Решение № 1504 от 2.1.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 2429/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК. С решение № 900717 от 31 май 2021г. по гр. д. № 76/2017г. Окръжен съд – Благоевград е признал за установено по отношение на „ВАСМИР” ООД, ЕИК 201704130, че С. К. А. в качеството на ЕТ „С. К.И.С.-С. А.“, е единственият легитимен собственик на ½ идеална част от недвижимия имот: СГРАДА с идентификатор 04279.610.288.4 по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-32/10.05.2006г. на Изп. директор на АГКК, с административен адрес на сградата: гр. Благоевград, бул. „Св. Св. Кирил и Методий“ №6-В, разположена в поземлен имот с идентификатор 04279.610.288, със застроена площ от 161 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: административна, делова сграда, с планоснимачен номер 6368, кв. 30 по предходен план, идентичен с имота по Нот. акт за покупко- продажба на недвижим имот № 38, том IV, peг. № 9055, дело №706 от 2001г., вписан в Служба по вписванията- гр. Благоевград, с вх.рег. № 2166/27.11.2001г. и Акт № 51, том VIII, дело № 1771/2001г., описан в посочения нотариален акт като фирмен ресторант с разгърната застроена площ от 324, 26 кв. м., представляващ търговски обект на два стажа, включващ зала за бирария; мазе /механа, санитарен възел, склад и кухня с мокър бюфет/, находящ се на бул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 6-В, с планоснимачен № 6368, кв. 30 по плана на трети микрорайон на гр. Благоевград, при граници /съседи/ на имота: ул. „Владо Черноземски“, бул. „Св. Св.Кирил и Методий", проход вътрешно блоково пространство и фирмен магазин на „РЕСКОМ“ ООД; осъдил „ВАСМИР” ООД, ЕИК 201704130, да предаде владението на следния недвижим имот: СГРАДА с идентификатор 04279.610.288.4 по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-32/10.05.2006г. на Изп. директор на АГКК, с административен адрес на сградата: гр. Благоевград, бул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 6-В, разположена в поземлен имот с идентификатор 04279.610.288, със застроена площ от 161 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: административна, делова сграда, с планоснимачен номер 6368, кв. 30 по предходен план, идентичен с имота по Нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 38, том IV, peг. № 9055. дело №706 от 2001г., вписан в Служба по вписванията- гр.Благоевград, с вх.рег. № 2166/27.11.2001г. и Акт № 51, том VIII, дело № 1771/2001г., описан в посочения нотариален акт като фирмен ресторант с разгърната застроена площ от 324, 26кв.м., представляващ търговски обект на два стажа, включващ зала за бирария; мазе /механа, санитарен възел, склад и кухия с мокър бюфет/, находящ се на бул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 6-В, с планоснимачен № 6368, кв. 30 по плана на трети микрорайон на гр. Благоевград, при граници /съседи/ на имота: ул. „Владо Черноземски”, бул. „Св. Св.Кирил и Методий“, проход вътрешно блоково пространство и фирмен магазин на „РЕСКОМ“ ООД, който владее без правно основание, на ЕТ „С.- К.И.С.- С. А.”, ЕИК 205115811, представляван от С. И. А.; осъдил ЕТ „С.- К.И.С.- С. А.”, ЕИК 205115811, представляван от С. И. А., да заплати на „ВАСМИР” ООД, ЕИК 201704130, половината от сумата 75 123.86 лв. - а именно сумата 37 561.93 лв., съставляваща стойността на направените подобрения, през периода от 05.10.2013г. до 03.12.2013г., за недвижимия имот: за ½ идеална част от СГРАДА с идентификатор №04279, 610.288.4, по КК и КР, одобрени със Заповед №РД-18-32/ 10.05.2006г. на изп. директор на АК, с адрес на сградата: гр.Благоевград, п.к.2700, бул.’’Св.Св.Кирил и Методий“, № 6-в, която сграда е разположена в ПИ с идентификатор № 04279.610.288 и е със застроена площ от 161 кв.м., брой етажи 1-един, предназначение административна, делова сграда, с номер по предходен план 6368, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяването на възражението по делото - 01.06.2017г., до окончателното изплащане на дължимото; отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение за направени подобрения от „ВАСМИР” ООД, ЕИК 201704130, срещу ЕТ „С.-К.И.С.-С. А.”, ЕИК 205115811, представляван от С. И. А., през периода от 05.10.2013г. до 03.12.2013г., за недвижимия имот: за 1/ 2 идеална част от СГРАДА с идентификатор №04279, 610.288.4, по КК и КР, одобрени със Заповед №РД- 18-32/10.05.200бг. на изп.директор на АК, с адрес на сградата: гр.Благоевград, п.к.2700, бул.”Св.Св.Кирил и Методий", № 6-в, която сграда е разположена в ПИ с идентификатор № 04279.610.288 и е със застроена площ от 161 кв. м., брой етажи 1-един, предназначение административна, делова сграда, с номер по предходен план 6368, над размера уважен от съда, до размера, претендиран с направеното по делото възражение, като неоснователен; признал на основание чл. 72, ал. 3 от ЗС на „ВАСМИР” ООД, правото на задържане върху описания имот до окончателното изплащане на сумата, съставляваща обезщетение за направените в имота подобрения; осъдил на осн. чл. 78, ал. 1 от ЗС „ВАСМИР” ООД, ЕИК 201704130, да заплати на ЕТ „С.- К.И.С.- С. А.”, ЕИК 205115811, представляван от С. И. А., направените разноски пред първата съдебна инстанция, както следва: сумата 1 800 лв. за държавна такса; 180 лв. - разноски за вписване на исковата молба; 2 408.50 лв. - разноски за вещи лица и сумата 2 569.00 лв., с начислен ДДС, за адвокатски хонорар; осъдил на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ЕТ „С.- К.И.С.- С. А.”, ЕИК 205115811, представляван от С. И. А., да заплати на „ВАСМИР” ООД, ЕИК 201704130, направените разноски във връзка с наведените възражения за заплащане на обезщетения за подобрения и признато право на задържане на имота до заплащането на същите, съразмерно на уважената част - за сумата 3 115.31 лв., съставляваща разноски за адвокатски хонорар и разноски за вещи лица. С решение № 901329 от 30 декември 2021г. БлОС е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението по делото от 31.05.2021г. (погрешно е посочен генерираният номер на основното решение - вместо верния номер 900717, е посочен 900714), в частта му, в която съдът е приел за установено по отношение на „ВАСМИР’ ООД, ЕИК 201704130, че С. К. А. в качеството на ЕТ „С. К.И.С.-С. А.“, е собственик на спорния недвижим имот, като вместо първоначалния ищец по делото - „С. К. А. в качеството на ЕТ „С. К.И.С.-С. А.“, е постановил да се чете – „ЕТ „С.- К.И.С.- С. А., представлявано от С. И. А.“, и е допълнил диспозитива на основното решение като е посочил, че то е постановено при участието на трета участваща по делото страна – взискателите по изпълнително дело № 450 по описа за 2009г. на ЧСИ Ш. Д.: В. А. Р., И. В. Р., И. С. Р., В. С. Р. и Й. С. Р.. С решение № 901687 от 4 април 2022г. съдът е допуснал поправка в диспозитива на решение № 901329 от 30.12.2021г., с което е допълнено и поправено Решение № 900714 (с верен номер 900717) от 31.05.2021г. по делото, като е заличил името на И. В. Р. сред имената на третите лица помагачи по делото на страната на ответника „ВАСМИР” ООД; оставил е без уважение искането на пълномощника на В. А. Р., И. С. Р.; В. С. Р. и Й. С. Р. като трета подпомагаща страна на страната на ответника „ВАСМИР ООД, за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка чрез изменение на допълнението на диспозитива на решение № 900714 (с верен номер 900717) /31.05.2021г. по делото като неоснователно. С. А., действаща като ЕТ „С. – К. И. С. – С. А.“, е обжалвала решението от 31.05.2021г. по гр. д. № 76/2017г. на ОС – Благоевград, ГО, 9 състав, в частта му, в която е осъдена да заплати сумата 37 561, 93 лв. и на ответника е признато право на задържане. С доводи за допуснати процесуални нарушения, необосновани изводи, нарушения на материалния закон, иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на претенциите за заплащане на подобрения и за право на задържане. Ответникът „Васмир“ ООД е оспорил въззивната жалба на ищцата. С. А., действаща като ЕТ „С. – К. И. С. – С. А.“, е подала въззивна жалба и срещу решението на първоинстанционния съд № 901329 от 30.12.2021г., в частта му, в която е допълнено решението от 31.05.2021г., като са посочени трети лица –помагачи на ответника.Счита, че пропускът да се запише, че решението е постановено при участието на трети лица се отстранява по реда на чл. 247 ГПК, поради което иска отмяната на решението в посочената част като неправилно. „Васмир“ ООД е обжалвал на 19.07.2021г. решението от 31.05.2021г. по гр. д. № 76/2017г. на ОС – Благоевград, ГО, 9 състав, в частта, в която предявеният ревандикационен иск срещу него е уважен. С доводи, че решението противоречи на материалния закон, необосновано е, постановено е и в разрез с процесуалните правила във връзка с обсъждането на защитните му средства и излагане на мотиви към решението, иска отмяна на решението и отхвърляне на иска. С. А., действаща като ЕТ „С. – К. И. С. – С. А.“, е оспорила въззивната жалба на „Васмир“ ООД. „Васмир“ ООД е подал и на 28.02.2022г. въззивна жалба като е посочил, че тя е подадена срещу първоначалното решение, постановено по посоченото дело, така както е поправено с решението от 30.12.2021г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 31.05.2021г. по гр. д. № 76/2017г. на ОС – Благоевград, ГО, 9 състав, като съдът е определил вместо първоначалният ищец по делото С. К. А. в качеството на ЕТ „С. К.И.С.-С. А.“ да се чете ЕТ „С.-К.И.С.-С. А.“, представляван от С. И. А.. С доводи по същество, че решението е неправилно като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, както и необосновано, иска отмяната му. С. А., действаща като ЕТ „С. – К. И. С. – С. А.“, е оспорила въззивната жалба на „Васмир“ ООД, подадена срещу първоначалното решение, постановено по посоченото дело, така както е поправено с решението от 30.12.2021г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 31.05.2021г. по гр. д. № 76/2017г. на ОС – Благоевград, ГО, 9 състав. С доводи, че жалбата срещу решението от 31.05.2021г. е просрочена и повторно подадена, а тази срещу решението, с което се допуска поправка на ОФГ, е неоснователна, иска жалбата да се остави без разглеждане, съответно да се отхвърли. В. А. Р. (получила съобщение за основното решение на 23.06.2021г.), починала на 15.09.2021г., И. С. Р., В. С. К. и Й. С. Р., са подали въззивна жалба на 19.07.2021г. срещу решението от 31.05.2021г. по гр. д. № 76/2017г. на ОС – Благоевград, ГО, 9 състав, с което е уважен ревандикационния иск срещу ответника, и с оплакване, че е неправилно искат отмяната му. С. А., действаща като ЕТ „С. – К. И. С. – С. А.“, е оспорила въззивната жалба В. А. Р., И. С. Р., В. С. К. и Й. С. Р., с доводи, че жалбата е просрочена, евентуално неоснователна. Й. С. Р. (К.) е подала въззивна жалба срещу решението, постановено по първоинстанционното дело на 04.04.2022г., - № 901687/04.04.2022г., с което е отказано да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка чрез заличване на имената на В. А. Р. и на самата жалбоподателка Й. Р. (К.) от диспозитива на решението. Иска отмяна на решението в атакуваната част и вместо това уважаване изцяло на искането в молба № 900741/04.02.2022г. С протоколни определения от съдебно заседание от 24.04.2023г. САС е оставил без разглеждане като просрочени въззивната жалба на „Васмир“ ООД с вх. № 900779/28.02.2022г., както и въззивната жалба на В. А. Р. с вх. № 900430/19.07.2021г. Във въззивното производство на мястото на починалата В. А. Р. е конституирана В. С. Р.. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск за собственост по чл. 108 ЗС, - основан на твърдение, че ищецът е поел търговското предприятие на своята майка, упражнявала търговска дейност като ЕТ, а ответникът е купувач от публична продан на имот, включен в търговското предприятие на ЕТ, по изпълнение, образувано срещу брата на ищеца, който не е поел търговското предприятие, поради което и ответникът не е станал собственик на ½ от имота, върху който е изпълнявано, - е основателен. ОС е възприел тезата на ищеца, че той е поел търговското предприятие на починалия ЕТ, като другият наследник е дал съгласието си за това в изискуемата от закона форма, спазен е фактическият състав на чл. 60, ал. 2 ТЗ, поради което ищецът като ЕТ е станал правоприемник на предприятието на ЕТ „С.-К.И.С.-С. А.“, без да е необходимо вписване на поемането в имотния регистър, тъй като няма акт, подлежащ на вписване, и ТЗ не предвижда вписването му в имотния регистър, доколкото не се касае за прехвърляне с правна сделка на търговското предприятие. Съдът е приел още, че договорът за дарение, представен по делото, не противоречи на закона, обратно, спазени са изискванията за поемане на търговското предприятие, договорът не противоречи и на НПК, не е установено по делото договорът за дарение да има за единствена цел увреждането на гражданските ищци, които не са предприели действия по обезпечаване на вземанията си, за недоказано е приел и, че той противоречи на добрите нрави, поради това, че дарителят е лишил от имущество децата си – посочил е в тази връзка, че С. А. няма законни наследници и децата на брат му са негови наследници. Съдът е приел още, че тъй като публичната продан е деривативен способ за придобИ.е на вещното право, не е настъпил вещно- транслативен ефект с постановлението за възлагане, тъй като длъжникът не е бил собственик на продадената на публична продан ½ ид. част от имота, поради което негов собственик е наследникът, поел търговското предприятие, регистрирал се като ЕТ. За да уважи иска и в осъдителната му част, съдът е приел за безспорно, че ответникът владее имота, в чието владение е въведен от ЧСИ. Съдът е приел още, че ответникът не е знаел, че продаденият от ЧСИ недвижим имот не принадлежи на длъжника, поради което е бил добросъвестен владелец и извършеният от него ремонт е направен със съзнание, че е собственик на имота. Съдът не е отдал решаващо значение за документирането на разходите на ответника на обстоятелството, че не са съставени строителни книжа и протоколи по време на строителството, като оспорването на протокол за установяване извършването и за заплащане на натурални видове СМР и на подробна количествена – стойностна сметка от ищеца е счел за неуспешно проведено, понеже извършването им е безспорно доказано. По отношение на размера на подобренията е възприето становището на мнозинството от тричленната СТЕ и доколкото е направен извод, че сумата, с която се е увеличила стойността на имота, е по-малка от тази на направените разходи, съдът е присъдил половината от стойността на признатите разходи, като е уважил и възражението за право на задържане на имота до заплащането им. С постановените след основното решения актове, както се посочи, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка при изписване на името на ищеца, като е постановено и, че решението е постановено при участието на изброени трети лица помагачи на ответника. Въззивният съд, в упражнение на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, разяснени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че решенията на първоинстанционния съд, предмет на обжалване, са валидни. Основното решение е частично недопустимо в обжалвана осъдителна част, а в останалата правилно като резултат; допустими и правилни са и решенията от 30.12.2021г. и от 04.04.2022г. в обжалваните им части. Ищецът, първоначално - С. К. А. в качеството на ЕТ „С. К.И.С.-С. А.“, твърди, че е собственик на 1/2 ид. част от следния недвижим имот, представляващ: сграда с идентификатор 04279.610.288.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-32/10.05.2006г. на изп. директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), с административен адрес: гр. Благоевград, бул. „Св. Св.Кирил и Методий” № 6- В, разположена в поземлен имот с идентификатор 04279.610.288, със застроена площ от 161 кв. м, брой етажи: 1, с предназначение: административна, делова сграда, с планоснимачен номер 6368, кв.30 по предходен план, идентичен с имота по нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 38, том IV, peг. № 9055, дело №706 от 2001г., вписан в Служба по вписванията - гр.Благоевград с вх. peг. № 2166 /27.11.2001г. и Акт № 51, том VIII, дело № 1771/2001г., описан в посочения нотариален акт като фирмен ресторант с разгъната застроена площ от 324. 26 кв. м, представляващ търговски обект на два етажа, включващ зала за бирария; мазе /механа, санитарен възел, склад и кухня с мокър бюфет/, находящ се на бул. „Св. Св. Кирил и Методий” № 6-В с планоснимачен № 6368, кв. 30 по плана на трети микрорайон на гр.Благоевград, при граници /съседи/ на имота: ул. „Владо Черноземски”, бул. „Св. Св.Кирил и Методий”, проход вътрешно блоково пространство и фирмен магазин на „Реском” ООД, бивша собственост на ЕТ „С. - К.И.С. - С. Ч.”. Сочи, че с Нотариален акт № 172, том II, peг. № 5176, дело № 350 от 2002г. от ЕТ „С. - К.И.С. - С. Ч.” било учредено на притежаваното от него /С. К. А./ еднолично дружество с ограничена отговорност ’’Спасение” ЕООД вещно право на ползване върху описания в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 38, том IV, peг. № 9055, дело №706 от 2001г. за срок от 10 години. На 01.10.2002г. с договор за наем „Спасение” ЕООД предоставило на Търговска банка „България Инвест” АД за временно и възмездно ползване недвижимия имот, за който ЕТ „С. - К.И.С. - С. Ч.” учредила вещно право на ползване на ’’Спасение” ЕООД върху описания в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 38, том IV, peг. № 9055, дело №706 от 2001г., представляващ търговски обект и по-конкретно фирмен ресторант, находящ се на бул. „Св. Св. Кирил и Методий” № 6-В. Във връзка със сключения на 01.10.2002г. договор за наем с Търговска банка „България Инвест” АД и въз основа на представените одобрени проекти от 13.01.2003г., главният архитект на гр. Благоевград – с разрешение за строеж № 08/15.01.2003г. разрешил да бъде извършено „Преустройство на ресторант в Офис на ТБ „България инвест” АД“. След извършеното преустройство на търговския обект, находящ се на бул. „Св. Св. Кирил и Методий” № 6-В, Началникът на РДНСК - гр. Благоевград с разрешение за ползване № 140 от 25.07.2003 г. разрешил ползването на строеж „Офис на Търговска банка ’’България - инвест”АД (преустройство на ресторант в офис на Търговска банка ’’България - инвест”АД).Описаният недвижим имот бил собственост на майка му С. М. Ч. в качеството й на ЕТ „С. - К.И.С. - С. Ч.“ по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 38, том IV, peг. № 9055, дело №706 от 2001г., /вписан в Служба по вписванията - гр. Благоевград с вх.рег. № 2166/27.11.2001г. и Акт № 51, том VIII, дело № 1771/2001г./. След смъртта на майка му на 07.03.2006г., с брат му И. К. А. постигнали съгласие (като нейни единствени наследници) търговското предприятие заедно с фирмата на ЕТ „С. - К.И.С. - С. Ч.” да бъдат поети от него - С. К. А. по реда на чл. 60, ал. 2 от Търговския закон. С решение № 878/05.04.2006г. Благоевградският окръжен съд вписал в Търговския регистър прехвърлянето на търговското предприятие заедно с фирмата на ЕТ „С. - К.И.С. - С. Ч.” от майка му С. М. Ч. на него - С. К. А. като съвкупност на права, задължения и фактически отношения, ведно с произтичащите от това правни и имуществени последици. След вписването в Търговския регистър на прехвърлянето на предприятието, описаният в исковата молба недвижим имот бил заприходен в баланса на новия едноличен търговец - приемател ЕТ „С. К.И. С. - С. А.” и деклариран в данъчната служба на община Благоевград с Декларация вх. № 160 от 31.08.2008г. по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ за дължимия данък върху недвижими имоти, а впоследствие била извършена и пререгистрация на фирмата по реда на новия Закон за Търговския регистър. Така в качеството си на правоприемник ЕТ „С.-К.И.С.- С. А.” придобил всички права и задължения и фактически отношения на ЕТ „С.-К.И.С.- С. Ч.”, включително и притежаваните от нея недвижими имоти, в това число и описания в исковата молба ½ ид. ч. от недвижим имот. По този начин с вписването в Търговския регистър на ЕТ „С. К.И.С. - С. А.” като собственик, била прекратена съсобствеността между С. К. А. и брат му И. К. А. по отношение на имуществото на ЕТ „С.- К.И.С - С. Ч.” в това число и по отношение на недвижимия имот-предмет на предявения иск. Прехвърлянето на търговското предприятие на ЕТ „С. - К.И.С. - С. Ч.” на С. К. А. в качеството му на ЕТ „С. К.И.С, - С. А.” като съвкупност от права, задължения и фактически отношения не било вписано в Службата по вписванията. Ищецът поддържа, че това не влияело по никакъв начин върху действителността на сделката, защото предвиденото вписване в чл. 16, ал. 4 от Търговския закон не е елемент от фактическия състав на прехвърлянето. През 2009г., три години след прехвърлянето на търговското предприятие на ЕТ „С.-К.И.С.-С. Ч.” и вписването в Търговския регистър на правоприемника ЕТ „С. - К.И.С.- С. А.”, с което била прекратена съсобствеността между него и брат му по отношение на имуществото на заличения вече ЕТ „С. - К.И.С - С. Ч.”, срещу брат му И. К. А. било образувано изп. дело № 20097960400450 от ЧСИ Ш. Д. с peг. № 796 в КЧСИ, с район на действие ОС - Благоевград. В хода на изпълнителното производство и независимо от факта, че брат му разполагал с достатъчно имоти, срещу които можеше да бъде насочено принудителното изпълнение за удовлетворяване на кредиторите му, ЧСИ Ш. Д. насочил принудителното изпълнение към процесния недвижим имот, който към този момент принадлежал изцяло на ищеца, защото съсобствеността върху него била прекратена с поемането от ищеца на търговското предприятие на ЕТ „С. - К.И.С. - С. Ч.” и вписването в Търговския регистър на правоприемника ЕТ „С. - К.И.С. - С. А.”. Ищецът поддържа още, че не е бил уведомен своевременно за образуваното изп. дело № 20097960400450 срещу брат му и насочването на принудителното изпълнение срещу собствения му недвижим имот, и поради тази причина не успял в срок да възрази срещу действията на ЧСИ и реално да защити правата си в рамките на изпълнителното производство. В резултат на това на 06.04.2012г., шест години след прекратяване на съсобствеността между него и брат му върху недвижимия имот, находящ се на бул. „Св. Св. Кирил и Методий” № 6-В с идентификатор 04279.610.288.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри, била обявена публична продан на собствения му имот за удовлетворяване на кредиторите на брат му. С постановление за възлагане на недвижим имот от 13.09.2012г. по изп. дело № 20097960400450 на ЧСИ Ш. Д., вписано в Служба по вписванията на 28.09.2012г., ½ ид. част от собствения му недвижим имот бил възложен въз основа на извършената публична продан на „Васмир” ЕООД. Ищецът счита, че посочената публична продан била извършена от ЧСИ Ш. Д. в противоречие с чл. 483 вр. чл. 442 ГПК и чл. 133 ЗЗД, защото ЧСИ насочил принудителното изпълнение към процесния недвижим имот без да се увери по безспорен начин, че този имот е собственост на брат му - длъжник по изп. дело № 20097960400450 към деня на налагане на възбраната. Предвид факта, че спорният недвижим имот, възложен въз основа на публичната продан на „Васмир” ЕООД, не е бил собственост на брат му И. К. А. - длъжник по изп. дело № 20097960400450 нито към деня на налагане на възбраната, нито към деня на влизане в сила постановлението за възлагане - чл. 496, ал. 2 ГПК, както и с оглед на нарушението на посочените правни норми, публичната продан не е произвела вещнопрехвърлително действие. В резултат на това ответникът „Васмир” ООД не е могъл и не е станал собственик на описания в исковата молба имот въз основа на публичната продан, защото никой не може да прехвърли права, които не притежава, поради което ищецът е единственият собственик на имота в качеството си на ЕТ „С. - К.И.С. - С. А.”. На 17.10.2012г. „Васмир” ЕООД бил въведен въз владение на закупения имот и осъществявал владение върху него, като го е предоставил под наем и събирал и плодовете (наема) от имота. Ищецът иска от съда да признае за установено, че е собственик на ½ ид. част от описания имот и да осъди ответника да му предаде владението върху него. В хода на производството - на 21.08.2018г., ищецът С. А. е починал и негово процесуално положение е преминало върху С. А. (дъщеря на брат му И. А., наследница на ищеца заедно със сестра си Кирилка), поела търговското предприятие на ЕТ на основание чл. 60, ал. 2 ТЗ, - продължила търговската дейност като ЕТ „С. – К.И.С. – С. А.“. Ответникът „Васмир” ООД е оспорил иска като неоснователен. Възразил е, че към 13.09.2012 г. - датата па изготвяне на постановлението за възлагане на недвижим имот по изпълнително дело №20097960400450, с което на основание чл. 496 ГПК процесната ½ ид. част от недвижим имот му е била възложена на и към 28.09.2012г. (датата на вписване в имотния регистър на постановлението за възлагане), договорът за дарение от 04.04.2006г., нотариално заверен от нотариус Красимира Минкова, не е вписан в Службата по Вписвания на основание член 16, ал. 4 ТЗ. За да се противопостави това дарение на купувача на имота, придобит по реда на публичната продан, било необходимо според ответника, договорът за дарение на ½ ид. част от търговското предприятие на ЕТ „С.- К.И.С.-С. А.“ да е вписан в СВ преди извършеното вписване на 28.09.2012г. на постановлението за възлагане от 13.09.2012г. Ответникът е посочил, че договорът за дарение от 04.04.2006г., нотариално заверен на 05.04.2006г., продължава да не е вписан в CB-Благоевград, а постановлението за възлагане на недвижим имот по изпълнително дело №20097960400450 от дата 13.09.2012г. е вписано в СВ- Благоевград на 28.09.2012г.Вписването на постановлението за възлагане на недвижимия имот предхожда вписването на договора за дарение на ½ ид. част от търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Въз основа на тези факти ответникът счита, че извършеното прехвърляне чрез дарение на ½ ид. част от търговското предприятие, в чийто активи е и процесната ½ ид. част от недвижим имот, е непротивопоставимо на ответното дружество. Възразил е и, че договорът за дарение протоворечи на закона и на добрите нрави, тъй като и двете страни по договора са знаели, че срещу дарителя (какъвто е смисълът на възражението) има висящо НОХД, по което наследниците на починалия, за причиняването на чиято смърт е осъден дарителят И. А., са предявили граждански искове. По този начин е обосновано, че дарението е неморално, направено с цел увреждане на гражданските ищци, като им се създадат затруднения за събиране на вземанията по предявените срещу прехвърлителя граждански искове, като е допълнено и, че той имал и две дъщери. Прехвърлителят, според ответника, нарушил и чл. 15, ал. 1 ТЗ, като не е уведомил кредиторите – граждански ищци за извършеното прехвърляне. Отделно, ответникът твърди, че вземанията на взискателите по изп. дело, образувано срещу дарителя, вече са погасени по давност. Възразил е, че ищецът е разполагал с възможност да предяви иска по чл. 440 ГПК, което не е сторил. Поискал е привличането на трети лица помагачи – взискателите по изп. дело, по което е издадено постановлението за възлагане на имота, получили от публичната продан на имота 113 864, 09 лв., които евентуално, при уважаване на иска, предявен срещу него, ще бъдат задължени да му върнат получената цена: В. А. Р., И. В. Р., И. С. Р., В. С. Р., и Й. С. Р.. Поддържа още, че е направил подобрения като добросъвестен владелец в процесния имот за периода 05.10.2013 – 03.12.2013г., описани по пера - 21 на брой, в размер на 89 523 лв. без ДДС и упражнява право на задържане на имота до заплащане на ½ част от увеличената стойност на имота - 100 000 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на отговора на исковата молба. В. А. Р., И. С. Р., В. С. Р. и Й. С. Р. са оспорили иска за собственост с възражение, че договорът за прехвърляне на търговското предприятие не съдържа описание на прехвърляния имот, че договорът за дарение е нищожен на изтъкнатите от ответника основания и дори да е извършено прехвърляне, то но при конкуренцията между правата на приобретателите, този който е вписал първи своя титул за собственост, в случая ответникът, е придобил правото на собственост върху имота. Ищцата е оспорила становището на насрещните страни. Поддържа, че чл. 16, ал. 4 ТЗ е неприложим към разрешаването на спора, а се прилага чл. 60, ал. 2 ТЗ и договорът за дарение е подписан в резултат на неправилни указания на съда. Счита, че ответникът не е добросъвестен владелец, тъй като прехвърлянето на търговското предприятие е било обнародвано. Възразила е и, че ответникът следва да докаже подобренията в имота с актове и протоколи, съставяне по време на строителството. Не се спори, установимо и от представените удостоверения за наследници, че С. К. А. и И. К. А., починал на 13.08.2014г., са синове и наследници по закон на С. М. Ч., починала на 07.03.2006г. С. М. Ч. е упражнявала търговска дейност като ЕТ „С.- К.И.С.- С. Ч.”, със седалище и адрес на управление в гр. Благоевград, вписано в ТР под № 3342, том 37/11, по фирм. дело № 2219 по описа на ОС Благоевград от 1990г. С договор за продажба, извършен с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 38, том IV, peг. № 9055, дело №706/2001г., С. М. Ч., действаща като ЕТ „С.- К.И.С.- С. Ч.”, е закупила на 27.11.2001г. правото на собственост върху недвижим имот: Фирмен ресторант с разгъната застроена площ от 324.26 кв. м, представляващ търговски обект на два етажа- зала за бирария: мазе /механа, санитарен възел, склад и кухня с мокър бюфет/, находящ се в гр. Благоевград, на бул. „Св.Св. Кирил и Методий“- имот с пл. № 6368, в кв. 30, по плана на III микрорайон, при граници и съседи: ул. „Владо Черноземски“, бул. „Св.Св. Кирил и Методий“, вътрешно блоково пространство и фирмен магазин „Реском“ ООД. С нотариален акт № 172, том II, peг. № 5176, дело № 350/2002г., на 30.09.2002г. е учредено от ЕТ „С.- К.И.С.- С. Ч.” в полза на „Спасение, , ЕООД (на което С. К. А. е управител и едноличен собственик на капитала), вещно право на ползване, за срок от 10 години, върху горепосочения недвижим имот - фирмен ресторант, който е бил закупен от ЕТ „С.- К.И.С.- С. Ч.”. С договор за наем от 01.10.2002г., вписан в СВп, „Спасение“ ЕООД, представлявано от С. А., като наемодател е предоставил на Търговска банка „България Инвест“ АД като наемател, за временно и възмездно ползване като офис помещения недвижимият имот, върху който му е учредено право на ползване, за срок от 10 години, считано от вписването (30.10.2002г.). С разрешение за строеж № 08/15.01.2003г. на гл. архитект на община Благоевград е било разрешено извършване на „Преустройство на ресторант в Офис на ТБ „България инвест” АД, което да се извърши в парцел VI- 6368, в кв. 30 по плана на ЦГЧ - Благоевград, находящ се на бул. „Св.Св. Кирил и Методий“. След извършването на преустройството, Началникът на РДНСК гр. Благоевград е издал разрешение за ползване № 140/25.07.2003г., с което е разрешил ползването на строеж „Офис на Търговска банка „България- инвест“ АД (преустройство на ресторант в офис на Търговска банка „България- инвест“ АД). След смъртта на С. М. Ч. (поч. на 07.03.2006г. ), С. К. А. е депозирал заявление по реда на чл. 60, ал. 2 ТЗ с вх. № 860/29.03.2006г. до фирменото отделение на ОС - Благоевград, с което е поискал вписване в ТР на ОС- Благоевград на поемане на предприятието на ЕТ с наименование ЕТ „С.- К.И.С.- С. Ч.“, към заявлението е приложено удостоверение за наследници. В заявлението е посочено още, че наследниците по закон на починалия собственик на ЕТ „С.- К.И.С.- С. Ч.” са С. К. А. и И. К. А., като И. К. А. е отказал да поеме предприятието на починалата си майка, а С. К. А. е заявил, че желае да поеме предприятието на ЕТ „С.- К.И.С.- С. Ч.”, като наименованието на фирмата да бъде променено на ЕТ ”С.- К.И.С- С. А.”, а седалището, адресът на управление и предметът на дейност да останат непроменени. Към заявлението е описана декларация, представена и в настоящото производство, изходяща от И. К. А., за отказ от поемането на предприятието на ЕТ „С.- К.И.С.- С. Ч.”. Заявлението е оставено без движение до внасяне на държавна такса, като в разпореждането е записано и, че „Наследственият дял на наследника И. А., да се прехвърли по реда на чл. 15 ТЗ“. С договор за дарение от 04.04.2006г., с нотариална заВ. на подписите от 05.04.2006г., сключен между И. К. А. и С. К. А. и двамата наследници по закон на С. М. Ч., дарителят И. К. А. е дарил ½ ид. част от търговското предприятие на представлявания от починалата ЕТ, с наименование ЕТ „С.- К.И.С.- С. Ч.”, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, на С. К. А., за който е записано, че е приел направеното дарение с благодарност. Не се спори, че този договор не е вписан в СВп. С решение № 878/05.04.2006г. по фирм. д. № 2219/1990г., Благоевградският окръжен съд е вписал в ТР прехвърлянето на търговското предприятие с фирмата на ЕТ „С.-К.И.С.-С. Ч.“ от С. М. Ч. на С. К. А. и вписването на същия като ЕТ с фирма „С. - К.И.С. - С. А.“. В мотивите към решението съдът е посочил, че заявлението и приложените документи и доказателства са съобразени с изискванията на чл. 60, ал. 2 ТЗ. До редакацията на ДВ е било изпратено за публикуване обявление на основание чл. 6 вр. чл. 60, ал. 4 (ред. до изм. ДВ, бр. 38 от 2006г.) ТЗ, за вписване прехвърлянето на фирма ЕТ „С.- К.И.С.-С. Ч.” заедно с предприятието на С. К. А., който се вписва в ТР като ЕТ ”С. - К.И.С.- С. А.” с посочено седалище и адрес на управление в гр. Благоевград. Не се спори, че имотът е бил заприходен от ЕТ ”С. - К.И.С.- С. А.” като актив и деклариран по реда на ЗМДТ. Не се спори и, че към момента на сключване на договора за дарение срещу И. А. е имало висящо наказателно производство - НОХД № 498/2004г. по описа на ОС - Благоевград, по което срещу И. К. А. са били предявени граждански искове от наследниците на С. И. Р. за заплащане на обезщетния за неимуществени вреди. С присъдата, постановена на 30.11.2006г., подсъдимият И. А. е бил признат за виновен за причиняване по непредпазливост на смъртта на С. И. Р., вследствие на умишлено причинена тежка телесна повреда, като е бил осъден и да заплати на наследниците на починалия В. А. Р., И. В. Р., И. С. Р., В. С. Р. и Й. С. Р., суми от по 10 000 лв. за всеки един от тях, ведно с дължимите лихви, считано от 01.09.2002г. до окончателното им изплащане, като в частта по гражданските искове присъдата е била потвърдена с въззивното решение от 16.04.2008г. по ВНОХД № 31/2008г. по описа на АС- София. На 31.08.2009г. В. А. Р., И. В. Р., И. С. Р., В. С. Р. и Й. С. Р. са поискали образуване на изпълнително дело въз основа на издадения им изпълнителен лист и въз основа на молбата им е било образувано изп. дело № 450/2009г. по описа на ЧСИ Ш. Д. с рег. № •••• на КЧСИ с район на действие ОС – Благоевград. Не е спорно, че по образуваното изп. дело е наложена възбрана върху ½ ид. част от описания по-горе недвижим имот, вписана на 13.07.2011г., - върху фирмен ресторант с разгъната площ от 324.26 кв. м, представляващ търговски обект на два етажа, включващ зала за бирария и мазе, находящ се на бул. „Св.Св. Кирил и Методий“, представляващ имот с пл. № 6368, в кв. 30 по плана на гр. Благоевград, с идентификатор 04279.610.288.4. С постановление за възлагане на недвижим имот от 13.09.2012г., издадено по посоченото изп. дело, вписано в СПв на 28.09.2012г., е възложена 1/2 ид. част от гореописания недвижим имот, продаден на публична продан, като е посочено, че имотът се притежава в съсобственост от длъжника И. А. (съобразно изложеното в диспозитивната част очевидно като съсобственик е възприет ЕТ „С. – К.И.С. С. Ч.“), на „Васмир“ ЕООД. Удостоверено е, че постановлението е влязло в сила на 24.09.2012г. С протокол от 08.11.2012г., лицето на което е възложен имотът, - „Васмир” ЕООД е въведен във владение на имота. На 26.11.2012г. е извършено разпределение на получената от публичната продан сума, като на взискателите, по чиято молба е било образувано изпълнителното дело, е разпределена сумата 113 864, 09 лв. С нотариален акт № 109, том I, рег. № 3703, дело № 101/2012г., за признаване право на собственост върху недвижим имот, издаден въз основа на писмени доказателства по реда на чл. 587, ал. 1 ГПК, съставен на 18.10.2012г., С. К. А., действащ като ЕТ “С. – К.И.С. – С. А.“, е признат за собственик на ½ ид. част от сграда с идентификатор 04279.610.288.4 с предназначение административна сграда със застроена площ от 161 кв. м, построена в имот с идентификатор 04279.610.288.4 по КККР на гр. Благоевград, номер по предходен план 6368, която по документи за собственост е фирмен ресторант с разгъната площ от 324.26 кв. м, представляващ търговски обект на два етажа, включващ зала за бирария и мазе, находящ се на бул. „Св.Св. Кирил и Методий“, преустроен в банков офис съгласно разрешението за строеж и разрешението за ползване, посочени по-горе. Измежду приложенията на НА са решението на съда за прехвърляне на търговското предприятие и договорът за дарение, обсъдени по-горе. С решение № 499 от 13.02.2013г. по ч. гр. д. 50/2013г. по описа на ОС- Благоевград, влязло в сила на 26.07.2013г., жалбата на С. К. А., действащ като ЕТ „С.-К.И.С.-С. А.”, срещу принудителното изпълнение върху процесния имот е оставена без разглеждане. С постановление от 04.09.2013г. за възлагане на недвижим имот по изп. дело № 360/2013г. на ЧСИ с рег. № •••• на КЧСИ с район на действие БлОС на „Васмир“ ЕООД е възложен и имот, представляващ ½ ид. част от сграда с идентификатор 04279.610.288.4, с предназначение административна сграда, със застроена площ от 161 кв. м, построена в имот с идентификатор 04279.610.288 по КККР на гр. Благоевград, номер по предходен план 6368, находящ се в гр.Благоевград, бул.“Св.Св. Кирил и Методий“ № 6-в, преустроен в банков офис. Удостоверено е, че е влязло в сила на 13.09.2013г., вписано е на 16.09.2013г. Във връзка с възражението на ответника за заплащане на подобрения, направени в процесния имот, по делото е представен протокол от 03.12.2013г. за установяване извършване и за заплащане на натурални видове СМР за търговски обект – банков офис, гр.Благоевград, бул. „Св. Св. Кирил и Методий“, възложени от „Васмир“ ЕООД, описани в 21 пункта, възлизащи на стойност 89 523 лв., изпълнени от „Спарта 36“ ЕООД, оспорен по съдържание от ищцата. По делото са събрани и гласни доказателства във връзка с предявеното вземане за разноски. Св. О. е разказала в показанията си, че през 2003г. в процесния имот бил направен основен ремонт и от заведение той се превърнал в офис на банка „Алианц България“, оставен бил само червеният мрамор на пода в едно от помещенията; банката се помещавала там до около края на 2012г. Св. М. - технически ръководител на обект „Банков офис“, находящ се в процесния имот, е разказал, че работата му по ремонт на обекта била възложена от „Спарта“ без да е изготвяно техническо задание. Той е потвърдил, че е подписал съставена количествено – стойностна сметка (също оспорена от ищцата), но не е подписвал актове по строителството. Посочил е, че при ремонта е била подменена покривната хидроизолация и дограмата, като външната дограма е премахната изцяло и е поставена нова дограма - алуминиева. Цялото вътрешно помещение било свалено до „карабина“. Били махнати подовите настилки и замазките. На тяхно място били направени нова замазка, поставен бил гранитогрес, теракот и фаянс за санитарните възли, обособен бил нов санитарен възел с моноблок, със смесителни батерии, мивки, топла вода, с бойлер, сменена била водопроводната инсталация с полипропиленови тръби. Била премахната и старата облицовка на стените, измазани били с латекс и бил поставен гипсокартон с гипсова шпакловка. Поставила се вата за изолация. Монтиран бил и окачен таван с осветление, а отгоре над него били поставени въздуховоди за климатична инсталация, изцяло била подменена елинсталацията на обекта. Ключовете и контактите също били подменени. На външната страна на обекта била направена фасадата с облицовка с еталбонд с топлоизолация от 8 см каменна вата. Отпред били поставени и осветителни тела за красота - на входа на банката. Монтирана била нова външна двукрила алуминиева врата. Свидетелят е посочил, че интериорните врати не са подменяни. Уточнил е, че е сложена „саморазливна мрежа“ в помещението и, че не са събаряни и изграждани нови преградни стени, а двуслойни преградни стени с гипскартон са сложени в средата на салона, за да се шумоизолира от другите помещения, монтирани били и 3 броя климатици. В показанията си св. Д. – ЧСИ, пред когото са били образувани изпълнителните дела с обект на изпълнение процесният имот, е съобщил, че е посещавал процесния банков офис. Посещавал е офиса, когато се е ползвал от „Алианц банк“ и впоследствие при ползването му от „Прокредит Банк“. Когато офисът се ползвал от „Алианц банк“ свидетелят в качеството си на ЧСИ е правил два пъти опис. Ходил е след това много пъти в офиса, който се ползвал от „Прокредит Банк“. Уточнил е, че е извършвал описа по две изпълнителни дела. Личало си, според него, че офисът е използван и захабен, т.е. имал нужда от ремонт. После, когато в офиса се намирала „Прокредит банк“, вече имало коренна промяна – на пода, тавана, в дограмата, покрива, санитарния възел, поставени били нови климатици, по друг начин били обособени помещенията. Св. Л., управител на фирма „Спарта 36“, сочи, че фирмата му е извършила ремонт на процесния имот през декември 2013г., като била наета от „Васмир“. Ремонтът бил направен по изисквания на фирмата, наела „Спарта 36“, за да ремонтира помещения, които да се обособят в офис на банка. Фирмата възложител изпълнявала от своя страна изисквания от „Прокредит банк“ (не се спори, че на тази банка ответникът е отдал под наем имота). Помещението, според свидетеля, било доста захабено, занемарено. Направили основен ремонт, почнали от тръбите за вентилация и климатизация, елинсталацията била сменена, както и ВиК инсталацията с полипропиленови тръби, сменили теракота, фаянса в мокрото помещение, поставили моноблок, нови батерии, положили гипсокартон по стените с шпакловка накрая с латекс, била поставена и изолация на тавана и осветление, поставили гранитогрес на пода, нови климатици, положили нова външна дограма, подменили вратите, поставили блиндирана врата, обособили помещения с гипсокартон; поставили и ламинат; отвън на лицето на офиса поставили еталбонд. Свидетелят е потвърдил, че е подписал протокола от 03.12.2013г. за СМР, в които били включени и доставка и монтаж. Уточнил е, че не са подписвани актове и протоколи по строителството. Видно от вписаните обстоятелства по партидата на „Васмир“ ООД свидетелят е бил управител на ответното дружество от 03.06.2014г. до 30.10.2014г., а от 21.07.2014г. (когато от ЕООД става ООД) и съдружник в него. Според заключението на едноличната съдебно-техническа експертиза, изслушана по делото, подобренията, описани в представения по делото протокол за установяване извършването и за заплащане на натуралните видове СМР на „Търговски обект- банков офис”, находящ се в гр. Благоевград, на бул. „Кирил и Методий” № 6 В, извършени от „Спарта-36” ЕООД въз основа на договор № 316/03.12.2013г. с инвеститор „Васмир” ООД, съществуват на място в обекта. Стойността им възлиза на 61 613.00 лв. без ДДС, като от тях без съществено увреждане на обекта е възможно демонтирането само на 4 бр. климатици (като подобрение се претендира поставянето на 3 бр. климатици) на стойност 3 800 лв., а останалите подобрения са трайно прикрепени към сградата и помещенията, на които са извършени. В обекта към момента на огледа няма монтиран електрически бойлер. Пазарната стойност на ½ ид. част от оценявания „Търговски обект- банков офис” възлиза на 302 250.00 лв., а преди извършените в него довършителни и ремонтни работи е в размер на 275 500 лв. Според вещото лице в обсъдените оферти за ремонт са заложени по-високи цени от реалните към момента на неговото извършване. Вещото лице е уточнило още, че след извършения ремонт през 2013г. има разлики в архитектурното разпределение на помещенията в офиса, като промените са извършени с леки преградни стени - метална конструкция с гипсокартон. Ответникът е оспорил определената със заключението стойност на имота преди извършване на подобренията в него, която е счел за завишена. На това основание е допуснато изслушване на повторно заключение на СТЕ. Според това повторно заключение на еднолична СТЕ подобренията, подробно описани в т. 5 от отговора на исковата молба, съществуват реално на място в обекта по видове и количества, и са на стойност 69 975 лв. без ДДС, съотв. 79 170 лв. с ДДС; и това вещо лице е посочило, че от имота могат да се отделят климатиците, които възлизат на стойност 4 046 лв. без ДДС (4 бр.). Пазарната стойност, изчислена и на база извършени реални сделки с имоти, приети за сравними от експерта, на ½ ид. част от процесната сграда към 2019г. в състоянието й към м. 10.2013г. според повторното заключение е 210 980 лв., а в състоянието й към м. 12.2013г. пазарната й стойност е 298 690 лв. И повторното заключение на СТЕ е оспорено, но от ищцата, в частта му, в която е даден отговор за пазарната стойност на имота, съотв. каква е стойността на подобренията в него. Поради това, че съдът е приел, че ще бъде затруднен кое от заключенията да възприеме относно размера на пазарната стойност на имота, е допусното изслушването на тричленна СТЕ. Съгласно заключението на изслушаната по делото тричленна СТЕ, пазарната стойност на обекта – ½ ид. част от „Търговски обект-банков офис”, в състоянието в което се е намирала преди извършването на довършителните ремонтни работи, към момента на изготвянето на заключението - 26.05.2020г., е в размер на 185 760 лв.; пазарната оценка на същия обект – ½ ид. част от „Търговски обект- банков офис”, ведно с описаните в т. 5 от писмения отговор на исковата молба подобрения, към момента на изготвянето на заключението - 26.05.2020г., е в размер на 248 185 лв.; подобренията, описани в т. 5 от отговора на исковата молба по видове и количества, са изпълнени в обекта, като стойността им към момента на тяхното извършване е 65 978 лв. без ДДС, съотв. с ДДС те са на стойност 79 169 лв. Заключението е подписано с особено мнение от в.л. Р.. В особеното мнение се поддържа, че пазарната стойност на процесния имот, преустроен в офис, преди извършването на подобренията през 2013г., за ½ ид. ч. от него, е 147 236, 84 лв. – съобразно уточнението на вещото лице в съдебно заседание, а след извършените подобрения към 18.06.2020г., е 168 151 лв. Ищцата е оспорила заключението на тази СТЕ, а ответникът е поискал да бъде възприето становището на мнозинството, изготвило заключението. При така приетото за установено съдът прави следните изводи: Ищецът основава материалноправната си легитимация на собственик на процесния имот на правоприемство от своята майка, упражнявала търговска дейност като ЕТ, закупила имота в това си качество, чието търговско предприятие е поел след съгласие за това от страна на брат му, и се регистрирал от своя страна като ЕТ. Ищецът е доказал, че като наследник на С. Ч. е поел търговското предприятие на ЕТ „С. К.И.С – С. Ч.“ на основание чл. 60, ал. 2 ТЗ. Търговското предприятие е съвкупност от права, задължения и фактически отношения (чл. 15, ал. 1 ТЗ). Специфичен способ за придобИ.е на права върху търговско предприятие на физическото лице - ЕТ е именно поемането на търговското предприятие от наследник на ЕТ, тъй като смъртта на физическото лице, упражнявало търговска дейност като ЕТ, не води до автоматичното заличаване на вписания ЕТ от търговския регистър (вж. чл. 60, ал. 2 и чл. 60а, т. 2 ТЗ). В случая не се спори, че процесният имот се е включвал в търговското предприятие на ЕТ „С. К.И.С – С. Ч.“, която в качеството си на ЕТ го е закупила. След смъртта й търговското предприятие е поето от един от наследниците й – С. А., заявил едновременно с поемането на предприятието и регистрирането си като ЕТ. Другият наследник на С. Ч. И. А. е дал съгласие за поемане на предприятието от неговия брат, обективирано в т.н. договор за дарение с нотариално удостоверяване на подписите от 05.04.2006г. Така С. А., действащ като ЕТ „С.- К.И.С.- С. А.“, е придобил по силата на правоприемство като наследник на ЕТ процесния имот. Съгласно чл. 60, ал. 4 (първоначална редакция) ТЗ, прехвърлянето се вписва в търговския регистър и се обнародва в „Държавен вестник“. Реципрочно на изискването на чл. 15, ал. 1 ТЗ, предвидено като форма на сделката за прехвърляне на търговско предприятие, съдебната практика е утвърдила, с оглед липсата на изрични легални предпоставки за поемане на предприятието (предвид лаконичната норма на чл. 60, ал. 2 ТЗ, наименован „Прехвърляне на фирма“), че и съгласието за поемане на търговското предприятие от един от наследниците на ЕТ следва да е дадено във формата, предвидена за прехвърляне със сделка, – писмена с нотариална заВ. на подписа, каквото в случая е обективирано в договора за дарение с нотариално удостоверяване на подписите от 05.04.2006г. (чл. 60, ал. 1 вр. чл. 15, ал. 1 вр. чл. 60, ал. 2 ред. (изм. ДВ. бр.58 от 27 Юни 2003г.) ТЗ). В закона не е предвидено поемането на търговското предприятие на ЕТ от наследник, което като обстоятелство подлежи на вписване в ТР, да се вписва и в Службата по вписванията (вж. определения по чл. 274, ал. 3 ГПК: № 428/26.06.2019г. по ч. т. д. № 1058/2019г. на ВКС, II ТО и № 449 от 0307.2019г. по ч. т. д. № 909/2019г. на ВКС, II ТО), за разлика от прехвърлянето на търговското предприятие чрез договор (чл. 16, ал. 5 (предишна ал. 4 - ДВ, бр. 15 от 2018г. ) ТЗ). Легалната уредба в ТЗ дава основание в съдебната практика да се утвърди извода, че са уредени две различни хипотези за прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ - чрез правна сделка съгласно чл. 15, ал. 1 ТЗ, и чрез наследяване при смърт - чл. 60, ал. 2 ТЗ. Особеността във втората хипотеза е, че правата и задълженията на търговското предприятие преминават към този от наследниците, който го е поел, но се касае за универсално правоприемство по силата на наследяването, а не за правоприемство въз основа на правна сделка, т.е. носител на правата и задълженията е наследникът на физическото лице, упражнявало търговска дейност като ЕТ, поел търговското му предприятие. Поемането на фирмата, наред с предприятието, е способ за прекратяване на съсобствеността по отношение на имуществото на ЕТ, което настъпва с вписването в търговския регистър на новия собственик (решение № 491 от 22.07.2005 г. по гр. д. № 119/2005 г., I ГО на ВКС). Няма изискване по какъв начин наследниците да уредят имуществените си отношения във връзка с поемането на предприятието, но при всички положения дефинивно то може да бъде поето от един от тях, а останалите следва да обективират съгласието си за това (доколкото като ЕТ може да се регистрира само едно физическо лице – чл. 56 ТЗ). След като в случая такова съгласие е дадено, то не е било оспорено от далия го, и след като е извършено вписване на прехвърлянето и поемане на предприятието от един от наследниците всяко лице може да се позове на вписаното обстоятелство (чл. 598 ГПК; чл. 492 ГПК отм.). Съгласно чл. 604 ГПК, нищожност или недопустимост на вписаното обстоятелство, респ. несъществуване на вписаното обстоятелство (вж. и чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ) се установява по исков ред. Докато не бъде заличено посоченото вписано обстоятелство, то поражда правни последици (вж. чл. 8 ЗТРРЮЛНЦ). Ето защо възраженията на ответника и на третите лица, с които оспорват действителността на съгласието на И. А., обективирано в договора за дарение, с което съгласие се изпълнява легално условие за запазване на търговското предприятие на починалия ЕТ, при вписано поемане на търговското предприятие, в случая са неотносими за правилното решаване на спора. Отделно от това, принципно защитата срещу увреждащо за кредиторите действие на длъжника се упражнява по исков ред (чл. 135 ЗЗД), а с възражение за недействителност на един договор не може да се упражняват чужди права – в случая на низходящите на И. А.. На основание гореизложеното се налага извода, че процесният имот не е принадлежал на длъжника по изпълнението И. А., въпреки че е възложен на ответника с обсъденото постановление за възлагане на недвижим имот, вписано в СВп, и въз основа на което ответникът е въведен във владение. Съгласно чл. 496, ал. 2, изр. 1 (Доп. - ДВ, бр. 49 от 2012 г.) ГПК, от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота.Следователно публичната продан е деривативен придобивен способ - купувачът не може да придобие недвижим имот, който не е бил собственост на длъжника по изпълнението.Приложено към разглеждания случай това означава, че не е настъпил вещно-транслативен ефект по силата на процесното постановление за възлагане и ответникът не е станал собственик на продадената по изп. дело № 450/2009г. ½ ид. част от имота, обект на изпълнение. Доколкото публичната продан е правно основание, годно да направи купувача собственик на имота, то следва да се приеме, че съгласно чл. 70 ЗС ответникът е добросъвестен владелец. Това е така, тъй като, въпреки вписването и обнародването на поемането на търговското предприятие на починалия ЕТ (на което акцентира ищцата), той не е знаел, че длъжникът не е собственик на обекта на изпълнение към релевантния за преценка на добросъвестността му момент - този на влизане в сила на постановлението за възлагане, и тази добросъвестност се предполага до доказване на противното. Презумпцията, уредена в чл. 70, ал. 2 ЗС, размества доказателствената тежест и страната, която твърди, че владелецът е недобросъвестен, следва да проведе пълно обратно доказване, за да я обори. Последващо възникването на правното основание узнаване от владелеца на пороците на придобивното основание, не превръща владението в обикновено, поради което и събирането на доказателства в тази насока е безпредметно (а и публикация във вестник, на каквато се позовава ищцата, не може да обоснове целения извод за знание). От изложеното се налага и извод, съобразно и събраните по делото доказателства, че ответникът е правил разноски в имота без да знае, че не е станал негов собственик. Направата на строително- ремонтни дейности в имота, по видове и време на извършване, е установено от показанията на разпитаните по делото свидетели, в т. ч. св.Д., които са еднопосочни в съдържателната си част относно времето и вида на извършените работи и съдът им дава В., въпреки че св. Л. за известен период от време след периода, за който свидетелства, е бил управител и съдружник в ответното дружество. Няма основание показанията на ЧСИ, извършвал описи в имота, да не бъдат кредитирани. Направените СМР в имота, вкл. скрити работи, са установени и от заключенията на изслушаните по делото СТЕ, в които свидетелските показания са подложени на анализ през призмата на специалните знания на вещите лица. Съставените при ремонта документи са частни с формална доказателствена сила (чл. 180 ГПК), без материална доказателствена сила, обвързваща съда (поради което е ненужно открИ.е на производство за проВ. на истинността им, за да бъде оборена доказателствената сила), и макар да имат доказателствена стойност в отношенията между страните по договора за изработка относно удостовереното като извършена работа, в настоящия процес на общо основание извършването им във вече преустроения в предходен момент като офис имот следва да бъде доказано от ответника (чл. 154, ал. 1 ГПК), което е сторено без значение по какъв начин е било документирано. Вследствие извършените от ответника строителни работи процесният имот е увеличил своята стойност. Подобрение на един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му. Увеличението се заплаща, доколкото съществува към деня на постановяване на решението за заплащането му, като движимостите, които могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота, не подлежат на заплащане, тъй като не представляват подобрение и владелецът има право да вдигне тези вещи, когато преустанови владението на недвижимия имот (ППВС № 4/1974г.). Следователно подобренията (полезните разноски) водят до увеличаване на стойността на вещта, а необходимите разноски са тези по запазване на субстанцията й. Няма значение дали подобренията, доколкото не се касае за луксозни разноски (т.н. разноски за удоволствие ), са целесъобразни за собственика и с каква цел са направени, поради което доводите на жалбоподателката – ищца, че те не са били необходими (преценката дали са били нужни се отнася само за необходимите разноски ) са неотносими към правото на разноски, упражнено от ответника. Съгласно чл. 72, ал. 3 ЗС, добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Това увеличение се определя към деня на постановяване съдебното решение. Законът е предпоставил, че увеличената стойност на имота е по-голяма от стойността на обедняването – разходите, сторени за направата на подобренията (вж. за сравнение чл. 74 ЗС). Следователно за определяне на размера подобренията, който подлежи на присъждане, не е релевантен размерът на направените разноски, а дали вследствие на тях е подобрена функционалната характеристика на недвижимия имот като обект на правото на собственост - дали обективно те са довели до увеличение в неговата пазарна стойност. В случая и в трите изслушани по делото заключения на СТЕ е прието, че разноските за ремонт, направени от ответника, са довели до увеличение на стойността на имота. Най- актуалната оценка на стойността на ½ ид. част от имота, в предмета на делото, е тази, дадена в заключението на тричленната СТЕ. Съобразно заключението, дадено от мнозинството вещи лица от тричленната СТЕ, което и въззивният съд възприема, извършили по повод оспорванията от страните на използваните методи за оценка на имота най-пълно изследване на пазарни аналози на процесния имот, най-актуалната разлика в стойността на ½ ид. част от имота преди и след подобренията възлиза на 62 425 лв. С оглед упражненото право на жалба обаче само от ищцата срещу размера на признатите подобрения, правото за които е упражнено с право на задържане, уредено в нормата на чл. 72, ал. 3 ЗС, въззивният съд няма основание за изменение на признатия размер на подобренията (чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК). В обобщение, с оглед развитите по–горе съображения относно принадлежността на правото на собственост в лицето на ищцата, върху която е преминало процесуалното положение на първоначалния ищец, предявеният ревандикационен иск по чл. 108 ЗС с предмет ½ ид. част от процесната сграда, която се владее от ответника, допустим на общо основание (без значение, че не е предявен иск по чл. 440 ГПК) е основателен, поради което жалбата на ответника „Васмир” ООД и на третите лица помагачи срещу основното решение, които въззивният съд разглежда по същество, са неоснователни. Доколкото първоинстанционният съд, в разрез с диспозитивното начало, е постановил предаване на владението върху целия имот обаче, а не върху ½ ид. част от него, в частта, в която ответникът е осъден да предаде владението на ½ ид. част от имота, решението е недопустимо и следва да се обезсили. Жалбата на ищцата срещу решението в частта му, в която е признато на ответника право на задържане на имота до заплащането на сумата 37 561, 93 лв. също е неоснователна. Жалбата на ищцата срещу решението от 30.12.2021г., поправено с решение от 04.04.2022г., с което е допълнено основното решение, въпреки че съдът се е произнесъл по целия спорен предмет, също е неоснователна, тъй като решението е правилно като резултат – с него е отразено действителното положение, че в производството са участвали трети лица като помагачи на ответника, което съдът погрешно не е посочил в основното решение (като В. Р. е починала след постановяване на решението от 31.05.2021г. ). Жалбата на третото лице помагач Й. К. срещу решението от 04.04.2022г., подадена от името на В. Р., е недопустима, тъй като Й. К. не се явява нейн наследник (отказала се е от наследството й) и чрез жалбата си като последица упражнява чужди права, което е недопустимо (чл. 26, ал. 2 ГПК). В тази част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане. В останалата й част жалбата на Й. К. е неоснователна, тъй като Й. К. е конституирана като трето лице помагач, което съдът е отразил с решението си от 04.04.2022г. Тя е конституирана законосъобразно по искане на ответника като трето лице поради качеството й на взискател по изпълнително дело № 450/2009г. по описа на ЧСИ с рег. № •••• на КЧСИ с район на действие ОС – Благоевград, по което е извършено плащане на взискателите, а не като наследник на С. Р. (вж. чл. 499, ал. 1 и 2 ГПК). При така приетото от въззивния съд обжалваното решение от 31.05.2021г., поправено с решението от 30.12.2021г., като частично недопустимо подлежи на обезсилване в частта му, в която съдът е осъдил ответника да предаде владението на целия имот, т.е. за ½ ид. част присъдена недопустимо, вместо само на ½ ид. част от него (чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК), а в останалите му обжалвани части като правилно като резултат подлежи на потвърждаване. Решението от 30.12.2021г., както е поправено с решението от 04.04.2022г., в което е отразено участието на трети лица - помагачи по делото, също е правилно като резултат и следва да се потвърди. Решението от 04.04.2022г., с което съдът е отказал да допусне поправка на ОФГ в решението си чрез заличаване на Й. К. като трето лице – помагач също е правилно и подлежи на потвърждаване. Така мотивиран, Софийски апелативен съд