Решение № 12384 от 29.9.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2748/2026 г.

Необходимо е да се въведат общи критерии за признаване на статут на бежанец на лицата, подали молба за убежище по смисъла на член 1 от Женевската конвенция.

Едно от условията за признаването на статут на бежанец по смисъла на член 1, буква А от Женевската конвенция е наличието на причинно-следствена връзка между причините за преследване, а именно раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, и актовете на преследване или липсата на закрила срещу такива актове“. Съгласно чл.2, буква г) от Директива 2011/95/ЕС, за целите на същата „бежанец“ е всеки гражданин на трета страна, който поради основателните си опасения от преследване по причина на своята раса, вероизповедание, националност, политическите си възгледи или принадлежността си към определена социална група се намира извън страната, чийто гражданин е той, и който не може или поради тези опасения не желае да се обърне за закрила към тази страна …“. Разпоредбата на чл.4, § 3 от Директива 2011/95/ЕС изисква оценяването на молбата за международна закрила да бъде извършено за всеки отделен случай, като се вземат под внимание следните елементи: а) всички относими факти, свързани с държавата на произход в момента на вземането на решение по молбата, включително законите и подзаконовите актове на държавата на произход, както и начинът на тяхното прилагане; б) относими декларации и документи, представени от молителя, включително и информация, позволяваща да се определи дали молителят е бил или би могъл да бъде обект на преследване или на тежки посегателства; в) индивидуалното положение и личните обстоятелства относно молителя, включително и фактори като неговото минало, пол и възраст, за да може да се определи, въз основа на личните обстоятелства относно молителя, дали действията, на които той е бил или рискува да бъде изложен, биха могли да бъдат считани за преследване или за тежки посегателства …. Съгласно чл.9, § 1 от Директива 2011/95/ЕС, за да бъде разглеждан като действие на преследване по смисъла на член 1, буква А от Женевската конвенция, този акт трябва да: а) е достатъчно сериозен по своето естество или по повторяемия си характер, за да представлява тежко нарушение на основните права на човека, и по-специално на правата, упражняването на които не е възможно да бъде ограничено по какъвто и да било начин по силата на член 15, параграф 2 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г.; или б) представлява съвкупност от различни мерки, включително нарушения на правата на човека, която е достатъчно тежка, за да засегне отделното лице по начин, сравним с посоченото в буква а). Според § 2 на с.р., действията на преследване по смисъла на параграф 1 могат да приемат, inter alia, следните форми: … д) наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпления или на деяния, попадащи в приложното поле на основанията за експулсиране, посочени в член 12, параграф 2. В съответствие с член 2, буква г) между мотивите, посочени в член 10, и действията на преследване по параграф 1 от настоящия член или липсата на закрила срещу такива действия трябва да има връзка“ (чл.9, § 3). Съгласно чл.10, § 1 от Директива 2011/95, при оценяването на мотивите за преследване държавите членки вземат под внимание следните елементи: …; в) понятието „националност“ не се ограничава до гражданството или до неговото несъществуване, а обхваща по-специално принадлежността към група, обособена чрез своята културна, етническа или езикова идентичност, общия си географски или политически произход или чрез връзката си с населението на друга държава; …; д) понятието „политическо мнение“ обхваща по-специално мнение, идеи или убеждения по въпроси, свързани с потенциалните субекти на преследване, посочени в член 6, както и с техните политики или методи, независимо дали мнението, идеите или убежденията са били изразени в действия на молителя. Според § 2 от с.р., когато се преценява основателността на опасенията от преследване на даден молител, фактът дали той действително притежава характеристиката, свързана с раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или с политическо мнение, която е в основата на преследването, е без значение, при положение че според субекта на преследването той притежава тази характеристика. Директива 2011/95/ЕС е отменена считано от 12 юни 2026г. с Регламент (ЕС) 2024/1347 на Съвета от 14 май 2024 година относно стандартите за определянето на гражданите на трети държави или лицата без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единен статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, и за съдържанието на предоставената закрила, за изменение на Директива 2003/109/ЕО на Съвета и за отмяна на Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, в сила от 22.05.2024г. и приложим считано от 12 юни 2026г. (чл.42). Дефинициите за „статут на бежанец“, „статут на субсидиарна закрила“, „бежанец“ и „лице, което отговаря на условията за субсидиарна закрила“, са дадени съответно в чл.3, т.1, 2, 5 и 6. Условията за определяне като бежанец, са регламентирани в глава III на Регламент (ЕС) 2024/1347, като в чл.9 от същия са регламентирани действията на преследване, в чл.10 – причините за преследване. По същество дефинициите и условията по регламента повтарят уредбата по действащата до 12.06.2026г. Директива 2011/95/ЕС, като целта на Регламента, както следва от шесто съображение към него, е да гарантира по-пълна хармонизация в рамките на Съюза и да осигури по-висока степен на правна сигурност и прозрачност. В съображение 24 от Регламента изрично е предвидено, че когато се извършва проверка дали кандидатите имат основателни опасения от преследване или са изложени на реална опасност да понесат тежко посегателство …, решаващият орган следва да вземе предвид, inter alia, съответната обща информация и препоръки, издадени от ВКБООН. От своя страна, съображения 39, 39, 50 и 51 от Регламент (ЕС) 2024/1347, гласят следното:

Действията на преследване могат да бъдат под формата на непропорционално или дискриминационно наказателно преследване или наказание. Такова непропорционално или дискриминационно наказателно преследване или наказание може да възникне, inter alia, в случаите, в които кандидатите отказват да изпълнят военна служба по морални, религиозни или политически причини или поради принадлежност към определена етническа група, или поради притежаване на конкретно гражданство.

Едно от условията за предоставяне на статут на бежанец по смисъла на член 1, буква А от Женевската конвенция е наличието на причинно-следствена връзка между причините за преследване, а именно раса, религия или убеждения, националност, политически възгледи или принадлежност към определена социална група, и действията на преследване или липсата на закрила срещу такива действия.

За извършването на оценка на тежките посегателства, в резултат на която може да бъде определено, че кандидатите са лица, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, понятието „безогледно насилие“ следва да включва всяко насилие, което може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение.

За извършването на оценка на тежките посегателства, ситуациите, при които въоръжените сили на трета държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или при които се сблъскват две или повече въоръжени групи, следва да се считат за въоръжен вътрешен конфликт. Не е необходимо конфликтът да се квалифицира като „въоръжен конфликт, който няма международен характер“ по смисъла на международното хуманитарно право, нито е необходимо интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на допълнителна преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Съгласно член 1, раздел А, § 2 от Конвенцията за статута на бежанците, „за целите на тази конвенция терминът „бежанец“ се прилага към всяко лице, което … при основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения, се намира извън страната, чийто гражданин то е, и не може да се ползва от закрилата на тази страна, или не желае да се ползва от такава закрила поради тези опасения; …“. Съгласно чл.1, ал.2 ЗУБ, закрилата, която Република България предоставя на чужденци, включва убежище, международна закрила и временна закрила. Според чл.1а, ал.2 ЗУБ, международна закрила се предоставя по силата на Конвенцията за статута на бежанците, съставена в Женева на 28 юли 1951г., и Протокола за статута на бежанците от 1967г., ратифицирани със закон (обн., ДВ, бр. 36 от 1992г.; доп., бр. 30 от 1993г.) (ДВ, бр. 88 от 1993г.), на международни актове по защита правата на човека и на този закон и включва статут на бежанец и хуманитарен статут. Правомощията по ЗУБ се осъществяват от длъжностни лица в Държавната агенция за бежанците. Те установяват всички факти и обстоятелства от значение за производството за предоставяне на международна закрила и оказват съдействие на чужденците, подали молба за такава закрила (чл.6, ал.1 ЗУБ). Международната закрила се предоставя от председателя на Държавната агенция за бежанците (чл.48, ал.1, т.1 ЗУБ). Съгласно чл.8, ал.1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. За предоставянето на статут по ал.1 е без значение обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването. Достатъчно е органът или организацията, осъществяваща преследването, да смята, че чужденецът има такава принадлежност (чл.8, ал.2). Според чл.8, ал.3 ЗУБ, субекти, извършващи преследване, могат да бъдат: 1. държавата; 2. партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия; 3. недържавни субекти, когато може да бъде доказано, че субектите, посочени в т.1 и 2, включително международни организации, не могат или не искат да предоставят закрила срещу преследване. Според ал.4 на с.р., преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Действията на преследване могат да бъдат: 1. физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие; 2. правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; 3. наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни; 4. отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; 5. наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл.12, ал.1, т.1 – 3; 6. действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца (чл.8, ал.5 ЗУБ). Опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон (чл.8, ал.6). Съгласно чл.9, ал.1 ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Според ал.2 на с.р., субекти, извършващи тежки посегателства по ал.1, могат да бъдат: 1. държавата; 2. партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия; 3. недържавни субекти, ако може да бъде доказано, че субектите, посочени в т.1 и 2, включително международни организации, не могат или не желаят да предоставят закрила срещу тежки посегателства. Реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон (чл.9, ал.3 ЗУБ). Хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците (чл.9, ал.8 ЗУБ). Молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл.8, ал.1 и 9, съответно по чл.9, ал.1, 6 и 8, и чужденецът: 1. се позовава на основания извън предмета на този закон; 2. не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване; 3. твърдените от него факти не съдържат подробно описание на обстоятелствата или лични подробности за изясняване на случая; 4. молбата е явно неправдоподобна, тъй като твърдените от него факти са непоследователни, противоречиви или напълно невероятни; …. (чл.13, ал.1 ЗУБ). Производството по предоставяне на международна закрила започва по молба, съдържаща искане към Република България. Молбата може да бъде в устна, писмена или друга форма, като при необходимост се осигурява преводач или тълковник (чл.59, ал.1 и 2 ЗУБ). Държавната агенция за бежанците има право да събира данни за чужденците, подали молба за международна закрила, с оглед определяне на държавата, компетентна да разгледа молбата, установяване на самоличността и изясняване на обстоятелствата, свързани с подадената молба (чл.63, ал.1 ЗУБ). При регистрирането Държавната агенция за бежанците снема данни за имената, гражданството, датата и мястото на раждане, пола, семейното положение и родствените връзки, документите за самоличност и други документи на чужденците (чл.63, ал.2 ЗУБ). Точна и актуална информация, свързана с общата обстановка в държавата по произход на чужденеца, може да се събира от различни източници, включително самите чужденци, български или чуждестранни органи, физически или юридически лица, Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, международни организации за защита на правата на човека (чл.63, ал.3 ЗУБ). Съгласно чл.63а, ал.1, ЗУБ, след регистрирането се определя дата за провеждане на интервю. Според ал.2 с.р., чужденецът е длъжен да представи всички доказателства в подкрепа на молбата си за международна закрила до произнасянето по нея, като в случай че не ги представи, произнасянето се извършва без тези доказателства. Според ал.5 на с.р., интервюиращият орган провежда допълнителни интервюта, ако е необходимо за нуждите на съответното производство. Интервюто се провежда на заявен от чужденеца език (ал.8 с.р.). Според чл.63а, ал.7, изр.1 ЗУБ, интервю не се провежда с чужденец, който не може да се грижи за своите работи поради слабоумие или душевна болест или поради обективни причини не може да даде устни или писмени изявления. След края на интервюто протоколът се прочита на чужденеца, който може да направи коментар по него и да предостави разяснения по отношение на грешки в превода или неточно отразени твърдения. Протоколът се подписва от чужденеца, от преводача, съответно тълковника, и от интервюиращия орган (ал.9). Съгласно ал.12 на чл.63а, интервю може да не се провежда в случаите, когато ще бъде взето положително решение за предоставяне на международна закрила по чл.8, ал.9 и чл.10. Отсъствието на интервю в съответствие с настоящия член не е пречка за вземане на решение по молбата за международна закрила (чл.63а, ал.13). Молбите за предоставяне на международна закрила се разглеждат от Държавната агенция за бежанците индивидуално, обективно и безпристрастно, като първо се извършва преценка за предоставяне на статут на бежанец. В случай че статут на бежанец не бъде предоставен, се разглежда необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут (чл.73 ЗУБ). Според чл.74, ал.1 ЗУБ, в срок до 4 месеца от образуването на производството за предоставяне на международна закрила интервюиращият орган обективно и безпристрастно изготвя становище, което заедно с личното дело представя на председателя на Държавната агенция за бежанците за вземане на решение. Съгласно чл.75, ал.1, във връзка с образуваното производство за предоставяне на международна закрила, председателят на Държавната агенция за бежанците взема решение, с което: 1. предоставя статут на бежанец; 2. отказва статут на бежанец; 3. предоставя хуманитарен статут; 4. отказва хуманитарен статут. При произнасяне по молбата за международна закрила се преценяват всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие, включително и дали молителят е упражнявал дейности, чиято единствена цел е да получи международна закрила. Неявяването на интервю се взема предвид при произнасянето по молбата, освен ако чужденецът има обективни пречки за това (чл.75, ал.2 ЗУБ). Когато твърденията на молителя не са подкрепени с доказателства, те се приемат за достоверни, ако той е положил усилия да обоснове молбата си, дал е задоволително обяснение за липсата на доказателства и изявленията му са преценени като непротиворечиви и достоверни. Липсата на достатъчно данни за преследване, включително поради непровеждане на интервю по чл.63а, ал. 7, не може да бъде основание за отказ за предоставяне на международна закрила (чл.75, ал.3). При така цитираната правна уредба и във връзка с проверката по чл.168 и чл.169 АПК, вр. чл.146 АПК, настоящият съдебен състав преценява, че обжалваното решение, в частта по т.3 – с която е постановено връщане на Ф. Г. в Руска Федерация на основание чл.37 от Регламент (ЕС) № 2024/1348, е нищожно, като постановено от некомпетентен орган. Според цитираната разпоредба от Регламента, с решението за връщане се спазва Директива 2008/115/ЕО. Същата е транспонирана в българското законодателство с § 16 на ЗИД на Закона за чужденците в Република България. Според чл.79, § 3 от Регламент (ЕС) № 2024/1348, същият се прилага по отношение на процедурите за предоставяне на международна закрила, във връзка с молби, подадени от 12 юни 2026г., а молбите за международна закрила, подадени преди тази дата (както е в случая, т.к. заявлението на Г. е от м.11.2023г.), се уреждат от Директива 2013/21/ЕС. При това положение и при липсата на законодателно изменение в ЗЧРБ, председателят на ДАБ не е имал правомощие да постановява връщане. По действащото законодателство, връщането до страна на произход е ПАМ по смисъла на чл.39а, ал.1, т.2 ЗЧРБ, налагана при условията по чл.41 ЗЧРБ – вкл. при влязъл в сила отказ за предоставяне на международна закрила (т.4 на чл.41 ЗЧРБ), а съгласно чл.44 ЗЧРБ компетентни да прилагат ПАМ са само председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“, директорите на главните дирекции „Национална полиция“, „Гранична полиция“ и „Борба с организираната престъпност“, директорите на Столичната и областните дирекции, директора на дирекция „Миграция“, директорите на регионалните дирекции „Гранична полиция“ на Министерството на вътрешните работи или на оправомощени от тях длъжностни лица. Изрично разпоредбата на чл.66, ал.1 ЗУБ предвижда, че спрямо чужденец с влязло в сила решение за отказ, прекратяване или отнемане на международна закрила или по отношение на когото производството е прекратено, се прилагат разпоредбите на Закона за чужденците в Република България, като според ал.2 на с.р., Държавната агенция за бежанците уведомява писмено Главна дирекция „Гранична полиция“ и Дирекция „Миграция“ на Министерството на вътрешните работи, за решението по ал.1. В останалата част – по т.1 и т.2, обжалваното решение е постановено от компетентен орган - председателят на ДАБ, съобразно разпоредбата на чл.48, ал.1, т.1, предл.2 ЗУБ вр. чл.75, ал. 1 ЗУБ. В съответствие с чл.68, ал.1 ЗУБ, производството е започнато по молба на жалбоподателя, регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП23029/30.11.2023г. Търсещото международна закрила лице е своевременно информирано още при започването на производството за правата му, писмено му е разяснена процедурата, по която се подават и разглеждат молбите. При съставянето на регистрационния лист и при провеждане на интервюто на кандидата на 16.01.2024г. му е назначен преводач на родния му език (руски), за който не са вписани възражения като кандидатът изрично е заявил – че няма възражения по превода и е потвърдил, че същият е точен. От протокола, обективиращ резултатите от интервюто, се установява предоставянето на пълни процесуални гаранции от страна на ответния орган за обосноваване на бежанската история от страна на кандидата и за ангажиране на доказателства, поради което при провеждане на интервюто на 16.01.2024г. изискванията на чл.63а ЗУБ са спазени. В съответствие с изискването на чл.41, ал.1, т.1 ЗДАНС и чл.58, ал.10 ЗУБ, е поискано и становище от ДАНС и такова е приложено по преписката. Спазена е предвидената в закона форма – обжалваното решение съдържа всички изискуеми реквизити. Съставено е в писмена форма и обективираните в него фактически съображения имат подробна мотивировка, ясни и кореспондиращи са на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере какви са съображенията на административния орган да постанови отказ за предоставяне на исканата международна закрила. В този смисъл изискванията за мотивиране по чл.59, ал.2 АПК са спазени, с уточнението - че задължението за мотивиране представлява съществено изискване за форма на акта, което трябва да се разграничава от въпроса за обосноваността на мотивите, свързан със законността по същество на оспорения акт. В тази връзка следва да се съобрази, че вземането на решение по молбата на чужденеца за предоставяне на международна закрила е поставено изцяло на преценка на компетентния орган /така в Решение на ВАС № 4728:08.05.2025г. по адм.д. № 11879/2024г., Решение на ВАС № 10413/28.10.2025г. по адм.д. № 8240/2025г./. Преценката, поставена от закона в дискреция на административния орган, е преценка по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, поради което при обжалване на отказ за предоставяне на международна закрила, съдът проверява само дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и дали е спазил изискването за законосъобразност на административните актове – чл.169 АПК. Оперативната самостоятелност е начин на упражняване от административния орган на предоставената му от закона власт, при която има право в рамките, определени от закона, и целта, поставена от закона, на известна свобода в определяне на предпоставките, условията, времето и начина на действие, да прецени, съобрази и избере начина и средствата за действие и осъществяване целта на закона – да реши дали, как и кога да упражни предоставените му правомощия. Във всички случаи обаче дискрецията е власт, която следва да се упражнява само от органите, на които е предоставена и само въз основа на закона, регулиращ съответните отношения. С ТР № 4/22.04.2004г. по дело № ТР-4/2002г. на Общото събрание на Върховния административен съд – по което е изследвана съдебната проверка на упражнената оперативна самостоятелност, е прието, че актът се проверява по съдебен ред за неговата законосъобразност, а тя освен преценката дали органът не е нарушил съответните законови рамки, включва в себе си и отговор на въпроса, дали той не е упражнил превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона. Наред с това, граници на оперативната самостоятелност и изискване за законосъобразното й упражняване, са и принципите на административния процес, т.к. никоя оперативна самостоятелност не може да бъде поставена извън принципите на административния процес. Поради необходимостта от извършване на проверка за спазване на изискванията, при които се упражнява дискреционната компетентност, безспорно издаденият при оперативна самостоятелност акт следва да бъде мотивиран – както е прието в цитираното по-горе ТР № 4. Отделно, както приема ВАС в Решение № 4128/29.03.2010г. по адм.д. № 1255/2010г., само мотивите на акта могат да установят спазени ли са границите на свободно усмотрение и изпълнена ли е с акта целта на закона. Така, независимо че отказът за предоставяне на международна закрила се постановява в рамките на предоставената от закона дискреционна власт и преценката по целесъобразност на акта не подлежи на съдебен контрол, този отказ – като индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, следва във всички случаи да отговаря и на изискванията за мотивиране по чл.59, ал.1, вр. ал.2, т.4 АПК. Както вече бе посочено по-горе, въпросът за обосноваността на мотивите е свързан със законността по същество на оспорения акт. Тоест, за да се приеме, че изискването за мотивиране е спазено, следва мотивите да са съобразени с естеството на акта и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на административния орган, който го издава, така, че да дадат възможност на засегнатите от акта субекти да се запознаят с основанията за издаване на акта, а на съда - да упражни ефективен контрол за законосъобразност. В този смисъл и противно на оплакванията в жалбата, указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в Решение № 10594/17.10.2024г. по адм.д. № 2089/2024г. на Адм.съд – Варна, потвърдено с Решение на ВАС № 5569/28.05.2025г. по адм.д. № 12181/2024г., с които е отменен предходния отказ – конкретно, че изпращането и получаването на призовка /повиквателна/ за явяване във военния комисариат и неявяването в срок, след като е напуснал Русия, би могло да се приеме, че го излага на реална опасност от преследване, не указват конкретен резултат по същество – в смисъл, не задължават административния орган да се произнесе с положителен акт, а само указват конкретна посока на изследване и преценка, в контекста на условията за признаване на статут на бежанец или субсидиарна закрила, и личното положение на кандидата. Независимо от това, жалбоподателят основателно поддържа, че при новото разглеждане на молбата му за предоставяне на международна закрила са допуснати аналогични процесуални нарушения и като резултат, постановеният отказ е останал немотивиран и поради това е незаконосъобразен. В производството, проведено след съдебната отмяна на предходния отказ на председателя на ДАБ по Решение № 8885/27.04.2024г., са допуснати съществени процесуални нарушения, които са рефлектирали пряко на преценката на органа, дължима по чл.75, ал.2 ЗУБ и конкретно на изпълнение на изискването, при произнасянето по молбата за международна закрила да се съобразят всички факти, релевантни за преценката за предоставяне на статут на бежанец, съответно на субсидиарна закрила, както и решението да е взето индивидуално, обективно, при набавена точна и актуална информация. В нарушение на чл.10, § 3 от Директива 2013/32/ЕС не е извършено „подходящо“ разглеждане на молбата на кандидата, не е обсъдена адекватно бежанската му история, съответно информацията, въз основа на която е взето решението за отказ, не може да се оцени като актуална и адекватна, напротив – събирана е и е интерпретирана еднопосочно – само по начин и в смисъл, подкрепящ мотиви за отхвърляне на молбата за международна закрила. Така, по арг. от чл.11, § 2 от Директива 2013/ЕС, чл.4, § 3, букви а) – в) и чл.10, § 1 и 2 от Директива 2011/95/ЕС и чл.73 ЗУБ, постановеното по молбата за международна закрила решение е останало фактически и правно немотивирано. След връщане на преписката, в нарушение на чл.14, § 1 от Директива 2013/32/ЕС и чл.63а, ал.1 ЗУБ, както и на указанията, дадени в Докладна записка рег.№ УП23029/12.09.2025г., при липсата на изключенията по чл.14, § 2 от Директива 2013/32/ЕС и чл.63а, ал.7 ЗУБ, с кандидата не е проведено ново интервю и не му е предоставена възможност да представи нова информация. Провеждането на ново интервю в случая е било от съществено значение за извършване на адекватна и правилна преценка на относимите факти и обстоятелства, доколкото са налице настъпили съществени нови обстоятелства – жалбоподателят е роден на [дата]. и към 16.01.2024г., когато е проведено първото интервю е бил непълнолетен. Б. Г. е бил непълнолетен и към момента на получаване на „Повиквателната“ от февруари 2023г. Към момента Ф. Г. е пълнолетен – което обстоятелство е от съществено значение при преценката за отговорностите му по руското законодателство, според което отбиването на редовна военна служба е задължително и той попада във възрастовата граница за задължителна наборна военна служба. В този смисъл е и представеното по делото допълнително уточнение на обстоятелствата по делото С.д. № 19677/18.09.2026г. Навършването на пълнолетие, обосноваващо валидно задължение да служи наборна военна служба, изобщо не е коментирано от административния орган при новото произнасяне по заявлението на кандидата. Не е изследвано и анализирано (въпреки събраната информация) какви последици ще бъде принудено да търпи лицето, ако се завърне в Руската федерация, при положение че не се е явило в срока по призовката/повиквателната от м.02.2023г. Такава преценка е направена само в контекста на конкретната повиквателна, не и в контекста на навършеното пълнолетие на чужденеца, промените в руското законодателство досежно въвеждането на електронен военен регистър и електронни призовки, и последиците при автоматичното им връчване. Вместо да извърши дължимия задълбочен анализ на всички релевантни факти и обстоятелства, административният орган бланкетно е заключил, че след като призовката не е връчена лично на Г., той няма да търпи неблагоприятни последици, че тази призовка касае чисто административна процедура по регистрация и под никаква форма не разпорежда мобилизиране или друга форма на включване във военни действия. Както е посочено и в изготвените справки относно Руска федерация от 29.05.2026г. и 04.09.2026г., и е видно от самата призовка от м.02.2023г., изготвената до Г. „Повиквателна“ /“Повестка“/ действително е за явяване във военния комисариат само за първоначална регистрация за военен отчет. Към този момент повиквателните са се изготвяли в две алтернативни форми – на хартиен носител или в електронна форма, като до м.април 2023г. за да се счита за връчена призовката за явяване за регистрация/наборна военна служба, е трябвало задължително да бъде подписана от наборника, за който се отнася. В този смисъл правилно е съобразено, че поради връчването на призовката на приятели на майката на Г., същата не се счита за връчена, съответно Г. не би подлежал на санкции за умишлено отклонение от военна служба по чл.328 от НК на РФ. Този извод обаче би могъл да се приеме за верен и валиден, само по отношение на конкретната хартиена призовка от м.02.2023г., срокът по която отдавна е изтекъл. Не е съобразено обаче, че от изтичането на срока по тази призовка до момента, са изтекли повече от три години и в този период са настъпили съществени изменения както в политическата обстановка в Руската федерация, така и в нейното законодателство, свързано с военния дълг и военната служба – въпреки че такива частични данни са налични в изготвените справки. Така, при произнасянето си административният орган не е съобразил новото положение на мъжете, подлежащи на задължителна наборна военна служба, според измененията на Федералния закон „За военния дълг и военната служба“, въвеждането на електронния регистър (система, различна от „Госуслуги“) и електронните призовки, които се считат автоматично за връчени след изтичане на 7 дни от вписването им в регистъра. В тази връзка следва да се съобрази, че с чл.3 от ФЗ № 127 от 14.04.2023г. „За изменение на някои законодателни актове на Руската федерация“ - https://www.garant.ru/products/ipo/prime/doc/406637547/, са въведени редица изменения на Федералният закон от 28 март 1998 г. № 53-ФЗ „За военната служба и задължението за изпълнение на военната служба“. Така в чл.4, пар.1 е предвидено задължение за ръководителите и другите длъжностни лица (служители) на организации, отговорни за военно-регистрационната работа, да уведомяват гражданите за призовки от военни комисариати при получаване, включително в електронен вид, да осигуряват възможност на гражданите да се явят своевременно в отговор на призовки от военни комисариати, както и: да изпращат информацията, необходима за водене на военен отчет за граждани, регистрирани за военна служба, както и за тези, които не са регистрирани, но трябва да бъдат регистрирани за военна служба, в срок от пет дни от датата на промяна на съответната информация …; да изпращат информация до военните комисариати по случаи на идентифициране на граждани, които не са регистрирани за военна служба, но подлежат на регистрация за военна служба, в рамките на три работни дни, включително чрез използването на Портала за държавни и общински услуги (функции); да издават на граждани, които не са регистрирани за военна служба, но от които се изисква да бъдат регистрирани за военна служба, направление до военния комисариат за регистрация за военна служба в съответствие с първия и третия параграф на точка 2 от член 8 от този федерален закон. Военните комисариати изпращат призовки до организации относно граждани - служители на такива организации, в писмена и (или) електронна форма. В чл.4, пар.3 е предвидено задължение за органите на вътрешните работи: да предоставят в електронен вид информацията, необходима за водене на военен регистър за граждани, регистрирани за военна служба, както и за тези, които не са регистрирани, но подлежат на военна регистрация и са се преместили на ново място на пребиваване …; да предоставят в електронен вид информацията, необходима за водене на военна документация по случаи на идентифициране на граждани, които не са регистрирани за военна служба, но подлежат на регистрация за военна служба …; да издирват и при наличие на законови основания да задържат граждани, укриващи се от военна служба, лица, доброволно напуснали военно поделение или място на военна служба, ако срещу тези граждани се провежда наказателно преследване, а в случай на образуване на дела за административни нарушения относно неизпълнение от граждани на задълженията им по военна регистрация, включително получаване на призовка, или относно укриване на граждани от медицински преглед или медицински преглед, по искане на длъжностни лица от военни комисариати, упълномощени да съставят протоколи за съответните административни нарушения, да доставя граждани, извършили посочените нарушения, в служебните помещения на органите на вътрешните работи (полицията) или в помещенията на органите на местното самоуправление на селското населено място и да прилага други мерки за осигуряване на производството по дела за административни нарушения; да се предостави на граждани, които не са регистрирани за военна служба, но от които се изисква да бъдат регистрирани за военна служба, насочване към военния комисариат за регистрация за военна служба по местоживеене или местопребиваване, когато са регистрирани по местоживеене или местопребиваване. Според изменения чл.7, пар.1: в случай на неявяване на гражданин във военния комисариат в сроковете, установени от този федерален закон (включително в установения час и място по призовка от военния комисариат или друг орган, осъществяващ военна регистрация) без уважителни причини, такъв гражданин може да бъде подведен под отговорност в съответствие със законодателството на Руската федерация.“; Според чл.7.1. - Временни мерки, насочени към осигуряване на явяване по призовка от военния комисариат: 1. На гражданите, подлежащи на военна служба и получили призовка от военния комисариат, е забранено да напускат Руската федерация от деня, в който такава призовка се счита за връчена, като временна мярка, насочена към осигуряване на явяването им на призовката; 2. Решението за приемане на временната мярка, посочена в параграф 1 от този член, се генерира автоматично в държавната информационна система „Единен регистър на информацията за граждани, подлежащи на първоначална регистрация за военна служба, граждани, регистрирани за военна служба, и граждани, нерегистрирани за военна служба, но подлежащи на регистрация“ (Военно-регистрационен регистър) и се подписва с електронен подпис на военния комисар. Това решение се изпраща в личния акаунт на гражданина в Портала за държавни и общински услуги (функции), до федералния орган на изпълнителната власт, осъществяващ държавна администрация в областта на осигуряването на сигурността на Руската федерация, до федералния орган на изпълнителната власт, осъществяващ функции по разработване и прилагане на държавната политика и правно регулиране в областта на вътрешните работи, и се отразява и във Военно-регистрационния регистър. 3. Гражданите, подлежащи на военна служба и получили призовка от военния комисариат, в рамките на 24 часа от деня, в който призовката се счита за връчена, получават предупреждение за прилагането спрямо тях на временни мерки, посочени в параграф 4 от този член, насочени към осигуряване на явяването им, в случай на неявяване по връчената призовка след 20 календарни дни от посочения в призовката ден. Предупреждението се генерира автоматично във Военнорегистрационния регистър въз основа на информация, въведена във Военнорегистрационния регистър от военния комисариат относно изпращането (доставянето) на призовка до гражданина, и се изпраща на гражданина в личния му акаунт в Портала за държавни и общински услуги (функции). 4. Неявяването на гражданин, регистриран за военна служба, без основателна причина в отговор на призовка след 20 календарни дни от датата, посочена в призовката, води до прилагането на временни мерки спрямо такъв гражданин, насочени към осигуряване на явяването му, под формата на: а) забрана за държавна регистрация на физически лица като индивидуални предприемачи; б) забрана за регистрация пред данъчния орган на физическо лице като данъкоплатец, прилагащ специалния данъчен режим „Данък върху доходите от професионална дейност“; в) спиране на регистрацията на недвижими имоти в държавния кадастрален регистър и (или) държавна регистрация на права, извършена в съответствие с Федералния закон № 218-ФЗ от 13 юли 2015г. „За държавната регистрация на недвижими имоти“; г) ограничения върху ползването от гражданите на правото да управляват превозни средства, предоставени с Федерален закон № 196-ФЗ от 10 декември 1995г. „За безопасността на движението по пътищата“; забрана за държавна регистрация на превозни средства, извършена по начина, установен с Федерален закон № 283-ФЗ от 3 август 2018г. „За държавната регистрация на превозни средства в Руската федерация и за изменение на някои законодателни актове на Руската федерация“; д) отказ от сключване на договор за кредит или договор за заем. 5. Решението за приемане на временните мерки, посочени в параграф 4 от този член, се генерира автоматично във Военнорегистрационния регистър и се подписва с електронния подпис на военния комисар. Това решение се изпраща в личния акаунт на гражданина в Портала за държавни и общински услуги (функции), съответно до федералния орган на изпълнителната власт, отговарящ за държавната регистрация на юридически лица и физически лица като индивидуални предприемачи, федералния орган на изпълнителната власт, упълномощен за контрол и надзор на данъци и такси, федералния орган на изпълнителната власт, отговарящ за държавната кадастрална регистрация на недвижими имоти, държавната регистрация на права върху недвижими имоти и сделки с тях, и федералния орган на изпълнителната власт, отговарящ за разработването и прилагането на държавната политика и нормативната база в областта на вътрешните работи, и се отразява във Военнорегистрационния регистър. Според Член 9, пар.1 - първоначалната регистрация на граждани от мъжки пол за военна служба се извършва в периода от 1 януари до 31 март на годината, в която навършват [възраст] възраст, от комисии за регистрация на граждани за военна служба, създадени в общински райони, общински и градски райони и във вътрешноградските територии на градове с федерално значение по решение на най-висшето длъжностно лице на съставен субект на Руската федерация (ръководител на най-висшия изпълнителен орган на държавната власт на съставен субект на Руската федерация) по предложение на военен комисар.…; 3. Изготвянето на списъци на граждани за първоначална регистрация за военна служба се извършва въз основа на информация за посочените граждани, съдържаща се в държавния информационен ресурс, други държавни информационни системи и информационни ресурси, както и въз основа на искания от военни комисариати по начина, установен от правителството на Руската федерация. Първоначалната регистрация на гражданин за военна служба се извършва от военните комисариати чрез включване на съответната информация във Военнорегистрационния регистър. Първоначалната регистрация на гражданин за военна служба може да се извърши без личното му явяване въз основа на информация за граждани …, съдържаща се в държавния информационен ресурс, други държавни информационни системи и информационни ресурси, както и информация, предоставена от военни комисариати и получена в съответствие с този федерален закон, без да се предприемат мерките, предвидени в членове 5.1 и 5.2 от този федерален закон, и се извършват при последващо явяване на гражданина. …; На граждани, регистрирани за военна служба, без да се явяват лично във военния комисариат, при необходимост могат да бъдат изпращани призовки, включително в електронен вид, за проверка на информация, получена от военнорегистрационния регистър, информационните системи и ресурси, информация, получена чрез справки, за извършване на дейностите, предвидени в членове 5.1 и 5.2 от този федерален закон, и за получаване на документи за военна регистрация. Такива призовки се считат за връчени по реда, предвиден в член 31 от този федерален закон. Според член 2 от ФЗ № 127 от 14.04.2023г., за изменение на Федералният закон от 15 август 1996 г. № 114-ФЗ „За реда за напускане на Руската федерация и влизане в Руската федерация“ (Сборник законодателство на Руската федерация, 1996 г., № 34, чл. 4029) се допълва с чл.15.1 със следното съдържание: „На гражданите, подлежащи на военна служба и получили призовка от военния комисариат, е забранено да напускат Руската федерация от деня, в който в съответствие с федералния закон такава призовка се счита за връчена. Това ограничение остава в сила до изпълнение на задължението за явяване във военния комисариат в отговор на призовката.“ В сайта „Гласове“ от 31 март 2025г. - https://www.glasove.com/novini/putin-podpisa-ukaz-za-proletnata-naborna-voenna-sluzhba, е публикувана статия „Руският президент В. П. подписа указ за пролетната наборна военна служба“, според която „От 1 април до 15 юли 2025г. да се извърши набор на военна служба на граждани на Руската федерация на възраст от 18 до 30 години, които не са в запаса и подлежат на набор на военна служба, в численост на 160 000 души“, се казва в указа. През 2024г. пролетният набор е обхванал 150 хил. души, през 2023г. - 147 хил. души, през 2022г. - 134,5 хил. души, уточнява ТАСС. Ръстът е свързан с изпълнението на указите на П. за постепенно увеличаване на числеността на руската армия. В началото на 2022г. в Русия имаше около 1 милион военнослужещи. В рамките на три години броят на служителите беше увеличен до 1,5 милиона души. Правителството на Руската федерация, регионалните власти и наборните комисии са натоварени да осигурят изпълнението на всички необходими дейности в рамките на наборната служба.“. Видно от публикация на сайта „Украинска правда“ от 29.12.2025г. - https://www.pravda.com.ua/eng/news/2025/12/29/8013893/, руският лидер В. П. е подписал указ за въвеждане на целогодишна задължителна военна служба от 2026г., като се планира да бъдат привлечени 261000 души. След промените в законодателството, процедурите по наборна служба ще се провеждат през цялата календарна година, междувременно изпращането на наборниците до местата на военна служба ще продължи да се извършва два пъти годишно: от 1 април до 15 юли и от 1 октомври до 31 декември. Освобождават се от военна служба наборници, чийто срок на задължителна военна служба е приключил. В публикация от 30.12.2025г. в друг информационен сайт – https://meduza.io/en/feature/2025/12/30/russia-s-conscription-system-will-become-year-round-starting-january-1-here-s-what-that-means-for-moscow-s-call-up-capacity, се сочи, че промяната в задължителната военна служба, считано от 1 януари 2026г. има за цел да облекчи натовареността на наборните служби и, ако е необходимо, да улесни призоваването на по-голям брой наборници – например при мобилизация. При така действащите изменения на руското законодателство относно военната служба и извършените през 2024г., 2025г. и 2026г. набори на граждани на Руската федерация, които подлежат на задължителна наборна военна служба, необосновано е прието, че след като призовката от февруари 2023г. не е връчена лично на Г. и срокът по същата е изтекъл, от това за него няма да произтекат неблагоприятни последици. Независимо че не се е явил на призовката от 2023г. и вероятно няма да бъде санкциониран за това провинение, към 03.02.2024г. Г. вече е навършил пълнолетие, подлежи на задължителна наборна военна служба, според цитираните по-горе законодателни изменения най-вероятно е вписан „служебно“ в регистъра и от това обосновано може да се заключи, че системата е генерирала за него най-малко две електронни призовки, връчени след изтичане на 7 дни от датата на поставянето им в регистъра на призовките, на които също не се е явил. Така, системата е генерирала автоматично и следващите се от неизпълнението на задълженията по призовките предупреждения и ограничения, но административният орган нито е изследвал тези обстоятелства, нито е изложил мотиви в тази връзка. Поради предвидения автоматизъм при регистрацията и електронното уведомяване за явяване на наборна служба, абсолютно некоректно е прието, от една страна - че хартиената призовка за регистрация има само административни последици, а от друга – че липсват доказателства, потвърждаващи последващ интерес на Руската федерация към него, вкл. за търсене на административнонаказателна или наказателна отговорност. В този контекст абсолютно погрешно решаващият орган се е фокусирал само върху причините Г. да напусне страната, без да се изследват и обсъдят причините да не иска да се върне при конкретните за него обстоятелства. Изцяло бланкетно административният орган е отхвърлил бежанската история за възможно преследване поради възгледите на Г. срещу войната в Украйна (при провеждане на интервюто той дава сведения, че по същите причини семейството му е пострадало имуществено от конфликта), както и притесненията за мобилизация, като недостоверна. Бежанската история на жалбоподателя безспорно почива не само на страховете му да бъде изпратен „да воюва, да убива и да бъде убит“, а и на възгледите му срещу войната с Украйна. Въпреки събраната информация за това как в Руската федерация властите се отнасят с лица, които изразяват различна от тази на официалната власт позиция срещу войната в Украйна, същата по никакъв начин не е анализирана в конкретния случай на Г.. Както следва от практиката на Съда на ЕС - решение ••• и др., C-175/08, C-176/08, C-178/08 и C-179/08, т.56 и 57, съгласно член 2, буква в) от Директива 2004/83 бежанецът по-специално е гражданин на трета страна, който се намира извън страната, на която е гражданин, „поради основателните си опасения от преследване“ по причина на своята раса, вероизповедание, националност, политическите си възгледи или принадлежността си към определена социална група, и който не може или „поради тези опасения“ не желае да се обърне за „закрила“ към тази страна. В този смисъл поради съществуващи в страната на произход на съответния гражданин обстоятелства той трябва да е изправен пред основателни опасения от преследване, насочено лично срещу него, най-малко поради един от петте мотива, изброени в Директивата и Женевската конвенция. Според т.35 от Решение на СЕС от 26.02.2015г. по дело С-472/13, разпоредбата на чл.9, пар.2, буква д) от Директива 2004/83 (съответна на чл.9, пар.2, буква д) от Директива 2011/95/ЕС), визира състояние на конфликт, от което следва, че всеки отказ от военна служба, поради какъвто и да е мотив, не може, извън такъв конфликт, да попадне в приложното поле на посочената разпоредба. Според т.36 от същото решение, от самия текст на член 9, параграф 2, буква д) от Директива 2004/83 е видно, че именно военната служба като такава би предполагала извършването на военни престъпления. Тази разпоредба не визира само положението, в което на молителя би се наложило лично да извърши такива престъпления. От това, според т.37 от същото решение, произтича, че законодателят на Съюза е имал намерение да бъде взет предвид обективно общият контекст, в който се изпълнява тази служба. Вследствие на това не са изключени по принцип ситуации, в които молителят участва само косвено в извършването на такива престъпления, защото в частност той не се числи към бойните части, а например е разпределен в логистична или помощна единица. Затова обстоятелството, че заинтересованото лице поради чисто косвения характер на това участие не може в лично качество да бъде подложено на преследвания според критериите на наказателното право, и по-конкретно на тези от компетентността на Международния наказателен съд, не може да се противопостави на закрилата, която произтича от член 9, параграф 2, буква д) от Директива 2004/83. В т.39 от решението по дело С-472/13 е прието, че член 9, параграф 2, буква д) от Директива 2004/83 цели да защити молителя, който се противопоставя на военната служба, защото не иска да се изложи на бъдещо извършване на актове от естеството на тези, посочени в член 12, параграф 2 от същата директива. При това положение заинтересованото лице може да се позове само на правдоподобността на настъпването на такива актове. От това произтича, че тези разпоредби на посочената директива не могат да се тълкуват като обхващащи изключително положения, в които е установено, че единицата, към която се числи молителят, вече е извършвала военни престъпления. Не може да се изисква и действията на тази единица вече да са били санкционирани от Международния наказателен съд, дори да се предположи, че той е имал компетентност в конкретния случай. Следователно, при такива условия лицето, което иска да му бъде признато качеството на бежанец на основание член 9, параграф 2, буква д) от Директива 2004/83, трябва да установи с достатъчна правдоподобност, че военната част, към която принадлежи, провежда операциите, които са  били възложени, или ги е провеждала в миналото, в такива условия, че е много вероятно да бъдат извършени деяния от естеството на визираните в тази разпоредба (т.43 от решението по дело С-472/13). В обжалваното решение липсва анализ на релевантните към случая на Г. факти и изведените изводи са изцяло формални. Въпреки указанията в съдебните решения, с които е отменен предходния отказ, административният орган не е обсъдил § 169 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците, съгласно който дезертьор или лице, което се опитва да избяга от военна служба, може също да се счита за бежанец и когато се докаже, че то ще понесе несъответстващо на провинението сурово наказание за военното си нарушение поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения, както и § 170 от Наръчника, съгласно който, съществуват случаи, при които необходимостта от изпълнение на военната служба, е единствената причина да се иска статут на бежанец, т.е. когато лицето докаже, че изпълнението на военната служба за него би означавало участие във военни действия, противоречащи на неговите действителни политически, религиозни или морални убеждения или на валидни съображения на съвестта. Както в молбата за предоставяне на закрила и в проведеното интервю, така и към настоящия момент Ф. Г. изразява категоричното си несъгласие с военните действия и политиката на Руската федерация спрямо Украйна, от което може да се изведе извод, че е положил всички усилия да докаже, че военните действия, в които има вероятност да участва, противоречат на неговите действителни морални убеждения – така и в Решение на ВАС №3730/27.03.2024г. по адм.д. №11964/2023г. Следва да се съобрази и тълкуването, дадено от Съда на ЕС в Решение от 19 ноември 2020г. по дело EZ, С-238/19, според което, член 9, параграф 2, буква д) във връзка с член 9, параграф 3 от Директива 2011/95 трябва да се тълкува в смисъл, че наличието на връзка между мотивите, посочени в член 2, буква г) и член 10 от тази директива, и наказателното преследване и наказанията при отказ да се отбие военната служба, посочени в член 9, параграф 2, буква д) от посочената директива, не може да се счита за установено единствено поради факта че наказателното преследване и наказанията са свързани с този отказ. Въпреки това съществува силна презумпция, че отказът да се отбие военната служба при условията, уточнени в член 9, параграф 2, буква д) от същата директива, е свързан с едно от петте основания, припомнени в член 10 от нея, както и че компетентните национални органи следва да проверят правдоподобността на тази връзка с оглед на всички разглеждани обстоятелства. Административният орган изцяло е игнорирал и е едно изключително съществено обстоятелство, а именно, че в проведеното на 16.01.2024г. интервю Г. е посочил, че майка му е украинка и се страхува от споделянето на този факт, т.к. това може да предизвика критики и заплахи от другите руснаци. Без значение е обстоятелството, че в акта му за раждане е записано, че майка му е с руско гражданство, т.к. съгласно чл.10, § 1, буква в) от Регламент (ЕС) № 2014/1347, понятието „националност“ не се ограничава до гражданството или до неговото несъществуване, а обхваща по-специално принадлежността към група, обособена чрез своята културна, етническа или езикова идентичност, общия си географски или политически произход или чрез връзката си с населението на друга държава. Фактът, че майка му е с украински произход, допълнително обосновава страх от репресии в руската държава и риск от преследване по етнически признак и националност – чл.8, ал.1 ЗУБ. Според мащабно разследване на правозащитния проект „••••“, специализиран в дела за държавна сигурност, руските власти масово повдигат обвинения по членовете за държавна измяна (чл.275 от НК на РФ) и шпионаж (чл.276 от НК на РФ) срещу лица с връзки с Украйна - https://www.svoboda.org/a/v-rossii-ne-menee-550-ukraintsev-obvinili-v-gosizmene-ili-shpionazhe/33860915.html. В този контекст безспорно е налице психологически и морален конфликт, т.к. включването във военните действия срещу Украйна, съчетано с останалите ограничения поради неговия произход и етническа принадлежност, би представлявало тежко нарушение на човешките му права и форма на психологическо изтезание по смисъла на чл.3 ЕКПЧ. Не е обсъден и §171 от Наръчника, съгласно който не всяко убеждение, представлява достатъчно основателна причина за искане на статут на бежанец след дезертиране или бягство от военна служба, но там, където дадено военно действие, с което лицето не желае да има нищо общо, е осъдено от международната общност като противоречащо на основните правила за човешко поведение, наказанието за дезертиране или бягство от военна служба, в светлината на всички други изисквания на определението, може да се счита за преследване. Безспорно е, че водената от Русия война срещу Украйна е осъдена от международната общност, /Резолюция от 19.01.2023г. на Европейския парламент, с която руската агресивна война срещу Украйна е осъдена най-категорично и се призовава Русия незабавно да прекрати всички военни действия в Украйна и безусловно да изтегли всички сили и военно оборудване от страната; Резолюция на Европейския парламент от 23 ноември 2022г., с която Руската федерация е призната за държава спонсор на тероризма (2022/2896(RSP); Резолюция на Европейския парламент от 19 януари 2023г., с която е учреден трибунал за наказване на престъплението агресия, извършено срещу Украйна (2022/3017(RSP)/, което представлява допълнителен мотив, че в случая са налице условията на § 171 от Наръчника и че за Г. съществува реална опасност от преследване по смисъла на чл.8, ал.6, вр. ал.5, т.5 ЗУБ или риск от осъществяване на такова спрямо него при завръщането му в държавата на произход. Противно на изложеното в обжалваното решение, независимо че персонално спрямо чужденеца не е упражнявано насилие и лично не е бил обект на репресии, за него е налице реален риск за бъдещи такива, с което може да се считат за осъществени основанията по чл.8, ал.1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Бланкетни са мотивите на административния орган и досежно липсата на основания за предоставяне на субсидиарна закрила. С Решение от 17 февруари 2009г. по дело С-465/07 СЕС е постановено, че докато използваните в член 15, букви а) и б) от 2004/1983/ЕО изрази „смъртното наказание“, „екзекуцията“, както и „изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, наложени на молител“ обхващат ситуации, при които молителят за субсидиарна закрила е специфично изложен на опасността от определен вид посегателство, то посегателството, дефинирано в член 15, буква в) от Директивата като изразяващо се в „тежки и лични заплахи срещу живота или личността“ на молителя, обхваща една по-обща опасност от посегателство (т.32 и т.33 от цитираното решение). В т.34 от същото решение СЕС пояснява и че всъщност по-скоро се имат предвид в по-широк план „заплахи срещу живота или личността“ на цивилно лице, отколкото определени насилия. Освен това тези заплахи са присъщи на обща ситуация на „въоръжен вътрешен или международен конфликт“. На последно място, разглежданото насилие в основата на посочените заплахи е квалифицирано като „безогледно“, термин, който предполага, че насилието може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение. В този контекст изразът „лични“ трябва да се разбира като обхващащ посегателства, насочени срещу цивилни лица без оглед на тяхната самоличност, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи тежките заплахи, посочени в член 15, буква в) от Директивата (т.35 от решението по дело С-465/07). В този контекст съдът преценява, че за обосноваване на крайния извод за липсата на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл.15 от Регламент 2024/1347, съответно за липсата на основания за предоставяне на субсидиарна закрила, административният орган е интерпретирал неправилно и едностранно събраната в хода на производството информация, с което е извършил нарушение на чл.10, § 3 от Директива 2013/32/ЕС. Безкритично са кредитирани като достоверни и е извършено позоваване на официални изявления на ръководителя на Комисията по отбрана на Държавната дума А. К. от януари 2026г., според които мобилизационната активност през 2023г. – 2025г. е сведена до минимум, както и че акцентът остава върху доброволното и договорното набиране на военнослужещи. В различни информационни сайтове са налични публикации за планирана нова мобилизация след изборите за Държавната дума през септември 2026г. – в сайта Riddl - https://ridl.io/mobilization-after-the-elections/ „От юни 2026 г. независимите руски медии съобщават за рязко повишена вероятност от нова мащабна мобилизация, предназначена да покрие недостига на доброволци и нарастващите загуби. Източници на разследващи издания твърдят, че десетки хиляди може да бъдат мобилизирани след изборите за Държавната дума и че властите уж планират въвеждането на военно положение – или отделни елементи от него – за да предотвратят масово избягване на военната служба. През август западни медии съобщиха за провеждащи се в руски региони учения за мобилизационна готовност, както и за разширяване на капацитета на Министерството на отбраната за събиране на лични данни, което на теория би трябвало да подобри ефективността на всяка бъдеща мобилизационна кампания. Тези доклади не твърдят, че нова мобилизация е неизбежна; вместо това те сочат активна подготовка за подобен сценарий. В същото време представители на Главното разузнавателно управление (ГРУ) на Украйна и Администрацията на президента считат мобилизацията в Русия за предрешена, позовавайки се на разузнавателните си данни за плановете на Генералния щаб за мобилизиране на 600 000 души през 2026-2027г.; в сайта Russia Matters - https://www.russiamatters.org/blog/will-putin-resume-mobilization-if-so-when-and-why: „Друг момент в дебата относно войната между Русия и Украйна, който напоследък открих да се повтаря в отразяването на този конфликт в международните медии, е дали руският президент В. П. ще нареди друга частична мобилизация още следващия месец. Всъщност, множество украински чиновници, западни анализатори и опозиционно настроени коментатори твърдят, че Кремъл вероятно ще подготви нов кръг на мобилизация след изборите за Държавна дума на 18-20 септември 2026 г. (вижте компилацията по-долу). От техните наблюдения следва, че мобилизацията ще се възобнови след тези избори, така че подобно непопулярно действие да не намали реалната подкрепа за основната прокремълска партия на Русия ( Единна Русия ) в следващия мандат на долната и по-влиятелна камара на руския национален парламент.“; в сайта PBS News от 14 септември 2026г. - https://www.pbs.org/newshour/world/some-russians-flee-country-citing-ukraine-war-draft-fears-and-loss-of-freedoms, който цитира украинския президент В. З. и други официални лица от К., според които Русия планира нова мобилизация след изборите за Държавната дума, както и https://doxa.team/news/2026-09-25-pravozashchitniki-o-mobilizatsii-v-rossii, който в публикация от 25.09.2026г. цитира Френския президент Е. М., който в интервю за TF1 и France 2 заявил, че Париж вижда признаци за подготовка Русия да мобилизира около 300000 войници. В същата публикация се споменава и разговор с И. Ч., представител на движението „Върви в гората“, според който „Не се говори за мобилизация в традиционния смисъл, защото протича различен процес. В продължение на четири години набирането на хора за договори и принудителното им подписване, от една страна, се адаптира към променящите се обстоятелства, а от друга, тези обстоятелства се създават от самата Държавна дума. Тя приема нови закони, създава нови прецеденти и позволява подписването на договори в следствените арести и преди човек да е отслужил задължителните три месеца задължителна военна служба. Наборните войници в момента са под особено внимание. От пролетта насам те активно са „принуждавани да служат по договор“, тъй като наборната военна служба е на практика...стана постоянна, превръщайки се в 12-месечна военна служба, а наборните комисии вече се събират целогодишно, а не през пролетта и есента, както преди. Способността им да оказват натиск върху хората се е увеличила значително. Публично изнесени данни – че наборници масово са принуждавани да сключват договори и да воюват, се съдържат и други сайтове: Във вече цитирания сайт PBS News от 14 септември 2026г. - https://www.pbs.org/newshour/world/some-russians-flee-country-citing-ukraine-war-draft-fears-and-loss-of-freedoms, се споменават съобщения на наборници на задължителна военна служба, които не би трябвало да бъдат изпратени в Украйна, които са били принуждавани да подписват договори, които ги изпращат на бойното поле. Подобна информация е публикувана и в https://vot-tak.tv/95500468/mobilizaciya-v-rossii-cherez-4-goda, като се сочи, че законодателните промени – увеличената възраст на наборниците до 30 години и премахването на трите месеца отсрочка до активна служба, увеличава броя на потенциални наборници за „служба по договор“, вкл. се сочи: „След това беше открита универсална вратичка за разполагане на наборници в бойни действия: по време на нахлуването на украинските въоръжени сили в Курска област, няколко области обявиха антитерористични операции, позволявайки на наборници да участват в подобни събития. Тази практика се разраства и разширява: само през последните месеци броят на наборниците, принудени да подписват договори, се е удвоил. През юни и юли е имало двадесет такива призива „Отидете в гората“, а през август броят им скочи до четиридесет. И това увеличение продължава.“. „По време на войната държавата се научи да експлоатира най-големите слабости на населението: бедността, задлъжнялостта и безработицата. Именно задлъжнелите, в трудно финансово положение и без постоянен източник на доходи най-лесно попадаха в лапите на Министерството на отбраната. Именно към тях бяха насочени плакати, рекламиращи „работни места за истински мъже“, като се акцентираше върху всички цифри и думите „ЕДНОКРАТНИ ПЛАЩАНИЯ“ в най-добрите традиции на организациите за микрокредитиране. Този контингент не е намалял по време на войната. Именно този контингент – заедно с наборниците – е подложен на атака в момента. Наборниците са принуждавани да подписват договори чрез измама и заплахи. Длъжниците сега просто биват събирани по улиците, качвани в автобуси и задържани от полицията, докато не подпишат договорите си. След това бързо биват изпращани обратно в частите им, докато роднините им не ги намерят и не ги върнат.“. В статия на EuroNews от 25.08.2026г. „Страховете от мобилизация обзеха руснаците, тъй като принудителното набиране на персонал от Кремъл се увеличава рязко“ - https://www.euronews.com/2026/08/25/mobilisation-fears-grip-russians-as-kremlins-forced-recruitment-spikes, се сочи, че правозащитни организации са регистрирали скок в принудителното набиране на персонал от средата на август на фона на съобщения, че Русия подготвя нова вълна на мобилизация след изборите през септември, както и че: „Руските сили за сигурност задържат цивилни по улиците и ги притискат да подписват военни договори, тъй като се появяват съобщения, че Кремъл се готви за нова вълна на мобилизация за продължаващата си тотална война в Украйна. В средата на август руският проект за правата на човека „Идите лесом“ получи 14 жалби от хора, които твърдят, че силите за сигурност са ги задържали и са ги принуждавали или оказвали натиск да подпишат военни договори, било то в полицейските участъци или директно във военните комисии. Проектът, който помага на руснаците да избегнат участие във войната, заяви, че пикът е започнал на 10 август. „През юли имаше само изолирани обиски, сега сме в пик“, каза пред Euronews И. Ч., представител на проекта. …. Случаи в Пензенска област са регистрирани от средата на юни. През същия период „Идите лесом“ – чието име е умишлена игра на думи с руски израз, означаващ „изгуби се“ – съобщи за седем случая на войници наборници, които са били принуждавани или подложени на натиск да подпишат договори с руското Министерство на отбраната. Отделно, цивилните вербовчици се насочват към хора с финансови затруднения – като длъжници и безработни – чрез обяви за работа, агенции и лични контакти. „Ако някой има проблеми с парите, вербовчиците ще го открият“, каза той. „Хората осъзнават в какво са се забъркали едва когато вече са на фронта.“ От началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна в началото на 2022г., над 80 000 души са потърсили съвет от проекта, според Idite lesom“. В тази статия включително се цитира директора на ЦРУ Д. Р. от 15 юли на форум на отбрана в Пенсилвания, според който средната продължителност на живота на новоназначен руски войник на фронтовата линия в Украйна е от 20 до 30 минути. Във връзка с принудителното сключване на договори дори е изготвен и Специализиран наръчник - „Принуждают подписать контракт“, публикуван в https://mobilization.guide/17ca3782a07e80e6a8e6d79155c21ce6, където правозащитници описват методите за противодействие, правните стъпки за анулиране на насилствено подписани документи и начините за доказване, че решението е взето под натиск - https://meduza.io/feature/2026/07/21/oglaska-i-zhaloby-pomogayut-vozvraschat-srochnikov-s-kontrakta-kak-imenno-deystvovat. Неправилно е тълкувана в ущърб на жалбоподателя и информацията, че след 2023г. Руската федерация не е провеждала нова мобилизационна кампания, както и че агресията на Русия в Украйна не се дефинира от режима в Русия като военно положение, поради което и след частичната мобилизация от 2022г. руските власти се съсредоточават върху набор от кадрови военнослужещи и доброволци с боен опит. В тази връзка следва да се посочи, че Указ № 647 на Президента на Руската федерация от 21 септември 2022г. (http://publication.pravo.gov.ru/Document/View/0001202209210001) няма крайна дата и не е отменен, поради което действа и към настоящия момент – потвърдено и с Постановление № 11 от 18.05.2023г. на Пленума на Върховния съд на Руска федерация „Относно практиката на съдилищата да разглеждат наказателни дела, свързани с престъпления против военната служба“ https://www.consultant.ru/document/cons_doc_LAW_447521/a12ce28b6eabc7a993e2756605d50dcc1ce06a05/, с което се изяснява как съдилищата трябва да разглеждат наказателни дела във връзка с военната служба и се дава определение какво представлява „военно време“ - https://ru.themoscowtimes.com/2023/05/25/verhovnii-sud-podtverdil-chto-mobilizatsiya-vrossii-prodolzhaetsya-a44084; https://novayagazeta.ru/articles/2023/05/26/ne-ukaz-govoriat. При тълкуването, дадено от Върховния съд на РФ и по арг. от съображение 51 към Регламент (ЕС) 2014/1347, неправилно административният орган е заключил, че официалната власт на Руската федерация не определя агресията срещу Украйна като военно положение. Макар това формално да е така, е без връзка с действащия правен режим. В т.2 от Постановление № 11, Пленумът на Върховния съд на РФ дефинира три самостоятелни правни режима: период на мобилизация; военно положение; военно време, като приема, че за да действат тежките наказания за дезертьорство и избягване на служба, е достатъчно да е в сила само един от тези режими. При все че Указ № 647 на Президента на Руската федерация от 21 септември 2022г. няма краен срок и не е отменен, то периодът на мобилизация е действащ. Отделно, с постановлението на Върховния съд на РФ е дадена дефиниция и на понятието „бойни операции/действия“, в смисъл на „организираното използване на Въоръжените сили на Руската федерация, други войски, военни (специални) формирования и органи във военен конфликт, обхващащ всички форми на въоръжена конфронтация, включително войни и въоръжени конфликти, както и в други случаи с цел защита на интересите на Руската федерация и нейните граждани, поддържане на международния мир и сигурност (например участие в операции за поддържане (възстановяване) на международния мир и сигурност, предприемане на мерки за предотвратяване (елиминиране) на заплахи за мира, потушаване на актове на агресия (нарушения на мира) въз основа на решения на органи, упълномощени да ги предприемат в съответствие с международни договори, участие в антитерористична операция, специална военна операция или защита на държавната граница на Руската федерация). Бойните операции се провеждат в определен район и през определен период при изпълнение на възложени бойни (оперативни) задачи“. Така, обосновано може да се приеме, че съгласно цитираното постановление на ВС на РФ, Руската федерация прилага извънредно военно-наказателно право, с драстично завишени присъди за лица, които отказват да служат в настоящия момент. При така наличната публична информация необосновано с обжалваното решение е акцентирано на липсата на нова мобилизационна кампания след 2022г. и че руските власти се съсредоточават върху доброволното и договорно набиране на военнослужещи. В контекста на тълкуването, дадено с Постановление № 11 от 18.05.2023г. на Пленума на Върховния съд на Руска федерация и указанията към съдилищата, действащият режим на мобилизация и фактическото военно време, са обстоятелства, които могат да се интерпретират като поставящи молителя пред реален риск от наказателно преследване по „военновременните“ текстове от НК на РФ, в случай че бъде върнат. С оглед изложеното, административният орган абсолютно необосновано е приел, че страховете на Г. остават в сферата на хипотетичните опасения, свързани с възможността да бъде призован в армията. Напротив, установява се, че съществува реална възможност лицето да бъде мобилизирано и изпратено в зоните на провеждане на военни действия, още повече като се има предвид, че всичките му роднини (с изключение на двете баби) са извън Русия, много е вероятно да търпи ограничения свързани с полагане на труд, образование, кредитиране – заради това че не се е явил за първоначална регистрация и в срока на електронните призовки за задължителна наборна служба през 2024г., 2025г. и 2026г., откъдето да бъде принуден и да премине на договорна военна служба – което безспорно сочи на „други причини от хуманитарен характер“ по смисъла на чл.9, ал.8 ЗУБ. Както е приел и ВАС в Решение № 5569/28.05.2025г. по адм.д. № 12181/2024г. във връзка с предходния отказ, съгласно уточнението в чл.4, § 4 от Директива 2011/95/ЕС, фактът, че молителят вече е бил привикан, за да бъде мобилизиран, на което не се е отзовал е сериозен признак за основателните му опасения от преследване, освен ако съществуват достатъчни основания да се смята, че преследването не би се повторило. Следователно, съществува реален риск от тежки посегателства по смисъла на чл.9 ЗУБ при евентуалното му завръщане в държавата по произход. По изложените съображения обжалваното решение, в частта по точки първа и втора следва да се отмени, а преписката да се върне за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, при спазване на указанията по тълкуване и приложение на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. Както е прието в Решение на Съда на ЕС от 5 септември 2012г., Y и Z, C-71/11 и C-99/11, т.76 и 77 , преценката дали жалбоподателят може, предвид индивидуалната си ситуация с основание да се опасява, че действително ще стане обект на действия на преследване и посегателства при завръщане в родината си трябва да се извърши „бдително и предпазливо“. Така, при новото разглеждане на преписката, на основание чл.63а, ал.5 ЗУБ, интервюиращият орган следва да проведе допълнително интервю – с оглед обстоятелството, че кандидатът е навършил пълнолетие и е достигнал възраст за задължителна наборна военна служба, вкл. да се обсъдят опасенията му, произтичащи от този факт (както са изложени в представеното пред съда становище – уточнение по обстоятелствата на делото С.д. № 19677/18.09.2026г.), както и други относими данни към личната му бежанска история – като украинския произход на майка му и опасенията му в тази връзка. В контекста на актуалното руско законодателство, уреждащо наборната военна служба, действието на регистъра на военнослужещите, призоваването по електронен път, последиците от неявяването по тези призовки и свързаните с това ограничения и/или наказания, актуалната политическа и икономическа обстановка в страната, вкл. с проверка на информацията в медийните публикации, цитирани в настоящото решение, следва да се извърши нова преценка доколко Ф. Г. основателно се страхува от преследване и посегателства в държавата си по произход, по причина неговата националност – гражданин на Руска федерация, принадлежност към определена етническа група – с майка от украински произход, принадлежност към социална група – лице от мъжки пол, на възраст, при която подлежи на задължителна военна служба и е призовано да се яви за наборна служба. В този контекст, следва да се обоснове, дали за Г. е налице преследване по смисъла на чл.8, ал.6, вр. ал.5, т.5 ЗУБ, или съществува риск от такова при завръщане в държавата на произход, с което са осъществени основанията по чл.8, ал.1 ЗУБ за признаване на статут на бежанец. Доколкото съгласно чл.1а, ал.2 ЗУБ международната закрила включва освен статут на бежанец и хуманитарен статут, следва да се извърши повторна преценка и за приложението на чл.9 ЗУБ. В този контекст следва да се оцени вероятността, при завръщане си в страната на произход, Г. да бъде мобилизиран, изпратен да се обучава или участва във военни действия, вкл. на основание сключен против волята му договор за включване във въоръжените сили. Както съдът вече посочи по-горе, в този смисъл са редица медийни публикации за предстояща мобилизация след изборите за Руската дума през септември 2026г., за принуждаването на наборници, и изобщо на граждани без средства за издръжка да сключват договори за причисляване към армията, законодателни промени във връзка с наказанията и ограничителните мерки при отказ от неявяване, вкл. по убежденията му против военния конфликт с Украйна и украинския произход на неговата майка, и др., съставляващи „други причини от хуманитарен характер“ по смисъла на чл.9, ал.8 ЗУБ, въз основа на които може да се установи същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността му в държавата по произход. Следва при произнасянето си административният орган да съобрази и че молбата на кандидата за международна закрила е подадена преди 12 юни 2026г., поради което приложими са разпоредби на Директива 2013/21/ЕС, а не на Регламент (ЕС) 2024/1348, съответно – да съобрази установената със ЗУБ и ЗЧРБ компетентност за постановяване на „връщане“ до страна на произход. При този изход на спора и своевременно заявеното искане, на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски за съдебен преводач, в размер на 100 евро.