Решение № 2288 от 8.7.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 421/2026 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). С Решение № 122/19.03.2026 г., постановено по АНД №148/2026 г. на Районен съд /РС/ Плевен е потвърдено наказателно постановление /НП/ № ВТ-008981 от 19.12.2025 г. на Началник Териториален отдел за областите Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново със седалище Велико Търново, към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ" ЕАД, с ЕИК 202376220, със седалище и адрес на управление: гр. София 1309 район р-н Илинден, [жк], [улица], вх. Г, ет. 6, на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за нарушение на чл.11, ал.1, т.10 и т.20 от ЗПК. Така постановеното решение е обжалвано в законовия срок с касационна жалба от „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ" ЕАД, чрез юрк. Г.. Твърди, че решението е необосновано и неправилно, постановено в противоречие на материалните и процесуални правила, а наложеното наказание е явно несправедливо - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК. Излага следните аргументи: Не е налице посоченото нарушение на чл.5, ал.8 от ЗЗП. Сочи, че неправилно е прието, че информацията, с която страните се съгласяват вноските по договора за потребителски кредит да бъдат заплащани на 24 брой вноски е описана в договор за възлагане на поръчителство. Така посочена информация от страна на административно-наказващия орган противоречи на фактическата обстановка и на документацията приложена по преписката. Информацията относно съгласието за заплащане на погасителните вноски е налична единствено и само в погасителен план към договор за потребителски кредит № 101067354 от 18.09.2025 г. По силата на договора за потребителски кредит кредитополучателят се е съгласил да заплаща погасителните вноски съгласно Погасителен план, по един от следните описани в чл. 3, ал. 1 от договора за потребителски кредит начини, а именно по банков път по сметка с [IBAN] BIC: UBBSBGSF Банка: „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, в Търговски обекти на посредници на Кредитодателя или чрез други приемливи методи. Твърди, че в НП неправилно е посочено, че банковата сметка е с титуляр кредитора - Кеш Кредит Мобайл ЕАД ЕИК: 202376220. Банковата сметка, упомената в договора за потребителския кредит, е на търговския посредник, който осъществява търговско посредничество - Кеш Кредит ЕАД. По тази причина Кеш Кредит Мобайл ЕАД не разполага с фактическа или правна възможност да идентифицира постъпления по посочената банкова сметка. Твърди, че са налице две напълно независещи една от друго договорни правоотношения, които не се намират в отношение на акцесорност или взаимна свързаност. Сочи, че неправилно е прието, че събраната в хода на процедурата за подписване на договор за потребителски кредит информация е била изпратена както до кредитора, така и до поръчителя, което доказва знание от страна на кредитора относно избраното от кредитополучателя обезпечение преди сключването на договора за кредит, като твърди, че кредиторът не разполага с информацията, и няма доказателства, че е получена. Твърди, че сключеният договор за потребителски кредит № 101067354 от 18.09.2025г., както и в последствие подписаният договор за потребителски кредит, отговарят изцяло на изискванията на Закона за потребителския кредит. Не е направена преценка за маловажност на нарушението. Неправилно РС е приел, че фактическите констатации в АУАН са верни до доказване на противното. Моли да се отмени съдебното решение и да се отмени НП, алтернативно след отмяна на съдебното решение делото да се върне на РС за ново разглеждане. Ответникът по касация, чрез юрк. П., изразява писмено становище, че касационната жалба е неоснователна, постановеното решение е правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения и прилага съдебна практика. Моли да се присъдят разноски по чл.63д, ал.3 от ЗАНН в размер на 80 евро. Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, допустима е и следва да бъде разгледана. В съдебно заседание касаторът „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД – редовно призован, не се представлява. За ответника по касационната жалба – НАЧАЛНИК НА ТЕРИТОРИАЛЕН ОТДЕЛ СЪС СЕДАЛИЩЕ В ГР. РУСЕ КЪМ ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „КОНТРОЛ НА ПАЗАРА“ ПРИ КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ – редовно призован, представител не се явява. Пороците, които касаторът сочи в жалбата си, съдът определя като нарушение на закона - касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Въпреки твърденията за процесуални нарушения от страна на съда и явна несправедливост на наказанието, в касационната жалба липсва конкретика по отношение на същите. Плевенски административен съд, първи касационен състав, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, с оглед посочените в жалбата касационни основания, констатира следното: Касационната жалба е неоснователна. Пред първо-инстанционния съд са събрани писмени доказателства и са разпитани свидетели. В решението си първо-инстанционният съд е изложил анализ на събраните доказателства и направените от него фактически и правни изводи. За да потвърди НП като законосъобразно и правилно, първоинстанционният съд е приел за безспорно доказано описаното в НП нарушение след съвкупната преценка на приетите по делото писмени и гласни доказателства. РС е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК „Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“. Целта на цитираната разпоредбата на чл.11, т.10 от ЗПК е на потребителят да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да извърши във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Посоченият ГПР е неверен. В конкретния случай към договора за кредит е сключен и договор за допълнителна услуга - предоставяне на гаранция /поръчителство/. За предоставянето на тази допълнителна услуга кредитополучателят дължи заплащане в размер на 4 401,12 лв., която сума надвишава размера на предоставения кредит 2 500,00 лв., както и размера на общата дължима сума по договора 3 542,88 лв. и представлява 76% от размера на предоставения кредит, и чието заплащане е разсрочено за срока на договора. Според РС, правилно административно-наказващият орган в издаденото наказателно постановление е счел, че на практика по описания начин предвидената неустойка се превръща в скрита възнаградителна лихва. В случай, че бешe изрично посочена като такава, сключеният договор за потребителски кредит би бил в нарушение на чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит. В конкретният случай е посочено, че ГПР е 42,64 %, без обаче в договора да се посочи по какъв начин е формиран ГПР. Това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация от кои пера е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в годишния процент на разходите (ГПР), противоречи на изискването за яснота, въведено с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съгласно чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК „Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден“. В случая размер на лихвения процент на ден не е посочен. Неоснователно е становището, че административно-наказващият орган погрешно е възприел информацията, че кредитополучателят се е задължил да заплаща възнаграждението по договора за възлагане на поръчителство по сметка на кредитора. От описаната информация в чл. 3, ал. 1 от Договора за кредит и в чл. 2, ал. 3 от Договора за възлагане на поръчителство става ясно, че банковата сметка, по която трябва да се плащат както кредита и лихвата по него (вземанията по договора за кредит), така и възнаграждението за поръчителство (вземането по договор възлагане на поръчителство) е една и съща - тази на кредитодателя. От това следва, че вноските за предоставяне на обезпечение под формата на поръчителство от юридическо лице, което предоставя гаранционни сделки, са дължими на кредитора по договора за кредит, а не на друго юридическо лице, по друг договор. Въз основа на информацията предоставена от кредитора и посредника (становища с приложени документи) е видно, че посочената банкова сметка е една и съща и сумите се дължат на едно юридическо лице. В този смисъл са и показанията дадени в хода на съдебното следствие от актосъставителя. Неоснователно е становището на дружеството, че не са били запознати с вида обезпечение, направено от кредитополучателя, и не разполагат с информация, от която да е видно какъв вид обезпечение е избрал. Видно от отговор от „Кеш кредит“ АД, изпратен до административно-наказващия орган, находящ се на л.44 по делото, „Цялата събрана информация отнасяща се за клиента (желани параметри, лични данни и друга информация, касаеща отпускане на кредит) е изпратена както до кредитора, така и до поръчителя за оценка и анализ. Клиентът е получил одобрение от двете дружества, като на същият са му предоставени проекти и на двата договора за преглед…“ Т.е. преди сключването на договора за кредит, кредиторът е бил наясно какво обезпечение е избрал кредитополучателят. Според РС с действията си дружеството жалбоподател безспорно е нарушило разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 и т.20 от Закона за потребителския кредит. РС още посочил, че наложената от наказващия орган имуществена санкция за нарушението по чл.11, ал.1, т.10 и т.12 от ЗПК, предвидена в разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗПК, е в минимален размер, който е приет за справедлив, съобразен с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, и от естеството да съдейства за постигане целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН. Спазени са процесуалните правила – АУАН и НП съдържат всички реквизити на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Издадени са от компетентни органи, в рамките на правомощията им. Спазени са сроковете на издаване, връчени са редовно, с което е гарантирано правото на защита на жалбоподателя във всеки етап на производството. При издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което да обуславя изцяло отмяната му на тази основа, поради което същото е потвърдено изцяло. Решението е правилно. По отношение посоченото в касационната жалба, че не е налице посоченото нарушение на чл. 5, ал. 8 от ЗЗП, в процесното НП не е посочена като нарушена такава правна норма. С НП е наложено наказание за нарушение на чл.11, ал.1, т.10 и т.20 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ - съвсем различен закон от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. По отношение на твърдението, че неправилно е прието, че информацията, с която страните се съгласяват вноските по договора за потребителски кредит да бъдат заплащани на 24 брой вноски е описана в договор за възлагане на поръчителство, същото е неоснователно. Т. твърдение няма нито в НП, нито в решението на РС. Договорът за поръчителство е приобщен на л.л.55-56 от делото пред РС, като част от същия договор е погасителен план, включващ 24 погасителни вноски. Същите се заплащат отделно и независимо от погасителните вноски, посочени в погасителен план към договор за потребителски кредит № 101067354 от 18.09.2025 г. Поради непосочването на тези суми на кредитополучателя не става ясна цялата сума, която дължи, нито е изчислен точно ГПР – нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. РС е посочил, че с оглед на факта, че е посочена една и съща банкова сметка, по която се плащат сумите и по двата договора, „вноските за предоставяне на обезпечение под формата на поръчителство от юридическо лице, което предоставя гаранционни сделки са дължими на кредитора по договора за кредит, а не на друго юридическо лице, по друг договор“. Този извод е направен с оглед изплащането на сумите по една и съща банкова сметка, и настоящия съд го приема за правилен. По отношение на възражението, че посочената банкова сметка с [IBAN] BIC: UBBSBGSF Банка: „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, е с титуляр не кредитора - Кеш Кредит Мобайл ЕАД, ЕИК 202376220, а на търговския посредник, който осъществява търговско посредничество - Кеш Кредит ЕАД, съдът съобразява следното: въпреки твърденията в касационната жалба, че се представят доказателства в тази насока, такива не са представени. Но дори тази банкова сметка да е на посредника, а не на кредитора, това не променя изводите за нарушение на чл.11, ал.1, т.10 и т.20 от ЗПК, които нарушения не зависят от това, на коя банкова сметка се превеждат суми от кредитополучателя за погасяване на кредита и на сумите по договора за поръчителство. Още повече, че кредитополучателят е задължен съгласно чл.3, ал.1 от договора за потребителски кредит /л.74 от делото пред РС/ и чл.2, ал.3 от договора за поръчителство /л.55, гръб от делото пред РС/ да заплаща суми на една и съща банкова сметка. Освен това, на л.л.63-67 от настоящето дело са приложени УАС на Кеш Кредит Мобайл ЕАД и на Кеш Кредит ЕАД, от които е видно, че са свързани лица – същите са с един и същи собственик на капитала - Кеш Кредит България ЕООД, като едно физическо лице контролира техния собственик. Не е основателно твърдението, че са налице две напълно независещи една от друго договорни правоотношения, които не се намират в отношение на акцесорност или взаимна свързаност. Договорът за поръчителство винаги е акцесорен и обезпечава вземането по друг договор. Твърдението, че неправилно е прието, че събраната в хода на процедурата за подписване на договор за потребителски кредит информация е била изпратена както до кредитора, така и до поръчителя, което доказва знание от страна на кредитора относно избраното от кредитополучателя обезпечение преди сключването на договора за кредит, като твърди, че кредиторът не разполага с информацията, и няма доказателства, че е получена, е неоснователно. На л.44 от делото пред РС е приложено писмо от Кеш Кредит ЕАД – посредник на касатора Кеш Кредит Мобайл ЕАД, в което изрично се сочат цитираните в АУАН и в НП факти. Същото не е оспорено, няма и доказателства за обратното, поради което правилно актосъставителят, наказващият орган и РС са го приели за доказано. С оглед на факта, че Кеш Кредит Мобайл ЕАД и Кеш Кредит ЕАД са свързани лица, следва да се приеме, че така приетото не може и да бъде опровергано. Твърдението, че сключеният договор за потребителски кредит № 101067354 от 18.09.2025 г., както и в последствие подписаният договор за потребителски кредит, отговарят изцяло на изискванията на Закона за потребителския кредит, е явно неоснователно с оглед изложените по-горе мотиви, както и според изложените от РС мотиви. Не е основателно и твърдението, че не е направена преценка за маловажност на нарушението. РС изрично е направил преценка по чл.27 ЗАНН вр. чл.12 ЗАНН, като е посочил, че наложеното наказание е справедливо. Според настоящия съд, въпреки че нарушенията на чл.11, ал.1, т.10 и т.20 от Закона за потребителския кредит са формални, с оглед на факта, че кредитополучателят е бил задължен да заплати за поръчителство сума, която е почти двойно по-голяма от тази получена по договора за потребителски кредит, отделно от възнаградителната лихва, посочена в договора за потребителски кредит, в случая не може и да става въпрос за маловажност. В решението на РС липсва твърдение, че фактическите констатации в АУАН са верни до доказване на противното. Напротив, РС се е обосновал със събраните писмени и гласни доказателства, и въз основа на същите е приел, че се доказва посоченото в АУАН и в НП. Настоящият състав намира, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, както при издаване на АУАН, така и при издаването на НП, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, следва в полза на касатора да бъдат присъдени сторените по делото разноски, като със становището е претендирано от процесуалния представител на ответника по касация юрисконсулско възнаграждение в размер на 80 евро, което следва да се присъди изцяло на основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, доколкото е в рамките на посоченото в тази разпоредба, а и с оглед липсата на възражение за прекомерност от страна на касатора. Воден от горното и на основание чл. 63в и чл.63д, ал.4 от ЗАНН, Плевенски административен съд, първи касационен състав,