Решение № 99 от 26.5.2026 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 177/2025 г.

Производството е по реда на Глава 21-ва от НПК.

Образувано е по въззивни жалби на подсъдимия В. Б., депозирана чрез защитника му адв. Е. Ж. и на адв. А. Б. - повереник на частните обвинители Н. П., А. П. и Д. Б..

И двете жалби са насочени срещу присъда № 20/21. 05. 2024 г., постановена по НОХД № 384/2023 г. на ОС - Стара Загора, с която:

1. Подсъдимият В. Х. Б., е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, предл.2-ро б.“б“, предл. 1-во, вр. ал. 1 б.“в”, във вр. чл. 342 ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 54 НК му е наложено наказание три години лишаване от свобода.

На основание чл. 66 ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 343г вр. чл. 37 ал. 1 т. 7 НК подсъдимият В. Х. Б. е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

2. Подсъдимата В. Ж. Ж. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 343 ал. 1 б.“в” във вр. чл. 342 ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 и ал. 3 НК е осъдена на една година и шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 66 ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Повереникът - адв. А. Б., обжалва присъдата само в частта относно подс. Б., защото качеството частни обвинители на доверителите му е основано на деликт, причинен от подс. Б., но не и от подс. Ж.. Заявява оплакване за несправедливост на наказанието и искане за увеличаване лишаването от свобода до средния размер на предвиденото, с пропорционално увеличаване и лишаването от правоуправление. В така отправеното искане имплицитно се съдържа и искане за ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, защото отреденият с обжалваната присъда размер на това наказание е максимално допустимият по чл. 66, ал. 1 от НК.

В жалбата на подсъдимия В. Б. са наведени оплаквания за необоснованост на присъдата, постановяването й при ограничаване правото на защита на подсъдимия с отказа на окръжния съд да назначи комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, неправилно приложение на материалния закон с признаването на подс. Б. за виновен. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, оправдаваща този подсъдим.

В хода на пренията пред настоящия съд представителят на въззивната прокуратура изразява становище, че и двете жалби са неоснователни и следва да се оставят без уважение. Счита, че първостепенният съд е извършил дължимото за събиране и проверка на относимите към предмета на делото доказателства, същите са подложени на обстоен анализ и изградената въз основа на тях фактическа установеност на извършеното, им съответства.

Според прокурора не внася промяна във фактическата установеност заключението на назначената и приета от въззивния съд КАТСМФЕ, в която са обсъждани два варианта на причините и механизма за настъпване на инкриминираните по делото ПТП - с наличието на движещ се пред автомобила на подсъдимия Б. таксиметров автомобил и без наличието на такъв. За съответстващ на доказателствата по делото намира варианта, че пред товарния автомобил е пътувал таксиметров автомобил. За несъмнено доказана счита приетата и в двата варианта причина за настъпване на ПТП - несвоевременна и неправилна реакция от страна на подс. Б . , който не е възприел своевременно навлизащата на пътното платно каруца, не е задействал спирачната система и наред с това е отклонил вляво волана на управлявания автомобил. Ако не е завил наляво, съприкосновението с каруцата е щяло да се избегне.

По отношение на второто, инкриминирано по делото ПТП, за което е предадена на съд подс. Ж., респ. - призната за виновна в причиняването на смъртта на постр. М., изразява становище за несъмнена доказаност. Счита, че доказателствата по делото сочат пострадалият М. да е бил жив в момента, в който е станало съприкосновението между тялото му и управлявания от подс. Ж. лек автомобил „Дачия“, прегазил лежащия на земята пострадал М..

Според прокурора не е налице несправедливост на наложеното на всеки от двамата подсъдими наказание, определено съобразно правилно отчетени индивидуализиращи отговорността им обстоятелства.

Частните обвинители Н. И. П., А. М. П., Д. М. Б. не се явиха пред въззивния съд, редовно призовани. Повереникът им - адв. Б., поддържа депозираната жалба, насочена срещу присъдата в частта относно подс. Б., като отстоява позиция за несправедливост на наложеното му наказание, защото той „е основната причина за настъпване на този изключително тежък съставомерен резултат“. За справедливо намира наказание около средния размер на предвиденото, съобразно действащата към датата на престъплението редакция на закона. Въззивната жалба на подсъдимия счита за неоснователна.

Частните обвинители Г. Б. и К. Б. също не се явиха пред въззивния съд след редовното им призоваване. Не се явиха и поверениците им, също редовно призовани. От адв. С. е постъпило становище, че постановената присъда е правилна и законосъобразна, поради което моли да бъде потвърдена.

Защитникът на подс. Б. - адв. Ж., също поддържа въззивната жалба. Счита, че заключението на назначената и приета във въззивното производство КАТСМФЕ не внася промяна в защитната позиция на подс. Б., че липсва причинно - следствена връзка между поведението му, като водач на МПС и последвалото ПТП. Наред с това твърди, че медицинските експертизи не обосновават извод, че травматичните увреждания на пострадалия М. , причинени вследствие сблъсъка с управлявания от подсъдимия автомобил, са могли да предпоставят леталния изход и в този смисъл подс. Б. не следва да е отговорен за смъртта на този пострадал, защото най-тежките му травматични увреждания, които са довели до смъртта на М., са причинени от неговото прегазване, а не в резултат на удара от микробуса, последващо падане на пътната настилка и преплъзването по нея. Пледира, че подс. В. Б. не е осъществил състава на вмененото му престъпление, поради което моли присъда № 20/21. 05. 2024 г. по НОХД № 384/23 г. на ОС Стара Загора да бъде отменена, а подс. Б. - оправдан.

Подсъдимият се солидаризира с изразеното от защитника му.

Защитникът на подс. В. Ж. - адв. К., изразява становище, че окръжният съд правилно е оценил фактическата обстановка, а заключението на приетата от въззивния съд КАТСМФЕ не внася корекции в така приетото. Постановената по делото присъда намира за правилна и законосъобразна, поради което тази подсъдима не е упражнила правото си на жалба. Към казаното от адв. К. се присъединяват защитникът Ж. - баща на подсъдимата, както и самата подсъдима.

В последната си дума подс. Б. отправя искане да бъде оправдан.

Подсъдимата Ж. изразява съгласие с присъдата и не желае да бъде изменяна.

Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбите, тезите, изложени от страните в съдебно заседание и в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Жалбите са допустими. Депозирани са от страни в процеса, легитимирани да атакуват постановеновената присъда, в предвидения за това срок.

Разгледани по същество, жалбата на частните обвинители е неоснователна, неоснователни са и наведените от подсъдимия Б. и защитника му възражения, но макар и да не се отправя такова възражение, настоящият съд констатира несправедливост на наложените му наказания.

I.Във въззивната жалба на подс. Б., депозирана чрез защитника му, се отправя възражение за нарушено право на защита, с оглед

неудовлетворяване от окръжния съд на искане за назначаване на комплексна автотехническа и медицинска експертиза.

Това възражение настоящият съд намери за основателно, поради което назначи КАТСМФЕ. Срещу приемане на заключението й защитникът и подс. Б. не възразиха. Заявеният от тях дефицит на пълноценно експертно изследване беше отстранен.

При извършената от настоящия съд по силата на служебното начало проверка за процесуална законосъобразност на дейността на органите на досъдебното производство и на окръжния съд не се констатираха нарушения на процесуалните правила, при които съществено и неотстранимо да са били ограничени правата на страните.

II.По фактическата установеност на извършеното:

Съдебното следствие по делото е протекло по общия ред.

Първостепеният съд е намерил за несъмнено установена от доказателствата по делото фактическа обстановка, с която преобладаващо се съгласява и настоящият съд:

На 16.09.2017 г., около 19.40 - 19.45 ч., подсъдимият В. Б. тръгнал с автомобил м. „Мерцедес Спринтер“ с peг. № ••• от гр. Шипка за гр. Казанлък, за да откара там св. А. Д.. Шофирал подсъдимият, а св. Д. седял до него на предна дясна седалка.

Около 19.50 ч. управляваният от подс. Б. т. а. „Мерцедес Спринтер“ се движел по първокласен път 1-5 в посока север - юг. Времето било топло, смрачавало се, пътната настилка била суха. В същата лента и в същата посока за движение, пред автомобила на подсъдимия се движел таксиметров автомобил л. а. „Дачия“, управляван от св. И. Д.

Управляваният от подс. Б. автомобил доближил до разклона за гр. Крън /вляво по посока на движението му/ и отбивка за крайпътно заведение - „Крънско ханче“, намираща се отдясно по посока на движението му. Пътят бил ориентиран в посока север - юг, пътното платно било с две ленти за движение, източната с широчина 4,2 м и западната с широчина 3,7 м, като двете били разделени с единична непрекъсната линия тип „М1“. Управляваният от подсъдимия автомобил се движел по западната лента за движение в посока север - юг, като скоростта му на движение била около 76 км/ч.

По същото време по асфалтираната отбивка - паркинг пред ресторант „Крънско ханче“, намираща се западно от пътното платно, с около 20 км/ч. се движела каруца, впрегната с кон, който бягал в галоп. В каруцата били пострадалите М. А. М. и М С. Б.. Каруцата се насочила от крайпътната територия, през асфалтираната отбивка, към пътя. Без да спре или намали скоростта, каруцата с пострадалите Б. и М. навлязла косо на платното на път 1-5, движейки се в посока от югозапад на североизток.

Водачът на движещия се пред Б. таксиметров автомобил -св. Д, възприел движението на каруцата и навлизането й на пътното платно, при което предприел незабавно спиране и отклонил автомобила вдясно на банкета.

Подсъдимият В. Б. не възприел нито движението на каруцата в крайпътната територия, нито навлизането й на платното. Не реагирал със спиране и на аварийното спиране на таксиметровия автомобил. Вместо това отклонил траекторията на автомобила наляво, продължавайки движението си в средата на пътното платно в посока юг. Междувременно каруцата продължила да се движи в западната лента, в посока североизток. При това движение на двете пътни превозни средства между тях настъпил сблъсък.

Ударът настъпил между предната централна част на управлявания от В. Б. т. а. „Мерцедес Спринтер“ и предната лява странична част на каруцата.

В резултат на удара каруцата била отхвърлена на югозапад - напред и надясно по посока на движение на автомобила, като паднала в крайпътното пространство до отбивката за заведението, в непосредствена близост до спрелия л. а. „Дачия“ на св. Д. Конят бил отхвърлен на югоизток - напред и наляво по посока на движение на автомобила „Мерцедес Спринтер“, падайки от източната страна на пътя, а возещите се в каруцата М Б. и М. М. били отхвърлени на юг, където паднали на пътното платно.

Пострадалият М. М. паднал върху източната лента за движение с крака върху осевата линия, а на няколко метра южно от него, в западната лента за движение на пътя, паднал постр. М. Б., с глава насочена на север и крака - на юг.

След удара подсъдимият незабавно предприел действия по спиране на товарния автомобил „Мерцедес Спринтер“ след мястото на произшествието , в дясната част на пътя. В резултат на удара предното панорамно стъкло на микробуса било напукано и имало силни деформации в предната част на автомобила. След спирането на автомобила подс. Б. видял, че лицето на св. Д. кърви, тъй като при сблъсъка същият си бил ударил главата в предното стъкло. Вратите били деформирани и след неколкократното им блъскане отвътре подсъдимият и св. Д. успели да излязат от автомобила.

Подсъдимият В. Б. се върнал по банкета в посока север, за да види какво е станало. Видял телата на пострадалите, намиращи се на пътното платно. Сигнал за инцидента на тел. 112 бил подаден от св. И. Д. в 19:54 часа, а след него и от други преминаващи по пътния участък лица.

Движещите се превозни средства в западната лента за движение след микробуса, управляван от подсъдимия, започнали да намаляват скоростта и да спират вдясно на пътното платно. Движението се затруднило и някои от следващите автомобили започнали да завиват надясно - през отбивката за заведението, след което, преминавайки през паркинга пред заведението, излизали отново на пътя след мястото на произшествието. Един от автомобилите обаче, неустановен като марка, модел и регистрационен номер, преминал покрай спрените автомобили по западната лента за движение, движейки се в посока юг и, преминавайки през района на местопроизшествието, преминал през намиращото се там тяло на пострадалия М. Б.. Движещи се в този момент в източната лента няколко автомобила също намалили скоростта и преди района на произшествието спрели вдясно на пътното платно.

Около 2 минути и 47 секунди след сблъсъка между управлявания от В. Б. автомобил и конския впряг, към мястото на произшествието, по източната лента за движение, приближил управляваният от подсъдимата В. Ж. лек автомобил м. „Дачия Логан” с peг. № •••. Подсъдимата Ж. възприела спрелите автомобили. В този момент скоростта й на движение била около 50- 60 км/ч, като конкретната такава в момента на удара настоящият съд приема за неустановена /съобразно заключението на КАТСМФЕ, а не приетата от окръжния съд около 58 км/ч./. Тази скорост на движение, при липсата на обективни и на гласни доказателства, вещите лица приемат да е била

технически съобразена със зоната на видимост, независимо от вида на светлините в този момент - къси или дълги.

Въззивният съд се съгласява отчасти с приетото от окръжния, че подсъдимата не е видяла лежащия в тази лента пострадал М. М. . Тя несъмнено още при приближаването си до мястото на удара е възприела някаква опасност на пътя и това следва от описаното от подс. Б. нейно поведение - намалила е скоростта, но е продължила поведението си, а е трябвало да спре, защото конкретната ситуация в този момент - спрели в насрещното платно автомобили, при което единият /т. а./ - с видими сериозни увреждания в предната му част. Данните по делото сочат, че при това си движение, приближавайки тялото на постр. М. /почти хоризонтално разположено, в близост до осовата линия/, подсъдимата не е била лишана от възможност да го разпознае като лежащо на пътя човешко тяло.

Като навлязъл в зоната на произшествието, автомобилът преминал през тялото на постр. М., колата се разтресла. Следва да се добави още, че подс. В. Ж. продължила да се движи и едва след около 90 м отбила вдясно - до отбивката за гр. Крън. Обадила се по телефона на приятеля си - св. П. С.. Била много разстроена. Пристигайки на място, св. С. установил, че в източната лента за движение, освен труп, има и предна броня на автомобил /бронята на товарния автомобил марка „Мерцедес Спринтер“ с peг. № •••/. Настоящият съд намира за неправилно приетото от окръжния, че той е убедил приятелката си, че е минала през бронята. Последващото поведение и на двамата очертава да са организирали пълно отдалечаване от мястото и на водачката, и на управлявания от нея автомобил. Ако подс. Ж. е била убедена, че е преминала през бронята, тя е могла да съобщи този факт на пристигналите полицейски служители, тъй като сама се е завърнала в зоната на настъпилите ПТП и е възприела и полицейските служители, и труповете.

Ето защо Пловдивският апелативен съд не споделя приетото от контролираната инстанция, че след това, убедена, че е прегазила отломка от вече настъпилото ПТП, подсъдимата Ж. си тръгнала. По делото са налице убедителни доказателства, че подсъдимата много добре е знаела естеството на обекта, през който е преминал автомобилът й, защото: 1. Още при преминаването през мястото след настъпилото първо ПТП наличието на тела по пътя е било лесно установимо и този извод следва от показанията на преминалия през същото място св. К. И.. 2. Преминаване през падналата броня не би могло да възпроизведе реакцията й - силно притеснена, плачеща, да изиска от приятеля си - св. С., да отиде до мястото, на което била спряла автомобила си, което предпоставяло минаване от С. през мястото на ПТП. 3. Двамата заедно са отишли след това пред района на „Крънското ханче“, като установената за този момент обстановка там - от писмените доказателства /протокол за оглед с фотоалбум към него/, от показанията на множеството свидетели сочи, че ясно са били видими намиращите се на пътя тела на двамата пострадали. 4. Изрично са били попитани от намираща се там червенокоса жена дали знаят нещо за случилото се, а при даден отрицателен отговор са били приканени от същата жена да се махнат. Поради това, в несъгласие с първия съд, настоящият приема подс. Ж. да е напуснала мястото, прибрана от родителите си, с ясното съзнание, формирано още в момента на преминаването през назованото от нея „нещо“, че автомобилът й е преминал през човешко тяло.

Междувременно на място пристигнал полицейски патрул и били предприети мерки за спиране на движението по пътя. Пристигналият екип на Спешна медицинска помощ констатирал смъртта на пострадалите М. Б. и М. М..

Бил извършен оглед на местопроизшествието. Започнало издирване и на преминали в района автомобили, които са имали съприкосновение с телата на пострадалите след падането им.

На 18.09.2017 г. били извършени огледи на автомобили, установени чрез трафични данни, като преминали в участъка на произшествието. При огледа на л. а. „Дачия Логан” с peг. № ••• са намерени находки - следи от кафеникаво-червеникаво вещество, косми на предпазната решетка под картера, следи от кафеникаво-червеникаво вещество по предната част на картера, по външна повърхност на предна дясна предпазна кора на двигателя и по лява надлъжна греда на пода на купето, нишковидна структура на вътрешен десен тампон на стабилизираща щанга, кафеникави на цвят влакна - по скобата между катализатора и резонансното гърне, власинки и нишковидни обекти - на видия, закрепваща изолация в средната част на купето и на дясна задна видия на изолационната подложка и други, подробно описани в протокола за оглед, които находки са иззети.

И според настоящия съд, като добросъвестно изготвени от лица със специални знания и опит, изследвали относими към предмета на делото обстоятелства, на кредитиране в пребладавата част подлежат заключенията на приетите по делото експертизи.

Според заключението на изготвената по делото химическа експертиза № 395/18.09.2017 г., в кръвта на подсъдимия В. Б. не е установено наличие на алкохол.

В заключението на физикохимическата експертиза № 17/ ФЗХ- 352/21.11.2017 г. е посочено, че са установени сходства по морфологични признаци и вид между влакна, иззети с протокол за оглед на л. а. „Дачия Логан” с peг. № ••• /от видия, закрепваща изолация в средната част на купето/ и влакна, произхождащи от материя на дънки, иззети от трупа на М. М., както и между влакна, иззети с протокол за оглед на л. а. „Дачия Логан“ с peг. № ••• /от задна лява видия на изолационна подложка/ и влакна от кафяв пуловер, иззет от трупа на М. М..

Според заключението на изготвената по делото ДНК експертиза № 19 /ДНК-667/01.11.2019 г., л. 176-180, т. ІІ от ДП/ , по металната предпазна решетка под картера на автомобила и по изрязана част от предна дясна предпазна кора на двигател - иззети от л. а . „Дачия Логан“ с peг. №•••на 18.09.2023 г., както и по стъкло, иззето от т. а. „Мерцедес Спринтер“ с peг. № •••, е установено наличие на кръв, произхождаща от пострадалия М. А. М..

Прието е в заключението на съдебно-медицинското изследване на трупа на пострадалия М. А. М. № 251/2017 г., л. 14-17, т. ІІ от ДП, че в резултат на настъпилото пътно транспортно произшествие пострадалият М. А. М. е получил множество травматични увреждания, обособени в гръдна травма, черепномозъчна травма, счупване на бодлестите израстъци на III, IV, V и VI шийни прешлени и на десните странични израстъци на II и III поясни прешлени, счупване на дясна голямопищялна кост, охлузвания и кръвонасядания по крайниците.

Всички травматични увреждания са прижизнени и е налице пряка причинно - следствена връзка между настъпилото пътно –транспортно произшествие и получените травматични увреждания, както и между травматичните увреждания и настъпилия смъртен изход.

Не е в непреодолимо противоречие със заключението на КАТСМЕ

приетото, че смъртта на пострадалия М. е вследствие на съчетана черепномозъчна и гръдна травми, несъвместими с живота. В аналитичната част на последната експертиза вещите лица обсъждат, че е невъзможно да се определи травмите от кой етап на нараняване /отграничени съобразно механизъм на пълучаване и вид/ са довели до фактическия смъртен резултат, както и дали изключването на травмите от някой от етапите , би довело до значително повишаване на вероятността пострадалият да преживее инцидента. С категоричност приемат, че най-тежките травматични увреждания, довели до смъртта на М., са причинени при неговото прегазване, а не в резултат на удар от микробуса и последващото падане на пътната настилка и преплъзването /превъртането/ по нея. Не е в резултат на прегазването черепно-мозъчната травма, която по своята тежест може да доведе до загуба на съзнание, но е малко вероятно да доведе до смъртта на М.. Т. е., не изключват относимостта на тази травма към настъпилата смърт. Същевременно, приетата в КАТСМФЕ възможност за загуба на съзнание, настоящият съд намира и за установена по делото - никой от свидетелите, нито подс. Б., твърдят пострадалият да е извършвал движение при пролежаването си на земята преди прегазването, нито дори да е охкал. Ето защо въззивният съд също кредитира това изготвено в хода на ДП заключение. Не е била поставена задача да се изследва кое от нараняванията по какъв начин, т. е. в кой момент от динамично протеклите инкриминирани по делото събития, е получено.

Не подлежи на корекция и решението на окръжния съд да възприеме заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 205-А/2020 г. /л. 25 - 31, т. ІІ от ДП/, според което описаната гръдна травма на М. А. М. е получена в резултат от прегазване от автомобил. Тази травма, получена в резултат от прегазване, сама по себе си и независимо от останалите травматични увреждания е от характер да причини смъртен изход.

Относимо към предмета на делото и подлежащо на кредитиране е и заключението на изготвената по делото химическа експертиза № 398/18.09.2017 г., според което в кръвта на пострадалия М. М. е установено наличие на етилов алкохол в концентрация 2,17 промила.

На възприемане подлежи и заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза на труп № 250/2017 г. /л. 2 - 6, т. ІІ от ДП/, в което е прието пострадалият М. С. Б. в резултат на настъпилото пътно транспортно произшествие да е получил множество травматични

увреждания, подробно описани от експертите и групирани в: гръдна травма, коремна травма, черепномозъчна травма и още: счупване на десните странични израстъци на I и III поясни прешлени; разкъсноконтузни рани, охлузвания и кръвонасядания на крайниците.

Всички травматични увреждания са прижизнени и е налице пряка причинно-следствена връзка между настъпилото пътно –транспортно произшествие и получените травматични увреждания, както и между травматичните увреждания и настъпилия смъртен изход. Смъртта на пострадалия Б. е вследствие на съчетана гръдна и коремна травми, несъвместими с живота.

Идентично е заключението на приетата от въззивния съд КАТСМФЕ относно характера и вида на травматичните увреждания.

С п о р е д заключението на изготвената по писмени данни съдебномедицинска експертиза № 205-Б/2020 г. /л. 37, т. ІІ от ДП/, констатираните при пострадалия М. Б. гръдна и коремна травми са получени в резултат от прегазване при ПТП и безусловно са смъртоносни.

Част от останалите травматични увреждания са получени преди прегазването и тези травматични увреждания, преценени изолирано от гръдната и коремната травма, е малко вероятно сами по себе си да причинят смърт.

На кредитиране подлежи и заключението на изготвената по делото химическа експертиза № 399/18.09.2017 г., според което в кръвта на пострадалия М. Б. е установено наличие на етилов алкохол в концентрация 2,28 промила.

Първостепенният съд не е коментирал приетото без разпит на вещото лице /починало/ заключение на първоначалната единична автотехническа експертиза /л . 45 - 70, т. ІІ от ДП/. Според настоящия съд то не подлежи на кредитиране, защото в него е приета скорост на движение на каруцата от 13 км/ч, съществено отклоняваща се от приетата в последващите експертизи, изследвали същия въпрос - 20 км/ч. Еспертизата не сочи и конкретна скорост на движение на управляваните от двамата подсъдими МПС, приемайки тя да е била под 90 км/ч. и за двете. Макар следващите експертизи да приемат скорости под 90 км/ч, то те са изведени при по-задълбочено проучване на материалите по делото, а наред с това и към датите на изготвянето им е бил наличен по-голям обем доказателства, върху които експертите да основат изводите си. Следва да се отбележи, че и в това заключение, макар и некредитирано, причините за възникване на ПТП-я са очертани по идентичен начин с приетия в последващите експертни становища.

След изготвяне на обсъденото по-горе експертно становище, в хода на ДП са били назначени и изготвени две тройни АТЕ - основна и допълнителна, и двете възложени на едни и същи вещи лица - автоексперти, приложени съответно: първоначална тройната АТЕ в т. II на л. 77 – л. 117 ДП и допълнителна тройна АТЕ в т. II на л. 128 – л. 141 ДП. Задачите на допълнителната експертиза, видно от постановлението за назначаването й /л. 127, т. 2 от ДП/ и от съдържанието на самата експертиза, са били вещите лица да аргументират допълнително отговорите си относно приетото от тях време за реакция на водачите в таблично отразени стойности относно скоростите на движение на управляваните от двамата подсъдими автомобили.

Допълнително е била поставена задача да изяснят разстоянието от мястото на първоначалния удар до разделителната линия, ширината на западната пътна лента, в кой момент товарният автомобил „Мерцедес Спринтер“ се е изравнил с движещата се каруца при приетата в първоначалната експертиза скорост на движение на каруцата, какъв динамичен свободен коридор за преминаване на товарния автомобил е останал в западната пънта лента между лявата задна част на каруцата и западния край на пътното платно.

Първостепенният съд е кредитирал изцяло двете заключения. С оглед заявеното от вещите лица при проведения им разпит, че случаят е нетипичен, изследвали са две произшествия, отделени във времето с около 2 - 2 минути и половина, поради което поотделно автоексперти и съдебни медици не могат да дадат категорично заключение откъде са се получили травмите на двете пострадали лица, но такава категоричност е постижима при комплексна експертиза, въззивният съд назначи КАТСМФЕ. Доколкото заключенията на тези експертизи - и изготвените в хода на ДП, и назначената от настоящия съд, не се отличават съществено, и настоящият съд възприема в преобладаващата част становището на коментираните две тройни АТЕ-зи.

Въззивният съд не се съгласява с възприетата в тези експертизи скорост на движение на управлявания от подс. Ж. лек автомобил, защото вещите лица са ползвали като изходни данни и съобщената от нея при разпита й като свидетел. Доколкото качеството й на подсъдима в настоящото дело повелява тези показания да се игнорират, на възприемане подлежи становището на КАТСМФЕ. В аналитичната част на последната експертиза вещите лица приемат, че липсват достатъчно обективни данни за определяне скоростта на л. а. „Дачия“ при приближаването ѝ към местопроизшествието, в момента на удара с пострадалия М. и след него. Налице е само епизодично измерване на нейната скорост при преминаването ѝ през устройството на ИС „ПК“, което е отдалечено от потенциалното място на удара между лекия автомобил и пострадалия или много близко до него - на около 50 метра. Отчетена, но на отдалечено от ПТП място е скорост 23 км/час = 6,38 м/сек. За разстоянието от 50 м /мястото на отчитане/ л. а. „Дачия“ е можел да променя скоростта си значително и нееднократно. До мястото на спиране на автомобила /на 40 м след мястото на отчитането й/ скоростта на автомобила се е променила от 23 км/час до нула. Тази стойност е нехарактерна за спиране с употреба на спирачки. Те приемат, че скоростта на л. а. „Дачия“ в момента на прегазване на тялото на пострадалия М. е била около и над 50 км/час, възможно до около 60 км/час. Макар в тези параметри да е и приетата в АТЕ-зи скорост от 58 км/ч, като констатира отсъствието на каквото и да е доказателство относно скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от подс. Ж. преди ПТП, настоящият състав се съгласява с доводите на КАТСМФЕ и не кредитира първоначално изготвените АТЕ в тази част, поради използвани изходни данни, които не са налице.

На кредитиране изцяло, като добросъвестно изготвено от лица с изискуемите специални знания и опит, подлежи заключението на приетата в хода на въззивното производство КАТСМФЕ, според което:

Скоростите на движение на участниците в процесното произшествие са:

за товарния автомобил „Мерцедес“ - около 76 км/час - и при приближаване на местопроизшествието, и при встъпване в сблъсък с каруцата; каруцата е приближавала местопроизшествието със скорост

около 20 км/час, с която скорост и е встъпила в сблъсък с т. а.

„Мерцедес“;

за таксиметровия автомобил „Дачия“ /присъствието на който в зоната на произшествието в момента на възникването му настоящият съд приема за несъмнено установено/ - около 76 км/час;

за скоростта на л. а. „Дачия“, управляван от подс. В. Ж., в момента на прегазване на пострадалия М. около 50 – 60 км/час, като за нуждите на анализа експертите са приели скорост 50 км/час. Скоростта на същия

автомобил при приближаването му към местопроизшествието е била по-

голяма от тази, с която той е преминал през тялото на пострадалия М..

Точната стойност на тази скорост не може да се определи, тъй като

липсват достатъчно данни /обективни и гласни/ за нея. Вещите лица

приемат, че тази скорост е била технически съобразена с видимостта,

осигурявана от фаровете на автомобила;

скоростта на неизвестния автомобил, прегазил пострадалия Б. не може да

се определи, тъй като липсват достатъчно данни /обективни и гласни/ за нея.

На поставения им въпрос дали са били технически съобразени скоростите на движение на участвалите в ПТП пътни превозни средства, вещите лица сочат, че:

Скоростта, с която т. а. „Мерцедес“ е приближавал местопроизшествието – около 76 км/час, е била технически съобразена с видимостта на водача му, осигурявана от „късите“ светлини на фаровете към препятствия с характеристиките на каруцата.

Скоростта на л. а. „Дачия Логан“, управляван от В. Ж. при приближаването ѝ към зоната на произшествието, е била технически съобразена, независимо дали се е движела с включени „къси“ или „дълги“ светлини. Данните в делото са, че тя е възприела обстановката като потенциално опасна и е намалила скоростта, с която е приближавала местопроизшествието /обясненията на подс. Б./. Няма данни да е задействала екстремно спирачната система на автомобила, но да не е имала техническа възможност да спре преди да стигне до тялото на пострадалия М..

Изследване за това дали скоростта на каруцата /около 20 км/час/ е била технически съобразена с видимостта на нейния водач, е неприложимо за анализа, тъй като пред каруцата не са възниквали внезапно препятствия. Напротив - тя се е явила такова препятствие за автомобилите, движещи се по пътя, защото е била без собствени източници на светлини или

светлоотразяващи елементи /по делото няма данни за такИ./.

Еспертите приемат още, че:

• опасната зона за спиране на товарния автомобил „Мерцедес“ е била в зоната на осветяемост при движение на къси светлини около 74 – 75 метра;

• опасната зона за спиране на л. а. „Дачия Логан“, участвал в удара с пострадалия М. не може да се определи, тъй като е неизвестна скоростта, с която този автомобил е приближавал местопроизшествието;

• опасната зона за спиране на неизвестния автомобил също не може да се определи, тъй като параметрите на движение на този автомобил и техническите му характеристики са неизвестни.

Местата на удар, определени спрямо елементите на платното за движение и разположението на МПС в този момент, сочат да са:

Ударът между т. а. „Мерцедес“ и конската каруца е възникнал в място, което се намира на около 13 – 15 метра южно от ориентира по дължина на платното и на около 3 – 4 метра източно от ориентира, около линията, разделяща източната и западната ленти за движение по ширина на платното . .

Ударът между л. а. „Дачия“, управляван от В. Ж. и тялото на пострадалия М. е възникнал в място, което се намира по дължина на платното на около 55 – 57 метра южно от ориентира, а по ширина на платното - на около 4 – 5 метра източно от ориентира.

Ударът между неизвестния автомобил и тялото на пострадалия Б. е възникнал в място, което се намира по дължина на платното на около 59 – 61 метра южно от ориентира, а по ширина на платното - на западната граница на платното за движение ± 0,5 метра.

Относно техническата възможност водачите на ППС да предотвратят настъпването на ПТП, експертизата приема, че:

Водачът на каруцата е имал техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП, като избере такъв момент и начин на навлизане на платното за движение, в който няма да се постави като препятствие пред движението на автомобили по пътя. Водачът на каруцата е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП и след навлизането си на платното за движение, тъй като е имал видимост към приближаващия товарен автомобил „Мерцедес“ или поне към признаци за приближаването му във време 1 секунда след навлизането си на платното за движение. До момента на удара той е разполагал с около 5 /5,03/ секунди, за да предприеме действия за недопускане на ПТП, а за това са му били нужни не повече от 2 секунди.

Към момента на навлизане на каруцата на платното за движение /във време около 6 (6,03) сек. преди сблъсъка с т. а. „Мерцедес“/, нито водачът на автомобила, нито водачът на каруцата са имали видимост един към друг.

Вещите лица изследват същата възможност за водача на т. а. „Мерцедес“ в два варианта, с оглед отсъствието на обективни данни за наличието на движещ се пред него таксиметров. Настоящият съд приема варианта, в който такъв автомобил е имало, той се е движел пред т. а. по начина, сочен непротиворечиво и от подсъдимия, и от св. Д., и от св. А. Д.. В този случай, при изследване на ПТП между т. а. „Мерцедес“ и каруцата с отчитане на евентуално влияние на таксито върху възникването на произшествието, вещите лица считат, че движението на т. а. „Мерцедес“ зад таксито е било с технически съобразени скорост и дистанция. Водачът на т. а. „Мерцедес“ е имал техническа възможност да спре безопасно зад таксиметровия автомобил. Водачът на т. а. „Мерцедес“ е имал техническа възможност да види каруцата преди тя да бъде осветена от собствените му фарове, защото видимостта му към нея е била подпомогната от нейното осветяване от фаровете на таксито. Той е имал и техническа възможност да спре автомобила преди да настъпи сблъсък с каруцата.

Отклонението на траекторията на т. а. „Мерцедес“ и частичното му навлизане в източната лента за движение се дължи на решение на водача му, основано на субективни съображения.

Изследвайки въпроса относно предотвратимостта на удара з а водача на л. а. „Дачия Логан“ - подс. В. Ж., вещите лица приемат, че технически правилно е било водачката да възприеме обстановката като опасна не поради наличието на самия пострадал на платното за движение, а поради необичайната пътна обстановка, която е съществувала в зоната на произшествието. В подкрепа на този експертен извод съдът намира да са и кредитираните от настоящия съд обяснения на подс. Б. - видял е водача на този автомобил леко да намалява скоростта, но лекият автомобил е продължил движението си, след което е преминал през тялото на постр. М., а така също показанията на св. И..

Установеното по делото движение на каруцата не е било опасност за тази подсъдима, защото вещите лица приемат тя да е пристигнала в зоната на произшествието след като ПТП-то между каруцата и т. а. „Мерцедес“ вече се е състояло, при което не е имала техническа възможност да наблюдава движението на каруцата. Самото ПТП между каруцата и т. а. „Мерцедес“ също не е имало влияние върху поведението на водачката на л. а. „Дачия Логан“, защото тя не е била свидетелка на неговото настъпване. Влияние върху нейната преценка за пътната обстановка е имал резултатът от ПТП-то между каруцата и т. а. „Мерцедес“. Технически правилно е било водачката да възприеме обстановката като опасна не поради наличието на самия пострадал на платното за движение, а поради необичайната пътна обстановка, която е съществувала в зоната на произшествието. Признаци за необичайна обстановка според съда са били удареният микробус, разпилените отломки, наличието на хора в зоната на произшествието, спрени автомобили и др. Технически правилно при това е било тя да приближи местопроизшествието или да премине през него с такава скорост, която да й позволи детайлно да възприеме всички отложени по платното обекти и в случай на необходимост да преустанови движението си, без да допусне съприкосновение с тях.

В коментираната експертиза като технически причини за настъпване на ПТП-то между т. а. „Мерцедес“ и каруцата са възприети следните:

Поведението на водача на каруцата, който е избрал технически неправилен начин да навлезе на платното за движение и да се движи по него, тъй като не е преминал в източната лента за движение /дясната лента в посоката, в която се е отправил/, по най-късата траектория и за най-малко време. Тъй като по делото няма данни каруцата да е била оборудвана със светещи или светлоотразяващи елементи, това я прави по-трудно видима за другите участници в движението и съответно води до намаляване на техните технически възможности да я виждат и да предприемат по-ранни действия за предотвратяване на ПТП. Липсата на светещи или светлоотразяващи елементи следва да се приема като още една причина за възникване на ПТП.

При изследване поведението на водача на т. а. „Мерцедес“ в два варианта/с наличие или не на таксиметров автомобил/, вещите лица приемат като причина за възникването на ПТП липсата на своевременна реакция на водача на товарния автомобил. Допълнителни причини са отклонението му наляво и частичното му навлизане в насрещната (източната) лента за движение. Технически правилно е било той да запази траектория на движение в собствената си лента за движение и да не навлиза в източната лента.

По отношение на ПТП-то, възникнало между л. а. „Дачия Логан“ и пострадалия М.:

Техническите причини за възникване на това произшествие са неправилната оценка на пътната обстановка в зоната на местопроизшествието от страна на водачката на л. а. „Дачия Логан“, както и липсата на своевременна и адекватна реакция на водачката към създадената пътна обстановка в зоната на местопроизшествието.

Като механизъм на настъпване на ПТП експертите сочат:

На 16. 09. 2017 г., около 19:50 - 20:00 ч., на първокласен път /ПП/ I-5, в землището на гр. Крън, в района на отбивката за гр. Крън, т. а. „Мерцедес“ се движел в посока от север на юг в западната лента за движение. Скоростта на автомобила е била около 76 км/час. Автомобилът се е движел с включени „къси“ светлини на фаровете си. Когато този автомобил е приближил отбивката за гр. Крън на около 160 метра от района на заведение „Крънско ханче“, каруца с конски впряг е започнала да навлиза на пътя. Това се е случило във време около 6 (6,03) секунди преди да настъпи сблъсък между тях. Скоростта на каруцата е била около 20 км/час, а направлението ѝ на движение е било косо срещу приближаващия автомобил. В делото няма данни каруцата да е била оборудвана със светещи или светлоотразяващи елементи.

Траекторията, по която се е движела каруцата, не е била насочена за найбързо преминаване в дясната /източната/ лента спрямо нейната посока на движение, а се е движела предимно в лявата /насрещната за нея, по която е приближавал автомобилът/ лента, леко косо надясно. В каруцата са присъствали нейният водач и един пътник. И двамата са били под въздействие на алкохол /установено е над 2‰ съдържание в кръвта/.

В момента на навлизане на каруцата на платното за движение, никой от двамата водачи не е имал видимост към МПС/ППС на другия водач. Във време 1 секунда след навлизане на каруцата на пътя, нейният водач е имал техническа възможност да види приближаващия автомобил или поне да види признаци за това, изразяващи се в осветеност на пътя от фаровете му, проблясъци от фаровете и др. В същия този момент водачът на автомобила не е имал техническа възможност да види каруцата, тъй като далечината на осветеност на фаровете му /около 75 метра/ не е била достатъчна.

Съгласно разказа на водача на т. а. „Мерцедес“, пред него се е движел таксиметров автомобил. Същият този автомобил е спрял внезапно и докато „Мерцедес“-ът е преминавал покрай него е възникнал сблъсъкът с каруцата. Това се е случило във време около 6 секунди след навлизането на каруцата на пътя. Мястото на сблъсъка между т. а. „Мерцедес“ и каруцата е било на около 13 – 15 метра южно от ориентира и на около 3 – 4 метра източно от ориентира, около средата на платното за движение, върху разделителната линия между западната и източната ленти за движение.

Въз основа на анализ на обстоятелствата по делото приемат, че наличието на лек автомобил на местопроизшествието, п р е д т. а. „Мерцедес“ при обстоятелствата, разказани от водача на т. а., лекият автомобил не е създал обективна невъзможност водачът на товарния автомобил да предотврати сблъсъка с каруцата. Водачът на товарния автомобил е имал техническа възможност да спре безопасно зад таксито, без да се налага да отклонява посоката си на движение наляво към мястото на сблъсъка с каруцата.

Според вещите лица видимостта на водача на т. а. „Мерцедес“ към каруцата, без наличието на таксито, е съществувала във време около 3,2 (3,22) сек. след навлизането на каруцата на пътя или 2,8 (2,81) сек. до удара. В този момент дистанцията между каруцата и т. а. е равна на далечината на осветяване на „късите“ светлини на фаровете на автомобила (около 75 м). При наличие на таксито пред товарния автомобил /която именно алтернатИ. настоящият съд приема/, видимостта на водача на т оварния автомобил би възникнала и по-рано, и на по-голяма дистанция, тъй като фаровете на таксито биха подпомогнали осветяването на каруцата и видимостта към нея.

Поради избора на водача на каруцата да се движи в лентата за движение на товарния автомобил и около средата на платното за движение , а също и поради избора на водача на тов. автомобил да се отклони наляво към средата на платното за движение, както и поради липсата на действия за спиране от негова страна, във време около 6 (6,03) сек. след навлизането на каруцата на платното за движение възниква сблъсък между тях.

Контактната зона на сблъсъка за товарния автомобил е в неговата челна предна част. По отношение на каруцата първият контакт е възникнал с коня. След задълбочаване на деформациите в контакта е встъпила и самата каруца. Водачът на каруцата и неговият спътник са продължили относителното си движение напред към автомобила и са се ударили в зоната на предното му стъкло. Настъпили са разрушения, както на тов. автомобил, така и на каруцата. Отломките са се разпилявали след мястото на сблъсъка в посоката на движение на автомобила.

Част от енергията на удара е предадена на коня и той е бил отхвърлен на около 40 метра след мястото на удара. Друга част от енергията на удара е била предадена върху телата на пострадалите. Тялото на пострадалия М. е било отхвърлено също на дистанция около 40 метра след мястото на удара около средата на платното за движение, а тялото на пострадалия Б. – на около 50 метра около западната граница на платното за движение. Отломките и съдържимото в каруцата са се разпилели на различни разС.ия след мястото на удара. Товарният автомобил „Мерцедес“ е продължил да се движи след мястото на удара и е достигнал до мястото, на което е описан в протокола за оглед.

След произшествието между товарния автомобил и каруцата, след като те, отломките им, конят и телата на пострадалите са се установили в покой, настъпват още две други произшествия с пострадалите Б. и М.. Интервалът от време между ПТП, възникнало между каруцата и тов. автомобил и произшествията с двамата пострадали, е неизвестен.

Технически е невъзможно да се установи и кое от произшествията с двамата пострадали е настъпило първо и какъв е бил интервалът между тях.

Анализът на обстоятелствата дава основание да се определи, че след сблъсъка с товарния автомобил, пострадалият М. е бил прегазен от л. а. „Дачия Логан“, а пострадалият Б. е бил прегазен от неизвестен автомобил.

Лекият автомобил „Дачия Логан“ се е движел в посока от юг на север по източната лента на платното за движение. Скоростта, с която той е приближавал местопроизшествието, е неизвестна. От обясненията на негови я водач В. Ж . се разбира, че преди автомобила да достигне до зоната на разпилените находки, тя е намалила скоростта. Т. е., може да се приеме, че водачът Ж. е възприела особената/необичайната пътна обстановка и е намалила скоростта. Няма данни това намаляване на скоростта да е проведено в условията на екстремно спиране. Т.е., тя е спирала с интензитет, който е близък до описанието „служебно спиране“. В тези условия на пътната обстановка и в условията на спиране с непълни спирачни възможности на автомобила, водачката е достигнала зоната на разпилените находки със скорост около 50 – 60 км/час. С тази скорост л. а. „Дачия Логан“ е преминал през тялото на пострадалия М., който се е намирал около средата на платното за движение.

М. е посрещнал автомобила, лежащ по корем. Прегазващото колело е преминало през гръдния кош и е предизвикало множество травми, изразяващи се в счупване на кости, деколман, охлузвания, кръвонасядания и др.

Просветът /разстоянието между повърхността на настилката и пода на автомобила/, който има л. а. „Дачия Логан“, е сравнително малък – около 155 мм = 15,5 см. Това означава, че някои елементи от автомобила също са осъществили контакт с тялото или крайниците на пострадалия и също са дали отражение в общата картина на травмите.

След това л. а. „Дачия Логан“ е продължил движението си на север, където по-късно е спрял в зоната на отклонението на пътя за гр. Крън.

Произшествието между пострадалия М. и л. а. „Дачия Логан“ е възникнало в резултат на неправилната оценка на пътната обстановка от водачката на автомобила. След като тя е възприела обстановката като особена/опасна и дори е намалила скоростта си до около 50 - 60 км/час, технически правилно е било да намали скоростта си дотолкова, че да бъде в състояние да възприема всички обекти в зоната на находките и при нужда да ги заобиколи или да спре, без да допусне съприкосновение с тях, респ. с тялото на пострадалия М..

Експертите не са обсъждали механизма на ПТП между пострадалия Б. и неизвестния автомобил, поради наличието на много неизвестни обстоятелства за скорост на автомобила, действия на водача му преди ПТП, конструкция и др.

По поставената им задача се определи по какъв начин и в кой момент е получено всяко от травматичните увреждания на двете пострадали по делото лица и кое/кои от тях са в причинно -следствена връзка с настъпилата смърт, вещите лица отговарят, че:

Най-общо е механизмът на получаване на травмите за всеки от пострадалите е в три етапа: 1. при удар с т. а. „Мерцедес“; 2 . при падане на платното за движение и 3. при прегазване.

В аналитичната част на експертизата е посочено /стр. 12 и сл./, че са установени множество охлузвания по цялото тяло и крайниците на постр. Б., като най-много са тези в предната част. Това обстоятелство дава основание да се приеме, че във фазата на движението си по терена тялото му се е превъртяло, а най-последно то се е плъзгало основно с гърди и корем, обърнати към настилката. За това плъзгане свидетелства и охлузването на цялата повърхност на челото, както и другите охлузвания по лицето и брадичката, корема и гръдния кош.

Хоризонталният характер на охлузванията в областта на гръдния кош и на долните крайници сочи, че в момента на плъзгане тялото е било напречно на посоката на плъзгане. Такова свободно плъзгане на тяло е много нетипично и сочи за несвободно движение, а за избутване на тялото.

Като причина за смъртта приемат съчетана гръдно-коремна травма, несъвместима с живота. Следите по предната повърхност на тялото са в резултат на прегазването. При това прегазване тялото е било завлачено по асфалта и са се получили голяма част от раните, кръвонасяданията и охлузванията по трупа на Б.. Вещите лица не изключват възможността след удара от микробуса и при последващото падане върху асфалта да са се получили и част от травматичните увреждания, описани в аутопсията. Възможно е също и доста голяма част от тях да са се наслагвали едно върху друго.

В заключение приемат, че п ри процесното ПТП на пострадалия М. Б. са причинени травми, определени съобразно механизма на причинивянето им:

Черепно-мозъчнат а травма, както и охлузвания и разкъсноконтузна рана на лицето, охлузвания, кръвонасядания и разкъсноконтузни рани на двете устни на устата, избиване на двата горни втори зъба, кръвонасядане на меките черепни покривки в челната област, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, са получени при изпадането от каруцата и удар в пътната настилка.

Гръдната травма - охлузвания и кръвонасядания по кожата на гръдния кош, счупване на гръдната кост, счупване на ребра в двете гръдни половини, контузия на двата бели дроба, контузия на сърцето, разкъсване на аортата, набиране на кръв в двете плеврални кухини и коремна травма - охлузвания и кръвонасядания на корема, разкъсване на левия прав коремен мускул,

разкъсване на левия бъбрек, разкъсване на слезката, разкъсване на черния дроб, разкъсване на опорака на дебелото черво и корена на тънките черва, набиране на кръв в коремната кухина, а така също счупването на десните странични израстъци на І и ІІІ поясни прешлени са причинени в резултат на прегазването, при което пострадалият е бил по гръб, а гумите са минали през предната част на гръдният кош и корема.

Разкъсноконтузните рани, охлузвания и кръвонасядания на крайниците са получени при изпадането от каруцата и удар в пътната настилка, както и при прегазването през гръдния кош и корема.

В аналитичната част на експертизата /стр. 29 и сл./, вещите лица обсъждат характеристиките на нараняванията, установени по тялото на пострадалия М. наред с данните от огледния протокол, които са информативни за момента, в който е получено съответното нараняване и механизма му. Приемат М. да е претърпял наранявания на три етапа: 1 . в момента на сблъсъка с т. а. „Мерцедес“; 2. при падането му върху асфалтовата настилка; 3. в резултат на удара с л. а. „Дачия“. Потенциално всеки един от трите етапа е можел да доведе до смъртоносни травми, а съчетани травмите от трите етапа на нараняване водят до още по-голяма вероятност за настъпване на смърт.

Травмите от кой етап на нараняване са довели до фактическия смъртен резултат е невъзможно да се определи, както и дали изключването на травмите от някой от етапите би довело до значително повишаване на вероятността пострадалият да преживее инцидента.

Получените травматични от пострадалия М. М. увреждания са прижизнени, няма травми, които да са причинени след настъпването на смъртта му. Поради краткият период, в който са причинени травматичните увреждания, в съдебната медицина няма обективен критерий, с който да се определи, кое травматично увреждане кога точно е причинено.

След удара от страна на микробуса с каруцата тялото на М. е политнало към микробуса и същият се е ударил с главата – дясната челно-слепоочна област в предното обзорно стъкло. В резултат на този удар се е получила черепно-мозъчната травма изразяваща се в охлузвания, кръвонасядания и разкъсноконтузни рани на лицето, счупване на носните кости, разкъсване на дясна ушна мида, кръвонасядане на меките черепни покривки, счупване на черепния покрив и основа, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки.

След това е паднал на пътното платно в ляво от микробуса по посока на неговото продължение на движението, в близост до разделителната линия. Тялото на М. е било по лице и леко косо разположено с дясното си рамо на юг - насочено към лентата за обратно движението спрямо микробуса. При това положение, с лице към асфалта, той е бил прегазен. Прегазването е започнало от дясното рамо и е преминало през задната повърхност на гръдния кош в горната и средна трета.

Черепно-мозъчната травма по своята тежест може да доведе до загуба на съзнание, но е малко вероятно да доведе до смъртта на М..

С категоричност считат, че най-тежките травматични увреждания, които са довели до смъртта на М., са причинени при неговото прегазване, а не в резултат на удар от микробуса и последващото падане на пътната настилка и преплъзването /превъртането/ по нея.

В заключение вещите лица приемат уврежданията да са от вида, констатиран и от предходните СМЕ. Относно механизма на причиняването им сочат:

При изпадането от каруцата и удар в пътната настилка, както и при прегазването през задната горна част на гръдния кош е получена черепномозъчната травма, изразена в охлузвания, кръвонасядания и разкъсноконтузни рани на лицето, счупване на носните кости, разкъсване на дясна ушна мида, кръвонасядане на меките черепни покривки, счупване на черепния покрив и основа, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, охлузванията и кръвонасядания по крайниците.

В резултат на прегазването, при което пострадалият е бил по лице на пътната настила, а гумите са минали през задната горна част на гръдният кош от дясно на ляво и през дясната подбедрица в долната й част, са получени: гръдна травма, изразена в травматично отслояване на кожата по задната повърхност на гръдния кош в дясно, счупване на гръдната кост, счупване на ребра в двете гръдни половини, счупване на двете лопатки, счупване на бодлестите израстъци и II, III, IV, V и VI гръдни прешлени, разчленяване на гръбначния стълб между IV и V гръдни прешлени, контузия на двата бели дроба, контузия на сърцето, набиране на кръв в двете плеврални кухини; счупване на бодлестите израстъци на III, IV, V и VI шийни прешлени; счупване на десните странични израстъци на II и III поясни прешлени и установеното счупване на дясна голямопищялна кост.

III.По доказателствата:

В хода на проведеното съдебно следствие подс. В. Б. е дал обяснения, а поради противоречия с депозираните в хода на досъдебното производство, по реда на чл. 279, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НПК са били присъединени обясненията му от 06. 01. 2023 г. /т. 1, лист 190-191 от ДП/. За противоречиво заявените обстоятелства съдът възприема в преобладаващата им част първоначалните обяснения, които са потвърдени от подсъдимия след прочитането им. От тях се установяват значимите, съобразно предмета на делото, факти: на инкриминираната дата е управлявал т. а. „Мерцедес Спринтер“ с ДК № •••, в който като пасажер пътувал и св. А. Б.; пътната настилка била суха, видимостта добра с оглед тъмнината /съдът приема, че е било на здрачаване, в каквато насока е и извършеното от вещите лица изследване - гражданският здрач на сочената дата продължава до 19:56 ч., а първото ПТП е настъпило преди 19:54 ч./; пътят му бил добре познат, пред него пътувал таксиметров автомобил, който непосредствено преди отклонението за „Крънското ханче“, намиращо се вдясно, набил рязко спирачки и завил вдясно /сочи да е видял светлинното отражение на действието/; за да не го удари, подсъдимият отреагирал, променяйки траекторията си на движение, чрез заобикаляне; след това възприел тежък удар отпред на бронята на Мерцедеса; веднага след удара предприел спиране, видял, че спътникът му е пострадал, излязъл от т. а. и на пътя видял разпилени остатъци от каруца, слама. Не подлежи на кредитиране заявеното от подсъдимия, че полицейски служители пристигнали по-късно. Установява се от доказателствата по делото, че между първия сигнал на св. Д., подаден след като той е видял пораженията, до втория - подаден от св. Г., са изминали 3 минути. При второто обаждане полиция още не е било пристигнала. Преценено наред и с времето за реакция на св. Д., това формира извод за изминали повече от 3 минути. Съдът приема още, че описаното от подсъдимия движение на друг автомобил, преминал в посока гр. Казанлък - гр. Шипка, при това - през ситуиран в източната лента на пътното платно лежащ човек, е станало преди пристигането на полицейските служители. Изхождайки от обясненията на подсъдимите, свидетелските показания относно преминалия през тялото на подс. Б. автомобил, както и заключението на експертите, настоящият съд приема за неустановима поредността на прегазванията на двамата пострадали. Доколкото са налице убедителни доказателства, че прегазване на Б. не е реализирал нито един от автомобилите, управляван от двамата подсъдими по делото, неустановяването на тази поредност не внася съмнение досежно конкретната тяхна деятелност, нито влияе на правните изводи. Настоящият съд кредитира и обясненията на подсъдимия Б., че първонамално видял по пътя слама и отломки от каруца, а по-късно - двете лежащи на пътя тела. Следва да се констатира, че в същата последователност описват възприятията си и свидетелите, пътуващи в същата посока, които са имали лични впечатления от мястото след настъпилото първо ПТП, а и след последващите 2 ПТП. Информативни, необорени от останалите подлежащи на кредитиране доказателства, са и обясненията относно поведението на водача на автомобила, преминал през тялото в източната част на платното и прегазил М. /неназован от подс. Б., който не е възприел и характеристиките на самия автомобил, но несъмнено е за съда, че това е била подс. Ж./. Описаното от подс. Б. поведение е, че този водач „понечи да спре, намали и после продължи движението си, преминавайки през единия от пострадалите, този, който беше в източната лента на пътното платно“. Идентични са депозираните пред съда обяснения относно: посоката на движение, спътника му, рязкото отбИ.не вдясно на пътуващ отпред таксиметров автомобил; че след катастрофата спрял вдясно, двамата със спътника му излезли, видял само разпиляна на части каруца, слама, но не и коня; телата на пострадалите били „назад“ - след мястото на спиране; натрупали се много хора. Настоящият съдебен състав кредитира и заявеното пред съда в кой момент е видял преминаването на другия автомобил „нагоре“ - след като двамата със св. А. Д. били излезли от т. а. и свидетелят го питал дали му има нещо. Не подлежи на кредитиране съобщеното пред съда, че за коментирания друг автомобил е видял само да е „набил“ леко спирачки, да е преминал и продължил нагоре, защото в ДП ясно е заявил да е видял и прегазване на тялото, намиращо се в източната страна на платното.

В нито един момент подсъдимият Б. не сочи конкретно избрана от него скорост за управление на т. а., като в хода на ДП твърди да е спазвал ограничението за пътния участък от 50 км/ч, а в хода на съдебното сочи само да му е било известно това ограничение. Заявената в ДП скорост съдът не възприема, защото противоречи на експертните становища за същия факт.

Следва да се констатира, че обясненията на подсъдимия са хронологични, детайлни, с несъществени противоречия между заявеното в двата коментирани разпита, които са изводими от изминалото време след инкриминираните събития. Разпитът пред съда е проведен година и пет месеца след разпита като обвиняем в ДП и почти 7 години след ПТП. Както бе вече отбелязано - след прочитане на първоначалните обяснения, подс. Б. ги е потвърдил. Те са съответни на заявеното от свидетеля - очевидец Д., както и на показанията на свидетелите, които са възприели момента на слизане на подсъдимия и спътника му от автомобила и обстановката в пътния участък след ПТП.

На кредитиране в преобладаващата част подлежат и оскъдните откъм факти обяснения на подс. В. Ж., депозрани пред съда при провенения й на 21. 05. 2024 г. разпит. В хода на ДП тя се е възползвала от правото си да не дава обяснения, в какъвто смисъл следва да се приеме препращането й към съобщеното в разпита като свидетел /разпит на обвиняем на л. 185 от ДП/. Свидетелските й показания нямат допустима процесуална годност, след като вече е обвинено лице по същото дело. Съдът кредитира обясненията й в частта, в която сочи да е пътувала в посока гр. Казанлък - гр. Крън, малко преди „Крънското ханче“ да е забелязала „доста разпилени неща по пътя… броня от автомобил, слама “ и да е започнала да се оглежда, при което видяла и че „по пътя отстрани имаше неща “, след което усетила да е минала през „нещо“, а след това да е спряла в отбивка малко по-нагоре, да се е обадила на приятеля си притеснена, че има „някакво пътнотранспортно произшествие“, че е минала през „нещо“ и е уплашена, а след идването му двамата са отишли д о местопроизшествието, там разговаряли „с една жена“ и тогава пристигнали и родителите й. Съдът не кредитира твърдението й, че преди да премине през мястото, на което се е намирал постр. М., тя само се е оглеждала, защото за соченото обстоятелство възприема обясненията на подс. Б. - „понечи да спре, намали и после продължи движението си, преминавайки през единия от пострадалите…“. Не кредитира и заявеното незнание върху какво точно е преминал автомобилът й - „нещо“. По делото не се установява нито една причина, препятстваща подсъдимата ясно да възприеме, че около осовата линия в източното платно на пътя има човешко тяло – то се е намирало в зоната й на видимост, самото място е било осветено. Наред с това се установява от показанита на св. К. И., приминал в същата посока /в неопределимо дали преди или след нея време, но несъмнено в близко до ПТП, защото още не е била пристигнала препречилата след това пътя патрулна кола/, че при такова преминаване, при осветяване от фаровете на автомобила, са били ясно различими и двете тела, чието разположение свидетелят описва. Нещо повече - сочи преди телата /съобразно посоката му на движение/ там да е имало спрели с включени фарове автомобили/, какъвто е бил и управляваният от подсъдимия/. Тялото на постр. М. е било почти на средата на пътното платно и видимостта към него не е била ограничена нито от автомобили, нито от растителност, нито от отломките на каруцата. Извън платното за движение, в десния му край /по посока на движение на подс. Ж./ и извън него е била и бронята /скица л. 36 от КАТСМФЕ/. Т. е., препяствие, през което подсъдимата да е минала преди тялото на М., обективно на пътя пред нея е нямало. Не подлежи на възприемане и твърдението й, че по пътя не е имало „нищо, което да ме предупреди“. Предупреждаващ характер е имал спрелият в насрещното пътно платно т. а. „Мерцедес“, с несъмнено установени по делото видими деформации в предната му част /обърнатата към подсъдимата Ж./, наличните покрай този автомобил лица, защото св. Д. е отишъл до автомобила в момента на излизане на подсъдимия и спътника му, а преминаването на автомобила, управляван от подс. Ж., е станало в момент, в който подс. Б. вече е бил излязъл от товарния автомобил. Не е имало причина подсъдимата Ж. да не види „много добре товарния автомобил“ - тя твърди в този момент да е нямало друг дмижещ се пред нея автомобил, а така също да е имало светлини. Заявява липса на спомен за спрели в района други автомобили, но обективно такъв автомобил е имало - този, от който е бил вече слязъл св. Д.. Впечатляващ е описаният от този свидетел, а и отразен в протокола за оглед вид на катастрофиралия т. а.- целият смачкан отпред, със счупено предно стъкло, а и на намиращия се там свидетел Д. - целият в кръв.

Информативни относно включените в предмета на делото са и показанията на разпитаните свидетели.

На кредитиране подлежат показанията на св. И. Д., депозирани в хода на досъдебното производство /т. 1, л. 195 и л. 196 от ДП/. Той не е разпитван пред съда, с оглед несъмнено установеното по делото, че е починал. На основание чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1 т. 4 предл. 2 НПК, със съгласието на страните, показанията му са били приобщени към доказателствената съвкупност.

Следва да се констатира, че показанията на този свидетел са източник на преки доказателства. Единствен той е възприел непосредствено движението на каруцата, в която са били двамата пострадали: 1. преди тя да се превърне в опасност за движещите се по главния път; 2. когато се е превърнала в такава. Пръв от всички разпитани по делото лица е видял и резултата от стълкновението й с управлявания от подс. Б. товарен автомобил.

Показанията му са непротиворечиви при двата проведени му разпита относно това, че: той е управлявал на инкриминираната дата - 16. 09. 2017 г. таксиметров автомобил „Дачия“, движещ се по главния път от гр. Шипка към гр. Казанлък пред „бял бус“, товарен автомобил „Мерцедес“ /управлявания от подсъдимия В. Б./, при което ПТП е станало около 20:00 ч.; скоростта на движение на л. а. „Дачия“ била около 60-70 км/ч /при липсата на категоричност съдът възприема експертно установената 76 км/ч, но колебливостта на свидетеля изключва недобросъвестност/; в конкретния пътен участък, по посока на движението му, преди отбивката за гр. Крън имало лек завой надясно, а след него и отбивка за заведението „Крънско ханче“; излизайки от завоя, св. Д. в последния момент видял каруца, която била „много засилена“, излизала от отбивката пред заведението и навлязла в главния път; в каруцата имало двама души; като възприел каруцата, свидетелят набил спирачки и рязко завил вдясно, при което успял да спре в банкета; в следващия момент чул силен удар и видял каруцата паднала до неговия автомобил, но без кон; забелязал бял бус, който бавно продължил напред и след 30-40 метра спрял; погледнал и към пътното платно и видял, че на него лежат двама души; отишъл до буса на подсъдимия, който бил с напукано предно стъкло и „целият смачкан отпред“, след което подал сигнал на тел. 112. Този свидетел сочи, че в момента, в който е отишъл към катастрофиралия бус и преди обаждането на тел. 112 е видял „…двама човека. Те слезнаха от буса. Единият целия беше в кръв…. Бусът беше с напукано стъкло и целият беше смачкан отпред“. Във втория проведен му разпит описва по-детайлно, че: в района на „Крънското ханче“ е било осветено; че „видял как каруцата галопира“, при което първоначално намалил скоростта, а като видял, че каруцата навлиза на главния път и рязко набил спирачки; когато първоначално възприел каруцата, тя била на около сто метра от пътя в посока запад, през цялото време е следял движението й и наред с това видял в нея две лица - легнало отзад и едно отпред; движението по пътя в този момент е било интензивно в двете посоки.

Налице са противоречия между заявеното в двата разпита на свидетеля относно канкретната видимост. В първия, проведен на 18. 09. 2017 г. сочи, че е било на здрачаване, не много тъмно, но и не слънчево. Във втория разпит - на 10. 07. 2020 г., твърди да е било тъмно, уличното осветление пред ханчето да е светело. За конкретната видимост са налице и други доказателствени източници - подс. Б. сочи да е било тъмно; другият очевидец на ПТП - св. А. Д., в разпита си пред съда твърди, че в момента на ПТП „започнало да се здрачава“, а след настъпването му, в момент, когато е бил „пред буса, вече беше тъмно“. Останалите свидетели, даващи информация за видимостта, в преобладаващата си част сочат да е било „на здрачаване“ или „беше се здрачило“. Съдът кредитира първоначално заявеното от св. Д. – ПТП-то е станало „на здрачаване, не много тъмно“. В тази носока е и експертното становище - първият удар е настъпил в зоната на „гражданския здрач“, което се извежда и от времето на първото обаждане на тел. 112 – 19:54 ч. Налице е още противоречие относно обстоятелствата кога и колко лежащи на пътното платно лица е забелязал. При първия разпит твърди, че още преди да потегли с автомобила си към т. а. - непосрествено след удара, е погледнал и към пътното платно и видял, че на него лежат двама души. Във втория - сочи да е видял само лежащия до осовата линия труп, а по- късно и другия. На кредитиране подлежи първото твърдение, заявено непосредствено след процесните събития.

Друг очевидец на първото ПТП е св. А. Д., пътуващ в управлявания от подсъдимия Б. автомобил. На кредитиране подлежат и депозираните пред съда показания /протокол от с. з. на 19. 02. 2024 г./, и присъединените по надлежния процесуален ред такИ. от ДП /на 25.09.2017 г., л. 214, т. І от ДП /, които след прочитането свидетелят е потвърдил. За обстоятелствата, за които са налице противоречия и непълноти спрямо първите му показания, на възприемане подлежат именно те, като заявени темпорално по-близо до процесното събитие - относно видимостта, кога е разбрал в какво се е ударил бусът, извършвал ли е подсъдимият маневра преди удара, разбрал ли е на място и за други пострадали. Установява се посоката на движение на т. а. „Мерцедес“, в който свидетелят пътувал на предна дясна седалка; времето - около 20 ч., на здрачаване; възприятията му за движещи се и други автомобили, но непосредствено пред техния - таксиметров, който рязко набил спирачки и свил вдясно на банкета; че подсъдимият веднага леко навил волана в ляво и последвал силен удар в предната част на буса; свидетелят ударил главата си в стъклото, а подсъдимият спрял буса и двамата слезли; подсъдимият тръгнал назад, т. е. към мястото на удара, но през това време няколко коли преминали и в двете посоки без да спрат; когато подсъдимият се върнал при него, силно притеснен му казал, че има хора, които лежат на пътя, но минават коли и никой не спира; по-късно дошла полиция; едва в полицейското управление свидетелят разбрал, че са се блъснали в каруца, а не в таксито.

От показанията на разпитаните по делото свидетели хронологично се установява сред посочените по-горе лица на местопроизшествието сред първите да е бил и св. Д. И. Г., пътуващ на предна дясна седалка в минаващ по трасето бус, в посока от Габрово за Стара Загора. Показанията му пред съда са подробни, но поради противоречия са били изцяло присъединени депозираните такИ. в хода на ДП /от 11.09.2020 г., л. 230, т. І от ДП/, които свидетелят е потвърдил след прочитането им. От този доказателствен източник се установява, че: няколко минути преди ПТП бусът, в който пътувал, бил изпреварен от буса на подсъдимия –„въпросния бял бус“; бусът, в който пътувал се движел „много бавно“, защото шофьорът бил много възрастен, а видимостта лоша; „Пред нас имаше бял бус, той направи катастрофата“ /съд. заседание 19. 02. 2024 г./. И в двете фази на процеса, /макар и непоследователно/, св. Г. твърди с периферното си зрение да е видял както излизането на автомобил от колоната с коли, така и преминаването на същия автомобил през тялото на едно от лежащите на пътя лица. На кредитиране подлежи заявеното пред съда - „Едното тяло беше от дясната страна на пътя. Джипът мина през едно от телата, което беше в повъншния край на платното“.

С оглед показанията на този свидетел и настоящият съд приема, че се касае за неустановения по делото автомобил, преминал през тялото на постр. М. Б. /стр. 23 от КСМФАТЕ/. Поради това споделя решението на окръжния съд да изведе, че от показанията на св. П. В. се установява тя да е чула отзвука от прегазването именно на постр. Б.. Тази свидетелка е пътувала в автомобил. Свидетелят Г. е единственото лице, възпрело момента на прегазване на тялото. Обаждането на Г. е реализирано 3 минути след това на св. Д. /л. 26 и л. 23, т. 3 от ДП/. Значимо е да се констатира, че и този свидетел не е подал сигнал веднага, защото според подлежащите на кредитиране показания от съдебното производство, които по отношение на заявеното в ДП не са противоречиви, а допълващи ги, в момента на обаждането му вече е имал впечатления от ситуацията на мястото на катастрофата - той лично е бил слязъл, бил е „до нашия бус, от дясната страна“, дошли са били от заведението крещящи хора, вече се е била образувала и колона по посоката му на движение, в „суматохата“ той е видял, че никой не звъни по телефон /очевидно не е знаел за обаждането на св. Д./ и в 19:57 ч. на тел. 112 се е обадил и той.

Подлежат на кредитиране и показанията на св. С. Ч. - възприел обстановката непосредствено след първото ПТП, както и последвалото такова с единия от пострадалите. Той е бил гост на празненството в „Крънско ханче“, излязъл е пред заведението веднага, след като от други гости научил за станал пътен инцидент. На основание чл. 281 ал. 4 т. 2 от НПК са приобщени показанията му от ДП /депозирани на 18. 09. 2017 г., л. 197, т. І от ДП/, които след прочитането им е потвърдил. С основание окръжният съд ги е възприел, отчитайки темпоралната им близост с процесните събития - два дни след инцидента. В показанията от ДП св. Ч. заявява, че при излизането си от заведението се е затичал към спрелия отвън бял бус, воден от опА.ия в него да не е негов близък. Докато приближавали още видял преминаваща бързо движеща се кола в посока от гр. Крън към гр. Казанлък, която нито спряла, нито намалила. Веднага след това чул викове „Убиха ги“. Видял излизащи от буса две лица, едното цялото в кръв, а другото - познат му „гумаджия“ В.. Макар и производни по характер, поради липса на първични такива., следва да се кредитират и твърденията му, че на място, без да знае от кого е чул, че единият от пострадалите е имал пулс /измерен му от някаква рокерка/, но след това през него минала бързодвижещата се кола/ че и двамата пострадали са били живи в момента на прегазването твърдят и експертите/. Описва и къде са били пострадалите лица - едното по средата на пътя, а другото - по към края. Не изразява дори предположение описаната кола през кое от телата е минала. Самият той не се приближил до пострадалите, тъй като „му било гадно“. Продължили да минават коли, но някак си „по в края“. На кредитиране подлежи и заявеното относно това какво е научил от подсъдимия на местопроизшествието, като в тази част показанията му съдът ползва за преценка достоверносттта на обясненията на подс. Б., че пред него е карало такси, което е свило разко, но той не могъл да реагира. Заявеното пред съда, че не е разговарял на място с „В.“ /подсъдимия/, свидетелят не поддържа, защото след прочитане на показанията от ДП ги е потвърдил. Не подлежи на кредитиране заявеното пред съда, че е чул разговор между двете паднали на платното лица, защото е в противоречие в първоначалното му твърдение.

На кредитиране подлежат и присъединените по надлежния процесуален ред показания на св. К. К. И. /том I, л. 217 от ДП/, който е минал в района на ПТП с управляван от него л. а. „Рено Лагуна“ в посока Казанлък - Крън, точно до „Крънското ханче“ е видял на главния път спрели от двете страни на пътя автомобили, 3 - 4 от които в дясната страна на пътя, с включени аварийни светлини. На платното в лентата му за движение имало разпиляна слама, която заобиколил без да спира, при което видял от светлината на фаровете в близост до осовата линия тяло на човек, а след него малко по-нагоре още 1 тяло. На платното имало и паднала броня. Свидетелят минал плътно вдясно и продължил пътя си. След себе си виждал фаровете на друг пътуващ в същата посока автомобил, но не знае спрял ли е или е продължил. На другия ден бил посетен от полицаи, които оглеждали автомобила му, не открили нищо и му го върнали.

На кредитиране подлежат и показанията на св. Я. Т., който управлявал л. а. „Рено Меган Сценик“ в същата посока и лента, като т. а. „Мерцедес Спринтер“. Поради заявена пред съда липса на ясен спомен, чрез прилагане техниката на чл. 281 от НПК, са били присъединени показанията му от ДП, депозирани на 20. 09. 2017 г. /л. 212, т. І от ДП/, които след прочитане свидетелят е потвърдил. И този свидетел не е очевидец на произшествието, озовал се е в района като се е движел след отбил се пред ханчето автобус, сочи да е било около 20:00 ч., на здрачаване. Възприел е спрели пред него в района на „Крънско ханче“ автобус и автомобили, направена маневра обратен завой от два предностоящи му автомобили, съобщеното му е след това, че има катастрофа, при което той, следвайки автобуса, потеглил към паркинга на Крънското ханче. Първоначално видял лежащо на платното човешко тяло, разположено перпендикуляно, с крака към ханчето. След завоя видял второ тяло, и то разположено по същия начин. Докато минавал през паркинга спътницата му съобщила, че през мястото, където се намирали телата, без да спира и с висока скорост да е преминал автомобил. Спътницата му чула още в този момент намиращи се пред ханчето хора да се възмущават, че той е минал през телата. Показанията на този свидетел, незаинтересован от изхода на делото, подлежат на кредитиране. За обстоятелствата, за които е налице непълнота или противоречие с първоначално депозираните, следва да се кредитират тези от ДП, като заявени скоро след инкриминираното събитие. В частта относно споделеното му от св. В. показанията имат производен характер, но съдът ги ползва за проверка на първичните, доколкото пред съда св. В. отрича да е възприела по какъвто и да е начин преминаваща кола и викове, че е минала през „произшествието“, като на възприемане подлежи заявеното в ДП - чула е такИ..

Съответни на показанията на св. Т. са и тези на с в. П. В. – спътницата на св. Т. в депозираните на 25. 10. 2017 г. по ДП /л.213, т.І от ДП/, които са приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК потвърдени и от нея след прочитането им. Установява се, че докато са минавали след автобус през паркинга на „Крънското ханче“ е видяла минаващ по пътя автомобил - „там, където трябваше да минем и ние“, а след това чула викове, че този автомобил е минал през мястото на произшествието.

На кредитране подлежат и показанията на св. Р. Р., оскъдни като съдържание пред съда, но информативни в присъединените му по реда на чл. 281, ал. 1,т.2 от НПК показания от ДП от 28. 10. 2017 г. /л. 203, т. І от ДП/. Липсата на ясен спомен е логична, с оглед отдалечеността във времето на разпита му пред съда. Той също също е минал през мястото на произшествието след ПТП, но извод колко време след това е било преминаването му не може да се направи. Управлявал е автобус в посока север - юг. Движел се е в западната лента – тази, в която се е движел и управляваният от подсъдимия т. а. „Мерцедес Спринтер“. Свидетелят Р.установява, че било около 20:00 ч., вече се смрачавало и видимостта била лоша. Възприел множество спрели автомобили на завоя преди „Крънско ханче“. На отбивката пред заведението видял каруцата без кон, както и разпилени части от нея по платното. Част от автомобилите направили обратен завой и се върнали. Той заобиколил, като минал „пред“ Крънското ханче.

На кредитиране подлежат и показанията на св. П. Х. С., който не е очевидец на инкриминираните по делото събития. За обстоятелствата, за които са налице непълноти и противоречия с присъединените му показания от ДП /т. 1, л. 201-202 от ДП/, следва да се възприемат те, защото свидетелят ги е потвърдил след прочитането им, депозирани са в темпорална близост с процесната деятелност – на 18. 09. 2017 г., докато пред първостепенния съд е разпитан на 19. 02. 2024 г. Този свидетел съдът намира за заинтересован от изхода на делото не само с оглед близостта му с подс. В. Ж., а и защото е бил лично ангажиран с това, щото подсъдимата, съзнавайки участието си в „катастрофа“, да напусне окончателно мястото си, в близост до ПТП, без да уведоми намиращите се там полицаи, като свидетелят лично се е погрижил и да „прибере“ автомобила й от същото място. Показанията му не са анализирани от окръжния съд в тази насока, нито са направени съотвестващите им изводи.

От показанията му се установява: в инкриминираната вечер да е бил на местоработата си в бар в гр. Казанлък; в 19:54 ч. да е извикан по телефона от приятелката си - подс. Ж., която плачеща го уведомила „катастрофа“, съобщила му още мястото, на което се намира - „Крън“; свидетелят потеглил на там; спрял автомобила си на паркинга пред ресторант „Крънско ханче“, защото след входа на паркинга имало „спрял надлъжно на пътя патрулен автомобил“; видял и белия бус, и намираща се на мястото „тълпа хора“; обадил се на подсъдимата и разбрал, че тя е отбила колата си встрани от платното, на отбивката за гр. Крън; отишъл пеш при нея, видял, че е разстроена, защото е минала през „нещо“; върнал се в района на местопроизшествието, огледал го, видял бронята на микробуса в източното платно и намиращ се в близост труп; отишъл отново при приятелката си и я уверил, че е минала през бронята; след като подсъдимата поискала да се увери и двамата отишли в района на ПТП, видели и втори човешки труп, който бил в западната част на платното за движение; разплакана, подсъдимата казала, че е минала през него, но свидетелят мислел, без да й го каже, че всъщност е минала през другия, предходно видян от него труп; свидетелят се опитал да я успокои, като й казал, че не е минала през човека, нещо повече - отишъл при полицаите, за да разбере „какво точно е станало“, не получил информация, върнал се при подс. Ж.; жена със червена коса ги попитала дали са видели какво се е случило, отговорили отрицателно и жената ги приканила да напуснат местопроизшествието; двамата се върнали до автомобила на Ж., свидетелят го огледал с помощта на телефона си, но не видял „нищо, което да означава, че е имало удар“; обадили се на родителите й, той съобщил на баща й, че е станала катастрофа, че В. е минала покрай нея и се е разстроила. Обяснил къде се намират, двамата родители отишли, той ги уведомил за опасенията на дъщеря им „че е минала през нещо“. Напуснали района, като свидетелят управлявал автомобила на Ж. до дома й, паркирал го там, а майка й го върнала до собствения му автомобил, за да го прибере. В следващите дни комуникирал с подсъдимата през социална мрежа, тя отново споделяла опасенията си, че е минала през човек, той я успокоявал и сменял темата. Още на мястото, а и след това коментирали „варианта да се обадим в полицията“, но той възпрял подсъдимата да го стори.

И пред съда свидетелят сочи - „В. изказа съмнение, че може да е минала през някой от труповете“, както и че я успокоил, макар да бил вече видял „два трупа и отломки“. Потвърждава, че подсъдимата е пожелала сама да се увери, отишли са на мястото,една жена ги попитала дали е присъствал и ги помолила да се махнат. Потвърждава и за пристигането на родителите на подсъдимата, които той извикал.

Макар личната деятелност на свидетеля към склоняване на подсъдимата: да не съобщава за участието си в ПТП; за отдалечаването й от там и укриване на автомобила, чрез транспортиране до дома на Ж. да е несъмнено установена от показанията му, то заявените факти подлежат отчасти на кредитиране, защото са съответни на изводимото от останалите доказателства. Съдът не се доверява на съобщеното от свидетеля, че с подсъдимата е разговарял само относно твърдяно от нея преминаване през „нещо“, защото вече изрази становището си по отношение на „нещо“-то, заявено от подс. Ж.. Липсата на възприятие в момента на ПТП, а и на знание след това върху какво е минал автомобилът й така, че да се разтресе, е нейна защитна версия, която свидетелят, явяващ се близък й приятел, а и активно участващ във взимане на решение за последващото й поведение, се опитва да подкрепи иззначално. Настоящият съд приема, основавайки се и на експертното становище, и на показанията на преминалия по същата траектория св. И. - необичайната ситуация в този пътен участък след първото ПТП е била ясно разпознаваема преди навлизане в зоната, в която са били двете човешки тела. След навлизане в тази зона, при осветяването от фаровете от автомобила, самите тела - и двете, са били ясно разпознаваеми като човек на пътя. Сведетелят И. детайлно описва положението на телата, по делото не се установява обективна причина самата подсъдима да не е могла да придобие същите възприятия.

Значимо е да се констатира, че: времето, през което свидетелят твърди да е бил уведомен от подс. Ж. за станала „катастрофа“ - в 19:54 ч., съотвества на времето, в което св. Д., след като е излязъл от таксиметровия автомобил, отишъл е до буса на подсъдимия и е видял пораженията по него, излизащите 2 лица се е обадил на тел. 112 /справка л. 23, т. 3 от ДП/.

Неинформативни за самото произшествие, но подкрепящи експертното становище за алкохолна повлияност на постр. Б. и постр. М. са показанията на св. И.А. П., от които се установява М. С. Б. и брат му М. А. М. да са били в дома на свидетеля, Б. да е бил пиян, двамата заедно да са отишли на „Крънското ханче“, с каруцата на Б., който я и управлявал. Доколкото не се установява дали преди ПТП пострадалите не са спирали или не са разменяли местата си след това, не може да се формира извод кое е лицето, управлявало каруцата при настъпването му.

И според настоящия състав на съда подлежат на кредитиране приложените по делото писмени доказателства, както и веществените такива..

IV. Наведените от подсъдимия и защитника му възражения за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни.

При установената по делото фактическа обстановка и настоящият съд приема, че с деянието си подсъдимият В. Б. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на чл. 343 ал. III предл. 2 б.“б“, предл. 1 вр. ал. 1 б “в“ вр. чл. 342 ал. 1 НК, като на 16. 09. 2017 г. на път I - 5, в зоната на км 192, в землището на община Казанлък обл. Стара Загора, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил м. „Мерцедес Спринтер“ с peг. № •••, в нарушение на чл. 20 ал. 2 изр. 2-ро от ЗДвП, в условията на независимо съпричиняване и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице - М. А. М., ЕГН •••••••••• и М С. Б., ЕГН ••••••••••.

Следва да се добави, че престъплението е извършено при независимо съпричиняване, при това в значителна степен, и с лицето, което е управлявало каруцата, макар да не се установи кой от двамата пострадали е бил водачът.

Няма спор, че подс. Б. е управлявал товарен автомобила м. „Мерцедес Спринтер“ с peг. № ••• в момента на настъпване на първото установено по делото ПТП. В това си качество е следвало да спазва повелите на ЗДвП и ППЗДвП.

В разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП е установено задължение за водачите да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Не се спори, че мястото на сблъсъка между т. а. „Мерцедес“ и каруцата е било на около 13 – 15 метра южно от ориентира и на около 3 – 4 метра източно от ориентира, около средата на платното за движение, върху разделителната линия между западната и източната ленти за движение.

Спорният по делото въпрос е кога подс. Б. е могъл да възприеме каруцата като възникнала пред него опасност и могъл ли е да реагира така, че да избегне удара, респ. - реагирал ли е.

Несъмнено е установено от заключенията на изготвените по делото АТЕ и КАТСМФЕ, че в конкретната ситуация, при която пред т. а. „Мерцедес“ се е движел таксиметров автомобил, който е спрял внезапно и докато „Мерцедес“- ът е преминавал покрай него е възникнал сблъсъкът с каруцата, лекият

автомобил не е създал обективна невъзможност водачът на товарния автомобил да предотврати ПТП-то. Подсъдимият Б. е имал техническа възможност да спре безопасно зад таксито, без да се налага да отклонява посоката си на движение наляво към мястото на сблъсъка с каруцата. При наличието на таксиметровия автомобил, с установеното поведение на водача му - рязко спиране и отбиване вдясно, не само е била налице възможност за подсъдимия да види каруцата при навлизането й на пътното платно, но тази възможност е възникнала и в предходен момент, на по-голяма дистанция от опасността на пътя /навлизаща косо каруца/, тъй като фаровете на таксито са подпомогнали осветяването на каруцата и видимостта към нея.

Настоящият състав на съда се съгласява със становището на вещите лица в кредитираните АТЕ и КАТСМФЕ, че причините за настъпване на това ПТП - първо от трите, установени по делото, са: 1. изборът на водача на каруцата да се движи в лентата за движение на товарния автомобил и около средата на платното за движение, и 2. изборът на водача на тов. автомобил да се отклони наляво към средата на платното за движение, при което поради липсата на действия за спиране от негова страна е възникнал сблъсък между тях.

Значимо е да се отбележи още, че ПТП не би настъпило, ако при така създадената ситуация подсъдимият е избрал да продължи пътя си направо, защото междувременно каруцата е щяла да излезе извън предната зона на управлявания товарен автомобил.

Сочените обстоятелства са установени както от вещите лица, изготвили назначената от настоящия съд КАТСМФА, така и от изготвилите АТЕ и доп. АТЕ в хода на ДП - не е имало техническа пречка подс. Б. да възприеме момента, в който конската каруца е навлязла на пътното платно. Свидетелят Д. е задействал спирачната система на таксиметровия автомобил „Дачия“ и съобразно тези обстоятелства и подсъдимият е следвало да приведе в действие спирачната система на управлявания т. а. „Мерцедес Спринтер“.

С оглед на това въззивният съд не приема за основателно наведеното възражение, че по делото неправилно е определен моментът, в който подсъдимият е могъл да възприеме появилото се на пътя му препяствие, респ. - на възникнало задължението по по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП .

Последователно отстоявано в практиката на ВКС е виждането, че опасността за движението възниква в момента, в който препятствието на пътя /в случая пресичащата косо каруца/ стане обективно видимо за водача. Защитата неправилно интерпретира, че този момент е след отклоняването на таксиметровия автомобил вдясно, когато подсъдимият е могъл да види навлизане на каруцата на платното за движение. Експертното становище в КАТСМФЕ е категорично - подсъдимият е могъл да възприеме опасността още преди спирането на таксиметровия автомобил, защото е бил подпомогнат във видимостта си и от осветяемостта на фаровете на предния автомобил. В този смисъл следва да се приеме, че каруцата е била видима още преди таксметровият автомобил да се отклони вдясно и да спре. При своевременното възприемане на опасността не е имало техническа пречка за избягване на ПТП чрез от подсъдимия предприети действия за спиране, а така също и при продължаване на движението напред, вместо отклоняване вляво, защото във втория случай при пристигането му до мястото на произшествието каруцата нямало да се намира вече в лентата му за движение.

Т. е., именно неизпълнението от подс. Б. на повелята на чл. 20, ал. 2, изр. последно от ЗДвП /в редакцията му към инкриминираната дата/ - да намали скоростта и при внеобходимост да спре при възникналата опасност на пътя, каквато се е явявала косо пресичащата пътя му конска каруца, е предпоставило настъпилото първо ПТП. Спирането е било възможно, ударът - предотвратим. Избраното от подс. Б. поведение - да продължи пътя си, без да коригира скоростта, като се отклони вляво, е причината за конфликтния удар.

Несъмнено е установено още, че в причинно - следствена връзка с действията на подс. Б. е настъпилата смърт и на двамата пострадали - М. Б. и М. М.. Наведените срещу това възражения от подсъдимия и защитника му също са неоснователни.

Експертно е установен по делото механизмът на получаване на травмите за всеки от пострадалите. Те са получени в три етапа: 1. при удара с т. а. „Мерцедес“, 2. при падането на платното за движение и 3. при прегазването им. Също експертно установен е и механизмът на получаване на нараняванията и неоснователно се претендира от подс. Б. и защитата му, че той има принос за причиняване само на травмите, получени в първите два етапа, смъртта на двамата пострадали е настъпила поради травмите, получени в третия етап, респ. той не е виновен за съставомерния резултат.

Това възражение не държи сметка за несъмнено установеното по делото: прегазването на всеки от двамата пострадали е било в последващ поведението на подсъдимия момент, но обусловено от него. То е в неустановена последователност, но е реализирано в близък до първото ПТП момент, когато лицата са лежали на пътното платно вследствие на удара между т. а. „Мерцедес“ и каруцата. Състоянието и на двамата в този момент се установява да е било безпомощно. И подсъдимият, и свидетелите сочат пострадалите нито да са говорели, нито да са се движели. Иначе казано - пострадалите са били в легнало положение на пътното платно в резултат на получените при това 1-во ПТП изпадане от каруцата и нараняванията от този удар и последващия такъв в въпното платно. Били са в безпомощно състояние и никой - нито подсъдим, нито свидетели, са положили някакво усилие да обезопасят мястото, на което са се намирали или да ги преместят от това място. Последващото преминаване на лек автомобил през всеки от тях е фактическо обусловено именно от положението и състоянието, в което са се намирали поради действията на подс. Б.. Причинно - следствената връзка на тези действия и с последващо травмиращите ги, е налице.

Доказано е, че принос към смъртта на всеки от пострадалите има и друго лице, което е управлявало автомобила, преминал през тялото на лежащия на пътното платно пострадал, прегазвайки го. Досежно смъртта на постр. М. това е подс. Ж., а за смъртта на постр. Б. е неустановено по делото лице.

За постр. Б. експертите от всички изготвени по делото експертизи приемат, че причина за смъртта му е съчетаната гръдно-коремна травма, несъвместима с живота. Експертно е установено още, че уврежданията, включени в тези две травми, са причинени в резултат на прегазването, при което пострадалият е бил по гръб, а гумите са минали през предната част на гръдния му кош и корема.

При изпадането от каруцата и удар в пътната настилка са получени уврежданията, включени в черепномозъчната травма. Разкъсноконтузните рани, охлузвания и кръвонасядания на крайниците са получени при изпадането от каруцата и удар в пътната настилка, както и при прегазването през гръдния кош и корема.

От това не следва заявеният от подсъдимия и защитника му извод, че действията на подс. Б., като водач на МПС не са в причинно - следствена връзка със смъртта на М. Б.. Последният е бил в безпомощно състояние на пътното платно именно след изпадането му от каруцата вследствие удара с т.а. Ето защо този подсъдим също има принос към настъпването на смъртта му. Несъмнено за тази смърт съществено е допринесло и прегазването от неустановения по делото друг автомобил, но съпричиняващото поведение на подс. Б. е несъмнено установено.

Идентичен извод следва да се направи и по отношение смъртта на постр. М. М.. Черепномозъчната травма, както и охлузвания и разкъсноконтузна рана на лицето, охлузвания, кръвонасядания и разкъсноконтузни рани на двете устни на устата, избИ.не на двата горни втори зъба, кръвонасядане на меките черепни покривки в челната област, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки, са получени при изпадането от каруцата и удар в пътната настилка.

Гръдната травма и коремна травма са причинени в резултат на прегазването, като гумите са минали през предната част на гръдният кош и корема. Действително те са най-тежките травматични увреждания, които са довели до смъртта на М. и са в несъмнена връзка с настъпилия летален изход. Но, в аналитичната част на експертизата експертите обсъждат, че е невъзвожно да се определи травмите от кой етап на нараняване са довели до фактическия смъртен резултат, както и дали изключването на травмите от някой от етапите би довело до значително повишаване на вероятността пострадалият да преживее инцидента. Като малко вероятна предпоставка за такъв извод, без да я изключват, приемат черепномозъчната травма, причинена в етап 1 и 2 от ПТП. Това самостоятелно обуславя извод за относимост и на последно посочената травма към настъпилата смърт. Наред с това, съдът вече изложи виждането си- постр. М. е бил на пътното платно, лежащ в безпомощно /според експертното становище при възможно безсъзнателно състояние вследствие на черепно - мозъчната травма състояние/ именно защото действията на подс. Б. са довели до това и са предпоставили възможността за последващо прегазване. Т. е., между действията на подс. Б., довели до това, щото тялото на пострадалия да е там, където е прегазено. Настъпилата смърт има причинно - следствена връзка с поведението на подс. Б., макар то да предхожда това на пдс. Ж.. Тази връзка не е прекъсната от несъмнения съществен принос и на подс. Ж. за причиняване на несъвместимите с живота увреждания на М..

Изложеното по-горе формира извод, че на инкриминираната дата, в условията на независимо съпричинителство с: 1.неустановения по делото водач на каруцата /експертите не се ангажират със становище кой е управлявал каруцата/ - и за двамата пострадали; 2.в независимо съпричинителство и с неустановено по делото лице, подс. Б. е причинил смъртта на постр. Б.; 3.в независимо съпричинителство още и с подс. Ж. е причинил смъртта на постр. М. М., тъй като не е изпълнил вмененото му с чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП задължение.

Налице е квалифициращият деянието признак - причинена е смъртта на две лица.

Престъплението е извършено при форма на вината несъзнавана непредпазливост - небрежност. Подсъдимият Б. не е искал настъпването на съставомерния резултат, не го е и предвиждал, но е могъл и е бил длъжен да превиди, че ако не изпълни задължението си да намали скоростта или да спре при вида на косо пресичащата пред товарния автомобил каруца, ще настъпи удар, при това със значителна сила и годен да нарани смъртоносно лицата, намиращи се в каруцата.

Настоящият състав на съда намира за несъмнено доказано от обективна и субективна страна и престъплението, за което подс. В. Ж. е предадена на съд по чл. 343 ал. 1 б. “в” във вр. чл. 342 ал. 1 от НК.

Няма спор, че на 16. 09. 2017 г. на път I - 5, в зоната на км 192, в землището на община Казанлък, обл. Стара Загора, тя е била водач на МПС - л. а. „Дачия Логан” с peг. № •••.

И за нея е било приложимо изискването на чл. 20 ал. 2 изр. 2-ро от ЗДвП /в редакцията му към инкриминираната дата/ - да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението.

Такива опасности са се явявали забелязаните от нея спрели автомобили с включени светлини, при което товарният автомобил „Мерцедес“ в предната си, обърната към движещата се срещу него подсъдима, е бил видимо тежко ударен. Покрай този автомобил е имало и хора, защото е несъмнено установено подс. Б., намиращ се извън автомобила, да е имал видимост към колата на подс. Ж., т. е. и тя към него. Установено е още, че подс. Ж. е намалила скоростта си на движение /обясненията на подс. Б./, но не е спряла и продължавайки пътя си е прегазила лежащия на пътното платно пострадал М.. В този момент той е бил още жив, защото всичките констатирани негови телесни увреждания са получени приживе. Преминала е през тялото му и вследствие на прегазването са били причинени телесни увреждания, за които вещите лица нямат съмнение, че са в причинно-следствена връзка с настъпилата смърт. Те са били и с по-голяма годност да я причинят от другите, предхождани прегазването негови наранявания. Причина подсъдимата да не види лежащия на пътното платно, все още жив пострадал, по делото не е установена. Освен експертните становища, съдът се съобрази и с несъмнено установеното по делото - по същото пътно платно, в същата посока, без да засегне телата на двете намиращи се там лица, е преминал св. И., във време, не много отдалечено от преминаването на подсъдимата /телата са били на пътното платно, но препречил пътя полицейски автомобил още не е имало/. Възможността подсъдимата да забележи опасност на пътя, респ. настъпването на задължението да реагира по разписания в чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП начин, е още преди възможността й да види първото тяло - това на М.. Според експертите конкретната обстановка на пътя е създавала още преди възприятията й за лежащ човек задължение да намали скоростта или да спре. Съответни на този извод са и показанията на св. И. - видял е първо спрелите коли, разпръснатата слама по пътя, а едва при приближаването им - едно след друго двете тела, които е избегнал.

Така, в условията на независимо съпричиняване с подс. В. Б., подс. Ж. е причинила смъртта на М. А. М..

Престъплението и от нея е извършено при форма на вина несъзнавана непредпазливост. Тя не е искала настъпване на обществено опасните последици, нито ги е предвиждала. Но е могла и е била длъжна да предвиди, че в конкретната пътна обстановка - спрели автомобили, единият видимо тежко увреден отпред, разпръснати по пътното платно предмети, е възможно да има и лица на пътното платно, при което да ги прегази.

V. По вида и размера на наказанията:

За подсъдимия В. Б.:

Окръжният съд правилно е приел, че предвиденото наказание за престъплението по чл. 343 ал. 3 б. „б“ вр. ал. 1 НК към инкриминираната дата - 16. 09. 2017 г., е по-благоприятно.

В диспозитива на присъдата не е посочено, че наказанието се определя по правилата на чл. 2, ал. 1 от НК, но отреденото по реда на чл. 54 от НК наказание лишаване от свобода е под предвидения минимален размер в последващата редакция на закона. Аргументация в тази насока се съдържа в мотивите, където е изложено виждането, че приложима е разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НК. Доколкото мотиви и диспозитив са отделни части на един съдебен акт, приложението на чл. 2 от НК при определяне на наказанието е следвало да намери отражение и там. Но не е налице противоречие във волята на първостепенния съд, изразена в мотивите и в диспозитива на присъдата.

Следва да се отбележи, че:

В чл. 2 от НК са уредени времевите граници на прилагане на съответната наказателна норма. Меродавен за наказателната квалификация на деянието е моментът на неговото извършване, при което в чл. 2, ал. 1 НК е установен основен за наказателното правораздаване принцип „за всяко престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му“. Изключение от този принцип е установено в чл. 2, ал. 2 от НК, като е въведено обратно действие на наказателноправната норма, но под условие - последващ по-благоприятен за дееца закон. Изменение, изразено в намаляване размера на санкцията на особена наказателноправна норма, несъмнено попада в обхвата на чл. 2, ал. 2 от НК. Настоящият случай не е такъв.

С последащо изменение на чл. 343 ал. 3 б. „б“ вр. ал. 1 НК, обн. в ДВ бр. 67 от 2023 г., към датата на постановяване на присъдата е бил увеличен минималният размер на наказанието лишаване от свобода на пет години. До произнасянето на настоящия съд е налице още една законодателна промяна, с увеличаване минималния размер на наказанието лишаване от свобода на десет години – изм., обн. в ДВ бр. 61 от 2025 г., в сила от 29. 07. 2025 г. Следващите престъплението изменения на минималния размер на санкцията определят тя да е завишена. Несъмнено по-благоприятна е нормата, действала към момента на деянието. Не е налице основание да се приложи предвидената в чл. 2, ал. 2 от НК възможност за обратно действие на последващия закон. В правната теория /вкл. „Наказателно право, Обща част“, проф. Ал. Стойнов, изд. „Сиела“ 1999 г., стр. 99/ е прието, че „Ако най-благоприятен за дееца е законът, който е бил в сила, когато деянието е извършено, ще се прилага правилото по чл. 2, ал. 1 от НК“. Макар съдебната практика да съдържа и отклонения в тази насока, в преобладаващата част е съответна на приетото от теорията.

Настоящият състав на съда намира, че неправилно първостепенният съд е приел в мотивите си да е приложима нормата на чл. 2, ал. 2 от НК. Тъй като по-благоприятен за дееца е законът, действал към момента на извършване на престъплението, санкционирането на дееца следва да е по правилото, установено в чл. 2, ал. 1 от НК. Всъщност, окръжният съд е приложил именно установеният в чл. 2, ал. 1 от НК принцип, макар погрешно да е посочил в мотивите си ал. 2 от същата норма.

В посочения смисъл присъдата следва да се измени, като приложението на чл. 2, ал. 1 от НК намери отражение и в диспозитив на съдебния акт, макар да не е отправено възражение в тази насока.

Наведените от повереника адв. Б. възражения срещу отреждане на наказанията лишаване от свобода и лишаване от правоуправление в минималния предвиден размер, е неоснователно. Те се аргументират с несъмнено тежките житейски последици- смъртта на две лица, които обаче са взети предвид от законодателя като квалифициращ признак на престъплението, с оглед на това са намерили отражение в очертаване на санкционната му рамка.

И апелативният съд цени като смекчаващи отговорността на дееца

обстоятелства чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни. Правилно, като такова обстоятелство е прието съдействащото му поведение, защото с дадените обяснения подс. Б. е облекчил усилията за доказване на престъплението - както неговото, така и това на подс. Ж.. Несъмнено е още значителното съпричиняване от страна на пострадалите, с което въззивният съд отчасти се съгласява. Каруцата е управлявана от едно лице, не е установено по делото кой от двамата пострадали е бил, но съпричиняващото поведение е налице само за единия от тях, а не за двамата. Извън вниманието на окръжния съд в тази му преценка е останало съпричиняващото поведение на още две лица /подс. Ж. и неустановения друг водач на МПС/, поотделно допринесли за съставомерния резултат, при това, според експертните заключения - значително. Недостатъчно значение е отдадено и на продължителността на наказателното производство, продължило пет години и половина в досъдебната си фаза, присъдата е постановена на 23. 05. 2024 г. - 1 година след образуване на съдебното производство, а делото е изпратено на въззивния съд едва на 11. 04. 2025 г., след изготвянето на мотивите и администрирането на жалбите. Във въззивната си фаза процесът също е повече от 1 година. За неразумната продължителност на наказателно производство от почти 9 години подсъдимите не са допринесли.

Като отегчаващи отговорността на подс. Б. обстоятелства са били намерени санкционирането му по административен ред за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата, което следва да бъде отчетено и с оглед конкретната тежест на тези нарушения - невисока, защото е санкциониран с фишове. Несъмнено е и приетото от окръжния съд, че с отрицателен за дееца потенциал са причиненото леко телесно увреждане на св. А. Д. и смъртта на коня, теглил каруцата - и двете несъставомерни. Тежестта на тези обстоятелства също следва да бъде отчетена съобразно съпричиняващото поведение и на водача на каруцата, което окръжният съд не е сторил. Като отегчаващо отговорността на дееца обстоятелство следва да се отчете и нарушението на базисно правило, особено значимо за осигуряване безопасността на движението по пътищата.

При така изложеното, настоящият състав на съда приема, че наказанието следва да се определи не само при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, както е подходил първостепенният съд.

Обществената опасност на процесното деяние не е по-висока от обичайната за престъпления с идентична правна квалификация. Смъртта на две лица е обективен признак на престъплението и поради това не се съотнася самостоятелно към обществената опасност на конкретно извършеното и дееца. Същевременно, тъй като съставомерният резултат е причинен в условията на независимо съпричинителство с още 2 лица - за всеки от пострадалите, при което най-тежките увреждания са именно от прегазването им, това следва да намери отражение в размера на наказанието. Значимо е още, че срокът на наказателното производство, вкл. и от привличане на подс. Б. като обвиняем, не съответства на установеното в чл. 22 от НПК изискване. Ето защо наказанието следва да бъде отредено по правилата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и по този начин подсъдимият Б. да бъде компенсиран за неразумната продължителност на наказателния процес. За съответстващо на: обществената опасност на деянието и дееца - не по-високи от обичайните за престъпления с идентична правна квалификация; индивидуализращите отговорността обстоятелства, при което смекчаващите решително превалират и годно да компенсира подсъдимия за нарушеното му право по чл. 22 от НПК, настоящият съд намира наказание от две години лишаване от свобода. Следва кумулативното наказание лишаване на подсъдимия Б. от право да управлява МПС също да бъде отредено в минималния размер от две години.

Въззивният съд споделя виждането на окръжния съд за приложението на чл. 66 ал. 1 НК. Формалните предпоставки несъмнено са налице. Деецът е с необременено съдебно минало, наказанието лишаване от свобода е в изискуемия за приложението на този текст размер. Налице е и специалната предпоставка - данните за личността на дееца формират извод, че целите по чл. 36 от НК - и генералната, и най-вече специалната, могат да бъдат постигнати и без изолирането на подс. Б. от обичайната му семейна и трудова среда. При приетия от настоящия съд размер на наказанието лишаване от свобода, отреденият изпитителен срок е прекомерен и следва да бъде намален на три години. Основание за това съдът намира в продължителността на наказателното производство, при което незнанието на подсъдимия Б. дали ще бъде наказан и какво наказание ще понесе продължава почти 9 години.

В посочения смисъл присъдата следва да се измени.

По изложените съображения, неоснователно се явява и възражението на обжалващите частни обвинители и повереника им, че наказанието лишаване от свобода следва да е около средния размер на предвиденото за престъплението, да се изтърпи ефективно /с оглед оспорения размер на определеното с присъдата наказание - максимален за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК/, както и искането за увеличаване размера на наказанието лишаване от правоуправление. В така определения от настоящия съд размер на включените в комплексната санкция наказания могат да се постигнат целите на чл. 36 от НК, а допълнителното въздействие на установения изпитателен срок е достатъчен за определения срок от три години.

За подсъдимата В. Ж.:

И за нея в диспозитива на присъдата не е отразено да се определя по реда на чл. 2, ал. 1 или ал. 2 от НК, макар наличието на последваща законодателна промяна в санкционната част на престъплението да е обуславяла такова отразяване. В мотивите е посочено, че наказанието е определено в съответствие с изискването на чл. 2, ал. 2 от НК, за което важат вече изложените по-горе съображения. Действително към инкриминираната дата 16. 09. 2017 г., предвиденото наказание за престъпление по чл. 343 ал. 1 б. “в“ НК е било лишаване от свобода от две до шест години. След изменението на същата норма, обн. в ДВ бр. 67/2023 г., наказанието лишаване от свобода е от три до осем години. В актуалната редакция на закона, след изменението, обн. в ДВ бр. 61 от 2025 г., в сила от 29. 07. 2025 г., наказанието лишаване от свобода е от пет до осем години.

Несъмнено е, че по-благоприятна за подсъдимата е редакцията към момента на инкриминираното по делото поведение и по вече изложените съображения за подс. Б., е приложима разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от НК, какъвто реално е бил подходът на окръжния съд.

Правилно като смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства са приети чистото й съдебно минало, трудовата й ангажираност, младата й възраст - 19 годишна към инкриминираната дата. Налице са и частични нейни самопризнания относно управлението на лекия автомобил в инкримираните по делото време и място, заявеното съзнание, че е преминала през „нещо“.

Неправилно, като положителна за дееца характеристика съдът е „съобразил“ и „ниският стаж, като водач на МПС“, защото тя е правоспособен водач на МПС от м. февруари 2016 г. - категория „В“, на което обстоятелство е отдал „съществено значение“ за непроявената бдителност при преминаване в района на настъпилото предходно пътнотранспортно произшествие. В ЗДвП не са установени различни изисквания към водачите на МПС съобразно продължителността на правоспособността им. В множество решения на ВКС е обсъждано, че този факт - било кратък или продължителен период на признато право за управление на МПС, няма нито негативен, нито позитивен за дееца потенциал. Значимо е единствено бил ли е правоспособен или не, като законодателят е възвел отсъствието на правоспособност в тежко квалифициращ пътно - транспортните престъпления признак. Ето защо настоящият съд намира, че не е смекчаващо отговорността на подс. Ж. обстоятелство периодът, през който е била правоспособен водач на МПС. Като смекчаващо отговорността й обстоятелство, неотченето от окръжния съд, следва да се приеме съпричиняващото поведение на подс. Б., преценено и с конкретната му тежест, свързана с експертно установения неин принос за смъртта на М. - най-тежките поражения той е понесъл именно от прегазването му от автомобила, управляван от подс. Ж..

Неправилно контролираният съд е ценил и за нея като такова обстоятелство „неправомерното поведение на пострадалите“, изразено във внезапното им навлизане на пътното платно, без да пропуснат движещите се по него автомобили. Това поведение /както бе вече обсъдено - не общо, а на водача на каруцата/, е съпричиняващо спрямо настъпването на първото ПТП, в причинно - следствена връзка с което е. Към момента на прегазването постр. М. е бил един безпомощно лежащ на пътното платно човек. Спрямо дължимото, но нереализирано поведение на подс. Ж., като водач на МПС, пострадалият няма отношение, съпричиняване между двамата не може да се обсъжда. Алкохолната му повлияност, обсъждана в аспекта на съпричиняване за това ПТП, е без значение - той е бил лежащо на пътя лице не поради пиянство, а поради удара с товарния автомобил, изпадането му от каруцата и получените вследствие на това телесни увреждания.

Направилно първостепенният съд е приел, че за тази подсъдима не са налице отегчаващи отговорността й обстоятелства. Напротив, налице е такова, при това с висок негативен за дееца потенциал. Неотчитането му се дължи на непълноценен анализ на показанията на св. С., а и на заявеното от подс. Ж.. Тя не е предадена на съд с обвинение за бягство от местопроизшествието и наказателната й отговорност не може да бъде ангажирана съобразно несъмнено доказано в сочения смисъл поведение. Но, установеното по делото несъставомерно поведение, реализирано след ПТП с нейно участие, следва да намери отражение като отрицателна за дееца характеристика. По делото е установено не само, че преминавайки през „нещо“ /съдът вече изложи виждането си относно налично възприятие това да е човешко тяло/, подсъдимата е продължила движението си, спирайки извън района на местопроизшествието на място, което е изключвало подозрения за съпричастност /значително след мястото на ПТП, в район след отцепения впоследствие с патрулен автомобил/. Последвалата й деятелност сочи на силно укорима решителност не само да избяга, а да осуети всяка друга възможността за разкриването й - извикала е на помощ приятеля си С., разбрала е от него за наличието на 2 жертви, лично е отишла пред „Крънското ханче“, където С. се е опитал да разбере от намиращи се на мястото полицаи не какво се е случило - това е било видимо, а какво са установили. Изрично попитани от намираща се на мястото жена дали знаят нещо за ПТП и двамата са отрекли, при което същата жена ги е приканила да напуснат мястото, което подсъдимата е и сторила, прибирайки се с извиканите също за помощ нейни родители, като е поверила на С. укриването на управлявания от нея автомобил, чрез закарването му до гр. Казанлък. Хронологията и естеството на така описаното последващо деянието поведение сочи не само мигновено взетото решение за бягство от местопроизшествието, но и поредица от последващи съзнателни действия за укриване и на подсъдимата, и на управляваното от нея МПС, с ангажиране и най-близките - майка, баща, приятел.

Няма как настоящият съд да сподели извода на окръжния, че в положителен за подсъдимата аспект следва да се цени нейното „критичното отношение към извършеното“. Такова е отсъствало непосредствено след деянието- подс. Ж. не само е избягала от местопроизшествието, на което е била длъжна да спре, след като е прегазила „нещо“, но след това е видяла при отиването си пред „Крънското ханче“ двата трупа, знаела е за усилията на приятеля й С. да се добере до информация кого подозира полицията, изрично попитана е отрекла да има собствена такава /съдът приема, че питането е отправено от ангажирано със случая неустановено длъжностно лице, защото то е и разпоредило да напуснат района/ и се е прибрала у дома си.

Критичност в описаната поредица от действия не е налице. Не е демострирано такова поведение в хода на ДП, нито се извежда сочената характеристика от съдържанието на изразеното пред съда.

Отегчаващ за дееца потенциал и за това ПТП има нарушаването на базисното правило за поведение, установено в чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП в редакцията му към датата на престъплинието.

При така изложеното, макар и да не се оспорва справедливостта на отреденото в присъдата наказание на подс. Ж., не може да не се отчете, че при непълноценен и неправилен анализ на относимите към справедливостта на наказанието обстоятелства, окръжният съд е определил наказанието при условията на чл. 55, ал. 1 и ал. 3 от НК. Доколкото и за тази подсъдима несъмнено е налице неразумна продължителност на наказателното производство, наказанието една година и шест месеца лишаване от свобода, определено по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, има и компенсаторен характер. Направената от настоящия съд оценка на значимите за определянето му обстоятелства не сочи необходимост от допълнително снизхождение. Констатираните отегчаващи отговорността на дееца обстоятества, и двете свързани с поведението й като водач на МПС, формират извод, че наказанието е негодно да изпълни целите по чл. 36 от НК - и двете, при избраното от окръжния съд приложение на чл. 55, ал. 3 от НК - неналагане на подсъдимата на кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС.

Предвид липсата на протест и жалба на частните обвинители, конституирани с оглед качеството им на пострадали от това именно престъпление, настоящият съд се съобрази с императива на чл. 337, ал. 2 от НПК, забраняващ влошаване положението на подсъдим при отсъствие на „съответен протест от прокурора“ и/или „съответна жалба от частния обвинител“.

Доколкото чл. 2, ал. 1 от НК в действителност е приложен от първостепенния съд, не се налага корекция на диспозитива на присъдата, чрез изменението й в тази част.

Тъй като окръжният съд не се е произнесъл по въпросите за разноските и веществените доказателства по делото, настоящият съд също не може да ги обсъжда, замествайки отсъстващата воля на първата инстанция. След влизане на присъдата в сила тези въпроси следва да се разрешат по реда на чл. 306 от НПК.

С оглед на изложеното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 338 от НПК, Пловдивският апелативен съд