Решение № 228 от 4.3.2025 г. на Административен съд - Монтана по дело № 479/2024 г.

Производство е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във връзка с чл. 203 и сл. от АПК и е образувано по исковата молба от Д• В• И•, към този момент изтърпяващ наказание в ЗООТ Враца към гр. Враца, находящо се в гр.Бойчиновци, срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“за претърпени неимуществени вреди в размер на 40 000 лева „неимуществени вреди за периода 16.07.2022 г. до към момента включително, ведно със законната лихва..поради бездействие да ми се зачетат работни дни след трудовия инцидент, защото бях неправомерно спрян от работа..“ впоследствие от назначения служебен защитник адв.В• се твърди“ поради незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ЗООТ трудова злополука при изпълнение на възложената ми работа – разносвач на храна, доброволен труд, 5дневна работна седмица, 3 –ти етаж…противоречаща на чл.80 от ЗИНЗС..Поради неосигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, се стигна до злополуката..Съставеният протокол на 19.07.2022 г. за резултатите на извършеното разследване на злополуката е непълен и неточен- няма анализ на причините за възникването на злополуката…След злополуката поради незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на затвора не са ми осигурени необходимите и навременни предоперативни и след- оперативни медицински грижи, свързани с лечението на травмата от злополуката…като са посочени имуществени и неимуществени вреди..“ Впоследствие в хода на производството исковата претенция за имуществени вреди не се поддържа от ищеца. Търсената правна защита от ищеца се посочва като претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди паради настъпили здравословни проблеми, за които се твърди, че са във връзка с изпълнявана работа, на която постъпил доброволно. Първоначално исковата молба депозирана в АС Монтана с определение № 344/07.03.2024 г., постановено по адм.д.№ 57/2024 г. е приел, че делото е подсъдно на РС Монтана по реда на ГПК, прекратил производството и изплатил делото по компетентност на РС Монтана. РС Монтана след като разпоредил да се предостави правна помощ на ищеца и заявеното от назначения адв.В• повдигнал спор за подсъдност и съгласно определение № 5121/11.11.2024 г. по ч.гр.дело № 3419/2024 г. на петчленен състав на ВКС и ВАС, делото върнато на АС Монтана, като изрично е посочено, че към момента смесеният състав на ВКС и ВАС не може да определи компетентния съд по същество на спора, т.к. претенцията остава неуточнена. С разпореждане № 1426/15.11.2024 г. по адм.д.№ 479/2024 г. АС Монтана отново оставил без движение исковата молба, като на ищеца е указано да уточни исковата претенция и на какво основание е предявена. С молба вх.№ 2649/25.11.2024 г. пълномощникът адв.В• изрично е посочила, че претенцията е на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, т.к. се касае за „.. действия и бездействие на ответника, с които са нарушени е посочените в чл.3, ал.2 във вр.с ал.1 от ЗИНЗС правила..“. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът „започва доброволно работа на длъжност разносвач на храна - бакар затворническа кухня – 6 часа чл.80 ЗИНЗС“, назначен да полага труд със заповед № Л- 1896/14.07.2022 г.. Същият е претърпял инцидент още на първия ден 16.07.2022 г., в следствие на което е настанен първоначално в МБАЛ гр.Монтана, след което е изпратен на лечение в СБАЛЛС към затвора София, а впоследствие е лекуван и в УМБАЛСМ Пирогов, като с постановление на ОП Враца № 1315/29.07.2022 г. изпълнението на наложеното наказание на л.св.Д• В• И• е прекъснато за срок от 40 дни, считано от 01.08.2022 г.. В исковата молба се твърди, че от страна на затворническата администрация не са му осигурени съответни условия на труд, както и предоперативни и следопаративни грижи, свързани с лечение на травмата. Твърди се, че именно полаганият от него труд е причина за увреждане на здравословното му състояние, като в исковата молба се твърди трудово злополука, след което в с.з. е уточнено, че претенцията е относно увреждането на здравословното му състояние при упражняване на доброволната трудовата дейност по чл.80 от ЗИНЗС. Поддържа се само претенцията за заплащане на парично обезщетение на неимуществени вреди в размер на 40 000 лева. Ищецът Д• В• И• редовно призован за съдебно заседание, се явява лично, представлява се и от адв. В•, като се поддържа исковата молба относно претърпения инцидент на 16.07.2022 г., поради положения труд по чл. 80 от ЗИНЗС, който извършвал макар и доброволно в ЗООТ Бойчиновци. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, оспорва исковата молба и изразява становище, че исковата претенция е неоснователна и необоснована. В с.з., ответникът редовно призован, не се явява и представлява. В писмено становище твърди и представя писмени доказателства, че ищецът е заявил искане за полагане на труд и съгласие да изпълнява длъжността бакар в ЗООТ Враца, находящо се в Бойчиновци. Не отговоря на истината твърдението, че администрацията е бездействала, т.к. същият е настанен за лечение в медицинско заведение, на същия е оказвана необходимата медицинска помощ, а що се касае за претърпения инцидент е попълнена декларация, като е посочено, че същият е изпуснал казан, пълен с горещ фасул, без да е посочено кой носи вина за инцидента. Представени са писмени доказателства от които е видно, че на ищеца е оказана необходимата медицинска помощ, посочени са всички медицински заведения в които е лекуван, прекъсвано е изпълнение на наказанието, поради здравословни причини. Ответникът поддържа, че исковата претенция е неоснователна и недоказана, и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Окръжна прокуратура Монтана изразява становище, че исковата претенция е неоснователна и недоказана. В писмено становище излага подробни доводи за неоснователност за исковата претенция. Административен съд Монтана, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на исковата молба, счита същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Съображенията за това са следните: От представените писмени доказателства по делото се установява, че ищецът Д• В• И• изтърпявал наложеното му наказание в ЗООТ Враца към затвора Враца, находящо се в Бойчиновци. Същият заявил искане да бъде устроен на работа № М-3911/05.07.2022 г., след което предвид списък – предложение от 14.07.2022 г. на Д• В• И• е предложена работа като бакар в затворническа кухня, което той подписал, т.е. изразил е съгласие. След което със заповед № Л- 1896/14.07.2022 г. на началника на ЗООТ Враца е назначен на длъжност бакар в затворническа кухня 6 часа по чл.80 ЗИНЗС от 15.07.2022 г. Съгласно събраните доказателства инцидентът е станал още в първи ден на 16.07.2022 г.. Представени са писмени доказателства, че е настанен първоначално в МБАЛ гр.Монтана – заповед № Л-1913/18.07.2022 г., настанен от 13 часа на 16.07.2022 г., а впоследствие със заповед № Л-2919/19.07.2022 на гл.директор на ГДИН е изпратен на лечение в СБАЛЛС при затвора София. След което съгласно протокол № 155/ ЛКК при СБАЛЛС София е насочен към УМБАЛСМ Пирогов и е предложено на основание чл.447, т.3 от НПК, считано от 01.08.2022 г. прекъсване на изпълнението за срок от 40 дни – прекъснато с Постановление от 29.07.2022 г. на ОП Враца. / л.26-39 от дело № 57/2024 г./. На 25.07.2022 г. е извършено изрязване на некротични материали в областта на двете подбедрици и ляво стъпало. Извършена е пластика автотрансплант. След гладък предоперативен период и спокойни оперативни рани и с възстановена сетивност без циркулаторни в оперираните крайници и без клинични данни за медицински риск е дехоспитализиран на 01.08.2022 г. като са дадени указания за по-нататъчното поведение. Поради оплакване от болка и накърняване в оперираните зони на 07.08.2022 г. Иванов отново е хоспитализиран в същата клиника на УМБАЛСМ Пирогов. На 08.08.2022 г. са извършени леки корекции по повърхността на автоприсадките и на следващия ден 09.08.2022 г. е изписан с указания лечението да продължи в амбулаторни условия и с продължителност от 30 дни временна нетрудоспособност. На 10.09.2022 г. Д• И• се е завърнал в ЗООТ Враца в гр. Бойчиновци, без предписана терапия и в добро здравословно състояние като единствените указани грижи за повърхността на автоприсадките е указано хидратиране с козметично средство крем „Здраве" за период от 1-2 месеца. Съгласно представени писмени доказателства и св.показания на мед.лице В• П• М• след завръщането на л.св.И• в затворническото общежитие в посочения от него период е посещавал медицинския кабинет в общежитието 30 пъти с различни оплаквания, сред които липсват такива по отношение на подбедриците и претърпения инцидент на 16.07.2022 г. За оплакванията си ищецът е получавал медикаменти за главоболие и стомашни киселини, няколко пъти е получавал билкови медикаменти за нервно напрежение и два пъти антибиотик. Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните и приложени по делото доказателства, която не се оспорва от страните. По повод полагания труд в ЗООТ Враца и гореописаната фактическа обстановка, ищецът е предявил иск първоначално пред АС Монтана, с уточнението, че е на основание чл.284 и сл. във вр.с чл.3, ал.2 във вр.с ал.1 от ЗИНЗС, срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ София за заплащане на обезщетение за „неимуществени вреди в размер на 40 000 лева от датата на завеждане на исковата молба до момента, ведно със законната лихва. “. След изрично указание на съда да уточни исковата претенция и за какъв период се отнася, служебният защитник адв.В•, поддържа претенцията“… положения от мен безплатен доброволен труд в затвора е при условията на специалния закон - ЗИНЗС, и затова ответник е ГДИН София, и искът е в компетенциите на административните съдилища. Преди злополуката действието и бездействието на ответника, с които са нарушени посочения в чл. 3, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗИНЗС правила за отношение към осъдените лица е следното: незаконосъобразно възлагане на доброволен безплатен труд, без изрично писмено съгласие и съобразно чл. 80 от ЗИНЗС; неосигуряване на инструктаж, неосигуряване на работно облекло, неосигурено подходящо хранене, неподходящи здравни грижи за опазване на физическото и психическото здраве на осъдените, неосигурен и неспазен работен график на работа. След злополуката освен посоченото по-горе и следното: бездействие на служителите на затвора във връзка с осигуряване на необходимите предоперативни и следоперативни медицински грижи, свързани с лечението на травмата; какви вписвания има в амбулаторните книги на затвора за извършено лечение и полагани медицински грижи след злополуката и по-специално изпълнени ли са препоръките на болниците след извършените операции….“ Излагат се доводи, че не е следвало да бъда назначаван на тази работа, като в резултат на тази работа са посочените здравословни проблеми, с искане съдът да му присъди обезщетение за това в посочения размер. Доказателства и доказателствени искания от страна на ищеца относно реално претърпени вреди и техния размер не са ангажирани. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, при които се поставят осъдените и задържаните под стража. Съгласно чл. 3, ал. 1 от закона, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на нечовешко или унизително отношение, а съгласно чл. 2 – за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържаните под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. за да е основателен иска в настоящата хипотеза е необходимо да са налице няколко предпоставки: 1. бездействие /действие/ на специализиран орган по изпълнение на наказанията /; 2. противоправност – да е в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС от гледна точка изискванията към условията, при които са поставени осъдените и задържаните под стража; 3. реално причиняване на вреди; 4. пряка причинна връзка между противоправното бездействие /действие/ и вредите. Тези законови предпоставки трябва да са налице кумулативно. Съобразно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС искът се предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. Към момента на предявяване на исковата претенция 01.02.2024 г. ищецът е бил в ЗООТ Враца, находящо се в гр.Бойчиновци, а и същото място се твърди да са настъпили уврежданията, т.е. компетентен да разгледа иска е АС Монтана. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище гр. София и е на бюджетна издръжка, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Съобразно установеното по-горе, исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от твърдени незаконосъобразни действия и бездействие на администрацията на ЗООТ Враца към затвора Враца, находящо се в гр.Бойчиновци, към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, включваща и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус е административна по своето естество. При това положение изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС по повод упражняване на трудова дейност от страна на л.св.Иванов в ЗООТ Враца, определя като пасивно, материално и процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция, именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София. Предвид изложеното съдът намира, че искът е допустим.Разгледан по същество искът е неоснователен. Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. В този контекст е разписано общото правило на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, според който осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съобразно чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС пък, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. При това положение, установяването на който и да е от фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съобразно указанието, възведено в чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора, като съобразно чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. В конкретния случай се твърдят претърпени вреди от извършавана от лицето доброволна трудова дейност на длъжността бакар в ЗООТ Враца. От представените и приети по делото писмени доказателства се установи безспорно, че лишеният от свобода е назначен на работа по негово искане, както и, че същият е приел да изпълнява тази работа. Следва да се отбележи и, че той е бил запознат с естеството на работата, още на етап кандидатстване, а именно разнасяне на приготвената в затворническата кухня храна до спалните помещения на лишените от свобода и раздаването и на същата на всеки един от тях. Липсват каквито и да било специфични дейности или такива, налагащи специфични умения, за да е налице законово изискване за провеждане на специален писмен инструктаж. Запознаването на лишения от свобода със задълженията му по същество представлява инструктаж какво и как следва да бъде извършено. Ищецът се е запознал се и с работното време, както и, че за заеманата длъжност няма законово изискване за специално работно облекло, поради което и такова не е не е необходимо да бъде осигурявано от затворническата администрация. Въпреки това още в първия ден е изтървал казана с горещ фасул, като не се сочи в производството на какви конкретни факти се основава твърдението, че това се дължи на действие или бездействие на администрацията и същите имат вина за настъпилия инцидент, като не са представени доказателства в тази насока. От друга страна за твърдението за бездействие във връзка с осигуряване на предоперативни и следоперативни медицински грижи, съгласно представените писмени доказателства за същия са предприети действия и той е настанен в съответните медицински учреждения, където съответните медицински специалисти са предприели необходимите медицински дейности за възстановяване на уврежданията, които е получил при инцидента, т.е. положени са необходимите медицински грижи и те не са от затворническата администрация, а от компетентни медицински лица. Иванов се завръща в затворническото общежитие на 10.09.2022 г. в добро здравословно състояние без предписана специфична терапия, а само хидратиране на автоприсадките с козметично средство крем „Здраве“ за период от 1 -2 месеца. Видно от горното служителите на затворническото общежитие са предприели действия своевременно като са извикали на място екип на ЦСМП Монтана, който е компетентен да прецени състоянието на лишения от свобода и да предприеме необходимите действия по отношение на здравето му. В компетентността на затворническата администрация в този случай е да осигури незабавна медицинска помощ на пострадалия л.св И•, което незабавно са сторили, извикали екипа на ЦСМП Монтана, и няма отношение към по-нататъчните грижи за пострадалия от медицинските екипи, които следва да се отбележи, че са изпълнили качествено своите задължения. Впоследствие мед.лице Младенова също е изпълнила предписанията, дадени от компетентните медицински лица – предоставен крем“Здраве“ за хидратация. Л.св.И• не е имал други искания към медицинското лице в ЗООТ Бойчиновци, видно от представените копия от амбулаторен журнал за сочения от него период. Посещавал е медицинската служба многократно, но не във връзка с последици от инцидента, а с други оплаквания – виж извлечение от амбулаторен дневник в ЗООТ Бойчиновци. Не се спори, че л.св.И• е претърпял инцидент при работа като бекар на 16.07.2022 г., но не се доказва причинно- следствена връзка за това да е станало поради действие или бездействие на затворническата администрация, не е посочено и доказано, че това е станало по вина на затворническата администрация. С оглед изложеното и събраните писмени доказателства, следва, че липсват основания да се приеме, че е налице незаконосъобразно действие или бездействие на ответника по повод и при изпълнение на възложени трудови задължения на лишения от свобода, от което същият търпи неблагоприятни последици, но от страна на затворническата администрация са предприети всички необходими действия, същият е настанен в медицинско заведение. Няма данни да не са изпълнени дадените предписания от компетентните медицински органи. В този контекст следва да се посочи, че в българското законодателство сред основните форми на специалната закрила на труда на лицата с намалена работоспособност е възможността да ползват правото на трудоустрояване. Работник или служител, който поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето си може да изпълнява друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия, се трудоустроява на друга работа или на същата работа при подходящи условия по предписание на здравните органи. Трудоустрояването означава преместване на работник или служител на друга работа, която в подходяща за здравословното му състояние работа или пък облекчаване на условията, при които полага труда си. То се прилага за бременни работнички или служителки, кърмачки, както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро и работници и служители, които поради болест или трудова злополука не могат да изпълняват възложената им работа, но без опасност за здравето си могат да изпълняват друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия. Трудоустрояването обаче става по предписание на здравните органи, а работодателите имат задължението да изпълнят самите предписания. По делото обаче не се установява трудоустрояване на ищеца по причина на трудова злополука, с оглед полагания доброволен труд от негова страна като бакар. Предвид горното, следва изрично да се посочи, че съгласно чл. 77, ал. 1 от ЗИНЗС, по време на изтърпяване на наказанието лишените от свобода имат право на подходяща работа, като съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗИНЗС участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел тяхната ресоциализация. Аналогична е визираната цел и в чл. 163, ал. 1 от ППЗИНЗС, съгласно който участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел тяхното превъзпитание, придобиване и повишаване на професионална квалификация и ресоциализацията им. Съответно в чл. 163, ал. 2 от ППЗИНЗС изрично е уредено, че обвиняемите и подсъдимите се включват в трудова дейност по възможност и при изрично писмено изявено желание от тях, а съгласно чл. 170, ал. 2 от ППЗИНЗС негативното отношение към трудовата дейност, като системно неизпълнение на трудовите норми, неуплътняване на работното време, отклонение от работното място, отказ от работа и други тежки нарушения на трудовата дисциплина, се считат за утежняващо обстоятелство при разглеждане на правното положение на лишените от свобода. По аргумент от ал. 3 от същата разпоредба, в горните случаи или при обективна невъзможност за изпълнение на възложената работа участието в трудова дейност се прекратява с писмена заповед на съответния началник. Съгласно чл. 172, ал. 2 от ЗИНЗС работата, която трябва да изпълнява лишеният от свобода, се определя от администрацията съобразно съществуващите възможности, като се вземат предвид възрастта, пола, здравословното му състояние и работоспособност, изискванията на сигурността, професионалната квалификация и предпочитанията му. От горните следва, че целта на полагането на труд от лишените от свобода по ЗИНЗС, който се явява специален закон спрямо КТ, не е престация на труд срещу съответно трудово възнаграждение, каквато е същността на трудовото правоотношение по Кодекса на труда. По специалния закон ЗИНЗС, както и ППЗИНЗС, водеща е ролята на превъзпитателната цел по отношение на изтърпяващите наказание „лишаване от свобода“. Именно поради това и механизмите на възникване на правоотношенията по полагане на труд и по прекратяването му са различни от тези визирани в КТ. Различни са и последствията при прекратяване на престацията на труд, като съобразно ЗИНЗС и ППЗИНЗС не са предвидени механизми на обезщетения по повод на назначаване и прекратяване на трудово правоотношение или при трудоустрояване. Съответно, съгласно чл. 217 от КТ законодателят е приел, че работодателят дължи на подлежащия на трудоустрояване работник или служител обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня, в който получи предписанието за трудоустрояване, до неговото изпълнение. Тази разпоредба обаче е приложима само в рамките на правоотношения възникнали и развили се по реда на Кодекса на труда и при наличие на трудоустрояване. В ЗИНЗС и ППЗИНЗС липсва препращата норма към тази разпоредба. В тази насока е и константната практика на ВАС, която настоящият съдебен състав споделя и не намира необходимост да спира производството, каквото искане в допълнително представената писмена защита е заявил служебният защитник адв.Вачкова. Тук за пълното следва да се посочи, че предвид първоначално заявената претенция на ищеца „..да ми се зачетат работни дни след трудовия инцидент, защото бях неправомерно спрян от работа..“ съдът указва, че такава законова възможност е налице по отношение на лишени от свобода, които не работят, поради трудова злополука или професионално заболяване, съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗИНЗС, но такова искане следва да бъде отправено към затворническата администрация, а не към съда, т.к. следва да се има предвид и разпоредбата на чл.83, ал.2 от ЗИНЗС. В допълнителна защита вх.№ 441/27.02.2025 г. от служебния защитник адв.В•, са изложени твърдения, че ищецът със заповед № Л-1896/14.07.2022 г. е незаконно допуснат да работи на основание чл.80 от ЗИНЗС, което не се споделя от настоящия съдебен състав, т.к. ищецът изрично е заявил искане да работи като бакар. Твърдението, че не е бил допуснат да работи след инцидента е неоснователно, т.к. същият е отсъствал продължително, след което не е ясно поради каква причина не е допускан да работи, т.к. не се доказа да има издадена заповед за „ спиране от работа“, а твърдението, че „ изпитвал чувство на малоценност, унизявал се е всеки път, като е питал за работа…“, също не намира опора в събраните доказателства, т.к. лицето изрично посочи, че питал един път, но не бил допуснат в кухнята. Предвид вече цитираната разпоредба на чл.77 от ЗИНЗС е безспорно, че лишените от свобода имат право на подходяща работа, но това при възможност, т.е. не е задължително. Не са събрани доказателства и за твърдението, че поради бездействие на администрацията на общежитието е настъпил въпросния инцидент, всички останали доводи и възражения, изложени от служебния защитник, не са доказани в хода на производството. От доказателствата по делото не се установява по безспорен начин да са настъпили неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, изразяващи се във вреди от проявено виновно бездействие или действие от страна на служители на затворническата администрация довели до нарушаване на правата му. Ангажираните от него доказателства не доказват по безспорен и категоричен начин неимуществените вреди да са произтекли от незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на ЗООТ Бойчиновци. Ищецът е страната, която следва да установи по пътя на пълното доказване осъществяването на незаконосъобразното действие или бездействие на администрацията на затвора. При осъществяване на правнорегламентирана дейност от длъжностните лица от ЗООТ Бойчиновци, не се установи същите да са нарушили чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС. Не се доказа и накърняване на правото на л.св.И•, на нарушаване на хуманно отношение към него и уважение на присъщото на човешката личност достойнство. Това сочи на липсата на един от основните елементи от правопораждащия фактически състав на ангажиране на отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, съответно и на неоснователност на предявения иск, без да има нужда да се изследват и останалите елементи на тази отговорност. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че искът на Д• В• И• срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на сумата от 40 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от противоправни действия и бездействия на администрацията в ЗООТ Бойчиновци, нарушаващи правата му, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като недоказан. При така установеното и на основание чл.203 и сл.АПК, във вр.с чл.285, ал.1 вр., чл.284 от ЗИНЗС, съдът