Решение № 101 от 22.8.2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 51/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 58 от 27.12.2024 г., постановено по т.д. № 2 по описа на ОС – Ловеч за 2024 г., съдът отхвърлил предявеният от И. Н. Т., с ЕГН ••••••••••, действаща със съгласието на Ф. Х. Н., с ЕГН •••••••••• (нейна майка), двете с адрес: с. Български извор, Община Тетевен, •••••••••• против „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, с ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр. София бул. „Витоша" № 89Б иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" за неимуществени вреди (болки и страдания) от ПТП, причинено на 28.07.2023 г. при управление на застрахован при ответника лек автомобил марка „Тойота", модел „Айго" с рег. № СВ 79••••, в размер на 70 000 лв., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 28.07.2023 г. (датата на реализиране на ПТП) до окончателно й изплащане. Съдът е осъдил И. Н. Т., с ЕГН ••••••••••, действаща със съгласието на Ф. Х. Н., с ЕГН •••••••••• (нейна майка), двете с адрес: с. Български извор, Община Тетевен, •••••••••• да заплати на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, с ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр. София бул. „Витоша" № 89Б сумата 700 лв., представляваща сторени по делото разноски съразмерно отхвърлената част от иска, както и сумата от 360 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК. Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от И. Н. Т., с ЕГН ••••••••••, действаща чрез адв. И. Б.. Обосновават се доводи за незаконосъобразност, необоснованост, неправилност. Възразява се срещу направения извод, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Навежда, че поведението на пострадалата, при пресичане на пътното платно - с внезапно ускоряване на движението, извън очертанията на мястото за пресичане, не е обстоятелство, аргументиращо липса на задължение или невъзможност на водача да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Отправя искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендира разноски в производството. Не са направени доказателствени искания с въззивната жалба. В срока по чл. 263 ГПК, не е постъпил писмен отговор от другата страна. С нарочна молба до съда от 28.05.2025 г., ответното застрахователно дружество, чрез свой процесуален представител заявява, че оспорва въззивната жалба и желае същата да се отхвърли като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 78, ал.8 ГПК. Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес да атакува първоинстанционното решение, отговаря на формалните изисквания на процесуалния закон по чл. 260 и чл. 261 ГПК за редовност. Жалбоподателят е освободен от заплащане на държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК. Апелативен съд – Велико Търново, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното от фактическа страна: Въззивният съд приема, че така постановеното решение на ОС –Ловеч е валидно и допустимо. Съдът не констатира пороци, които могат да обусловят нищожност на решението или негова недопустимост. В исковата молба и допълнителната такава се твърди от ищцата, че на 28.07.2023 г., около 18: 04 часа, в с. Български извор, Община Тетевен, на ул. „Демокрация" № 45 е реализирано ПТП, при което Л. Х. Д. като водач на лек автомобил марка „Тойота", модел „Айго", с рег. № СВ79••••, я е блъснал по пешеходна пътека. За произшествието е бил съставен протокол за ПТП с пострадали лица № 10/28.07.2023 г. от полицейски служители при РУ-Тетевен, а на водача е съставен АУАН GA № 1009212 по описана РУ Тетевен и било образувано досъдебно производство. В резултат на пътнотранспортното произшествие И. Н. Т. получила травматични увреждания, като непосредствено след произшествието тя била постъпила в УМБАЛ „Д-р Георги Странски" ЕАД, гр. Плевен, Клиника по Неврохирургия, където и било проведено лечение за времето от 28.07.2023 г. до 31.07.2023 г., когато била изписана с Диагноза МКБ: S06.00 Contusio capitis et corporis.Commotiocerebri. Посочва се, че поради силни болки в лявата гръдна половина и рамо, както и в лявото коляно, на 04.08.2023 г., в МБАЛ Червен Бряг било извършено рентгенологично изследване на лява гръдна половина и лява коленна става, при което се установили спуквания и е поставена диагноза: Fissuraclavicula et fissurapatela. Твърди се, че от травматичните увреждания И. Н. Т. получила продължителни и силни болки в главата, в лявата гръдна половина и рамо, както и в лявото коляно, че заради тях тя изживяла множество страдания и психически стрес, че болките и страданията продължавали дълго време след инцидента, вкл. до настоящия момент, че ищцата имала болки в главата, световъртеж и гадене, продължаващи при сезиране на съда, че тя започнала да страда от безсъние, страхувала при необходимост от пресичане на улици, станала депресирана, социално изолирана, стресирана, напрегната, неспокойна и тревожна. Ответното застрахователно дружество оспорва наличието на елементите на фактическия състав за възникване деликтната отговорност на Л. Х. Д.; оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между поведението на водача и твърдените вреди; оспорва наличието на фактите и обстоятелствата, с които от ищеца се обосновава размера за неимуществени вреди, вида, характера и степента на уврежданията, обусловили болките и страданията, означени в исковата молба, размера на неимуществените вреди и причинната им връзка с процесното застрахователно събитие; оспорва основанията за заплащане на законна лихва преди предявяване на исковата молба (забавата на застрахователя). Заявено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. В конкретния случай, искът с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ е за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от пострадало лице срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил претендираните вреди, които от своя страна да са в пряка причинно- следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника - застраховател. Съгласно разп. на чл. 498, ал. 3 от КЗ, допустимостта на прекия иск против застрахователя е обвързана с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Първоинстанционният съд е обявил за безспорно в отношенията между страните и ненуждаещо се от доказване, че е налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за лек автомобил марка „Тойота", модел „Айго", с per. № СВ 79••••, валидна към датата на процесното ПТП (до 27.11.2023 г.), съгласно полица BG/06/1220033358, издадена от „Застрахователно акционерно дружество ЗПАД „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД. С претенция вх. № 94-А-219/25.08.2023 г. на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, подадена от И. Н. Т., чрез пълномощника адв. Александър С. до застрахователя, е поискано заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. С писмо изх. № О-92-24735/27.11.2023 г. на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД до заявилия претенцията, е посочено, че е образувана застрахователна преписка, като от дружеството застраховател са изискани да бъдат представени документи, имащи отношение за основателността и размера на застрахователното обезщетение, но такова не е изплатено в предвидения от закона срок. Разгледани са от първата инстанция обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1, вр. с чл.380 Кодекс за застраховане, вр. с чл. 45 ЗЗД, вр. с чл.52 Закон за задълженията и договорите, вр. с чл. 86 ЗЗД – претендирано е от ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 70 000 лева, изразяващи се в причинени болки и страдания в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 28.07.2023 г. в с.Български извор, и причинено от водач на МПС, със застраховка "Гражданска отговорност" при ответното застрахователното дружество, ведно със законна лихва за забава върху претендираното обезщетение, считано от датата на пътнотранспортното произшествие 28.07.2023 г. - до окончателното изплащане на сумата. Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение - арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на тези доводи, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материално-правна разпоредба. Спорни са между страните в процеса: наличието на противоправното деяние; причинно-следствена връзка между деянието и вредите; вредите и вината; приложима ли е нормата на чл.15 НК, следва ли да се ангажира отговорността на застрахователя и дължи ли се заплащане на застрахователно обезщетение за причинените вреди. От приетата от първоинстанционния съд съдебна автотехническа експертиза, която и въззивният съд кредитира като пълна, мотивирана и ясна, се установява следния механизъм на пътнотранспортно произшествие: На 28.07.2023 г. около 18, 04 часа по ул. „Демокрация" в с. Български извор, в посока София се движи лек автомобил „Тойота Айго" с peг. № СВ 79-••••, управляван от Л. Х. Д., ЕГН ••••••••••• от гр. София. В този момент от магазина /№ 45/ излиза пострадалата И. Н. Д.. Тя започва да пресича ул. „Демокрация” леко косо, от дясно на ляво, за да отиде на левия тротоар. В този момент, когато е около средата на дясна пътна лента, тя попада в коридора на движение на лекия автомобил, управляван от Димитров и настъпва удар с предна част/предна броня/ в ляв крак на Т.. От удара тя залита на дясно /посока София/ и пада на пътното платно. Автомобилът се установява преди да достигне тялото на пострадалата. Вследствие на пътнотранспортното произшествие И. Т. получава травматични увреждания. В Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от МВР РУ - Тетевен от дата 03.08.2023 г. е записано, - „Без видими щети по ППС". Ударът е в дясната пътна лента, посока София, около средата и е на: по дължина - на 2, 80 м. след ориентира /вход магазин/ - на запад от него; по шИ. - на 1, 80 м. вляво от десен бордюр. Пътят, изминат от пешеходката, е около 2, 00 м. от бордюра пред входна врата на магазина - до мястото на удара. Улица „Демокрация" в с. Български извор е разделена на две ленти с непрекъсната осева линия, тип M1. В района на кръстовищата с улицата срещу № 45 /хран. магазин/ в посока юг и другата улица след магазина /направление София/ и от неговата страна - с посока север, преминава в протежение на ширините им в прекъсната единична - тип-М3.На десните ъгли на улиците образуващи кръстовища с ул. „Демокрация" има поставени знаци - Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”. На ул. „Демокрация”, на пресечката с улицата срещу хранителния магазин, на югоизточния ъгъл на тротоара/посока Ловеч/ има знак В24 „Забранено изпреварването на МПС с изключение на мотоциклети без кош и мотопеди." Видимостта към момента на удара е била метеорологично отлична, в светлата част на денонощието и Т. е могла при обръщане поглед на ляво /посока Ловеч/ да възприеме приближаващия лек автомобил „Тойота Айго", с per. № СВ79-•••• от над 75 метра. Траекторията на движение на пешеходката е била леко косо с посока на пресичане от дясно наляво пред процесния автомобил, и югозапад спрямо вратата на магазина, откъдето излиза. Ъгълът, под който е пресичала, е около 70°. Няма обективни данни за определяне на точния ъгъл, но при изготвяне на скицата се определя, че той е бил в тези граници. Възможните начини на придвижване на пешеходката, предвид възрастта и, според експерта е бърз ход или спокойно бягане. Средните скорости при бърз ход и спокойно бягане са съответно: Бърз ход - 6, 3 км/ч = 1, 75 м/с; Спокойно бягане -10, 0 км/ч = 2, 78 м/с. Според експерта, водачът и пешеходката са имали възможност да се забележат един друг, но това не се е случило и затова е настъпило процесното пътнотранспортно произшествие. В Констативния протокол за ПТП, е посочена причина, че водачът не е бил внимателен и предпазлив при управлението на МПС, поради което е блъснал пешеходката. Пресичащата Т. при условие, че се е огледала наляво (спрямо входа/изхода на магазина) би възприела приближаващия се автомобил на около и повече от 75 метра и е трябвало да го изчака да премине, след което да пресече, въпреки, че на мястото на пресичане няма обособено такова за пешеходци /пешеходна пътека/. Водачът е управлявал автомобила със скорост, позволена в населено място, реагирал е адекватно, след като е спрял преди достигане до тялото на падналото момиче и не го е прегазил. Опасната зона за спиране на лекия автомобил „Тойота" при скорост 50 км/ч е 32, 0 м. Експертът прави извод, че пешеходката е попадала в опасната зона на автомобила при двата варианта на движение и водачът Л. Т. не е можел да спре преди мястото на удара и да предотврати пътнотранспортното произшествие. И при двата възможни варианта на нейното движение (бърз ход или спокойно бягане), водачът Л. Т. не е можел да спре преди мястото на удара и да предотврати пътнотранспортното произшествие, защото пострадалата е попадала в опасната зона на автомобила - намирала се на 15, 8 метра от автомобила (при бърз ход), респ. 9, 99 метра (при спокойно бягане). Няма обективни данни за изчисляване на скоростта на процесния автомобил и по косвени факти експертът я приема за 50 км/ч., дори обосновава, в констативната част, че скоростта е била под 50 км/ч. с оглед изводи в научна литература, която цитира, тъй като шофьорът е предприел маневра „спиране” и тялото не е прегазено – в която е отразено, че в този случай скоростта е между 40 и 48 км/ч/. Времето за реакция на водача в конкретната обстановка е 1, 0 секунда. Времето за реакция се приема за 1, 0 секунда, тогава, когато в обстановката преди авария няма явни признаци за опасност от произшествието в полезрението на водача са се намирали обекти, които са могли да създадат опасна ситуация или пък е била голяма вероятността от тяхното появяване. В тези условия водачът няма възможност да определи мястото, момента на възникване и характера на опасността. Пешеходката е била видима за водача от около 75 метра, ако не е имало други хора на тротоара около нея по това време, за каквито вещото лице няма данни. Няма данни за обективни препятствия на мястото в момента на ПТП, които да са затруднявали възможността им взаимно да се възприемат- водач и пешеходка. Експертът заключава, че ПТП е било непредотвратимо за водача на л. а. „Тойота Айго". Мястото на което пешеходката И. Т. предприема пресичане на ул. „Демокрация" не е обособено за пресичане и няма пешеходна пътека или други съоръжения. От приетата от първоинстанционния съд съдебна медицинска експертиза се установява, че след пътнотранспортното произшествие, И. Т. е транспортирана в Спешно отделение на МБАЛ гр. Ловеч, и е насочена за консултация, лечение и наблюдение в неврохирургична клиника на УМБАЛ гр. Плевен, където клинично е поставена диагноза „мозъчно сътресение". Не са установени клинични патологични отклонения от нормалния неврологичен статус, както и морфологични промени в мозъчните структури. Въз основа на данните от медицинската документация от експерта се приема, че при ищцата са идентифицирани: тъпа черепно-мозъчна травма изразяваща се в мозъчно сътресение и спукване на ляво коленно капаче и лява ключица. От експерта се приема, че само по себе си сътресението на мозъка е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Спукването на лявото коленно капаче и лявата ключица са с оздравителен период от около 20-25 дни, предвид възрастта на пострадалата и липсата на данни за търсена специализирана медицинска помощ. Травматичните увреждания са обективна и закономерна последица от ПТП. Същите не са застрашавали живота на ищцата в нито един момент след причиняването им, като тяхното естество изключва настъпване на трайно увреждане на здравето на И. Т.. По повод получените увреждания, спрямо ищцата е провеждано консервативно лечение, без оперативни интервенции и прилагана анестезия. При подобен обем и степен на травматични увреждания, възстановителният период е около 20-25 дни при нормално протичане на оздравителния процес. През този период И. Т. е търпяла болки и страдания (най-вече главоболие), които са били по-интензивни след ПТП и в началото на процеса на възстановяване. Няма данни за настъпили усложнения от диагностицираните травматични увреждания, няма медицинска документация за извършени контролни прегледи, както и за такива от ортопед-травматолог. Въззивният съд, в настоящия си състав, кредитира изготвеното заключение по съдебномедицинската експертиза, като пълно, мотивирано и ясно. Разпитани са свидетелите Ф. Х. и Н. Н., ценени с оглед обстоятелствата по чл. 172 ГПК, тъй като са родители на ищцата. От показанията им се установява, че и двамата са присъствали на инцидента. След него, ищцата е откарана в Спешно отделение на МБАЛ Ловеч, а от там в УМБАЛ Плевен, където била под наблюдение в продължение на три дни. След изписването и, тя се установила вкъщи (при родителите си), където лечението й продължило с прием на болкоуспокояващи. Освен болки в главата, рамото и крака, И. Т. се оплаквала от чести световъртежи, не спяла спокойно, сънувала кошмари, изпитвала страхове от напускане на стаята си, отказвала да излиза извън дома. Н. Н. при свидетелстването си заявява, че е видял в огледалото на автомобила си, в който са изчаквали пострадалата: „.. как човек излетя пред колата и падна надолу с главата…” Установено е, че не е образувано досъдебно производство, а на водача е издаден акт за установено административно нарушение по чл. 5, ал.2, т.1 от ЗДвП, а също и наказателно постановление – за това, че не е внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението – бута внезапно навлизащ на пътното платно пешеходец, като реализира ПТП. Това е и твърдяното с исковата молба противоправно поведение от страна на водача, причинил пътното транспортно произшествие. При тази фактическа обстановка, първоинстанционният съд извел краен извод за неоснователност на предявените искове, с водещ мотив, че настъпването на пътнотранспортното произшествие е при условията на случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, изключващо деликтната отговорност на водача. От правна страна, съдът излага следното: Въззивната инстанция, в настоящия съдебен състав, прави извод, че е разрушена презумптивната сила на разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД досежно вината и не е налице твърдяната от ищцата причинно-следствена връзка между противоправното поведение на причинилия пътното транспортно произшествие водач на МПС и последвалите вреди. Първо, установява се, че пътнотранспортното произшествие не е станало на пешеходна пътека, така както твърди ищцата в исковата си молба. Противоправното поведение е претендирано такова, каквото е посочено с констативния протокол и АУАН - водачът не е бил внимателен и предпазлив при управлението на МПС. Друго поведение и нарушения на правилата на ЗДвП от страна на водача на МПС - не е въвеждано от ищеца, а не е и констатирано от органите на реда. Не е образувано досъдебно производство и липсва акт, който съобразно разп. на чл. 300 ГПК – да обвързва съда. Установено е /с оглед констатациите в АУАН, както и от свидетелските показания на Н. Н. /, че ищцата, която е била на 16 години и 7 месеца, внезапно е навлязла на пътното платно като пешеходец /, въпреки забраната на чл. 114, т.1 ЗДвП. С Решение по гр.д. № 3026/2008 г. на ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК., съставът на ВКС приема, че причинно-следствената връзка между противоправното деяние и вредата от него като елемент на фактическия състав на генералния деликт, уреден в чл.45 ЗЗД е налице, когато деянието е необходимо и закономерно условие за настъпването на увреждането, а не е случайно свързано с последното и принципно доказателствената тежест за наличието на такава връзка, както и за всички елементи от фактическия състав на цитираната норма се носи от ищеца, който претендира репариране на вредата от непозволеното увреждане. Съгласно ТР № 28 от 28.11.1984г. по н.д. № 10/84г. на ОС на ВС, задължението за намаляване на скоростта, респективно спиране на превозното средство е в зависимост от момента на възникване на препятствието за движението, като началото на възникване на опасността следва се прецени с оглед конкретната фактическа обстановка. Задължението за намаляване на скоростта възниква, когато възникне опасност за движението или когато е закономерно нейно проявление. В случая, пътният инцидент не е възникнал на пешеходна пътека, както твърди ищцата, а пешеходката е навлязла внезапно на пътното платно, в което се е движил автомобила. Както е разяснено и с Решение №13 от 8 15.08.2024 г., постановено по т.д. № 2526 по описа за 2022г. от ВКС, първо т. о. - моментът на възникване опасност за движението се определя по фактически, а не от формални критерии. За начало на възникване на опасност следва да се приеме моментът, когато пешеходец, без да възприема наближаването на превозното средство, от тротоара или банкета се насочва към платното за движение и с поведението си явно или очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе в него. Също съгласно тълкувателното решение, член 15 от НК (относно случайното деяние) може да намери приложение при всички пътни обстановки, посочени в ЗДвП и правилника за приложението му. Когато водачът е изпълнил задълженията си по правилата за движение досежно скоростта, той не следва да носи наказателна отговорност за настъпилите общественоопасни последици. Тълкувателното решение е имало за цел да уеднакви съдебната практика по наказателни дела, включително относно разпоредбата на чл. 15 от НК. Тъй като в българското право понятието „вина“ е единно, постановките в решението могат да се приемат за приложими и в случаите на деликт по чл. 45 от ЗЗД. В гражданското право е установена презумпция относно вината (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД). До доказване на противното се счита, че вредата е била предвидима и предотвратима при полагане на дължимата грижа. Поради това в тежест на страната, която оспорва гражданската отговорност на делинквента, е да докаже наличието на случайно събитие. С оглед постановките на Тълкувателно решение № 28 от 28.11.1984г., следва да се докаже, че пътният инцидент е бил непредотвратим, и считано от момента на възникване на опасността за движението, когато тази опасност е можело да бъде възприета, водачът е имал поведение, което да изключи вината му. Само при установяване на такива обстоятелства презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД относно вината на водач при нарушение на ЗДвП се счита оборена. В случая, чрез неоспорената от страните и кредитирана от съда автотехническа експретиза, се установява, че за по-малко от 1 сек. водачът е успял да спре автомобила и да не се стигне до прегазване на тялото на пешеходката, въпреки внезапното и навлизане в пътната лента на водача на процесното МПС. Опасната зона за спиране на лекия автомобил „Тойота" при скорост 50 км/ч е 32, 0 метра. Експертът прави извод, че пешеходката е попадала в опасната зона на автомобила и при двата варианта на движение и водачът Л. Т. не е можел да спре преди мястото на удара и да предотврати пътнотранспортното произшествие. Изводът на експерта е, че при двата възможни варианта на нейното движение при внезапното и нахлуване (бърз ход или спокойно бягане, съобразявайки и възрастта и – 16 години и 7 месеца), водачът Л. Т. не е можел да спре преди мястото на удара и да предотврати пътнотранспортното произшествие, защото пострадалата е попадала в опасната зона на автомобила, приемайки, че същият се е движил със скорост до 50 км./ч. - намирала се на 15, 8 метра от автомобила (при бърз ход), респ. 9, 99 метра (при спокойно бягане). Моментът на възникване опасност за движението е въпрос фактически. В т. 5 от цитираното тълкувателно решение е разяснено, че правната норма на чл.15 НК, която освобождава от отговорност лицето, извършило противоправно деяние поради липса на вина, намира приложение при всички пътни обстановки, посочени в ЗДвП и в правилника за неговото прилагане. От водачите се изисква да намаляват скоростта на движението във всички случаи, когато възникне опасност за движението или когато е закономерно нейното проявяване. Когато водачът на пътното превозно средство е направил всичко зависещо от него и е изпълнил изискванията на закона и правилника и въпреки това са настъпили общественоопасни последици, той не следва да носи отговорност. Когато един водач е изпълнил предписанията на правилата за движение досежно скоростта, но не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и да предотврати настъпването на общественоопасните последици, той не следва да носи отговорност, тъй като е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК. В случая, водачът не е бил длъжен и обективно не е могъл да предвиди, че този пешеходец ще навлезе на пътното платно, на нерегламентирано за пресичане място, тъй като опасността се явява внезапна и водачът на МПС е имал много малко време /1 сек./ да възприеме и прецени обективно това поведение, но въпреки това е успял да спре автомобила. Опасността е непредотвратима относно настъпилите вече последици – падане при съприкосновението с автомобила и травматичните увреди, причинили твърдяното временно разстройство на здравето, поради което поведението на водача не е виновно – налице е случайно деяние по смисъла на чл.15 НК. Застрахованият не е осъществил твърдения деликт, тъй като неговото деяние не е виновно, поради което не е породена и обезпечителногаранционната отговорност на ответното застрахователно дружество. Следователно, предявеният пряк иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал.1 ЗЗД се явява неоснователен. Въззивният съд приема направените с въззивната жалба възражения също за неоснователни и достигайки до идентични правни изводи за неоснователност на предявения иск, приема, че първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Приложената към въззивната жалба съдебна практика е свързана с различна от установената в настоящото производство фактическа обстановка, вкл. като метеорологична обстановка, при която е станало пътното транспортно произшествие. По разноските: С оглед изхода на спора, на въззивника не се дължат разноски, претендирани за адвокат в хипотезата на чл. 38 ЗА. Въззиваемото дружество е претендирало юрисконсултско възнаграждение, но същото не е подало писмен отговор и не е представлявано при провеждане на откритото съдебно заседание, поради което съдът не присъжда разноски. Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен съд - Велико Търново