добре може да бъде обяснен с нанасянето на множество удари с невъоръжена ръка в областта на лицето и главата, както и с нанасянето на удари с крака по лицето и главата. Адвокат В. твърди, че несъмнено описаните травматични увреждания, от които е настъпила закритата черепно-мозъчна травма /с подлежащ субдурален хематом/ по своята същност представляват разстройство на здравето, временно опасно за живота /покриващо критериите на средна телесна повреда, съгласно чл.129 от НК/. Излага се довод, че е константна практиката на ВКС, че субективната страна на деянието е проекция на обективираните действия на подсъдимия., като за да се установи какво е било психическото отношение на дееца към настъпването на смъртта като резултат от неговите действия, а оттам и какво престъпление е извършено, дали умишлено по чл. 115, респ. по чл. 116 или такова по непредпазливост по чл.122 еле па чл.124 от НК е нужно детайлно да се изследва обективната страна на поведението, свързана с характера, насоката и силата на престъпното деяние, със способа на извършването му, използваните средства, областите от човешкото тяло, които са засегнати, причинените преки наранявания, както и психофизиологията на самия деец. Адвокат П. В. моли въззивният съд да приеме при анализа на събраните доказателства и доказателствени средства, че Д. А. е осъществил състава на престъпление по чл.124 ал.1 от НК, тъй като е причинил смъртта на И. М. по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена телесна повреда. Според адв.В. в подкрепа на това становище е и изложеното в заключението на СМЕ по писмени данни, че при навременно потърсена високо специализирана медицинска помощ с трепанация на черепа и евакуация на субдуралния хематом, леталния изход би могъл да бъде избегнат. Служебния защитник на подсъдимия твърди, че конкретното изпълнително деяние от страна на подс.А. е било обективно насочено към причиняване на телесна повреда /каквито е имало констатирани при пострадалия/, което от своя страна е довело до два резултата - първия и непосредствен е причинена телесна повреда и по- далечния резултат е настъпването на смъртта. Посочва се, че между изпълнителното деяние и смъртния резултат причинната връзка е косвена, тъй като е опосредена от телесната повреда на жертвата. Излага се и съображение, че както е посочвано в много решения, постановени от ВКС, престъплението по чл.124 от НК обхваща две форми на вината - умисъл към по-близкия и по-лек резултат /телесната повреда/ и непредпазливост към по-отдалечения и по-тежък резултат /смъртта/ - Р № 40/1996 г., Р № 146/2001 г. и др. Посочва се, че въз основа на това и по силата на общата разпоредба на чл.11 ал.5 от НК, субектът на поведението по чл.124 от НК следва да отговаря за причинения, макар и по непредпазливост по-тежък престъпен резултат /т.е. в настоящия случай за убийство, а не за телесна повреда/. Твърди се, че ако подсъдимият А. е имал умисъл умишлено да убие И. М., то е могъл да го стори още при първия път, когато му нанася побой. С оглед гореизложените съображения, адв.В. моли въззивния съд да измени присъдата, като приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, а именно да приеме, че Д. В. А. е извършил престъпление по чл. 124 ал.1 предложение 2-ро от НК, като причинил на И. К. М. смърт по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда. Алтернативно се излагат съображения за неправилна правна квалификация поради това, че според служебния защитник на подсъдимия не са налице квалифициращите признаци на убийство извършено с „особена жестокост“ и „по хулигански подбуди“. Излага се, че в доктрината и съдебната практика е изяснено, че „особената жестокост" е качество на дееца, свързано с конкретни негови проявления, оформящи начина на извършване на убийството и за да е квалифицирано деянието като извършено с "особена жестокост" е необходимо да се установи, че при умъртвяването на жертвата деецът е проявил изключителна ярост, ожесточеност, отмъстителност или садизъм, като при това не е задължително да се установява дали подсъдимият извън деянието е въобще жесток човек. Посочва се, че основният белег, по който се преценява дали едно убийство е извършено с особена жестокост, е начинът, по който е осъществено деянието, обективиран в броя на нанесените удари и тяхната сила, използваните средства, причинените телесни увреждания на жертвата, поведението на дееца по време на реализиране на престъплението, отношението му към жертвата. Според адв.В. действията на подсъдимия не са демонстрирали изключителни по интензитет ярост, коравосърдечие, свирепост, отмъстителност или садизъм, характеризиращи го като жесток човек, а още повече било безспорно установено, че в нанасянето на побоя имат участие и други хора. Твърди се че липсвал и квалифициращия признак „по хулигански подбуди“. Излагат се съображения, че е установено, е че причината за нанасянето на побоя на И. М. е липсата на колело, което М. е забравил на центъра на селото и което колело е собственост на В. П. и подсъдимия Д. А., вземайки страна в случая, е извършил в крайна сметка действията. Възразява се, че не е имало умисъл да се изрази явно неуважение към обществото, още повече, че на мястото реално са присъствали участниците в действията, които са извършени спрямо И. М.. По тези съображения адв.В. моли въззивният съд да измени присъдата, като приеме че Д. А. е извършил престъпление по чл. 115, ал.1 от НК, а не по чл. 116 ал.1 т.6 и т.11 от НК. На следващо място, алтернативно се излагат съображения, че дори да се приеме, че подсъдимия Д. А. е извършил престъпление по чл.116 ал.1 от НК, наложеното наказание е явно несправедливо, в смисъл на завишено, поради което се иска въззивният съд да измени присъдата като намали размера на наложеното наказание, определяйки го при наличието на значителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Възразява се, че при определяне на наказанието първоинстанционният съд не е спазил императивните правила на чл.54 и чл.36 от НК. Твърди се, че не са отчетени адекватно доброто процесуално поведение на подсъдимия; значителният му принос още на предварителната проверка, в последствие на досъдебното производство за разкриването на обективната истина; чистосърдечното съжаление, което било изразено от страна подсъдимия пред първоинстанционният съд, което не било декларативно, а напълно осъзнато и налично. В съдебно заседание във въззивната инстанция прокурорът от Апелативна прокуратура-Велико Търново изразява мотивирано становище за неоснователност на въззивната жалба и моли въззивния съд да потвърди присъдата на първоинстанционния съд, като правилна и законосъобразна. Алтернативно, ако въззивният съд приеме, че не са налице квалифициращите признаци по чл.116, а деянието следва да се квалифицира по чл.115 от НК, прокурорът моли наказанието да бъде определено към максимума предвиден в този текст от закона. Във въззивната инстанция подсъдимият Д. В. А. се явява с упълномощен защитник- адвокат С. Й. от АК-Плевен. Двамата поддържат въззивната жалба и допълнителното писмено изложение към нея, изготвени и подадени от адв.П. В.. На съдебните прения във въззивната инстанция адвокат С. Й. твърди, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си по чл.107 ал.5 от НПК пълно и всестранно да провери фактите и обстоятелствата по делото и събрания доказателствен материал, с цел достигане до обективната истина. Адвокат Й. твърди, че са налице много спорни въпроси, които са свързани с противоречивия свидетелски материал, т.е. противоречивите показания на свидетелите, както и реално извършеното от подсъдимия, т.е. неговото реализирано поведение в процесната нощ, от което според този защитник на подсъдимия следва, че и правната оценка, както и наложеното наказание са несправедливи. Упълномощения защитник на подсъдимия твърди, че са противоречиви показанията на свидетелите В. П., Б. П., Я. П. и С. П., като в тази връзка споделя заявеното от служебния защитник на подсъдимия по време на съдебните прения в първата инстанция. Адвокат Й. обръща внимание на свидетелските показания на И. В., като посочва, че този свидетел без да познава подсъдимия и без да го е виждал, категорично открива сред силуетите на видеозаписите с лошо качество, че това е именно Д. А.. Във връзка със снимките, извлечени от видеозаписите и приложени към видеотехническата експертиза, адв.Й. посочва, че е преснимала делото, качила съм го на компютъра си, имала възможността да увеличи на по-голям монитор снимките и в резултат на нейните многобройни наблюдения и взирания в тези снимки смята, че лицето с бейзболната шапка на стр. 12 не е Д. А.. Посочва, че първата снимка е на стр. 12 от видеотехническата експертиза, на която се вижда лице с шапка, лице с тениска и лице с къси панталони. Това лице се виждало и на стр. 15 вляво - лице със светла тениска и бейзболна шапка. Твърди се, че на стр. 13 също се виждало лице с къси панталони, както и на стр. 14. Освен това адв.Й. посочва, че е налице и снимков материал от светлата част на денонощието, не може да конкретизира снимките, но насочва вниманието на съда върху този снимков материал правен през деня до л.а. „Пежо“, където лицето със светлата бейзболна шапка и светлата тениска се намира там на няколко фотоса. Адвокат Й. насочва вниманието на съда и към това, че на това, че стр. 2 от обвинителния акт, в горната част, представителят на държавното обвинение е установил следното по отношение на облеклото на участниците на присъстващите в процесната нощ: „Пострадалият И. К. М. е бил облечен с блуза с къс ръкав на райета. Свидетелят Л. Р., който е присъствал в процесната вечер, е бил облечен с тъмна на цвят тениска и тъмни на цвят къси панталони. Б. П. е бил облечен със светла тениска и къси панталони“. Адвокат Й. посочва, че според обвинителния акт подсъдимият Д. А. е бил облечен с дълги панталони. Също така посочва, че в Досъдебното производство, при разпита на свидетеля Л. Р., на стр. 2 той е заявил, че в процесната вечер Д. А. е бил гол до кръста. Излага се, че в свидетелските си показания полицейския инспектор С. П. е заявил, че на видеозаписите са видели как две лица от мъжки пол нанасят побой на трето лице, като едното лице с бейзболна шапка е нанесло ударите с особена жестокост. Според адв.Й. лицето с бейзболната шапка е това със светлата тениска и късия панталон, а не гол до кръста и с дълъг панталон. На следващо място адвокат Й. посочва, че както първоначалната, така и допълнителната СМЕ, са изготвени единствено от доц. Д.. Заявява, че тя не познавам този специалист, но не мисли, че е реализирана достатъчна процесуална активност за изясняване на някои спорни въпроси. Посочва, че не е поискана допълнителна СМЕ, в която да участва и специалист от лицево- челюстна хирургия, а освен това правело впечатление от експертизите, че повечето наранявания на жертвата са от дясната страна - счупване на черепа вдясно, контузни рани в дясната ръка, контузни рани в десния крак, счупени ребра 3 или 4 вдясно. Упълномощения защитник на подсъдимия посочва, че в първоначалната експертиза експертът е констатирал множество удари с или върху тъпи предмети и никой не е поискал уточнение какво означава върху тъпи предмети. Такова уточнение не било направено и с допълнителната СМЕ. Липсвали контактни отпечатъци и адвокат Й. смята, че когато са нанасяни удари с ръце, с крака, с коляно, би следвало да има такива, което я навеждало на мисълта, че тук става въпрос и за рани в резултат на падане. Адвокат Й. посочва, че следващото нещо, което я изненадало е това, че не е извършен преглед на крайниците на двете лица Б. П. и на Д. А., защото ставало въпрос за счупване на черепа, за счупване на носа, за счупване на кости на лицето, за счупване на ребра и неминуемо е трябвало да има травми по ръцете, по кокалчетата, по костите на ходилата. Излага се, че на следващо място е упоменато, че когато е открит пострадалия в безпомощно състояние са били взети медицински действия, които са били навременни, правилни и адекватни. Адвокат Й. посочва, че не видяла приложени медицински документи, не намерила медицински документи какви заболявания е имал пострадалият към момента на инцидента. В първата експертиза било посочено, че той има емфизем и след подробно търсене адв.Й. успяла да установи, че белодробният емфизем е заболяване, което е свързано със задух, а някъде в експертизите е написано, че е развита белодробна недостатъчност, т.е. не е могъл да поема достатъчно кислород. А дали имал връзка белодробният емфизем за влошаване на състоянието на пострадалия, не било посочено. На следващо място адвокат Й. посочва, че е било налице алкохолно опиянение, за степента на което, тя не намерила данни сред материалите по делото, но запознавайки се с данни свързани с черепно-мозъчната травма на болница „Пирогов“, там изрично било пояснено, че когато лицето е приемало алкохол или наркотици, това неминуемо се отразява на лечението на черепно- мозъчната травма, т.е. я затруднява. Във връзка с приетото от първоинстанционния съд, че подсъдимият е извършил престъплението, като е причинил умишлено смъртта на пострадалия, адв.Й. излага доводи, че при всички положения, при изследване на умисъла е налице един мисловен процес, интелектуална дейност, свързана с предвиждането. Сочи се, че моментът на предвиждане обхваща интелектуалните възможности и необходимите познания на лицето, неговият психологически портрет. Адвокат Й. заявява, че запознавайки се със СППЕ е установила, че Д. А. е с коефициент на интелигентност 78, неграмотен е и не може да чете и пише. Освен това подсъдимият бил с нарушено периферно зрение и координация и с отслабена разсъдъчност. Упълномощения защитник на подсъдимия счита, че данните за личността на дееца и психологичния му профил, а също и пияното му състояние, не са били обсъдени изобщо при анализ на умисъла, кяато в този смисъл се позовава на Решение № 452/04.07.2016г. по НД № 1497/2015 г. на II НО на ВКС с докладчик Б. Ч., където е посочено, че „Фактическите обстоятелства относно субективната страна на престъплението следва да са подробно, ясно и безпротиворечиво установени и съвкупно оценени“, което в настоящия случай защитникът на подсъдимия считам, че не е сторено. На следващо място упълномощения защитник на подсъдимия обръща внимание върху отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, като посочва, че от мотивите към постановената присъда се установява, че съдът не е открил смекчаващи такива, но се е спрял на три отегчаващи, с които адв.Й. не е съгласна. Възразява се, че като отегчаващо обстоятелство първоинстанционният съд е отчел съдебното минало на подсъдимия, като защитника му излага доводи, че подсъдимият действително е осъждан на три месеца лишаване от свобода, но е изтърпял наказанието през 2010год. и е настъпила реабилитация. Ето защо адв.Й. счита, че по отношение на това обстоятелство- съдебното минало на подсъдимия, което е оценено от първоинстанционния съд като отегчаващо, защитата на подсъдимия приема, че следва да се отчете като смекчаващо. Адвокат Й. възразява, че неправилно като отегчаващо обстоятелство са отчетени недобри характеристични данни. Защитникът на подсъдимия посочва, че в тях влизат и заявителски материали. Имало лоша характеристика, в която пишело „Когато той употреби алкохол става неузнаваем“, но според адв.Й. не било ясно какво значи неузнаваем, не били налице и данни подсъдимият да е участвал в побой и да е пребивал някого. Адвокат Й. посочва, че подсъдимият вероятно има неприемливо поведение. Посочва също така, че подсъдимият има шест деца, не се ползва с добро име в обществото, но според защитника няма как един неграмотен ром да се ползва с добро име в обществото. Посочва, че подсъдимият ходи и се опитва да изкара хляба си, и е известен сред съселяните си като кротък човек. На следващо място адвокат Й. изразява категорично несъгласието си с трето отегчаващо обстоятелство, отчетено от първоинстанционния съд, като възразява, че освен като квалифициращ признак, особената жестокост на извършване на деянието е отчетена и като отегчаващо обстоятелство, което е в нарушение на забраната по чл. 56 НК. В подкрепа на това възражение адв.Й. се позовава на Решение № 67/14.02.2023 г. по НД № 787/2022 г. на II НО на ВКС с докладчик М. П., където се казвало, че „Нарушение на забраната по чл. 56 НК е третиране на едни и същи обстоятелства едновременно и като съставомерни, и като отегчаващи“. В заключение адвокат Й. обобщава, че според нея лицето с бейзболната шапка не е Д. А. и счита, че има какво да се направи за откриване на обективната истина, която счита, че изобщо не е изяснена. Също така счита, че са налице доказателства и данни, които сочат друг извършител. Според адвокат Й. подсъдимият е участвал в побоя, но там ролите са разменени и е крайно неприемливо това, че единият извършител е получил пробация, а другият 20 години лишаване от свобода, като смята, че подсъдимият неправилно е осъден на 20 години лишаване от свобода. Адвокат С. Й. моли въззивният съд, ако сподели становището и съжденията й относно мотивите към постановената присъда, фактите и обстоятелствата, които според нея коренно биха променили фактологията, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд- гр.Плевен. На съдебните прения във въззивната инстанция подсъдимият Д. А. поддържа казаното от защитника му. В последната си дума във въззивната инстанция подсъдимия Д. А. заявява, че иска въззивният съд да върне делото за ново разглеждане, за да се открие истината. Великотърновският апелативен съд, като съобрази изложеното във въззивната жалба на служебния защитник на подсъдимия и допълнителното писмено изложение към нея, доводите на страните изложени в съдебно заседание, доказателствата по делото и като на основание чл.314 ал.1 от НПК служебно провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намира за установено следното: Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от лице, което притежава активна процесуална легитимация, по форма и съдържание отговаря на изискванията на закона и е допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, като съображенията за това са следните: В първата инстанция производството е протекло по реда на глава двадесета от НПК. Първоинстанционният съд провел законосъобразно съдебно следствие по общия ред, в рамките на което допуснал, събрал и приобщил всички доказателствени материали от значение за разкриване на обективната истина, съобразно предмета на доказване по делото. След анализ на събраните и приобщени по делото доказателствени материали, въззивният съд намира за установено от фактическа страна следното. Подсъдимият Д. В. А., с ЕГН ••••••••••, е роден на 12.10.1982год. в гр.Плевен. Живеел в с.Ставерци, обл.Плевен, ••••••••••, от ромски произход, българско гражданство, неженен, без образование, безработен. В миналото подсъдимият е бил осъждан за престъпления от общ характер, но е бил реабилитиран преди извършване на инкриминираното деяние по настоящото дело и има статут на неосъждано лице. Пострадалият И. К. М., с ЕГН ••••••••••, също живеел в с.Ставерци, обл.Плевен. Системно употребявал алкохол. Не поддържал контакти с рождените си брат и сестра – свидетелите М. Д. и Н. М.. Живеел първоначално в къщата, наследена от баща му, но след като продал имуществото си, включително и материали от къщата, тя станала необитаема. М. започнал да води скитнически начин на живот и се препитавал от средствата, платени му за работа в частни домове. През лятото на 2022год. св.Б. П. от с.Ставерци приютил в дома си пострадалия И. М., тъй като се познавали отдавна. Предоставил му за ползване лятната кухня в имота си, находящ се в с.Ставерци, обл.Плевен, •••••••••••. В следобед и привечер на 04.08.2022год. св.Б. П. и подсъдимия Д. А. били в селската кръчма на с.Ставерци, където употребили алкохол. Преди да се стъмни, по указание на св.Б. П. подсъдимия Д. А. отишъл до дома на св.Б. П. с л.а. „Пежо“, светло сив на цвят, управляван от друго лице, за да вземат от там една тонколона. В последствие св.Б. П. се прибрал в домът си, а подсъдимият Д. А. останал да се черпи в кръчмата. Преди да си тръгне св.Б. П. поканил подсъдимия да отиде на гости в дома му. На 04.08.2022год., през деня, пострадалият И. М. работил в дома на М. И. от с.Ставерци. Придвижвал се с велосипеда на св.Б. П., който понякога ползвала и жената, с която съжителствал П. - свидетелят В. П.. Вечерта след работа, пострадалият И. М. също отишъл в селската кръчма, за да се почерпи с алкохол. Когато св.В. П. се прибрала в дома на Б. П. и видяла, че велосипедът го няма, решила, че вероятно И. М. го е взел и е забравил да го върне. Пристигнал съседът им – св.Л. Р., който св.Б. П. бил поканил, за да гледат футболен мач по телевизията. Всички седнали на маса в двора пред къщата, като се черпели с алкохол. По-късно пристигнали пострадалия И. М. и подсъдимия Д. В. А., които били видимо пияни. Свидетелят В. П. се развикала на И. М. и започнала да го пита къде е велосипеда. Започнала да дърпа пострадалия и да го разпитва за колелото на висок тон. Това подразнило св.Б. П. и той станал от масата. Приближил се към В. П., подсъдимия и И. М., като питал пострадалия къде е велосипеда. Не получил отговор и му нанесъл два удара с длан зад врата. Ударите не били с голяма сила, но поради употребения от М. алкохол, той не успял да се задържи на краката си, загубил равновесие и паднал в двора от вътрешната страна на портата. Подсъдимия Д. А. казал на И. М. да става и да върви да търси велосипеда. И. М. се изправил, застанал на колене на земята и твърдял, че не е взимал велосипеда. Подсъдимият Д. А. започнал да го удря, нанесъл му два удара с крак /ритници/. М. паднал отново на земята, при което подсъдимият А. два пъти го настъпил със сила по корема и гърдите. Заедно със св. В. П. го извлачили от двора на къщата и го оставили от другата страна на улицата. По-късно И. М. се изправил и тръгнал към центъра на селото. Подсъдимият Д. А. останал в дома на св.Б. П. и седнал при компанията да се черпи с тях. Свидетелят Л. Р. казал, че не обича скандали и си тръгнал. С него тръгнали и св.В. П., заедно с подс.Д. А., за да търсят велосипеда. Излезли на улицата, св.Р. се прибрал в дома си, а св.В. П. и подс.Д. А. се отправили към центъра на селото. Не след дълго се върнали без велосипеда. Малко след тях, към къщата отново се приближил пострадалия И. М. и успял да влезе в двора. Свидетелят В. П. П. и подсъдимият Д. А. се опитали да го изгонят. Подсъдимият Д. А. започнал да му нанася множество удари с юмруци и ритници, които повалили М. отново на земята. Тези удари продължили без прекъсване до момента, в който подсъдимият нанесъл изключително силен ритник в главата на И. М., след който М. останал неподвижен. В. П. се опитвала да спре подсъдимият да бие пострадалия, но подс.А. продължил да нанася множество удари по тялото му. След като пострадалия И. М. се свестил и успял да седне на земята, подсъдимият А. му нанесъл още два много силни ритника в главата, ритнал го в гърдите, удрял го в гърдите с юмруци. Свидетелят В. П. успяла все пак да изведе И. М. от двора и той се отдалечил от къщата. След това св.В. П. и подс.Д. А. продължили да пият алкохол, да се забавляват и да танцуват. Свидетелят Б. П. си легнал в къщата. Около два часа по-късно, пострадалият И. М. се опитал отново да се прибере в дома на Б. П., където нощувал. Още с влизането на И. М. в двора, подсъдимият Д. А. му се нахвърлил, започнали да се карат и подс.А. отново ударил И. М., който паднал на земята. Подсъдимият Д. А. и св.В. П. извлекли пострадалия И. М. от двора на поляната, в ляво от портата, след което подсъдимият отново започнал да бие пострадалия. Свидетелят В. П. се опитвала да възпре подсъдимия А., който нанасял множество удари по пострадалия И. М., но безрезултатно – подсъдимият продължавал ожесточено да рита пострадалия в главата и тялото, както и да тъпче с крак главата му. Все пак, зарази намесата на св.П. и опитите й са го възпре, подсъдимият Д. А. престанал да бие И. М., като последният останал да лежи в безпомощно състояние на земята. Малко по-късно св.В. П. и подс.Д. А. излезли на улицата, за да видят какво е състоянието на пострадалия. Като видели, че все още е там и е неподвижен, хванали го за ръцете и с влачене го преместили от другата страна на улицата. След известно време, пострадалият И. М. успял да се изправи и тръгнал да върви, като се спрял пред портата на наблизо живеещия свидетел А. В.. Опитвал се да влезе, но било заключено. Свидетелят А. В. се събудил от шума, станал и отишъл до външната порта, където видял пострадалият И. М.. Пострадалият му поискал вода, както и да пренощува в дома му. Свидетелят А. В. му дал вода, но отказал да го приеме да пренощува в дома му, защото знаел, че М. не бил чист и ходел все пиян. Свидетелят А. В. забелязал, че И. М. е с разбита уста, дясното му око било подуто и затворено, а по дрехите и гърдите му имало кръв. Попитал го какво се е случило, а М. му отговорил, че е паднал с колелото. Пострадалият И. М., въпреки състоянието си, успял да се придвижи до магазин за хранителни стоки на „ЕТ „С. и Ралица“ в с.Ставерци, където в градинка до оградата на магазина паднал на земята и загубил съзнание. На следващия ден - 05.08.2022год. сутринта, на същото място И. К. М. бил открит в безпомощно състояние. След подаден сигнал, на мястото пристигнал полицейски екип и екип на Спешна помощ от ЦСМП гр.Плевен. Тъй като М. бил в безсъзнание /кома/, бил транспортиран до СПО при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ в гр.Плевен. След направени изследвания - скенер и ехография на коремни органи, по спешност били извършени гръдна и неврохирургична операции, за евакуация на хемоторакс и субдурален хематом. Въпреки проведеното правилно и адекватно лечение, на 06.08.2022год. в 05: 25 часа И. М. починал, в резултата на получените при нанесения му побой увреждания и усложнения в резултат на тях. Извършен бил оглед на местопроизшествието и било образувано наказателно производство. Гореизложените фактически положения, в общи линии правилно са приети за установени и от първинстанционния съд, видно от мотивите на присъдата. Различията се изразяват на първо място в това, че първоинстанционния съд в мотивите на присъдата не е приел за установено от фактическа страна, че в късния следобед и привечер на 04.08.2022год. св.Б. П. и подсъдимия Д. А. са били в селската кръчма на с.Ставерци и че преди да се стъмни, докато още било светло, по указание на св.Б. П. подсъдимия Д. А. отишъл до дома на св.Б. П. с л.а. „Пежо“, светло сив на цвят, управляван от друго лице, за да вземат от там една тонколона. Другото различие се изразява в това, че в мотивите на присъдата първоинстанционният съд е посочил, че подсъдимият Д. А. е осъждан за престъпления от общ характер, но не е съобразено и посочено, че по време на извършване на инкриминираното деяние Д. А. е имал статус на неосъждано лице, тъй като е бил реабилитиран за миналите му осъждания. Така приетите за установени фактически положения се установяват от гласните доказателствени средства: обяснения на подсъдимия Д. В. А.; показанията на свидетелите: В. П., Б. П., Л. Р., А. В., Я. П., В. М., С. П., И. В., М. Д. и Н. К.; от писмените доказателствени средства: протоколи за оглед на местопроизшествие от 05.08.2022г., ведно с приложени фотоалбуми, протокол за огледи на веществени доказателства, справка за съдимост на подсъдимия, протокол за доброволно предаване на 4бр. СД-носителя със записи от служебен ДВР за охрана и видеонаблюдение на с.Ставерци, протокол за доброволно предаване на вещи от Д. А., протокол за доброволно предаване на вещи от Б. П., медицински документи за проведени изследвания и лечение на пострадалия И. К. М., препис-извлечение от акт за смърт на И. К. М., удостоверение за наследници на И. К. М., характеристична справка на Д. В. А.: от веществените доказателства: оптични дискове със записи от служебен ДВР за охрана и видеонаблюдение на с.Ставерци; както и от заключенията на назначените в досъдебното производство и на съдебното следствие в първоинстанционния съд експертизи: заключение на съдебномедицинска експертиза за изследване на живо лице; заключение на съдебномедицинска експертиза за изследване на труп; заключение на допълнителна съдебномедицинска експертиза по документи и материали; заключение на съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства; заключение на видео- техническа експертиза; заключение на съдебна психолого- психиатрична експертиза. В обясненията, които е дал на съдебното следствие в първоинстанционния съд, подсъдимият Д. А. не отрича, че е нанесъл побой на пострадалия И. М., но първоначално твърди, че го е ударил само 3-4 пъти. Заявява, че на 04.08.2022год., почти през целия ден, е употребявал алкохол, че е бил поканен от Б. П. да му гостува вечерта и когато тръгнал към дома му, срещнал по пътя пострадалия. Двамата били доста почерпени с алкохол. В дома на св.Б. П. били В. П., Б. П. и негов съсед. Подсъдимият заявява, че си спомня, че започнала разправия, от страна на П. към М. за някакво колело. Заявява, че не знаел какво му било станало, не бил на себе си, бил пийнал и ударил 3-4 пъти пострадалия И. М., който паднал, но веднага се изправил, след което подсъдимия го избутал навън от двора. Подсъдимият твърди, че по- късно И. М. отново се върнал и тогава, според подсъдимия, Б. П. го ударил в главата, при което М. паднал и останал на земята. Твърди, че тогава той и св.П. го извлекли от двора и го оставили от другата страна на улицата. Подсъдимият си спомня, че за кратко време излизали със св.В. П. да търсят велосипеда, но бързо се върнали и продължили до късно да се черпят и танцуват. Заявява, че съжалява за това, което е причинил на И. М., но е бил много пиян същата вечер. Твърди, че в състоянието, в което се е намирал е възможно да не си си спомня някой неща. Посочва, че преди това св.Б. П. е накарал него и друго момче от компанията, да отидат с кола да вземат тонколона. В последствие, след предявяването чрез възпроизвеждане на файловете с видеозаписи от камери за охрана и ведеонаблюдение на с.Ставерци в оптичните дискове приложени по делото, подсъдимият Д. А. е посочил, че той е човекът гол до кръста, с поставена на главата му шапка с козирка, който на записа в диск 1, папка „BREGARE sreshty kushtata na Borko DISK 1“, файл с начален час 20: 02: 42 /системно време/, слиза от автомобила „Пежо“ светло сив на цвят, паркиран пред дома на св.Б. П.. След възпроизвеждане на записа в диск 1, същата папка, файл с начален час 00: 00: 01 /системно време/, подсъдимият Д. В. А. е заявил: „Това ожесточение беше заради колелото и не помня какво правя, бях пиян. Друго оправдание нямам. Сега в момента съм трезвен, това не е хубаво нещо, не е заслужено. Съжалявам много за деянието си, просто гледам и не мога да повярвам.“ От показанията на свидетеля В. П. П., дадени в хода на съдебното следствие и тези от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281 от НПК, се установява, че към датата на инкриминираното деяние е съжителствала със свидетеля Б. Б. П. в с.Ставерци, обл.Плевен в дома на последния, както и че в този дом от няколко дни преди 04.08.2022год. е нощувал и пострадалия И. К. М.. Свидетелят В. П. посочва, че вечерта на 04.08.2022год. се прибрала и не открила колелото, което съхранявала в двора. Предположила, че И. М. го е взел. Пристигнал съседа - свид.Л. П. Р. и тримата - П., Б. П. и Р. седнали на маса в двора да се почерпят с бира. По-късно пристигнали И. М. и подс.Д. А., като и двамата били почерпени с алкохол. Свидетелят В. П. питала М. вземал ли е велосипеда й и дали знае къде е. Свидетелят Б. П. също го питал за колелото и го ударил два пъти с ръка зад врата И. М., който вследствие на това и поради употребения алкохол, не успял да запази равновесие и паднал в двора от вътрешната страна на портата. Тогава подс.А. започнал да го рита с крак и му казвал да става и да върви да търси колелото. М. се изправил, с помощта на В. П., и си тръгнал. Подсъдимият и св.П. заминали към центъра на селото да търсят велосипеда. Тръгнал си и Л. Р.. Освен това свидетелят В. П. посочва, че тя и подсъдимият Д. А. се върнали и след около половин-един час се върнал и пострадалия И. М.. Щом го видял, подсъдимият го хванал за дрехата, извлякъл го в двора и започнал да му нанася ритници в главата и тялото. Свидетелят В. П. се намесила да предотврати побоя, а подсъдимият А. издърпал безпомощното тяло на М. до портата. Малко по-късно св.П. отишла да провери какво става с И., но него го нямало. Върнала се и продължили да се черпят с алкохол. След известно време И. М. отново се появил. Свидетелят В. П. твърди, че не помни какво се е случило, но видяла подсъдимия Д. да влачи И. М. за краката през шосето, като И. е имал кръв по носа. По- късно проверила дали М. е на поляната, където го оставил подсъдимият, но не го открила. Вече в ранните часове на следващия ден подс.А. си тръгнал от дома на Б. П., доста пиян и се прибрал вкъщи. Свидетелят Б. Б. П. е бил обвиняем по наказателното производство в досъдебната му фаза, но същото е приключило за него с одобряване на споразумение, по силата на което е признат за виновен в това, че на 06.08.2022г. в с.Ставерци, обл.Плевенска, причинил по хулигански подбуди лека телесна повреда на И. К. М., по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в разстройство на здравето, временно и неопасно за живота - престъпление по чл.131, ал.1, т.12 от НК. Разпитан в качеството на свидетел в хода на съдебното следствие, Б. П. заявява, че известно време преди датата на престъплението е дал възможност на И. К. М. да нощува в дома му в с.Ставерци, обл.Плевенска. В същото време св. Б. П. съжителствал със св. В. П. П.. Свидетелят Б. П. заявява, че не си спомня точната дата, но помни, че се черпили с алкохол с подсъдимия Д. А. в центъра на с.Ставерци. След това се преместили в дома му и продължили да употребяват алкохол. Там била св.П., която уведомила св.Б. П., че вероятно И. М. е взел колелото й от двора и не го е върнал. Когато пострадалият се появил св.П. го питал за колелото, ядосал се и му плеснал шамар. Твърди, че тогава подсъдимият е станал и го е извлякъл навън, но не знае какво се е случило, не знае дали св.П. е излизала да търси велосипеда, и по-късно си е легнал, защото бил почерпен с алкохол. Б. П. твърди, че същата вечер, за известно време в дома им е бил и съседа Л. Р.. От показанията на свидетеля Л. П. Р., дадени в хода на съдебното следствие и тези от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281 от НПК, се установява, че е съсед на Б. П. в с.Ставерци. На датата на престъплението вечерта Р. отишъл в дома на П., по покана от последния, да гледат мач по телевизията. Седнали на маса в двора, като Р. пиел бира, а П. пиел ракия. При тях била и свид.В. П.. Л. Р. не знаел, че И. М. /с прякор „Калишора“/ живеел в дома на Б. П.. Свидетелят Л. Р. чул, че В. П. се оплаква на Б. П., че „Калишора“ е взел колелото й, без да я пита. В това време И. М. и подс.Д. А. влезли в двора. Свидетелят В. П. започнала да се кара на И. защо е взел велосипеда й, намесил се и Б. П., който ударил шамар на пострадалия. Същият паднал на земята, след което В. П. и подс.Д. А. го извлекли през портата. Свидетелят Л. Р. заявява, че не е видял подсъдимият да удря пострадалия. Според него, подсъдимият не бил пиян и когато св.Б. П. го попитал къде е И. М., подсъдимият му отговорил, че е тръгнал в посока с.Брегаре.Свидетелят Любен Радсов, като видял, че започва скандал, си тръгнал. С него, към центъра на селото, тръгнали св.В. П. и подс.А. да търсят колелото. От показанията на свидетеля А. К. В., дадени в хода на съдебното следствие и тези от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281 от НПК, се установява, че живее в близост до дома на Б. П. в с. Ставерци. Познавал и И. М.. Знае, че св.Б. П. и пострадалия И. М. са били приятели. В. заявява, че през последните години И. М. се е пропил, продал е къщата си и е работел като пастир. Десетина дни преди инцидента, св.Б. П. е предоставил възможност на И. М. да нощува в дома му, в лятната кухня. В деня на инцидента св.В. е видял И. М. да работи в дома на М. И. от с.Ставерци. Вечерта се видели отново в кръчмата в центъра на селото. И. дошъл с велосипеда на св.Б. П., като А. В. знаел, че го ползва св.В. П.. По- късно, когато св.В. се прибирал към дома си, отново видял И. М., който бил пред дома на св.Б. П. и отивал към центъра на селото. Бил пийнал, според В.. Около 02: 00 часа на следващия ден, св.В. се събудил от шум от външната порта на двора му. Излязъл и видял пострадалия И. М., който му поискал вода. Тогава св.В. го огледал и видял, че дясното му око е подуто и затворено, устата му била разбита, а по дрехите и гърдите му имало кръв. Попитал го какво се е случило, а М. му отговорил, че е паднал с колелото. Поискал да нощува в дома на В., но същият му отказал и го отпратил да си върви. Тогава И. М. си тръгнал. На следващия ден св.А. В. разбрал, че св.Б. П. и още едно момче са били И. М.. Настоящият съдебен състав приема, че пострадалият И. М. е излъгал св.А. В., че е паднал с колелото, тъй като липсват доказателства за такова падане, а в същото време са налице безспорни доказателства, че е бил жертва на жесток побой, нанесен му от подсъдимия. Възможните причини пострадалият да скрие този факт и да не каже на св.В., че е станал жертва на физическа агресия, е това, че пострадалият се е срамувал или се е опасявал да не предизвика допълнителна агресия срещу него, ако подсъдимият разбере, че се е оплакал. От показанията на свидетеля Я. Г. П., дадени в хода на съдебното следствие и тези от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281 от НПК, се установява, че е първи братовчед на св.Б. П. и със семейството си живее в гр.София, но има наследствен имот в с.Ставерци, който също обитава. На инкриминираната дата св.Я. П. и семейството му били в къщата в с.Ставерци, която е съседна /“къща-близнак“/ на къщата на св.Б. П.. Около 23: 00 часа Я. П. и съпругата му - св.В. А. М. чули разправия от съседния двор - за някакво колело. Чували се гласовете на св.Б. П., св.В. П., И. М. и друг, непознат на св.Я. П. глас. Свидетелят Я. П. имал монтирани четири камери - две от които с видимост към двора му и две- към улицата пред имота му. Пуснал камерите, за да види и да чуе какво се случва. Видял, че на улицата се разправят и бият св.Б. П., св.В. П., И. М. и непознатия, като св.Б. П. ударил два шамара на И. М., а непознатият и св.В. П. също удряли И. М.. Свидетелят Я. П. не се намесил, защото преценил, че всички са пияни. За известно време скандалът утихнал, но по-късно отново се чули викове. Тогава св.Я. П. видял, че св.В. П. и непознатият се разправят с И. М., а св.Б. П. им викал да спрат да се бият. На следващия ден св.Я. П. прегледал пълните записи от камерите и видял, че И. М. три пъти отива към къщата на Б. П., като последно И. тръгнал към центъра на селото около 03: 15 сутринта. Записите от камерите не били предоставени на компетентните органи по случая и към датата на разпита на свидетеля Я. П. същите вече били изтрити от записващото устройство. Свидетелят В. А. М., разпитана в хода на съдебното следствие в първата инстанция, заявява, че е съпруга на Я. П. и си спомня от вечерта на инцидента, че е чула разправия от съседния двор- на Б. П.. Приела го е за нормално, тъй като често съседите й се карали и обичали да употребяват алкохол. Свидетелят М. заявява, че съпругът й на следващия ден е прегледал записите от камерите и е установил, че е имало и побой. Свидетелят М. не познавала подсъдимия и не е видяла той да удря или да нанася побой над друго лице. По-късно във времето разбрала подробности по случая. От показанията на свидетеля С. Ц. П. се установява, че същият работи като разузнавач към Криминална полиция в РУ Долна Митрополия. Не си спомня датата, но се е отзовал на сигнал за лице в безпомощно състояние в с.Ставерци. Лицето е лежало по гръб, било е със жизнени функции, издавало хъркащи звуци. Видимо имало доста наранявания - синини по лицето, кръв по носа, наранявания по главата. Свидетелят заявява още, че като част от работата му по случая била преглеждане на запис от монтирана камера /собственост на кметството/ върху електрически стълб на улицата, срещу дома на Б. П.. От видеозаписа св.Петков е възприел лице от мъжки пол да нанася удари на намереното лице в безпомощно състояние. Ударите били многократни, битият е падал, търкалял се, ставал е. От показанията на свидетеля И. В. В. се установява, че същият работи като Началник на Криминална полиция в РУ Долна Митрополия. Преглеждал е, във връзка със служебния си ангажимент по случая, видеозапис от общинска камера, разположена пред двора на св.Б. П. в с.Ставерци. Видял е подсъдимият да нанася жесток побой на пострадалото лице. Описва побоя като ритници в главата, в гръдния кош, влачене през пътя. Свидетелят заявява, че побоят, който е бил нееднократен, а се е осъществил на „три, четири, пет серии“ е само от подс.Д. А., на улицата пред къщата на св.Б. П.. Свидетелят В. заявява, че самият Б. П. не е забелязан на видеозаписа. Свидетелят В. не е бил уведомен за наличие на други камери в района. Свидетелите М. К.а Д. и Н. К. М. са сестра и брат на пострадалия И. К. М.. И двамата заявяват в показанията си, че от дълго време не са поддържали контакт с И. М., който останал да живее в бащината им къща в с.Ставерци. Знаят, че впоследствие разпродал имуществото и се пропил. Уведомени били за инцидента, а след няколко дни им съобщили от болницата, че И. М. е починал. Не знаят подробности по случая. От заключението на съдебномедицинската експертиза за изследване на живо лице, извършена от вещото лице доц. д-р Д. Д., се установява, че при прегледа на И. К. М. във Второ отделение по анестезиология и реанимация при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ гр.Плевен, на 5.08.2022г., са констатирани: тежка черепно-мозъчна и гръдна травми, изразяващи се в натъртване /контузия/ на главата и тялото; излив на кръв под твърдата мозъчна обвивка /т.н.“субдурален хематом“/ и излив на кръв в дясната гръдна половина /т.н.“хемоторакс“/. Описаните травми са довели до реална опасност за живота на пострадалия и на него етап е прието, че е налице разстройство на здравето, временно опасно за живота. От заключението на съдебномедицинската експертиза за изследване на труп, извършена от вещото лице доц. д-р Д. Д., се установява, че при огледа и аутопсията на трупа на И. К. М. са констатирани следните увреждания: ГЛАВА: -масивен излив на кръв под твърдата мозъчна обвивка (т.н. субдурален хематом) в дясната челно-слепоочно-теменна област на кората на главния мозък; -малък излив на кръв под меката мозъчна обвивка (т. н. субарахноидален хематом) в областта на полукълбата на малкия мозък (тилно); -тежък мозъчен оток; -счупване на клиновидната кост (ос сфеноидале) в областта на черепната основа в дясно; -счупване на костите на носа; -счупване на стената на горночелюстния (максиларен) синус; -излив на кръв в кухината на горночелюстните синуси и клетките на етмоидалния лабиринт; -състояние след неврохирургична операция (трепанация) на главата; -множество кръвонасядания, отоци и охлузвания по лицето и главата; ГРЪДЕН КОШ: -неголям излив на кръв в дясната гръдна половина (т.н. хемоторакс); -масивни контузии на белите дробове двустранно; -счупване на три ребра в дясно, с разместване на фрагментите и разкъсване на плевралните листове; -състояние след т.н. „торакоцентеза" в дясната гръдна половина (хирургична операция на гръдната кухина); КОРЕМНА КУХИНА И МАЛЪК ТАЗ: -кръвонасядане на меките тъкани около двата бъбрека; КРАЙНИЦИ: -множество охлузвания и насинявания. Според вещото лице водеща причина за смъртта на И. М. е черепно- мозъчна и лицева травма, довела до вътречерепни хематоми и счупвания на кости, последващ мозъчен оток и компресия на жизненоважни центрове на мозъка. Всички травми са нанесени прижизнено и тяхната давност е не повече от половин до едно денонощие от момента на постъпване в болницата- 05.08.2022год. в 14: 33 часа. Налице е пряка причинна връзка между първоначално нанесените травми, усложненията /мозъчния оток/ и смъртта. Уврежданията са резултат от тъпи травми - множество удари с или върху твърди тъпи предмети. Поради нехарактерната форма на външните увреждания и липсата на т.н. „контактни отпечатъци“, не е възможно да се направи точна идентификация на удрящите повърхности (респективно твърди тъпи предмети). Според вещото лице, най общо може да се каже, че механизма на получаване на травмите в областта на лицето и главата добре могат да бъдат обяснени с нанасяне на множество удари с невъоръжена ръка (най-вероятно свита в юмрук). Травмите в областта на гръдния кош добре могат да бъдат обяснени с ритане с крак (стъпало, възможно и коляно) в долната половина на гръдния кош. Медицинските действия са били навременни, правилни и адекватни, но смъртта е настъпила в резултат на тежестта на уврежданията. Според заключението на допълнителната съдебномедицинска експертиза по документи и материали- назначена в хода на съдебното следствие в първата инстанция, извършена от вещото лице доц. д-р Д. Д., механизмът на получаване на установените вътрешни и външни травматични увреждания в областта на главата, добре може да бъде обяснен с нанасяне на множество удари с невъоръжена ръка (най-вероятно юмруци) в областта на лицето и главата, както и нанасяне на удари с крака по лицето и главата, особено, когато пострадалият е паднал и лежи върху земята (или цимента), а травмите в областта на гръдния кош добре могат да бъдат обяснени, както с удари с юмруци по различни части на гръдния кош, така и ритане с крак, в дясната половина, като не се изключват и удари и притискане с коляно, когато потърпевшият е в легнало положение. Вещото лице е посочило, че горният механизъм на получаване на травмите, описан на базата на морфологията и локализацията на уврежданията като „най-вероятен“, изцяло се потвърждава от вложените в папката с досъдебното производство „Видеозаписи на три брой дискове“. От експертното заключение на допълнителната съдебномедицинска експертиза по документи и материали- назначена в хода на съдебното следствие в първата инстанция се установява и това, че след нанасяне на черепно-мозъчната травма, чиито усложнения са довели до смъртта на И. К. М., същият е бил в състояние часове да извършва активни движения, да се придвижва от едно място на друго, да се ориентира в обстановката. Лицевите травми, свързани с кръвоизлив от носа и поява на масивни отоци, охлузвания и насинявания по кожата на носа, веждите, подочните области, скулите, клепачите, горната и долната челюсти, сами по себе си не са смъртоносни, но предизвикват болка, шок, кръвозагуба, които играят роля на благоприятстващ фактор в задълбочаването на мозъчния оток, особено ако в първите часове след нанасянето им тези лицеви травми са оставени без адекватно лечение. Травматичните увреждания, локализирани в гръдния кош, сами по себе си не са смъртоносни в първите часове до около 1-2 денонощия. Те обаче предизвикват силна болка, травматичен шок, вътрешен кръвоизлив и водят до дихателна недостатъчност, която се задълбочава, особено ако в първите часове след нанасяне на травмите на гръдния кош са оставени без адекватно лечение. От заключението на съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства се установява, че се доказва наличие на хемоглобин /кръв/ върху: стерилни тампони, с които са иззети тъмночервени петна от - бетонова площадка в парково пространство и търговски обект „С.“ в с.Ставерци, каменна пътека в частен дом в с.Ставерци, •••••••••••, бордюр пред частен дом в с.Ставерци, •••••••••••; един брой метална кутия от бира с тъмночервени петна по нея, намерена в частен дом в с.Ставерци, ••••••••••• и иззета с протокол за оглед на местопроизшествие от 05.08.2022г.; един чифт спортни обувки с надпис „FASHION“, предадени с протокол за доброволно предаване от Д. В. А.. Според експертното заключение, по изследваните обекти е доказано, че кръвта е човешка, с изключение на тази, иззета от спортните обувки, тъй като материалът е бил недостатъчен за определяне на видова и групова принадлежност. Кръвната група на пострадалия И. М. съвпада с изследваната човешка кръв, намерена по описаните обекти, с изключение на кръвта от каменна пътека в частен дом в с.Ставерци, •••••••••••, която е човешка, но с друга кръвногрупова принадлежност. Според експертното заключение, не е установено наличие на хемоглобин /кръв/ върху 1бр. мъжки кожени чехли, 1бр. къси памучни панталони и 1бр. сива блуза с къс ръкав, предадени с протокол за доброволно предаване от Б. Б. П.. Видно от заключението на видео-техническата експертиза, вещото лице е изследвало 3бр. компакт-дискове /приложени по делото/, съдържащи видеозаписи, заснети от камери на Кметство-с.Ставерци за охрана и видеонаблюдение на същото село. При прегледа на съдържанието е установено, че записаните изображения са цветни, с вкопирана информация за дата и час, която отразява системно време на записващото устройство. При изслушване в първата инстанция на експерта, изготвил видео-техническата експертиза, вещото лице Анна Гатева е заявила, че отразеното системно време на видеозаписите не винаги съвпада с реалното астрономическо време, за да се проследи действителната хронология на събитията, отразени на видеозаписите, съвпадащи с точност по часове и минути. На видеозаписите от „DISK 1“ /от камера, разположена срещу къщата на Б. П./ има заснети три лица от видим мъжки пол и едно лице от видим женски пол, като две от лицата от мъжки пол нанасят удари на третото лице от мъжки пол. На видеозаписите от „DISK 2“ има заснето лице от видим мъжки пол, облечено с тениска и къси панталони, което се обляга на порта, губи равновесие и пада. На видеозаписите от „DISK 3“ има заснет силует на лице. При възпроизвеждане съдържанието на видеозаписите в хода на съдебното следствие в първата инстанция е констатирано, че от записите от „DISK 1“ /от камера, разположена срещу къщата на Б. П./ може да се получи подробна информация за фактите в хронологичен порядък, които са установени по делото. Експертът, изготвил видео-техническата експертиза, е посочил, че не са установени следи от манипулация/намеса върху записаната информация, както и кадрите, извлечени от видеозаписите, са негодни за провеждане на сравнително лицево-идентификационно изследване. Според експертното заключение, кадрите извлечени от видеозаписите са с качество, което не позволява отграничаване на достатъчен брой идентификационни признаци, характеризиращи заснетите лица, т.е. те са негодни за провеждане на сравнително лицево-идентификационно изследване. От заключението на съдебната психолого-психиатрична експертиза е видно, че при освидетелствания подсъдим Д. В. А. няма данни за умствена недоразвитост и/или за психично разстройство в тесния смисъл на думата. Алкохолното му опиване е било обикновено в степен повече от леката, което състояние не може да бъде отнесено към показателите за невменяемост, т.е. могъл е да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи. В състоянието на алкохолно опиване в степен повече от леката, при подсъдимия, се наблюдава, че разсъдъчността е отслабена, нарушени са периферното зрение и координацията, настроението внезапно може да премине в гняв и при характеристики на личността се предпоставят безразсъдство и жестокост, които в трезво състояние биха могли да бъдат потиснати. От изготвената от Мл. ПИ К.К. при РУ Долна Митрополия характеристична справка за подсъдимия Д. А. /л.л.187-189, т.1 от ДП/ е видно, че за подсъдимия има регистрирани 10 бр. заявителски материали в информационните масиви на МВР 8 бр. криминалистически регистрации. Извършва неквалифицирана работа по частни домове, като се препитава също от детски добавки и помощи. Съжителства с лице от ромски произход, от която има шест деца, но е припознал само едно от тях. По характер е тих и скромен. Склонен е към извършване на престъпления, основно кражби. Не е конфликтен, но често злоупотребява с алкохол, като под въздействието му става неузнаваем. Като цяло не се ползва с добро име и авторитет сред населението на с.Ставерци, обл.Плевен. От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия Д. А. /л.л.191-193, т.1 от ДП/ се установява, че е в миналото е осъждан както следва: 1.С присъда № 59 от 20.02.2008год. по НОХД № 364/2008год. на Районен съд-гр.Плевен, влязла в сила на 06.03.2008год., за престъпление по чл.195 ал.1 т.5 от НК, извършено на 25/26.10.2007год., му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66 от НК с изпитателен срок от три години. 2.С присъда № 108 от 12.02.2010год. по НОХД № 3227/2009год. на Районен съд-гр.Плевен, влязла в сила на 01.03.2010год., за престъпление по чл.195 ал.1 т.3, 4, 5 и 7 вр. с чл.194 ал.1 от НК, извършено на 11.06.2009год., му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвора Плевен. Със същата присъда, на основание чл.68 ал.1 от НК, е приведено в изпълнение наказанието три месеца лишаване от свобода, наложено с присъдата по НОХД № 364/2008год. на Районен съд-гр.Плевен. 3.С присъда № 171 от 04.03.2010год. по НОХД № 2645/2009год. на Районен съд-гр.Плевен, влязла в сила на 19.03.2010год., за престъпление по чл.195 ал.1 т.3, 4, 5 и 7 вр. с чл.194 ал.1 от НК, извършено на 20.05.2009год., му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. Със същата присъда, на основание чл.68 ал.1 от НК, е приведено в изпълнение наказанието три месеца лишаване от свобода, наложено с присъдата по НОХД № 364/2008год. на Районен съд-гр.Плевен, което да изтърпи при първоначален общ режим. 4.Със споразумение № 366 от 07.04.2010год. по НОХД № 1236/2010год. на Районен съд-гр.Плевен, влязло в сила на 07.04.2010год., за престъпление по чл.195 ал.1 т.3, 4, 5 и 7 вр. с чл.194 ал.1 от НК, извършено на 04.04.2010год., му е наложено наказание три месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор. На основание чл.68 ал.1 от НК, е приведено в изпълнение наказанието три месеца лишаване от свобода, наложено с присъдата по НОХД № 364/2008год. на Районен съд-гр.Плевен, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. С определение от 23.08.2010год. по ЧНД № 2426/1010год. на Районен съд-гр.Плевен, влязло в сила на 07.09.2010год., на основание чл.25 вр. с чл.23 от НК е определено едно общо най-тежко наказание по НОХД № 2645/2009год., НОХД № 1236/2010год. и НОХД № 3227/2009год., всички по описа на Районен съд-гр.Плевен, а именно три месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. На основание чл.68 ал.1 от НК, е приведено в изпълнение наказанието три месеца лишаване от свобода, наложено с присъдата по НОХД № 364/2008год. на Районен съд-гр.Плевен. От съдържанието на справката за съдимост на подсъдимия А. се установява, че той е изтърпял наложеното му по НОХД № 364/2008год. на Районен съд-гр.Плевен и приведено в изпълнение на основание чл.68 ал.1 от НК наказание три месеца лишаване от свобода на 14.07.2010год., както и това, че подсъдимият е изтърпял наложеното му с определение от 23.08.2010год. по ЧНД № 2426/1010год. на Районен съд-гр.Плевен, на основание чл.25 вр. с чл.23 от НК, едно общо най-тежко наказание по НОХД № 2645/2009год., НОХД 1236/2010год. и НОХД № 3227/2009год., всички по описа на Районен съд-гр.Плевен, а именно три месеца лишаване от свобода на 11.10.2010год., с помощта на 3 дни работа. По отношение на тези изтърпени от подсъдимия А. наказания лишаване от свобода, не е постановявано условно предсрочно освобождаване. Въз основа на данните, отразени в справката за съдимост на подсъдимия Д. А., може да се направи категоричен извод извод, че същият в миналото е бил осъждан с четири отделни съдебни акта за умишлени престъпления от общ характер- кражби, но на основание чл.88а ал.4 вр. с ал.1 вр. с чл.82 ал.1 т.4 от НК чл.88а от НК е бил реабилитиран преди извършване на инкриминираното деяние по настоящото дело и има статут на неосъждано лице. Петгодишния срок за реабилитация по този ред за осъждането по НОХД № 364/2008год. на Районен съд-гр.Плевен е изтекъл на 14.07.2015год., а петгодишния срок за реабилитация по този ред за осъждането по НОХД № 2645/2009год., НОХД 1236/2010год. и НОХД № 3227/2009год., всички по описа на Районен съд гр.Плевен /за които има определено общо наказание по реда на чл.25 ал.1 вр. с чл.23 ал.1 от НК/, е изтекъл на 11.10.2015год. Тъй като през тези петгодишни срокове от изтърпяване на наказанията подсъдимият А. не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, с изтичането на последния от тези срокове на 11.10.2015год., на основание чл.88а ал.4 вр. с ал.1 вр. с чл.82 ал.1 т.4 от НК са заличени всички минали осъждания на подсъдимия Д. А. и последиците от тези осъждания, като след 11.10.2015год. и по време на извършване на инкриминираното деяние по настоящото дело, подсъдимият има статут на неосъждано лице, тъй като е бил реабилитиран. Показанията на свидетелите са без съществени противоречия помежду им и взаимно се допълват, поради което първоинстанционният съд правилно ги е кредитирал. Подсъдимият Д. А. в обясненията си в първата инстанция също не отрича участието си в извършване на инкриминираното деяние, а само се опитва да омаловажи извършеното от него и да оправдае поведението си с това, че е бил пиян. От съществено значение за изясняване на обективната истина по делото е информацията от записите от камерите за охрана и видеонаблюдение на с.Ставерци и най-вече на камерата, която е била поставена срещу къщата на свидетеля Б. П.. Голяма част от действията на подсъдимия, свързани с нанесения от него побой на пострадалия, са били в обсега на тази камера, като видиезописите от нея отразяват събитията в тяхната хронология. Въпреки лошото качество на записите, което не позволява провеждането на сравнително лицево-идентификационно изследване, тези видеозаписи, в съчетание с показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия, позволяват да се установи по несъмнен начин авторството на подсъдимия и извършените от него действия по нанасянето на побой на пострадалия посредством множество удари с ръце и крака. Безспорно е установено, че инкриминираното деяние е извършено през нощта на 04/05.08.2022год. в с.Ставерци, обл.Плевен, в двора и на улицата в непосредствена близост до двора на имота, собственост на свидетеля Б. П.. От показанията на последния, както и от показанията на свидетелите В. П. и Л. Р., а така също от обясненията на подсъдимия Д. А. се установява, че вечерта са се събрали да се черпят, а подс.А. е бил употребил значително количество алкохол. Безспорно е установено, че и пострадалия И. М. е бил употребил алкохол. От показанията на тези свидетели от обясненията на подсъдимия А. се установява, че подсъдимият не е имал личен мотив да извърши деянието, а агресията на подсъдимия и побоя, който е нанесъл на пострадалия, са били заради проблем с липсата на велосипед, ползван от свидетеля В. П.. Безспорно установено е, че в началото и свидетелят Б. П. е ударил няколко пъти М., но тези удари са били с характера на лека телесна повреда, за което деяние Б. П. е осъден със споразумение. Установено е, че побоя на пострадалия И. М., нанесен му от подсъдимия А., се е развил в три етапа, в рамките на няколко часа. С напредване на времето, във всеки следващ етап, действията на подсъдимия са ескалирали в своята агресия и жестокост. Подсъдимият е удрял пострадалия с ръце и крака в главата и тялото, когато последният се е намирал в седнало или легнало положение. Подсъдимият е преустановявал своите действия благодарение на св.В. П., която дори физически го е дърпала и го е приканвала да спре да бие И. М.. И. М. е оставян в безпомощно легнало състояние, като на два пъти подсъдимият и св.П. са извлекли тялото на пострадалия извън двора на имота на Б. П.. Свидетел на част от побоя на пострадалия е бил също свидетеля Я. П., обитаващ съседния имот, посредством видеозаписите от камерите, монтирани в и около дома му. Също така св.Я. П. и съпругата му В. М. са чули и разправия от съседния двор, силна музика, но са приели това за обичайно, тъй като не се случвало за първи път. Видно от съдържанието на допълнителното писмено изложение към въззивната жалба на адвокат П. В., който е бил служебен защитник на подсъдимия Д. А. в досъдебното производство и по време на производството в първата инстанция, адв.В. по същество не оспорва правилността на фактическите изводи на първоинстанционния съд, относно приетите за установени фактически положения, въпреки че излага доводи за пропуски в дейността на полицията при работата по т.н. „горещи следи“, както и за заинтересованост на св.Б. П. и съжителката му св.В. П.. Неустановяването своевременно на обстоятелството, че на къщата на св.Я. П. е имало монтирани работещи камери, насочени към улицата пред имота му и този на св.Б. П., където са станали част от инкриминираните събития, действително представлява пропуск в дейността на полицейските органи, а така също и на разследващите органи, тъй като е пропусната възможността да бъдат приобщени като доказателствени материали видеозаписи от тези камери, които евентуално биха могли да допринесат за по-пълното изясняване на предмета на доказване. Този пропуск към настоящия момент не може да бъде отстранен, тъй като видеозаписите от въпросните камери са изтрити, но това не е довело до невъзможност за изясняване на предмета на доказване, който е изяснен посредством други доказателствени източници, включително и чрез показанията на св.Я. П., в които той е пресъздал съдържанието на видеозаписите от камерите, които са били монтирани на къщата му. Що се отнася до изразеното съмнение от страна на адв.В., че не всички записи от камерата на Кметство с.Ставерци, които имат значение за разкриване на обективната истина са били свалени, това възражение е неоснователно. По делото не са установени обстоятелства, които да пораждат съмнения, че извършената по делото видеотехническа експертиза е пропуснала да установи и възпроизведе кадри от изследваните видеозаписи, които имат значение за разкриване на обективната истина по делото. Във връзка с това възражение на адв.В. следва да се посочи, че от гласните доказателствени средства- показания на свидетелите Б. П., В. П. и Л. Р., както и обяснения на обвиняемия Д. А. се установява, че част от физическото насилие върху пострадалия И. М., е било упражнено в двора на къщата на св.Б. П., поради което част от събитията, които са се случили там, не са били заснети от, поставената камера пред къщата на св.Б. П.. Освен това, отразеното във видеотехническата експертиза време на видеозаписите е системно време, а не астрономическо, поради което не може да се правят изводи за точното време на събитията, записани от различните камери, както и да се съпоставят системните времена от различните камери и времената посочени в показанията на св.Я. П., които отразяват системното време на неговите камери, записите от които липсват. Лишен от основание е и доводът на адв.В., касателно данни, съдържащи се в дадени писмени сведения от В. П. по време на полицейската проверка. Тези писмени сведения не са свидетелски показания, не представляват доказателствено средство и не могат да се ползват в наказателното производство, включително и като писмено доказателство. По време на съдебните прения във въззивната инстанция, адв.С. Й.- упълномощен защитник на подсъдимия Д. А., излага доводи и възражения, които по същество представляват оплаквания за необоснованост на присъдата и допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила, свързани със събирането, анализа и проверката на доказателствените материали. Въпреки че адв.Й. посочва конкретно, че е нарушен само чл.107 ал.5 от НПК, съгласно който всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка, изложените доводи и възражения от упълномощения защитник на подсъдимия разкриват оплаквания и за необоснованост на присъдата, както и за допуснати процесуални нарушения по чл.107 ал.2 от НПК и чл.14 ал.1 от НПК. Тези оплаквания, доводи и възражения са неоснователни. Лишени от основания са възражението и доводите на адв.Й., че не подсъдимият Д. А. е лицето с бейзболната шапка, което е нанесло жестокия побой на пострадалия. Действително свидетелите Б. П. и В. П. като участници в инкриминирания инцидент и като лица, които са съжителствали заедно, както и св.Я. П., като близък роднина /първи братовчед/ на св.Б. П., са заинтересовани от изхода на делото, но авторството на подсъдимия А. не се установява само от техните показания и най-вече от показанията на св.В. П., а и от видеозаписите от камера на Кметство с.Ставерки за охрана и видеонаблюдение, поставена пред къщата на св.Б. П., както и от обясненията на подсъдимия Д. А.. Възражението на адв.Й., че подсъдимият Д. А. не е лицето с бейзболната шапка, нанесло жестокия побой на пострадалия, се основана на направени от адв.Й. неправилни интерпретации на кадрите от видеозаписите от камерата пред къщата на св.Б. П. и несъпоставянето им с показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия. Видно от заключението по видеотехническата експертиза, качеството на изследваните видеозаписи не позволява провеждане на сравнително лицево- идентификационно изследване. Видно от съдържанието на протокола за съдебно заседание от 29.05.2024год. по НОХД № 21/2023год. на ОС-Плевен, в което видеозаписите, изследвани от видеотехническата експертиза, са били възпроизведени в присъствието на страните и на свидетелите Б. П. и В. П., тези свидетели и подсъдимия А. са коментирали записаното и са разяснили какво се вижда на записите, кои са лицата на тях, включително и кое е лицето, което нанася жесток побой на пострадалия. Първоначално в обясненията си пред окръжния съд подсъдимият А. заявява, че при първото сбиване е ударил 4-5 пъти пострадалия И. М. и той бил паднал. Твърди, че бил пийнал, не бил на себе си. В същото време, на въпрос на защитника му подсъдимият отговаря, че в състоянието, в което е бил е възможно да не си помня някой неща, т.е. не отрича категорично, че е нанасял и други удари на пострадалия. Изразява съжаление за това, което е извършил- дето е бил пострадалия, но твърди, че не бил на себе си и не помнел какво прави. Впоследствие, след предявяването чрез възпроизвеждане на файловете с видеозаписи от камери в оптичните дискове приложени по делото, подсъдимият Д. А. е посочил, че той е човекът гол до кръста, с поставена на главата му шапка с козирка, който на записа в диск 1 с начален час 20: 02: 42 слиза от автомобила „Пежо“ светло сив на цвят, паркиран пред дома на св.Б. П.. След възпроизвеждане на записа в диск 1 с начален час 00: 00: 01, подсъдимият Д. В. А. е заявил: „Това ожесточение беше заради колелото и не помня какво правя, бях пиян. Друго оправдание нямам. Сега в момента съм трезвен, това не е хубаво нещо, не е заслужено. Съжалявам много за деянието си, просто гледам и не мога да повярвам.“ От заявеното от подсъдимия след предявяването, чрез възпроизвеждане, на файловете с видеозаписи от камери в оптичните дискове приложени по делото е видно, че именно той е лицето голо до кръста, с поставена на главата му шапка с козирка, което на записа в диск 1 с начален час 20: 02: 42 слиза от автомобила „Пежо“ светло сив на цвят, паркиран пред дома на св.Б. П. /когато е ходил да взема тонколона от там/, както и това, че именно подсъдимият е лицето, което по-късно през нощта е записано на видеозаписите в същия диск, да нанася с ожесточение множество удари на пострадалия И. М.. Това напълно кореспондира с показанията на свидетелите и най-вече с показанията на св.В. П., в които тя описва инкриминираните действия, които е извършил подсъдимия А.. Неоснователни са и възраженията на адв.Й. относно извършените по делото съдебномедицински експертизи и това, че не е реализирана достатъчна процесуална активност за изясняване на някой спорни според този защитник на подсъдимия въпроси. В конкретният случай за разкриване на обективната истина не е необходимо назначаването на допълнителна съдебномедицинска експертиза, в която да участва специалист по лицево-челюстна хирургия. От заявеното от адв.Й. във връзка с това възражение, не става ясно за установяването на какви обстоятелства от значение за правилното решаване на делото е необходимо назначаването на допълнителна съдебномедицинска експертиза с участие на специалист по лицево-челюсна хирургия. Не е ясно и какво според адв.Й. значение за разкриване на обективната истина и правилното решаване на делото има посоченото нея от обстоятелство, а именно това, че от експертизите правело впечатление, че повечето наранявания на жертвата са от дясната страна. Неоснователно е и възражението на адв.Й., че в първоначалната експертиза експертът /вещото лице доц. д-р Д./ е констатирал множество удари с или върху тъпи предмети, но никой не е поискал уточнение какво означава върху тъпи предмети и такова уточнение не е направено и с допълнителната СМЕ. Упълномощения защитник на подсъдимия посочва, че липсват отпечатъци, като адв.Й. смята, че когато са нанасяни удари с ръце, крака, с коляно, би следвало да има такива, което я навеждало на мисълта, че ставало въпрос за рани в резултат на падане. В експертното заключение по назначената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза за изследване на труп № 100/2022, вещото лице доц. д-р Д. е посочило, че уврежданията на пострадалия са резултат от тъпи травми- множество удари с или върху твърди тъпи предмети, но поради нехарактерна форма на външните увреждания и липса на т.н. „контактни отпечатъци“ не е възможно да си направи точна идентификация на удрящите повърхности (респективно твърди тъпи предмети). Вещото лице е посочило, че най- общо може да се каже, че механизма на получаване на травмите в областта на лицето и главата добре могат да бъдат обяснени с нанасяне на множество удари с невъоръжена ръка (най-вероятно свита в юмрук). Травмите в областта на гръдния кош добре могат да бъдат обяснени с ритане с крак (стъпало, възможно и коляно) в долната половина на гръдния кош. В експертното заключение на допълнителната съдебномедицинска експертиза по документи и материали- назначена в хода на съдебното следствие в първата инстанция, извършена от вещото лице доц. д-р Д. Д., също е коментиран механизма на получаване на уврежданията на пострадалия. Според това експертно заключение, механизма на получаване на установените вътрешни и външни травматични увреждания в областта на главата, добре може да бъде обяснен с нанасяне на множество удари с невъоръжена ръка (най-вероятно юмруци) в областта на лицето и главата, както и нанасяне на удари с крака по лицето и главата, особено, когато пострадалият е паднал и лежи върху земята (или цимента), а травмите в областта на гръдния кош добре могат да бъдат обяснени, както с удари с юмруци по различни части на гръдния кош, така и ритане с крак, в дясната половина, като не се изключват и удари и притискане с коляно, когато потърпевшият е в легнало положение. Освен това вещото лице е посочило, че горният механизъм на получаване на травмите, описан на базата на морфологията и локализацията на уврежданията като „най-вероятен“, изцяло се потвърждава от вложените в папката с досъдебното производство „Видеозаписи на три брой дискове“. Становището на адв.Й., че когато са нанасяни удари с ръце, крака, с коляно, би следвало да има контактни отпечатъци, е чисто субективно, изразено от лице, за което няма данни да има необходимите специални знания в областта на съдебната медицина, не е подкрепено с научни и медицински доводи, и не може да бъде противопоставено успешно на експертните заключения на доц. д-р Д.. От доказателствата по делото е безспорно установено, че при нанасянето на побоите от подсъдимия пострадалият е падал, както и това, че част от ударите са били нанесени, докато пострадалият е бил в паднало положение, но тези факти не изключват нито авторството на подсъдимия, нито причинната връзка между деянието му и настъпилите от него общественоопасни последици. Лишени от основание са доводите на адв.Й., свързани с посоченото в съдебномедицинската експертиза за изследване на труп наличие на белодробен ефизем и възражението на този защитник на подсъдимия, че не е посочено дали име връзка белодробния ефизем за влошаване състоянието на пострадалия. От съдържанието на това експертно заключение е видно, че констатирания от вещото лице при извършения оглед и аутопсия на трупа на И. М. белодробен ефизем (раздуване на белите дробове, които са изпълвали гръдната кухина) не е в резултат на старо заболяване на пострадалия, а е в резултат на нанесените му при побоя травматични увреждания в областта на гръдния кош и гръдната кухина. Значението на травматичните увреждания, локализирани в гръдния кош, е посочено от вещото лице в експертното заключение по допълнителната съдебномедицинска експертиза по документи и материали- назначена в първата инстанция. Неоснователно е и възражението на адв.Й., че по данни от болница „Пирогов“, с които се запознала, когато лицето е приемало алкохол или наркотици, това неминуемо се отразява на лечението на черепно-мозъчната травма, т.е. я затруднява, а по делото не намерила данни за степента на алкохолно опиянение. В конкретният случай степента на алкохолно опиване на пострадалия не е била и не може да бъде установена по несъмнен начин, тъй като не му е била взета кръв за изследване, непосредствено, след като е бил намерен в безпомощно състояние. Видно от посоченото в края на заключението по съдебномедицинската експертиза за изследване на труп, при аутопсията е иззета кръв от трупа на пострадалия за изследване съдържанието на алкохол ( при необходимост). Тази иззета кръв не е била изследвана за съдържание на етилов алкохол, но към настоящия момент това не може да бъде направено, тъй като не е запазена като веществено доказателство по делото. Изследването на иззетата при аутопсията кръв от трупа на пострадалия за наличие на етилов алкохол, в конкретният случай не е било и необходимо, тъй като смъртта на пострадалия е настъпила в болницата на 06.08.2022год. в 05: 25 часа, т.е. повече от 24 часа след преустановяване на употребата на алкохол от него, а аутопсията е започнала от 07: 00 часа на 06.08.2022год. При това положение е било безпредметно да се изследва иззетата от трупа на пострадалия кръв за наличието на етилов алкохол, тъй като от една страна същият е бил елиминиран от организма му за времето преди смъртта му, а от друга не може да се изключи попадането в организма му на етилов алкохол, в следствие на оказаните му медицински процедури и приложените медикаменти. Дори употребения от пострадалия алкохол да е затруднил лечението на черепно-мозъчната му травма, която е водещата причина за смъртта му, това не изключва наличието на причинно следствена връзка между нанесения от подсъдимия побой на пострадалия и настъпването на смъртта на последния, нито е обстоятелство, което може да бъде отчетено като съпричиняване от страна на пострадалия на общественоопасния резултат. Подсъдимият е бил наясно с това, че не само той, но и пострадалият е бил употребил алкохол и е могъл да съобрази това обстоятелство. Настоящият съдебен състав намира експертните заключения по извършените от вещото лице доц. д-р Д. съдебномедицински експертизи по делото за изключително добре обосновани и ги кредитира изцяло. Вещото лице, извършило съдебномедицинските експертизи, е отговорило на всички въпроси от експертно естество от значение за правилното решаване на делото. Липсват законови основания по чл.153 от НПК за назначаване на повторна или друга допълнителна съдебномедицинска експертиза, освен назначената от първоинстанционния съд. Относно възражението на адв.Й., че не е бил извършен преглед на крайниците на св.Б. П. и подсъдимия Д. А., за да се установят евентуални наранявания по тях, вследствие нанесените удари на пострадалия, действително неизвършването на освидетестване на тези лица и/или медицински прегледи представлява процесуален пропуск на разследването в досъдебното производство. Към настоящият момент, заради изминалия значителен период от време, този пропуск не може да бъде отстранен, но това не е пречка за правилното решаване на делото, тъй като събраните по делото доказателствени материали са достатъчни за разкриване на обективната истина и изясняване на всички обстоятелства, влизащи в предмета на доказване. Възраженията и доводите на защитата на подсъдимия Д. А. за допуснато нарушение на материалния закон, също са неоснователни. При установените фактически положения първоинстанционният съд правилно е приел за установено от правна страна, че с деянието си подсъдимият Д. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.116 ал.1 т.6 и т.11 вр. с чл.115 от НК, тъй като на 04 срещу 05.08.2022год. в с.Ставерци, обл.Плевен, умишлено умъртвил И. К. М. с ЕГН •••••••••• от с.Ставерци, като деянието е извършено с особена жестокост, по хулигански подбуди и смъртта е настъпила на 06.08.2022год. в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“- гр.Плевен. От обективна страна е установено по несъмнен начин, че на 04/05.08.2022год. в с.Ставерци, подсъдимият А. нанесъл побой на пострадалия И. М., при който му причинил тежка черепно-мозъчна и гръдна травми, изразяващи се в натъртване /контузия/ на главата и тялото; излив на кръв под твърдата мозъчна обвивка /т.н. „субдурален хематом“/ и излив на кръв в дясната гръдна половина /т.н. „хемоторакс“/. Черепно-мозъчната и лицева травма, довела до вътречерепни хематоми и счупвания на кости, с последващ тежък мозъчен оток и компресия на жизненоважни центрове в мозъка, е определена като водеща причина за настъпилата след часове смърт на М.. Първоначалните прижизнено причинени черепно- мозъчна и гръдна травми са довели до реална опасност за живота на пострадалия, но, въпреки адекватната медицинска намеса на лекарите, усложненията от травмите са причинили смъртта на М., която настъпила в болницата на 06.08.2022год. в 05: 25 часа. Налице е пряка причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия А.- множеството удари с ръце и крака, които той нанесъл на пострадалия И. М. и настъпилата смърт на последния. От субективна страна първоинстанционният съд правилно е приел, че подсъдимият А. е извършил деянието виновно, като е причинил смъртта на пострадалия И. М. умишлено, но в мотивите на присъдата има противоречие относно вида на умисъла. На стр.19 от мотивите е посочено: „Така обективираното поведение на подс.А. без съмнение сочи на умисъл за умъртвяване, тъй като смъртта, като общественоопасна последица, макар и да не е желана, е допускана от него.“ Псоченото на стр.19 от мотивите на присъдата, че смъртта на пострадалия не е желана, но е допускана от подсъдимия, съответства на евентуален умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.2 от НК. На стр.20 и стр.21 от мотивите на присъдата първоинстанционният съд е изложил съображения, съгласно които подсъдимият е действал с алтернативен пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал да причини на И. М. тежка телесна повреда или смърт. Т.е. съгласно изложеното на стр.20 и стр.21 от мотивите на присъдата, първоинстанционният съд е приел, че както по отношение на телесната повреда, така и по отношение на смъртта на пострадалия, подсъдимият е действал с алтернативен пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 от НК, като е искал да му причини тежка телесна повреда или смърт. Последното противоречи на изложеното в мотивите на стр.19, където първоинстанционният съд е приел, че смъртта на пострадалия като общественоопасна последица, макар и да не е желана, е допускана от подсъдимия. Наличието на горепосоченото противоречие в мотивите на присъдата, относно вида на умисъла, с който подсъдимият е извършил престъплението, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като ограничава процесуалните права на всички страни в процеса да разберат каква е действителната воля на съда и да организират процесуалната си дейност по обвинението и защитата. От мотивите на присъдата не може да се разбере какво точно първоинстанционния е приел за установено от субективна страна- дали по отношение на смъртта на пострадалия подсъдимият е действал при евентуален умисъл, като не искал настъпването на тези общественоопасни последици, но ги е допускал или по отношение на този общественоопасен резултат е действал при пряк умисъл, като е искал да причини смъртта на И. М.. Макар и да е съществено, това допуснато нарушение на процесуалните правила не е основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, тъй като може да бъде отстранено от въззивния съд. Настоящият съдебен състав намира, че от субективна страна в конкретният случай подсъдимият Д. А. е извършил инкриминираното деяние при евентуален умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.2 от НК, наличието на какъвто се твърди в обвинителния акт на ОП-Плевен, въз основа на който е образувано съдебното производство в първата инстанция. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е допускал настъпването на смъртта на пострадалия, макар да не я е искал. Възраженията и доводите на адв.В., изложени в допълнителното писмено изложение към въззивната жалба и тези на адв.Й., изложени на съдебните прения във въззивната инстанция- че подсъдимият не е причинил умишлено смъртта на пострадалия, са лишени от основание. Според константната съдебната практика, за субективната страна на деянието следва да се съди най-вече от конкретните обективни действия на дееца, причинили настъпилия резултат, а не от неговите последващи обяснения за намеренията му и собствената му интерпретация на произтеклите събития. За това дали умисъла на дееца е за убийство или за телесна повреда, дали е пряк или евентуален, следва да се преценява от начина на извършване на престъплението и по- конкретно от механизма и средствата за нанасяне на удари на жертвата, от броя на ударите, тяхната сила, интензивност и локализация, както и от обективно причинените увреждания. Според задължителните указания, дадени с Постановление № 2/1957г., изменено и допълнено с Тълкувателно постановление № 7/1987г. на Пленума на ВС на РБ, за умисъла може да се съди от средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на нараняването, от разстоянието, от което се посяга на жертвата с оръжие, и други обстоятелства. В конкретния случай е установено от фактическа страна, че подсъдимия Д. А. е нанесъл на подстрадалия И. М. множество силни удари с юмруци и с ритници по главата и тялото на пострадалия И. М.. Предвид големия брой на нанесените удари, начинът, по който са нанесени, насоката, силата на ударите и областите от човешкото тяло, в които са нанесени- включително в областта на главата на пострадалия, където се намира главния мозък, който е жизненоважен орган, при това особено уязвим при силни удари, сравнително продължителния период от време на нанасяне на ударите, обективно причинените на пострадалия телесни увреждания- тежка черепно- мозъчна и гръдна травми и това, че подсъдимият е пълнолетно лице, което не страда от умствена недоразвитост и е извършил деянието в състояние на вменяемост, въззивният съд приема, че подсъдимият Д. А. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици е допускал настъпването на смъртта на пострадалия, макар да не я е искал. Извършения от подсъдимия А. побой на пострадалия И. М. е бил реализиран в относително продължителен времеви период, през който подсъдимият е имал възможност да възприеме, че пострадалият изпада в безпомощно състояние, вследствие на нанасяните му удари, но не е преустановил ударите, до последното изпадане на пострадалия в безпомощно състояние. При установените по делото факти, може да се направи категоричен извод, че подсъдимият А. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал общественоопасните последици- както телесните повреди, така и смъртта на пострадалия, като е искал да причини телесна повреда на пострадалия и е допускал, че с деянието си може да причини смъртта му, като се е отнасял с безразличие към този по-тежък резултат и е бил съгласен с него, въпреки, че не го е целял. С оглед на това настоящият състав приема, че подсъдимият е действал с алтернативен косвен умисъл по отношение смъртта на пострадалия. От установените по делото обстоятелства и най-вече от действията на подсъдимия, може да се направи безспорен извод, че подсъдимият е предвиждал и допускал смъртта на пострадалия И. М., но не може да се направи несъмнен извод, че е искал настъпването на този резултат, поради което не е налице пряк умисъл по отношение на него. Подсъдимият не е използвал средства, с които причиняването на смърт да е неизбежно, нито пък е нанасял удари на пострадалия, докато не се увери, че е настъпила смъртта му. Поведението на подсъдимия сочи на безразличие към смъртта на пострадалия, като последица от действията му и съгласие с тази последица, а не на желание да причини смъртта на пострадалия с действията си. Умисълът на подсъдимия обхваща и квалифициращите признаци, при които е извършено убийството – по чл. 116 ал. 1, т. 6 пр.4 от НК - с особена жестокост и по чл.116 ал.1 т.11 пр.1 от НК- по хулигански подбуди. Изложения в допълнителното писмено изложение към въззивната жалба довод на служебния защитник, че в подкрепа на възражението, че подсъдимият не е причинил смъртта на пострадалия умишлено е заключението на СМЕ по писмени данни, съгласно което при навременно потърсена високо специализирана медицинска помощ с трепанация на черепа и евакуация на субдуралния хематом, леталния изход би могъл да бъде избегнат, е неоснователен. Обстоятелството, че при навременно потърсена високо специализирана медицинска помощ животът на пострадалия би могъл да бъде спасен, не е обстоятелство, което да изключва наличието на евентуален умисъл у подсъдимия за убийството на пострадалия, особено като се има предвид факта, че подсъдимият е оставил пострадалия да лежи в безпомощно състояние без изобщо да прояви интерес към състоянието му и без да потърси медицинска помощ. Обстоятелството, че между изпълнителното деяние и смъртния резултат причинната връзка е опосредена от телесната повреда, също не изключва наличието на евентуален умисъл у подсъдимия за причинената смърт на пострадалия, както твърди адвокат В.. В голяма част от случаите на умишлено причиняване на смърт, включително и при пряк умисъл, а не само при евентуален, причинната връзка между изпълнителното деяние и смъртния резултат е опосредена от телесна повреда, особено когато между изпълнителното деяние и настъпването на смъртта има някакъв промеждутък от време, т.е., когато смъртта на е настъпила мигновено. Лишени от основание са и изложените доводи от адв.С. Й. в подкрепа на възражението, че подсъдимият не е причинил смъртта на пострадалия умишлено, а именно това, че съгласно СППЕ подсъдимият е с коефициент на интелигентност 78, неграмотен е, не може да чете и пише, а освен това е бил с нарушено периферно зрение и координация, и с отслабена разсъдъчност, както и че е бил в пияно състояние. Тези обстоятелства са били съобразени от вещите лица извършили съдебната психолого-психиатрична експертиза. От заключението й е видно, че при освидетелствания подсъдим Д. В. А. няма данни за умствена недоразвитост и/или за психично разстройство в тесния смисъл на думата. Алкохолното му опиване е било обикновено в степен повече от леката, което състояние не може да бъде отнесено към показателите за невменяемост, т.е. могъл е да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи. В състоянието на алкохолно опиване в степен повече от леката, при подсъдимия, се наблюдава, че разсъдъчността е отслабена, нарушени са периферното зрение и координацията, настроението внезапно може да премине в гняв и при характеристики на личността се предпоставят безразсъдство и жестокост, които в трезво състояние биха могли да бъдат потиснати. Интелектуалното развитие, психологичния профил на подсъдимия и пияното му състояние, не са му пречили да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Извършеното убийство на пострадалия, посредством нанесения му от подсъдимия жесток побой, не представлява някаква сложна дейност и не изисква особено големи интелектуални способности у дееца, за да е налице интелектуалния и волевия момент на умисъла. Броят на насените от подсъдимия удари и тяхната сила, механизмът на нанасянето им, насочеността им в жизненоважни анатомични области и продължителността на побоя категорично не сочат само на умисъл за причиняване на телесна повреда, следствие на което по непредпазливост да е причинена смъртта на пострадалия И. М.. Установеното поведение на подсъдимия А. без съмнение сочи на евентуален умисъл за умъртвяване, тъй като смъртта на пострадалия, макар и да не е желана, е предвиждана и допускана от подсъдимия общественоопасна последица. Въззивният съд изцяло се солидаризира с направения от първоинстанционния съд извод, че убийството е извършено при наличието на квалифициращия признак по чл. 116 ал. 1 т. 6 пр.4 от НК - с особена жестокост. Съдебно-медицинската експертиза е категорична в заключението си, че уврежданията на И. М. са причинени от тъпи травми - множество удари със или върху тъпи предмети, като механизмът на получаване на травмите в областта на лицето и главата е с нанасяне на множество удари с невъоръжена ръка /най-вероятно свита в юмрук/, а травмите в областта на гръдния кош могат да бъдат обяснени с ритане с крак /стъпало, възможно и коляно/ в долната половина на гръдния кош. Броят на нанесените удари, който е значителен и локализиран в жизненоважни анатомични области на тялото - глава и гръден кош, тяхната насоченост, сила, продължителност и причинените поражения, според настоящия съдебен състав по несъмнен начин обективират наличието на квалифициращия признак "особена жестокост". Събраните по делото доказателства обуславят извод, че при извършването на убийството подсъдимият е проявил изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност и садизъм, които го характеризират като жесток човек. Неоснователно е възражението на служебния защитник на подсъдимия, направено в допълнителното писмено изложение към въззивната жалба, че в случая не бил изпълнен критерия за „особена жестокост“, тъй като според адв.В. действията на подсъдимия не са демонстрирали изключителни по интензитет ярост, коравосърдечие, свирепост, отмъстителност или садизъм, харакеризиращи го като жесток човек, а още повече било установено, че в нанасянето на побоя имали участие и други хора. Съгласно трайната съдебна практика, особената жестокост е външна характеристика на убийството, чрез която се отразяват субективните качества на дееца, като не е задължително да се установява дали деецът извън убийството е въобще жесток човек. Достатъчно е това качество да е проявено при осъществяване на деянието, както е в случая, за да се квалифицира убийството като извършено с особена жестокост. В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че особената жестокост е качество на дееца, което може да се обективира, от една страна, в поведението му - начин на осъществяване на деянието, използваните средства, и от друга - в личностните му качества, в проявеното отношение към пострадалия и страданията му. Проявената незаинтересованост и безразличие към пострадалия, изоставянето му в тежко увредено и безпомощно състояние, неконтактен, кървящ и със затруднено дишане, след нанесения му продължителен и интензивен побой, без да се предприемат никакви действия за оказване на помощ или поне да се сигнализира за това на компетентните медицински органи, също еднозначно определят подс.А. като жесток човек, а осъщественото от него деяние - като извършено с особена жестокост. Участието в началото на инцидента и на други хора в нанасянето на побоя на пострадалия, не изключва, а подкрепя извода, че подс.А. се е проявил като жесток човек, а осъщественото от него деяние е извършено с особена жестокост, тъй като подсъдимият е нанесъл побоя на пострадалия знаейки, че последният е бил жертва на агресия и от други хора през инкриминираната нощ. Въззивният съд изцяло се солидаризира и с направения от първоинстанционния съд извод, че убийството е извършено при наличието на квалифициращия признак по чл.116 ал.1 т.11 пр.1 от НК- по хулигански подбуди. Първоинстанционният съд правилно е приел, че при осъществяване на престъплението подсъдимият Д. А. е бил воден именно от хулигански подбуди, в чиято основа стоят характеровите и психическите му особености. В тази насока преимуществено са повлияли неговата антисоциалност, несъответствието между поведението му и социалните норми, грубото безразличие към чувствата на другите, неговата импулсивност, нисък фрустрационен праг, усещане за физическо превъзходство, манифестна безкритичност към последиците от постъпките му и изявена склонност да обвинява другите за собствените си неблагополучия в обществото. Нападението на подсъдимия над пострадалия е било демонстративно, брутално, агресивно и изненадващо за пострадалия. Подсъдимият съзрял възможност чрез деянието си да манифестира физическото си превъзходство над жертвата, пълното отричане и незачитане на установените в обществото норми за поведение на обществени места, на общата забрана да не се вреди другиму и на задължението за уважение и незасягане живота и телесния интегритет на личността. Очевидно собствените подбуди на подсъдимия да извърши деянието са произтичали от нуждата му публично да противопостави себе си на общоприетите, според господстващия обществен морал, правила и норми за поведение, ясно и демонстративно да заяви себеусещането за надмощие, за безнаказаност и за възможност да стори каквото поиска, независимо от общоприетите схващания. Подобни прояви несъмнено скандализират обществото, независимо дали са извършени на публично място, а в конкретният случай част от инкриминираните действия на подсъдимия са извършени на улицата до входната врата на двора на къщата на св.Б. П. и са били записани от камери за охрана и видеонаблюдение собственост на Кмествто с.Ставерци и на свидетеля Я. П., който също е възприел част от инкриминирания инцидент. Необходимо и съществено условие за съставомерността на хулиганските действия е тяхната насоченост - да засягат грубо обществения ред и общественото спокойствие. В настоящия казус това изискване е удовлетворено, още повече, че извършените от подсъдимия действия са станали достояние и на други хора. Безспорно тези действия представляват грубо нарушение на обществения ред, защото изразяват брутална демонстрация против установения ред и засягат особено важни интереси на личността на пострадалия. Изложените обстоятелства представляват основание убийството да бъде квалифицирано като такова извършено по хулигански подбуди. Неоснователно е възражението на служебния защитник на подсъдимия, направено в допълнителното писмено изложение към въззивната жалба, че в случая липсва квалифициращия признак „по хулигански подбуди“, по съображения, че било установено, че причината за нанасянето на побоя на И. М. е липсата на колело, собственост на В. П., което М. е забравил в центъра на селото и подсъдимият А. е извършил действията вземайки страна, като не е имало умисъл за явно неуважение към обществото, а още повече, че на мястото реално са присъствали участниците в действията, които са извършили спрямо И. М.. В конкретният случай подсъдимият А. не е имал личен мотив да пребие до смърт пострадалия. Действията на подсъдимия не могат да бъдат характеризирани само като „вземането на страна“ в конфликта възникнал по повод забравеното от пострадалия колело, което св.В. П. е ползвала. Упражненото от подсъдимия насилие спрямо пострадалия И. М. е ескалирало във времето и продължило след като въпросът за забравеното от пострадалия колело е бил приключен, като дори св.В. П. се опитвала с действията си да възпира агресията на подсъдимия. Освен срещу личността на пострадалия, действията на подсъдимия са били насочени и срещу обществения ред и с тях подсъдимият е искал да изрази явното си неуважение към обществото, чрез брутална демонстрация против установения обществен ред, засягайки особено важни интереси на личността на пострадалия. Изводът, че подсъдимият е извършил деянието по хулигански подбуди, не се изключва от това, че на мястото, са присъствали само пострадалия, свидетелят В. П., свидетеля Б. П. и свидетеля Л. Р.. Наличието на личен мотив за св.П. и св.Б. П. за саморазправа с пострадалия, заради забравеното колело, не изключва възможността същите да възприемат действията на подсъдимия като такива извършени по хулигански подбуди, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Освен това в конкретният случай част от инкриминираните действия на подсъдимия са извършени на улицата до входната врата на двора на къщата на св.Б. П. и са били записани от камери за охрана и видеонаблюдение собственост на Кмествто с.Ставерци и на свидетеля Я. П., който също е възприел част от инкриминирания инцидент. По изложените съображения, като е признал подсъдимия Д. А. за виновен, че е извършил престъпление по чл.116 ал.1 т.6 и т.11 вр. с чл.115 от НК, първоинстанционният съд е приложил закона правилно. Липсва основание за оправдаване на подсъдимия или за прилагане на различна правна квалификация по отношение на извършеното от него деяние. Конкретно не са налице основания за изменение на присъдата и преквалифициране на деянието на подсъдимия като престъпление по чл.124 ал.1 от НК или по чл.115 от НК, каквито искания са направени от служебния защитник на подсъдимия с въззивната жалба и допълнителното писмено изложение към нея. Настоящият състав на Великотърновския апелативен съд намира, че въззивната жалба на служебния защитник на подсъдимия е частично основателна, относно заявеното с нея оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. За извършеното от подсъдимия Д. А. престъпление по по чл.116 ал.1 т.6 и т.11 вр. с чл.115 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Д. А. първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства направеното от подсъдимия самопризнание в хода на съдебното следствие в първата инстанция, изразеното съжаление и критично отношение към извършеното. Съставът на Плевенския окръжен съд приел, че в конкретният случай е налице значителен превес на отегчаващите отговорността на извършителя обстоятелства. Като такива са отчетени: данните за съдебното минало на подсъдимия, които сочат, че същият е осъждан за престъпления от общ характер; недобрите му характеристични данни; това, че престъплението, за което бе признат за виновен, е извършено чрез осъществяването на два от квалифициращите признаци - убийство, извършено с особена жестокост и по хулигански подбуди. Първоинстанционният съд е акцентирал и върху нанесените, без проява на каквото и да е състрадание, от страна на подсъдимия, множество удари по различни части от тялото на жертвата и причинените й множество увреждания. Посочено е, че в тази връзка е и заключението на съдебната психолого-психиатрична експертиза, в която са изведени изводите, че в състоянието на алкохолно опиване в степен повече от леката, при подсъдимия се наблюдава, че разсъдъчността е отслабена, нарушени са периферното зрение и координацията, настроението внезапно може да премине в гняв и при характеристики на личността се предпоставят безразсъдство и жестокост, които в трезво състояние биха могли да бъдат потиснати. Като отегчаващо отговорността обстоятелство е отчетен и фактът, че непосредствено след деянието и почти до настъпването на смъртта на пострадалия на следващия ден, подсъдимият не е потърсил медицинска помощ, въпреки че е възприел влошеното здравословно състояние на пострадалия и е съзнавал наложителността от намесата на лекар, което го определя и като личност, неспособна да цени живота като най-висше благо. Съобразявайки отчетените от него смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства досежно конкретното убийство, личността на пострадалия, степента на обществена опасност на подсъдимия и неговите характеристични данни, както и липсата на значим обществен резонанс от престъплението и възможното очаквано поправяне на подсъдимия в бъдеще, първоинстанционният съд е приел, че извършеното от подсъдимия престъпление не е „изключително тежко“, по смисъла на чл.38а, ал.2 от НК, и не обосновава налагане на наказание „доживотен затвор“ и в съответствие с чл.57, ал.1 от НК, за стореното от подсъдимия следва да се определи наказание „лишаване от свобода“, каквото е предвидено в първата алтернатива на предвидената санкция в чл.116 ал.1 от НК и което наказание по вид е най-лекото измежду трите визирани наказания, като е приел че това наказание следва да се определи в размер на двадесет години лишаване от свобода, при условията на чл.54 от НК, като са изложени и съображения, че в конкретния случай не са налице основания за приложението на чл.55 от НК. Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд правилно е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства направеното от подсъдимия А. самопризнание в хода на съдебното следствие в първата инстанция, с което е съдействал за разкриване на обективната истина, както и изразеното от него съжаление и критично отношение към извършеното. В допълнение към тях, като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете и чистото съдебно минало на подсъдимия А. към момента на извършване на престъплението, предвид настъпилата за миналите му осъждания реабилитация на основание чл.88а от НК, за което въззивният съд изложи съображенията си по-горе в настоящото решение. Тъй като реабилитацията заличава осъждането и последиците му, първоинстанционният съд незаконосъобразно не е съобразил факта на настъпилата реабилитация по чл.88а от НК и неправилно е отчел съдебното минало на подсъдимия като отегчаващо отговорността обстоятелство, вместо като смекчаващо такова, каквото е всъщност. Обстоятелството, че настъпилата реабилитация не е отразена в справката за съдимост на подсъдимия Д. А., е без правно значение, тъй като съдът е длъжен да следи дали не са изтекли предвидените в закона срокове за реабилитация по чл.86 или по чл.88а от НК и ако тези срокове са изтекли, да съобразява това обстоятелство при постановяване на съдебния си акт, когато той е от значение за квалифициране на деянието и/или за индивидуализацията на наказанието. Първоинстанционният съд правилно е отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство това, че престъплението, е извършено при наличието на два квалифициращи признака – „с особена жестокост“ и „по хулигански подбуди“. Тъй като наличието на всеки един от тези квалифициращи признаци е достатъчно за приложението на квалифицирания състав по чл.116 ал.1 от НК, наличието на повече от един квалифициращ деянието признак представлява отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като разкрива по-висока степен на обществена опасност на извършеното деяние. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете и това, че подсъдимият е извършил деянието в пияно състояние, след употреба на значително количество алкохол. В тази връзка първоинстанционният съд правилно е съобразил заключението на съдебната психолого-психиатрична експертиза, според което в състоянието на алкохолно опиване в степен повече от леката, при подсъдимия се наблюдава, че разсъдъчността е отслабена, нарушени са периферното зрение и координацията, настроението внезапно може да премине в гняв и при характеристики на личността се предпоставят безразсъдство и жестокост, които в трезво състояние биха могли да бъдат потиснати. Употребявайки доброволно и съзнателно значително количество алкохол, подсъдимият сам е допринесъл за проявлението на тези отрицателни характеристики на личността му при извършване на деянието. Основателно е възражението на адвокат Й., че първоинстанционният съд неправилно е отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство недобри характеристични данни за подсъдимия. На първо място следва да се отбележи, че недобрите характеристични данни не са непременно лоши, а само лошите характеристични данни могат да имат характера на отегчаващо отговорността обстоятелство. Окръжният съд не е посочил какви конкретно установени недобри харастеристични данни за подсъдимия е имал предвид, но най-вероятно е имал предвид данните в приложената на л.87-88, т.1 от досъдебното производство характеристична справка за Д. В. А., от Мл.ПИ. К.К.. Посоченото в тази характеристична справка, че подсъдимият има 10 бр. заявителски материали и 8 бр. криминални регистрации, както и това, че е склонен към извършване на престъпления, основно кражби, не следва да се отчита като лоши характеристични данни при индивидуализацията на наказанието, тъй като това би било в противоречие с презумпцията за невиновност. Не следва да се отчитат като лоши характеристични данни и посоченото в характеристичната справка, че срещу подсъдимия има 2 образувани съдебни дела, че е осъждан и е изтърпявал ефективна присъда „Лишаване от свобода“, тъй като данни за осъжданията на подсъдимия следва да се установяват само от справката му за съдимост, като следва да се преценява и дали не е настъпила реабилитация. В останалата част обсъжданата характеристична справка съдържа данни за подсъдимия Д. А., които не могат да бъдат определени нито като само лоши, нито като само добри, тъй като се съдържат данни и в двете насоки, както и такива, които не могат да бъдат определени нито като добри, нито като лоши. Като добри характеристични данни може да бъде определено отразеното в характеристичната справка, че подсъдимият А. работи при местни фермери, земеделие и животновъдство, основно обща работа, както и в помощ на частни домове, че живее на семейни начала с Р. Х., с която има 6 деца, както и това, че по характер е тих и скромен и не е конфликтен. Като лоши характеристични данни може да бъде определено отразеното в характеристичната справка, че подсъдимият А. често злоупотребява с алкохол, като под въздействие на същия става неузнаваем. Според настоящия състав, предвид посоченото в справката изречение: „Не е конфликтен, но често злоупотребява с алкохол, като под въздействие на същия става неузнаваем“, под „неузнаваем“ изготвилия характеристичната справка е имал предвид, че под въздействието на алкохола подсъдимия става конфликтен, за разлика от поведението му, когато не е употребил алкохол. Посоченото в харектеристичната справка, че подсъдимият като цяло не се ползва с добро име и авторитет сред населението на с.Ставерци, не съдържа конкретна информация, която да може да бъде определена еднозначно като лоши характеристични данни. Основателно е и възражението на адвокат Й., че в нарушение на чл.56 от НК първоинстанционният съд е третирал едни и същи обстоятелства едновременно като съставомерни във връзка с квалифициращия признак „особена жестокост“ и като отегчаващи при определяне на наказанието. В нарушение на чл.56 от НК, неправилно като отегчаващо отговорността обстоятелство са отчетени нанесените, без проява на каквото и да е състрадание, множество удари по различни части от тялото на жертвата и причинените й множество увреждания. В нарушение на чл.56 от НК, неправилно като отегчаващо отговорността обстоятелство е отчетен и фактът, че непосредствено след деянието и почти до настъпването на смъртта на пострадалия на следващия ден, подсъдимият не е потърсил медицинска помощ, въпреки че е възприел влошеното здравословно състояние на пострадалия и е съзнавал наложителността от намесата на лекар, което го определя и като личност, неспособна да цени живота като най-висше благо. Съобразно забраната по чл.56 от НК, горните обстоятелства не могат да се отчитат като отегчаващи при индивидуализацията на наказанието, тъй като в конкретният случай имат значение за правилното приложение на закона и са съобразени при квалифицирането на деянието във връзка с определянето на формата и вида на вината на подсъдимия и във връзка с наличието на квалифициращото обстоятелство „особена жестокост“. Предвид наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, относителната им тежест, високата степен на обществена опасност на деянието и средната такава на подсъдимия, въззивният съд също приема, че на подсъдимия А. следва да бъде наложено най-лекото по вид наказание от алтернативно предвидените за престъплението по чл.116 ал.1 от НК, но наложеното с присъдата наказание двадесет години лишаване от свобода е явно несправедливо, тъй като размера му е прекалено завишен. В конкретният случай не е налице значителен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, както неправилно е приел първоинстанционния съд, а баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, с оглед на което и за постигане на целите по чл.36 ал.1 от НК, както по отношение на специалната, така и на генералната превенция, на подсъдимия А. следва да се определи наказание осемнадесет години лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК. Предвид горното, присъдата следва да се измени в частта на наложеното на подсъдимия наказание, което да се намали от двадесет години лишаване от свобода на осемнадесет години лишаване от свобода. Въззивният съд споделя изразеното в мотивите на присъдата на първоинстанционния съд становище, че в конкретният случай не са налице основания за приложението на чл.55 от НК. От една страна липсват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а от друга най-лекото предвиденото в разпоредбата чл.116 ал.1 от НК наказание- петнадесет години лишаване от свобода, не е несъразмерно тежко. Предвид размера на наказанието лишаване от свобода, което следва да се наложи на подсъдимия А.- осемнадесет години, който е повече от три години, не са налице предпоставките на чл.66 от НК за отлагане изтърпяването му и същото следва да се изтърпи ефективно при първоначален строг режим, на основание чл.57 ал.1 т.2 б. „а“ от ЗИНЗС, какъвто е определен с присъдата на първоиистанционния съд. Ето защо не е налице основание за изменение на присъдата в частта, с която е определен първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и в тази част присъдата следва да се потвърди. Правилно с присъдата първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.59 от НК, като при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан, считано от 05.08.2022год. Първоинстанционната присъда е правилна и в частта, с която съдът се е разпоредил с веществените доказателства, както и в частта за разноските. В първата инстанция не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да не могат да бъдат отстранени от въззивния съд, поради което направените в съдебно заседание във въззивната инстанция искания от подсъдимия А. и от упълномощения му защитник адвокат Й. за отмяна на присъдата и връщане на делото да ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, са неоснователни и не следва да се уважават, тъй като липсва законово основание за това. При извършената въззивна проверка на присъдата по жалбата на защитника на подсъдимия и служебно, настоящият състав не намери други основания за изменение или за отмяна на присъдата, освен посоченото основание за изменение в частта на наложеното наказание, поради което в останалите части присъдата е правилна и следва да се потвърди. Мотивиран така и на основание чл.337 ал.1 т.1 вр. с чл.334 т.3 и чл.338 вр. с чл.334 т.6 от НПК, Великотърновският апелативен съд